Решение № 61 от 26.1.2022 г. на Районен съд - Русе по дело № 2315/2021 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Реджо Тур 85“ ЕООД депозирана против наказателно постановление № 38-0001773 от 27.10.2020г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пред. 1 от Регламент 561/06г. С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че изложеното в описателната част на наказателното постановление не съответства на действителното положение, тъй като посочения автобус Мерцедес 412Д Спринтер, с рег. № РР 79 19 ВС никога не е бил управляван от водача И. Р. Ю. и с посочения автобус се изпълнява обществен превоз на пътници по автобусна линия Исперих – Варна, съгласно Договор № 50/12.05.2020г. Инвокират се доводи, че в издаденото наказателно постановление не се съдържат конкретни дати, респективно периодът, в рамките на който е извършван превозът, което е съществено с оглед периода от 365 дни, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 7, пр. 1 ЗАП, който период е и от значение с оглед сроковете по чл. 34 ЗАНН и това е довело до нарушаване изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, досежно датата на извършване на нарушението. Твърди се, че не е отразен периодът, за който се отнася проверката и периодът, за който се отнасят тахографските листи и е налице неяснота при описанието на нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменето оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение релевира доводи, че автобусната линия е с дължина под 50 км. и не попада в обхвата на посочения регламент. Претендират се разноски. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество. Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 279002/24.09.2020г. против дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 24.09.2020г. комплексна проверка на дружеството, притежаващо Лиценз на общността № 10525 за международен превоз на пътници, издаден от МТИТС било констатирано, че превозвачът не е осигурил съхранението на тахографските листи на водача И. Р. Ю., ЕГН: ••••••••••, управлявал автобус Мерцедес 412Д Спринтер, с рег. № РР 79 19 ВС, оборудван с аналогов тахограф, извършващ обществен превоз на пътници – специализиран, съгласно Договор № 148/15.05.2020г., възложен от Община Самуил за срок от една година. Така установените факти, били субсумирани от страна на актосъставителя като нарушение на чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, със същото фактическо описание и правна квалификация, както съдържащите се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така приетия за установен състав на административно нарушение по чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06., на основание чл. 104, ал. 7 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е описано по начин, напълно позволяващ на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същият. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Неоснователни са инвокираните от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. Неоснователно и без опора в материалите по делото е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че доколкото в АУАН и НП не отговорят на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и не се съдържат конкретни дати, респективно периодът, в рамките на който е извършен превозът и периодът за който се отнасят тахографските листи, което да е нарушило правото на защита на дружеството да разбере, за какво нарушение е ангажиране неговата отговорност. Съставомерността на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател не касае конкретен превоз, а се отнася до неизпълнение на задълженията на дружеството, в качеството му на превозвач да съхранява тахографските листи за посоченото МПС, което е продължило към датата на установяване на нарушението 24.09.2020г. и е посочен и периодът, а именно датата на сключване на посочения в АУАН и НП Договор № 148/15.05.2020г., за конкретния посочен превоз – обществен превоз на пътници – специализиран. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 104, ал. 7 ЗАП, е превозвачът да съхранява в продължение на 365 дни или една година тахографските листи за установяване на дейността му, след изтичане на 28 дни от превоза, през които листите е следвало да бъдат на разположение на водачите. В този смисъл е и Решение от 13.08.2020 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 190/2020 г. Не е изтекъл срока по чл. 34 ЗАНН, както се твърди с жалбата. Както беше посочено нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е описано, чрез посочване на всички негови съставомерни признаци и по начин, който не се е отразил негативно на правото на защита на наказаното лице, да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от страна на наказващия орган и субсумирането им под конкретна правна норма. Разгледана по същество жалбата е основателна Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06. Транспортното предприятие осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието. В настоящият случай видно от писмените доказателства по делото – Констативен протокол за извършена комплексна проверка, в т. 6 от същия (лист 38 от делото), в същият изрично е отразено, че за МПС с рег. № РР 79 19 ВС, са представени в хода на проверката 180 бр. тахографски листа. Такива не са били представени за другото МПС, а именно това с рег. № РР 28 00 АХ, но дружеството не е санкционирано за това, а е прието, че е нарушило разпоредбата чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06 като не е осигурило именно съхранението на всички записани данни от оборудването на посоченото в АУАН и НП превозно средство - Мерцедес 412Д Спринтер, с рег. № РР 79 19 ВС, което също така видно от констативния протокол за извършена проверка е управлявано от водача Реджеб Реджеб, а не от водача Ибрахим Юсуф. С оглед изложеното и така приетите за осъществили се факти от обективната действителност, изложени в АУАН и НП, не може да бъде обоснован единственият възможен извод, а именно че дружеството жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. чл. 10, § 5, б. „а“, (ii), пр. 1 от Регламент 561/06 като не е осигурило съхраняването на всички записани данни от оборудването превозно средство - Мерцедес 412Д Спринтер, с рег. № РР 79 19 ВС По гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че са неоснователни доводите на дружеството жалбоподател, че извършвания обществен превоз – специализиран превоз на служители на Община Самуил по маршрут град Разград – с. Желязковец – с. Самуил и обратно, автобусната линия не попада под приложното поле на Регламент № 561/06, тъй като е под 50 км., тъй като в случая не се касае за редовна автобусна линия, а за специализиран превоз на пътници. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от същото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН‚ съдът