Решение № 1436 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 175/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.26, ал.11 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Образувано е по жалба от И. У. /•••/, гражданин на Република Турция, [ЛНЧ], против Отказ УРИ: 537700-402 от 06.01.2025 год. на Директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. С жалбата се твърди, че оспореният административен акт не отговаря на законоустановените изисквания за форма и съдържание и е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се оплакване, че в оспорения отказ не се съдържат никакви мотиви, поради което жалбоподателят е в невъзможност да разбере причините поради които решаващият административен орган е отказал да му издаде разрешение за право на продължително пребиваване в Република България. Сочи се, че препращането към становището на ТД „Национална сигурност“ Стара Загора и към предложението на Началника на група „Миграция“ не представлява изпълнение на изискванията за посочване на конкретни фактически основания, срещу които адресатът на акта да осъществи защитата на претендираното право. Твърди се, че е нарушен и принципа на пропорционалност, установен от чл.6 от АПК, чрез неизпълнение на задължението за излагане на фактическите причини, поради които е прието, че е налице правното основание за отказ да се предостави право на продължително пребиваване. От съда се иска да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с присъждане на всички разноски по делото. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. В. с аргументи, че не са налице мотиви в оспорената заповед. Цитира се и разпоредбата на чл.26, ал.9 от ЗЧРБ, която счита, че не е приложима в случая, а ал.11 на чл.26 от ЗЧРБ, предвижда отказът за издаване на разрешение да се мотивира, което в случая не е сторено. Ответникът по жалбата - Директор на Областна дирекция на МВР -Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. М., иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Позовава се на упражняване на обвързана компетентност, предоставяща правна възможност за едно единствено решение, обусловено от писменото становище на ДАНС, което е задължително за съобразяване. Извършена е проверка от страна на служители на група „Миграция“, при което е установено, че жалбоподателят не живее на посочения адрес, като представеният договор за наем съдържа изрична клауза кога влиза в сила, като липсват доказателства за това обстоятелство. Следователно липсват доказателства за осигурено жилище за жалбоподателят, каквото е законовото изискване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурора изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни аргументи за тезата си. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е инициирано с подадено от И. У. З. УРИ: 537700-190/21.01.2025 год. за продължаване срока на правото на продължително пребиваване. Към заявлението са приложени: разрешение за продължително пребиваване №701319280 със срок до 14.02.2025 год.; копие от паспорт; доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход – Република Турция, и достатъчно средства за издръжка в размер на 1519.79 евро по банкова сметка в „Търговска банка Д“АД, ФЦ Стара Загора; полица за сключен договор за медицинска застраховка с „Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД [населено място] с размер на застрахователната сума от 60 000.00 лева за едно лице, с период на действие от 01.02.2025 год. до 31.01.2026 год., както и договор от 21.01.2025 год. за наем на кухненското помещение от жилище с право на ползване на кухненски бокс, находящо се в [населено място], [улица], •••. Изготвена е технологична карта за извършените справки и проверки по заявление с вх.№537700-190 от 21.01.2025 год.., в която е отразено, че заявителят е имал разрешено предишно пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 ЗЧРБ със срок до 14.02.2025 год. По делото са приети и приобщени доказателствата по административната преписка, в това число и тези по съгласувателната процедура, осъществена от ТД „Национална сигурност“ /ТДНС/ – Стара Загора. В писмо с рег.№ СЗ-31-725/03.02.2025 год. на Директора на ТДНС-Стара Загора е посочено, че турският гражданин И. У., роден на [дата]год. декларира адрес на пребиваване в [населено място], [улица], •••, на който са адресно регистрирани още три лица – турски граждани /поименно изброени/. В обобщение на изложеното се сочи наличие на основание да се счита, че заявеният адрес на пребиваване, е фиктивен. Поради това е направен извод, че са налице достатъчно данни да се постанови отказ по заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване на турския гражданин И. У., род. 15.06.1959 год., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ „не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище“. В писмото на Директора на ТДНС-Стара Загора е отбелязано също така, че Държавна агенция „Национална сигурност“ не разполага с данни, които дават основание да се предполага, че И. У., род. 15.06.1959 год. представлява заплаха за националната сигурност и в тази връзка не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България. Изготвено е Предложение УРИ: 5377р-378/05.02.2025 год. от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора, като са съобразени изложените в становището по чл.22 ал.4 от ЗЧРБ на ТДНС-Стара Загора, констатации относно обстоятелството, че чужденецът е декларирал фиктивен адрес и няма доказателства за осигурено постоянно жилище. Допълнително се сочи извършена проверка от служители на група Миграция, отразена в докладна записка УРИ: 5377р-349/04.02.2025 год., при която са установени факти по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ /не отговаря на условията по чл.24, ал.2 ЗЧРБ – осигурено жилище/. Въз основа на това и съобразявайки чл.22, ал.4 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба разрешението се издава след писмено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, което има задължителен характер за дирекция „Миграция“ и за отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР, е направено предложение, на основание чл.26, ал.2 /не отговаря на условията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ – осигурено жилище/, да бъде постановен отказ по заявление с вх.№537700-190/ 21.01.2025 год.. за предоставяне право на пребиваване в Република България на И. У., род. 15.06.1959 год., [ЛНЧ], гражданство Турция. С Решение УРИ: 537700402/06.02.2025 год. на Директора на ОДМВР – Стара Загора, е постановен отказ по подаденото от И. У., род. 15.06.1959 год. заявление рег.№537702058 от 06.01.2025 год., на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на МВР. Във връзка с това е издаден процесния Отказ УРИ: 537700-402/ 06.02.2025 год. от Директора на ОДМВР – Стара Загора, с който на основание чл.18, ал.3 във вр с ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и при съобразяване на мотивите, изложени в предложение с рег.№5377р-378/05.02.2025 год. на началник група „Миграция“ и становище с рег.№537700-381/04.02.2025 год. на ТД“НС“-Стара Загора, е отказано издаване на разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на И. У., род. 15.06.1959 год., [ЛНЧ], гражданство Турция, като на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ лицето е предупредено да напусне страната в срок до 15 дни от подписване на отказа. Актът е връчен на жалбоподателя на 07.02.2025 год. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 26, ал.11 от ЗЧРБ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореният отказ е постановен от компетентен орган по см. на чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.57, ал. 1 от ППЗЧРБ – Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради извършеното препращане към документите, които задължително следва да обосноват решението на административния орган – писмено становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и предложение от началник група „Миграция“ към ОДМВР – Стара Загора /арг. чл.57 ППЗЧРБ/. Въз основа на изложеното, съдът приема, че оспореният отказ отговаря на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акт от вида на процесния, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. С оглед характера на производството, въз основа на което е издаден оспореният отказ, не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му на това основание. Отказът за предоставяне право на продължително пребиваване на У. И. е постановен и при правилно приложение на материалния закон, по следните съображения: Процесният отказ е обоснован от правна страна с разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съгласно която се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Правната техника, която законодателят е използвал, за да регламентира предпоставките, при които се постановява отказ, е не на изброяване на самите предпоставки в правната норма, а на изброяване на законовите разпоредби, които съдържат предпоставките за издаване на разрешение на право на пребиваване. Действително в постановения отказ УРИ: 537700-401/06.02.2025 год. не е конкретизирано условието на коя от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 ЗЧРБ правни норми не е изпълнено, но от становището на ТД“НС“ – Стара Загора и предложението на Началник група „Миграция“ – ОДМВР – Стара Загора, към които актът препраща, може да се направи еднозначно заключение, че в случая е прието за неспазено регламентираното в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ изискване заявителят да има осигурено жилище в Република България. Мотивите на индивидуалния административен акт следва да се съдържат в него или в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване, но това може да стане само след изрично препращане към този документ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 год. на ОСГК на ВС, поради което и съдържащото се в жалбата оплакване за липса на мотиви, поддържано и в съдебно заседание, е неоснователно. В чл.24, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено, че за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите [възраст] възраст чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното пребиваване. В нормата на чл.23 от ППЗЧРБ е конкретизирано, че за получаване право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл.14, ал.1 и документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия, както и документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията. Съгласно чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: 1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ; 2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път; 3. доказателства за осигурено жилище; 4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; 5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението. Цитираните разпоредби от ППЗЧРБ определят документите, които чужденецът следва да представи, както и обстоятелствата, които е необходимо да се установят при първоначално подаване на заявление за получаване разрешение за продължително пребиваване в Република България или за подновяване на разрешението за продължително пребиваване, за да се получи такова разрешение. По делото няма спор, че към момента на подаване на Заявление УРИ: 537700-190/21.01.2025 год. И. У. е пребивавал на територията на страната на валидно правно основание – с разрешено право на продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, което осигурява възможност на чуждия гражданин да пребивава на територията на Република България за срок до една година /в случая разрешения срок на пребиваване е до 14.02.2025 год./. Видно е от приложените към заявлението документи, че И. У. има право на пенсия, което е упражнил в държавата си на произход, разполага с достатъчно средства за издръжка и медицинска застраховка. Спорът се свежда до това дали жалбоподателят И. У., род. 15.06.1959 год. има осигурено жилище в Република България за заявения период на пребиваване. При подаване на заявлението, с което на практика се иска продължаване на срока на разрешеното му пребиваване, И. У. е представил договор за наем от 21.01.2025 год. с нотариална заверка на положилите подписи под него страни, съгласно който Й. Е. К. предоставя на И. У., род. 15.06.1959 год в Р.Турция, за ползване по предназначение и срещу заплащане следния свой /собствен/ имот: стая от апартамент и право на ползване на кухненско помещение, находящ се на адрес: [населено място], [улица], •••. От съдържание на този договор се установява, че липсва уговорен срок на действие, а от изречение последно на т.1.1. е видно, че същият е сключен под отлагателно условие, тъй като страните са се споразумели да влезе в сила след заплащане на първия месечен наем и издаване на разписка. Сред документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка липсват доказателства за заплатена наемна вноска по сключения договор и съотв. за издадена разписка, като такива не са представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство. Ето защо не може да се приеме, че към момента на подаване на Заявление УРИ: 537700-190/ 21.01.2025 год. е било налице валидно възникнало наемно правоотношение между Й. Е. и жалбоподателя. Не води до обратен извод и приложената нотариално заверена декларация от наемодателя Й. Е. К., в която е декларирано осигуряването на И. У. на стая от жилище с право на ползване на кухненски бокс, с адрес: [населено място], [улица], •••, но липсват данни за началния момент и срокът за който се осигурява ползването на жилището от чуждия гражданин. Освен това в декларацията не е индивидуализиран и сключения договор за наем, поради което е невъзможно да се обвърже с представения договор от 21.01.2025 год. Въз основа на тези фактически установявания се налага извода, че подаденото от И. У. З. УРИ: 537700-190/21.01.2025 год. не е било придружено с надлежни доказателства, установяващи осигурено жилище за периода на пребиваване на територията на Република България, съобразно императивното изискване на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ и чл.14, ал.1 от ППЗЧРБ. Следователно при правилно приложение на материалния закон – чл.26, ал.2 във вр. с чл.24, ал.2 от ЗЧРБ административният орган е постановил отказ да издаде разрешение за право на продължително пребиваване в Република България на турския гражданин И. У.. За пълнота на изложението следва да се отговори и на наведените в съдебно заседание от страна на адв. В. възражения. Цитираната разпоредба на чл.26, ал.9 от ЗЧРБ1, представлява самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за пребиваване и е приложима само когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени. Това обаче не е единственото основание за отказ. Други самостоятелни основания за отказ се съдържат и в чл.26, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.10 от чл.26 от ЗЧРБ. Ето защо, макар и в действителност в случая да не е установено, че представените документи са получени с измама или са неистински или подправени, не означава, че декларираните обстоятелства пред компетентните органи на подлежат на проверка от тях. В случая, е установено по безспорен начин, че представеният договор за наем на жилище е съставен единствено и само за нуждите на получаване на разрешението, което предполага, че не са налице законовите предпоставки за получаването на исканото разрешение за пребиваване. Що се отнася да задължителната мотивировка на отказа, както и по-горе бе изтъкнато, същите се съдържат в придружаващите издаването на заповедта документи, на които ответника изрично се е позовал. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразен с целта на специалния закон. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд