Решение № 86 от 21.8.2024 г. на Районен съд - Велинград по дело № 172/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 165 от 10.05.2024г., издадено от Директор РДГ - Пазарджик – Владимир Влахов, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, на Ц. Еминов Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева - за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.86, ал.2, т.2 от ЗЛОД. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима. В жалбата се твърди че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се отрича санкционираното лице да е извършило посоченото в постановлението нарушение. В съдебно заседание се развиват доводи, че актът, на база на който е издадено постановлението, е подписан от жалбоподателя на в началото на м. април 2024г., а не както е записано в документа – на 15.03.2024г., което го е възпрепятствало да упражни правото си на защита по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На 25.02.2024г. в „База за интензивно стопанисване на дивеча-2“ в м. „Мацанов равник“, в района на ТП ДГС – Ракитово се осъществява организиран групов лов на диви прасета. Един от участниците в лова – горският стражар Ю. Р., забелязва, че в огражденията на базата са влезли без разрешение и няколко външни за лова лица, сред които Ц. Д., като с тях има 4 кучета. Р. вижда как тези 4 кучета улавят и разкъсват малко диво прасе-пориплод, и безрезултатно търси обяснение от напусналите базата стопани на кучетата. На мястото пристига и неговия колега Л. К., който също вижда разкъсаното от чуждите кучета диво прасе. С оглед установеното - на 15.03.2024г. горският стражар Ю. Р. съставя на Ц. Д. в негово присъствие и му предявява АУАН Серия ЮЦДП бл. № 006351, в който посочва като нарушена от последния разпоредбата на чл. 86, ал.2 от ЗЛОД. Въпреки че актът е предявен на Д. на 15.03.2024г., той го подписва със същата дата едва на 01.04.2024г. На база изготвения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което установеното също е описано и квалифицирано като нарушение на чл. 86, ла.2 от ЗЛОД, въпреки предварително изисканата и налична при административнонаказващия орган информация, че Ц. Д. не е ловец и не притежава ловен билет и членска карта. Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 165 от 10.05.2024 г., Известие за доставяне от 15.05.2024 г., АУАН № 006351 от 15.03.2024 г., Рапорт от Ю. М. Р. от 15.03.2024 г., Писмо от ЮЦДП – ТП ДГС – Ракитово до директора на РДГ –Пазарджик за изпращане на 4 бр. АУАН, Становище от инж. Цвятко Водев – зам. директор на РДГ – Пазарджик, Писмо изх. № 165/166/РДГ09-3922 от 19.04.2024 г. от директора на РДГ – Пазарджик до директора на ДГС – Ракитово, Писмо изх. № В-21- 375#4/26.04.2024 г. на ТП ДГС - Ракитово до директора на РДГ – Пазарджик, Допълнително трудово споразумение към трудов договор № К-222/10.03.2022 г. на Директор РДГ – Пазарджик, Заповед № РД-49-795 от 16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, показанията на свидетелите Ю. Р., Л. К., И. Т. И., както и обясненията на Ц. Д.. При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЛОД - Който убие или улови дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч, се наказва с глоба: 1. за дребен дивеч - от 300 до 1000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета; 2. за едър дивеч - от 2000 до 5000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета. А според чл. 86, ал.2 от ЗЛОД - Който убие или улови дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства или методи, се наказва с глоба: 1. за дребен дивеч - от 600 до 2000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета; 2. за едър дивеч - от 1000 до 10 000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета. Систематичната подредба на тези норми и размерът на предвидените във всяка от тях наказания логично сочи, че разпоредбата на чл. 86, ал.2 от ЗЛОД се отнася единствено за нарушителите, които притежават заверена членска карта, билет и разрешително за лов, но не се съобразяват със определените за лов периоди, места, средства и методи. Ето защо, доколкото от приложеното като доказателство по делото писмо с изх. № В- 21-375#4/26.04.2024 г. на ТП ДГС - Ракитово до директора на РДГ – Пазарджик, както и от показанията на свидетеля Ю. Р. се установява, че Ц. Д. не е ловец и не притежава ловен билет и членска карта – то въпреки приемане за доказано ловуване от страна на Д. с кучета по смисъла на чл. 43, ал.2 вр. с чл. 56, ал.5 от ЗЛОД –той е извършил нарушение не по чл. 86, ал.2, т.2 от ЗЛОД, а по чл. 86, ал.1 т.2 от ЗЛОД, за което минимално предвидената глоба е 2000 лв. (а не 1000 лв.) С обжалваното наказателно постановление обаче, е описано (по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН) като извършено нарушение – ловуване с кучета „в забранено за лов време“, и е посочена за нарушена (по смисъла на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН) гореобосновано неприложимата в случая разпоредба на чл. 86, ал.2, т.2 от ЗЛОД. Ето защо съдът нито може да даде различно описание на нарушението, нито да преквалифицира извършеното в съответно нарушение по чл. 86, ал.1, т.2 от ЗЛОД, влошавайки положението на жалбоподателя, налагайки му по-тежка минимална санкция. Освен това гореописаната несъобразителност на административнонаказващият орган при описанието и квалификацията на извършеното, е предпоставила и фактическа липсва и обективен елемент от състава на конкретно описаното в постановлението нарушение по чл. 86, ал.2, т.2 от ЗЛОД. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗЛОД - Сроковете за ловуване на дивеч - обект на лов, са определени по видове в приложение № 4.. А според Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 – т.3.3 - Групов лов в ловни дворове към бази за интензивно стопанисване на дивеча – мъжки и приплоди (дива свиня - едър дивеч съгласно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 – I бозайници, А. Едър дивеч т.4 – Дива свиня) може да се извършва „от 1 октомври до последния ден на февруари“. Така, предвид обстоятелството, че макар и неправомерното ловуване на Д. и съучастниците му е извършено именно в База за интензивно стопанисване на дивеч преди последния ден на февруари (на 25.02.2024г.) - се оказва и че на практика той не е ловувал в забранено за лов време – както се сочи в постановлението. За настоящия състав доказаното от показанията на Р. и К. обстоятелство, че съответният АУАН е съставен в присъствието на Д. на 15.03.2024г., но той не е отказал, а е пропуснал да го подпише, и е сторил това едва на 01.04.2024г., без да се отрази коректно тази дата на подписване – не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото на Д. не е било отказано да представи писмени възражения по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, а той сам не се е възползвал от тази възможност тълкувайки в своя вреда съзнаваната техническа грешка в акта. Предвид изложеното НП № 165 от 10.05.2024г., издадено от Директор РДГ - Пазарджик – Владимир Влахов следва да бъде изцяло отменено. При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 800лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от жалбоподателя на 28.05.2024г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие (л.5). Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът