РЕШЕНИЕ

№ 3523

гр. Варна, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110102821 по описа за 2023 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 100, ал. 3, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата В. Б. Х. твърди в исковата и уточняващата молба, че на 10.02.2020г. е сключила с туроператора „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД Договор за продажба на туристически пакет № 3536 с приложени към него ОУ за екскурзия до Израел с полет от Варна до Израел, начална дата 17.04.2020г. и крайна дата 20.04.2020г., с продължителност – 4 дни (3 нощувки) за три лица. Пакетната цена на екскурзията за трима души (ищцата, съпругът й Д.Б.Х. и детето им Б.. Д. Х.) възлизала на 3175 лева, която заплатила изцяло преди пътуването. Излага се, че екскурзията до Израел била отменена, за което ищцата била уведомена на електронната си поща от представител на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД. Отправила изрично искане за връщане на платената сума, което не било сторено. С влязло в законна сила решение № 2554/30.04.2022г., постановено по гр.д. № 16955/2021г. по описа на Районен съд – Варна, 11-ти състав, туроператорът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 3175 лева, представляваща изцяло платеният, но нереализиран туристически пакет № 3536/28.01.2020г. и сумата от 732 лева, представляващи направените от ищеца съдебни разноски по делото, въз основа на което решение бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на обезпечителна заповед, издадена по горното дело, били наложени запори върху вземанията на туроператора по две банкови сметки, но съгласно отговорите на банките длъжникът има предходни запори и няма авоари за обезпечаване на вземането. Направената справка в изпълнителното производство установила, че длъжникът няма имущество, върху което да бъде насочено изпълнение за удовлетворяване на вземанията й. Сочи се, че на 19.08.2022г. ищцата получила на електронната си поща съобщение относно прекратяването на турагентската и туроператорската дейност на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД, представляващо уведомление до всички клиенти с неосъществени пътувания по договори за продажба на туристически пакети, с указания, че могат да предявят щета към застрахователните компании за възстановяване на заплатените суми с петгодишна давност по застраховка „Професионална отговорност на туроператора“, с точно посочване по години на застрахователя, номера на полицата, срока на валидност и застрахователното покритие. Навежда се довод, че туроператорът има сключена застраховка „Отговорност на туроператора“ по чл. 97 ЗТ, обективирана в полица № 1316020383000001 от 13.01.2020 г. със ЗАД „Алианц България“. Поддържа се, че на 05.08.2022г. по молба на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД за откриване на производство по обявяване в несъстоятелност е образувано т.д. № 1465/2022г. по описа на СГС, което е спряно с определение № 3008/29.09.2022г., поради постъпила молба на кредитор. Неплатежоспособността на туроператора била обявена с начална дата 25.05.2021г., съгласно Решение № 334/10.03.2023г. по т.д. № 1719/2022 г. на СГС. Твърди се, че на 02.08.2022г. ищцата изпратила на електронната поща на застрахователното дружество заявление за обезщетение за щета по застрахователна полица № 1316020383000001, като с уведомление от 10.08.2022 г. ответникът я уведомил, че е образувана преписка по щета № 131622001000010, както и че според него няма представени доказателства, че вредите са настъпили в резултат на покрит по полицата риска, а именно: неразплащане от страна на застрахования с негови контрагенти и/или доставчици, включително при неговата неплатежоспособност и несъстоятелност. Последвал и отказ на застрахователя да изплати обезщетение, обективиран в писмо изх. № 2-101-4101-4390- 17/16.02.2023г. Излагат се подробни доводи досежно отговорността на застрахователя по договора за застраховка по чл. 97 ЗТ, позовавайки се на чл. 100, ал. 3, чл. 101, ал. 2 и чл. 103, ал. 1 ЗТ, както и на Общите условия към Договор за продажба на туристически пакет № 3536 от 28.01.2020г., като поддържа, че договорът за организирано туристическо пътуване и плащанията по него са осъществени в периода на действието на договора за застраховка с ответника, поради което следва да бъде ангажирана неговата отговорност. При тези съображения и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 3907.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради неосъществено пътуване по Договор за продажба на туристически пакет № 3536 от 28.01.2020 г., изразяващи се в платена сума по туристическия пакет в размер на 3175 на туроператора „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД и сторени съдебни разноски по гр.д. № 16955/2021г. по описа на Районен съд – Варна, в размер на 732 лева, не възстановени вследствие на неплатежоспособност на туроператора, отговорността на който е обезпечена с договор за застраховка „Отговорност на туроператора“ с полица № 316020383000001 от 13.01.2020г., сключен с ЗАД „Алианц България“ АД, за което е образувана преписка по щета № 131622001000010, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.03.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 235.51 лева, представляваща лихва за забава върху горното обезщетение за периода от 04.08.2022г. до 07.03.2023г., включително. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва по основателност и размер предявените искове. Не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен между „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ АД по застраховка „Отговорност на туроператора“ с полица № 1316020383000001 от 13.01.2020г. по реда на чл. 97, ал. 1 ЗТ, както и че между ищцата и „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е бил сключен Договор за продажба на туристически пакет № 3536 от 28.01.2020г., с предмет екскурзия до Израел с полет от Варна, която е следвало да е с начална дата 17.04.2020 г., по която „пътуващи“ са В. Х., Б.. Х. и Д.Х.. Не се оспорва и обстоятелството, че екскурзията не се е провела, като се твърди, че причина за това е въведеното в страната извънредно положение и Заповед на Министъра на туризма от 17.03.2020г., съгласно която временно се преустановяват всички организирани пътувания по ЗТ на български граждани извън страната. Оспорва се факта на плащане на сумата от 3175 лева в полза на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД от ищцата, като се твърди, че представеното решение по гр.д. № 16955/2021г. по описа на Районен съд – Варна е непротивопоставимо на застрахователя, тъй като не е бил привлечен като трето лице – помагач на страната на туроператора. Оспорва се наличието на застрахователно събитие, настъпило в срока на застрахователния договор и представляващо покрит застрахователен риск по същия. Излагат се доводи, че съгласно застрахователния договор и чл. 25 ЗМДВИП в редакцията, приложима към 31.03.2020г., „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е следвало да върне платените суми на ищцата в срок до 12.05.2021г., респ. е изпаднало в забава на 13.05.2021г. да изпълни задължението си, който момент е извън срока на застрахователния договор и не може да попадне в обхвата на застрахователното събитие по същия. Сочи се, че туроператорът не е станал неплатежоспособен или несъстоятелен в рамките на застрахователния период 15.01.2020г. – 14.01.2021г. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 2 от Раздел II на Общите условия към застрахователния договор, съгласно която застрахователното събитие се счита за настъпило в срока на действие на застраховката, като претенцията за обезщетение е предявена срещу застрахования или застрахователя за пръв път писмено през срока на действие на застраховката, а ищцата предявила претенцията си пред него на 30.09.2022г. – извън срока на действие на застраховката. Допълва се, че договорът за продажба на туристически пакет с предмет посочената екскурзия до Израел е прекратен поради причини, които не могат да се вменят във вина на страните по него, а именно въведеното в страната извънредно положение поради епидемията от COVID-19, което също не представлявало покрит застрахователен риск по застрахователния договор. Оспорва се материалната легитимация ищцата да търси пълния размер на платената сума от 3750 лева, тъй като „пътуващи“ по смисъла на т. 82 от ДР на ЗТ са три лица, поради което ако искът бъде намерен за основателен, същият следва да бъде уважен само за частта от сумата, която е заплатена за ищцата. По отношение на присъдените в полза на ищцата съдебни разноски в размер на 585 лева по гр.д. № 16955/2021г. по описа на Районен съд – Варна, ответникът поддържа, че същите не представляват покрит застрахован риск по застрахователния договор, а също така, че тази претенция е възникнала извън неговия срок. Оспорва се акцесорният иск за законна лихва като неоснователен, поради неоснователността на главната претенция. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад, приет за окончателен в о.с.з. на 02.10.2023г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищцата и „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е сключен договор за продажба на туристически пакет № 3536 от 28.01.2020г., с предмет екскурзия до Израел с полет от Варна, с начална дата 17.04.2020г., по която „пътуващи“ са В. Х., Б.. Х. и Д.Х., което се установява и от приложеното на л. 15-22 заверено от страната копие на договор. Уговорената крайна цена за плащане по договора е в размер на 3075 лева.

По договора туроператорът „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е издало фактури №№ 1000001926/27.01.2020г. на стойност 1000 лева, 1000002002/05.03.2020г. на стойност 2075 лева и 1000002003/05.03.2020г. на стойност 100 лева, задължено лице по които е ищцата Х.. От представените фискални бонове (л. 79-80) се установява, че сумите по фактурите са заплатени в деня на издаването им.

Между страните с изготвения доклад е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че услуга, предмет на договора за продажба на туристически пакет не е осъществена.

С влязло в законна сила на 30.07.2022г. решение № 2554/30.07.2022г., постановено по гр.д. № 16955/2021г., по описа на ВРС, „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на В. Б. Х. сумата от 3175.00 лева, представляващо изцяло платен, но нереализиран туристически пакет по договор за продажба на туристически пакет № 3536/28.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, както и сумата от 732.00 лева, представляваща направени от ищцата съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (л. 10-12).

С писмо от 18.08.2022г., изпратено на електронна поща на ищцата, „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД е уведомило Х., че дружеството прекратява туроператорската си дейност, както и за възможността за насочване на претенциите по повод неосъществени пътувания по договори за продажба на туристически пакети към застрахователя по застраховка професионална отговорност на туроператора.

Представени по делото са и заверени за вярност молби за откриване на производство по несъстоятелност, като от вписванията по партида на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД в Търговския регистър, с решение № 334/10.03.2023г. по т.д. № 1719/2022г., по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата на неплатежоспособността 25.05.2021г. и открито производство по несъстоятелност на същото. Видно същото така от обявените актове, че вземането, предмет на коментираното по-горе решение, постановено по гр.д. № 16955/2021г., по описа на ВРС, е предявено от кредитора В. Хирстова и е вписано в списъка на приетите вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

За безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните е прието, че между „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ АД е сключена застраховка „Отговорност на туроператора“, което се установява и от приложената по делото застрахователна полица № 13160203830000001 (л. 48-55). Видно от същата ответното дружество се е задължило срещу заплащане на премия да покрие отговорността за вреди, причинени на потребители на организирани групови и индивидуални пътувания с обща цена вследствие неразплащане от страна на туроператора с негови контрагенти и/или доставчици, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора, при конкретно посочени рискове, сред които и възстановяване на платените от потребителя суми по договора за организирано пътуване преди започване на пътуването. Застрахователният договор е сключен за срок от 1 година, считано от 00: 00 часа на 15.01.2020г. до 24: 00 часа на 14.01.2021г. Уговорената застрахователна сума/лимит на отговорността за всяко едно събитие и в агрегат за срока на застраховката е 700 000 лева.

На 04.08.2022г. ищцата В. Х., чрез пълномощника си адв. Ана П., е заявила пред ЗАД „Алианц България“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неосъществен туристически продукт, предмет на договор за продажба на туристически пакет № 3536/28.01.2020г.

С писма от 10.08.2023г. и 06.02.2023г. застрахователят ЗАД „Алианц България“ АД е отказал изплащане на обезщетение с аргумент, че не е настъпил покрит риск.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи по пътя на пълното и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, настъпилото застрахователно събитие и претърпените вреди.

Безспорно се установи, че между ответното дружество и „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД в качеството му на туроператор е сключена задължителна застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ. Установи се и че между последното и ищцата В. Х. е сключен потребителски договор за туристически услуги, с който туроператорът е поел задължение да организира туристическо пътуване с дестинация Израел за периода от 17.10.2020г. до 20.04.2020г. Установи се на следващо място, че ищцата е заплатила уговорената цена на услугата, като в този смисъл направеното възражение от страната на ответника за неизпълнено задължение от страната на потребителя по договора се явява неоснователно. С плащане на уговорената цена по договора е възникнало и насрещното задължение на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД да организира процесното пътуване, като между страните липсва спор, че пътуването не е осъществено. По делото е безспорно и че между туроператора и ответното дружество е сключена застраховка „Отговорност на туроператора“, валидна към датата на сключване на договора за продажба на туристически пакет.

Спорните по делото въпроси са наличието на събитие, което да е настъпило в срока на застрахователния договор и представляващо покрит застрахователен риск по същия.

Обект на тази застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ е гражданската отговорност на туроператорите за възстановяване на всички плащания по туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите когато, съответните услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора - чл. 103, ал. 1 ЗТ. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 5 ЗТ, застраховката покрива отговорността на туроператора за причинени вреди на пътуващите по договори за туристически пакети, сключени и заплатени в периода на нейното действие, включително и при прекратяване на договора за застраховка.

Анализът на горните разпоредби, а и въобще на разпоредбите на раздел III от Закона за туризма, налагат извода, че целта на законодателя е да се защити интереса на пътуващите в случаите, когато туроператорът не може да изпълнява договорните си задължения спрямо тях, като застраховката покрива всички последици от неизпълнението на договорните задължения на туроператора – не само обезщетяването на настъпили вреди в сферата на потребителите на туристически услуги, но и връщането на получените от туроператора суми, ако той е финансово затруднен и неговото икономическо състояние сочи неплатежоспособност – невъзможност да се разплати с всички лица, с които е сключил договор за туристически пътувания. На следващо място застраховката покрива риска от настъпване на застрахователно събитие за договорите за организирано пътуване, които са сключени и заплатени в периода на действие на договора, макар и застрахователното събитие да е настъпило след прекратяване на застраховката.

В настоящия случай ищецът твърди застрахователното събитие, водещо до ангажиране отговорността на ответника, да се изразява в невъзможността на туроператора да възстанови платеното му по неосъщественото пътуване, вследствие на настъпилата негова неплатежоспособност, която съобразно установеното от фактическа страна следва да се приеме за настъпила на 25.05.2021г. Последното, независимо, че съобразно анализа на посочената по-горе правна съставлява покрит риск, по отношение на който именно ответното дружество носи риска, доколкото договорът за туристически пътуване е сключен по време на действие на застрахователното правоотношение, исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения:

В настоящия случай, както съдът посочи по-горе, пътуването по договора за продажба на туристически пакет не е осъществено, нито по делото се установи ищцата да е упражнила правото си да получи ваучер за заплатената сума (съобразно възможността по чл. 25 ЗМДВИП), поради което и за нея се е породило правото да иска възстановяване на предплатеното по неосъщественото пътуване. Разпоредбата на чл. 100 ТЗ дава възможност на потребителите по договора за туристически услуги или да предявят претенцията си за възстановяване на сумите спрямо туроператора, или спрямо застрахователя, като законодателят не е предвидил солидарната им отговорност. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. В случая ищцата е избрала да предяви претенцията си срещу туроператора, с което е поела и риска от невъзможността да изпълни ефективно съдебното решение. С постановеното осъдително решение срещу туроператора, претенцията на ищцата за връщане на предплатеното по неосъщественото пътуване следва да се приеме за удовлетворена, като искът й срещу застрахователя се явява неоснователен. Обратното би означавало ищцата да разполага с възможност да реализира едно и също право два пъти, още повече, че вземането й по влязлото в сила решение е включено в списъка на приетите вземания и ефективното изпълнение на съдебното решение е все още възможно. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че исковата претенция се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.

Поради неоснователност на главното вземане, неоснователна се явява и акцесорната претенция, която също следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски, в случая за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 828 лева с ДДС.

Водим от горното, съдът