РЕШЕНИЕ

№ 1077

гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100901915 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1, ВЪВ BP. С ЧЛ. 266, АЛ. 1 ОТ ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД.

Ищецът „П. ВДХ“ ЕАД, ЕИК ••••, адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, бул. „••••, представлявано от Ж.И.Н. - Изпълнителен директор, е предявил на 24.09.2021 г. искова молба срещу "П.Е.” АД, ЕИК ••••.

В исковата молба се твърди, че „П. ВДХ“ ЕАД - гр. София е универсален правоприемник на основание вписана в ТРРЮЛНЦ промяна в правната форма на „ П. Бургас“ ЕООД - гр. Бургас.

С исковата молба се претендира възстановяване на нарушено от страна на ответника право, изразяващо се в неплащане на дължимо възнаграждение (парична сума) по фактура във връзка с отчетени и приети строително - монтажни работи (СМР). Цената на иска се формира като сбор, както следва: 43 789.69 лв. - неразплатена главница (по Фактура № 0000000991/22.12.2020 г.) и 3 043.66 лв. - законова лихва за вземането (по Фактура № 0000000991/22.12.2020 г.) за периода от 02.01.2021 г. до 18.08.2021 г. и 63 868.15 лв. - главница (по Фактура № 0000000992/22.12.2020 г.) и 4 044.98 лв. - законова лихва за вземането (по Фактура № 0000000992/22.12.2020 г.) за периода от 02.01.2021 г. до 18.08.2021 г. Съгласно Договор от 12.03.2020 г., сключен между „П. ВДХ” ЕАД и "П.Е." АД, последното е възложило на ищеца строително - монтажни работи на обект: „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение „Бургас“, видове и количества съгласно Количествено - стойностна сметка приложение към договора. Прогнозната стойност на договора възлиза на 221 493, 02 лв., като СМР следвало да се извършат едновременно на Площадка на пускова камера в ПИ с идентификатор 44029.34.48 по КККР на с. Лозарево, общ. Сунгурларе и Площадка на приемна камера в ПИ с идентификатор 35883.51.235 по КККР на гр. Камено. Съгласно разписаното в Раздел IV на договора, т.4.1.1, "П.Е." АД следвало да заплати аванс в размер на 10% от прогнозната стойност - сума в размер на 22 149.30 лв.Такова плащане не е направено поради издадени от ищеца и анулирани фактури, като СМР са продължили съгласно договора.

Изпълнените от страна на ищеца договорни работи са приети от длъжника - възложител "П.Е." АД по смисъла на чл. 264 от ЗЗД, за което са съставени и отчетни документи: Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове строителни и монтажни работи № 1 от 05.12.2020 г. на стойност 67 188, 22 лева и фактура № 0000000991/22.12.2020 г. на стойност - 67 188, 22 лева с ДДС, както и Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове строителни и монтажни работи № 1 от 05.12.2020 г. /за завършени натурални видове СМР към 05.12.2020 г. /на стойност 72 992, 18 лева и фактура № 0000000992/22.12.2020 г. на стойност 72 992, 18 лева с ДДС. Стойността на фактурите с начислен ДДС в размер на - 11 198.04лв. по фактура № 0000000991/22.12.2020 г. и 12 165.36 лв. по фактура № 0000000992 / 22.12.2020 г. Изпълнените от ищеца СМР са приети на 05.12.2020 г. без забележки от "П.Е." АД, остойностени и удостоверени с отчетни документи и Фактура № 0000000991/22.12.2020 г. и Фактура № 0000000992/22.12.2020 г., подписани от Възложителя в изпълнение на Раздел IV, чл 4.1.2, букви „а“ и „б“ от договора. Поради наличие на СМР на две площадки - в с. Лозарево и гр. Камено, са издадени две фактури с различни номера от една и съща дата, които Възложителят е подписал и приел. Изпълнените и приети до момента СМР представляват завършен етап от изпълнението на договора.

И в двете фактури са направени следните гаранционни отчисления: По Фактура № 0000000991/22.12.2020 г. - гаранционна удръжка 5%, съгл. Раздел IV, чл. 4.1.4 в размер на 2 799.51 лв. и Гаранционна удръжка 10%, съгласно Раздел IV, чл. 4.1.3 в размер на 5 599.02 лв. по Фактура № 0000000992/22.12.2020 г. - гаранционна удръжка 5%, съгл. Раздел IV, чл.4.1.4 в размер на 3 041.34 лв.и Гаранционна удръжка 10%, съгласно Раздел IV, чл. 4.1.3 в размер на 6 082.68 лв. На практика начислените гаранционни суми в размер на общо 17 522.55 лв. - 8 398.53 лв. по Фактура № 0000000991/22.12.2020 г. и 9 124.02 лв. по Фактура № 0000000992/22.12.2020 г. не са отнесени към задълженията на Възложителя. Същите суми са осчетоводени по сметка 491-1-370 и подлежат на заплащане от страна на Възложителя след подписване на Акт обр.15 и издаване на Разрешение за ползване на обекта. Плащането е станало изискуемо към 02.01.2021 г. До момента Възложителят е направил следните плащания във връзка с Договор от 12.03.2020 г. - на 12.02.2021 г. с бордеро 5-30 е преведена сумата от 5 000 лева; на 25.03.2021 г. с бордеро 5-57 е преведена сумата от 5 000 лева и на 05.04.2021 г. с бордеро 5-64 е преведена сумата от 5 000 лева. След 05.04.2021 г. други суми не са постъпвали.

Съгласно счетоводна справка, неразплатената към момента сума е в размер на 107 657.84 лв. Към 02.01.2021 г, когато плащането е станало изискуемо, дължимата главница е била в размер на 122 657.84 лв..

Въпреки посоченото, до настоящия момент длъжникът не е платил дължимата сума (главница) в размер на 107 657.84 лв. На основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД поради неизпълнението на паричното си задължение, длъжникът дължи и обезщетение в размер на законовата лихва за периода от 02.01.2021 г. до 18.08.2021 г., или сума в размер на 7 088.44 лв. Законната лихва по Фактура № 0000000991/22.12.2020 г. е съобразена с извършените три броя плащания от Длъжника, като е имана предвид намаляващата главница след всяко от плащанията.

Според ищеца, представените с исковата молба писмени доказателства - Договор, Двустранни протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, фактури, сочат валидно договаряне между страните, реално изпълнение и приемане на възложените СМР и изискуемост на парично задължение. От представените доказателства са видни, както волята на страните, така и размера, основанието и падежа на вземането. Нещо повече - освен че изпълнените от ищеца СМР са приети без забележки (видно от Протоколите), то и кореспонденцията явно сочи на признание за размера и основанието на задължението.

Длъжникът многократно е канен да извърши плащане на задължението си, като до момента са извършени само три символични плащания в размер на по 5 000 лв., последното от които през месец май 2021 г. Длъжникът е канен и да подпише допълнително споразумение за разсрочване на плащанията в разумен срок, но до момента същият е предложил единствено разсрочване на плащанията до 2023 г. чрез погасявания на малки части, което е неудовлетворително за ищеца, както с оглед размера на вноските на фона размера на дълга, така и предвид продължителността в срока за издължаване.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника "П.Е.” АД, ЕИК ••••, да заплати на ищеца „П. ВДХ“ ЕАД, ЕИК ••••, следните суми:

43 789.69 лв. /четиридесет и три хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и девет ст./ - неразплатена главница, представляваща незаплатена цена съгласно Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР № 1 от 05.12.2020 г. и Фактура № 0000000991/22.12.2020 г. 63 868.15 /шестдесет и три хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и петнадесет ст./ - неразплатена главница, представляваща незаплатена цена съгласно Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР № 1 от 05.12.2020 г. за извършени натурални видове СМР и Фактура №0000000992/22.12.2020 г. 3 043.66 лв. /три хиляди и четиридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ - законова лихва за вземането (по фактура № 0000000991/22.12.2020 г.) за периода от 02.01.2021 г. до 18.08.2021 г. 4 044.98 лв. /четири хиляди и четиридесет и четири лева и деветдесет и осем ст./ - законова лихва за вземането (по фактура № 0000000992/22.12.2020 г.) за периода от 02.01.2021 до 18.08.2021 г. Иска се и присъждане на законната лихва върху дължимото от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Банкова сметка по която ответникът може да изпълни доброволно плащане: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN: BG24 •••• •••• •••• •••• 90, BIC: ••••BGSF, титуляр: „П. ВДХ“ ЕАД, ЕИК ••••.

Ответникът „П.Е.” АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол ••••, ул. „••••" ••, представлявано от изпълнителния директор С. И. Ч., чрез адвокатско дружество „Б. и Б.", БУЛСТАТ ••••, със седалище и адрес на управление в гр. София 1142, район „Средец", ул. „••••, представлявано от управляващите съдружници адв. С. С. Б., САК, с личен адвокатски номер •••• и адв. К. С. Б., САК, с личен адвокатски номер ••••, Съдебен адрес по чл. 39 от Гражданския процесуален кодекс: гр. София 1142, ул. „••••, ап. / офис 6, Адвокатско дружество „Б. и Б." чрез адв. К. Св. Б. и/или адв. С. Св. Б., е представил на 26.11.2021 г. отговор на исковата молба.

Ответникът моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни претенциите на Ищцовото дружество.

Не се оспорват следните твърдяни от Ищеца факти, а именно:

Ищцовото и Ответното дружества имат валидно сключен Договор от 12.03.2020 г. за строително-монтажни работи на обект „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение „Бургас"; Прогнозната стойност на договора възлиза на 221 493, 02 лв. без ДДС; На Ищцовото дружество са преведени суми в размер на 15 000, 00 лв., които касаят реално и единствено извършената от последното работа по обекта, предмет на договора.

Ответникът оспорва изцяло като невярно и недоказано твърдението на Ищеца, че е налице пълно, качествено и точно изпълнение по възложенията по процесния договор.

Оспорва изцяло като невярно и недоказано твърдението на ищеца, че е налице приемане на работата, включително на основание чл. 264 от ЗЗД.

Оспорват се изцяло представените Протоколи, наименувани „Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове строителни и монтажни работи" и двата с номерация „1", включително и двата с една и съща посочена дата - 05.12.2020 г. „П.Е." АД е подизпълнител на „И.С." ЕООД - проектант и строител на основния инвеститор и възложител по обектите (предмет на процесния договор) - „Б." ЕАД.

Съгласно процесния договор и с конкретика на основание Раздел „II.

Срок за изпълнение. Предмет на договора", т. 2.1. общият срок за изпълнение на дейностите по предмета на договора е 83 календарни дни. Процесният договор е сключен на 12.03.2020 г. Началната дата за стартиране изпълнението е от датата на разрешението за строеж – 27.05.2020 г. Респективно, крайният срок за изпълнение на т.нар. „СМР" от страна на изпълнителя и Ищец по настоящото производство, е бил 18.08.2020 г. На тази дата се наброяват 83 календарни дни от сключването на договора. Това обстоятелство според ответника е ясна индиция за пълното неизпълнение по договора от страна на Ищеца към август 2020 г. Нещо повече, Ищецът не е изпълнил в цялост възложеното по договора, нито е изпълнил такъв обем от работата, който да може да бъде остойностен на претендираната сума с предявената от него Искова молба, повод за иницииране на настоящото съдебно производство.

Визираното забавено изпълнение дава основание на ответника да развали договора на основание т. 12.4 от Раздел XII, при забавено изпълнение с повече от 30 календарни дни, считано от крайната дата на изпълнение (18.08.2020 г.). Неизпълнението по процесния договор от страна на Ищцовото дружество се изразява, включително и в следното:

Съгласно Раздел V, т. 5.1., Ищецът е бил длъжен да предоставя на Ответното дружество ежемесечно, в срок от 5 календарни дни след края на всеки месец, Отчет за текущото изпълнение на работите по предмета на договора. Такива отчети не са били съставяни, нито изпращани от страна на Ищцовото дружество до ответника. С цитирания отчет ответникът е трябвало да се информира за аспектите във връзка с изпълнение на работите по строежа от страна на Ищеца през отчетния период, така че ответникът да бъде директно информиран дали изпълнението е по график. Това обуславя неизпълнението на договорни задължения от страна на Ищеца още непосредствено след подписване на процесния договор;

Съгласно Раздел V, т. 5.9.1. Ищецът е следвало преди извършване на доставки по процесния договор на конкретен основен материал да представи на основния Възложител чрез Ответното дружество за одобрение набор от документи, което също не е било осъществено от страна на Ищцовото дружество и обуславя на още едно основание неизпълнение по процесния договор;

Съгласно Раздел V, т. 5.17 Ищцовото дружество е било длъжно да извърши всички изпитания, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003 г., Наредба № 3 от 2003 г., приложими към дейностите по предмета на процесния договор. Към Исковата молба не са представени никакви доказателства за изпълнение на това задължение на Ищеца, включително за задълженията по т.т. 5.1 и 5.9.1. от процесния договор. Включително, към настоящия момент изпитания не са извършвани. Ето защо остава неясно защо Ищцовото дружество твърди не само пълно изпълнение, но и такова в количествен и качествен аспект, при положение, че не са извършени каквито и да е било изпитания по отношение извършените СМР, които и по договор да бъдат одобрени от основния Възложител чрез Ответника. Съгласно текстовете на т.т. 5.17.2- 5.17.4, вкл. Ищецът е бил длъжен за своя сметка да извърши предвидените изпитания, да осигури изготвянето на Протоколи и доклади, издадени от сертифицирани лаборатории, а също така за да удостовери качественото извършване на отделните работи по предмета на договора да извърши функционални тестове, проверки, изпитания и други подобни, като за резултатите от тях и съответното приемане на дадения вид работа да се съставят съответните документи съгласно нормативните изисквания и стандарти;

Нещо повече, съгласно т. 5.18 приемането на извършените дейности от Ищеца се удостоверява с протокол/и, подписан/и от упълномощени представители на основния Възложител и Инвеститор - „Б." ЕАД, на Ответното дружество и на Ищеца, които удостоверяват включително съответствието на извършените дейности с договорените изисквания. Подобни документи и доказателства не са представени от Ищеца, такива протоколи не могат и да бъдат представени, защото не са съставени с оглед обстоятелството, че минимално изпълнените СМР (които са заплатени в цялост от Ответника) не са преминали изискваните тестове и изпитания, проверки и други, които да удостоверятизпълнението в количествен и качествен аспект. Представените Протоколи, номерирани и двата с № 1 и датирани с една и съща дата - 05.12.2020 г. - не отговарят на изискванията на т. 5.18, поради което не следва да бъдат приемани.

Всичко това обуславя цялостното неизпълнение от страна на Ищеца по процесния договор и неоснователните му претенции, представени с Исковата молба, които не само не отговарят на извършената работа по процесния договор, но включително представените към същата писмени доказателства са неотносими към изискванията за удостоверяване изпълнението по договора;

В раздел VI от процесния договор са регламентирани и други задължения на Ищцовото дружество, които не са изпълнени, а същите се изразяват в: (1) „изпълнение на всички дейности по предмета на договора качествено, в срок и при спазване на условията, посочени в същия и приложенията към него, включително съгласно нормативните изисквания; ” (2) „представяне своевременно на информация за хода на изпълнението на Договора и възможност за проверки по изпълнението";

На 17.09.2020 г. Ответното дружество е получило от „И.С." ЕООД два броя Акта образец № 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство. Актовете касаят, както обекта в с. Лозарево, така и обекта в гр. Камено (и двата предмет на процесния договор). Издадените актове констатират временни затруднения в търговските взаимоотношения между основния възложител и инвеститор на проектите „Б." ЕАД и основните изпълнители (проектант и строител) - „И.С." ЕООД, което налага временно прекратяване на производството на пускова и приемна камери, на спирателни кранове, тръби и фитинги, включително и следствие на ограничения въведени поради пандемията с „Ковид-19" в съответните страни, което реализира забавяне на доставките на съоръжения, оборудване, тръби, фитинги и води до забавяне на изпълнение на строително-монтажните работи. При настъпване на подобни събития и/или обстоятелства реферира и процесният договор в т. 2.3.1 от Раздел ІІ.

Актовете образец № 10 са подписани от управителя на „И.С." ЕООД - инж. Й.К., инж. Е.К. (пълномощник на изп. директор на „К.И." АД - консултант по строежа); инж. Х.Н.; Г. Ч. (инвеститорски контрол, отдел Инвестиционен контрол при „Б." ЕАД).

Актовете са доведени включително до знанието на Ищцовото дружество от „И.С." ЕООД, във връзка с което Ищецът е изпратил на следващия ден, 18.09.2020 г., Писмо с изх. № 96 до ответника, в което посочва, че са настъпили обективни фактори и непредвидени обстоятелства, правещи невъзможно изпълнението на строително- монтажните работи в срок на подобект: „Приемна камера /гр. Камено/". De facto това е едно от минималните изпълнения на договорни задължения от страна на Ищцовото дружество, а именно спазване разпоредбата на т. 2.2. от процесния договор.

Отбелязва се, че писмо, касаещо невъзможност за изпълнението на СМР в срок, по отношение другия подобект в с. Лозарево (също предмет на процесния договор и в рамките на изпълнението на Ищцовото дружество) не е постъпвало до ответника, въпреки издадения Акт. образец № 10 и досежно този подобект. Това обстоятелство касае поредното от множеството неизпълнения на договорни задължения от страна на Ищеца.

Ответникът поддържа, че видно от представената по-горе действителна фактическа обстановка, подкрепена и с убедителни писмени доказателства в тази връзка, се установява цялостното неизпълнение на договорните задължения на Ищцовото дружество, които започват непосредствено след подписване на процесния договор (12.03.2020 г.) и продължават включително и до настоящия момент.

Подробно са описани множеството неизпълнени договорни задължения на Ищеца, но най-съществено от тях се явява забавеното изпълнение. Както е посочено по-горе, срокът за изпълнение на Ищеца съгласно процесния договор е бил 83 календарни дни. Основание за неплащане на цената на CMP- то по процесния договор от страна на ответника се обосновава в неизпълнението на договорните задължения от страна на Ищеца, които включително към момента на издаване на Акт, образец № 10 са били незначителни и е налице отпаднал кредиторов интерес с оглед необосновано дългото забавено изпълнение. Независимо от това обстоятелство, ответникът е изплатил сума в размер на 15 000 лв., която е остойностявала реално изпълненото от страна на Ищцовото дружество. Включително до настоящия момент не е налице изпълнение по Договора от страна на Ищеца.

Цитираните и представени Протоколи (и двата с номерация № 1) са датирани от 05.12.2020 г. От друга страна, Актовете, образец № 10 по отношение двата подобекта, предмет на договора (с. Лозарево и гр. Камено), са издадени на 17.09.2020 г. Видно и от представеното Писмо с изх. № 96 от 18.09.2020 г. Ищецът е бил в невъзможност за изпълнение, което категорично е признал, а към настоящия момент все още няма издаден и разписан Акт образец № 11 за продължаване на СМР по подобектите. Ето защо, на основание чл. 89 от ЗЗД, с оглед невъзможността за неизпълнение, договорът се разваля ех lege. Очевидно е, че невъзможността за изпълнение не е частична, но независимо от това ответникът е постъпил в дух на добра воля и добросъвестност и е заплатил частично извършените СМР, които е остойностил на сума в размер на 15 000 лв.

Въпреки това обстоятелство договорът се е развалил по право и в случай че Съдът не приеме този факт, то алтернативно с настоящия писмен отговор ответникът прави възражение за разваляне на договора. В подкрепа на твърдението относно развалянето на Договора ех lege е обстоятелството, че частичното изпълнение не е било в достатъчен интерес за Възложителя по процесния Договор и Ответник в настоящото производство.

Независимо от правата си по чл. 90 от ЗЗД да откаже цялостно изпълнение на паричното си задължение докато Ищецът не изпълни своето, ответникът, в качеството на длъжник по отношение цената на извършените СМР, не се е възползвал, а дори напротив, в дух на добра воля, е заплатил частично и минимално извършените СМР от страна на Ищцовото дружество, които е оценил в размер на 15 000 лв. Ищецът е бил в неизпълнение още от подписване на процесния договор. Най-същественото неизпълнение се е явявало във факта, че Ищецът не е изпълнил в уговорения срок, което го е поставило в забава, която съгласно Раздел XII, т. 12.4 е дала основание на Ответника едностранно да развали договора без предизвестие, когато Изпълнителят (Ищецът) забави изпълнението с повече от 30 календарни дни, считано от крайната дата за изпълнение на възложената работа. Ответникът поддържа, че с настоящия писмен отговор се доказва забавата на Ищеца, която е продължила повече от 30 дни. Включително буди недоумение факта, как след като до 18.09.2020 г. (датата на изпратеното писмо от Ищеца до ответника) Ищцовото дружество не е изпълнявало СМР по подобектите и независимо от издадените Актове образец № 10, твърди за извършена работа на база представените, оспорени от страна на ответника Протоколи от 05.12.2020 г., двата с № 1. Видно от изпратеното писмо на Ищеца до ответника от 18.09.2020 г., Ищцовото дружество е било в невъзможност да изпълнява и твърдението му за изпълнение, оценено от последното в размер над 107 000 лева е лишено от всякаква логика. Още повече при обстоятелството, че към момента все още не е издаден Акт образец № 11 за възстановяване СМР дейностите по подобектите. На практика вече повече от 14 месеца не е налице възможност за изпълнение, но от своя страна абсолютно неоснователно и голословно Ищецът твърди реално изпълнение, което обусловило исковата му претенция, включително му дало основание да претендира и законна лихва за забава спрямо ответника.

В обобщение се посочва следното:

На първо място, налице е цялостно неизпълнение на договорни задължения от страна на Ищеца, стартирали още с подписването на процесния договор и продължили до последно.

На следващо място, налице е забавено изпълнение на СМР по договора по отношение двата подобекта с много повече от 30 дни след крайната дата за изпълнение на възложената работа, което само на това основание дава право на ответника да развали договора, включително да претендира обезщетение;

На трето място, налице е спиране на СМР дейностите по двата подобекта, предмет на договора, което се е осъществило, видно от представените с този писмен отговор Актове образец № 10, на 17.09.2020 г., но независимо от това обстоятелство Ищецът необосновано, недоказано и неоснователно твърди, че е изпълнявал CMP-та дори и след тази дата, което буди съществено недоумение;

На четвърто място, ищецът претендира и законна лихва за забава при положение, че безспорно се установява, че ответникът е невъзможно да е изпаднал в забава по отношение задължението за заплащане цената на извършената работа, именно защото такава не е извършена. Извършени са СМР в незначителен обем, които независимо от множеството неизпълнения от страна на Ищеца, в дух на добра воля и добросъвестност са били заплатени от страна на Ответното дружество;

На последно място, налице е основание за разваляне на договора в две направления, които се релевират в режим на евентуалност: разваляне на договора по право с оглед отпаднал интерес на ответника във връзка с необосновано дългото забавяне изпълнението на възложените работи и разваляне на договорно основание с оглед продължилата забава повече от 30 дни (арг. от т. 12.4 от процесния договор).

Ответникът моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на Ищцовото дружество, като бъде уважено възражението му за разваляне на договора с оглед отпадналия интерес от изпълнение на ответника във връзка с необоснованото забавяне и множеството неизпълнения на договорни задължения или алтернативно, да се приеме развалянето на договора с оглед множеството неизпълнения и най-вече забавата на Изпълнителя и Ищец по настоящото производство, продължила с повече от 30 /тридесет/ дни от крайната дата за изпълнение на възложените работи.

Ответникът оспорва в цялост представените Протоколи и двата с № 1, датирани 05.12.2020 г. Същите не отговарят на изискванията за протоколиране на извършените дейности по процесния договор, тъй като не съдържат подписи и не са съставени в присъствието на възложителя и основния инвеститор по обектите. Същите са съставени в период, в който е било невъзможно изпълнението на договорните задължения с отед издадените 3 месеца по- рано Актове образец № 10, като остава неясно как Ищецът доказва изпълнение на подобектите в период, в който всички дейности са спрени във връзка с обстоятелствата, подробно индивидуализирани в цитираните и приложени към настоящия писмен отговор актове.

Неоснователна и недоказана се явява и претенцията по отношение претендираната законна лихва за забава спрямо ответника именно с оглед обстоятелството, че същият не е било възможно да изпадне в забава предвид обстоятелството, че в такава е бил Ищецът.

Ето защо ответникът моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани претенциите на Ищцовото дружество, индивидуализирани в Исковата молба.

В режим на евентуалност, в случай че съдът приеме иска за редовен и основателен, то ответникът релевира възражение за прихващане до следния размер на претендираната от ищеца сума - 39 868, 74 лв. и моли съдът да отхвърли иска изцяло до размера на вземането на ответника в хипотеза, при която бъдат уважени предявените искови претенции и същите бъдат намерени за основателни и доказани.

С оглед забавеното изпълнение от страна на Изпълнителя по процесния договор и Ищец в настоящото производство, на основание Раздел X, т. 10.3. Възложителят и Ответник в настоящото производство има основание да начисли неустойка в размер на 0, 5% от стойността по т. 3.1. от процесния договор (265 791, 62 лв.) за всеки ден закъснение, но не повече от 15% от стойността по т. 3.1. от договора.

Видно от представеното Доказателство № 1 към настоящия писмен договор, а именно Разрешение за строеж № 1 от 27.05.2020 г., касаещо и двата подобекта - с. Лозарево и гр. Камено, предмет на процесния договор, датата 27.05.2020 г. се явява началната дата за започване изпълнението на дейностите по същия от страна на Ищцовото дружество (арг. от Раздел II, т. 2.1. от договора). Общият срок съгласно т. 2.1. от договора е 83 календарни дни, този срок е изтекъл на 18.08.2020 г. Считано от тази дата Ищецът е изпаднал в забава повече от 30 дни, което дава основание на ответника да начисли максималния размер съгласно лимитираната неустойка по договора, а именно 15% от общата цена по т. 3.1. Равностойността на този процент в лева е 39 868, 74 лв..

Във връзка с всичко гореизложено, ответникът релевира възражение за прихващане на основание от Раздел X, т. 10.3 във връзка с Раздел II, т. 2.1 и Раздел III, т. 3.1 от процесния договор, до посочения в настоящия абзац 21 размер, като счита, че с оглед приложените писмени доказателства възражението за прихващане се доказва по основание и размер.

С оглед последиците от упражняване правото на разваляне на договора и основанието за релевирането на това възражение, ответникът моли да бъде взето предвид, че ответникът не е дал повод за иницииране на настоящото съдебно производство, същият не е изпадал в забава (напротив в такава е изпаднал Ищецът), не е било налице основание за ангажиране неговата отговорност, включително и за обезщетение за забава, както и за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът взема отношение по представените доказателства и направените доказателствени искания на ищеца. Не възразява срещу приемането на Договор № 20-001/12.03.2020 г., сключен между страните в настоящото производство. Не възразява срещу приемането на Протоколи за откриване на строителна площадка от 21.08.2020 г. и 24.08.2020 г. Оспорва изцяло и моли да не бъдат приемани като доказателства представените с Исковата молба 2 бр. Протоколи и двата с номерация № 1 и с дата 05.12.2020 г. Поддържа, че същите не отговарят на изискванията за съставяне на протоколи съгласно процесния договор; същите не съдържат необходимите подписи на лица, представители и/или упълномощени представители на възложители, основният инвеститор и др.; същите не са придружени със съответните доказателства за проведени изпитания и тестове на извършени СМР, които да удостоверят качество и количество, включително реално изпълнение; същите представляват частни документи; не на последно мястото, същите са съставени в период, в който са били налице издадени Актове образец № 10, което обуславя невъзможността за извършване на СМР към този момент с оглед преустановените от основните възложители и инвеститор дейности по подобектите, предмет на процесния договор.

В режим на евентуалност, в случай че съдът приеме исковата молба за редовна и/или същата бъде поправена, а също така ако приеме претенциите на ищеца за основателни, то релевира възражение за прихващане до размер от 39 868, 74 лв. на претендираната от „П. ВДХ" ЕАД сума.

Ответникът моли да бъде разгледано и уважено направеното възражение за разваляне на договора и в случай, че съдът приеме същото, да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана и да обяви развалянето на процесния договор.

Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително и такива за адвокатски хонорар, за чийто конкретен размер и основание ще бъде представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК в хода на съдебното производство, заедно със съответните доказателства за тяхното извършване. В случай на евентуално неблагоприятно приключване на спора за Ответника, в това число частично отхвърляне на исковата претенция с оглед релевираното възражение за прихващане, се прави възражение за прекомерност на претендирания от Ищеца адвокатски хонорар, като се иска при наличие на предпоставки за присъждането на съдебно-деловодни разноски в полза на Ищеца при приключването на спора и то само в случай, че има доказателства, че реално са направени, да бъдат намалени до законоустановения минимум.

Ищецът „П. ВДХ“ ЕАД, ЕИК ••••, се е възползвал от възможността и е подал на 24.01.2022 г. допълнителна искова молба, с която пъддържайки първоначално заявеното, е взел отношение по твърденията на ответната страна.

На 02.03.2022г., Ответникът „П.Е.” АД, ЕИК •••• е подал отговор на допълнителната искова молба, с която е взето становище по доводите и аРгументите на ищеца, изложени в ДИМ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Със свое Определение № 898 от 17.03.2022 г., съдържащо доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е налице валидно сключен Договор от 12.03.2020 г. за строително-монтажни работи на обект „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение „Бургас"; Прогнозната стойност на договора възлиза на 221 493, 02 лв. без ДДС; Ответникът „П.Е.“ АД е превел на ищеца „П. ВДХ” ЕАД суми в размер на 15 000 лв. както следва: на 12.02.2021 г. с бордеро 5-30 е преведена сумата от 5 000 лева; на 25.03.2021 г. с бордеро 5-57 е преведена сумата от 5 000 лева; на 05.04.2021 г. с бордеро 5- 64 е преведена сумата от 5 000 лева. След 05.04.2021 г. ответникът не е заплащал други суми на ищеца във връзка с процесния договор.

По делото не се спори също, че „П. ВДХ“ ЕАД - гр. София е универсален правоприемник на основание вписана в ТРРЮЛНЦ промяна в правната форма на „ П. Бургас“ ЕООД - гр. Бургас.

Съгласно т. 1.1. от Договор от 12.03.2020 г., сключен между „П.

БУРГАС” ЕООД, в качеството му на Изпълнител, и "П.Е." АД, в качеството му на Възложител, последното е възложило на ищеца „да извърши срещу възнаграждение изграждането и въвеждането в експлоатация на строеж: „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение „Бургас“, включващо изпълнението на следните дейности по: т.1.1.1. Строително - монтажни работи (СМР); т.1.1.2.Съставяне на строителни книжа, изпълнителна и екзекутивна документации; т.1.1.3. Дейности по приемане и въвеждане в експлоатация на строежа.” Изпълнителят се е задължил „да извършва всички дейности по т. 1.1. при точно спазване изискванията на инвеститора от Техническата спецификация и приложенията към нея (Приложение №1), действащите нормативни актове и стандарти, всички срокове и условия, определени с настоящия договор, както и в съответствие с Предложението за изпълнение на поръчката и приложенията към него от офертата на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.” /точки 1.1 и 1.2 от договора/.

Съгласно т. 2.1. от договора, общият срок за изпълнение на дейностите, включени в предмета на договора и посочени в точки 1.1.1., 1.1.2. и 1.1.3. включително е 83 календарни дни, считано от датата на получаване на влязло в сила Разрешение за строеж до датата на подписване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /обр. 15/ без забележки.

Съгласно т. 3.1., общата стойност на договора е в размер 221 493, 02 лева без ДДС.

Страните са се съгласили, че цената по т. 3.1. е окончателна и валидна до пълното изпълнение предмета на договора и включва всички разходи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по неговата реализация., като реда и начина на Плащането по договора е уредено в т. 4.1.

В т. 5.6. от договора е предвидено, че изпълнителят може да започне строително-монтажните работи на площадката само след представяне от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на валидна Застрахователна полица по т. 9.1.2 и след подписването на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа/за строежи на техническата инфраструктура (образец 2/2а).

Съгласно т. 5.13. откриването на строителната площадка и определянето на строителната линия и ниво на строежа ще се извърши съгласно изискванията на чл. 157 и чл. 158 от ЗУТ и по реда на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Допълнителните права и задължения на страните, включително и относно гаранционните срокове са уговорени в раздели V, VІ, VІІ и VІІ от процесния договор.

Съгласно т. 10.1. е прието, че изпълнителят ще носи пълна отговорност за изпълняваните от него дейности от датата на сключване на Договора до пълното изпълнение на неговия предмет.

Според т.10.2. при констатиране на недостатъци на изпълнените от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ видове работи от предмета на договора, същият е длъжен да ги отстрани и поправи за своя сметка, като с времето за отстраняване на тези недостатъци не се удължава срокът за изпълнение.

Видно от уговореното по т.10.3. ако изпълнителят не изпълни дейностите от т. 1.1.1. до т. 1.1.3. в срока по т. 2.1. или съответно в удължения срок за изпълнението на непредвидените работи при условията на т. 2.6., 2.8. и т. 4.5., същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0.5% от стойността по т. 3.1. за всеки ден закъснение, но не повече от 15% от стойността по т. 3.1. на договора.

По смисъла на т. 10.4. при забава в плащането на дължима сума, възложителят дължи неустойка в размер на законната лихва, калкулирана за периода на забава върху сумата на дължимото плащане, но не повече от 15% от дължимата за плащане сума.

Според т.10.5. всяка от страните може да претендира по общия ред обезщетения, за претърпените от нея вреди, ако техният размер надвишава уговорената неустойка.

Съгласно т. 11.1. „Страните се освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора, когато невъзможността за изпълнение се дължи на непреодолима сила. Ако страната е била в забава, тя не може да се позовава на непреодолима сила.

Съгласно т. 12.1. „Действието на договора се прекратява:

12.1.1. с изпълнение на неговия предмет и на задълженията на страните по договора при условията на същия;

12.1.2. при условията на чл. 118 от ЗОП; 12.2. Действието на договора може да се прекрати и в следните случаи: 12.2.1. по взаимно съгласие между страните, изразено в писмен вид; 12.2.2. в резултат на настъпили съществени промени в обстоятелствата за изпълнение на договора по причини, за които страните не отговарят; 12.2.3. при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа; 12.2.4. при условията на 11.8 от договора.

Според договореното по т. 12.3. Възложителят има право да прекрати действието на договора с отправяне на писмено предизвестие в следните случаи:

12.3.1. ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ не извърши възложената работа в сроковете с качеството и по начина, договорени между страните; 12.3.2. ако ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ не изпълни някое друго свое задължение по договора;

В т.12.4. е уговорено, че ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има право едностранно да прекрати договора без предизвестие, когато ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ забави изпълнението на договора с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, считано от крайната дата за изпълнение на възложената работа.

Съгласно т.12.5. в случай на прекратяване на договора по взаимно съгласие или в резултат на настъпили съществени промени в обстоятелствата за изпълнение на договора по причини, за които страните не отговарят, възложителят извършва частично изплащане на дължимите суми по Раздел II въз основа на съставен и двустранно подписан Протокол за установяване действително извършените количества и видове работи и разплащане на завършените дейности, проектни работи и услуги при прекратяване на договора. В този случай за доказване на обема на изпълнените от изпълнителя видове работи и дейности към датата на прекратяване на договора, изпълнителят предава на възложителя частичните резултати от изпълнението - в 2 (два) екземпляра.

Според т. 12.6. - ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ може да прекрати договора, ако в резултат на обстоятелства, възникнали след неговото сключване, не е в състояние да изпълни своите задължения.

При подписването на договора като неразделна част от него са били включени: Приложение 1 - Техническа спецификация и приложенията към нея; Приложение 2 - Ценово предложение - Предложение за изпълнение на поръчката и приложенията към него от офертата на възложителя; Приложение 3 - Образец на Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР, подписан от представители на възложителя и изпълнителя; Приложение 4 - Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на основание чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Уговорените в договора СМР-та е следвало да се извършат едновременно на Площадка на пускова камера в ПИ с идентификатор 44029.34.48 по КККР на с. Лозарево, общ. Сунгурларе и Площадка на приемна камера в ПИ с идентификатор 35883.51.235 по КККР на гр. Камено.

За строителството на обекта от Областен управител на област Бургас е издадено Разрешение за строеж № 1/27.05.2020 г., което включва едновременно изграждане на Пускова камера с. Лозарево и Приемна камера - гр. Камено. Разрешението за строеж е издадено на името на „Б.“ ЕАД, което дружество се явява инвеститор и главен възложител на целия обект. Същото е влязло в законна сила на 09.07.2020 г., видно от печата, поставен върху втората му страница. В точки 1 и 2 от Разрешението за строеж се визира необходимостта от съставянето на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, което да се осъществи при спазване разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Предвидд горното и във връзка със започване на строителството по делото са представени два Протокола за откриване на строителна площадка, както и за определяне на строителна линия и ниво на строеж - първият протокол е от 21.08.2020 г. и е съставен за подобект 2: „Приемна камера на газопроводно отклонение Бургас – Станция за очистване на газопровода /СОГ/-Прием”. Вторият е съставен на 24.08.2020 г. за подобект 1: „Пускова камера на газопроводно отклонение Бургас– Станция за очистване на газопровода /СОГ/-Пуск”. И двата протокола са подписани от представители на Консултанта „К.И.” АД, Възложителя „Б.” ЕАД, Строителя /също и Проектант „И.С.” ЕООД, от служители на община Сунгурларе и община Камено.

На 17.09.2020 г. са били съставени два броя Акт образец № 10 (Приложение № 10 към чл.7, ал. 3, т. 10 на Наредба №7) за установяване състоянието на строежа при спиране на строителство. Актовете касаят, както обекта в с. Лозарево, така и обекта в гр. Камено, предмет на процесния договор. Издадените актове констатират и се издават във връзка с „временни затруднения в търговските взаимоотношения, временно прекратяване на производството на пускова и приемна камери, на спирателни кранове, тръби и фитинги, следствие на ограничения въведени поради пандемията с „Ковид 19“ в съответните страни, се реализира забавяне на доставките на съоръжения, оборудване, тръби, фитинги и това води до забавяне при изпълнение на монтажните работи.” Актовете образец № 10 са подписани от управителя на „И.С." ЕООД - инж. Й.К. (като строител и проектант), инж. Е.К. (пълномощник на изп. директор на „К.И." АД - консултант по строежа); инж. Х.Н.; Г. Ч. (инвеститорски контрол, отдел Инвестиционен контрол при „Б." ЕАД).

В подточка 1.1. от т. 1 на Акт от 17.09.2020 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (акт. Обр. 10 Приложение № 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 на Наредба №7) за подобект-1 „Пускова камера на газопроводно отклонение Бургас– Станция за очистване на газопровода/СОГ/-Пуск”, с местонахождение: ПИ с идентификатор 44029.34.48 по КККР на с. Лозарево, е описано какви дейности са констатирани като изпълнени по част Конструктивна за този подобект, а именно:

• Фундаменти на оградата на площадката; - Фундаменти Ф1, Ф2, Ф3 за спирателните кранове; - Фундаменти Ф4 за пускова камера;

• Фундамент за мълниеприемна мачта - 1 бр. и фундаменти за обтяжки на мълниеприемна мачта — 3 бр. В подточка 1.2. е посочено, че по част Технологична не е извършван монтаж на тръби и оборудване.

В точка 2 от същия акт (за подобект Лозарево) е отразено следното, че Няма изпълнени строителни и монтажни работи в отклонение на одобрен проект;

В подточка 1.1. от т. 1 на Акт от 17.09.2020 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /акт. Обр. 10 Приложение №10 към чл.7, ал.3, т.10 на Наредба №7/ за подобект 2: „Приемна камера на газопроводно отклонение Бургас – Станция за очистване на газопровода/СОГ/-Прием”, с местонахождение в ПИ 35883.51.235 по КККР на гр. Камено, е описано какви дейности са приети за изпълнени по част Конструктивна за този подобект, а именно:

• Фундаменти на оградата на площадката; - Фундаменти Ф1, Ф2, Ф3за спирателните кранове; - Фундаменти Ф4 за приемна камера, Ф5 за прахоуловител (кондензосборник);

• Фундамент за мълниеприемна мачта - 2 бр. и фундаменти за обтяжки на мълниеприемна мачта — 6 бр. В подточка 1.2. е посочено, че по част Технологична няма изпълнени СМР.

В точка 2 от същия акт е отразено следното, че няма изпълнени строителни и монтажни работи в отклонение на одобрен проект.

Към исковата молба е приложено Писмо изх. № 96/18.09.2020 г. на ищцовото дружество до „П.Е.” АД, съдържащо уведомление за „настъпили обективни фактори и непредвидени обстоятелства, правещи невъзможно изпълнението на строително-монтажните работи /СМР/ в срок на подобект: Приемна камера /гр. Камено/.” Отправена е покана на основание чл. 2.2. от договора страните да подпишат Констативен протокол за наличие на горепосочените обстоятелства. Липсват данни за получаване на писмото от ответника, но последният не оспорва този факт.

По делото са представени два Протокола за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР, с дата 05.12.2020 г., които впоследствие и на основание чл. 183 ГПК са изключени от доказалствения материал по делото.

Представени са и издадените от ищцовото дружество Фактури за текущо възнаграждение с №№ 0000000991/22.12.2020 г. и 0000000992/22.12.2020 г. По делото е приложено също разменена между страните кореспонденция по електронна поща досежно плащанията по издадените от ищеца фактури. Видно от съдържанието й, от страна на ответника е имало единствено възражение досежно оформянето на фактурите и начина, по който е отделена сумата за гаранцията.

По делото е допусната и изпълнена от вещото лице З. Т. Д. съдебно- счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание на 12.10.2022 г. В резултата на направените проверки, изследване и анализ, в заключението си вещото лице е направило следните констатации и изводи, а именно, че „П. ВДХ“ ЕАД е издало на „П.Е.“ АД данъчна фактура № 0000000991/22.12.2020 г. на стойност 67 188, 22 лв. със записано основание: “Извършени СМР на обект „Пускова и приемна камера газопроводно отклонение Бургас “ за подобект: “Приемна камера гр. Камено". Съгласно двустранно подписан между управителя на възложителя „П.Е.“ АД - С. Ч. и управителя на изпълнителя „П. ВДХ“ ЕАД - инж. Р.К. Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР №1 от 05.12.2020 г. за обект: „Пускова и приемни камери на газопроводно отклонение Бургас“, подобект: "Приемна камера на газопроводно отклонение Бургас/гр. Камено, стойността на изпълнените натурални видове СМР към 05.12.2020 г. възлизат на 67 188, 22 лв. Стойността на издадената данъчна фактура № 0000000991/22.12.2020 г. е идентична със стойността на двустранно подписания Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР № 1 от 05.12.2020г. за обект: „Пускова и приемни камери на газопроводно отклонение Бургас“, подобект: "Приемна камера на газопроводно отклонение Бургас/гр. Камено.

Дружеството „П. ВДХ“ ЕАД е издало на „П.Е.“ АД данъчна фактура № 0000000992/22.12.2020 г. на стойност 72 992, 17 лв. със записано основание „Извършени СМР на обект „Пускова и приемна камери газопроводно отклонение Бургас“ за подобект: “Приемна камера с. Лозарево“. Съгласно двустранно подписан между управителя на възложителя „П.Е.“ АД - С. Ч. и управителя на изпълнителя „П. ВДХ“ ЕАД - инж. Р.К. Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР № 1 от 05.12.2020 г. за обект: „Пускова и приемни камери на газопроводно отклонение Бургас“, подобект: “Приемна камера на газопроводно отклонение Бургас/с. Лозарево“, стойността на изпълнените натурални видове СМР към 05.12.2020г. възлизат на 72 992, 17 лв. Стойността на издадената данъчна фактура № 0000000992/22.12.2020 г. е идентична със стойността на двустранно подписания Протокол за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР №1 от 05.12.2020г, за обект: „Пускова и приемни камери на газопроводно отклонение Бургас“, подобект: "Приемна камера на газопроводно отклонение Бургас/с. Лозарево.

По отношение осчетоводяването на фактура № 0000000991/22.12.2020 г. в счетоводството на ищеца и на ответника, експертизата е установила, че при „П. ВДХ“ ЕАД, счетоводното отразяване на вземането от „П.Е.“ АД по издадената от него данъчна фактура № 0000000991/22.12.2020 г. на обща стойност 67 188, 22 лв. е по с/ка 411-1-370 „Клиенти“, аналитичната партида на „П.Е.“ АД за цялата сума, като вземането за изчислените гаранции, общо в размер на 8 398, 53 лв. е намалено от с/ка 411 и е отнесено като вземане по с/ка 491-28 „Гаранции“ аналитичната партида на „П.Е.“ АД.

При „П.Е. " АД, счетоводното отразяване на задължението на „П.Е.“ АД по издадената му от „П. ВДХ“ ЕАД данъчна фактура № 0000000991/22.12.2020 г. на обща стойност 67 188, 22 лв. е по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на „П. ВДХ” ЕАД за цялата сума, като задължението за изчислените гаранции, общо в размер на 8 398, 53 лв. е намалено от с/ка 401 и е отнесено като задължение по с/ка 492 „Гаранции“ аналитичната партида на „П. ВДХ“ ЕАД.

По отношение осчетоводяването на фактура № 0000000992/22.12.2020 г. в счетоводството на ищеца и на ответника, експертизата е установила, че при „П. ВДХ“ Е А Д, счетоводното отразяване на вземането от „П.Е.“ АД по издадената дан. ф/ра № 0000000992/22.12.2020 г. на обща стойност 72 992, 17 лв. е по с/ка 411-1-370 „Клиенти” аналитичната партида на „П.Е.“ АД за цялата сума, като вземането за изчислените гаранции общо в размер на 9 124, 02 лв. е намалено от с/ка 411 и е отнесено като вземане по с/ка 491-28 „Гаранции“ аналитичната партида на „П.Е.“ АД.

При „П.Е. " АД, счетоводното отразяване на задължението на „П.Е.“ АД по издадената му от „П. ВДХ“ ЕАД данъчна фактура № 0000000992/22.12.2020 г. на обща стойност 72 992, 17 лв. е по с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на „П. ВДХ“ ЕАД за цялата сума, като задължението за изчислените гаранции общо в размер на 9 124, 02 лв. е намалено от с/ка 401 и е отнесено като задължение по с/ка 492 „Гаранции“ аналитичната партида на „П. ВДХ“ ЕАД.

Видно от експертното заключение, дружеството възложител „П.Е.“ АД е извършило частично плащане с основание данъчна фактурара № 0000000991/22.12.2020 г. по разплащателната сметка на „П. ВДХ“ ЕАД при „Уникредит Булбанк“ АД общо в размер на 15 000 лв., както следва:

На 12.02.2021 г. – сумата 5000 лв.

• на 23.03.2021 г. – сумата 5 000 лв. - на 05.04.2021 г. – сумата 5 000 лв.

Според експертизата, дружеството възложител „П.Е.“ АД не е извършило плащане с основание данъчна фактура № 0000000992/22.12.2020 г. на „П. ВДХ“ ЕАД.

Във връзка с поставените му задачи, вещото лице е установило наличие на следните договори, касаещи процесните два обекта, а именно:

1. Договор № 3990/08.05.2019 г. между „Б.“ ЕАД като възложител и „И.С.” ЕООД като изпълнител, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и във връзка с решение № БТГ-РД-07- 65А/01.02.2019 г. за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка с наименование: „Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение „Бургас", референтен номер: 180-063.

2. Договор № ИН-51-1/30.05.2019 г. между „И.С.“ ЕООД като възложител и „А.Б. ИНК“ ЕООД като изпълнител, на основание чл. 75, ал, 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и във връзка с решение № БТГ-РД-07- 65А/01.02.2019 г. за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка с инвеститор “Б.” ЕАД и наименование: „Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж “Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение Бургас”, референтен номер: 180- 063.

3. Договор № АБ4-51-2 от 10.06.2019 г между „А.Б. ИНК“ ЕООД като възложител и „П.Е.“ АД като изпълнител на основание чл. 75, а л, 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и във връзка с решение № ВТГ-РД-07-65А/01.02.2019 г. за определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка с инвеститор “Б.” ЕАД и наименование: Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж “Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение “Бургас”, референтен номер: 180- 063.

4. процесният Договор № 20-001/12.03.2020 г. между „П.Е.“ АД като възложител и „П. Бургас” ЕООД (с настоящо наименование „П. ВДХ" ЕАД) като изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение “Бургас””, включващо изпълнението на следните дейности: Строително - монтажни работи (СМР); Съставяне на строителни книжа, изпълнителна и екзекутивна документации; Дейности по приемане и въвеждане в експлоатация на строежа.

Видно от заключението, между „А.Б. ИНК“ ЕООД като възложител и „П.Е.“ АД като изпълнител през този период са били подписани договори общо за два обекта - процесния обект Газ Бургас и обект Стряма.

От предоставеното на вещото лице извлечение от „П.Е.” АД на аналитичната партида на „А.Б. ИНК” ЕООД, както и от „А.Б. ИНК“ ЕООД на аналитичната партида на „П.Е.” АД, е констатирано, че счетоводното отразяване и при двете дружества е водено за двата обекта в една партида, като осчетоводяването на всяка една от фактурите за различните обекти и плащанията са отразявани последователно в тази партида.

Вещото лице сочи още, че предоставените в хода на изследването копия на издадените от „П.Е.“ АД на „А.Б. ИНК“ ЕООД данъчни фактури във връзка с Договор № АБ4-51-2 от 10.06.2019 г. между „А.Б. ИНК ” ЕООД като възложител и „П.Е.” АД като изпълнител на обект с наименование: Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж “Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение “Бургас”, са счетоводно отразени при двете страни, както следва: „П.Е.“ АД е издала първоначално 2 броя фактури за аванс по процесния обект, след което при фактуриране със следващите 5 броя фактури са приспадани по 11, 67 % от преведения аванс, в резултат на което е приспаднат 58, 35 % от аванса.

От проверката на извлеченията, предоставени от двете дружества, експертизата е констатирала, че и при двете дружества „П.Е.“ АД и „А.Б. ИНК“ ЕООД към 23.02.2022 г. неплатеният остатък по двата обекта е 0, 00 лв.

Фактурите, които са били издавани от „П.Е.“ АД на „А.Б. ИНК“ ЕООД са въз основа на съставяни и подписани между страните Протоколи от № 1 до № 5 включително. „А.Б. ИНК“ ЕООД е заплатил стойността на издадените му от „П.Е.“ АД фактури за процесния обект.

За изясняване на спорни въпроси, по делото е допусната и изпълнена от вещото лице С. И. М. съдебно-техническа експертиза, заключението, по която не е оспорено от страните и е прието в с.з. на 12.10.2022 г. В заключението си експертът заявява, че след запознаване с изложените материали и допълнително изисканите такива е констатирал, че СМР-та, извършени на обекта, са идентични с уговорените от страните по процесния договор, за същите са били съставени и подписани необходимите документи съгласно изискванията на Наредба № 3 (обн. ДВ, бр. 72/2003 г., изм. и доп. ДВ, бр.3 7/2004 г. и ДВ, бр. 29/2006 г.) Според вещото лице, извършените СМР-та на процесните подобекти са годни и качествено изпълнени съгласно ЗУТ, а отчетените и фактурирани СМР-та отговарят на договорените такива.

На основание чл. 192 ГПК, в производството се приети съставените и подписани от главните страни в строителния процес - 2 бр. Протоколи №№ 3 и 4 от 20.10.2020 г. за текущо (към 16.09.2020 г.) изпълнение и подлежащи на разплащане СМР, ведно с представляващите неразделна част към същите КСС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА Неизпълнението на договорното задължение е основание за отговорност на длъжника, на която съответстват определени права на кредитора. Така съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, в случай на неизпълнение кредиторът има право да иска от длъжника (1) изпълнението заедно с обезщетение за забавата или (2) обезщетение вместо изпълнение, но и при този втори случай длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, стига кредиторът все още да има интерес от изпълнението. Неизпълнение на договорно задължение е налице във всеки случай, когато длъжникът не изпълни задължението точно според уговореното, т.е. както при пълно неизпълнение, а така също и когато изпълни неточно, като в зависимост от случая неточното неизпълнение би могло да бъде както в количествено, така и в качествено, а също и във времево отношение – аргументи от чл.79, ал.1 от ЗЗД.

За да може да бъде уважена исковата претенция следва: ищецът да е изправна страна по договора; да е доказано неизпълнението на ответника; да е установен размера на дължимата сума.

В случая ищецът претендира първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата на основание законовата разпоредба - чл. 86 от ЗЗД Претенцията в общ размер на 107 657.84 лв. е обоснована от наличието на облигационна връзка между страните, имаща характер на договор за изработка и по смисъла на т.1 от който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение изграждането и въвеждането в експлоатация на строеж: „Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение „Бургас“, включващо изпълнението на следните дейности: 1.1.1 Строително - монтажни работи (СМР); 1.1.2 Съставяне на строителни книжа, изпълнителна и екзекутивна документации; 1.1.3. Дейности по приемане и въвеждане в експлоатация на строежа.” Конкретизирана е още като такава за текущо разплащане по смисъла, вложен в т. 4.1.2. от договора.

Наличието на облигационна обвързаност не се оспорва от страните, като видно от уговорките, обективирани съгласно т. 3.1., общата стойност на договора е в размер 221 493, 02 лева без ДДС. Страните са се съгласили, че цената по т. 3.1. е окончателна и валидна до пълното изпълнение предмета на договора и включва всички разходи на изпълнителя по неговата реализация.

Плащането по договора е уредено в т. 4.1., по следния начин (съгласно т.4.1) - ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ заплаща цената по т. 3.1., както следва: т. 4.1.1. 10% аванс от сумата по т. т. 3.1 или 22 149.30 лева в срок до 7 (седем) работни дни от представяне на оригинал на фактура за дължимата сума съгласно изискванията на т. 4.2. от Договора; т. 4.1.2. Текущо разплащане - 70% (сумата от стойностите по т. 4.1.1. и настоящата т.4.1.2. не трябва да надвишава 85%) от стойността на действително извършените и с необходимото качество дейности по Ценова листа (Приложение № 2 към договора) след подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (за строежи на техническата инфраструктура (образец 2/2а), в срок до 10 (десет) работни дни от датата на представяне на следните документи: а) оригинал/и на Протокол/и за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР, подписан от представители на Възложителя и Подизпълнителя (оригинал по образец на Приложение № 3); б) оригинали на фактури за дължимата сума съгласно условията на т. 4.2. от Договора; 4.1.3. Разплащане 10% (сумата от стойностите по т. 4.1.1., 4.1.2. и настоящата т.4.1.3. не трябва да надвишава 95%) от стойността на действително извършените и с необходимото качество дейности по т. 4. от Ценовата листа (Приложение № 1 към Приложение № 3 към договора) след подписване на Констативен акт з а установяване годността за приемане на строежа (обр. 15) без забележки, в срок до 10 (десет) работни дни от датата на представяне на конкретни документи: 4.1.4. Разплащане на остатъка до 100 (сто)% от стойността на действително извършените и с необходимото качество дейности по т. 3 от Ценовата листа (Приложение № 2 към договора) след получаване на Разрешение за ползване за строежа, в срок до 10 (десет) работни дни.

Според т. 4.2. в цената по т. 3.1. не е включен ДДС, който се начислява допълнително и се заплаща от възложителя при извършване на отделните плащания по договора, а съгласно т. 4.3. „възложителят не заплаща суми за непълно и/или некачествено извършени от изпълнителя работи преди отстраняване на всички недостатъци, установени със съставен и двустранно подписан Протокол. Разходите за отстраняване на недостатъците са за сметка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ.” С изявленията на ищцовата страна дължимостта на предявената претенция е заявена като неизплатена част от уговореното между страните по смисъла на т.4.1.2 от договора, представляваща вземане за текущо разплащане на изпълнена работа, Претенцията е оспорена от ответника, като в правоизключващите й възражения са наведени твърдения за неизпълнение на възложеното, както в хипотези на пълно, съответно лошо в количествено отношение изпълнение, така и за забавено изпълнение във времево отношение, Направени още са изявления за разваляне на договора, както и насрещно възражение за прихващане.

Във връзка с така повдигнатите в производството спорни въпроси, съдът намира следното:

Както бе посочена облигационна връзка между страните носи характера на договор за изработка, чиято правно уредба се съдържа в чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД.

Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 ТЗ; чл. 269 ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал.1 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения:

1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

Недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора за изработка е допустимо само ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

Отговор на въпроса - „Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден в Решение №202/27.02.2015 по дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II Т.О. и по смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД). Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработено нещо различно от поръчаното, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения (такива, които са видими при обикновен преглед на работата), е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. (В посочения смисъл е и Решение № 849/06.11.2007г. на ВКС по т.д. № 472/07г., ІІ Т.О.; Решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І Т. О.).

Както бе посочено, предпоставка за възникване на задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа, като възражения за явни или скрити недостатъци във връзка с изпълнението поръчващият е длъжен да направи - при приемането, съответно - веднага след откриването им. Отговорността на изпълнителя, съгласно разпоредбата на чл.264 ал.2 изр.2 от ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването му, като законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. По тази причина е възможно те да са направени и само устно. Това от своя страна прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на съдържанието на възраженията.

Бездействието на възложителя и пропускът да направи възраженията си в посочените срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения, а едновременно с това безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (Решение № 1100/04.07.2003 г., по гр.д. № 1876/2002 г., на V Г.О.).

По отношение на съдържанието на понятието „приемане на възложената работата“ правната доктрина и съдебна практика са единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Приемането на изпълнението е допустимо и чрез конклудентни действия.

Същевременно, относно начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя да плати възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя, респективно да се докаже изпълнението на възложената работа и нейното приемане; дали съставянето и подписването от страните на протокол за количеството и цената на извършените работи представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи; за доказателствената сила на фактурата, счетоводните книги и усвоеният ДДС под формата на данъчен кредит, е налице и Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., ІІ Т. О., ТК.

Съгласно цитирания съдебен акт, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени дейности/, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Прието е също така, че ако възложителят, респ. негов представител е подписал издадена от изпълнителя фактура за изпълнените дейности по договора между страните или фактурата е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество - възложител, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол.

Предвид така постановения акт и данните по делото, в частност – заключението на изслушаната и приета като неоспорена по делото ССчЕ, в производството се установява, че Дружеството „П. ВДХ“ ЕАД е издало на „П.Е.“ АД данъчна фактура № 0000000991/22.12.2020 г. на стойност 67 188, 22 лв. със записано основание: “Извършени СМР на обект „Пускова и приемна камера газопроводно отклонение Бургас “ за подобект: “Приемна камера гр. Камено" и данъчна фактура № 0000000992/22.12.2020 г. на стойност 72 992, 17 лв. със записано основание „Извършени СМР на обект „Пускова и приемна камери газопроводно отклонение Бургас“ за подобект: “Приемна камера с. Лозарево“.

Установено е отразяването на Фактура № 0000000991/22.12.2020 г. в счетоводството на ищеца и на ответника, като според заключението, същото е реализирано по начина, подробно описан в заключението.

Аналогично е отразяването и на Фактура № 0000000992/22.12.2020 г. в счетоводството на ищеца и на ответника.

В рамките на възложените й задачи, експертизата е установила още, че Дружеството възложител „П.Е.“ АД е извършило частично плащане с основание данъчна фактура № 0000000991/22.12.2020 г. по разплащателната сметка на „П. ВДХ“ ЕАД при „Уникредит Булбанк“ АД общо в размер на 15 000 лв., както следва: На 12.02.2021 г. – сумата 5 000 лв. на 23.03.2021 г. – сумата 5 000 лв.; на 05.04.2021 г. – сумата 5 000 лв. Дружеството възложител „П.Е.“ АД не е извършило плащане с основание данъчна фактура № 0000000992/22.12.2020 г. на „П. ВДХ“ ЕАД.

В продължение на горното, но не само с оглед действията, установяващи приемане на извършената текуща дейност, но и за изясняване вида, количеството, качеството и стойността на същата, свидетелства и приетата по делото СТЕ. Видно от констатациите в конкретното заключение, в производството се явява установено, както наличието на извършени СМР- та, за двата подобекта Лозарево и Камено, така и идентичността на същите с договорените. Според експертизата за тези СМР са били съставени и подписани необходимите документи съгласно изискванията на Наредба № 3 (обн. ДВ, бр. 72/2003 г., изм. и доп. ДВ, бр.3 7/2004 г. и ДВ, бр. 29/2006 г.) за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Вещото лице е посочило още, че извършените дейности са годни и качествено изпълнени съгласно ЗУТ, като изводът е направен при проверка на място и от съставените и подписани протоколи от страна на Възложителя, Изпълнителя и Строителния надзор. Видно от заключението е и обстоятелството, че описаните СМР-та в протоколи Акт обр. 10 (за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството) в точката за изпълнени строителни и монтажни работи по одобрен проект (точка 1.1 от т. 1 и т.2) от 17.09.2020 г. за подобект - Лозарево, и от 17.09.2020г за подобект - Камено са идентични, както с извършените, така и с посочените в Протоколи за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане. Според експерта – фактурираните от ищеца СМР отговарят на договорените такива.

В действителност СТЕ е извела изводите си и при изследване на доказателства (в частност 2 бр. Протоколи за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане с дата 05.12.2020г.), които в последствие са били изключени от доказателствения материал по делото. Доколкото обаче анализът не е ограничен единствено до конкретните документи, а същият е всеобхватен – в това число проверка на място и съпоставка на резултатите с данните по Договора, ведно с приложените към него КСС, отнесени към наличието на още свидетелстващи документи - Акт обр. 10 от 17.09.2020г., както и допълнително изисканите от експерта и представени като приложение към заключението актове, последните изискуеми и също съставени в хода на конкретния строителен процес (актове обр.7 и обр.12), съдът намира, че следва да кредитира експертното заключение.

Изводите на техническата експертиза във връзка с установеното извършване и приемане на СМР, съответстващи по вид и единични цени на отразените в КСС, представляващи неразделна част от договора, се потвърждават и при сравнителен анализ на данните от допълнително изисканите и представени по реда на чл. 192 от ГПК 2 бр. Протоколи №№ 3 и 4 от 20.10.2020г. за текущо (към 16.09.2020 г.) изпълнение и подлежащи на разплащане СМР, ведно с представляващите неразделна част към същите КСС, относими към дейностите, касаещи процесните подобекти. Последните макар и неподписани от страните в настоящото производство, но като актове изготвени от главните страни в строителния процес на по - силно основание удостоверяват приемането, съответствието и вида на извършените дейности с договорените изисквания. Още повече, че в тях се съдържа писмено изявление от страна на Инвеститора, получаването на последното залегнало и като условие за приемане на дейностите по смисъла на договореното в т.5.18 от процесния договор.

В свое обобщение, изложеното до момента сочи неоснователност в доводите на ответника, както за неприемане, така и за липсата, съответно – за лошото изпълние на текущата дейност по процесиня договор.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за забавено изпълнение, заявени от ответната страна.

Исковата претенция е ограничена до договорката по смисъла на т.4.1.2. за текущо разплащане, а не представлява претенция за възнаграждение при цялостно изпълнение. Предвид това, релевантни към основателността на иска са обстоятелствата, касаещи конкретното текущо изпълнение (по вид, количество, качество) и момента на неговото реализиране.

Видно от т. 2.1. от договора, общият срок за изпълнение на дейностите, включени в предмета на договора и посочени в точки 1.1.1., 1.1.2. и 1.1.3. е 83 календарни дни, считано от датата на получаване на влязло в сила Разрешение за строеж до датата на подписване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /обр. 15/ без забележки. В т. 5.6. от договорната връзка е предвидено, че „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ може да започне строително-монтажните работи на площадката само след представяне от възложителя на валидна Застрахователна полица по т. 9.1.2 и след подписването на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа/за строежи на техническата инфраструктура (образец 2/2а). Откриването на строителната площадка и определянето на строителната линия и ниво на строежа ще се извърши съгласно изискванията на чл. 157 и чл. 158 от ЗУТ и по реда на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. (т.5.13).

Горепосочените договорки, отнесени към установената нормативната уредба обуславя извод, че за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. (чл. 157, ал.1 от ЗУТ). Откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители по чл. 223, ал. 2 от лицето, упражняващо строителен надзор за обекта или от техническия ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (чл. 157, ал.2 ЗУТ). За откриването на строителната площадка и определянето на строителната линия и нивото се съставя протокол с означение на регулационните и нивелетните репери. В протокола се отразяват мерките за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, безопасността на движението и опазването на съседните сгради, заварените сгради, мрежи и съоръжения в имота, които се запазват по време на строителството и след него, както и едроразмерната дървесна растителност, която не подлежи на премахване. (чл.157, ал.4 от ЗУТ).

Във връзка с горното и от данните по делото, в конкретния случай се установява, че за строителството на обекта от Областен управител на област Бургас е издадено Разрешение за строеж № 1/ 27.05.2020г., което включва едновременно изграждане на Пускова камера с. Лозарево и Приемна камера гр. Камено. Разрешителното за строеж с №1/27.05.2020 г. е издадено на името на „Б.“ ЕАД, което дружество за страните се явява инвеститор и главен възложител на целия обект. Разрешителното за строеж с №1/27.05.2020 г. е влязло в законна сила на 09.07.2020 г., видно от приетите в производството два броя Протоколи за откриване на строителна площадка, съответно от 21.08.2020 г. и 24.08.2020 г. Така установеното, отнесено към императивната разпордебта на чл. 157 ЗУТ сочи, че срокът от 83 календарни дни, залегнал в Договора от 12.03.2020 г., е започнал да тече от датата на откриване на строителните площадки, а именно - 21.08.2020г. за изграждане на Пускова камера с. Лозарево и 24.08.2020г. за изграждане Приемна камера - гр. Камено.

В производството не е спорно, че строителството на целия обект е преустановено с подписването на Акт обр. 10 от 17.09.2020г. от главните страни в строителния процес. При това положение възможността за извършване на СМР-та за Пускова камара е била 27 календарни дни, а за Приемна камера - 24 дни.

Към момента на спиране на строителството, обаче с подписването на Акт обр. 10, Главният инвеститор и Главният изпълнител в строителния процес са установили текущо изградените стоманено - бетонни работи, които с оглед заключението на СТЕ са без отклонония от одобрениия проект и съответстват на тези, договорени от страните в настоящия процес.

Няма спор в производството, че до момента не е подписван последващ Акт обр. 11 за възстановяване на строителните дейности, както и че е налице остатък от други дължими дейности на Изпълнителя.

Съгласно т. 2.2 от процесния договор при настъпване н а обективни фактори и непредвидени обстоятелства правещи невъзможно изпълнението на строително-монтажните работи (СМР), представители на страните по договора към момента на настъпване на събитието съставят и подписват Констативен протокол за наличие на горепосочените обстоятелства. В Констативния протокол се описват технологичните причини, направили невъзможно изпълнението на СМР на строежа и началната дата на настъпването им. След приключване на действието на горепосочените обстоятелства, представители на страните са длъжни да подпишат нов Констативен протокол, с който се установява датата на приключването им. В този случай, срокът за изпълнение на предмета на договора се удължава с толкова дни с колкото са продължили тези обективни фактори и непредвидени обстоятелства.

Според т.2.3. от договора в случай на настъпване на обстоятелства (неблагоприятни климатични условия или други, за които изпълнителят няма вина), които налагат спиране на срока по т. 2.1, изпълнителят е длъжен незабавно писмено да уведоми възложителя, като подробно описва обстоятелствата, причините предизвикали това, началната дата на настъпването им и условията, направили невъзможно изпълнението им.

Визираните по-горе договорки, касаят различни основания, влияещи на изпълнението в срочно отношение. В първата хипотеза се касае обективни фактори и непредвидени обстоятелства (с характер на техолологични причини), правещи невъзможно изпълнението на строително-монтажните работи (СМР), а във втората – за неблагоприятни (климатични и др.) условия – настъпили не по вина на Изпълнителя, но налагащи спиране на срока.

Видно от съдържанието й хипотезата на т.2.2 не вменява задължение на изпълнителя за незабавно писмено да уведоми възложителя за настъпването им. По – точно, текстът визира ангажимент, представителите на страните по договора към момента на настъпване на събитието да съставят и подписват Констативен протокол (различен от акт обр. 10) за наличие на горепосочените обстоятелства. Според данните по делото, а по-конкретно самите изявления на ответната страна, същият още на 17.09.2020 г. е бил известен от „И.С.“ ЕООД - главна страна по основния договор, за наличието на изготвени 2 бр. Акт обр. 10, касаещи цялостното спиране на строителните действия за обект „Проектиране, изграждане и въвеждане в строеж: Пускова и приемна камери на газопроводно отклонение Бургас“. Страните в настоящия процес като подизпълнители са обвързани от решенията на преките участници в строителния процес. В този смисъл цялостното спиране на строителната дейност по главния проект, съставлява технологична пречка, а не неблагоприятно условие, за продължаване на възложените дейности по процесния договор, поради което и на основание т. 2.2. срокът за изпълнение на неговия предмет се удължава с толкова дни с колкото са продължили тези обективни фактори и непредвидени обстоятелства. Липсата на подписан Констативен протокол не може да се вмени във вина на ищцовата страна. Както бе посочено уговореното в т.2.2. не включва задължение на Изпълнителя в тази посока. Условието е насочено към двете страни, а видно от самите изявления на ответника, същият е бил наясно с настъпването на обективните фактори още на 17.09.2020 г. и за двата подобекта. Налице е и признание от негова страна, че уведомление, изготвено от ищеца по т.2.2 от договора (макар и само за единия подобект) е било получено на 18.09.2020 г. Не са събраха обаче доказателства в процеса ответникът да се отзовал на отправената му поканата от ищеца, съответно – сам (при наличие на знание за настъпването им), да е инициирал действия за подписване на Констативен протокол относно наличие на причините, препятстващи изпълнието в срок. Т.е. самият той е в неизпълнение на това свое задължение. В тази връзка, липсата на подписан протокол, при безспорното наличие на знание за съществуване на технологични пречки, препятстващи изпълнието, не отменя възможността по т.2.2 от договора срокът за изпълнение на предмета на договора да се счита удължен с толкова дни с колкото са продължили тези обективни фактори и непредвидени обстоятелства. При положение, че в производството страните не твърдят, съответно - не спорят, че към момента обективните фактори и непредвидените обстоятелства в технологичен план не са отпаднали (т.е. липсва подписан – акт обр. 11 от главните страните, даващ възможност за възобновяване на цялостния строителен процес), то следва да се приеме, че срокът за изпълнение на задълженията на ищеца в тяхната цялост по процесния договор не е изтекъл. Ненастъпилият падеж, дава основание да се отрече тезата на ответника за забавено изпълнение във времево отношение.

Гореизложеното мотивира съда да счете възражението за прихващане на ответника, обосновано с уговореното от страните по т.10.3 от договора, както и искането му за разваляне на договора, изведено през твърдението за забавено изпълнение с повече от 30 календарни дни, считано от крайната дата за изпълнение на възложената работа, за неоснователно. Освен, че в случая забава, дължаща се на виновното поведение на ищеца не е налице, то и съгласно т.12.4, процесният договор дава възможност на Възложителя за прекратяване, а не за разваляне на облигационната връзка. В продължение следва да се отбележи, че отказа на възложителя от договора (в това число в хипотеза на разваляне), не води до отпадане на отговорността му за заплащане на приетите дейности, а възнаграждението на изпълнителя се дължи съгласно чл. 268 ал. 1 от ЗЗД.

Не може да бъде споделена и тезата на ответната страна за прекратяване на договорната връзка в хипотезата на чл. 89 от ЗЗД. Според изречение първо от цитираната разпоредба договорът се разваля по право, когато задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение. Има се предвид обаче невъзможност за пълно изпълнение, какъвто не е настоящият случай, доколкото от данните по делото (в частност СТЕ, Акт обр. 10, Протоколи, изискани и получени по реда на чл. 192 ГПК и ССчЕ), сочат, че процесните текущи СМР-та, съставляващи значителен обем от възложените, не само са изпълнени, но и приети от страните. Същевременно, в хода на производството ответната страната – Възложител не доказва липсата си на достатъчен интерес от частичното изпълнение, каквото доказване е в нейна тежест и е необходимо, за да се приложи възможността, установена в изречение второ от чл. 89 ЗЗД.

В свое обобщение всичко изложено, съдът приема, че са налице извършени и приети СМР-та по Договор от 12.03.2020 г., за които обаче липсва текущо разплащане по смисъла на т.4.1.2.

Предвид това, съдът приема исковата претенцията за сумата в размер 43 789.69 лв. /четиридесет и три хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и девет ст./, представляваща остатък от неразплатена главница по Фактура № 0000000991/22.12.2020 г., съответно - 63 868.15 /шестдесет и три хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и петнадесет ст./ - представляваща неразплатена главница по Фактура №0000000992/22.12.2020 г., за основателна и като такава същата следва да бъде уважена изцяло.

В продължение на горното и по отношение искането за присъждане на мораторната лихва, съдът съобрази следното:

В Решение № 69 от 27.07.2015г. Върховен касационен съд, ТК, ІІ Отделение по т.д. № 119 по описа за 2014 г., е даден отговор на въпроса относно момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по отношение на задължението си по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за заплащането му. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение. При липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, като характер на покана може да има и изпратена до длъжника данъчна фактура. (в този см. и Решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, I Т.О.).

Предвид така посоченото и на основание установеното в т. 4.1.2 Раздел ІV от процесния договор, съдът намира претенцията за мораторна лихва за основателна, като приема, че изискуемостта на ищцовото вземане е настъпила на 02.01.2020 г. Както бе установено в производството във връзка с възнаграждението по фактура № 0000000991/22.12.2020 г., Възложителят е направил следните плащания във връзка с Договор от 12.03.2020 г.: На 12.02.2021 г. с бордеро 5- 30 е преведена сумата от 5 000 лева, на 25.03.2021 г. с бордеро 5-57 е преведена сумата от 5 000 лева и на 05.04.2021 г. с бордеро 5-64 е преведена сумата от 5 000 лева. Безспорно по делото е и обстоятелството, че други разплащания между страните не са извършвани.

При това положение, отчитайки моментите на извършените три погашения, намаляващата главница след всяко от плащанията и при служебна проверка на посочените в Справките по чл.366 ГПК изчисления, извършена с помощта на електронен калкулатор - https: //www.calculator.bg, , настоящият съдебен състав приема, че претенцията мораторна лихва е доказана в пълния й заявен размер от 7 088.64 лв., от който - 3 043.66 лв. - законова лихва за вземането (по фактура № 0000000991/22.12.2020 г.) за периода от 02.01.2021 г. до 18.08.2021 г. и 4 044.98 лв. - законова лихва за вземането (по фактура № 0000000992/22.12.2020 г.) за периода от 02.01.2021 до 18.08.2021 г. ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, при този изход от спора, ищецът има право на разноски.

Искането е за сумата в размер на 11 469.85 лв., от които 1.) държавна такса – 4 589, 85 лева; 2.) депозит ССчЕ – 1000 лева; 3.) депозит СТЕ – 1200 лева; 4.) възнаграждение за процесуално представителство – 4 680 лева с ДДС. Същото е направено своевременно, като е представен Списък по реда на чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното извършване.

Срещу размера на претенцията за процесуално представителство, от ответната страна е направено възражение за прекомерност, което при съобразяване с разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 4 за минималните адвокатски възнаграждения, отнесено към фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно.

При така изложеното разноските на ищеца следва да бъдат присъдени в пълния им предявен размер от 11 469.85 лв.

Водим от горното, СЪДЪТ