РЕШЕНИЕ

№ 929

гр. гр. Хасково, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100311 по описа за 2024 година Предявени са от Т. Д. А. с ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес •••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес ••••••••••••••••••••••••••, Д. Я. против Областна дирекция /ОД/ на МВР- Хасково, гр.Хасково, ••••••••••••••••• представлявана от директора И. Р. обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.8 и ал.10, вр. чл.239, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че в системата на МВР работила като държавен служител повече от 21 години, като през всичките заемала различни полицейски длъжности и функции, както в РУ-Хасково, така и в ОД на МВР- Хасково. Последно заеманата от нея длъжност при ответника била полицейски инспектор VI-та степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

Първоначално със заповед от 12.08.2020г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.13, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено служебното й правоотношение в системата на МВР, считано от датата на връчване на същата тази заповед, а именно считано от 24.08.2020г. Поради оспорване законосъобразността на тази заповед първоначално АС-Хасково отхвърлил жалбата, но впоследствие ВАС отменил първоинстанционното решение и отменил заповедта, с която на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено служебното й правоотношение. На 05.12.2022г. й била връчена заповед на министъра на вътрешните работи, на основание на която била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като едновременно с това на основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.230, ал.1, т.3 от ЗМВР със същата тази заповед от 30.11.2022г. било прекратено служебното правоотношение на ищцата, поради навършване на пределната възраст за служба в МВР – 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, в случая считано от 11.06.1961г.

В заповедта от 30.11.2022г. на министъра на вътрешните работи изрично било разпоредено да се изплатят на ищцата полагащите й се обезщетения по ЗМВР, което разпореждане не било изпълнено в пълнота и съгласно изискванията на закона. По тази причина тя подала искане до директора на ОД на МВР-Хасково и поискала изискуемите справки по образец по Наредба №8121з-920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по гл.11 от ЗМВР, в това число и справката, касаеща обезщетението по чл.234, ал.8 от ЗМВР, както и допълнително да й бъде изплатена дължимата и все още неизплатена част от обезщетението по чл.234, ал.8 от ЗМВР относно неизползвания от нейна страна редовен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.189, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР за периода от датата на прекратяване на служебното й правоотношение до датата на възстановяването й на работа. С писмо от 24.04.2023г. на директора на ОД на МВР-Хасково получила писмен отказ да й бъде издадена справка за изплащане на парични обезщетения по реда на чл.234, ал.8 от ЗМВР за периода от датата на прекратяване на правоотношението до датата на възстановяване на работа, с мотив, че липсвало правно основание за издаването на такава. В това писмо изрично било посочено, че обезщетение за неизползван отпуск се изплащало при прекратяване на служебно правоотношение при наличие на неизползван такъв, поради действително положен труд за работодателя, което обосновавало и правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция. В подкрепа на твърдението за дължимост на търсеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се цитира практика на СЕС.

Дължимото обезщетение по чл.234, ал.8 от ЗМВР за периода 24.08.2020г. – 10.06.2021г. възлизало на 2144, 52лв.

Съгласно чл.234, ал.10 от ЗМВР, обезщетенията по този член в това число и за неизползван отпуск се изплащали в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение, който срок изтекъл още на 11.09.2021г., като считано от 12.09.2021г. ответникът изпаднал в забава.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 2774, 79лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и 756, 92лв. лихва за забава за периода от 12.09.2021г. до 11.02.2024г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск и счита, че следва да бъде отхвърлен, като недопустим, а ако не се възприемат тези доводи - като неоснователен.

Исковата претенция била недопустима, тъй като служебното правоотношение на ищцата възникнало с министъра на вътрешните работи, респ. Министерството на вътрешните работи. Със заповед на министъра на вътрешните работи, рег. № 8121 К8492/12.08.2020г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР. След връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се подписал акт за сдаване на длъжността от 24.08.2020г., съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №8121з-311/17.07.2014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 60 от 22.07.2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 33 от 08.05.2015 г.), която заповед била отменена по съдебен ред. Правоотношението било прекратено отново на основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.230, ал.1, т.3 от ЗМВР със заповед №8121К-13688/30.11.2022г. на министъра на вътрешните работи - от органа по назначаване, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, а именно от 11.06.2021г. Тази заповед била връчена на 05.12.2022г., поради което от същата дата тече 3- месечния срок за изплащане на обезщетението по чл.234, ал.1, т.10 от ЗМВР, който изтекъл на 05.03.2023г. Забава била налице от 06.03.2023г. Към 12.09.2021г. - датата от която се претендира забавата според исковата молба, обективно не било налице задължение за плащане. Отговорността за забава можела да възникне при виновно неизпълнение на задължение, а в случая ОД на МВР - Хасково не можела да носи такава отговорност, поради обстоятелството, че правния спор във връзка с наложеното дисциплинарно наказание и прекратяване на правоотношението, не е бил решен, което било сторено на 01.11.2022г. с постановяване на окончателно решение от Върховния административен съд по адм. дело №4628/2022г.

Надлежно легитимирана страна, която следвало да бъде ответник по иск с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР при възникване на отговорност за заплащане на обезщетение за забава и лихви за забава било Министерство на вътрешните работи. ОД на МВР - Хасково била второстепенен разпоредител с бюджетни средства, правоотношението било между жалбоподателя и МВР и ОД на МВР - Хасково нямало задължение за плащане, нито вина за забава. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), разпоредител с бюджет бил съответният ръководител на бюджетната организация, а при колективните органи - техният председател, освен ако с нормативен акт е определено друго. Съгласно ал.3 на същият член, първостепенни разпоредители с бюджет били разпоредителите, които съставят, изпълняват и отчитат бюджет и са определени като такива със закон. Съгласно ал.4, министърът на вътрешните работи можел да делегира правомощията на първостепенен разпоредител с бюджет и на ръководителя на специализираната дирекция в министерството, отговаряща за планирането и управлението на бюджета. Конкретните права и задължения по делегирането се определяли със заповед. Делегирането не освобождавало съответния първостепенен разпоредител с бюджет от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия. С постановление на МС №73/27.03.2015г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи, издадено на основание чл.11, ал.8 от Закона за публичните финанси, директорът на ОД на МВР - Хасково бил посочен като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на вътрешните работи. И съгласно чл.11, ал.13 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по- ниска степен. ОД на МВР – Хасково била в обвързана компетентност с дирекция „Планиране и управление на бюджета" (ДПУБ) - специализирана дирекция по чл 11, aл.2, т.4 от Правилника за устройството и дейността на МВР и съгласно чл.90, т.10 от този правилник, ДПУБ одобрявала плащанията на разпоредители с бюджет чрез системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Надлежно легитимирана страна, която следва да бъде ответник по исковете било Министерство на вътрешните работи. ОД на МВР - Хасково бил второстепенен разпоредител с бюджетни средства, правоотношението било между жалбоподателя и МВР и ОД на МВР - Хасково нямала вина. Касаело се за служебно правоотношение. Страни по служебното правоотношение били държавния служител и органа по назначаване. Безспорно, съгласно чл.27, ал.1 и ал.2, изр. 1 от ГПК, в производството по граждански дела, за процесуално правоспособен е признат този, който е правоспособен по материалното право. При определяне на материалноправната легитимация от значение било обстоятелството, че прекратяването на служебното правоотношение станало от Министъра на вътрешните работи, който бил и органа по назначаването и че ищецът бил служител в системата на МВР, като изпълнявал службата си в ОД на МВР - Хасково. Като страна по акта за прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, МВР било и страна в процесуалноправното отношение, като ответник относно последиците от прекратяването на служебното правоотношение при пенсиониране. Обезщетението по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР се дължало на служителя за службата му в МВР и затова надлежно легитимиран да отговаря за това задължение бил МВР. ОД на МВР - Хасково единствено била задължена да осъществи плащането на сумата, в техническия аспект на това понятие, но без да е носител на задължението. В този смисъл решение № 14/17.02.2011г., постановено по гр.д.625/2010г., по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия, III-тo гражданско отделение. Съгласно това решение, пасивно материалноправно легитимирано лице по конкретния иск било МВР. Без значение вътрешните правоотношения между структурите в МВР свързани с разпоредителните функции с бюджет, още повече, че при осъждането за изплащане на процесната сума, тази сума следвало да бъде предоставена във всеки един случай от първостепенния разпоредител с бюджет. Водещо в случая било, че пасивната материалноправна легитимация по конкретния иск следвала служебното правоотношение. Чл.27, ал.2 от ГПК бил приложим по принцип, но изр.1-во на същия не изключвало отговорността на първостепенния разпоредител с бюджет, като законът създавал възможност и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджет да бъдат страна по дела, но когато са страна и по материалното правоотношение и отговорността можела да им се вмени във вина. Отговорността била на този, който трябва да плати, а в конкретния случай сумата само се администрирала, нареждала по сметка на ищеца от ОД на МВР – Хасково, но трябвало да бъде платена от МВР. В забава бил този, който има задължението да плати.

Предвид гореизложеното не била налице надлежна пасивна легитимация на ОД на МВР - Хасково като ответник за изплащане на претендираната сума, представляваща лихви за забава и законната лихва.

Изготвен бил проект на справка за изплащане на обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на служебно правоотношение, съгласно чл.234, ал.8 от ЗМВР, видно от която нетния размер на обезщетението възлизал на 2774, 79лв. С исковата молба се претендирал по-малък с около 600лв. размер - 2144, 52лв. Разликата се дължала най-напред на броя на дните неизползван платен годишен отпуск - 14 дни за периода от 25.08.2020г. до 31.12.2020г. и 18 дни за периода от 01.01.2021г. до 10.06.2021г., или общо 32 дни, вместо посочените в исковата молба 37 дни. Също така не бил отчетен факта, че в МВР имало увеличение на възнагражденията на служителите в периода на прекратеното служебно правоотношение (отменено по съдебен ред).

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли насочената искова претенция срещу ОД на МВР - Хасково. В случай, че се претендира адвокатско възнаграждение, надвишаващо минимално определения размер в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност и се иска да бъде намалено съобразно нормативно минимален размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед от 12.08.2020г.на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение. С решение №174/18.03.2022г., постановено по адм.дело №802/2020г. по описа на АС-Хасково е отхвърлената жалбата на Т. Д. А. против заповедта от 12.08.2020г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение. Решението от 18.03.2022г. по адм.дело №802/2020г. по описа на АС-Хасково е отменено с влязло в сила на 01.11.2022г. решение №9705/01.11.2022г., постановено по адм.дело №4628/2022г. по описа на ВАС, с което е отменена и заповедта от 12.08.2020г. на министъра на вътрешните работи.

Със заповед от 30.11.2022г. е прекратено служебното правоотношение на ищцата на основание чл.226, ал.1, т.1 и чл.230, ал.1, т.3 от ЗМВР на длъжността „полицейски инспектор VI степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Хасково, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст. Видно от отбелязването на самата заповед, същата е връчена на 05.12.2022г. на ищцата срещу подпис. От представените от ответника справки се установява, че полагаемото се на ищцата обезщетение по чл.234, ал.8 от ЗМВР възлиза на сумата от 2774, 79лв.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявения иск:

По категоричен начин се установи, че със заповед от 30.11.2022г. е прекратено служебното правоотношение на ищцата, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години. Тази заповед е връчена на ищцата на 05.12.2022г. Фактически обаче служебното правоотношение на ищцата се прекратява, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, а именно от 11.06.2021г. Не съществува спор между страните, че на 11.06.2021г. ищцата е навършила 60 години, поради което нейното служебно правоотношение с ответника се счита прекратено от следващия тази дата ден или от 11.06.2021г. Не съществува спор между страните също така, че на ищцата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2774, 79лв. Самият ответник представи изготвена справка, от която се установява, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на 2774, 79лв. От своя страна ищцата претендира заплащането на тази сума, като не се установява същата да е заплатена до момента. Въпреки твърдението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че са в готовност да я заплатят при предоставяне на номера на банковата сметка от страна на ищцата, по делото липсват данни за изплащане на търсеното обезщетение. Предвид гореизложеното следва да се уважи иска с правно основание чл.234, ал.8 от ЗМВР в пълния предявен размер от 2774, 79лв.

Спорен е въпросът относно дължимостта на лихвата за забава в търсения размер от 756, 92лв. Доколкото дори към момента все още няма данни за изплащане на търсеното обезщетение по чл.234, ал.8 от ЗМВР, съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това на ищцата. Досежно началния момент на дължимата лихва изрично в разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР е предвидено, че обезщетенията по този член – чл.234 от ЗМВР се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. В настоящия случай датата на прекратяване на служебното правоотношение е изрично визираната в самата заповед, с която същото се прекратява, а именно деня, следващ датата на навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години от ищцата. Както се установи от данните по делото ищцата е навършила 60 години на 10.06.2021г., поради което именно от тази дата вече се счита за прекратено служебното й правоотношение. Самият факт на издаване на заповедта за прекратяване на по-късна дата, а именно 30.11.2022г., по никакъв начин не променя момента, от който правоотношението се счита прекратено. Тази заповед е издадена в по-късен момент, доколкото преди това правоотношението на ищцата също е било прекратено, но на съвсем друго основание, а именно поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, впоследствие отменено с влязло в сила на 01.11.2022г. съдебно решение. При тези данни по делото следва извода, че ответникът изпада в забава за изплащане на обезщетението по чл.234, ал.8 от ЗМВР три месеца след датата, на която е прекратено правоотношението на ищцата, а именно от 11.09.2021г. Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се уважи в пълен размер и акцесорния иск за лихва за забава за периода от 12.09.2021г. до 11.02.2024г. в размер на 756, 92лв. Този размер е изчислен с помощта на онлайн калкулатор на база размера на дължимата главница от 2774, 79лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата разноски в общ размер на 961лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. и държавна такса в размер на 161лв.

Мотивиран така, съдът