Решение № 92 от 4.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 92/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на ОП-П. срещу присъдата № 260054 от 04.06.2021 г. по НОХД № 2229/2019 г. по описа на ОС - Пловдив, с която подс. С. И. Д. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение, като направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата.

Във връзка с протеста пред ПАС първоначално е било образувано ВНОХД № 487/2021 г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, 3 наказателен състав. Постановеното по същото решение № 110 от 16.11.2021 г. е било отменено по протест на прокуратурата с решение № 18 от 25.02.2022 г. по н. д. № 1110/2021 г. на ВКС, 2 н. о., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В протеста се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са мотивирани най-вече с неизпълнение на задълженията на първия съд по чл. 14, ал. 1 НПК за изграждане на вътрешното му убеждение във връзка с проверката и оценката на доказателствените източници. Привеждат се конкретни доводи за превратно, едностранчиво и тенденциозно тълкуване на част от доказателствените източници, липса на съвместна преценка на елементите на доказателствената маса и експертните изводи. При така изразените доводи за отсъствие на обективен доказателствен анализ, се иска преоценка на дейността на първия съд от страна на въззивната инстанция и постановяване на нова осъдителна присъда и налагане на наказанието, което е било поискано пред първоинстанционния съд.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция подсъдимият и защитата му поддържат доводите си за законосъобразност на постановената присъда. Релeвират, че събраният доказателствен материал е тълкуван правилно и не е налице материална незаконосъобразност на присъдата. В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитата пледира, че подсъдимият не е осъществил съставомерното поведение, тъй като e извършил всички декларирани обработки, поради което обектът, за който е подал документите за субсидии, е бил в добро земеделско състояние. Защитата релевира доводи, че вмененото на подсъдимия деяние не е било осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Счита, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция събраните по делото доказателства са били анализирани съобразно изискванията на НПК, като оборват обвинителната теза, така както е приел и първият съд.

Предлага се въззивната инстанция да потвърди присъдата на първия съд, с която подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение намира, че е безспорно установено извършването на деянието от обективна страна, тъй като престъплението по чл. 248а ал. 3 НК е довършено с представянето на неверните сведения. Подсъдимият е имал задължение да посочи в заявлението за подпомагане данни за идентификация на земеделските парцели, за които кандидатства за подпомагане, сред които са и начина на ползването им, основанието за ползването на парцела, както и обстоятелството дали земеделските парцели се поддържат в добро земеделско и екологично състояние. Въз основа на Наредба № 5/2009 г. подс. Д. като пълномощник на земеделския производител – търговец е бил длъжен да опише земеделските земи, които ползва за текущата стопанска година, а към датата на заявяването им, площите е следвало да бъдат в добро земеделско състояние. За съставомерността от субективна страна е достатъчно подсъдимият да съзнава, че представя неверни сведения, като преследва предвидената в закона цел. Представителят на държавното обвинение пледира, че с оглед на събраните по делото доказателства, първият съд неправилно е приел, че подсъдимият е осъществявал агротехнически мероприятия, окосяване, изкореняване, изнасяне, почистване и прочие за премахване на нежелана растителност в поцесния парцел, поради което и неправилно е приел, че същият не е осъществил от субективна и от обективна страна състава на престъплението по чл. 248а ал. 5 вр. ал. 3 във вр. с ал. 2 НК. Моли да бъде осъден по предявеното му обвинение и въз основа на това да му се наложи наказание, с което в пълнота ще бъдат изпълнени целите на индивидуалната и на генералната превенция.

Подсъдимият, в предоставената му последна дума, моли въззивният съд да потвърди оправдателната му присъда по делото.

П.ският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

За да постанови присъдата си, П.ският окръжен съд е приел фактическа обстановка, която не се възприeма изцяло от настоящия съд, който за разлика от първата инстанция намира, че тезата на обвинението за неподържан в добро състояние процесен земеделски парцел, но въпреки това деклариран за подпомагане, се обосновава от събраните по делото материали, за което ще изложи аргументите си, при все да споделя крайният оправдателен извод на първия съд, но по съвсем различни от изложените от инстанцията съображения:

Подсъдимият С. И. Д. има завършено висше агрономическо образование. Поради образователната си степен той се занимавал с дейността на „М.“ ЕООД в сферата на З.то и кандидатстването за субсидии по различни схеми и мерки на общата селскостопанска политика на Държавата. Търговското дружество било регистрирано през 2012 година като ограничено отговорно с едноличен собственик на капитала и управител свидетелят М. М., който към онзи момент, бил зет на подс. С. И. Д.. Подсъдимият бил снабден с пълномощно от 12.07.2012 г. с широка представитeлна власт, издадено от управляващия и представляващия търговското дружество М. М.. Чрез него, подсъдимият имал право да представлява търговеца пред органите на Д., като подава, подписва и получава всякакви документи. Процедурата по кандидатстване за подпомагане на земеделските стопани, които ползвали земеделски площи на различни основания, била уредена в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от М.. По силата на два договора за наем от 08.10.2012 г. „М.“ ЕООД придобило статут на ползвател на земеделски площи по смисъла на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба, тъй като наело земеделска земя от държавния поземлен фонд, включително и имот в землището на с. К., Община Х., за срок от 5 стопански години. В това си качество кандидатствало за директни плащания за кампания 2013 година и било регистрирано в И. (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) •••, който бил постоянен и важал и при следващи участия в механизмите за подпомагане, залегнали в селскостопанската политика на държавата. С писма на Д. от 11.09.2013 г. и 04.10.2013 г. „М.“ ЕООД било уведомено, че е одобрено за участие със земеделския парцел в землището на с. К. по направление „Б.“ и по направление „В.“ по мярка •• - •• плащания. Предвид участието на дружеството в кампания 2013 г., упълномощеното лице - подс. С. Д., предприело действия за кандидатстване за финансова помощ и за стопанската 2014 г. Същият заявил два парцела – единият в землището на с. Р., общ. К., а другият – споменатият по-горе в землището на с. К.. За последния земеделският производител получил от интегрираната система номер •••. Тъй като юридическото лице-търговец вече било регистрирано в ИСАК, на подс. Д. била предоставена бланка на заявление за подпомагане, в която имало попълнени наличните данни за земеделския стопанин. Самата процедура изисквала актуално посочените площи за подпомагане да бъдат заявени от кандидата с цел тяхното очертаване в съответната общинска служба по З. (ОСЗ) по местонахождението им. Ето защо, на 10.05.2014 г. подсъдимият, като пълномощник на „М.“ ЕООД, посетил първо Общинска служба „З.“ (ОСЗ) - К., в чийто териториален обхват попадал имотът в землището на Р.. Там представил бланката на заявлението и екземпляр от договора с № •• г., с който МЗХ предоставяло на дружеството за възмездно ползване двата имота - обект на заявлението за подпомагане. Документите били обработени от М. В., който показал на компютър територията, на която се намира имотът в Р.. Д. очертал границите му и полученото графично изображение на заявената площ било оформено в карта на т. нар. „блок на земеделското стопанство“ (БЗС), екземпляр от която получил. Същата процедура подсъдимият осъществил и на 12.05.2014 г. в ОСЗ- Х., където А.ка С. му издала като пълномощник на „М.“ ЕООД карта на земеделския блок за парцела в землището на с. К., чийто номер от ИСАК бил •••.

На 19.05.2014 г. в П., подс. Д., като пълномощник на кандидата за подпомагане, посетил местната Общинска служба по З. и представил там пълен набор от документи, сред които бланка на заявлението за кампания 2014 г., договор за отдаване под наем на земеделски имоти, пълномощно и две карти на БЗС. След тяхната проверка, П. разпечатала заявлението, което обобщавало цялата информация за заявените за подпомагане площи в посочените две землища с пояснения за конкретните мерки и схеми, по които се кандидатства. Заявителят кандидатствал за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за преразпределително плащане (СПП), по мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и по мярката •••. Средствата по първите две схеми били изцяло с произход от фонд, принадлежащ на Европейския съюз, докато тези, отпускани по мерките HP и АЕП, се осигурявали в съотношение 82% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), принадлежащ на Европейския съюз, и 18 % от националния бюджет. Окончателно оформеното заявление за подпомагане за кампания 2014 г., освен сведения за площите, за които се заявява подпомагане и за схемите и мерките, предлагащи финансиране, съдържало и задължителни декларации. Една от тях представлявала деклариране (към датата на кандидатстване 19.05.2014 г.), че заявените площи са в добро земеделско състояние по смисъла на тогава действащата Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена от М.. Тъй като заявеното от пълномощника Д. използване на отразените в заявлението земеделски площи като постоянни пасища за паша на животни или косене представлявало вид земеделска дейност по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 3 от Наредбата, те трябвало да отговарят на критериите по чл. 16, ал. 1 от същата за допустимост за подпомагане. Едно от изискванията било заявените площи да имат не повече от 50 дървета или храсти на хектар, с височина над 50 см., които не са компактно разположени (с мозаечно разположение) и гъстота на дървесната или храстовидната растителност, позволяваща свободно пашуване на селскостопански животни.

Така на 19.05.2014 г. в ОСЗ – П., подсъдимият подписал заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. в качеството си на упълномощено лице на кандидата „М.“ ЕООД, като положил печати на дружеството. Подписал и подпечатал и декларацията към заявлението, която обявявала, че заявените площи, сред които и тази в землището на с. К., са в добро земеделско състояние съгласно Наредба № 5 от 2010 г., което не отговаряло на обективната действителност. Положил подпис и под декларация за знание за наказателна отговорност при представяне на неверни данни. Окончателно оформеното и подписано от Д. заявление било прието от С. - К. за по- нататъшното му изпращане в поделението на Д., което се занимавало с предоставянето на финансовата субсидия. Впоследствие заявлението било изпратено от ОСЗ - П. в Областна дирекция П. на Д. (••) „З.“, където било заведено с № •••. Служителите Л. С. и А. Ч. извършили последователна проверка за наличие на необходимите документи и на изискуемите реквизити. Пропуски по отношение на документите не били констатирани и резултатите от проверката били отразени в контролен лист в ИСАК.

На 17.10.2014 г. служителите на ОСЗ гр. Х. – Г. Г. и Н. Ш. извършили специализирана теренна проверка в парцел № ••• по ИСАК в землището на с. К.. При посещението си на място те установили, че проверяваният физически блок не отговаря на изискванията за допустимост. Констатациите си отразили в протокол № ••/20.10.2014 г. г., към който приложили и снимков материал.

Бенефициерът бил одобрен и на 19.12.2014 г. по предоставената от подс.

Д. сметка в П. клон на „Банка •“ ЕАД на „М.“ ЕООД, от Д. „З.“, били преведени оторизираните средства. По посочените направления глобално била одобрена субсидия от 8 548, 49 лева, но от тях били прихванати 6 520, 68 лева за наложени санкции от предходни години. Така общо оторизираната сума за реално изплащане се ограничила до 2 027, 81 лева, от които 1 529, 86 лева били с произход от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), принадлежащ на Европейския съюз, които били предоставени на България, а останалите 448, 66 лева били от националния бюджет. Двете суми били разделени и преведени по отделно.

Видно от назначената в хода на досъдебното производство графическа експертиза, изпълнена от вещото лице С., ръкописният текст и подписите, положени в заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. от името на „М.“ ЕООД, са били изпълнени от подсъдимия С. Д.. На досъдебното производство била назначена единична агрономическа експертиза, съгласно която, към 19.05.2014 г. можело да се твърди, че площта в землището на с. К., общ. Х. не била съответна на условията за допустимост на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и на общите и регионални критерии за постоянни пасища (в този смисъл е експретизата, приложена на л. 62, том 2 от досъд. пр.). Допълнителната съдебно-агрономическа експертиза (приложена на л. 85 и сл. от том 2 от досъд. пр.), при формиране на изводите си, взела предвид изготвения снимков материал при теренната проверка от 17.10.2014 г., протокола от същата и показанията на проверяващите. Експертите са посочили, че на снимките личат орлова папрат, къпини и други растения, образуващи формации, които не са позволявали свободно придвижване на селскостопански животни. Наличието на хиляди папрати показвало, че агротехнически мероприятия (окосяване, изкореняване, изнасяне, почистване) за премахване на тази растителност не са били извършвани през пролетно-летния и есенен период на 2014 г., както и през 2013 г. В обобщение, вещите лица са приели, че гъстотата на орловата папрат, която е много голяма (хиляди растения), дървета, къпини, треви и др. с височина над 0, 50 метра, обуславят извод за непровеждане на нужните агротехнически мероприятия за почистване на терена.

Видно от заключението на тройната съдебно-агрономическа експертиза (приложена на л. 107 и сл. от том 2 от досъд. пр.) площта на имот № ••• в землището на село К. към момента на теренната проверка (17.10.2014 г.) е била обрасла с дървесна и храстовидна растителност, като видно от снимковия материал, стотици папрати, къпини и треви са я покривали плътно и са препятствали свободното пашуване на животни. Част от тях били изсъхнали, други със затихващи функции на вегетация и преминаване в покой. Съобразно видимото физиологично състояние (растеж и развитие на растителността), разширената експертиза също така изразява становище, че през 2014 г. площта не е била поддържана в добро земеделско състояние и не е отговаряла на критериите за допустимост по Наредба № 5/10.03.2010 г. Нито към момента на декларирането на площите, нито към момента на извършване на теренна проверка върху тях. Експертите посочили, че са запознати с всички материали по делото, включително и с показанията на свид. Б., като достигнали до извод, че твърдените от него действия по почистване на парцела не съответстват и не са съизмерими с установеното състояние на терена към 17.10.2014 г. Допълнителна тройна съдебно-агрономическа експертиза (приложена на л. 144 и следв. от том 2 от досъд. пр.) установила, че площите в постоянните пасища в землището на с. К., включени в парцел с № •••, са били заети от дървесна и/или храстовидна растителност, като е имало наличие на повече от 50 броя на хектар компактно разположени дървета/храсти с височина над 50 см. Част от наличните на терена дървета (дървесна растителност) по темп на растеж и развитие са били достигнали видима възраст 2-3 години, което е показател, че през последните няколко стопански години, в това число и стопанска 2013/2014 г., дърветата (дървесната растителност) не е била премахвана от площите. Вещите лица са посочили, че израсналите на терена храсти/растения от вида орлова папрат, къпини и треви по темп на растеж и развитие са достигнали височина над 50 см и плътно са покривали площите в пасището. Съобразно тези констатации, към момента на депозиране на заявлението за подпомагане – т. е. към 19.05.2014 г. площите в пасището не са били почистени от нежеланата храстовидна и дървесна растителност и не са отговаряли на изискванията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, уредени в Наредба № 5/10.03.2010 г. Видно от заключението на назначената в хода на настоящото второ по ред въззивно производство допълнителна разширена комплексна петорна агрономическа, ботаническа и метеорологична експертиза (л. 189 – л. 222 от делото на настоящия съд), вещите лица са проследили подробно измерените суми на валежите за метеорологична станция К. и валежомерна станция С. за периода 01.05.2014 г. – 31.10.2015 г., съобразно информацията от Н. (Н.) – филиал гр. П., изискани и приложена по делото от настоящата втора въззивна инстанция на съда. Вещите лица са анализирали предоставената информация относно климатичната норма на валежи, характерна за района. От Н. е била предоставена информация за средната денонощна температура на въздуха, 24- часовата сума на валежите, средна относителна влажност на въздуха по данни от представителна за района на с К., метеорологична станция гр. К., която е с надморска височина, близка до тази на хижа „Б.“, както и 24-часова сума на валежите по данни от най-близката валежомерна станция в гр. С. за периода 01.05.2014 г. до 31.10.2024 г., който включва и датите на подаване на заявлението за подпомагане и на осъществяване на специализираната теренна проверка на място на физическия блок като част от задължителните за проверка блокове по указан дневен маршрут за проверяващите Н. Ш. и Г. Г.. Посочените свидетели са описали установените констатации в табличен вид и координатите на точките на направения снимков материал цветни снимки за състоянието на площите в момента на проверката. Цветните снимки от специализираната теренна проверка на физическия блок (ФБ) в землището на с. К. са били разпечатани и от петорната експертиза. Видно от приложения към заключението снимков материал – цветни снимки, теренът е с наклон, а площите са обрасли плътно с нежелана растителност, а именно орлова папрат, къпини, храстовидна/дървесна растителност, покрили площите с височина над 0, 5 метра (50 сантиметра). Установено е наличие на повече от 50 броя компактно разположени храсти/дървесна растителност. Гъстотата на нежеланата растителност – орлова папрат, къпини, дървесна растителност не позволява свободно пашуване на животни на площите с начин на трайно ползване – пасище, мера (л. 197-198 от делото на настоящия съд, заключение на петорната експертиза). Наличието на плътно израснала орлова папрат е показател, че през 2014 г. площите не са били почиствани. Орловата папрат е опасен плевел. Вредата от орловата папрат е многостранна. Тя потиска и измества полезния тревострой чрез засенчване (плевелът достига височина 1, 5 -2/3 метра) и чрез отделените токсични вещества.

Натрупаните вредни вещества са отровни за домашните животни, консумиращи орлова папрат. Орловата папрат развива мощна коренова система и безброй спящи пъпки и надземни листа (стъбла). Борбата с орловата папрат (плевела) се води по няколко начина – механичен, биологичен, химичен. Механичният начин на борба се основава на непрекъснато унищожаване на надземната маса, което изтощава коренищата и постепенно растенията загиват. Необходимо е ежегодно четирикратно окосяване през периода май-септември, в зависимост от метеорологичните условия и интензивността на растеж и развитие на растенията. Примерни срокове могат да бъдат през месец май, в средата на юни и пред месец юли, в края на август – началото на септември, като първите два срока са изключително важни за борба с плевела – орлова папрат. Непрекъснатото ежегодно, най-малко два пъти/двукратно окосяване е нужно да се извършва в продължение на 2-3 години, за да може да бъде премахната/унищожена орловата папрат. Експертите са приложили снимковия материал от специализираната теренна проверка на физически блокове (задължителна проверка) като неразделна част от заключението си.

Вещите лица от петорната експертиза са обобщили, че плътно израсналата, основно орлова папрат, е показател, че през 2014 г. площите не са били почиствани, което се вижда ясно от направения снимков материал при извършената специализирана теренна проверка. Анализирайки предоставената от Н. информация за 24-часовата сума на валежите и предоставената информация относно климатичната норма за района, експертизата е констатирала, че валежите не променят обстоятелството, че теренът на ФБ № •••••• с. К., не е отговарял на добрите агротехнически изисквания за допустимост за подпомагане, обективирани в Наредба № 9/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища – ДВ бр. 22 от 2010 г., т. е. площите не са били почиствани от нежеланата растителност нито към 19.05.2014 г., нито към момента на извършване на специализираната теренна проверка от проверяващи от Общински служби по З.. Проверяващите са извършили СТП на място (оглед) на ФБ № 172, землище с. К. на база заповед № •• на М. (в този смисъл е заключението на вещите лица от петорната експертиза, л. 199- 200 от настоящото дело).

Видно от устните разяснения на проф. А. Т. – ботаник, в проведеното на 29.09.2023 г. съдебно заседание пред настояща инстанция, във връзка с въпроси на защитата, папратите нямат семена, нямат и грудки. Тези, които се срещат у нас имат подземно стъбло, а над земята израства само лист. Друго е, че впечатлението е, че имат стъбло и разклонение. Но това е лист, който е сложен, има 4 степени на разклонение. Израства за няколко месеца. Всяка година листата отмират през есента и на следващата година се развиват нови. Всичко зависи от надморската височина, метеорологичната обстановка и т. н. В конкретния случай снимките, които наблюдаваме от месец октомври, когато стъблата са отмрели, някои са все още зелени, т. е. вегетацията е приключила и за да бъде в такова състояние, трябва растението да се е развивало без всякакви пречки и въздействия върху него от пролетта, когато е започнала вегетацията – може би април, май (л. 226 от делото на настоящия съд, устни разяснения пред втората въззивна инстанция на съда). На снимките се виждат дървесни растения, стъблата на които се развиват в продължение на много години. Това показва, че тази територия е била непокътната от години, а не от пролетта на дадената година – 2014 г. (в този смисъл устните разяснения на вещото лице проф. А. Т. в СЗ пред настоящата инстанция, л. 226 от делото).

В хода на съдебното следствие първият съд е назначил съдебно- техническа (геодезическа) експертиза, като според заключението на вещото лице Б. Г., границите на •• не следват границите на поземлен имот •• пасище, определени по картата на възстановената собственост, като към физическия блок са били включени 840 кв. м. дървопроизводителна гора и 2160 кв. м. друг вид водно течение. Границите на ••• следват границите на •• (на скица № 2 от заключението са били изчертани с различни цветове). Комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, изготвена на подготвителната фаза на процеса, е дала заключение, че здравословното състоянието на разпитания като свидетел А. Б. не му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях (л. 31-40, том 2 от досъд. пр.). В този смисъл неговите показания не са били ползвани за нуждите на производството, доколкото съобразно коментираното заключение свидетелят не би могъл да дава достоверни показания за нуждите на производството.

Настоящата инстанция намира, че следва да изрази несъгласие с оценката на доказателствените източници, осъществена от страна на първия съд, доколкото счита, че в мотивите към постановената присъда окръжният съд е допуснал едностраничиво тълкуване на значителна част от доказателствата, което е повлияло върху изграждането на действителната фактическа обстановка по делото. Първият съд е провел съдебното следствие по диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на т. 1 на чл. 371 НПК, като е ползвал показанията на свидетелите А.ка С., М. В., А. Ч., Р. К., С. С., И. А., Н.й И., Л. С., С. Х., Ю. Е., Е. К., Т. М., Х. Х., М. Н. и Д. Г. чрез прочитането им от подготвителната фаза на процеса при изразено информирано съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник. Ползвал е и заключението на вещото лице С., изготвило графичната експертиза по делото, също при условията на посочената диференцирана процедура. След първоначалното включване на показанията на двама от свидетелите по посочения ред, първият съд е преценил, че заявеното от Н. Ш. и Г. Г. е от особено значение за разкриване на обективната истина по делото и е провел разпити на проверяващия екип (в състав Ш. и Г.) при условията на устност и непосредственост. В хода на съдебното следствие окръжният съд е ползвал и способите, уредени в разпоредбата на чл. 281 НПК, като поради липса на пълноценен спомен за проверката от месец октомври 2014 г. е включил показанията на Г. Г. от подготвителната фаза в доказателствената маса, чрез прочитането им от досъдебното производство. В крайна сметка, при възникналата процесуална ситуация, законосъобразно е ползвал показанията на коментираните свидетели (Г. и Ш.), депозирани непосредствено пред съда, както и приобщените чрез прочитане показания на Г. от подготвителната фаза, които са били потвърдени от същата пред окръжния съд. Настоящият съд ще подложи на подробен анализ показанията на посочените свидетели пред окръжния съд, тъй като намира, че са от изключително значение за изясняване на обективната истина по делото, доколкото са непосредствени, последователни, устойчиви, непротиворечиви, обективни и съответни на заключенията на всички експертизи по делото, които са били изготвени и са включващи вещи лица – специалисти в областта на агрономията, аргоинжинерството, ботаниката и метеорологията. Споделеното от проверяващите Г. и Ш. не се опровергава по никакъв начин от заявеното от всички останали лица, които претендират, че са били съпричастни към почистването на процесния терен, включително и от обясненията на подсъдимия за предприети опити в този насока, но в крайна сметка ненавременни, неуспешни и незадоволителни като резултат, по мнението на настоящата инстанция, за да се приведе процесният парцел в състояние, отговарящо на изискванията на подпомагане. В случая към момента на деклариране не е било постигнато изискуемото по закон добро земеделско състояние на декларирания терен чрез необходимите и задължителни за процесното пасище агротехнически обработки.

Видно от приложените в досъдебното производство документи (л. 76- 77, том 7 от същото), а именно уведомително писмо изх. № 01-2600/9366 от 04.10.2013 г. на Д., подписано на 05.12.2013 г. от С. Д., с което на подсъдимия са били указани изрично и базовите изисквания за пасища, ливади, мери, като е било посочено, че се нуждаят от косене. В писмото е бил упоменат и националният стандарт и че той изисква задължително постоянните пасища и ливади да се почистват от нежелана растителност орлова папрат, чемерика, айлант, аморфа, къпина. Във връзка с управлението е било посочено да се води дневник за извършените дейности и да не се разорават затревените площи. По отношение на управлението чрез косене е било посочено, че следва да се извърши между 15.06. - 30.07. в равнинните райони, а в планинските – между 30.06. и 15.08. Приложимо било ръчното косене или това с косачки за бавно косене от центъра към периферията или от единия край към другия. Задължително условие за отпускане на помощта е земята да бъде поддържана в добро земеделско екологично състояние, а това състояние принципно е било известно на лицата, които обработват и стопанисват земите. Още повече, че самият подсъдим е имал съответното агротехническо образование и опит в дейностите, които е избрал да прилага.

Видно от приложената на л. 99 – 107, том 1 от досъдебното производство извлечение от сметката на „М. •1“ ЕООД в Банка • ЕАД - ФЦ П., клон „•“ за периода 01.12.2013 г. – 04.08.2016 г. (л. 4 от същата) субсидиите са били преведени на 19.12.2014 г., като по сметката фигурират осъществени захранвания и тегления от Д. и от М. М. (например на л. 103, том 1 от досъд. пр.), както и тегления в действителност и от Д. като пълномощник на фирмата, но не се установява при движението на сумите Д. да е изтеглил инкриминираната субсидия, докато например е видно, че за преведената субсидия на 30.03.2016 г. в размер на 2737, 46 лева, още същият ден на каса Д. е изтеглил 2700 лева.

Във връзка с изслушаните в хода на съдебното следствие пред първия съд свидетели, може да се каже, че К. С. - К. е била разпитана в СЗ пред инстанцията във връзка с обработването на заявлението за подпомагане, като по описаните въпроси, за които са свидетелствали и други служители на съответните ведомства, ангажирани с приемането и обработката на документация в процедурите по подпомагане на досъдебното производство, следва да се посочи, че няма противоречия, които да налагат специално внимание на посочените разпити и документите, свързани с тях. Във връзка с реда за подаване на заявлението по схеми и мерки за директни плащания за земеделската 2014 година, изискуемите документи и извършваните проверки, ПОС правилно е кредитирал показанията на свидетелите А.ка С., А. Ч., Л. С. и С. Х.а, приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК, както и тези на свид. С. - К., изслушана в рамките на съдебното следствие, а също така частично и обясненията на подсъдимия по пунктовете, свързани с процедурата по подаване на документацията за подпомагане. Настоящият съд намира, че на показанията на визираните свидетели следва да се даде вяра, доколкото са обективни, добросъвестни, кореспондират помежду си и с писмените доказателства, приложени по делото, както и с посочения сегмент от обясненията на подсъдимия.

Тук е мястото да се каже, че приобщеният по делото договор за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд от 08.10.2012 г., талон за регистрация на този договор и споразумение към него от 01.10.2015 г. за прекратяването му по взаимно съгласие на страните (приложени в том 2 от досъд. пр.) действително установяват наемането на земеделска земя от страна на „М.“ ЕООД, включително процесното пасище в землището на с. К., за срок от пет стопански години. По делото няма спор за това, че представляваната от подсъдимия по пълномощие фирма е кандидатствала за директни плащания - първоначално за кампания 2013 година, при което дружеството било регистрирано в И., а в последствие - и за през следващата годишна кампания – за 2014 г. с включване и на имота в с. К.. Приложените в кориците на досъдебното производство заявления за подпомагане за 2013 г. и за 2014 г., ведно с декларации и заявление за входяща регистрация подкрепят посочените изводи. По безспорен начин от заявлението за 2014 г. и следващата го декларация за „добро земеделско състояние“, се установява, че тези документи са били подадени на инкриминираната дата 19.05.2014 г. от името на „М.“ ЕООД. Същите са били подписани и подпечатани от подсъдимия в качеството му на пълномощник на търговеца. Обясненията на подсъдимия за същите обстоятелства, които касаят подаването на документи във връзка с процедурата по кандидатстване, не са в разрез с визираните писмени документи, като се подкрепят от изготвената почеркова експертиза на вещото лице С., че подписите върху цитираните документи за подпомагане са били положени именно от подсъдимия, поради което този сегмент от фактическата обстановка също правилно е бил интерпретиран от окръжния съд.

Основен спорен момент по делото се явява верността на обявеното в декларацията към заявлението за подпомагане, подписана от подсъдимия, че към 19.05.2014 г. (датата на депозиране на заявлението), процесното пасището е било в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5/2010 год. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Настоящият съд намира, че обявеното в декларацията към заявлението за подпомагане не е отговаряло на обективното състояние на процесния парцел, който всъщност не е бил поддържан в добро земеделско състояние. Основание за подобен извод дават показанията на общинските служители Ш. и Г., които лично са извършили проверка на земеделския парцел и са заснели състоянието му към момента на извършването й, показанията на свид. Е., която е работела постоянно в хижа „Б.“ в близост до парцела през 2014 г., както и назначените в хода на досъдебното и съдебното производство пет експертизи, подробно описани по-горе (единична агротехническа и допълнителна единична агротехническа експертиза, тройна агротехническа и допълнителна тройна агротехническа експертиза, като всички посочени четири експертизи са били назначени в досъдебното производство, като също така с важно значение е и петорната допълнителна комплексна агротехническа, ботаническа и метеорологична експертиза, назначена от настоящия съд в хода на второто по ред въззивно производство пред апелативния съд). Посочените заключения на вещите лица и техните устни разяснения следва да бъдат изцяло възприети от въззивната инстанция като задълбочено и компетентно изготвени от специалисти, притежаващи съответния професионален ценз и познания в съответните научни области, съобразени с всички данни по делото и неоспорени от страните.

Настоящият съд намира, че първата инстанция неправилно е отхвърлила показанията на свидетелите Ш. и Г. на първо място заради представения от тях снимков материал (за който е приела, че не бил панорамен в контекста на изслушаното заключение на вещото лице Б. Г.) и на второ – поради невъзможността на общинските служители да съобщят пред първоинстанционния съд конкретни цифри за броя стръкове растителност (хвойна, орлова папрат и други храсти), надхвърлящи 50 броя на хектар, както и точни данни за височината на растенията. Първоинстанционният съд е отбелязал също така, че теренът не е бил обходен в пълнота за всеобхватната му цялостна преценка, като в тази насока критикувал ползвания от проверяващите „окомерен“ метод. Настоящият съд намира, че свидетелите Ш. и Г. са специалисти в областта на З.то и условията за допустимост на съответните площи за подпомагане, поради което техните непосредствени впечатления от състоянието на процесния парцел като такова, неотговарящо на изискванията за поддръжката в добро земеделско състояние, следва да бъдат изцяло възприети, тъй като показанията им са обективни, устойчиви, непротиворечиви и напълно се подкрепят от тези на свид. Е. – управител на хижата, приложения снимков материал от извършената проверка, както и от експертните изводи на всички посочени по-горе агротехнически експертизи, от които става ясно, че към момента на депозиране на заявлението за подпомагане – 19.05.2014 г. площите в пасището не са отговаряли на изискванията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, уредени в Наредба № 5/10.03.2020 г. Настоящият съд счита, че показанията на свид. Г. (от подготвителната фаза, приобщени чрез прочитането им от първия съд и потвърдени от същата пред инстанцията), както и показанията на свид. Ш. (дадени пред окръжния съд), следва да бъдат изцяло кредитирани. Свидетелите са установили видимото към момента на проверката през октомври 2014 г. състояние на пасището, което е сочело на пълна липса на човешка намеса през процесната година, липса на осъществени агротехнически мероприятия по почистването му. Преките визуални възприятия на проверяващите са били документирани в съответния протокол за осъществяване на проверката. Изготвеният от проверяващите снимков материал по време на същата е бил приложен към протокола за теренната проверка от 17.10.2014 г. и подкрепя заявеното от свидетелите. На първо място настоящият съд не споделя оплакванията на подсъдимия и защитата, че естеството на извършената от Ш. и Г. теренна проверка е било различно от подлежащите на установяване факти и обстоятелства в случая. Не намира опора в закона и в съдебната практика и оплакването на защитата, че специализираната теренна проверка към момента на извършването й, била неправомерна, предвид последващата динамика в законодателството. Като неуспешен следва да се прецени и опитът на защитата да изведе от тук довод, че съставеният протокол и снимков материал не следва да се приемат за годен доказателствен източник. Във връзка с аргументите на защитата следва да се отбележи, че теренните проверки като понятие са били въведени с измененията на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена от Министъра на З.то и горите. Към инкриминирания период те са били възлагани със заповед на министъра, но за разлика от проверките на място (извършвани чрез И. и чрез методи за дистанционно наблюдение по смисъла на чл. 37, ал. 4 от ЗПЗП), тяхното предназначение е било насочено към обновяване на информацията в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Липсва легално определение, процедура за извършване на подобни проверки и уведомяване на кандидатите за подпомагане. В този смисъл е нормативната уредба и изпратената от МЗХГ информация (с писмо с рег. № 1103- 3/03.06.2020 г., приложено на л. 141 от делото на ОС). Според писмото, съставените въз основа на теренните проверки протоколи са били за служебно ползване. С набавените чрез тях технически и цифрови данни е била обновявана информацията в базите данни. С подобни аргументи с решение на ВАС №1155/02.02.2015 г. по административно дело № 10538/2014 г., оставено в сила с решение № 7501/22.06.2015 г. по административно дело № 4327/2015 г. на Върховния административен съд, е бил отменен чл. 16а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., в частта относно теренните проверки. Нормата на чл. 195, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, обаче, е категорична, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение и в този смисъл правният ефект от отмяната му поражда действие само занапред, като по време на своето действие той е пораждал валидни правни последици. Т. е. към 17.10.2014 г. нормативната уредба е позволявала извършването на теренни проверки, които е следвало да приключат със съответен констативен протокол. Отделен е въпросът, че законосъобразността на теренните проверки няма отношение към доказателствения процес по наказателни дела, доколкото наказателното производство е независимо от административното. Това е така и защото наказателният съд има задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, поради което информацията по делото може да бъде попълнена с всякакви сведения, установени по реда на НПК, които са относими към предмета на доказване. При все да е споделимо виждането на защитата, че протоколът от проверката, осъществена на 17.10.2014 г. не се ползва с формална доказателствена сила и не представлява писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК, няма пречка същото да се преценя като писмено доказателство, а приложените към него снимки - като веществени доказателства. Чрез показанията на Г. и Ш., в процеса са били включени техните възприятия за установеното състояние на пасището по време на теренната проверка на 17.10.2014 г., а със свидетелски показания в наказателния процес могат да се установяват всички факти, които свидетелят лично е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина (в този смисъл чл. 117 НПК). При все процесната теренна проверка да е имала за цел да набави данни за актуализиране на специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ (слоя земи с принципна допустимост за подпомагане на земеделски производители), същата носи информация и за това дали са били спазени изискванията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5/10 г. по отношение на заявени от отделните кандидати площи от физическия блок.

Първият съд е изразил резерва по отношение на информативността, която носят направените по време на теренната проверка снимки от свидетелите Ш. и Тенчева, на база на заключението на вещото лице Б. Г.. Назначената от окръжния съд съдебно-техническа експертиза (л. 217-219 от делото делото на ОС) и експертното мнение, че границите на физическия блок не следват границите на планоснимачен имот, представляващ пасище с площ от 252 584 кв. м., нямат никакво отношения към разглежданото по делото обвинение, поради което не е необходимо да бъдат коментирани. Още повече, че проверяващите не са имали за цел за контролират границите на планоснимачен номер, а тези на физическия блок, очертан от подсъдимия. По т. 1 от заключението си вещото лице Г. е констатирало, че направените от двамата служители към Общинска служба „З.“ седемнадесет снимки нямат панорамен характер, но в устните си разяснения пред окръжния съд е заявило, че снимки с номера С-13 и С-17 са панорамни, а К-8 също би могла да се приеме за панорамна. По отношение на снимка С 1 е отбелязало, че дава състояние в широк мащаб (в този смисъл е съдебният протокол, л. 233 от делото на ОС). В хода на разпита на експерта пред първия съд са били уточнени и посоките на заснемане на пасището от свид. Ш. и свид. Г. пред октомври 2014 г., нанесени и върху скица към коментираната експертиза, като са индивидуализирани снимките към вътрешността на пасището от други, насочени към външните му граници.

Видно от устните рязяснения на вещото лице Б. Г. пред настоящата инстанция (л. 22 гръб – л. 23 гръб от делото на втората въззивна инстанция на съда), част от снимките могат да се приемат за панорамни – т. е. снимки, които имат по-голям обхват странично от портретните. Обикновено, в средата на панорамната снимка се намира обекта, покрай който е съществуващата местност. Ако се концентрира вниманието върху обекта, без да се покаже край него какво е, вниманието се концентрира върху образа и решавате, че всичко е така. Относно означeнията в горния ляв ъгъл на изследваните снимки във форма на червени точки, вещото лице устно разясни пред апелативния съд, че става въпрос за посоките и съответните градуси спрямо географските посоки север, юг, изток, запад. Докато - долу в снимките, са вкопирани географските координати, като това са все данни, които автоматично се изписват върху всяка снимка, като ползваната техника автоматично определя и записва координатите. Настоящият съд намира, че при все да липсва пречка заключението на вещото лице Б. Г. и неговите устни разяснения да бъдат възприети, не се налага промяна на изводите на настоящата инстанция, че показанията на Ш. и Г. следва да бъдат изцяло кредитирани, като в тяхна подкрепа се явява снимковият материал, който са заснели по време на проверката и са приложи към съставения протокол по нейното документиране.

Във връзка с посоченото от вещото лице, следва да се приеме от настоящата инстанция, че неоправдано е подминато и обстоятелството, следващо от наличните по делото скици, в които са отразени местата – точките, където са били направени снимките от проверяващите и които не са били съсредоточени в някакво компактно място, можещо да породи съмнение да всеобхватността на проверката. Напротив, точките на заснемане за разпръснати из целия парцел, което сочи за стремеж за максимално възможна обективност и прегледност на състоянието на площта. Следва да се отбележи, че преобладаващата част от тези точки са били предварително служебно спуснати за контрол, без изборът им да е бил субективно предопределен от проверяващите. Същите не могат да бъдат упрекнати и за това, че са направили заснемане и в допълнителни позиции от терена, извън предварително определените такива, което разкрива стремежът на напълно обективен подход на служителите на общинската служба Ш. и Г. по време на проверката. Допълнителна гаранция за това се явява и установеното във връзка с въведената във ведомството практика тези проверки да се възлагат от централата по предварителен график и маршрут на обхождане от служителите на общинската служба, на които също предварително се задават и точките на заснемане в проверявания физически блок, без същите да знаят кой е заявил съответния терен и без да имат задължение да уведомяват земеделските производители за проверките. Подобен планови порядък на организацията на теренните проверки също е гаранция за тяхното безпристрастно провеждане. Настоящият съд не споделя тезата на първата инстанция, че показанията на Ш. и Г. не могат да установят, че проверяваният парцел не е отговарял на условията за допустимост, доколкото не са предприели изброяване на растителността и не са създали гаранции за онагледят нейното заснемане. Подобен подход не намира опора в закона. В посочения в отменителното касационно решение, довело до повторното разглеждане на делото от апелативен състав на съда, обвинението по чл. 248а, ал. 2 НК не изисква математически анализ на заварената в декларирания за подпомагане имот нежелана растителност – брой стръкове от хвойна, орлова папрат, къпини и други храсти, както и тяхната височина в сантиметри, за да се защити преценката на тесни специалисти, поддържана ли е била земята в добро земеделско и екологично състояние. Подобни изисквания в Наредба № 5 от 10.03.2010 г. на М., не са били заложени, за да се поставят в основата на съдебната преценка на наказателния съд. Нито е предвидена методика за проверката, извършвана от общинските служители, която изисква да се преброява и маркира височината на всеки храст, всеки стрък едногодишна култура, които са вредни за пасището и за пашуващите животни. Заложеното пределно число от 50 броя дървета на хектар с височина под 50 сантиметра също е ориентировъчно за компетентните служители, както и за лицето, декларирало имота за финансово подпомагане. Но е предвидено косене, което вещите лица определят като двукратно, а по необходимост – и четирикратно през годината. С това настоящият съд приема, че коментираните преки доказателства са напълно достоверни и не следва да се изключват чрез неоправданото завишаване на доказателствения стандарт към тях с посочване на изисквания, които законодателят не предвижда. В същата насока и доводите на касационната инстанция във връзка с връщането на делото за ново разглеждане от състав на въззивния съд.

На следващо място, посоченото в показанията на свидетелите Ш. и Г. се подкрепя от заключенията на извършените по делото на досъдебната му фаза агротехнически експертизи, от които недвусмислено става ясно, че към момента на депозиране на заявлението за подпомагане – 19.05.2014 г. площите в пасището не са били почистени от нежеланата храстовидна и дървесна растителност и не са отговаряли на изискванията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, уредени в Наредба № 5/10.03.20210 г. Назначената от настоящия съд петорна комплексна експертиза е в същата насока, като както в самото заключение, така и пред настоящия съд, вещите лица от същата са потвърдили, че снимковият материал позволява да се изчисли и прецени височината на нежеланите растения, както и че ако площите за периода са били почистени, растенията е нямало как да достигнат до това развитие. Експертите са уточнили и процента на площта, която не е била допустима. Констатациите на всички експертизи са еднопосочни, че е възможно определянето на обективното състояние на растенията от снимковия материали. Няма причина настоящият съд да не се довери на експертите по делото при условие, че съставът им е избран измежду изключително тесни специалисти в съответната област – двама агрономи и един агроинженер, като в петорната експертиза са били ангажирани, както ботаник, така и метеоролог. Експертите са били категорични, че снимковият материал позволява даването на заключение за състоянието на растенията и площта към момента на кандидатстване. Като защитна, следва да се прецени, застъпената в обясненията на подсъдимия версия, че всъщност процесният терен е бил надлежно обработен, но фактори от метеорологичната обстановка през периода май-октомври 2014 г. са оказали въздействие върху растителността в парцела, като тя е достигнало до състоянието, в което е била установена няколко месеца по-късно към момента на теренната проверка.

Настоящият съд намира, че във връзка с приобщената информация по делото, предоставена от Н. - филиал П., както и въз основа на заключението на петорната експертиза, в посочения вече по-горе смисъл, подобни аргументи следва да се отхвърлят. Както вече се отбеляза, наличието на плътно израснала орлова папрат е показател, че през 2014 г. площите не са били почиствани. Гъстотата на нежеланата растителност не позволява свободно пашуване на животните на площите с начина на трайно ползване – пасище, мера. Както сочат вещите лица, орловата папрат е опасна плевел с многостранна вреда – потискане и изместване на полезния тревострой чрез засенчването му предвид достигането на плевела до височина 1, 5-2/3 метра и отделянето от него на токсични вещества, като натрупаните вредни вещества са отровни за домашните животни, консумирали орлова папрат. При все вещите лица от петорната експертиза да са оценили въпроса за климатичните условия като важен, предоставената информация относно климатичната норма на валежа, характерна за район, не променя обстоятелството, че теренът не е отговарял на добрите агротехнически изисквания за допустимост за подпомагане, като площите не са били почиствани от нежелана растителност нито към 19.05.2014 г., нито към момента на извършване на специализираната теренна проверка (л. 200 от делото на настоящия АС, респективно л. 12 от петорната експертиза). Както сочат експертите, механичната борба с орловата папрат се води ежегодно чрез четирикратно окосяване през периода май-септември, както и чрез непрекъснатото ежегодно окосяване, най-малко два пъти годишно е необходимо да се извърши в продължение на 2-3 години, за да може да бъде премахната, унищожена орловата папрат. Свид. Г. Г. (л. 33, гръб, том 1 от досъд. пр., в показанията си, приобщени чрез прочитане) е посочила, че провереният от тях физически блок ••• не е отговарял на изискванията за допустимост, поради наличието на по-голям от допустимия процент недопустими елементи - повече от 50 броя храсти, къпини на хектар с височина над 50 см и то компактно разположени. Физическо преброяване не са извършвали, тъй като са преценили, че и с просто око се вижда, че е пустееща земя, необработваема, което се установява и от снимките, които са направили. Гъстотата на храстите, къпините и други, както и орловата папрат не е позволявала свободно пашуване на животните. При проверката е било констатирано, че не е била извършвана земеделска дейност върху цялата площ. Видимо е било, че такава земеделска дейност не е била извършвана през стопанската година (показания на Г., л. 33, том 1 от досъд. пр., прочетени от първия съд, поради липса на детайлен спомен). В същата насока са и показанията на свид. Ш., който пред окръжния съд, е дал подробни разяснения и за начина, по който е било извършено заснемането при проверката. В подкрепа на заявеното от проверяващите се явява и казаното от свид. Е. на подготвителната фаза, ползвано съобразно диференцираната процедура по т. 1 на чл. 371 НПК, че от май до октомври 2014 г. не помни да е виждала да чистят пасищата Б. и Д., които познава. Същата добросъвестно е уточнила, че е виждала само част от пасищата, които ползват, които са се намирали в близост до хижата, в която е работела. Изтъкнала е и особеностите на терена, че е стръмно, има наклон, поради което става въпрос за трудно проходима местност. Посочила е, че това са площи, които не са обработваеми. На тях имало само естествена растителност – храсти и папрат. От тази растителност е трябвало да бъдат почистени пасищата. Виждала е, че чистят с трактор и със специални храсторези. Въпросният трактор, нает от Д., стоял известно време, паркиран в близост до хижата. Храсторезите били на работниците, които били момчетата от ромски произход и чистели само на ръка, т. е. извършвали само ръчно почистване. Но по този повод, свидетелката изрично е уточнила в разпита си и то на два пъти, че това е било през 2013 г. През 2013 г. и 2015 г., когато сочи, че са почиствали пасищата Б. и Д., са идвали сутрин, давали са задачи на работниците, след което са си тръгвали и късно се връщали. С тях идвал и А., който бил по-възрастен. За нощувките на работниците, които заплащал Д., се интересувала дали му е необходима фактура на фирма, но той не желал да му бъде издаван такъв счетоводен документ. Е. смята, че във връзка с почистването е имало нощувки само през 2013 г. или 2015 г. Посоченото от Е., съпоставено със заявеното от останалите работещи към Т.то дружество свидетели, не дава основание да се сподели интерпретацията на първия съд, че регистрацията на нощувките на туристите се извършвала, ако пожелаят. Напротив, всички служители на хижата говорят, че ръчни бележки от кочан са били издавани при заплащането на нощувките и именно посочените документи за внасянето на суми в касата на сдружението, са били проверени по повод настоящото производство, като свид. П., която е проверила документацията заедно с К., не е установила квитанции за платени нощувки на туристи в периода месец май 2014 г. до края на годината на лица с имена С. И. Д., А. Н. Б., И. Д. Б. и М. М.. Само по себе си и заявеното от П. обстоятелство, че е имало случаи при нощувки на повече лица да не се вписват имената на всички, не опровергава посоченото във връзка с издаването на ордери от кочан на лицата, заплатили суми за нощувки. Приложеното на подготвителната фаза писмо (л. 110, том 5 от досъдебното производство) на председателя на ТД „Б.“ за липсата на регистър на настанените и пренощували лица за периода м. 05.2014 г. – м. 10.2014 г. също така не е в състояние да опровергае посоченото от първия съд обстоятелство, че са били проверени точно издадените ордери за нощувки, а не негенерирани и несъздадени регистри и документи. Свид. Б. и подсъдимият всъщност са посочили, че не са нощували в хижата, както и свид. Т.. Свид. П. е уточнил, че Т. не е нощувал през 2014 г., така както е правел през 2013, защото се скарал с хижарката и тя отказвала да го настанява. Б. уточнява, че е нощувал собственикът на ЕООД „Б.“ г-н А. Б., който лично се бил ангажирал с ръчното почистване на площите, но последният не може да бъде разпитан като свидетел, за да потвърди или отрече, но и данни за негови нощувки не са били открити. В този смисъл изложената по-горе доказателствена маса, свързана с нощувките на лица, ангажирани с обработката на околните за хижата терени е взаимодопълваща се и безпротиворечива, като само по себе си обстоятелството че са били предприети известни мерки за почистване на площите, не води на извод, противен на вече направения, че процесният терен не е бил поддържан в добро земеделско състояние, поради което не е отговарял на изискванията за подпомагане към инкриминирания момент.

В коментирания разпит, Е. на два пъти недвусмислено подчертава, че нейните впечатления за мероприятия по почистване не терена, са били за такава дейност през 2013 г. и 2015 г., но не и през 2014 г. (л. 76-77, том 1 от досъд. пр.). Настоящият съд намира, че съвсем отделен е въпросът, ако са били провеждани, доколко са обхванали цялостният обем на декларираните площи. Заявеното от Е. звучи логично в контекста на упоменатото по-горе, че договорът за ползване на земеделските терени с наемател процесния търговец са били сключени през есента на 2012 г., терените са били декларирани през стопанските 2013 и 2014 години, а плащания по проекта са били извършени през 2013 година, както и през декември 2014 г., а проверки във връзка със спорове около декларираните имоти е имало по повод одобряване на допустимия слой във връзка отпускането на средствата, които са били преведени през декември 2014 година. Посоченият комплекс от хронологично настъпили събития е предполагал някаква активност по почистване на терена именно след наемането му, когато е бил деклариран първоначално за стопанската 2013 г., за която финансирането е било изплатено. В този смисъл самата хронология на събитията също подкрепя заявеното от Е., Ш., Г. и останалите упоменати свидетели, ангажирани с работа в хижата. В разпита си пред съдия на подготвителната фаза Е. е посочила, че в Д. е нощувал в хижата през 2013 г. През този период Д. е бил ангажиран с почистване на пасища и водел работници там. През 2013 г. са нощували при тях някои от работниците, които той е водел. През 2014 г. С. Д. не е идвал лятото, пасищата не са били чистени. Единственият й спомен, свързан с интерес към тях през 2014 г., е когато са идвали проверяващи, С. Д. и И. Б.. През 2014 г., летните месеци, до извършване на самата проверка, двамата не са спали в хижата и не са извършвали дейности по почистване на пасищата. През 2015 г. Е. сочи, че са ги почиствали. И тогава Д. е нощувал при тях 2013 г. и 2015 г. (в този смисъл прочетеният разпит на свидетеля Е. от л. 79-80, том 1 от досъд. пр.). Показанията на Е. следва да се възприемат като обективни, информативни, последователни, добросъвестни, устойчиви и непротиворечиви. Не без значение е и това, че заявеното от нея, че не е забелязвала през 2014 г. да се премахва нежелана растителност от околните терени, се потвърждава, освен от показанията на проверяващите Ш. и Г., снимковия материал от теренната проверка и петте заключения с агротехнически характер, също така и от показанията на свидетелите Х. и Н.а. Последните двама също са били ангажирани с работата на Т. дружество „Б.“ и едноименната хижа. Междувпрочем свидетелят Х. Х. (том 1 от досъд. пр., л. 89-90) също съобщава, че именно свид. Е. е била председател на сдружението, управител и стопанка на хижата, където е живеела, поради което е има напълно обективни преки впечатления от дейностите по почистване на процесния имот. Х. действително не е могъл да конкретизира времевия период, в който е виждал работници заедно с Д. и трактори за почистване, но заявеното от него, при съпоставянето му с казаното от Е. и тракториста Т., може да доведе до извод, че трактор е бил ползван само през 2013 г. Реално и свид. М. Н.а (в разпита си на подготвителната фаза, том 1 от досъд. пр., л. 93- 94) споделя, че пасищата около хижа „Б.“ са били необработваеми площи. В тях имало само папрат, шипкови храсти и естествена растителност. Имало диви коне, които пасели там. Същата има спомен за паркиран трактор с предназначение да почистване на пасищата, както и за проверяващи мъж и жена, без да са й известни констатациите от проверката. Доколкото си спомня, първата година С. Д. бил възложил почистване на пасищата и тези около и пред хижата, действително са били почистени. Двамата – Н.а и Х. не уточняват конкретно годината на мероприятието по почистване, но твърденията им, че са виждали подсъдимия да организира почистването на площите около хижата с помощта на трактор, поради което, според настоящата инстанция, почистването на храстите, за което говорят свидетелите, поради наличието на трактор, следва да се отнесе към 2013 г., която е и първата стопанска годината след наемането на пасищата. Следва да се припомни, че свид. П. П. е потвърдил заявлението си от досъдебното производство, че е било е чистено с трактор, но през 2013 г., след което самият той е започнал работа в хижата. Показанията на подготвителната фаза са по-близки до събитията, като са били обвързани с конкретни дати и събития от страна на свидетелстващия, поради което следва да се възприемат, още повече, че са били потвърдени пред първия съд. Въззивната инстанция счита, че обясненията на подс. Д. за проведени през пролетта на 2014 г. агрономически мероприятия по почистване на заявения от него парцел в землището на с. К. се опровергават от горепосочените материали в противната насока, поради което се възприемат за защитна теза от настоящата инстанция. За разлика от първия съд, въззивният намира, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане през м. май 2014 г. заявените за подпомагане площи в землището на село К. не са отговаряли на условията за това. Съвкупната преценка на посочените по-горе гласни и писмени доказателства сочи, че теренът не е бил почистван ръчно и механизирано през април и май 2014 г., което е позволило на растителността да се развива върху него необезпокоявано, като резултатите от липсата на агрономически мероприятия в терена са били фиксирани в теренната проверка през октомври 2014 г. А и осъществяването на известни агротехнически мероприятия, които обаче са се оказали недостатъчни за привеждане на терена в добро земеделско състояние, нямат значение, след като не е било постигнато заложеното в секторното законодателство ниво на премахване от пасищата на нежелана растителност.

Що се отнася до лицата, които претендират, че са били ангажирани с почистването на терена, може да се каже същото, че при все да се установява, че те имат известна намеса в обработването на процесния терен, това само по себе си не означава, че е бил постигнат установения в секторното законодателство специфичен ефект от една необходима и редовна обработка на инкриминираните площи в цялост. В този смисъл преценката на част от свидетелите, че процесните декларирани площи били „като голф игрище“ и други в същата насока, се приемат за субективни и целещи да представят нещата в светлина, обслужваща защитната теза на подсъдимия. Действително свид. Б. е депозирал противоречиви показания по въпроса за използвания инструментариум за почистване на инкриминирания парцел. Става дума за това, че при своя съдебен разпит (на л. 56 и 57 от делото на ОС) свидетелят е бил категоричен, че премахването на нежеланата растителност, което той ръководил (възложено му от собственика на ангажираното от подсъдимия за целта дружество – г-н Б.), се е извършвало с резачки, коси и с трактор. При въпросния разпит, свидетелят е заявил сигурност, че трактористът е бил Н. Т. и че тракторът е бил нает от „шефа Б.“. На досъдебното производство е отрекъл използването на трактор въобще (в този смисъл разпитът му на л. 59- 61 от досъд. пр.). Поканен от съда да поясни разминаването, той е предположил, че пред разследващия полицай не съобщил за използването на трактор, защото му бил зададен въпрос за конкретни площи, които не са били обработвани с трактор (а ръчно). Предположението не изглежда логично, доколкото в своя досъдебен разпит Б. е бил категоричен, че дори равните участъци са се почиствали единствено с ръчна дейност, а и при изброяването на закараната на терена техника не е посочил трактор. Видно от разпита на свид. П. пред първия съд (л. 60 гръб – л. 61 гръб от делото на ОС, том 1), свид. П. е работел две седмици за Д. през 2013 г., когато си е намерил работа в хижата. Говори, че е било лятото на 2013 г., когато е работил за подсъдимия и си намерил работа в хижата. Във връзка с противоречия са прочетени показанията му от подготвителната фаза по отношение на заявеното дали през 2014 г. пасището е било почиствано, дали същият е бил на работа, присъствал ли е на това почистване и кой е участвал, като настоящият съд намира, че следва да се възприеме казаното пред разследващия като по-близо до събитията. Действително се установява, че е бил ползван трактор на даден етап от почистването на терена, като е споменато и конкретното име на тракториста Н.. На досъдебното производство свидетелят е бил категоричен, че не бие могъл да каже дали е чистено пасището, защото се разболял и не бил на работа. В СЗ пред първия съд (л. 62, том 1 от делото на ОС) сочи, че Б. е идвал на хижата за проверка, защото контролирал, като през 2013 г. той бил плащал на К. и на него пред двете седмици, през които свидетелят П. бил работил при Д. (л. 62, том 1 от делото на ОС). Свидетелят Н. Т. (л. 62-63, том 1 от делото на ОС) е посочил, че работодател му е бил Д. през 2013 и 2014 г., като лично подсъдимият му е плащал. И. Б. е участвал като ръководител по поляните, но идвал два три пъти в месеца. С. Д., като ръководител, вземал трактора под наем. За 1 месец докарали още един трактор, но той не проработил както трябва. Тракторът е стоял пред неговата къща. По време на работа домувал пред хижа „Б.“. Едно известно време нощува в хижата докато работят през 2013 г. (л. 62 гръб, том 1 от делото на ОС). Декларативно твърди, че е работил и през 2014 г., от април до края на октомври, но не бил спал на хижата, а парцелът бил почистен като „игрище за голф“. П. потвърждава, че за 2014 г. няма регистрирани нощувки Д., А. Б., И. Б. и М.н П. през 2014 г. посоченото от тракториста Н. Т., че бил назначен към фирма може да бъде подкрепено единствено с уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за регистриран трудов договор в НАП (приложен на л. 51, том 1 от делото на ОС уведомление от 07.01.2015 г.). За останалите документи трудов договор от 01.06.2013 г. с ЕТ „А. Б.а“ от 19.06.2013 г. и допълнително споразумение от 20.08.2014 г. същите нямат достоверна дата. Що се касае до свид. И. Б. същият е колега на подсъдимия и настоящият съд намира, че при възникналото противоречие дали фирмата му е извършвала услуги по почистването на терен, договора и приемо-предавателния протокол нямат достоверна дата, като са били представени след започването на предварителната проверка по делото. Там е бил категоричен, че се е почиствало на ръка, . Не е споменавал за техника. В аспекта на тези няколкократно заявени пред разследващия полицай твърдения обяснението на свидетеля Б. в СЗ пред първия съд, че когато на досъдебното производство бил говорил за ръчно почистване, е имал предвид само деретата, не е приемливо.

Въззивният съд намира, че към датата на подаване на заявлението (19.05.2014 г.) земите в инкриминираното пасище са били пустеещи. При все, в посочения вече по-горе смисъл, показанията на очевидците, договорът за услуга от 03.04.2014 г., приемо-предавателният протокол от 15.06.2014 г. и обясненията на подсъдимия да доказват организирани и ръководени лично от последния известни агротехнически мероприятия по привеждане на пасището в добро земеделско състояние по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 5/2010 г. на М., основно през 2013 г. във връзка с наемането на терена през 2012 г., показанията на свидетелите Ш., Г., изготвените от тях протокол и снимков материал съдържат данни за растителност в имота. Показанията на посочените свидетели, съпоставени със заявеното от Е. и заключенията на всички, назначени по делото експертизи, включващи специалисти в областта на агрономията, опровергават претенцията на процесната фирма, че към 19.05.2014 г. теренът е бил поддържан в добро земеделско състояние. Посочените данни установяват, че към датата на инкриминираното деяние - 19.05.2014 г. - храстовидната и дървесна растителност е надхвърляла нормата за височина над 50 см. на хектар, нормата за компактност и плътност и нормата за под 50 броя на хектар. Посочените специални критерии за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, визирани в чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5/2010 г., са приложими на основание чл. 40 ЗПЗП. При неспазването визираните критерии, пасището не е било в недобро земеделско състояние, което е довело до недопустимост на търсеното финансиране. И по-конкретно, заснетите при теренната проверка папрати, изрично са били упоменати като нежелана растителност в цитираното по-горе писмо на Д., доведено до знанието на подсъдимия Д. във връзка със земеделското подпомагане.

Във връзка с доводите на защитата, че са налице неточности при проверката на Ш. и Г., следва да се каже, че в контекста на експертизата на вещото лице Б. Г., са налице дискретни разминавания между границите на проверяваното от страна на служителите на Фонд „З.“ и границите, които е предоставил пред ОЗС подс. Д., но това не влияе на обективността на проверката, а само по себе си обстоятелството дали декларираният от подсъдимия имот следва границите на имота със съответен планоснимачен номер, е без особено значение в случая. Като твърдение със защитен характер следва да се прецени и становището на подсъдимия за характера на заявените площи. Той претендира, че става въпрос за слабо продуктивни, според чл. 14 ал. 5 от Наредба № 5/2010 г., поради които изискванията за това какъв трябва да бъде обемът и височината на растителността са съвсем различни от претендираните по отношение на него. Това твърдение не намира опора в материалите по делото, доколкото заявените площи са ливади, което следва и от кода, посочен в заявлението. Само по себе си понятието за ливада фигурира в чл. 14 ал. 1 т. 2 като вид постоянно пасище и за тях, като всички пасища, попадащи в т. от 1 до 3 от тази норма на чл. 14 ал. 1 от Наредба № 5/10.03.2010 г. важи именно изискването на чл. 16 ал. 1 от цитираната Наредба, поради което изискванията на чл. 16 ал. 1 важат и за ливадата, която е посочена в нормата на чл. 14 ал. 1 като вид пасище. Ливадата не е нещо различно от пасището и за това обемът на проверката законосъобразно е бил насочен към това да изследва този вид растителност, която не следва да съществува при този вид искане за подпомагане.

Голяма част от доводите на подсъдимия и неговият защитник съдържат претенции как следва да се процедира с пасища, недопустими за подпомагане във връзка с което се прави позоваване на различни европейски регламенти. Но визираната база е относима към административните процедури и евентуалното административно санкциониране. Още повече, че евентуалното ангажиране на наказателната отговорност за невярно деклариране, е водещо спрямо възможността да бъде потърсена и административно-наказателна отговорност.

В заключение, след собствен анализ на доказателствената маса, настоящата инстанция, противно на посоченото от първия съд, приема, че следват изцяло да се кредитират показанията на свидетелите Ш. и Г., както и от съставения от тях протокол за извършена проверка с приложения – снимки, които следва да се възприемат като достоверни с оглед заявеното от тях, че са обходили процесния имот в цялост и са придобили преки и непосредствени впечатления за неговото състояние към момента на проверката. По делото са събрани и категорични доказателства за състоянието на заявените за подпомагане площи не само към момента на извършване на проверката на място, а най-вече към момента на подаване на заявлението, като в случая с важно доказателствено значение са всички изготвени по делото агротехнически експертизи – пет на брой. Чрез същите се установява, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане върху процесния терен е съществувала нежелана растителност, поради което процесният терен не е отговарял на изискванията за поддържане на земята в добро земеделско състояние.

За преценка на приложимия материален закон, в случая следва да се вземе предвид действащата към инкриминирания момент норма на чл. 248а, 5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК, по която е бил привлечен подсъдимият по делото, с оглед обстоятелството, че същата показва развитие в исторически аспект. На първо място следва да се припомни, че правните норми като задължителни правила за поведение, представляват езикова форма на държавна воля. В тази връзка е необходимо наказателно-правната норма да се тълкува, за да се изясни действителното й съдържание с оглед на правилното приложение на съответното правило, доколкото визираните норми са абстрактни правила, които се прилагат спрямо конкретни субекти, поради осъществено от тях конкретно отрицателно поведение. В този смисъл тълкуването е важно за изясняване на волята на държавния орган, който е издал съответната норма. В случая, чрез тълкуване, ще следва да се изясни дали приложената от обвинението наказателно-правна норма е приложима към конкретния казус, дали визира именно този фактически състав. За целта ще бъде ползван комплексен подход чрез разнообразни способи за тълкуване.

На първо място, следва да се извърши лексическо и граматическо тълкуване, които в съвкупност всъщност представляват езиково тълкуване. В съчетание с тях е необходимо да се приложи и логическо тълкуване, което изяснява логичната връзка между отделните елементи на тълкуваното правило при използване на правилата на формалната логика. Нормата следва да се тълкува и исторически, като се изясни значението на обществените отношения, които са обект на посегателство и това на самото посегателство в различните исторически моменти и промяната в това значение, което в случая е факт.

При ползването на гореуказания подход, наказателно-правната норма ще бъде тълкувана и според обема си, като ще се установи обсега й от гледна точка на кръга случаи, спрямо които законодателят е искал да се прилага, като в казуса измежду относимите буквално, разширително и стеснително тълкуване, като подходящо и относимо ще следва да се ползва стеснителното тълкуване с оглед отрасъла, в който действа съответната уредба.

Необходимо е да се припомни, че основният състав на престъплението по ал. 2 на чл. 248 НК е с комплексен обект на закрила – сигурността при получаване на информация от органите, които извършват разпореждане със средства от фондовете на EС относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране от тях на решение и обществените отношения, които гарантират сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средствата от фондовете на ЕС – относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от тези фондове. Предмет на престъплението са сведенията като съвкупност от данни, които лицето, което кандидатства за финансиране е длъжно да предостави пред компетентния орган, който извършва разпоредителни действия с фондовете, макар отпусканите средства да не са предмет на престъплението. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми, като в настоящия казус релевантно за повдигнатото обвинение, се явява предоставянето от страна на дееца на данни от значение за получаване на средства, пред длъжностното лице от органа, който се разпорежда със средствата от еврофондовете. Т. е. следва да е подадена информация, която по съдържанието си не съответства на обективната действителност, като деянието по основния състав се явява довършено, когато адресатът на сведенията получи възможност да се запознае с тях. Субективната страна на престъплението по чл. 248а, ал. 2 НК изисква пряк умисъл и специална цел - деецът да получи (съобразно действалата към момента на деянието редакция на закона) средства от фондовете, принадлежащи на ЕС или такива, предоставени от ЕС на българската държава.

Субект на престъплението по този основен състав е лице, което в лично качество или, като представляващо друго лице, кандидатства за финансиране със средства от еврофондовете и представи неверни сведения или затаи такива, при задължение за предоставяне.

В посочения смисъл, по ал. 2 на чл. 248а НК субект (извършител) на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, но при внимателен прочит и езиково-логическо тълкуване на нормата, в редакцията й, действала към момента на инкриминираното деяние, се установява, че същата е изисквала неверните сведения да се предоставят от наказателно отговорното лице – субект на престъплението (деец), „за да получи средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“. Прегледът на тогава действащите редакции ал. 5 и ал. 2 на чл. 248а НК в исторически аспект показва развитие на вложения законодателен смисъл и разширяване на техния обхват относно субектите. Това също така не дава повод за различно разбиране на вложения в разпоредбата смисъл към инкриминирания момент. Преди изменението на закона през 2017 година, по алинея 5 субект на престъплението е можело да бъде само и единствено физическо лице, което е получило средствата, а по ал. 2 лице, което действа с цел да получи средствата. Употребата на местоимението „който“ изпълнява службата на подлог в редакцията на ал. 2 на нормата към инкриминирания момент, поради което недвусмислено сочи на това, че субектът на наказателната отговорност (т. е. този, който извършва действието, деецът), за когото говори законодателят и чиято наказателна отговорност ангажира, следва да действа със специалната цел да получи средства от фондовете – по ал. 2 или да е получил средствата. Употребеното местоимение „който“ е пряко обвързано с извършителя на действието, който е и субектът на престъплението, поради което при езиково и логическо тълкуване на релевантните правни норми, се налага извод, че кръгът на субектите на престъплението към инкриминирания момент е бил ограничен само до физическите лица, които са получили лично помощта по ал. 5 или представят неверни сведения или затаят сведения, за да получат лично помощта съобразно ал. 2.

Преценена в исторически аспект, коментираната правна уредба също не дава повод за изводи, различни от вече направените. Както се посочи и по- горе, след относимата към процесния случай редакция на чл. 248а НК от 2010 г., е налице последващо изменение и редакция с ДВ бр. 101/2017 г. Съгласно мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на НК, публикувани на страницата на Народното събрание на РБ, изменението е било извършено от законодателя, за да се постигне наказателно-правна защита на обществените отношения, както в случаите, когато деецът е управляващ ЮЛ, така и в случаите, когато единствено го представлява, включително и като пълномощник.

Видно от пар. 12 от ЗИД на НК (ДВ бр. 2017 г.) в чл. 248а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „за да получи“ се заменят със „за да бъдат получени“ и накрая се поставя запетая и се добява „както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове“.

2. В ал. 3 съюзът „и“ след думата „управлява“ се заменя с „или“, а след думите „юридическо лице“ се добавя „или гражданско дружество.“.

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Ако в резултат на деянието по ал. 2 са получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, съфинансирани със средства от тези фондове, наказанието е лишаване от совобода от две до осем години.“ В горния смисъл, в действащата към момента на осъществяване на процесното деяние редакция, наказателният закон по ал. 5 на чл. 248а НК е предвиждал деецът по алинея 2 „да е получил“ средствата, което означава, че законодателят е имал предвид към онзи момент само физическите лица и за това е изменил закона през 2017 г., като е разширил обхвата на правната норма. Съобразно новата редакция, като получател се сочи не само деецът, тъй като тогава вече е било въведено изискването средствата „да са получени“, доколкото е можело техни бенефициенти да бъдат, както физически лица-земеделски производители, така и ЮЛ - търговци съобразно правно-организационната си форма, когато търговски дружества са тези, които обработват земите и се занимават със З., като тогава средствата постъпват по тяхна сметка. Чрез стриктно тълкуване на правната норма, в редакцията й към инкриминирания момент, се достига до извод, че съобразно действалата към инкриминирания момент редакция на наказателния закон от 2010 година, ако средствата са получени от юридическо лице, управителят на същото не може да носи отговорност по ал. 5 на коментираната разпоредба на чл. 248а НК.

Във връзка с промяната в обсъжданата правна уредба следва да се припомни посоченото от Конституционния съд в неговата юриспруденция, че Народното събрание е органът, който е овластен да установи противоправността и наказуемостта на определени деяния и чрез Особената част на НК да ги очертае и квалифицира като престъпления. Обосновано е да се предположи, че пристъпвайки към криминализация на отделни деяния, законодателят основава нормотворческата си дейност върху анализ и оценка на криминологическата реалност – състоянието, структурата и динамиката на престъпността в сходни сфери на наказателно-правно въздействие, степента на латентност, включително и ефективността на очакваната генерална и специална превенция, а не на последно място, неизбежността в развитието на обществените процеси. С оглед на резултатите от такава оценка се вземат решенията за криминализирането на определени деяния, съответно за декриминализирането на други. Решенията за криминализирането и декриминализирането на определени деяния, по своята същност, са политически, защото предпоставят избор между противоположни интереси, ценности и виждания. Поради характера си на общонационално представително учреждение, демократично избраният парламент е точният форум, където в условия на широк обществен диалог, да се намери подходящият баланс между сблъскващите се интереси и ценности в сферата на наказателно-правното регулиране. Същевременно, в конституционната демокрация автономията на законодателя бива балансирана на основата на редица ограничения, записани в Конституцията и предназначени да защитят ценности от висш порядък, които не могат да бъдат заобикаляни произволно от политическите мнозинства в парламента. Ограниченията, които съвременните конституции поставят пред свободата на законодателя, да определя наказателната политика на държавата, най-често се претворяват в конкретни проявления на принципа на правовата държава в областта на наказателното право и процес (в този смисъл е т. 2 – „За свободата на преценка на законодателя в наказателноправната сфера и нейните конституционни гаранции“ от Решение № 13 от 27.09.2022 г. на КС по к. д. № 8/2022 г.).

Настоящият съд намира, че е нарушен законът с квалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 248а НК, доколкото декларирането е било извършено през месец май 2014 г., а средствата са били получени от юридическото лице – процесния търговец „М.“ ЕООД пред месец декември 2014 г. Първата инстанция, всъщност, изобщо не е коментирала обстоятелството, че никъде във фактологичната част на обвинителния акт, нито във възприетата фактическа обстановка, не се сочи, нито някога се е твърдяло инкриминираните средства от европейските фондове да са били получени от подсъдимия в качеството му на физическо лице. Както се посочи по-горе, съобразно приложеното на л. 99 – 107, том 1 от досъдебното производство извлечение от сметката на „М. •1“ ЕООД в Банка • ЕАД - ФЦ П., клон „•“ за периода 01.12.2013 г. – 04.08.2016 г. (л. 4 от същата) субсидиите са били преведени на 19.12.2014 г. по сметка на ЮЛ-търговец. По сметката фигурират осъществени захранвания и тегления както от Д., така и от М. М. който е управляващ и предстваляващ ЕООД, както и едноличен собственик на неговия капитал. Например съгласно извлечението (л. 103, том 1 от досъд. пр.), в действителност са налице тегления и от Д. като пълномощник на фирмата, но не се установява при движението на процесните суми подсъдимият да е изтеглил субсидията. Докато например във връзка с преведената на 30.03.2016 г. субсидия в размер на 2737, 46 лева, е видно, че още същият ден на каса именно Д. е изтеглил в брой 2700 лева.

С оглед особеностите на субекта на престъплението е предвиден и квалифицираният състав по ал. 3 на чл. 248 НК, изискващ допълнително, особено качество на дееца. Съгласно действалата към момента на деянието редакция на посочения текст, това лице е следвало да управлява и представлява юридическото лице, или да е търговец.

Горното, на първо място, налага извод за законосъобразното оправдаване на подсъдимия по ал. 3 (изм.) на чл. 248а НК, при все първият съд да е пропуснал да подложи на обсъждане въпроса дали подсъдимият изначално може да бъде субект на квалифицирания състав на ал. 3 на 248а НК. Доколкото за това квалифициращо обстоятелство се изисква допълнително особено качество на субекта, като съобразно редакция на посочения текст към инкриминирания момент, това лице е следвало едновременно и да управлява и да представлява юридическото лице, или да е търговец. Подсъдимият изобщо не би могъл да бъде субект на квалифицирания състав на престъплението, с оглед особеното качество, което се изисква и което той не е притежавал, доколкото е обикновен пълномощник. Внимателният прочит на действала към момента на деянието редакция на ал. 3 на чл. 248а НК сочи за незаконосъобразност на изводите на първата инстанция, че в принципен план, подсъдимият може да бъде субект на вмененото му престъпление, за което в крайна сметка е приел, че е останало недоказано. Подсъдимият не би могъл изначално да бъде субект на квалифицирания състав по ал. 3 на чл. 248а НК, в редакцията му, действала към момента на извършване на деянието, доколкото, така както е било посочено и в обвинителния инструмент, той е бил единствено представляващ по пълномощно процесното търговско дружество „М.“ ЕООД, но не и управител на юридическото лице. Това е така, тъй като едноличен собственик на капитала и управител на процесното еднолично ограничено отговорно дружество – търговец е бил роднина по сватовство на подсъдимия - свид. М. М., който към онзи момент е бил и негов зет. Към посочените по-горе дати е била актуална редакцията на НК, съобразно която субект на квалифицирания състав на по ал. 3 на чл. 248а НК може да бъде само физическо лице в качеството му едновременно на управител и представител на ЮЛ.

Предвид изискването за законоустановеност на престъплението и наказанието не е допустимо чрез тълкуване да се влошава или отегчава наказателно-правното положение на когото и да било. От това следва, че в областта на наказателното право стеснителното и разширителното тълкуване са допустими, само доколкото чрез тях се не се стига до по-неблагоприятни за дееца наказателно-правни последици, в каквото и да се изразяват те. В случая, чрез стеснително, езиково и историческо тълкуване се установява, че волята на законодателя е била да се обхване по-тесен кръг случаи отколкото това е било изразено в тълкуваното правило. Когато дадена разпоредба се тълкува разширително, се стига до извод, че законодателят е искал да обхване по-широк кръг от случаи, отколкото това е изразено в нормата, което е равнозначно на разпростиране на нейното действие спрямо по-голям брой случаи. Подобно на стеснителното, разширителното тълкуване може да се прилага в наказателното право, само когато това води до намаляване на използването на репресия, кавато би било например разширяването на приложното поле на привилегирован състав. В случая, това е неприложимо в контекста на историческата промяна на съдържанието на тълкуваната правна норма и естеството й на предвиден по НК състав на престъпление, за което деецът носи наказателна отговорност. Органът на съдебната власт – в случая първоинстанционният окръжен съд е бил задължен да изясни съдържанието на съответната вменена наказателно-правна норма във връзка с нейното прилагане по конкретното дело, но не го е сторил, като си е послужил с доводи за недоказаност на обвинението.

При тълкуването в исторически план следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че на първо място е имало противоречива съдебна практика, което е довело до промяна в редакцията на коментирания престъпен състав по НК. В тази връзка преди изменението на чл. 248а, ал. 2, 3 и 5 НК през 2017 г., не е имало как да се ангажира вината и да бъде наказано получаването на средства, включително и когато са получени от друго лице без да се изисква пълномощникът лично да ги е получил. В този смисъл при приетата фактическа обстановка, правната квалификация на деянието не е предвиждала отговорност в качеството, което е имал подсъдимият спрямо процесния търговец.

Във вече посочения смисъл прегледът на тогава действащите норми на чл. 248а, ал. 2 и ал. 5 НК, в исторически аспект, показва развитие на вложения законодателен смисъл и определено разширяване на обхвата им относно субектите. Преди изменението на закона, по алинея 5 субект на престъплението е можело да бъде само и единствено физическо лице, което е получило средствата, а по ал. 2 лице, което действа с цел да получи средствата, доколкото употребеното местоимение „който“ изпълнява службата на подлог в редакцията на ал. 2 към инкриминирания момент, поради което сочи, че субектът на наказателната отговорност (деецът), за когото говори законодателят и чиято наказателна отговорност ангажира, кръгът на субектите е ограничен само до физическите лица, които са получили лично помощта по ал. 5 или представят неверни сведения или затаят сведения, за да получат лично помощта съобразно ал. 2. С последващото законодателно изменение този кръг от субекти е разширен чрез разпростиране на изискването средствата да са получени неперсонифицирано чрез израза „за да бъдат получени“ по ал. 2 на коментираната норма и чрез израза – „ако са получени средства“. В последствие законодателят е изоставил изискването средствата да са получени само от физическо лице, като е приел за достатъчно същите да са получени и не в лично качество, а чрез юридическо лице или други трети лица, т. е. средствата да са напуснали патримониума на разпоредителя към бенефициента, като за по-тежко наказуемия квалифициран състав, се изисква те да са постъпили в правната сфера на физическо лице, на юридическото лице или други трети лица (гражданско дружество, огранизация) във връзка и по повод заявление за подпомагане.

Допълнение е претърпяла и нормата на ал. 3 на чл. 248а НК, като в кръга та субектите вече е добавен и представляващият или управляващият гражданското дружество, но тази промяна в закона не се отнася до настоящия случай и не променя обхвата на обвинението. Въпреки всичко, сравнителният анализ нормите на ал. 3 и ал. 5, досежно изменението им, показва волята на законодателя да разширява обхвата на състава на престъплението по отношение на субектите, като е добавил и гражданското дружество, което не е юридическо лице. Законодателят към инкриминирания момент е изисквал персонифициране на получаването на средствата, а не в качеството по ал. 3 на чл. 248а НК – на лице, което управлява или представлява юридическото лице, или от търговец, поради което обвинението се нуждае и от отделно доказване за получаване лично на тези средства. Инстанцията изобщо не е забелязала динамиката в законодателството, от която се определя и предмета на доказване по делото. В случая не иде реч само за редакционна поправка на неясна норма, не само за юридическа прецизност и по-голяма яснота, тъй като с редакцията от 2017 г. е променено действителното съдържание на коментираната правна норма.

Както се посочи и по-горе, тълкуването на наказателните норми е стриктно и в никакъв случай не следва да е разширително при ангажиране на наказателната отговорност на определен субект, а обхватът на нормата след изменението в ДВ чл. 101 от 2017 г. е значително разширен. Всяка една неяснота води до съмнение, а съмнението при тълкуването, винаги трябва да води до по-благоприятни изводи за обвинените лица, какъвто е всъщност принципът, визиран в чл. 1 НК.

В случая, при все възприетото от настоящата инстанция непълно и едностранчиво мотивиран, както и превратно тълкуване на доказателствата по делото от първия съд, с оглед крайният изход на делото – оправдателна присъда за подсъдимия, констатациите на въззивния съд не следва да рефлектират върху постановения първоинстанционен акт като краен резултат с неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, като установеният порок при анализа на доказателствата бе преодолян от въззивния съд, който обаче, с оглед крайният изход на делото в първата инстанция и доколкото и съображенията, които изложи настоящата инстанция, също налагат извод за необходимостта да се постанови оправдателна присъда, макар и не по изтъкнатите от първия съд съображения за недоказаност на невярното деклариране, а поради материална незаконосъобразност на повдигнатото обвинение.

В заключение следва са посочи, че върховенството на правото следва да бъде разбирано по един широк начин, така че да обхване не само ефективното правосъдие, но и гаранциите за основните права, като справедлив процес, равенство пред закона, забрана за дискриминация, недопускане на обратно действие на закон, който утежнява наказателната отговорност, законоустановеност на престъплението (в този смисъл решение № 12 от 13.10.2016 г. по к. д. № 13/2015 г.), ако осъждането е лишено от справедливост и ако истината бъде разрушена от предубеждението и пропагандата, демократичните основи на обществото биха се оказали неустойчиви. Накратко, в посочения в цитираното решение на Конституционния съд смисъл, демокрациите няма да са сигурни без систематично и грижливо прилагане на правните правила, за да се гарантира, че справедливостта е постигната на основата на върховенството на правото.

Отделно от изложеното, във връзка с пълнота на изложението, настоящият съд, който е запознат и с практика на съдилищата, съобразно която е била ангажирана наказателната отговорност на и на обикновени пълномощници на търговеца, но по ал. 1 на чл. 248а НК, намира че дори и в подобна хипотеза, за каквато счете, че не става въпрос, наказателната отговорност на подсъдимия не може да бъде ангажирана, тъй като биха възникнали основания за прилагане на института на абсолютната погасителна давност, уредена в НК на РБ. В подобни хипотези би възникнал и въпросът относно погасителната давност в светлината на юриспруденцията на ЕС например с оглед произнасянето му по чл. 325, ал. 1, пар. 1 ДФЕС, тъй като коментираната по-горе национална правна уредба засяга защитата на финансовите интереси на ЕС. Следва да се има предвид, че делата Тарико 1 и 2, решени по преюдициални питания респективно на районен и конституционния съд на Италия, Съдът на ЕС е приел, че в крайна сметка националният съд е задължен да остави без приложение режима на давността, когато възпрепятства налагането на ефективни и възпиращи санкции при накърняване на финансовите интереси на ЕС, освен ако това неприлагане води до накърняване на принципите на законоустановеност на престъплението и наказанието или прилагане с обратна сила на законодателство, какъвто би бил и настоящият случай. Още повече, че решенията по делата Тарико 1 и 2 са били постановени далеч след инкриминираното деяние, като на същите няма как да се придаде обратна сила.

Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК първият съд не е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Поради гореизложеното, протестът в крайна сметка, се явява неоснователен в искането си подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, на което не може да се яви субект, поради което протестираната присъда следва да се потвърди с оглед крайния си оправдателен изход.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, П.ският апелативен съд