Решение № 2534 от 30.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4577/2022 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й. Н. П. срещу ЕФ серия К, № 5537658, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша, като се сочи, че същият е неточен и опорочен, като липсва конкретна и точна информация за местоположението на поставеното техническо средство, че е цитирано местоположение на заснемане, което е с неточно съдържание и невярно и се навеждат по същество аргументи за заснемане на превозно средство, което е различно от това, чиято скорост е била измерена. Възиваемата страна претендира потвърждаване на обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша. Следва тук да бъде уточнено, че, независимо от неспазването на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (която разпоредба намира съответно приложение и при призоваването по телефона, каквото призоваване е било извършено в случая) при призоваването на жалбоподателя, не следва да бъде изоставян изводът в смисъл, че ход на делото в последното проведено по него открито съдебно заседание е следвало да се даде, доколкото смисълът на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН е единствено в постигането на процесуална икономия, тъй като правото на защита посредством процесуален представител не замества правото на лично участие на жалбоподателя съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (и ако настоящият жалбоподател имаше някаква уважителна причина за неявяването си и я беше съобщил на съда, то ход на делото на това основание не следваше изобщо да бъде даван), а в случай на негово явяване в съдебно заседание щеше да му бъде указано и правото на участие на негов процесуален представител, респективно при изразено желание от негова страна да ангажира такъв или да му бъде назначен такъв делото щеше да следва да се отложи в тази връзка/да се отложи в случай, че съответното искане за назначаване се явява основателно. От писмените доказателствени материали (с направеното по-долу уточнение – виж!), от снимковите материали, налични към доказателствената съвкупност и от наличната към същата съвкупност географска карта, освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя П. (съответно 14.01.2022 г. и 22.03.2022 г.) се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ (с изричното пояснение, че настоящият въззивник е посочен в графа, в която се съдържат данните било на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, било на неговия ползвател /т. е. включително и лицето, посочено в съответната декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/), към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка (осъществена от БИМ) със срок на валидност към датата на извършване и установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), оправомощаването за извършване на съответния вид метрологични проверки в съответната лаборатория от страна на председателя на ДАМТН (изказът в съответния протокол „оправомощена със заповед“ … „на ДАМТН…“ не може да има друг разумен смисъл освен като отнасящ се до оправомощаване от представляващия агенцията неин председател, като наличието на съответната заповед е и служебно известно на съда), това, че срещу горепосочения г-н П. към процесната дата 20.12.2021 г. имало издадени и влезли в сила над 10 отделни НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР, а също и посочването на въззивника П. в писмена декларация от лице, регистрирано като собственик на автомобила/от лице, упълномощено от юридическо лице, регистрирано като собственик на автомобила (към процесната дата), в която декларация досежно процесната дата именно горепосоченият г-н П. е упоменат като лице, комуто е било предоставено превозното средство, с прилагане на копие от СУМПС на П. – макар и само на неговата лицева страна (където, обаче, се съдържат освен негова снимка още данните му за имена и ЕГН, както и за категории, за които се отнася правоспособността и др.), респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), а и уредбата по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП (същественото досежно прилагането на чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП е това, че П. е надлежно индивидуализиран като ползвател на превозното средство посредством съответната декларация и е предоставено от декларатора в тази връзка копие на такава част от СУМПС на Й. П., от която надлежно се индивидуализира титулярът на документа, в което в крайна сметка се състои действителният смисъл на уредбата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в коментираната тук насока), като при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително доколкото при всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. Само за уточнение следва да се посочи, че от цялостния прочит на приложената ежедневна форма на отчет се установява, че същата в действителност изначално не съдържа данни относно това установени ли са чрез АТСС нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или неелектронен фиш. Съдържанието на атакувания фиш изцяло съответства на предписаното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Напълно ясно и недвусмислено е посочено мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършване на контрола е надлежно, ясно и недвусмислено посочено в съответния приложен протокол за използване на АТСС (където тази информация следва да фигурира съобразно релевантната нормативна уредба). Отговор на въпроса за това дали евентуално не е била измерена скоростта на друго ППС дава уредбата по чл. 746, ал. 1 и ал. 2 и чл. 752, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като се има предвид, че използваната в случая система е била от одобрен тип съгласно изискванията на наредбата, респективно на ЗИ, т. е. за съда няма съмнение чия е измерената скорост, заради която е издаден фишът, а именно на посоченото в същия фиш МПС. Касателно приложението на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН е необходимо да се има предвид, че под необжалваем минимум по ал. 2 (именно минимум, а не максимум, като в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50 лева) в текста на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се има предвид сумата от 10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото съгласно действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с новата ал. 4) разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият минимум на глобата е бил именно 10 лева (а не 50 лева, какъвто необжалваем минимум е бил установен към онзи момент, но в ЗДвП, а разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към 2011 г. не само до хипотези на административни нарушения по ЗДвП, а до всяка една хипотеза на съответното издаване на ЕФ, която е предвидена в закон, т. е. включително извън ЗДвП, поради което не може да се поддържа, че понятието необжалваем минимум, използвано в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, следва да се отнася до уредбата по ЗДвП, т. е. до установения в последния посочен закон необжалваем минимум). На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на съответния юрисконсулт, следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Мотивиран от всичко изложено, съдът