Решение № 327 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 6/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 14в ал. 3 от Закона за социално подпомагане / ЗСП /. Н. М. М., с настоящ адрес в гр. Рила, [улица], обжалва Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д-КН-БШ-ВС-8/21.11.2024 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Община Бобошево, с която на основание чл. 14а ал. 3 от ЗСП, чл. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и чл. 35а ал. 1 от ППЗСП, като лице неотговарящо на условията на чл. 15 от Закона за социално подпомагане, следва да възстанови неправомерно получените социални помощи, общо в размер на 546.95 лв. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадената заповед, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяна на административният акт, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Представени са и писмена молба и писмени бележки в тази насока. Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Бобошево, чрез ст. юк. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения: Административната процедура е започнала по заявление – декларация подадено от жалбоподателя с вх. № ЗСП/Д-КН-БШ/2500/17.10.2023 г. и Заповед № ЗСП/Д-КН-БШ/2500/27.10.2023 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане” - Кюстендил за отпускане на социални помощи за лицето Н. М. М. в размер на 546.95 лева, за срок от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. За периода от датата на получаване на помощта до датата на издаване на заповедта, М. дължи и законната лихва от датата следваща тази на издаване на заповедта от 17.10.2023 г. до датата на възстановяването й. По повод подадено заявление – декларация от г-н М. с вх. № ЗСП/Д-КН-БШ/1624/04.10.2024 г. за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД07-5/2008 г. / Наредбата/ е извършена служебна проверка в ТД на НАП – София, офис Кюстендил. Видно от писмо с вх. № 1002-24-00-0833/1/16.10.2024 г. г-н М. е декларирал получени през 2023 г. доходи в размер на 6 476 /шест хиляди четиристотин седемдесет и шест лева/. След извършена проверка в ИИС на АСП е констатирано, че през 2023 г. М. е подал цитираното по – горе заявление – декларация от 17.10.2023 г. за отпускане на целева помощ за отопление, която му е била отпусната със Заповед № ЗСП/Д-КН-БШ/2500/17.10.2023 г. на Директора на ДСП – Бобошево. Със Заповед № 1002/РД01-0079/23.10.2024 г. на Директора на ДСП – Бобошево е наредено извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални средства. Изпратено е писмо № 1002-92-00-0909/01.11.2024 г. до ДФ „Земеделие“ София и от получен отговор в писмо № 07-1200/22699/08.11.2024 г. е видно, че М. е получил сума в размер на 6 476 лева от финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. Видно от представената справка през м. 04, м. 05, м. 06 и м. 09.2023 г. М. е получил общо 1575.87 лева, които попадат в шестмесечния период за обследване на средномесечния доход на семейството, преди подаване на заявлението – декларация № ЗСП/Д-КН-БШ/25000/17.10.2023 г., относно правото на подпомагане по чл. 2, във вр. с чл. 3 и чл. 4 от Наредбата. При проверката по заявление – декларация от 17.10.2023 г. се установява, че в раздел V „Брутни доходи на семейството ми през предходните шест месеца са: общо…М. декларира, че доходите на семейството му са формирани от пенсия за осигурителен стаж и възраст на него и съпругата му, в раздел V т. 2 за доходи в областта на селското, горското и водното стопанство, собственоръчно е отбелязал „не“, т.е. семейството му не е получавало доходи от този вид. В следствие е издадена и Заповед № ЗСП/Д-КН-БШ/2500/27.10.2023 г. е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г. по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. Недекларираните доходи са довели до опорочаване на процеса по определяне на средномесечния доход на семейството, който съгласно чл. 2 ал. 4 т. 2 от Наредбата и не следва да надвишава 520.12 лв. Реалните доходи на М. и съпругата му формирани от пенсия и финансово подпомагане по схеми и мерки от земеделие е в размер на 609.05 лв. и надвишават сумата от 520.12 лева, поради което не отговарят на изискването в чл. 2 ал. 1, във вр. с чл. 2 ал. 4 т. 2 от Наредбата. Резултатите от извършената служебна проверка са обобщени в Констативен протокол от 11.11.2024 г., връчен на 18.11.2024 г., от който е видно, че Н. М. М. е декларирал неверни данни, въз основа на които е получил неправомерно социални помощи. На 18.11.2024 г. Н. М. е подал възражение срещу констативния протокол, в което не е приложил никакви доказателства, които да оборят констатациите в същия. Директорът на ДСП – Бобошево е издал Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д-КН-БШ-ВС-8/21.11.2024 г., с която е наредил на Н. М. да възстанови неправомерно получените социални помощи. Оспорващият е получил заповедта на Директора на ДСП – Бобошево на 28.11.2024 г. и в законоустановения срок е упражнил правото си на жалба срещу цитираната заповед. С Решение № 10-РД06-0024/17.12.2024 г. Директорът на РДСП Кюстендил е отхвърлил жалбата срещу подадената Заповед № Д-КН-БШ-ВС-8/21.11.2024 г. на Директора на ДСП – Кюстендил. С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното: Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 14в ал. 3 от ЗСП, като е спазена и изискващата се от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на административно - производствените правила. В случая съдът не установява съществени нарушение на административно - производствените правила и материално - правните норми. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателят Н. М. в подадено от него заявление – декларация е декларирал, че е женен – двучленно семейство със съпругата си М. В. Х. - М.. В подадената декларация М. декларира, че доходите на семейството са формирани от пенсия за осигурителен стаж и възраст за него и съпругата му, като в раздел V т. 2 за доходи в областта на селското, горското и водното стопанство е декларирал, че семейството му не е получавало доходи от този вид. От извършената служебна проверка е видно, че М. е получил сума в размер на 6 476 лева от финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ за периода през м. април, май, юни и септември 2023 г. При тези данни по делото, съдът намира, че за жалбоподателя не са били налице законовите предпоставки административният орган да отпусне получените от него социални помощи. От правна страна, в разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗСП се сочи, че социални помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото и здравословно състояние, трудовата заетост и други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 14а от ЗСП, при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката се съставя констативен протокол, който се предоставя в 3 – дневен срок на директора на дирекцията. В случай на констатирана недобросъвестност, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ, заедно със законната лихва. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредба № РД -07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация е по – нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговаря на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Именно при тази хипотеза е отпусната целева помощ за отопление през отоплителния сезон 2023/2024 г. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване и ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В процесния случай в оспорената пред административния съд заповед е налице позоваване на Констативен протокол от 11.11.2024 г., в който е посочено, че средномесечния доход на заявителя през 2023 г. надвишава диференцирания минимален доход за отопление от 520.12 лв. Съгласно съдебната практика на ВАС недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. За да е налице недобросъвестност е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или да е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. В хипотезата на чл. 14а от ЗСП недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че е довело до неправомерно отпускане на отпускане на социалните помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ. ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. Видно от приложените по делото писмени доказателства, през процесния период М. е получил 1575.87 лева от финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“, които влизат в шестмесечния период преди подаване на заявлението – декларация от 17.10.2023 г. След преизчисляване на средномесечния доход /СМД/ на заявителя за 2023 г., същият надвишава диференцирания минимален доход за отопление от 520.12 лева. СМД на заявителя през 2023 г. след преизчисляването му надвишава и посочения в чл. 7 т. 1 от ПМС № 348/2021 г. размер, а именно сума по – малка или равна на 30 лева от диференцирания доход за отопление. В този смисъл, въпреки че е знаел за получените от него суми по финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, М. не е декларирал същите, не е уведомил за нея социалния работник и ДСП – Бобошево и не представил документация, относно този факт. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че при подаване на заявлението – декларация от 2023 г., М. е действал недобросъвестно, в резултат на което административният орган е приел, че същият отговаря на изискванията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и е отпуснал исканата целева помощ за 2023 г. От събраните в хода на административното и съдебно производство данни за Н. М. е установено по несъмнен начин недеклариране в срок на обстоятелство, което е от значение за преценката за отпускане на социалната помощ и еднократна финансова подкрепа. Получаването на социални помощи и еднократна финансова подкрепа при укрито подлежащо на деклариране обстоятелство, прави лицето, което е извършило укриването – недобросъвестно. Тъй като отпуснатата целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г. е получена неправомерно, в резултат на недобросъвестно поведение на лицето, безспорно е налице хипотезата на чл. 14а ал. 3 от ЗСП за издаване на заповедта. Административният орган е приложил правилно материалният закон. Съгласно чл. 14а от ЗСП и чл. 35а от ППЗСП, Директорът на ДСП в 7 – дневен срок от получаване на писмен сигнал издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални плащания. Длъжностното лице извършило проверката, съставя констативен протокол в два еднообразни екземпляра, който представя в 3 – дневен срок на директора. Единият екземпляр от констативният протокол се връчва на проверяваното лице в 7 – дневен срок от изготвянето му. В 3 – дневен срок от датата на връчване, заинтересованото лице може да представи писмени възражения пред директора на ДСП по констатациите в протокола. В случай на констатирана недобросъвестност, директорът на ДСП издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ, ведно със законната лихва. В конкретният случай, от приложените доказателства по делото, е видно, че са спазени всички изисквания на чл. 35а от ППЗСП по отношение на сроковете и процедурата по издаване на заповедта за възстановяване на недобросъвестно получените социални помощи. С оглед на посоченото, неоснователни се явяват всички възражения на жалбоподателя, че издадената заповед е незаконосъобразна и необоснована. По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилна, като правилно е приложен материалния закон, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, се дължат разноски на ответната страна – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд