Решение № 267 от 15.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7251/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. С решение № 20022138 от 17.03.2022 г., постановено по гр. д. № 15394/2020 г. на СРС, 59 с-в, е признава за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Р. И. И. с ЕГН ••••••••••, извършено със Заповед № ЛС-03-06-06 от 12.03.2020 г. на Председателя на Сметна палата на Република България, с ЕИК •••••••, на основание чл. 36, ал. 3 от ЗСП във вр. с чл. 61 а, ал. 8 от ППНООТИПРССП, ищцата е възстановена на заеманата преди това длъжност „главен одитор“ в Сметна палата на Република България и ответникът е осъден да й заплати сумата от 8 280 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 13.03.2020 г. - 13.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба - 03.04.2020 г. до окончателното изплащане и разноски по делото основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът е осъден и за разноски по сметка на СРС. Решението се оспорва изцяло от ответника Сметка палата, чрез представителя му, с доводи, че е необосновано и незаконосъобразно. Ответникът твърди, че СРС не е преценил в цялост всички представени и събраните по делото доказателства, както и всички направени от страните възражения. Въпреки, че са приети по делото, те не са подложени на анализ от съда, в нарушение на чл. 9 и чл. 12 ГПК. Поддържа, че решението е изцяло немотивирано, тъй като съдът не е направил самостоятелен анализ на доказателствения материал. Излага доводи, че решението е необосновано. Необоснован е извода на съда, че от приложения по делото формуляр не са установява как са поставени оценките на ищцата по всеки от предвидените в чл. 52 от Правилника критерии, кои задачи не са изпълнение и отработени с необходимата професионална компетентност, както и че в коментара на оценяващия ръководител не са посочени липсващите качества на ищцата. Във формуляра е записано, че оценката на изпълнение на трудовите задачи е поставена за два одита в гр. Самоков и община Ковачевци. Не отговоря на доказателствата извода, че не са посочени липсващи качества на ищцата за изпълнение на трудовите задължения. Сочи, че са изброени 6 личностни качества, които ищцата не е проявявала, като изводите на съда са изцяло необосновани. Престирането на качествена работа от служителя е негово задължение. От разпита на свидетелката П. се установява, че е имала непосредствени впечатления от работата на ищцата. Счита, че е провел пълно доказване на обстоятелствата довели до уволнението. Поддържа, че от доказателствата е установено, че при извършване на одитите ищцата е изготвяла необосновани и неразбираеми документи, с хаотична информация, които не могат да станат част от одитния доклад, отказвала е да пътува до проверяваните обекти, трудно е комуникирала с колегите си, не е спазвала административната йерархия. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение и исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции. Моли да се съобрази възнаграждението за адвокат на ищцата с НМРАВ. Въззиваемата страна - ищцата Р. И. И., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна преценка на всички събраните доказателства. Правилно СРС е приел, че ответникът не е провел доказване на законосъобразността на уволнението. Представените от него документи, свързани с корекции на датите на одита, от които е видно, че са изключени области Самоков и Ковачевци, са съставени 4 месеца след прекратяване на договора. Сочи, че за 2019 г. и 2020 г. няма осигурен обществен транспорт, поради което е била в невъзможност да се придвижи до одитираната област, тъй като няма шофьорска книжка и личен автомобил. Счита, че е изпълнявала добросъвестно задълженията си, а в заповедта е посочено, че договорът й е прекратен поради получена най - ниска оценка в периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Поддържа, че от формуляра за оценка за 2019 г. не е ясно как са поставени оценките на всеки от оценяваните служители по критериите по чл. 52 от Правилника, кои задачи не са изпълнени, или не са изработени с необходимата професионална компетентност. Изложените съображения в мотивите на проверяващия ръководител не отговаря на истината и не е доказано. Сочи, че е подала възражение срещу поставената оценка, като контролиращият ръководител е потвърдил поставената оценка, също без да излага мотиви. Налице е процедурно нарушение при провеждане не оценяването. Сочи, че преценката за изпълнение на задълженията й е направена от лице, което не е имало цялостен поглед върху работата й за периода, понеже през периода е била под надзора на друг ръководител. Не са посочени причини в атестационния формуляр за получена най - ниска оценка. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството съгласно списък. Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното: Районният съд е сезиран и се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението, а за валидността му - в оспорената част. По отношение на неговата законосъобразност съдът е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи и без довод за спазване на императивните материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Във връзка с доводите на страните развити във въззивното производство, като съобрази доказателствата пред СРС, въззивният състав намира следното: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно общата разпоредба на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовия договор на ищцата на посоченото в заповедта основание, както и че прекратяването е извършено по законоустановения ред и при спазване на императивните изисквания на закона. В случая не е спорно и от приетите пред СРС писмени доказателства се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на трудов договор № ЛC-03-03-48 от 27.05.2016 г., по който ищцата е изпълнявала длъжността „главен одитор“, Отдел 2- Централни органи, Одитна дирекция ІІ - „Одити за съответствие при финансово управление“ при ответника Сметна палата. Не е спорно също така, че със заповед № ЛC-03-06-06 от 12.03.2020 г. трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие от работодателя, на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за Сметната палата (ЗСмП) във вр. с чл. 61 а, ал. 8 от ППНООТИПРССП, наричан за краткост Правилника, на основание получена възможно най – ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността. В заповедта са изложени подробни мотиви за работата на ищцата през 2019 г. и оценката по критериите „степен на изпълнение на основните задължения и и отговорности“ – 1. 80 и „организационни комуникационни и умения“ - 2. Описано е, че в резултата от сумиране на оценките по двата критерия, ищцата е получила обща оценка 1. 90 която сочи, че изпълнението не отговаря на изискванията за длъжността й и е възможно най – ниската оценка по Приложение 7 към чл. 52, ал. 5 от Правилника за подбор, назначаване, обучение и оценка на трудовото изпълнение на трудовото изпълнение и професионално развитие на служителите на СП, наричан за краткост Правилника. Според представения по делото формуляр за оценка между служителя и вписан като оценяващ ръководител П.М. (разпитана като свидетел по делото пред СРС), е проведена междинна среща на 31.07.2019 г. Резултатът от нея е описан накратко във формуляра, връчен на ищцата на 13.08.2019 г. Според показанията на П.М. тя е изпълнявала длъжността директор Одитна дирекция 2 и е контролиращ ръководител на ищцата, а не оценяващ такъв, според предвиденото в Правилника. От данните по делото е видно, че формулярът за оценка е връчен на служителката на 04.02.2020 г., като и е предоставено копие, срещу подпис. В изпълнение на процедурата по оценка, Р. И. е подала подробно възражение директора на дирекция ОСФУ 2 - СП и началник отдел Централни органи ОСФУ 2 - СП на 06.02.2020 г., в срока по чл. 61 а, ал. 2 от Правилника (лист 120 от делото на СРС). В срока по чл. 61 а, ал. 3 от Правилника, контролиращият ръководител, директора на дирекция ОСФУ 2 - СП (П.М.), е разгледал възражението и е дал становище по него - лист 125 от делото на СРС. В заключени е потвърдена оценката на оценяващият ръководител Н. П. и е формирана окончателна годишна оценка - на 13.02.2020 г. На основание чл. 61 а, ал. 5 от Правилника е направено мотивирано предложение за прекратяване на договора с ищцата, на основание чл. 36, ал. 3 ЗСмП. Според чл. 61 а, ал. 8 от Правилника, Председателя на Сметната Палата може да прекрати договора със служителя, без предизвестие когато е получил най- ниската годишна оценка за изпълнение на длъжността едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. От правна страна следва да се посочи следното: Съгласно приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата - чл. 36, ал. 3 от ЗСмП, възпроизведен и в чл. 61 а от Правилника за подбор, назначаване, обучение, оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие на служителите на Сметната палата (Правилника), председателят на Сметната палата може да прекрати трудовото правоотношение със служителя без предизвестие в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка, когато служителят е получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Прекратяването на трудовия договор в специалната хипотеза на чл. 36, ал. 2 ЗСмП се осъществява при наличието на няколко предпоставки, които като съвкупност следва да са били налице към момента на връчване на заповедта за прекратяване: законосъобразно проведена процедура по атестиране, получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността от служителя и прекратяването да е извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната атестационна оценка, след изчерпан ред за оспорването й по вътрешно-административен ред. Следователно, за да бъде законосъобразно едностранното прекратяване на трудовия договор по реда на специалната норма чл. 36, ал. 3 ЗСмП е необходимо работодателят да докаже, че служителят е получил възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността, както и че процедурата по оценяване – чл. 57 - чл. 61 а от Правнилника е спазена, т. е. законосъобразно проведена процедура по оценяване. Тъй като специалният ЗСмП не предвижда други изисквания, контролът за законосъобразност, упражнен от съда, следва да се изчерпи до проверка на спазване на изикванията по Правилника. Негативният резултат от оценяването в атестационния период е материално-правна предпоставка и основание за прекратяване на трудовоправната връзка по реда на чл. 36, ал. 2 ЗСмП. Поради това, в производството по трудовия спор на установяване подлежи и съдебният контрол обхваща и въпроса спазени ли са редът, условията, сроковете, относимите за длъжността комплексни показатели за атестиране и процедурата за атестиране, установени с Правилника. Настоящият състав, като съобрази всички приети пред СРС писмени и гласни доказателства в съвкупност, споделя решаващите изводи на СРС, че при атестационната процедура, касаеща работата на ищцата за периода 01.0.2019 г. - 31.12.2019 г., работодателят не е спазил всички изисквания, разписани в Правилника. Според изискванията на чл. 58 от Правилника, процедурата за оценяването на трудовото изпълнение и професионалното развитие на служителите на Сметната палата протича през следните етапи: 1. междинна среща; 2. заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие в края на периода за оценяване. Междинната среща се провежда между оценяващия ръководител и оценявания в периода от 1 до 31 юли на съответната календарна година – чл. 59, ал. 1 от Правилника. На тази среща между оценяващият ръководител и проверявания служител се прави преглед на трудовото изпълнение и професионалното развитие на оценявания, обсъждат се възникналите проблеми, трудности и необходимостта от обучение, като се набелязват конкретни мерки за тяхното преодоляване. След приключване на междинната среща се попълва съответния раздел на формуляра за оценка на трудовото изпълнение и професионалното развитие и се подписва от оценяващия ръководител и оценявания – чл. 59, ал. 4 от Правилника. Според чл. 60, ал. 1 от Правилника, след междинната срещу се провежда заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания - в периода от 1 декември на календарната година до 31 януари на следващата календарна година, като оценяването обхваща периода от 1 януари до 31 декември. Според изискванията на чл. 60, ал. 2 от Правилника, оценяващият ръководител извършва оценяването на трудовото изпълнение и професионалното развитие на оценявания безпристрастно въз основа на формулираните критерии, подкритерии и показатели. На заключителната среща се обсъждат и потребността от обучение и възможностите за кариерно развитие на оценявания през следващия период. В случая е нарушена процедурата по оценяване, разписана в Правилника, тъй като междинната срещу е проведена с контролиращият ръководител П.М. а не с оценяващия – Н. П., която е подписала атестационния формуляр с дадената обща оценка на ищцата – 1. 90 – изпълнението не отговаря на изискванията, което се установява и от разпита на двете като свидетели в производството пред СРС. Съдът намира, че при това не се установява наличието на всички кумулативно изискуема предпоставка - законосъобразно проведена процедура по оценяване. На първо място, не се установява с ищцата да е проведена междинна среща с оценяващия ръководител, изготвящ атестацията, според Правилника, както и не се установява да е проведена заключителна среща, съгласно изискванията на Правилника, посочени по – горе. Предвид твърдените от работодателя недостатъци в работата на ищцата, както и съгласно изискванията в процедурата, разписана от самия работодател, съдът намира, че такава среща също е била необходима. Констатираният по-горе формализъм се установява и при изготвянето на атестационния формуляр. Според чл. 52 от Правилника, за оценяване на служителите в СП се прилагат следните критерии: 1. „степен на изпълнение на основните задължения и отговорности”; 2. „организационни и комуникационни умения”; 3. „допълнителна натовареност” – с допълнителна тежест 10 % към общата оценка. По критерий „степен на изпълнение на основните задължения и отговорности”, показателите за измерване са: 1. прилагане на знания и професионални умения, необходими за качествено изпълнение на възложените задачи; 2. спазване на приложимата нормативна база, включително вътрешните актове на Сметната палата; 3. качество на изпълнените задачи; 4. своевременно изпълнение на възложените задачи. По критерий „организационни и комуникационни умения”, показателите за измерване са: 1. способност за цялостна и оптимална организация на работния процес, експедитивност и дисциплинираност; самостоятелност при изпълнение на поставените задачи; 2. прилагане на умения за водене на конструктивен диалог, анализ и ефективен обмен на информация, предлагане на ефективни решения; 3. прилагане на умения за работа в екип. По критерий „допълнителна натовареност”, показателите за измерване са: 1. изпълнени дейности като обучител или лектор, участие в работни групи или кръгли маси; 2. други възложени и изпълнени дейности. В случая във формуляра са вписани оценки по показателите „степен на изпълнение на основни задължения и отговорности“, „организационна и комуникационни умения“ и „допълнителна натовареност“ и подкритериите „умения за администриране“ и „други допълнителни задачи и умения“, без да са изложени конкретни мотиви, обосновка и обяснение за поставяне на оценките в отделните графи. Посочено е общо, че при изпълнение на поставените задачи при два одита в общините Самоков и Ковачевци, ищцата не е показала добро познание на правните норми не е отразявала пълно и адекватно критериите за оценка, съобразно обектите и оценките и се нуждаят от прецизиране. Също е посочено общо, че не е проявила инициативност и организираност при представяне на информацията по двата одита. Същите коментари са повторени и в обобщенията на оценяващият ръководител. Действително, в коментара по атестацията и оценката на контролиращият ръководител П.М. който е потвърдила окончателната ниска оценка за работата на ищцата, дадена от оценяващият ръководител, са изложени по – подробни мотиви и съображения за работата на ищцата по конкретните критерии, но този коментар не е връчен на ищцата, нито мотивите в него са станали част от общия атестационен формуляр. Ако бяха включени в него ищцата щеше да има възможност да узнае конкретните съображения на работодателя за поставяне на най-ниската оценка при атестирането и да организира защитата си. Предвид изложеното в съвкупност, въззивният състав споделя изводите на СРС, че от приложения като доказателство формуляр за оценка на трудовото изпълнение на задълженията на ищцата за цялата 2019 г. не се установява как е направена преценка, за да се поставят оценките по всеки от критериите във формуляра, нито кои конкретни задачи през цялата година не са изпълнени от ищцата и не са отработени с необходимата професионална компетентност, организираност и експедитивност. От изложените мотиви и общ коментар във формуляра не се установява и причинна връзка между липсващите знания и умения у ищцата, които твърди работодателя и неизпълнението на конкретните й трудови задължения през проверяваната 2019 г. В коментара на оценяващия ръководител не са посочени неразвити или не добре развити лични качества, които да пречат на изпълнение на трудовите задължения на ищцата Р. И.. Липсата на такива мотиви съставлява нарушение в законосъобразността на процедурата по атестиране и води до невъзможност ищцата да разбере в какво се състои неизпълнението на поставените й задачи, кои качества не притежава и защо е поставена най-ниската оценка при атестирането. Тази непълнота във формуляра не може да се отстрани посредством подробните обяснения за работата на ищцата дадени от свидетелите П.М. и Н. П. в показанията им пред СРС. Предвид изложеното в съвкупност съдът намира, че работодателят не е доказал законосъобразно провеждане на атестационната процедура, съобразно изискванията и показатели, утвърдени във вътрешните му правила за атестиране, въпреки, че е спазил сроковете за издаване на заповедта след приключване на процедурата по атестиране. Изводът, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено незаконосъобразно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, е направен в съответствие с материалния закон. По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: Уважаването на исковете е обусловено от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като във връзка с тези изкове в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения, като съобрази рамката на въззивен контрол, съдът се солидаризира с изводите на СРС, че исковете са основателни и следва да се уважат. Настоящият състав препраща към мотивите на СРС по този въпрос, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да ги преповтаря. Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат изцяло с тези на СРС, решението е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закона и следва да се потвърди. Това се отнася и до частта, по присъдените пред СРС разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора, право на разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има ищцата. Пред СГС са представени доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв., съгласно договор за правна помощ и разписки за заплащане. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. По това възражение съдът намира следното: Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ, при защита по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, възнаграждението се определя от минималната работна заплата за страната, към момента на сключване на договора за правна защита – в случая 710 лв. към м. 06.2022 г. В случаите, когато е предявен иск с определен материален интерес, възнаграждението се определя съобразно чл. 7, ал. 2 НМРАВ. В случая искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е съединен с иск по т. 3 на същия член. Последният иск е с материален интерес – 8 280 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ минималния размер възнаграждение е 744 лв. Предвид изложеното като съобрази предмета на спора и заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. за въззивната инстанция, съдът намира, че същото не е прекомерно и е съобразено с НМРАВ и чл. 78, ал. 5 ГПК. Така мотивиран, съдът