Решение № 232 от 28.11.2024 г. на Районен съд - Разлог по дело № 91/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от П.М.К., ЕГН•, с/у НП №1 от 22.01.2024 г., издадено от Директора на Д"НПП", с което на основание чл.81, ал.1, т.1, във вр. с чл.85, ал.1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" от 500.00 лева, за нарушение по чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. ч.3, гл.IV, т.37, п.2, от ПУ на НП„П". С жалбата се твърди, че обстоятелствата и фактологията, описани в АУАН и НП не отговарят на действителното положение и протичане на събитията, оспореният адм. акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, като са изложени подробни съображения за това. В проведените ОСЗ, жалбоподателят не се явява, като същият се представлява от адв. Б., който подържа жалбата на всички основания, посочени в нея. Развива подробни съображения в тази насока в ход по същество и претендира съд. разноски. Ответникът изпраща представител – адв. Р., който оспорва жалбата и излага съображения, според които същата е неоснователна. РП не изпраща представител и не взема становище по делото. Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, подадена е в срок и е насочена с/у адм. акт /НП/, подлежащ на съд. проверка. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП е прието, че П.М.К., е извършил следното: "На 06.08.2023 г., в 20: 45 часа, при обход в района на м.„С.л.", Парков участък „В.“, Охранителен участък „с.“, о.„86“, подотдел „ж“, землище на г.Б., попадащи на територията на НП„П“, е констатирана незаконна сеч на 1 бр. дърво от дървесен вид бял бор с диаметър на пъна 30 см, която дървесина е нарязана на секции от 145 см по 6 броя.“ Подобни са фактическите твърдения и в АУАН. С НП, на основание чл.81, ал.1, т.1, във вр. с чл.85, ал.1 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" от 500.00 лева, за нарушение по чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. ч.3, гл.1, т.1, подт.11 от ПУ на "НПП". Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съд. производство. Съдът кредитира изцяло показания на разпитаните свидетели, като не намира признаци на заинтересованост или пристрастност, които да дискредитират изложеното от тях. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното НП по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание. При съставяне на АУАН и издаване на НП, следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си кореспондират, а не следва да се налице неясноти или противоречия. Такива съдът констатира относно мястото на нарушението, което в АУАН и НП е посочено да се намира в м. „С.л.", ПУ „В.“, Охранителен участък „С.“, о.„86“, п.„ж“, землище на г.Б., попадащи на територията на НП„П.“, а съгласно прието като писмено доказателство по делото Заключение на комплексна лесотехническа експертиза по ДП487/2023 г., водено по отношение на констатираното нарушение, мястото на нарушението е местност „С.л.", ПУ„В.“, Охранителен участък „С.“, о.„90“, подотдел „б“. Заключението по цитираната експертиза е от 15.12.2023 г., а постановлението за прекратяване на нак. производство е от 16.01.2024 г., които предхождат издаването на НП и с които АНО е следвало да се съобрази, предвид, че адм. нак. производство е било продължено след прекратяване на наказателното такова. Отделно от изложеното, разпитаните свидетели и по-точно сочения за очевидец на нарушението - свидетеля П. излага твърдение, че местността, в която е установено нарушението, е местност „К.к.-С.л.“. Мястото на нарушението е задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП и условие за тяхната законосъобразност, които освен че рефлектират на правото на защита на наказаното лице, предопределят съгл. чл.59, ал.1 от ЗАНН, местнокомпетентният съд за разглеждане на делото, поради което не подлежат на корекция по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. За пълнота, има разминаване и в часа на установяване на нарушението, в НП е посочен час 20: 45 ч, а в АУАН е посочен час 18: 50ч. На следващо място противоречие е налице и м/у фактите по извършване на нарушението, а именно в АУАН е прието, че нарушителят К. сече 1 бр. дърво от бял бор с диаметър на пъна от 30 см, като дървесината е нарязана на секции от 1, 45 см - 6 броя, а в НП е описано нарушението като „констатирана е незаконна сеч“ на 1 брой дърво от бял бор с диаметър на пъна от 30см, като дървесината е нарязана на секции от 1, 45 см - 6 броя. Съответно при тези факти е и възприетата от контр. и нак. орган правна квалификация на извършеното нарушение –на чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. част 3, гл.IV, т.37, подт.2 от ПУ на НП„П". В разпоредбата на чл.21, т.16 от ЗЗТ е посочено, че в националните паркове се забраняват дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението им. В Част 3, Гл.IV, Т.37, Подт.2 от ПУ на "НПП" /който представлява нормативен акт, съдържащ в себе си правила за поведение/ е разписано, че на цялата територия на парка се забранява сеч на дървесни и храстови видове без разрешително. В настоящия случай от разпитаните по делото свидетели – Н.Х. и И.Д., се установи, че същите са получили сигнал от колегата им П., че трябва да отидат в охранителен участък „С.“. Свидетелите отишли в м. „П.к.“, където видели джип с отворен багажник, а в багажника дърво, което според свидетелите е било току-що отрязано. Същите излагат твърдение, че колегата им П. е казал да се състави акт на нарушителя К., тъй като дървото е било отрязано на територията на „НПП“. Същевременно свидетелят П. сочи, че не е видял нарушителят К. да отсича процесното дърво, а го е видял да влачи същото. В същото време обаче, и в АУАН и в НП е отразено, че нарушителя К. сече /“констатирана е сеч“/, но в действителност, видно от събраните доказателства никой не е видял същия да извършва това действие. В този смисъл правоприлагането по принцип и в частност адм. нак. такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. В допълнение, при неизяснено място на извършване на нарушението, предвид сочените по- горе разминавания, съдът счита, че АНО е следвало да направи обстойна проверка по отношение на това обстоятелство, предвид притежаваното от нарушителя Разрешително за сеч в собствен имот, издадено от О.Б., който имот е съседен на соченото място на нарушението. От изложеното дотук може да се направи извод, че не се доказа по безспорен начин в НП да е описано нарушение, което да съответства на разпоредбите на чл.21, т.16 от ЗЗТ, във във вр. ч.3, гл.IV, т.37, подт.2 от ПУ на НП„П.". Това прави оспорения адм. акт незаконосъобразен. Поради тези съображения, НП подлежи на отмяна. По разноските: При този изход на делото, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 300, 00 лева за заплатено адв. възнаграждение. Предвид гореизложеното, Д"НПП" следва да заплати на П.М.К., ЕГН•, разноски от 300, 00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №91/2024 г. пред Рг.РС. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът