Решение № 80 от 27.12.2024 г. на Районен съд - Кула по дело № 7/2024 г.

Производството по делото е по предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД от В. Ж. В. ЕГН: ••••••••••, жив. в с.••••••••••••••, общ. ••••, обл. ••••••, ул.“ •••••• и С. Ж. М., ЕГН: •••••••••• от гр.••••••, чрез адв. И. В. И. от АК – ••••••, адрес - гр.••••••, ул.“•••••••••••• против С. В. В., •••••••••• от гр. ••••••, ж.к. „ •••••••••••••• и Ф. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, ЛНЧ: •••••••••• от гр.В., •••••••••••••••••••••• с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че сключеният между тях договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен като Нотариален акт №••••••••••••••••••••г. на нотариус е рег.№256 с район на действие РС - Кула е нищожен за размера над 17/60 ид.ч. от имот - нива, 2-ра категория с площ от 29509кв.м., с идентификатор ••••••••••••• в землището на с.••••••••••••••, местност „С.“ поради противоречие със закона. В исковата молба се излагат твърдения, че на •••••••••г. ответницата С. В., която е леля - сестра на бащата на ищците, е извършила разпореждане с наследствен недвижим имот, като е направила дарение на 1/20 ид.ч. и продажба на: 9/20 ид.ч. от имот - нива, 2-ра категория с площ от 29509кв.м., с идентификатор ••••••••••••• в землището на с.••••••••••••••, местност „С.“, като дарението е материализирано с Нотариален акт №••••••••••••••••••г. на нотариус с рег.№256, а продажбата е материализирана с Нотариален акт №••••••••••••••••••••г. на Нотариус с рег.№256 с район на действие РС - Кула на втория ответник, като в посочените нотариални актове е записано, че ответницата като дарител и продавач, дарява и продава собствените си 1/20 и 9/20 ид.ч. от описания недвижим имот. Ищците твърдят, че към момента на продажбата ответницата не е била собственик на 1/2 или 10/20 ид.ч. от описания имот, а като наследник на собственика има по-малък дял от наследството. Твърдят също, че имотът е възстановен в собственост на общият им наследодател Л.П. В. - б.ж. на с.•••••••••••••• с Решение №••••••••••••••••••••г. на РС - Кула и с Решение №••••••••••••г. на ПК – Кула, а след смъртта на В. нейни наследници са съпругът В. Ж. В. /дядо на ищците/, Ж. В. Ж. /баща на ищцети/ и ответницата С. В., които наследяват по 1/3 ид.ч. от имота, като преди смъртта на В. Ж. В., същият е направил завещателно разпореждане, като със саморъчно завещание, заверено под №32 към Нот.дело №•••••••••••••••г. по описа на ВРС и обявено с Протокол от •••••••••г. на съдия по вписванията при ВРС, е завещал наследената 1/3 ид.ч. от своята съпруга, от процесния имот на бащата на ищците, на когото последните са наследници. Излага се в исковата молба, че съгласно разпоредбите на ЗН, ищците по закон и по завещание са наследници на 4/6 или 40/60 ид.ч., а ответницата наследява 2/6 или 20/60 ид.ч. от процесния имот, като с договора за дарение ответницата се е разпоредила с 3/60 ид.ч. и с договора за покупко- продажба, ответницата се е разпоредила с 27/60 ид.ч. или общо с 30/60 ид.ч. в нарушение на закона, тъй-като наследява само 20/60 ид.ч. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В., в който оспорва предявения иск, като посочва, че представеното завещателно разпореждане е недействително на основание чл.19 ал.1 ЗН, като приема, че саморъчното завещание от ••••••••г. от В. Ж. В. е частно завещателно разпореждане по смисъла на чл.16 ал.2 ЗН, тъй като наследодателят В. Ж. В. се е разпоредил с определено имущество-1/3 ид.ч. от нива в местността „Л.“ при съседи: И. С.Ц., път, Ц.Д. и Н.М., посочено в завещателното разпореждане, в полза на своя син - Ж. В. Ж. за времето след смъртта му и по този начин му е придал качеството на заветник.Посочва се също, че завещателното разпореждане е съставено на ••••••••г. от завещателя В., който е починал на ••••••••г., като след неговата смърт е възстановено правото на собственост по отношение на имота, предмет на частното завещателно разпореждане, а именно - Имот N ••••••• по т.2 от решението - в м. С. - 29.500 дка.Прави искане за присъждане на разноски. След депозиране на отговора ответницата В. е починала и с Определение № •••••••••••••г. съдът е конституирал като страна в производството наследникът на В. - О. В. Ц., ЕГН •••••••••• от гр. ••••••, ж.к. „ ••••••••••••••••, който също е оспорил иска на същите основания. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Ф. Б. Р., с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че от доказателствата по делото е видно, че със завещанието, на което се позовава ищеца В. Ж. В., неговият дядо В. Ж. В. със саморъчно завещание от ••••••••г. е завещал на сина си Ж. В. Ж. полагащата се на завещателя част от 1/3 от недвижим имот, бивша собственост на съпругата на завещателя Л.П. В., починала на ••••••••г., с площ на имота от 30 декара, находящ се в местността „Л.", с посочени в завещанието съседи на имота, като със същото завещание В. Ж. В. е завещал на внука си, ищеца В. Ж. В. притежаваните от завещателя земеделски земи в общ размер на 153 дка., находящи се в землището на с. ••••••••••••••.Твърди се, че В. Ж. В. е починал на ••••••••г., а завещанието е било обявено с протокол от ••••••••Г. С Решение № •••• за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. •••••••••••••• от •••••••г. на Поземлена комисия в Община Кула по преписка № ••••••••••••г., е било възстановено, съгласно плана за земеразделяне, правото на собственост върху процесните земеделски земи, бивша собственост на Л.П. В.. В отговора се посочва, че основният спор по делото е за смисъла и значението на изразената от В. Ж. В. воля в завещателното разпореждане от ••••••••г. - дали завещателното разпореждане се отнася до цялото имущество на завещателя, при което синът му Ж. В. Ж. има качеството на негов наследник или завещателното разпореждане се отнася до определено имущество, при което Ж. В. Ж. е заветник. Посочва също, че съдебната практика приема, че при спор за това дали едно завещание е общо или частно, следва да се изхожда от обема на наследственото имущество към момента на откриване на наследството и че когато завещаните имоти се изброяват, като се конкретизира техния размер, местонахождение, и пр., се касае за частно завещателно разпореждане /завет/ по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН, както и че съдебната практика приема, че няма законова пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които формират съвкупността, поради което обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН; че когато е завещано конкретно имущество, за определяне характера на завещанието като общо или частно следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва с предмета на завещанието; че когато от доказателствата по делото е видно, че няма друго имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по чл. 16, ал.1 ЗН. Твърди, че в случая в завещанието имаме посочването на две отделни лица, нито едно от които не се легитимира като наследник по см. на чл. 16 ал. 1 от ЗН, тъй като му е завещано не цялото или дробна част от имуществото на завещателя, а обособено имущество, поради което е безспорно, че се касае за частно завещателно разпореждане /завет/ по смисъла на чл. 16, ал.2 ЗН. Прави искане, съдът да приеме, че от съвкупната преценка на изразената в завещанието воля и на всички обстоятелства и доказателства по делото е видно, че завещателното разпореждане в случая не е общо. В завещанието изрично е посочено, че В. Ж. В. завещава на внука си В. Ж. В. „всички земеделски земи в размер на 153, 600 дка., които са негова собственост, намиращи се в землището на с. ••••••••••••••", а на сина си си Ж. В. Ж. завещава „полагащата ми се 1/3 част от земеделската земя която притежаваше моята съпруга Л.П. В., в размер на 30 декара в местността „Л.". Т.е. предметът на завещателните разпореждания е посочен и ограничен до определени имуществени обекти - за всеки от заветниците - притежаваните от наследодателя В. Ж. В. земеделски земи възстановени му в лично качество, и наследствените права върху земеделски земи лична собственост на починалата му съпруга.Липсва завещателно разпореждане относно вторият от процесните два имота. Твърди, че за да е налице универсално завещание, в полза на лицето следва да се завещае или цялото имущество, или дробна част от същото (независимо от възможните различни начини за неговото индивидуализиране). Посочва се, че в настоящия случай не е така - видно от текста на завещанието, в полза на две лица са завещани различни имущества (различни земеделски земи), но не дробна част от тях, а разгледани като самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което нито едно от тези лица не отговаря на дефиницията за универсален наследник по завещание, дадена в чл. 16, ал. 1 ЗН, тъй като нито едно от тях не е придобило цялото имущество или дробна част от него и поради това се явява заветник - титуляр на определени имуществени права и по този начин недвижимият имот, завещан от В. Ж. В. със саморъчно завещание от ••••••••г. на сина си Ж. В. Ж. се явява само част от имуществото му като съвкупност. Определеният за получаване от Ж. В. Ж. недвижим имот по завещанието е „определено имущество" по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а завещанието е частно завещателно разпореждане по чл. 16, ал. 2 от ЗН.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Посочва се, че собствеността върху тези имоти обаче не е била възстановена към момента на смъртта на Л.П. В., нито към момента на смъртта на съпруга - завещателят В. Ж. В. - административното решение за възстановяването на имотите е било постановено и е влязло в сила едва на •••••••г., след смъртта на завещателя В. Ж. В.. Приема, че завещателното разпореждане от ••••••••г. относно този имот няма действие (явява се недействително) и процесиите два имота са предмет на наследствено правоприемство за всички наследници по закон на Л.П. В., те са тяхна съсобственост в законните квоти, съгласно ЗН. Твърди, че след като основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството, то ако към този момент няма завършена административна процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската служба по земеделие (поземлената комисия), заветът е недействителен по общите правила на ЗН В условията на евентуалност ответникът Ф. Б. Р. предявява обратен иск против ответника Ц. с искане за връщане на сумата от 9 555, 55 лв. съставляващи част от цената, която е платена по договора за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № ••••••••••••••••••г. на нотариус с peг. № 256 с район на действие PC Кула, с обща стойност на договора 25800 лв., който иск е приет от съда за съвместно разглеждане с Определение № ••••••••••••••••г. и е разпоредил да бъде изпратен препис от същия на ответника Ц., от който, в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска изцяло, като се излагат твърдения, че първоначалният иск, в който се твърди че процесният договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №•••••••••••• от •••••••••г. на нотариус с per. 256, в частта му над 17/60 ид.ч. е нищожен, е неоснователен освен поради доводите, посочени в първите писмени отговори и поради следното: Неоснователни се явяват претенциите за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на процесиите недвижими имоти над 17/60 ид.ч. и с основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД. По този въпрос е налице непротиворечива съдебна практика, а именно, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, тъй като не попада в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД. В решенията си ВКС нееднократно е посочвал, че подобна разпоредителна сделка не е нищожна. Извършената продажба на чужд недвижим имот или идеална част от него няма вещно - транслативен ефект, като в същото време продажбата е валидна правна сделка, която обвързва страните по нея. В разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен. Продажбата на чужд имот или идеална част от него не е посочена като основание за нищожност на договор, като в тази насока е и константната съдебна практика. / Решение № •••••••••••г. ВКС по гр. дело № ••••••••г. на I г.о.; / Предвид на това исковата претенция на ищеца на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена. Също така се посочва, че сумата, недължимо платена според другия ответник, не е изчислена правилно и не е 9555.55лв., а 4300лв. Прави искане за присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание ищците не се явяват, а се представляват от процесуалния си представител адв. И., който поддържа исковата молба и моли съда исковата претенция да бъде уважен. Представя списък за разноски по чл. 80 ГПК, а в представения от съда срок и писмени бележки. В откритото съдебно заседание ответникът О. В. Ц. не се явява и не се представлява. С представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва исковата претенция на ищците и евентуалния иск на другия ответник и моли същите да бъдат отхвърлени, поддържа депозираните отговори и прави искане за присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание ответникът Ф. Б. Р. не се явява, представлява се от процесуалния си представител адв. Б., който оспорва предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен, поддържа депозирания отговор по чл. 131 ГПК и предявения обратен иск в условията на евентуалност против другия ответник в производството. Прави искане за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.В представения от съда срок представя писмени бележки. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищците и първоначалната ответница по делото – С. В. В. са наследници по закон на починалата Л.П. В., която след смъртта си на ••••••••г. е оставила като наследници бащата на ищците С. Ж. М. и В. Ж. В. – Ж. В. Ж. – син на Л. В., порвоначалната ответница С. В. В. – дъщеря на Л. В. и В. Ж. В. – преживял съпруг на Л. В., като всеки от тях наследил по 1/3 ид.ч.от нейното наследство. На ••••••••г. починал В. Ж. В., който оставил като наследници двете си деца – Ж. В. Ж. и първоначалната ответница С. В. с по ½ ид.ч., а на 06.06.2018г. починал и Ж. В. Ж., който оставил като наследници ищците с по ½ ид.ч. От приетото по делото саморъчно завещание от 05.05.1996г. се установява, че преди смъртта си В. Ж. В. е завещал на бащата на ищците – Ж. Ж. 1/3 ид.ч. от земеделска земя, притежавана от съпругата му Л. В. с площ от 30 дка в местността „ Л.“ със съседи И. С.Ц., път, Ц.Д. и Н.М., а на внука си – ищецът В. Ж. В. завещава земеделските си земи с обща площ от 153, 600дка, находящи се в землището на с. ••••••••••••••. Видно от приетото по делото уведомление до Л.П. В., връчено на 10.06.1993г., същата е уведомена от ПК Кула, че и е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя с площ 30 дка, втора категория в местността „ Л.“ с Протоколно решение № •••••••••г. по чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ по Заявление вх. № ••••••••••••г., а видно от Решение №••••••••••••г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. •••••••••••••• на ПК – Кула с посоченото решение е възстановено правото на собственост на Л.П. В. върху нива с площ 29, 500 дка, втора категория, местност „ С.“, имот № ••••••• по плана за земеразделяне, който имот, видно от приетата по делото скица на имота е с идентификатор •••••••••••••. 1/20 ид.ч. от посочената нива е дарена на ответника Ф. Б. Р. от първоначалната ответница В. с договор за дарение, видно от приетия по делото Нотариален акт № •••••••••••••••••г. на нотариус В. Баракова с peг. № 256 с район на действие PC Кула, а видно от Нотариален акт № ••••••••••••••••••г. на нотариус В. Баракова с peг. № 256 с район на действие PC Кула 9/20 ид.ч. от посочения имот са продадени на ответника Р. от първоначалната ответница В. с договор за покупко – продажба, обективиран в посочения нотариален акт, за което Р. е заплатил сума в размер на 25800 лв., което се установява и от приетото по делото извлечение от банкова сметка в ОББ. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. Съгласно чл. 16, ал.1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а съгласно ал.2 завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. С прието по делото саморъчно завещание преживелият съпруг на Л. В. В. Ж. В. е завещал на ищеца В. Ж. В. земеделските си земи с обща площ от 153, 600дка, находящи се в землището на с. ••••••••••••••, а на сина си Ж. В. Ж. оставените му в наследство от Л. В. 1/3 ид. част от земеделска земя с площ 30 дка в местността „Л.“ със съседи И. С.Ц., път, Ц.Д. и Н.М., поради което съдът приема, че Ж. В. Ж. има качеството на заветник, тъй като посоченото в негова полза завещателно разпореждане се отнася до определено имущество. В случая завещателят е посочил кои вещи и имуществени права завещава, без да е уточнил, че става въпрос за цялото му имущество или дробна част от него. На основание чл. 19, ал.1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството, а съгласно ал.2 действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството. В случая съдът приема, че е налице хипотезата на ал.1 на чл. 19 ЗН, тъй като се касае за определена вещ – земеделска земя с определена площ в определена местност. По отношение въпроса дали към момента на откриване на наследството, посочената земеделска земя е била собственост на завещателя, съдът намира следното: За установяване на собствеността на посочената земеделска земя ищците са представили по делото Решение №••••••••••••••••••••г. на PC – Кула, но по делото не са представени доказателства същото да е влязло в сила. Също така по делото не са ангажирани доказателства посочената в решението земеделска земя да е същата с процесната. С представеното от ищците и цитирано от съда уведомление до Л. В. от ПК – Кула по чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗ се установява, че с цитираното в уведомлението решение на ПК – Кула е определен размерът, категориите и местността, в която са се намирали земеделските земи, на които има право заявителят, а именно: земеделска земя с площ 30 дка, втора категория в местността „ Л.“ и земеделсска земя с площ 3 дка, трета категория в местността „ М.“, но правото на собственост върху земеделските земи е възстановено едва с приетото по делото Решение №••••••••••••г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. •••••••••••••• на ПК – Кула, с което на Л. В. са възстановени процесния имот и нива с площ 3, 499 дка в местността „ Ж.“, трета категория, имот с № •••••••• по плана за земеразделяне. С оглед на посоченото към момента на откриване на наследството на В. Ж. В. – ••••••••г. същият не е бил собственик на процесния имот, поради което завещателното му разпореждане с 1/3 ид. част от процесния имот в полза на сина му Ж. Ж. е недействителен, поради което ищците са собственици на общо ½ ид. част от процесния имот, а първоначалната ответница С. В. при продажбата на идеални части от процесния имот на ответника Р. е била собственик на другата ½ ид. част от процесния имот. От друга страна, дори да бе прието, че С. В. при продажбата е притежавала само 1/3 ид.ч. от процесния имот, съгласно трайната съдебна практика сделката за продажба на чужд имот не е нищожна, но не прехвърля вещни права. На действителния собственик са непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на действителния собственик, тъй като намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. В този смисъл е Решение № ••••••••••••г. по Гр.дело № •••••••••• год. на ВКС, ГК, IVг.о, в което съдът приема, че „ Когато несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни предназначението на сключения договор –купувачът да придобие правото на собственост.Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост.Договорът за покупко-продажба е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права.“, както и цитираните в посоченото решение - Решение № ••••••••••••••••г.на ВКС, ІV г.о.и Решение № •••••••••••••г.по Гр.дело № ••••••г.на ІІІ г.о., в които е прието, че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна, а няма вещнотранслативно действие. С оглед на посоченото предявеният иск от ищците следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, поради което съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск от ответника Ф. Б. Р. обратен иск против ответника Ц. с искане за връщане на сумата от 9 555, 55 лв., съставляващи част от цената, която е платена по договора за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № ••••••••••••••••••г. на нотариус с peг. № 256 с район на действие PC Кула с обща стойност на договора 25800 лв. Предвид отхвърлянето на исковата претенция на ищците, искането им за присъждане на разноски в размерите, посочени в приетия списък по чл. 80 ГПК се явява неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и отхвърлянето на исковата претенция на ищците, ответниците на основание чл. 78, ал.3 ГПК имат право да искат заплащане на направените от тях разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Искане за разноски е направил ответникът Р. за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и 382, 22 лв. за заплатена държавна такса за обратния иск, който е предявил в условията на евентуалност против другия ответник, в която връзка е представил платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 382, 22 лв. и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като е уговорено същото да бъде заплатено по банков път по посочена в договора банкова сметка, но не са представени доказателства същото да е заплатено, поради което искането за адвокатско възнаграждение се явява недоказано. Тъй като обратният иск на ответника Р., предявен в условията на евентуалност, не е разгледан, то същият няма право на разноски за заплатената държавна такса от него по посочения иск. О. В. Ц. е направил искане за разноски без да е представил списък по чл. 80 ГПК. По делото ответникът е представил Договор за правна защита и съдействие от •••••••••г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., която сума е заплатена, както и Договор за правна защита и съдействие от •••••••••г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., която сума е заплатена. И в двата договора е посочена, че заплатената сума е за процесуално представителство в настоящото производство, без да е уточнено дали във връзка с иска на ищците или във връзка с обратния иск. Ответникът по евентуалния иск, който не е разгледан също има право на разноски по него. В Определение №••••••••••г. по Ч.т.д.№••••••••г. на първо т.о. на ВКС е прието, че оставянето без разглеждане на евентуалния иск, дори и тогава, когато съдът изобщо не се е произнесъл с диспозитив по него, подобно на прекратяването на исковото производство, има действие по заличаване с обратна сила на последиците от предявяването му.Поради това и приложение в тази хипотеза следва да намери нормата на чл.78 ал.4 ГПК. Посочено е, че правото на разноски, предвидено в посочените разпоредби, не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството, като целта на законодателя е страната да бъде възмездена за разноските по извършените от нея процесуални действия в защита по иницииран срещу нея съдебен процес и в случай, когато тя е била обвързана от правните последици от предявяването на иска в течение на производството по делото, но същите са отпаднали с обратна сила. Ето защо съдът преценява, че първата заплатена сума по договора за правна защита и съдействие, който е сключен преди предявяване на обратния иск следва да бъде възложена на ищците, а втората сума в размер на 600 лв. да бъде поделена между ищците и ответника Р. съответно 300 лв. за ищците и 300 лв. за ответника Р.. С оглед на посоченото всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника О. Ц. сумата 450 лв., а ответникът Р. – сумата 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът