Решение № 182 от 10.2.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 39/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. Глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК. Образувано е по жалба на „С. 35“ ЕАД, ЕИК ••••••••, срещу отказ № 202212221120147/23.12.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване по партида на дружеството в търговския регистър обстоятелствата по заявлението, образец Б7 за вписване на действителни собственици. Твърди се, че длъжностното лице неправилно приело, че със заявлението не са заявени за вписване лица – действителни собственици, определени по критерии на параграф 2 от ЗМИП и обема на техните права. Действителният собственик бил „С.Т.“ АД (като собственик на 100 % от С. 63 ЕООД, което е собственик на С. 59 ЕООД, което е собственик на 100 % от С.•• ЕООД), като публичните дружества били освободени от задължения за обявяване на действителния собственик съгласно параграф 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Дружеството не разполага с действителен собственик- физическо лице, тъй като такъв е юридическо лице, което е освободено от задължението да обявява действителния собственик. Затова твърди, че заявяването на висш ръководен служител на заявителя /лицето което го представлява/ за негов действителен собственик не би съответствало на обективното фактическо положение и няма да спомогне за изпълнение целта на закона, тъй като това лице вече е вписано по партидата на дружеството в качеството му на представляващ. Посочва, че единствената възможност да изпълни надлежно възложените му по смисъла на чл. 63 ЗМИП публични задължения е като заяви за вписване като действителен собственик лицето, което упражнява пряк или косвен контрол върху него, респективно притежава правата по параграф 2, т. 1 от ЗМИП, и което е дъщерно на публично дружество, за което се прилага изключението по параграф 2, т. 1 и съответно да предостави данни именно за това дружество и притежаваните от него права, което е и сторено с процесното заявление. Съдът, като съобрази доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намери за установено следното: Производството пред Агенция по вписванията е образувано въз основа на Заявление, образец Б7 вх. № 20221221120147/21.12.2022 г., с което е заявено за вписване обстоятелства относно действителните собственици по партидата на „С.“ 35 ЕООД – промяна в обстоятелства в полета №№ 37 – вписване на юридическо лице или друго образувание, чрез която пряко се упражнява контрол С. 59 ЕООД, заличаване на представителите на ЮЛ – К.С. и вписване на В.Ц., по поле 538 – вписване на юридическо лице или друго образувание, чрез която непряко се упражнява контрол С. 63 ЕАД, заличаване на представителите на ЮЛ – К.С. и вписване на В.Ц., заличаване на вписванията в поле 550 - „Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“. Заявлението е подадено от В.Ц. като представляващ „С.“ 35 ЕООД. Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съобразно утвърден образец в Приложение № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за платена държавна такса. В декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП е посочено, че се декларира по т. 1, че представляваното от В.Ц. юридическо лице „С.“ 35 ЕООД има за действителен собственик - друго – С.•• ЕООД е дъщерно дружество на С. ЕООД, което е дъщерно дружество на С. 63 ЕАД, което е дъщерно дружество на С.Т. АД., ЕИК ••••••• – едноличен собственик на капитала на С. 63 ЕАД. С.Т. АД е публично дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. В декларацията са посочени и двете ‚юридически лица, които пряко (С. 59 ЕООД) и непряко (С. 63 ЕАД) упражняват контрол върху С.•• ЕООД, както и техните представляващи – и за двете дружества в В.Ц.. Установява се от отбелязванията по партидата на С.•• ЕООД, че в раздел „действителни собственици“ в поле 537. Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол е вписана А.А. АД, ЕИК •••••••, представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол К.Н. С.; поле 538. Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол - Е.С.Е.Ф. АД, ЕИК •••••••, представители на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол К.Н. С., ЕГН: ••••••••••, Държава: БЪЛГАРИЯ, поле 550. Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството - О.И.Д., като притежаващ над 25% без да упражнява контрол по смисъла на §1в от допълнителните разпоредби на ТЗ в капитала на „Е.С.Е.Ф.“ АД, което дружество притежава над 25% от капитала на „А.А.“ ЕООД, а последното е едноличен собственик на капитала на „К.Г.“ ЕООД и В.С.С. като притежаващ над 25% без да упражнява контрол по смисъла на §1в от допълнителните разпоредби на ТЗ в капитала на „Е.С.Е.Ф.“ АД, което дружество притежава над 25% от капитала на „А.А.“ ЕООД, а последното е едноличен собственик на капитала на „К.Г.“ ЕООД. За да постанови отказа длъжностно лице по регистрацията е приело, че в заявлението са заличени действителните собственици – физически лица и не е поискано вписване на действителен собственик – физическо лице. При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Относно довода за ДЛР, че не може да се допусне вписване в раздел „действителни собственици“, ако не е посочен действителен собственик – физическо лице в графа 550, Съдът намира същите за неоснователни, ако е посочено за вписване като действителен собственик юридическо лице, чиито акциите се търгуват на регулиран пазар. В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството, което е заявено за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския регистър. В чл.63, ал.4 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър. Легалната дефиниция на "действителен собственик" по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП – физическо лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите когато притежава акции от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Легално определение на понятието "действителен собственик", употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 от ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива(ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в търговския регистър със съответните идентификационни данни (следва да се отбележи, че в настоящия случай не попадат в обхвата на изследване въпросът за приложимостта на решение от 22.11.2022 г. на СЕС по дела C- 37/2020 и C-601/2020), е физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание. По отношение на корпоративните юридически лица от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик- физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества /чл. 145 - чл. 148е от ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 от ЗПФИ/. В случая заявителят попада именно в изключената от §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП хипотеза, тъй като видно от приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, изрично е декларирано, че дружеството С.Т. АД, което упражнява (по веригата на собственост) контрол върху дружеството – заявител, е публично акционерно дружество. Поради това и С.Т. АД е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му, които предвиждат специален ред за разкриване на дялово участие в публично дружество, уреден в Глава единадесета, Раздел I от ЗППЦК. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП - "В съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация...", законодателят е определил както подлежащите на вписване данни така и техният източник. Поради това длъжностното лице извършва проверка само дали подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИМ и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване. При невярно деклариране на заявените за вписване обстоятелства (или непълно деклариране), законният представител на заявителя носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, а на представляваното от него дружество се налага имуществена санкция по реда на глава десета от ЗМИП (така и решение № 2365 от 30.10.2019 г. по т. дело № 4990/2019 г. на САС). След като оповестяването на информация за действителен собственик по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар, то по отношение на дъщерно дружество, при което собствеността води до публичното дружество, е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като краен и действителен собственик. Поради това е основателно твърдението на частния жалбоподател, че на дружеството-заявител не може да бъде вменено да заяви действителен собственик - физическо лице по смисъла на ЗМИП за същото публично дружество. Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества е именно с оглед на специалния ред, по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества. В конкретния случай обаче, установява се от заявление, образец Б7, вх. номер 20221221120147, че е посочено заличаване в поле 550 на вписаните физически лица като действителни собственици, без обаче да е поискано вписване на С.Т. АД като действителен собственик – публично дружество. Установява се, че поисканото вписване в поле 537 и поле 538 засяга вписване на промяна във вече вписани юридически лица, поради промяна на наименованията им в ТР, и промяна на законните им представители. Следователно, няма основание да се откаже вписване на заявените промени в полета 537, 538 и 550. Заявителят определя кръга на отбелязаните обстоятелства и носи отговорност за това. Щом е поискано заличаване на вписванията по поле 550, няма основание да се откаже отбелязване на същото в ТР по партидата на дружеството, като дружеството носи отговорност ако няма вписани действителни собственици. Такава би била и отговорността ако са вписвани като действителни собственици физически лица, които не са такива. В случая заявителят не е посочил, независимо от изложените аргументи в жалбата вписване на С.Т. АД като действителен собственик – публично дружество, като не е попълнил поле 550 от заявлението в посочения смисъл. Ирелевантно е отразяването на това обстоятелство в заявлението. По изложените съображения атакуваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В ТР следва да се направят съответните вписвания съобразно посоченото в заявление Б7. Воден от изложеното, СГС, VI-10 състав