Решение № 2007 от 28.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13965/2022 г.

Софийски районен съд28.04.2024 г.докладчик АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05246/13.01.2021 г., издадено от Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, с което на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ) на "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д Б“ №, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСБТ. ОСЪЖДА Държавната комисия по стоковите борси и тържищата да заплати на "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д Б“ №, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Делото се разглежда за втори път от СРС, след като с Решение № 6226/26.10.2022 г. постановено по к. адм. д. № 4730/2022 г. на АССГ, XXI касационен състав, е отменено Решение № 20021072/14.03.2022 г., постановено по НАХД № 2844/2021 г. по описа на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав от същия съд със задължителни указания по прилагане на закона. Образувано е по жалба от "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Д Б“ №, срещу наказателно постановление № 05246/13.01.2021 г., издадено от Председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), с което на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСБТ. В жалбата се излагат доводи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. На първо място се поддържа, че 3-мссечннят срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от 20.05.2020 г., когато следва да се счита, че нарушителят е бил открит, тъй като контролните органи са разполагали с данни за нарушение и за неговия извършител, поради което АУАН е следвало да бъде съставен в до 20.08.2020 г. (четвъртък), а актът е бил съставен на 06.10.2020г., т.е. след изтичане на посочения срок. На следващо място се сочи, че неяснота относно посочената като нарушена разпоредба. Излагат се фактически твърдения относно СД „Етика - Ангелови и Сие“ преименувана на СД „Етика Миневии Сие“, статута на което е следвало да бъде изяснен съгласно процесното задължително предписание от ДКСБТ, като се изтъква, че дружеството-жалбоподател няма вменени задължения по ЗСБТ да „изяснява статут“ на акционер, които от своя страна да може да контролира ДКСБТ, съответно да може да дава задължителни предписания в този смисъл, както и да търси административнонаказателна отговорност при тяхното неизпълнение. По тези съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено. За проведеното на 23.10.2023 г. съдебно заседание страните са редовно уведомени. Дружеството-жалбоподател "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД се представлява от адв. Г С, а за въззиваемата страна Председател на ДКСБТ се явяват юрк. К И и гл. юрк. Е П. В дадения ход по същество адв. С моли за отмяна на НП и претендира присъждане на сторените от жалбоподателя разноски. Юрк. Иванов и гл. юрк. П правят възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, а в депозирани писмени бележки юрк. И изразява становище по същество, като се излагат подробни съображения за това, че давностният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е бил спазен. По отношение на задължителните предписания, дадени с Протоколно решение № 19/29.04.2020 г. се сочи, че същото е индивидуален административен акт и жалбоподателят е имал право да го обжалва по реда на АПК, което не е било сторено, поради което предписанието е влязло в сила. Излагат се и съображения за липса на основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, както и за намаляване на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция. По тези съображения се иска наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: Дружеството-жалбоподател "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД, ЕИК: , притежава Лиценз № ЛСБ - 1 от 26.07.2007 г. за извършване на дейност като стокова борса и е вписано в официалния Регистър на стоковите борси при ДКСБТ, поради което се явява адресат на разпоредбите на ЗСБТ и актовете по прилагането му. С Уведомително писмо, адресирано до ДКСБТ с изх. № 51Б от 14.07.2010 г. от "РУСЕНСКА СТОКОВА БОРСА" АД (предишно наименование на "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД), били заявени настъпили обстоятелства, подлежащи на вписване в Регистър на стоковите борси при ДКСБТ, включително за прекратяване на борсовото членство на СД "Етика - Миневи и Сие", като били представени и Протокол № 04/13.07.2010 г. от заседание на Съвета на директорите и Борсов съвет на "РУСЕНСКА СТОКОВА БОРСА" АД, с което било взето решение за изключване на СД "Етика - Миневи и Сие", като член на "РУСЕНСКА СТОКОВА БОРСА" АД и блокиране на акциите на същото дружество, до вземане на решение от ОС за обезсилване на акциите му. На 29.04.2020 г. било проведено редовно заседание на ДКСБТ, на което било взето решение по т. 5, от Протокол № 19/29.04.2020 г., с което на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСБТ било дадено задължителното предписание, съгласно което "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД следвало в двуседмичен срок от получаване на решението, да изясни статута на „Етика - Ангелови и сие“ СД, респективно „Етика - Миневи и с-ие“ СД и отбелязаното в акционерната книга „блокиран“. Решението било получено от "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД на 05.05.2020 г., като същото получило входящ номер 50/05.05.2020 г. На 29.09.2020 г. от служители при ДКСБТ била извършена проверка, резултатите от която били обективирани в Констативни протоколи № 0024672/29.09.2020 г. и № 0024673/29.09.2020 г. В хода на проверката контролните органи констатирали, че до 19.05.2020 г., когато изтичал двуседмичният срок за изпълнение на задължителното предписание, в ДКСБТ не били представени документи, изясняващи статута на „Етика - Ангелови и сие“ СД, респективно „Етика - Миневи и с-ие“ СД и отбелязаното в акционерната книга „блокиран“. Въз основа на горепосочените констатации на 06.10.2020 г. свидетеля К. съставил срещу "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД АУАН № 05246/06.10.2020 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по констатираното нарушение, и като нарушена законова разпоредба посочил нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСБТ. Въз основа на съставения АУАН на 13.01.2021 г. Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата издал срещу дружеството-жалбоподател атакуваното наказателно постановление, описвайки обстоятелствата, свързани с извършване на нарушението по идентичен начин, и квалифицирайки го правно съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСБТ, с което на основание чл. 65, ал. 2 ЗСБТ, на "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Н. К. и писмени – Уведомително писмо до ДКСБТ изх. № 51Б от 14.07.2010 г.; Протокол № 04/13.07.2010 г. от заседание на СД и Борсов съвет на "РУСЕНСКА СТОКОВА БОРСА" АД; извлечение от акционерна книга по партидата на „Етика Ангелови и Сие“ СД; справка от ТРРЮЛНЦ за история на наименованието за дружеството-жалбоподател; Протокол № 19/29.04.2020 г., съдържащ решение на ДКСБТ по т. 5 с дадено задължително предписание, адресирано до дружеството-жалбоподател; Констативни протоколи № 0024672/29.09.2020 г. и № 0024673/29.09.2020 г.; Заповед № РД- 09-142/07.12.2015 г., както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдебният състав кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на релевантните за спора обстоятелства. Обстоятелствата по даденото задължително предписание, извършената проверка и направените при нея констатации се установяват посредством показанията на разпитания свидетел К., които са логични и последователни, както и останалите доказателствени източници по делото, които са еднопосочни. Представените по делото Уведомление до ДКСБТ, получило вх. № 222/24.07.2017 г., с приложен Списък на акционерите и притежаваните от тях акции и Протокол на СД № 24/08.12.2016 г., Протокол № 7/01.02.2017 г. от проведено редовно открито заседание на ДКСБТ, Писмо до председателя на ДКСБТ изх. № 25/21.02.2017 г., Протокол № 09/15.02.2017 г. от проведено редовно открито заседание на ДКСБТ с решение за вписване в Регистъра на стоковите борси на увеличение на капитала на "БЪЛГАРСКА СТОКОВА БОРСА" АД, Протокол № 12/08.03.2017 г. и Протокол № 37/07.09.2017 г., съдът намира за неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което не ги ползва при изграждането на фактическите и правните си изводи. При така установеното от фактическа страна съдът прие от правна страна следното: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че процесният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от административни органи, действащи в рамките на своята материална и териториална компетентност. Независимо от това съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на наказателното постановление. На първо място съдът счита, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тримесечният срок започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В конкретния случай нарушителят е бил известен още на датата, на която му е било дадено задължителното за изпълнение предписание с т. 5 от решение № 19/29.04.2020 г., тъй като именно същият контролен орган е дал процесното предписание. След като нарушението е извършено на 20.05.2020 г., то тримесечният срок е изтекъл на 20.08.2020 г. Задължение на административнонаказващия орган е да организира работата си така, че след като е дал задължително предписание със срок на изпълнение до конкретна дата, да прояви процесуална активност и своевременно да се увери, че предписанието е изпълнено или да санкционира лицето за неговото неизпълнение. Ето защо съдът намира, че АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 20.08.2020 г., но в случая е бил съставен на 06.10.2020 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е опорочило изначално процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, като е основание за неговата отмяна. На следващо място съдът намира, че е допуснато и нарушение на материалния закон, като АНО, а преди него контролният орган е квалифицирал неправилно, установените факти. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 6 от ЗСБТ не съдържа правило за поведение, адресирано до дружеството-жалбоподател, а регламентира правомощията на ДКСБТ да дава задължителни предписания във връзка с прилагането на закона. Предвид това дружеството-жалбоподател не може да бъде субект на нарушение по този текст (в този смисъл и Решение № 5589 от 16.10.2020 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 5200/2020 г., Решение № 1812 от 21.03.2023 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 11367/2022 г.). Така допуснатата нередовност също представлява съществено процесуално нарушение, защото води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, което включва възможността му да разбере в какво се изразява вмененото му административно нарушение и кои законови разпоредби са били нарушени. По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН се явява основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същото е направено своевременно и са представени доказателства, че такова в размер на 400 лева е било заплатено в брой. Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в установения минимум по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени по к. адм. д. № 4730/2022 г. на АССГ, XXI касационен състав, както и по НАХД № 2844/2021 г. по описа на СРС, доколко е налице своевременно направено искане от страна на жалбоподателя пред всяка от съдебните инстанции. От представените договори за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв. при първоначалното разглеждане на делото пред СРС и пред касационната съдебна инстанция. Поради това в ползва на жалбоподателя следва да бъдат присъдените сторените от него разноски в общ размер на 1000 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 226, ал. 3 АПК, Софийски районен съд

Цитирани разпоредби

13