Решение № 218 от 21.2.2025 г. на Административен съд - Видин по дело № 546/2024 г.

Производството е по чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ Образувано е по жалба на В. Ц. Ц. от [населено място] против Заповед № РД - 11/45 от 25.11.2024г. на Областния управител на Област Видин, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжността „Главен експерт“ в Дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Видин, считано от 25.11.2024г. В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен, както материалния, така и процесуалният закон. Сочи се, че не става ясно от заповедта дали е налице реално съкращаване на длъжността. Твърди се също така, че не е спазена процедурата във връзка със защитата при прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тя е лице с намалена трудоспособност, за което са налице доказателства. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да не я уважава. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна. Претендират се и направените по делото разноски. От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Не е спорно по делото е, че жалбоподателката е назначена за държавен служител на длъжността „главен експерт“ в отдел „Държавна собственост, устройство на територията, координация и административен контрол“ в Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Видин. Със Заповед № РД -11/25 от 19.12.2023г. същата е преназначена от длъжността „главен експерт“ в отдел „Държавна собственост, устройство на територията, координация и административен контрол“ в Дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ на длъжността „Главен експерт“ в Дирекция АКРРДС, считано от 01.01.2024г. С обжалваната заповед ответникът по делото - Областният управител на Област Видин, е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжността „Главен експерт“ в Дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Видин, считано от 25.11.2024г., с посочени правни основания чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител. Позовал се е на Заповед № РД 09-164 от 18.11.2024г. на Областния управител и утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 25.11.2024г., от която дата и е прекратил служебното правоотношение на служителя. Според посочената в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение заповед - Заповед № РД 09-164/18.11.2024г. на Областния управител на област Видин, с последната е трансформирана, считано от 25.11.2024г., 1 щатна длъжност „главен експерт“ в Дирекция “АКРРДС“ с области на дейност: държавна собственост; устройство на територията и околна среда, като същата е закрита и на нейно място е открита 1 щатна длъжност „старши експерт“ в дирекцията с област на дейност: противодействие на тероризма, Критична инфраструктура; Класифицирана информация в сферата на държавната собственост. Видно от административната преписка, Областният управител на Област Видин е издал Заповед № РД-09-151/01.11.2024г., съобразно която се възлагат допълнителни задачи на дирекция „АКРРДС“, като са описани следните задачи: По т.3 от заповедта: на основание чл.18 от Устройствения правилник на областните администрации /УПОА/ и във връзка с вменените по реда на чл.43 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България правомощия и законови задължения на Областен управител, касаещи организирането в съответните административно – териториални единици изпълнението на задачите, свързани с отбраната, които произтичат от законите и от актовете на органите за ръководство на отбраната, дирекцията следва: 3.1. да изготвя и поддържа регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура за територията на област Видин; По т.4 от заповедта: във връзка с функциите по чл.18 от УПОА и във връзка с вменените по реда на чл.70 от ЗДС правомощия и и законови задължения на Областен управител, касаещи издаването на актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната и изготвянето и поддържането на отделен регистър, Дирекция АКРРДС следва: 4.1. да съставя актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страна, поддържа отделен регистър и По т.5 от същата заповед: във връзка отново с функциите по чл.18 от УПОА и във вр. с вменените по реда на чл.22, ал.2 от Закона за противодействие на тероризма, правомощия и законови задължения на Областния управител дирекцията следва: 5.1. да разработва и актуализира областен план за противодействие на тероризма и да го представя за утвърждаване на Областен управител след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и съответната областна дирекция на МВР. Със същата заповед е възложено на директор дирекция „АКРРДС“, да изготви предложение за обезпечаване на посочените като допълнителни задачи. Във връзка със заповедта на Областния управител от директор Дирекция „АКРРДС“ е направено предложение по отношение на т.1.1 и т.1.2 от заповедта за разкриване на две нови длъжности с изискване за юридическо образование, като е предложено 1 щ.бр. „старши експерт“ да бъде трансформирана в 1 щ.бр. „главен експерт“ с област на действие „Осъществяване на текуща правна помощ във връзка с функциите на специализираната администрация“, а 1 щ.бр. „главен експерт“ да бъде трансформирана в 1 щ.бр. „старши експерт“ също с област на действие „Осъществяване на текуща правна помощ във връзка с функциите на специализираната администрация“. По отношение на т.2 от заповедта е направено предложение за разкриване на една нова длъжност с изискване за образование в сферата на строителството и архитектурата, като е предложено 1 щ.бр. „старши експерт“ да бъде трансформирана в 1 щ.бр. „главен експерт“ с област на действие „Архитектура, строителство и геодезия“, като същевременно по отношение на т.3, т.4, т.5 от заповедта е направено предложение за разкриване на една нова длъжност с изискване за образование в сферата на сигурността и отбраната, като е предложено от друга страна 1 щ.бр. „главен експерт“ да бъде трансформирана в 1 щ.бр. „старши експерт“ с област на действие „Противодействие на тероризма, критична инфраструктура, класифицирана информация в сферата на държавната собственост“. Промените са мотивирани с възложените допълнителни задачи, чието изпълнение следва да бъде обезпечено. Предложени са проекти на нови длъжностни характеристики. При посочените по-горе предложения за промени, предвиждащи съкращаването на две бройки старши експерт и същевременно откриване на две нови такива, както и съкращаване на две бройки главен експерт и съответно откриване на две нови такива, конкретно длъжността на жалбоподателката е обвързана с трансформиране на заеманата от нея длъжност на „главен експерт“ в „старши експерт“ с област на действие „Противодействие на тероризма; Критична инфраструктура; Класифицирана информация в сферата на държавната собственост“. Съобразно утвърдено длъжностно разписание, в сила от 01.04.2024г., в специализираната администрация на дирекция „АКРРДС“ са предвидени 10 щ.бр. за длъжността „главен експерт“ и 4 щ. бр. за длъжността „старши експерт“. Съобразно поименни щатни разписания от 01.04.2024г., 08.05.2024г., 09.05.2024г., 09.07.2024г., 03.09.2024г., 22.10.2024г. 1 бр. за длъжността „главен експерт“ е незаета. Считано от 01.11.2024г. на същата е преназначен главният секретар на областната администрация С. С., видно от поименното щатно разписание, в сила от 01.11.2024г., като длъжността на главния секретар е останала вакантна, а считано от 01.01.2025г. същата отново е назначена за главен секретар на областната администрация. Видно от утвърдено длъжностно разписание и поименно щатно разписание, в сила от 25.11.2024г., след извършените промени щатните бройки за длъжностите са отново 10 за длъжността „главен експерт“ и отново 4 за длъжността „старши експерт“, като в резултат на извършената трансформация не са заети 2 щ. бройки за длъжността „главен експерт“ и 2 щ.бр. за длъжността „старши експерт“ - трансформираните бройки. Видно от извършените трансформации на практика е извършено изменение на длъжностните характеристики, като са променени областите на дейност и изискванията за заемане на длъжностите откъм професионално направление на образованието. От жалбоподателката е представен медицински документ – ЕР № 3345 от 30.12.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД Видин, от който е видно, че тя е с диагноза: „Злокачествено новообразувание на млечната жлеза“ и 50 % трайно намалена работоспособност със срок на определения % трайно намалена работоспособност – пожизнен. Няма доказателства, а не се и твърди да е искано разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на правоотношението и. Въз основа на всички събрани доказателства е издадена и обжалваната заповед на Областен управител на област Видин, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката. Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: Обжалва се заповед на Областния управител на Област Видин за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване. По същество жалбата е и основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган: от органът по назначаване на държавния служител - областния управител. Същата е издадена и в предписаната от закона форма. Съобразно чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорената заповед съдържа разписаното законово съдържание. Тя обаче е постановена в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и целта на закона. При изменение на щатното разписание административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахва отделни длъжности, да създава нови или да направи промени в числеността на щатните бройки, за да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност, респ. при запазена длъжност, че е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. В случая направеното съкращаване отговаря само формално на тези условия, поради което се явява извършено в нарушение на чл.6 от АПК. Тъй като органът действа при условията на оперативна самостоятелност, съдът не извършва контрол върху правилността на преценката на органа по назначаване, а дали същият е разполагал с такава и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. В този смисъл е изрично разпоредбата на чл.169 от АПК, която изисква проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК. Видно от посоченото изискване на АПК и от специалната разпоредба на чл.14 от Наредбата, право на органа е да организира оптимално работата на администрацията си, но извършваните структурни промени следва да почиват на закона, което е гаранция, че правомощията няма да бъдат упражнени превратно. В случая промяната в щатното разписание, довело и до съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, е основана изцяло на Заповед № РД-09-151/01.11.2024г., респ. на възложените със същата допълнителни задачи на дирекция „АКРРДС“. Структурата и дейността на областните администрации са определени с Устройствения правилник на областните администрации. Съобразно чл.8 от УП според характера на дейността, която извършват, административните звена в областната администрация са обособени в обща и специализирана администрация, организирана в дирекции, чиято численост се определя съобразно приложенията. Съобразно чл.9 от УП общата администрация, организирана в дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ осигурява дейността на областния управител, на специализираната администрация и дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Съобразно чл.10 от УП специализираната администрация, организирана в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ осигурява осъществяването на правомощията на областния управител. Изрично са разписани функциите и задачите на общата и специализирана администрация съответно в разпоредбите на чл.15 и чл.17 от УПОА. Съобразно чл.18 от УПОА дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ може да изпълнява и други функции и задачи, произтичащи от нормативен акт или от заповед на областния управител. Видно от заповедта, послужила като основание за промяна на щатното разписание, обаче, със същата не се възлагат допълнителни функции и задачи, освен разписаните такива в чл.15 и чл.17 от УПОА, а конкретни задължения именно във връзка с функциите и задачите по чл.17, вкл. такива са и задълженията на длъжността, с която е обвързано съкращаването на длъжността на жалбоподателката - дейности в областта на критичната инфраструктура и класифицирана информация в сферата на държавната собственост - чл.17, т.19 и т.21 от УПОА, като цяло и с конкретните специфики във връзка с класифицираната информация и особеностите, свързани със сферата на отбраната. Това са допълнителните задачи, съобразно разпоредбата на чл.18, но като цяло основните функции са именно тези, които са разписани в чл.17. При това положение извършените трансформации на длъжности в специализираната администрация се явяват направени без да е налице посоченото основание за тяхното извършване, а именно: при липса на възложени допълнителни функции и задачи, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. Освен горното, видно от извършените трансформации, по отношение на три от „новооткритите“ длъжности, вкл. и относно трансформираната длъжност на жалбоподателката, са възложени функции и задължения, присъщи за общата администрация: Областта на действие „Осъществяване на текуща правна помощ във връзка с функциите на специализираната администрация“, възложените задължения и изискване за образование - специалност право, съответстват изцяло на функциите и задълженията, предвидени за общата администрация по чл.15, т.4 от УПОА, съобразно която Дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ оказва правна помощ за законосъобразното осъществяване на правомощията на областния управител. Областта на действие, във връзка с трансформираната длъжност на жалбоподателката – „Противодействие на тероризма; Критична инфраструктура; класифицирана информация в сферата на държавната собственост“, съответно възложените задължения, съответстват както бе посочено на функциите и задълженията на общата администрация. Съобразно чл.15, т.17 и т.18 от УПОА на общата администрация са възложени и функциите и задълженията по подпомагане на областния управител при изпълнението на задълженията му във връзка с планирането и подготовката на областта за отбрана и организирането на отбранително - мобилизационната подготовка, както и организиране на дейността на областния съвет по сигурност, подпомагане на взаимодействието му със Съвета по сигурността и осъществяване на взаимодействие с Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, т.е. в областта на отбраната и тероризма. Горното е в противоречие с нормативно разпределените функции на администрацията и утвърдената численост на общата и специализираната администрация за Областна администрация Видин, съобразно Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2 от УПОА. Следва да се посочи също, че съобразно чл.14 от Закона за администрацията за заемане на определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон. С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания, като такива въведени изисквания в случая няма. Относно образованието в Класификатора на длъжностите се съдържа само изискване относно минималната степен, но не и направление и специалност. В случая административният орган е променил изискванията за заемане на трансформираните длъжности с длъжностните характеристики на новосъздадените длъжности, като е въвел изискване за образование в конкретна професионална област, но тези изисквания не са предвидени с нормативен акт /Решение № 4681 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2022 г., V о., Решение № 7745 от 19.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3664/2022 г., V о./. Същите не са предвидени и в утвърдена по надлежния ред длъжностна характеристика. Налице е нарушение на чл.2, ал.5 от ЗДСл и чл.7, ал.4 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, тъй като проектът на длъжностна характеристика на длъжността, в която е трансформирана длъжността, заемана от жалбоподателката, не е утвърдена от оправомощеното по закон за това лице - гл. секретар на областната администрация, респ. от лице, на което е възложено изпълнението на тези функции, с оглед преназначаването на главния секретар на вакантната експертна длъжност към този момент. Изрично посочените разпоредби предвиждат, че областният управител като орган по назначаване утвърждава длъжностните характеристики на главния секретар и на длъжностите, които са му непосредствено подчинени, каквато длъжността старши експерт не е. В случая, доколкото са съкратени и открити същите длъжности, като нормативно обособени позиции, но с изменени задължения и изисквания по длъжностни характеристики, на практика се касае за изменение на длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателката длъжност. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно посочените предпоставки: 1.настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата в едномесечен срок от настъпилите промени по ал.1 се разработва и утвърждава проект на изменената длъжностна характеристика. Предвид изложените в предложението съображения за разкриване на нова длъжност с изискване за образование в сферата на „Сигурността и отбраната“ с професионални направления: Национална сигурност, Военно дело с цел ефективно изпълнение на задълженията по осъществяване на възложените дейности – подпомагане и организиране изпълнението на дейностите, свързани с правомощията на областния управител в сферата на противодействието на тероризма и критичната инфраструктура, съставяне на актове за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страна и поддържа съотносимите регистри, не се установяват настъпили промени, изменения във функциите, нови стандарти или предписания на контролни органи. Още повече, че длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателката длъжност изрично съдържа област на дейност „държавна собственост“ и преки задължения във връзка с действията по придобиване, управление и разпореждане с държавно имущество, макар и да не е изрично посочено, че тези имоти са такива, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Не е видна нова фактическа обстановка и с оглед приложените нормативни актове във връзка с класифицираната информация, цитирани в длъжностната характеристика са от 2017г.., се установява, че няма настъпили промени, които да са нови такива, напротив такива изисквания, включително и цитираните нормативни актове са съществували и преди назначаването на жалбоподателката на съкратената вече длъжност. Предвид гореизложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, административно - производствените правила и целта на закона. Правомощията си областният управител е упражнил превратно. В случая изложените по-горе обстоятелства обосновават извод за липса на реално съкращаване на щата и за упражняване на правомощието на областния управител в нарушение на основни правни принципи и целите на закона. Съобразно чл.4 от АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а съобразно чл.6, ал.1 от АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Оспорената заповед не отговаря на посочените принципи. Целта на съкращението в щата е оптимизиране на работата на администрацията с цел повишаване на ефективността й. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители, а това не е направено в случая. Действително органът по назначаване разполага с оперативната самостоятелност за постигане на посочената цел, но правомощията следва да бъдат упражнени добросъвестно, разумно и справедливо, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. За упражняване на правомощията в нарушение на чл.6 от АПК сочи фактът, че в длъжностното разписание е била налице незаета щатна длъжност „главен експерт“, в каквито са трансформирани две от длъжностите, която обаче непосредствено преди съкращаването е заета от главния секретар на областната администрация, а непосредствено след извършената трансформация отново освободена. Наведените доводи от жалбоподателката в тази насока следва да бъдат възприети. Заповедта е издадена и в нарушение на чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката е диагностицирана със заболяване „злокачествено новообразувание на млечната жлеза“, което е включено в болестите по НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда-чл.1, ал.1, т.3 от Наредбата. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, сред които е и съкращаване в щата, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В случая в нарушение материалния закон и производствените правила органът по назначаване не е изискал такова разрешение. С Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017: 198, СЕС по преюдициално запитване отправено от Върховния административен съд, приема, че „член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане.“. Националната правна система предвижда предварителна закрила от уволнение на определени категории лица с увреждания, изразяваща се в изискването работодателят им, преди да прекрати трудовото правоотношение, в посочените в чл.333 от КТ хипотези, в частност и при съкращаване в щата, да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда. При спазване на изискването на законодателя за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване на правото на труд и при съобразяване с цитираното решение на СЕС следва да се приеме, че независимо от липсата на подобна предварителна закрила при прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, принципът за равно третиране предполага защита при уволнение на държавния служител поне съпоставима с тази на работещите по трудово правоотношение, поради което закрилата по чл.333 от КТ следва да намери приложение и при прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл е изцяло практиката на ВАС: решение № 5760 от 14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2022 г., V о., решение № 1204 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2019 г., V о., решение № 10283 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2018 г., 5-членен с-в и др. В този смисъл и не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че в случая няма как да намери приложение разпоредбата на чл.333 от КТ, тъй като ЗДСл. е специален по отношение на КТ и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Действително ЗДСл. има своите специфики, но закрилата при прекратяване на служебното правоотношение, намира приложение, с оглед спазване на изискването на законодателя за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване на правото на труд и при съобразяване с цитираното решение на СЕС, въпреки липсата на такава изрично уредена предварителна закрила по отношение на държавните служители, както бе вече посочено. Съобразно чл.2 от Наредба № 5 работникът е длъжен да представи медицински документи при поискване от работодателя, а в случая органът по назначаване не е ангажирал доказателства, че е поискал такива от работника. Съобразно чл.1, ал.1 от Наредбата негово е задължението да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Същият може да се позовава на недобросъвестност на работника само в случай, че му указал необходимостта да представи такива. На работодателя е и задължението да изпрати съответните медицински документи на ТЕЛК, независимо от датите им на издаване, за мнение, въз основа на което следва впоследствие евентуално да изиска разрешение от инспекцията по труда. Това не е направено от ответника. Поради описаните по – горе съображения неоснователно се явява твърдението на административния орган, че издадената заповед е законосъобразна. При това положение се оказва, че жалбата е основателна. Заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно - производствените правила, материалния закон и целта на закона - основание за нейната отмяна по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което и като такава следва да бъде отменена. От жалбоподателката е направено и искане и за възстановяване на заеманата длъжност, което обаче е извън правомощията на съда. Съобразно разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДСл. представлява последица при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с влязъл в сила административен, респ. съдебен акт, което самият служител има право да упражни по реда на чл.122 от ЗДСл. В този смисъл е законодателното изменение и на разпоредбата на чл.121, ал.1 от ЗДСл с отмяната на т.2 (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.). Липсва законова възможност за съда с оглед законодателните изменения да се произнесе по така направеното искане, поради което искането в тази част е недопустимо и производството по делото относно него следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК. На основание чл.143, ал.1 от АПК и с оглед отмяната на обжалвания административен акт в полза на жалбоподателя ще следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 1077 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд