Решение № 437 от 4.12.2024 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 341/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. К. В. В. с ЕГН•••••••••• чрез адв. Й. И. от САК, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №24-0262-000040 от 26.02.2024г., издадено от Началник група в РУ – Елин Пелин, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със законните последици. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв. Й. И., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските, направени от жалбоподателя за заплатени адвокатски хонорари. Въззивната страна – Началник група в РУ – Елин Пелин, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Писмено е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия АД Бл.№0535963/26.01.2024г.; възражение – 2л.; пощенски плик; писмо от 8 РУ СДВР от 20.02.2024г.; писмо от РУ-Елин Пелин от 29.01.2024 г.; писмо от 8 РУ СДВР от 11.12.2023г.; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП; покана; писмо от писмо от РУ-Елин Пелин; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; извлечение преглед на данни за АУАН №20739; снимка – 2л.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 14.04.2023г.; снимков материал – 3бр.; ежедневна форма на отчет – 2л.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; протокол от проверка №95-СГ-ИСИС/29.06.2022г.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. – 2л.; справка за нарушител/водач – 2л и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Т. Г., В. Д. П. и Н. Х. Х. се установява следната фактическа обстановка: На 26.01.2024 г. Св.А. Т. Г. на длъжност инспектор „ПК“ при РУ – Елин Пелин, в присъствие на свидетелите В. Д. П. и Н. Х. Х., констатирал на база преписка и снимков материал, че на 14.04.2023 г., около 12: 55ч жалбоподателят извършил следното нарушение: По АМ –Хемус, при км 56+500, общ.Правец в посока гр.Варна е управлявал собствения си лек автомобил, м. „•“ с рег.№•, с превишена скорост 121км/ч при ограничение с пътен знак от 90км/ч, като скоростта била установена с техническо средство и приспаднат толеранс в полза на водача, наказуема скорост 31км/ч, като нарушението било извършено в условията на системност по смисъла на чл. 182, ал. 5 от ЗДВП с влезли в сила ел. фишове серия К № 5918070 и серия К № 6099320, за което тогава му бил съставен АУАН. В. бил попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП на 24.11.2023. Жалбоподателят не бил поканен за явяване за датата на съставяне на АУАН и бил съставен в негово отсъствие. АУАН бил връчен на М на 12.02.2024 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено от Началник група в РУ – Елин Пелин атакуваното наказателно постановление №24-0262-000040 от 26.02.2024г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г., П. и Х., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си. Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна. Налице е липса на териториална компетентност на издателя на НП, предвид императивната норма на чл. 48 ал. 1 от ЗАНН указваща, че административно-наказателната преписка се разглежда от административно- наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Налице е и липса на териториална компетентност на актосъставителя с оглед това, че същия е на длъжност в структура на МВР, която териториално не обслужва Община Правец. В случая, нарушението е извършено на територията на община Правец, поради което и териториално компетентен да издаде НП за него е Началник група в сектор ПП при ОДМВР – София или при РУ - Правец. Съгласно чл. 48 ал.1 ЗАНН: Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението; ал.4 - Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. Компетентността на административно –наказващият орган е материална и териториална. Нарушаването, на която и да било от тях, води до липса на компетентност изцяло и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като това е съществено нарушение на административно-производствените правила. В случая не са налице основания за приложение на изключението по чл. 48 ал.4 от ЗАНН тъй като няма спор относно местоизвършването на нарушение, както и по чл. 48 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушението не е свързано с подаване на информация по електронен път. По делото не са налице писмени доказателства, от които да е видно, че към датата на съставянето на АУАН и към датата на издаването на атакуваното НП съответните служителите на РУ – Елин Пелин са били командировани в сектор ПП при ОДМВР – София или в РУ – Правец. Съдът намира, че настоящият съдебен състав приема, че административно-наказателното производство, развило се срещу жалбоподателя, е образувано в нарушение на правилата по ЗАНН, тъй като е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение в нарушение на чл.40, ал.1, респ. на ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата е императивна и предвижда, че "АУАН се съставя в присъствието на нарушителя...", като изключенията от това правило са посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, допускаща съставяне на акта в негово отсъствие, "когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето му". Съгласно последния, когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. Производството е образувано съставянето на АУАН серия АД Бл. №0535963/26.01.2024г, като същият е съставен на 26.01.2024г. в отсъствие на нарушителя, без въобще жалбоподателя да е предварително уведомен за тази дата на съставяне на акта. По делото е приложено покана, в която обаче не се уведомява В., че следва да се яви на 26.01.2024г., за да му бъде съставен АУАН. При тези данни, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП е извършено в грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обосновано и доказано наличието на предпоставките, дерогиращи правилото по чл.40, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства процедурата по образуване на административно наказателното производство изначално е опорочена, с оглед на това, че същото е започнало със съставяне на акт в отсъствие на нарушителя и без негово знание за датата на съставянето му. Допуснатите в случая процесуални нарушения в административно- наказателното производство по издаването на процесното НП са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, и представляват основание за отмяна изцяло на НП. С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. От друга страна съдът намира и че самото нарушение, което му е вменено на В. не е доказано по безспорен начин, тъй като от приложената по делото снимка не се вижда изцяло регистрационния номер на МПС, което се твърди, че е собственост на жалбоподателя и с което е било установено превишение на скоростта. От снимката се забелязва единствено „•“, но не се установява, че МПС, с което се твърди, че е осъществено нарушението е именно с рег.№ •. Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателят се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Писмено е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. В случая, платеното от В. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на • разноски в размер на 480, 00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 341/2024г. пред Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът