Решение № 9 от 9.1.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 52/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. К. В. срещу Община С.. Ищецът твърди, че на 03.08.2023 г., около 19, 00 ч. се движил с мотоциклет Хуаниао, модел HIV 125, по ул. „Х.С.“ в гр. С. с посока на движение от ул. „Х.Б.“ към ул. „З.Х.“, когато агресивно безстопанствено куче се опитало да го нападне и внезапно пресякло от дясната страна траекторията на движение на мотоциклета, като се блъснало странично в предната му гума и предизвикало падане на ищеца. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП № 81 от 29.08.2023 на ОДМВР, РУ-С.. Според ищеца, в резултат на инцидента той пострадал тежко, като претърпял счупване на ключицата и множество охлузни рани. Бил незабавно транспортиран за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД в гр. С.. Окончателната диагноза, съгласно издадената епикриза, била фрактура клавикуле синистри- счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито, охлузни рани по краката, подкожен хематом на главата. Била му извършена компютърна томография на глава при която била установена хиперденсна зона, вероятно петехиална хеморагия. Бил лекуван с водно-солеви разтвори и медикаменти - Клексан, Зепилен, Квамател, Дексофен, а на 07.08.2023г. бил опериран под обща анестезия. Така, В. престоял в лечебното заведение от 03.08.2023 до 08.08.2023г., като при изписването му били дадени препоръки за продължаване на лечението му в амбулаторни условия, както и за имобилизация в продължение на 35 дни. При продължаване на лечението в домашни условия ищецът изпитвал силни болки в засегнатите от инцидента части поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти, като това състояние продължава и към момента на подаване на исковата молба. Наложило се, за него да се грижи близък човек, който да му помага в ежедневните битови и хигиенни нужди. Поддържа, че е преживял силен шок, стрес и негативни емоции, чувства се потиснат и депресиран. Ритъмът му на живот бил негативно засегнат. Наложило се да преустанови трудовата си дейност като софтуерен разработчик в С., като бил принуден да излезе в отпуск. Социалният му живот също бил засегнат и ограничен - преустановил срещи и контакти с приятели, спортни занимания и хобита. Затворил се в себе си, станал потиснат и необщителен. Освен търпените болки и страдания от травмите, той направил и значителни по размер материални разходи за лечението си. Твърди, че е трябвало да закупи метална остеосинтеза на стойност 1700 лв., съгласно приложена фактура № 1000189805/08.08.2023г. издадена от УМБАЛ “Св. Анна“ АД, както и да заплати потребителска такса от 29 лв., за която представя фактура № 1000l 89887/08.08.2023г. издадена от УМБАЛ “Св. Анна“ АД. Ищецът счита, че претърпените от него телесни увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с реализираното на 03.08.2023г. ПТП. Счита, че отговорността за това ПТП е на Община С., тъй като то е причинено от безстопанствено куче, което е станало непосредствена причина за самокатастрофирането на водача на мотоциклета. Изтъква, че задълженията на Община С. във връзка с безстопанствените животни са нормативно установени в Закона за защита на животните (ЗЗЖ), който предвижда задължения на общините за овладяване популацията на безстопанствените кучета чрез приемане на програми и предвиждане на средства за изпълнението им; надзор върху безстопанствените кучета чрез настаняването им в приюти, кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс; надзор и грижа за върнатите по места кучета; вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни; контрол върху кучетата и приютите чрез периодични проверки и проверки по сигнали (чл. 41, чл. 47, чл. 49, чл. 50 и чл. 59 от закона). Предявява главен иск за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД за вреди, причинени от безстопанственото куче, станало непосредствена причина за процесното ПТП. Счита, че ответникът не е положил дължимата грижа при изпълнение вменените му задължения по чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, чл. 42 от ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ и чл. 59 от ЗЗЖ. Навежда довод, че в района на произшествието са наблюдавани и други бездомни кучета, което според него свидетелства, че ответникът не е овладял тяхната популация, и квалифицира това негово поведение като противоправно бездействие. Сочи, че конкретното куче, причинило сблъсъка, е бездомно, неугледно, без каишка или отличителен чип, каквито имат домашните кучета. Прави извод, че отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 от ЗЗД. При условията на евентуалност поддържа, че отговорността на Общината е възникнала на основание чл. 50 от ЗЗД и предявява евентуален иск с такава правна квалификация срещу ответника, като ангажира отговорността му за вреди, причинени от животно, избягало от приют, респ. за неосъществен надзор и грижа за върнати по места кучета съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗЗЖ. Също така ищецът подчертава, че произшествието се дължи изцяло на поведението на агресивно бездомно куче, което се е появило внезапно и буквално е налетяло на мотоциклета рязко и внезапно, като е поставила водача му в невъзможност да реагира на опасността и да предотврати произшествието, въпреки че се е движил с ограничението, установено за съответния пътен участък. Моли съда осъди Община С. да му заплати следните суми: 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск от 35 000 лв.; 1729 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за медицинско лечение); Претендира и законна лихва върху тези обезщетения (главници) за неимуществени н имуществени и вреди от датата на подаване на исковата молба в деловодството на съда до окончателното им изплащане. Претендира разноски. На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. С него ответникът счита исковата молба за недопустима и неоснователна, като оспорва изцяло по основание и по размер предявените искове и обосноваващите ги фактически твърдения на ищеца. Изтъква, че към исковата молба няма приложени доказателства, установяващи собствеността на кучето, поради което възразява, че кучето, което е блъснато от ищеца, е било безстопанствено. Прави извод, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на община С.. Също така счита, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия (арг. от ППВС № 7 от 30.12.1959г.). Намира, че отговорността на общината не може да бъде ангажирана, а исковете се явяват недопустими като насочени срещу ненадлежен ответник, поради което следва да бъдат оставени без уважение. При условията на евентуалност, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Оспорва времето на настъпване на травмата на ищеца, тъй като от приложения към исковата молба Констативен протокол № 81 за посетено ПТП на 03.08.2024г., съставен на 29.08.2024г., било видно, че събитието е настъпило около 16: 30ч., а не около 19: 00ч., както твърди ищецът. Развива съображения относно доказателствената сила на протокола за ПТП. Прави извод, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, поради което не са били налице атмосферни или времеви условия, които да възпрепятстват ищеца да прецени пътната обстановка и да съобрази действията си със същата. Също така, ответникът оспорва начина и механизма на настъпване на твърдените вреди. Подчертава, че към исковата молба не били представени доказателства за начина, по който ищецът е получил травматичното увреждане, а същевременно от констативния протокол било видно, че водачът на мотоциклета е блъснал кучето, а не обратното. Оспорва достоверността на представения видеозапис и счита, че същият не е надлежно доказателствено средство в гражданския процес. Навежда довод, че изскочилото на пътното платно куче може да не е било безстопанствено, а е възможно да е пуснато от собственика си за разходка. Също било възможно да е било изплашено или подгонено от някого, респ. да е преследвало друго животно. Сочи, че към исковата молба не били приложени никакви доказателства, установяващи собствеността на кучето, във връзка с което възразява срещу твърдението, че то е било безстопанствено. Прави изводи от факта, че в община С. през цялата 2023г. няма постъпили сигнали за наличието на безстопанствени кучета в района на улица „Х.С.“ и пресечните й улици; няма постъпвали сигнали за местообитания на безстопанствени кучета в посочения периметър; няма подавани сигнали за агресивни кучета; няма подавани жалби, заявления, молби, искания, питания относно наличието на безстопанствени кучета в обхвата на улица „Х.С.“ и съседните й улици. Също така ответникът твърди, че Общинският съвет е приел с Решение № 1930 по Протокол № 52/28.03.2019г. „Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община С. 2019-2024г.“, като прави извод, че предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета са осъществени с дължимата грижа. Във връзка с това оспорва твърденията на ищеца за неспазване разпоредбите на Закона за защита на животните от страна на община С.. Навежда контрааргументи, че ищецът е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. го е съпричинил. Във връзка с това изтъква, че мотоциклетът, с който е осъществено процесното ПТП, е без установена собственост, както и че към датата на инцидента не е имал сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а водачът не е изпълнил и изискванията на разпоредбата на чл. 137е от Закона за движение по пътищата, като не е използвал защитна каска. Прави извод, че при така допуснатите закононарушения от ищеца, същият е предприел пътуване с незаконния мотоциклет, като по този начин сам е поставил в опасност живота и здравето си. И обратно: ако е бил положил минимална грижа и е спазил задължителните разпоредби на закона, би получил обезщетение за настъпилото ПТП от застрахователната компания. Счита, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД, поради което не би следвало да се ангажира отговорността на общината. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност, моли за намаляване размера на претенцията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай че е над законоустановения минимум. В открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа исковата молба и оспорва твърденията на ответника. Счита, че искът е изцяло доказан по основание и размер, тъй като било категорично установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си да овладее популацията на безстопанствени кучета и да осъществява надзор по отношение на същите, за да предотврати тяхно агресивно поведение. Позовава се на обявеното за безспорно обстоятелство, че ответникът не е изградил приют за безстопанствени кучета към момента на пътния инцидент. Намира за недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване. Счита претендирания размер на обезщетението за съобразен с текущата социално- икономическа обстановка в страната и със съдебната практика. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки, в които изтъква факта на настъпилото ПТП и причинно- следствената връзка между него и претърпените телесни увреждания на ищеца. Позовава се на заключението по съдебно-автотехническата експертиза относно механизма и причините за ПТП, както и на заключението по съдебно- медицинската експертиза – относно характера на телесната увреда, предприетата хирургична интервенция, лечението, приеманите лекарства, интензивността на страданията, остатъчните белези. Оспорва възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от увредения водач поради неизползване на лично предпазно облекло, като изтъква, че ЗДвП предвижда единствено задължение за използване на предпазна каска, докато в случая основното увреждане е счупване на рамото на ищеца, като не съществуват такива предпазни средства, които биха могли да го предотвратят. Намира за недоказано и възражението на ответника за съпричиняване поради липса на СУМПС. Позовава се на съдебна практика и изтъква, че липсата на СУМПС не е в пряка причинна връзка с процесното ПТП, защото водачът не бил допринесъл за настъпването му. Оспорва и възражението за съпричиняване поради превишена скорост – както по допустимост, така и по същество. Намира, че размерът на претендираното обезщетение не е прекомерен, с оглед вида на телесните увреждания и тяхното лечение, както и продължително търпените интензивни болки и страдания, вкл. пълното обездвижване на ръката за 35 дни и нуждата от чужда помощ и обгрижване. Акцентира върху това, че ищецът не е възстановен напълно и ще търпи болка и в бъдеще при промяна на атмосферните условия. Позовава се и на претърпения стрес и негативни емоции, включително и от обстоятелството, че ищецът е можел да загуби работата си. Намира, че ответникът не е доказал изпълнение на задължението си да овладее популацията на безстопанствените кучета, да осъществява надзор върху тях и да вземе мерки за предотвратяване на агресивното им поведение. Позовава се на показанията на св. Ш. в частта им, че около мястото на инцидента и друг път е виждала бездомни кучета, вкл. продължителен период от време, като сочи примери за тяхно агресивно поведение. Оспорва показанията на св. Елена Лобутова. Прави извод, че процесното ПТП е причинено от безстопанствено куче, тъй като ответникът не е опровергал този факт и не е доказал, че е овладял популацията на безстопанствените кучета в града. Изтъква нормативната установеност на задълженията на общината по повод безстопанствените животни. Позовава се на съдебна практика. (Решение № 50151 от 19.10.2022 г. по к. гр. д. № 2598/2021 г. на Върховен касационен съд; Решение №141 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 3052 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение. Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС). Намира за доказан главния иск по чл. 49 от ЗЗД, а при условията на евентуалност обосновава отговорността на общината на основание чл. 50 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗЗЖ кучето се намирало под неин надзор. В открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалните си представители - началник на отдел ЧРАО при общ. С. Д. О. и юрк. Гергинова, оспорва исковата молба и поддържа отговора. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана - както по основание, така и по размер. Твърди, че община С. полага всички необходими грижи по овладяване популацията на безстопанствените кучета, като разполага с изграден приют на нейна територия. Описва действията по отношение на тези кучета, като прави извод, че към момента са спазени всички законови изисквания в тома отношение. Подчертава, че спорният по делото въпрос относно собствеността на кучето е останал недоказан. Оспорва твърденията на ищеца, че същото е безстопанствено. Поддържа възражението за съпричиняване, като изтъква, че ищецът е шофирал нерегистриран и технически неизправен мотор с несъобразена скорост, а и не е носил необходимото техническо оборудване. Оспорва претендирания размер на обезщетението, като го намира за крайно завишен. Счита, че той не съответства на вида на травмите и на фактическото състояние на ищеца. Представя писмени бележки, в които навежда довод, че претърпените от ищеца болки и страдания са с нисък интензитет и неголяма продължителност, като е възможно, те да са получени вследствие на подобен на описания инцидент. Счита, че нараняванията биха били по- леки и не в такава степен травматични, ако мотоциклетистът е бил подходящо оборудван и скоростта му на движение е съответствала на ограничението, предвидено в участъка. Намира, че няма основания за ангажиране на отговорността му, а размерът на исковата претенция е прекомерен. Оспорва наличие на причинно- следствена връзка между претърпяното ПТП и травмите на ищеца. Позовава се на заключението по компютърно-техническата експертиза, съгласно което не може да се гарантира истинността на съдържанието на файла от видеокамерата, за която се твърди, че е заснела ПТП на конкретната дата, откъдето прави извод, че заснетите кадри не следва да бъдат приемани за надлежно доказателствено средство. Сочи, че ищецът не е съобразил скоростта си на движение с установеното задължително ограничение от 20 км/ч. съгласно чл. 61 от ЗДвП. Навежда довод за самопричиняване на пътен инцидент, т.е. самокатастрофиране. Подчертава, че не е доказана собствеността на кучето, а същевременно били представени достатъчно изчерпателни доказателства, че Община С. упражнява ефективно задълженията си по Закона за защита на животните и не би следвало да бъде обвинявана за бездействие при обгрижването им. Развива съображения във връзка със задълженията на водачите на МПС, вкл. двуколесни такива. Изтъква, че не били представени доказателства за претърпени вреди от ищеца, респ. за причинно- следствена връзка между причинените му увреждания и претърпените от него страдания. Намира за преувеличени твърденията за емоционалното и психическото състояние на ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло исковата молба на М. В. против община С.. Алтернативно, ако претенцията бъде намерена за основателна, моли съда да намали претендираното обезщетение по справедливост, съобразно претърпените от ищеца вреди. Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка. С исковата молба е представено заверено копие от Констативен протокол № 81 от 29.08.2023г. относно посетено ПТП на 03.08.2023г. с единствен участник – МПС с рег. № HF60FTP и неустановен собственик, без валидна застраховка „гражданска отговорност“ и водач М. К. В., който е пострадал, като по данни от протокола е установена травма на лявата му ключица, а В. е бил транспортиран в болница „Пирогов“, гр. С.. Като обстоятелства и причини за ПТП, в протокола е посочено, че по първоначални данни, участник 1 на четириклонно кръстовище блъска внезапно изскочило куче на пътното платно. За процесното ПТП, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди, е представен и видеозапис, който е бил обект на изследване по съдебно- компютърна експертиза. Съгласно заключението, изготвено от в.л. Ж., с исковата молба е представен компакт- диск със следното съдържание: Видео файл - IMG_1031.mov - видео файл заснет с мобилно устройство. Записано е възпроизвеждане на запис от видео камера за наблюдение чрез друго мобилно устройство. На записа може да се види куче бягащо по улица. При навлизане на кучето в заснетото кръстовище, на записа се появява мотоциклетист, който осъществява контакт с кучето и пада вследствие на контакта. Видео файл - IMG_1031_Zoom.mp4 - част от горния запис, изрязан и увеличен само до частта, представяща инцидента. 7 снимкови файла, представляващи избрани кадри от видеозаписа. Според вещото лице, няма данни, файлът IMG_1031.m o v да е манипулиран. Но, доколкото той отразява заснемане на възпроизвеждането на друг видеофайл от камера за видеонаблюдение, по никакъв начин не се гарантира истинността на съдържанието на възпроизвеждания файл - този от камерата. Посочено е изрично, че за изследване истинността на последния трябва да бъде получен оригиналният видеоматериал от самата камера за видеонаблюдение. На последно място, вещото лице сочи, че предоставеният за изследване файл е заснет с неопределено устройство от марката Apple на 03.08.2023г. в 17: 54 часа, а според възпроизведената информация на този видеофайл, записът от камерата за видеонаблюдение е от 03.08.2023г., 15 часа и 38 минути. В открито съдебно заседание в.л. Ж. пояснява, че записът е бил възпроизведен на екран, от който е бил заснет с някакво друго устройство, което вероятно е мобилен телефон с марка Apple, но няма данни за марката на първичното устройство. Заключение за механизма на процесния пътен инцидент е изготвено по съдебната автотехническа експертиза от в.л. С. С., който заявява, че за целта е анализирал представения по делото компактдиск, съдържащ видеофайлове и скрийншотове на записа, направил е оглед на местопроизшествието в град С., както и се е запознал с Констативен протокол № 81, съставен относно ПТП, настъпило на 03.08.2023 г. Въз основа на тези данни, експертът е направил извод, че на 03.08.2023 година в светлата част на денонощието (около 16: 30 ч.) в град С., мотоциклет Huoniao HIV-125, управляван от М. К. В., се е движил по ул. „Х.С.“ от бул. „Х.Б.“ към ул. „З.Х.“. На кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Х.С.“ с ул. „К. и М-“, от дясната му страна на пътното платно внезапно изскача куче, което се движи по левия (спрямо неговата посока на движение) тротоар на ул. „К. и М-“ с посока към ул. „Х.С.“. При навлизането на пътното платно на ул. „Х.С.“, съобразно записа и направените замервания на място, кучето изминава около 1, 80 м., при което се осъществява контакт (удар) между главата и предната част на тялото на кучето в страничната дясна част на предното колело на мотоциклета, като към този момент скоростта на последния е била около 34 км/ч., а на кучето – около 18 км/ч. Вследствие удара е била нарушена напречната и надлъжна устойчивост на водача на мотоциклета, който губи равновесие, получава се ротация на мотоциклета по посока на часовниковата стрелка, вследствие на което водачът заедно с мотоциклета пада върху пътната настилка непосредствено след кръстовището. Според експерта, това произшествие е настъпило на 9, 50 м. след края на пешеходната пътека на ул. „Х.С.“, а по широчина на пътното платно - на 1, 80 м. вляво спрямо десния край на платното за движение. Към този момент няма данни за конкретните метеорологични условия, но от предоставения видеозапис не се констатира валеж на дъжд, мъгла или ограничена видимост. Но, тъй като мотоциклетистът е отстоявал на 3, 42 м. от мястото на настъпване на удара в момента, в който кучето внезапно е възникнало като опасност на пътното платно, при разстояние на опасна зона за спиране от 18 м., ударът е бил непредотвратим, а мотоциклетистът не е можел да реагира за предотвратяване на произшествието. В открито съдебно заседание в.л. С. е поддържал заключението си, като е пояснил, че за конкретния мотоциклет, от техническа гледна точка, е било редно, водачът да има защитна каска за главата. Намира, че скоростта не е била много висока, а ограничението на скоростта в градска среда би трябвало да е 40-50 км/ч., но няма конкретни данни за това. Изразява мнение, че ограничението не по- малко от 40 км/ч., с оглед обстоятелството, че процесният участък се намира след равна пешеходна пътека без изградена височина. Изрично отбелязва, че не е видял пътен знак за ограничение на скоростта. Предполага, че мотоциклетът е бил технически изправен. Във връзка с обстоятелствата по процесното ПТП е разпитана св. Ш., която заявява, че познава М. В. и знае от него за пътен инцидент, при който бил пострадал тежко – със счупена ключица и извадено рамо. Според свидетелката, инцидентът бил предизвикан от бездомно куче в близост до ОУ „К. и М.“ в гр. С. на улица „Х.С.“. Свидетелката има наблюдения от години за наличие на безстопанствени кучета. Извод за безстопанственост на кучетата, според нея, може да се направи по това, че са агресивни, неугледни, нападат, нямат каишка, нямат стопанин. Споделя информация за нападнат и ухапан човек през периода ноември - декември 2023 г. в района на велоалеята в кв. „С.о“. Посочва, че това не е близо до улица „Х.С.“, но показва, че се случват инциденти из целия град. Според свидетелката, родители се страхуват да пускат децата да ходят сами на училище заради бездомните кучета. По- конкретно, свидетелката била виждала безстопанствени кучета в долната част на ул. „Х.С.“ - пресечките с ул. „С.“, ул. „З.Х.“, както и около пресечката с ул. „Х.Б.“. Заявява, че не е била свидетел на процесния инцидент. Разбрала, че кучето е бездомно, тъй като било агресивно и нямало каишка. Видяла кучето на запис от камера. Счита, че същото куче я е нападало, когато е била в този район. Присъствала в спешното отделение и помогнала на полицаите да съставят протокола за процесното ПТП - около 15 минути по- късно. Свидетелят К. В. – баща на ищеца – също си спомня за инцидента през м. август 2023г. Пресъздава впечатленията на сина си, че едно безстопанствено куче, което е било на улицата, от шума на мотора е изскочило пред него. Твърди, че след инцидента ищецът бил със счупена ключица и охлузвания, както и си ударил главата. Закарали го с линейка в С. в болница „Св. Анна“. Претърпял операция под пълна упойка. Престоял в болницата три или пет дни. След операцията лежал и не можел да става. Най- голям проблем било ходенето до тоалетната, затова му сложили катетър. Трябвало постоянно да лежи. Приемал и болкоуспокояващи медикаменти. След като се прибрал вкъщи, не искал да се вижда с никого. Не бил същият човек като преди. Затворил се в себе си. Притеснявал се, че ще загуби работата си в немска фирма в България. Направил разходи от 1800 лв. за планка, а останалите разходи - по карта от Англия. Възстановителният период продължил месец - месец и половина. Заявява, че сега синът му няма същата сила, както преди. Не спортува, а преди инцидента ходел на фитнес. Бил си купил колело, но сега не го кара. Излиза рядко. Относно събитията в деня на инцидента, свидетелят заявява, че посетил местопроизшествието, за да вземе мотора, който е негов и с английска регистрация, но не знае, дали има застраховка. Счита, че като се погледне едно куче, може да се прецени, дали е безстопанствено. Относно конкретното куче, за което се твърди да е предизвикало инцидента, заявява, че го е видял на видеозаписа и то е рошаво и мръсно. За установяване на претърпените телесни увреждания от ищеца е допусната СМЕ, заключение по която е изготвено от в.л. д-р К. С.. Същият заявява, че ищецът М. В. е получил следните увреждания: счупване на лявата ключица, охлузни рани по краката и контузия на главата с подкожен хематом, като му е приложено оперативно лечение на счупването на лявата ключица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Експертът е извършил преглед на ищеца на 02.10.2024г. и е установил наличие на оперативен белег по проекция на лявата ключица с кос ход и дължина около 13см., както и белези от охлузвания по външната страна на дясна предмишница с размер 14/2см, и по вътрешната страна на дясна мишница с кръгла форма и диаметър 4см. и по вътрешната страна на дясно бедро с размери 2/1 см, както и ограничен обем движение в лява раменна става, при повдигане на ръката настрани. Установено е пълно зарастване на счупването, но при ограничен обем движение в лява раменна става - повдигане на ръката настрани до 150 градуса, при норма 180 градуса. Тези обстоятелства са дали основание на вещото лице да заяви, че функциите на лявата ръка са възстановени, с изключение на дейностите, изискващи пълен обем повдигане на ръката - най често спорт. Вследствие на счупването и проведеното оперативно лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като е възможно и в бъдеще да изпитва болки в областта на счупването, както и дискомфорт при промяна на атмосферните условия. Изразява становище, че през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за период от около 3-4 месеца, като лявата му ръка е била обездвижена за 35 дни, а първите 45 дни болките са били с по- голям интензитет. Това е довело до затруднения в хигиенно- битовото самообслужване на ищеца. Относно потенциалната връзка между констатираните увреждания и процесното ПТП, експертът заявява, че е възможно, тези увреждания да се получат по описания в исковата молба начин. Също така, в.л. С. посочва, че в десния вентрикул на пострадалия е установена хиперденсна зона, вероятно петехиална хеморагия (т.е. точковиден кръвоизлив), но не е установена клинична изява на този кръвоизлив и не е назначено специфично лечение; не е описано усложнение от този кръвоизлив и в бъдеще не се очаква такова. На последно място, според експерта, при нормално протичане на лечебния процес, периодът да възстановяване на подкожният хематом на главата на ищеца е около 15- 20 дни, като в случая няма описани усложнения. В открито съдебно заседание вещото лице е защитило заключението си, като уточнява, че ограниченията в движението на раменната става може да се преодолеят евентуално след отстраняване на остеосинтезния материал, но ако такова не се извърши, ограничението ще остане за постоянно. Разяснява механизма на счупване на ключицата. Подчертава, че тежестта на уврежданията зависи от скоростта на движение. Посочва, че оперативният белег в областта на ключицата не може да бъде заличен, докато белезите от охлузванията на дясната предмишница най- вероятно ще продължат да избледняват. Към исковата молба е представена епикриза на М. В. от УМБАЛ „Света Анна“ АД, в която е отразена окончателна диагноза „счупване на горния край на раменната кост, закрито“. От епикризата се установява, че В. е постъпил в болницата на 03.08.2023г. и е бил изписан на 08.08.2023г., като му е била извършена операция. Приложена е и фактура от УМБАЛ „Света Анна“ АД за заплащане на медицинско изделие за сумата 1700 лв. (с фискален бон), в която като получател фигурира М. К. В., а като издател - МБАЛ „Света Анна“ – С. АД. Приложена е и фактура със същите издател и получател за заплащане на потребителска такса от 29 лв. Горните документи са приложения към исковата молба и са били приети като писмени доказателства по делото с определението по чл. 140 от ГПК. Със същото определение са били приети и представените с отговора документи, а именно – Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община С., както Решение № 1930 по Протокол № 52/28.03.2019г. на Общинския съвет относно приемане на тази програма и възлагане на кмета да предприеме последващи действия съгласно чл. 78, ал. 3 от АПК. За доказване на твърденията на ответника, че е изпълнил законовите си задължения по Закона за защита на животните, същият е ангажирал показанията на св. Лобутова – главен експерт по екология и управление на отпадъците, която заявява, че по длъжностна характеристика има задължения и във връзка с безстопанствени кучета. Твърди, че има сключени договори с фирми по Закона за ветеринарно- медицинската дейност съгласно програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Специално назначени хора предприемат съответните действия - залавят кучетата, водят ги при ветеринар, който ги преглежда, обезпаразитява, кастрира, след което се връщат на местата, където са били хванати, като за това се води регистър. Сочи, че към момента на разпита й общината няма приют, но за такъв вече почти е финализирана процедура по регистриране. Твърди, че откакто е служител в общината, за района на ул. „Х.С.“ не е получаван сигнал за безстопанствено куче. Няма информация за нападания и ухапвания от безстопанствени кучета на територията на Община С.. В открито съдебно заседание на 27.06.2024г. съдът е постановил определение, с което е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към настоящия момент на територията на Община С. не функционира приют за кучета. На последно място, в открито съдебно заседание на 11.10.2024г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че счита за безспорно, че мотоциклетът не е бил регистриран. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното. Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, и евентуален такъв с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД, за осъждане на общ. С. да заплати парично обезщетение на ищеца М. В. за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди. Предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на 49 от ЗЗД са възлагането от негова страна на работа на трети лица по овладяването на популацията на безстопанствените кучета към момента на процесното ПТП, както и петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД, преценявани по отношение на изпълнителя на работата, а именно: поведението на изпълнителя, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с това поведение, т.е. закономерно произтичаща от него. При това, съгласно т. 7 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС, деецът може да не е установен конкретно. Достатъчно е да се докаже, че е някой от изпълнителите на работата, т.е. от кръга на лицата, на които е възложено извършването й. Също така, не подлежи на доказване вината на прекия извършител на вредоносното действие (работник или служител на ответника), доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). По евентуалния иск с правна квалификация чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, следва да се докаже, че вещта, от свойствата на която е настъпило вредоносното събитие, е собственост на ответника или се е намирала под негов надзор към момента на това събитие. Освен това, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията и възраженията си, доколкото те се основават на положителни факти (което също е упоменато в доклада). С оглед горните принципно релевантни обстоятелства, с доклада по делото е указано конкретно и изрично, че в тежест на ищеца е да докаже факта на процесното ПТП и механизма на настъпването му, конкретни претърпени от него имуществени (парични разходи) и неимуществени (болки и страдания) вреди, причинната връзка между вредите от една страна и процесното ПТП от друга страна, както и че кучето, за което се твърди да е причинило процесното ПТП, е безстопанствено, а също и надлежно възлагане на служители на ответника работа по овладяване популацията на безстопанствените кучета, надзор върху тях и вземане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение (по главния иск), респ. че кучето е било под надзора на ответника (по евентуалния иск). След анализ на събраните доказателства за горните релевантни обстоятелства, съдът намира, че претендираното вредоносно събитие (ПТП) е доказано пряко от Констативен протокол № 81 от 29.08.2023г. относно посетено ПТП на 03.08.2023г., както и косвено – от показанията на св. Кр. В. и св. Р. Ш., които били лично ангажирани с последиците от него в деня на настъпването му. Не може, обаче, да се приеме за доказан механизмът на настъпване на ПТП, поради следните съображения: По правната си природа протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, и, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. За описания в протокола механизъм на ПТП, обаче, той не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта. (По смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо, а и в случая по делото не се спори, че протоколът е бил съставен впоследствие, в какъвто смисъл е и отразената в него дата – 29.08.2023г.). Следователно, законът не е предоставил на органите на МВР удостоверителна компетентност относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно- транспортното произшествие. Поради това, за отразения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му, този протокол няма материална доказателствена сила и не е годен да го докаже. Св. Кр. В. и св. Р. Ш. не са очевидци на процесното ПТП, т.е. не са възприели лично обстоятелствата по неговото настъпване, а по този въпрос са формирали представи единствено въз основа на съобщеното им от самия ищец. Тъй като първоизточникът на тези техни представи са подлежащите на доказване изгодни твърдения на ищеца, показанията им не са годно доказателство за последните (арг. от Решение от 13.05.2009 г. на СГС по гр. д. № 815/2007 г., БО, 1-ви възз. с-в). Съгласно заключението по съдебната компютърно- техническа експертиза, представеният от ищеца видеозапис не е манипулиран, но той е запис от възпроизвеждането на екран на друг видеофайл от камера за видеонаблюдение, което не се гарантира истинността на съдържанието на първичния файл (този от камерата). Следователно, доказателствената стойност на така представения запис (респ. отделните кадри от него) е компрометирана, и той също не е годно доказателство за механизма на процесното ПТП. На последно място, този механизъм не се доказва и от заключението по САТЕ, тъй като то се основава на обсъдените по- горе видеозапис и констативен протокол за ПТП, т.е. не може да има по- голяма доказателствена стойност от тях. Дори да се приеме за доказан твърдения от ищеца механизъм на процесното ПТП (сблъсък с внезапно изскочило куче на пътното платно), по делото е останало недоказано друго съществено релевантно обстоятелство, а именно – че въпросното куче е било безстопанствено. Това обстоятелство е решаваща предпоставка за уважаване на иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, тъй като само в такъв случай ответната община би имала ангажименти във връзка с това куче, респ. би следвало да носи отговорност в случай на тяхното неизпълнение. По този въпрос, с определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че доказването на безстопанствения характер на кучето е в негова тежест (арг. от Решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др.), както и че той не сочи доказателства за него, като му е предоставил възможност да посочи такива в срок до първото открито съдебно заседание по делото. Независимо от тези указания, обаче, ищецът не е посочил доказателства за така твърдяното обстоятелство и не е поискал събирането им. Наистина, с известен процесуален компромис би могло да се приеме, че за доказване на това обстоятелство ищецът е ангажирал показанията на св. В. и св. Ш., въпреки че съдът е бил допуснал тези двама свидетели за доказване на съвсем различни обстоятелства. Но дори при това условие те не доказват релевирания от ищеца безстопанствен характер на въпросното куче, тъй като двамата свидетели не са го възприели лично и непосредствено (доколкото не са очевидци на инцидента), а впечатленията им се основават единствено на видеозаписа, чиято недостатъчна доказателствена стойност беше обсъдена по- горе. Отделно от това, свидетелят В. не споделя белези и характеристики, които, съгласно цитираната съдебна практика, биха обусловили извод за безстопанственост на кучето – напр. трайно местообитание, последователност на поведението, външен вид. Показанията на св. Ш. съдържат такива данни, но те са обобщени, неконкретни, и касаят общо безстопанствените кучета в гр. С. и в района на инцидента, както и отношението на обществото към тях, респ. конкретно тяхно агресивно поведение, но в отдалечена част на града (велоалеята в кв. С.о), поради което са неотносими именно към кучето, за което се твърди, че е предизвикало процесния инцидент. Освен това, съдът не кредитира показанията на св. В., че това конкретно куче било рошаво и мръсно, както и показанията на св. Ш., че било без каишка, тъй като такива обстоятелства са обективно невъзпринимаеми от приложените към компютърно- техническата експертиза снимки, представляващи избрани кадри от видеозаписа, а същевременно свидетелите заявяват, че черпят информация за въпросното куче само от този запис, чиято ниска доказателствена стойност беше обсъдена по- горе. Така, единственото конкретно и релевантно обстоятелство в подкрепа на твърденията за безстопанствен характер на кучето, остава частта от показанията на св. Ш., че голямо черно куче я е нападало в същия район в предходен момент. Но с оглед ниската разделителна способност и ниската доказателствена стойност на видеозаписа, няма основание да се приеме, че тази част от показанията й касае същото куче, за което се твърди, че е причинило процесното ПТП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал две от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на главния иск по чл. 49 от ЗЗД, а именно – механизма на процесното ПТП и безстопанствения характер на предизвикалото го куче. Поради това този иск е неоснователен. Аналогични съображения относно недоказания механизъм на процесното ПТП важат и за евентуалния иск по чл. 50 от ЗЗД. Освен това, във връзка с този иск не са ангажирани никакви доказателства за това, че кучето, за което се твърди, че е причинило това ПТП, е било под надзора на ответната община. Въпреки изрично дадените указания в този смисъл и предоставената възможност с определението по чл. 140 от ГПК за посочване на доказателства, ищецът не е доказал нито едно от двете релевирани от него основания за осъществяване на такъв надзор от страна на ответника: не е представил доказателства за наличие на някоя от хипотезите по чл. 59, ал. 3 от ЗЗЖ, а и в случая е невъзможно, кучето да е било избягало от приют, тъй като в открито съдебно заседание на 27.06.2024г. съдът е обявил за безспорно между страните, че на територията на Община С. не функционира такъв. Поради това и с оглед недоказваността на две съществени кумулативни предпоставки за уважаване на евентуалния иск по чл. 50 от ЗЗД, той също е неоснователен. Наистина, по делото са доказани претърпени от ищеца вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП, но съдът не обсъжда техния обем и справедливия размер на съответстващото им обезщетение, тъй като те, сами по себе си, не са в състояние да доведат до уважаване на исковете поради недоказаност на съществени елементи от фактическите състави на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 50 от ЗЗД. Поради същите съображения, съдът не обсъжда и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, както и събираните във връзка с това възражение доказателства. С оглед гореизложеното, предявените главен и евентуален иск са неоснователни, и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото следва да бъде уважено съдържащото се в отговора на исковата молба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. При съобразяване със защитавания материален интерес в настоящото производство, фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените от процесуалните представители на ответника действия, съдът определя същото в размер на 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, съдът