Решение № 2062 от 21.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 924/2024 г.

Производството е по реда на чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх. № 6302/30.04.2024г. от И. Д. И., [ЕГН], от гр. Варна, кв. „Виница“, [улица], чрез адвокат Е. К. – К., срещу Решение рег. № ППН-01-662 от 01.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. С него на основание чл. 83, § 5, б. „д“ във връзка с установено нарушение на чл. 58, § 1, букви „д“ и „е“ и съгласно чл. 58, § 2, б. „и “ от Регламент (ЕС) 2016/679 на жалбоподателя И. Д. И. в качеството на администратор на лични данни, за осъществени умишлени действия по възпрепятстване работата на КЗЛД и упражняване на нейните правомощия, е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. С друг диспозитив на основание чл. 58, § 2, б. „г“, на И. Д. И. в същото качество е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, § 1, букви „а“-„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно - да преустанови видеонаблюдението на чужд имот ( части от дворно място около жилищната сграда) чрез пренасочване на монтираната видеокамера към неговия имот, а при невъзможност чрез демонтиране. Изложените в жалбата доводи по естеството си са такива за незаконосъобразност на оспорената решение. Твърди се, че при постановяването му органът не е съобразил обстоятелствата, които са препятствали И.И. да присъства лично на проверката, извършена от служители на КЗЛД на 07.11.2023 г. на адреса, на който е регистриран в гр. Варна и където има монтирана камера за видеонаблюдение, поради което фактите по преписката са останали неизяснени. Въз основа на същите аргументи се оспорва твърдението на ответника, че е „отказал“ съдействие на проверяващите и не е предоставил достъп до помещенията на жилището си, с което е нарушил разпоредбите на приложимото национално и общностно право и по-конкретно на Регламент (ЕС) 2016/679. Посочва също, че сигналоподателят Т. Ц. Т., който е сезирал органа, е починал на 16.12.2023 г., което е следвало да се съобрази от ответника и да прекрати висящото пред него производство. Не е съобразено и това, че видеонаблюдението се осъществява в многофамилна жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост /ЕС/, поради което достъп до дворното пространство имат и останалите членове на ЕС като суперфициарни собственици в имота. Твърди се, че в контактите си с представители на КЗЛД И. е обяснил причината за невъзможността си да присъства на проверката, съобщил е, че следващото му планирано завръщане в България е за 01.05.2024 г., поради което е поискал проверката да се извърши след тази дата, но искането му не е уважено. В жалбата е изложено, че видеонаблюдението на фасадата на многофамилната жилищна сграда в обхвата, където се намира подходът към неговото жилище, е предприет за защита имуществената неприкосновеност на това жилище с оглед продължителните отсъствия на И. И. от страната, свързани със служебните му ангажименти. С жалбата са направени доказателствени искания. В заключение е формиран петитум за отмяна на Решение рег. № ППН-01-662/ 01.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни като недоказано, неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки жалбата се поддържа от процесуалния представител на И. Д. И.. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), редовно призован, в съдебно заседание се представлява от надлежно оправомощен процесуален представител, който чрез депозирано становище в хода на производството и в пледоарията по същество на спора оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че в конкретния случай не е налице нито една от предвидените в чл.6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 хипотези, при които е допустимо обработване на лични данни на физически лица. Акцентира се върху факта, че проверяваната камера е лична собственост на жалбоподателя И.Д. И., а не на етажната собственост. В допълнение посочва, че в хода на проверката и след това на КЗЛД не е представяно решение на ЕС, с което да е позволено на оспорващия да постави своя камера на фасадата на сградата. Заявява, че в рамките на един месец И.Д. И. е уведомяван три пъти от служители на КЗЛД, както и от полицейски служители на районното управление, за предстоящата на 07.11.2023 г. проверка от служители на КЗЛД, но от негова страна не са предприети никакви действия за оказване съдействие на проверяващите, с което умишлено е осуетил тяхната работа. Счита, че ако той действително е искал да присъства на проверката, но не е могъл, е можел да напише официално писмо до органа към което да приложи необходимите доказателства, и да поиска проверката да се извърши в удобен за него друг ден и час, но това не е направено. Изразява становище, че камерата, поставена от оспорващия И. не е поставена за лична и домашна дейност, тъй като в нейния обхват влиза и част от дворното място, което като публично място не влиза в обхвата на разрешeното с Регламент (ЕС) 2016/679. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на И. Д. И. срещу Решение рег. № ППН-01-662/01.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни като неоснователно.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред ответника е започнало по повод постъпил в КЗЛД сигнал с вх. № ППН-01-662/02.08.2023 г.(л. 39 от преписката) от Т. Ц. Т., в който са изложени твърдения, че И. И. и баща му Д. Д. - собственици на ателие № 4 в жилищната сграда, изградена на адреса гр. Варна, кв. „Виница“, [улица], са инсталирали камера за видеонаблюдение на задната фасада на сградата. Твърденията на сигналоподателя били, че камерата е насочена само към част от дворното място, в което е изградена сградата, и което е собственост на подателя на сигнала, като това предизвиквало в него стрес и напрежение. Предвид изложеното подателят на сигнала е поискал от КЗЛД да предприеме действия по компетентност и да разпореди на И. да демонтира камерата.

Във връзка със сигнала от Председателя на КЗЛД е издадена Заповед № РД-15-554/31.10.2023 г. (л. 29 от преписката), с която е назначена проверка на място с оглед установяване на факти и обстоятелства от значение за решаване на случая. Определен е и персоналният състав на проверяващия екип – за ръководител на проверката е определен Л. М. – държавен инспектор в отдел „Контрол и административнонаказателни производства“, а за член на екипа е определен Я. В. главен инспектор в същия отдел на КЦЛД.

Във връзка с наредената проверка относно постъпилия в КЗЛД сигнал, до ОД на МВР - Варна е изпратено писмо с изх. № ППН-01-662#1/05.10.2023 г. (л. 41 от преписката), с молба за оказване на съдействие на служителите на КЗЛД, като се издири и уведоми лицето И. И., че на дата 07.11.2023 г. от 09: 00 часа ще бъде извършена проверка на място на посочения в сигнала адрес, както и да бъде предоставен негов телефонен номер за контакт. Към писмото е приложен и Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение - Приложение № 2 към Инструкция за практическото осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД, с молба същият да бъде връчен на И. като му се укаже, че след като го попълни следва да го върне в КЗЛД в електронен вариант на електронната поща на органа или по пощата.

В КЗЛД постъпва писмо с вх. № ППН-01-662#2/18.10.2023 г. (л. 44 от преписката) от ОД на МВР - Варна, съдържащо справка УРИ 460Р- 15483 от 13.10.2023 г. в потвърждение, че И. е уведомен за датата и часа за предстоящото извършване на проверка на място. От изложеното в справката е видно, че същият не е открит от полицейските служители на посочения адрес - гр. Варна, кв. „Виница“, [улица]. На адреса не са открити и негови близки. При опит с И.Д. И. да се осъществи телефонен контакт на известния от по-рано на полицейските служители телефон на И., не е установена връзка с лицето. Такава е осъществена посредством интернет приложението ВАЙБЪР. В разговора с полицейските служители И. е обяснил, че в момента не се намира в страната. Уведомил ги е също, че ще се върне в България през 2024 г., но не му е известно кога точно ще стане това. Също посредством ВАЙБЪР на И. е изпратен посоченият по-горе въпросник, като са му разяснени и задълженията, които възникват за него по отношение попълването на същия.

В КЗЛД е постъпило писмо вх. № ППН-01-913/19.10.2023 г. (л. 47-49 от преписката) от няколко собственика на самостоятелни обекти в многофамилната жилищна сграда на адрес - гр. Варна, кв. „Виница“, [улица], сред които и И. И. и неговия баща Д. И. Д.. Писмото е определено от неговите податели, като жалба срещу други лица от етажната собственост, в т.ч. и срещу подателят на сигнала Т. Т., относно осъществявано от тях видеонаблюдение на същия адрес. В писмото е посочени, че неговите податели са против извършването на проверка и огледи, независимо на кое жилище в ЕС, без заповед за оглед и без присъствието на адв. К.. На 31.10.2023 г. по електронна поща до жалбоподателя И. И. е изпратено писмо с изх. № ППН-01-662#3/31.10.2023 г. (л. 54 от преписката), с което на същия отново е съобщено за датата и часа, на които служителите на КЗЛД ще извършат проверка на адреса на неговото жилище в кв. Виница на гр. Варна. Към писмото още веднъж е приложен Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение - Приложение № 2 към Инструкция за практическото осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД с молба същият да бъде попълнен и изпратен обратно в КЗЛД.

На електронната поща на ответника на 09.11.2023 г. е постъпило писмо от И. И. вх. № ППН-01-662#4/09.11.2023 г. (л. 55- 58 от преписката). От съдържанието на попълнения въпросник е видно, че лицето не е отговорило на всички въпроси, но е посочено, че основната цел на извършваното видеонаблюдение е охрана на неговия апартамент, че такова видеонаблюдение се извършва от 2022 г., че изображенията от видеонаблюдението се съхраняват на телефона на И., който единствен има достъп до изходящия образ в реално време, видеокартите и записите, както и че за осъществяваното видеонаблюдение са поставени съответните табели и др. Във въпросника не е посочено за какъв период от време се съхраняват записите с видеокадри. И. изпраща екранни снимки от телефона си, на които се визуализират изходящи образи от камерата в реално време, както и най-старият съхраняван запис, който е от дата 31.10.2023 г. в 06: 25 часа.

На 07.11.2023 г. в 09: 00 ч. проверяващият екип е посетил посочения в сигнала адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, [улица]. Резултатите от проверката са обективирани в съставен от проверяващия екип Констативен протокол (л. 30 от преписката). Установено е, че на адреса има изградена пететажна жилищна сграда - етажна собственост с един вход. Партерния етаж на сградата се състои от гаражи в предната (източна) страна на сградата и от ателиета - в задната (западна) страна. Ателие № 4, собственост на И. и баща му, се намира на задната страна на сградата, а входът на сградата е от източната страна. Достъп до ателието може да се осъществи през вътрешен вход в сградата, но е изграден и допълнителен вход през задната част от дворното място. Констатирано е наличието на 1 (един) брой камера за видеонаблюдение, монтирана на задната фасада на сградата до допълнителния вход към Ателие № 4. Камерата е описана от проверяващите като: куполна Hikvision, марка DS-2CD2343G2- IU EXIR, Резолюция: 24 МРХ; Разделителна способност: 2688x1520, Фиксиран обектив: 2.8мм; Сензор: 1/3" CMOS; Хоризонтален ъгъл на видимост: 103°; Кадри в секунда: 25 fps, privacy mask; ROI зони на кодиране, слот за micro SD карта-памет (до 128GB), с възможност за запис на звук.

На адреса не е открит И. или негов представител, който да съдейства за извършване на проверката. Осъществен е телефонен разговор (изходящо повикване) към предоставения от ОД на МВР - Варна телефонен номер, при който е установена връзка с И., който е информирал проверяващите, че се намира в чужбина. В разговора той е заявил, че в момента няма възможност да изпрати свой представител, който да осигури достъп до помещенията в неговото жилище. Извършващите проверката са помолили И. да им изпрати снимки от изходящия образ на камерата в реално време, както и на най-стария запис от камерата, който се съхранява, което той е изпълнил. В разговора с проверяващите И. обяснил, че не е попълнил изпратения предварително Въпросник, защото нямало къде да го разпечата. Указано му е да изпрати отговорите в КЗЛД своевременно.

На 28.11.2023 г. проверяващият екип е внесъл в КЗЛД Докладна записка вх. № ППН-01-662#5 (л. 21-24 от преписката), в която резултатите от проверката са обобщени. Мнението на екипа е, че след като И. Д. И. не се е явил на предварително указаните му дата и час на посочения адрес за извършване на проверка и не е осигурил на проверяващите нужния достъп до помещенията, служителите са възпрепятствани да установят всички относими факти и обстоятелства и да изпълнят задачата си, което е квалифицирано като нарушение на чл. 58, §1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679. До органа, ответник в настоящото производство, е отправено предложение: 1/ на основание чл. 83, § 5, б. „д“ във връзка с чл. 58, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на И. Д. И. в качеството на администратор на лични данни за оказан от него частичен отказ за съдействие да се наложи административно наказание глоба; 2/ на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на И. Д. И. в качеството на администратор на лични данни да се разпореди да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на посочения Регламент и по-конкретно – да преустанови видеонаблюдението (чрез демонтиране на камерата) на части от двора около сградата.

На проведено на 06.12.2023 г. заседание на Комисията за защита на личните данни, за работата на което е съставен Протокол № 44 (л. 25-28 от преписката), под т. 4 от дневния ред, е разгледана жалбата на Т. Ц. Т. срещу И. Д. И. и баща му Д. Д.. На заседанието са обсъдени и резултатите от извършената на място проверка. Предложен е проект за издаване на решение: “Комисията за защита на личните данни реши:

1. Приема доклада.

2. На основание чл. 58, § 2, буква „и“ за нарушение на чл. 58, §1, букви „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 налага на администратора И. Д. И. за отказ от съдействие глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

3. На основание чл. 58, § 2, буква „г“ за нарушение на чл. 58, §1, букви „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 издава разпореждане на администратора И. Д. И. да преустанови видеонаблюдението, тъй като няма съгласие на останалите съсобственици в имота.

4. Срок за изпълнение на издаденото разпореждане - 14- дневен от влизането на решението в сила, след което да уведоми комисията за изпълнението като представи съответните относими доказателства“.

Решението е прието единодушно от всички членове на КЗЛД. Изпълнението му е възложено на Дирекция „Правни производства и надзор“ при КЗЛД в срок до 10.01.2024 година.

На 01.02.2024 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. № ППН-01-662 от 01.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни, съобразно текста на приетото чрез гласуване на 28.11.2023 г. решение.

След уведомяване на И. Д. И. за издаване на решението е предприето оспорването му по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице и в срока по чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД, поради което е процесуално допустима.

Според определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на ЗЗЛД и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки (ал. 4), които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административно-наказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания(/ЗАНН). От анализа на посочените законови разпоредби, следва извод, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД, са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД.

Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се произнася с решение съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, какъвто е настоящият случай. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия, тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, която разпоредба е идентична с нормата на чл. 4, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД гласи, че решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. След като изрично не е посочен видът на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА, според които заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 06.12.2023 г. заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали председателят и трима от членовете на комисията. Решението е прието единодушно. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение е изготвено на български език и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен, която позволява да се извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че след като КЗЛД е била информирана, че Т. Ц. Т., по чиято жалба е образувано производството пред него, е починал преди издаване на оспореното решение, то е следвало органът да прекрати производството. Това обстоятелство е ирелевантно за хода на производството пред органа. Моментът на подаване на жалбата е релевантното обстоятелство, защото именно жалбата слага началото на административното производство по чл. 38 от ЗЗЛД. По аргумент от ал. 4 на чл. 38 от ЗЗЛД от това възниква задължение за органа да провери нейната основателност и да се произнесе със съответния акт. След сезиране на органа с жалбата производството се развива служебно. В специалния закон – ЗЗЛД, не са предвидени основания за прекратяване на производството, поради което по този въпрос са приложими общите разпоредби на чл. 56 от АПК. Настъпилата смърт на лицето, по чиято жалба е образувано производството, не е предвидено като основание за неговото прекратяване.

При решаване на настоящия правен спор следва да се съобразят легалните дефиниции на понятията, с които боравят Закона за защита на личните данни и приложимият Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно легалното определение на § 1 от ДР, т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД по смисъла на този закон "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679; а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"). Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон "администратор", с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679.; т. е. "администратор" е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз, система за видеонаблюдение с камера трябва да се квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато инсталираното съоръжение позволява записването и съхраняването на лични данни, като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица (т. 35 от Решение от 11.12.2019 г. по дело С-708/18).

Така цитираните легални дефиниции на понятията "лични данни", "обработване" и "администратор" по смисъла на Регламента налагат извода, че в настоящия случай посредством инсталираната от И. Д. И. камера за видеонаблюдение върху фасадата на сградата с административен адрес гр. Варна, кв. Виница, [улица], последният обработва данни на лицата, които попадат в обхвата на наблюдение на камерата, поради което притежава качеството на администратор на лични данни по смисъла на Регламента. Видеонаблюдението, осъществявано с автоматично средство – система за видеонаблюдение, попада в обхвата на понятието "обработване" по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, което означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В настоящия случай видеонаблюдението позволява идентифициране на физически лица по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а тези данни чрез процесната система стават достъпни за жалбоподателя, което е достатъчно за да се приеме наличието на обработване по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Настоящият състав на съда счита, че оспореното решение на КЗЛД е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

На първо място, не отговаря на истината твърдението на органа, послужило като основание да му се наложи глоба в размер на 1500 лв., а именно, че санкционираният И. И. е възпрепятствал работата на проверяващия екип, а още по-малко, че такива действия (бездействия) са извършени от лицето умишлено. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към посочената от КЗЛД дата на проверката – 07.11.2023 г., И. е бил извън страната. Това е било известно на проверяващите още преди проверката, както и по време на самата проверка. За този факт КЗЛД е уведомена с писмо вх. № ППН-01-662#2/ 18.10.2023 г. (л. 44 и 45 от преписката) на началника на V-то РПУ – Варна и от самия И. в проведен с него телефонен разговор, както и при размяната на кореспонденция по електронна поща с членове от проверяващия екип. Още повече, че за верността на това твърдение е била извършена справка в АИС ГК на МВР, при което е установено, че лицето е напуснало страната на 01.10.2023 г. през ГКПП Гюешево. В допълнение следва да се посочи, че самият И. при контактите си с проверяващите сам е поискал проверката да се извърши след завръщането му в България през 2024 година. Видно от доказателствата, при самата проверка на място И. е оказал нужното съдействие като е изпълнил всички указания на екипа, което е могъл да направи дистанционно – предоставил е изображение от камерата в реално време (виж изображението на гърба на л. 35 от преписката), както и най-старото изображение, което се съхранява в паметта на устройството към същия момент – изображение на л. 36 от преписката. Предоставен е и частично попълнен Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение - Приложение № 2 към Инструкция за практическото осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД, като са дадени и конкретни пояснения защо не е отговорено на всички въпроси. Това е и причината в докладната записка от 28.11.2023 г., с която проверяващият екип е обобщил работата си по проверката, да посочи, че е налице „частичен отказ за съдействие“. Това прави извода на ответника за възпрепятстване работата на проверяващите неверен, необоснован и противоречащ на доказателствата по делото.

Производството, което е завършило с издаване на процесното решение, е по чл. 38 от ЗЗЛД, в който не е установен срок за произнасяне на сезирания с жалбата орган. При това положение за съда остава неясно какви са били основанията органът да остави без уважение искането на И. И. проверката да се извърши в негово присъствие след завръщането му в България през 2024 година. От това следва извод, че при постановяване на оспореното решение е нарушен и един от основните принципи в административното право – този за истинност в административното производство, установен в чл. 7 от АПК. Не се споделят доводите на процесуалния представител на ответника, заявени в пледоарията му по същество на делото, че, ако И. е искал, но действително не е могъл да присъства на проверката, е следвало да отправи такова искане до органа като напише официално писмо. Обстоятелството, че това искане на И. не е отправено до органа официално в писмен вид, не може да се противопостави на факта, че такова искане действително е било отправено до органа в комуникацията му с членове на проверяващия екип и в този смисъл волята му е била известна на органа. Липсват основания да се приеме, че установеният в чл. 11 от АПК принцип за бързина и процесуална икономия има приоритет в работата на държавната администрация пред този за истинност. Съществуващата съдебна практика в този смисъл е непротиворечива.

Не се споделя становището на ответника, че по отношение на И. И. не е налице нито едно от основанията за законосъобразност на обработването на лични данни по смисъла на чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В посочената разпоредба изчерпателно в точки от „а“ до „е“ включително са посочени основанията, които обосновават законосъобразното обработване на лични данни. В буква „г“ като такова основание е посочена необходимостта от защитата на жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице. От доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство, е видно, че И. И. пребивава за продължително време извън страната, а баща му е с влошено здравословно състояние, поради което не може да се грижи сам за безопасността на неговото жилище, находящо се в партерния етаж на многофамилната жилищна сграда на [улица] гр. Варна. Доказателство за продължителните отсъствия на И. от страната е и представената от МВР ГД „Гранична полиция“ справка, приложена на лист 125 от делото. Тези факти са напълно игнорирани от органа при постановяване на проверявания административен акт.

Недоказано и необосновано е твърдението на органа, че за поставяне на камерата пред жилището на И. И., разположено в партерния етаж на сградата, липсва съгласие на Общото събрание на Етажната собственост. Към делото от лист 16 до лист 21 е приложен Протокол № 8 от проведено на 08.12.2022 г. Общо събрание на Етажната собственост в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, кв. Виница, [улица]. В него под т. 6 от дневния ред е прието решение на собственика на ап. 2 (без да се посочва името му) да монтира 2 бр. камери. Тяхното местоположение също не е конкретизирано при вземане на решението. От органа не са извършени действия по установяване кое е лицето, на което етажните собственици са разрешили да постави камери за видеонаблюдение.

В допълнение към горното съдът установи, че при налагане на глобата органът не е посочил правилно нарушената правна норма. В оспореното решение като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 58, §1, букви „д“ и „е“ на Регламент (ЕС) 2016/679. В тази разпоредба са изброени лимитативно единствено правомощията за разследване на надзорните органи. Конкретно в посочените букви „д“ и „е“ са разписани правомощията: 1/ да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи и 2/ да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка. Анализът на горните текстове сочи, че те не съдържат императивни разпоредби, съответно не обвързват администратора на лични данни със задължение да спазва определено правнорегламентирано поведение, както и не изискват от него да извършва или да не извършва определени правнозначими действия. С такова обвързващо администратора правно действие е разпоредбата на чл. 31 от приложимия Регламент, съгласно който при поискване администраторът и обработващият лични данни и — когато това е приложимо — техните представители си сътрудничат с надзорния орган при изпълнението на неговите задължения. Текстът на тази разпоредба от съюзното право е транспониран в националното законодателство в чл. 12а, ал. 1 от ЗЗЛД, която гласи, че при поискване администраторът и обработващият лични данни оказват съдействие на комисията при изпълнение на нейните задачи и правомощия. Нарушенията на чл. 12а, ал.1 от ЗЗЛД подлежат на санкция по реда на чл. 85, ал. 2 от същия закон, който препраща към санкциите, предвидени в чл. 83, § 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. В разглеждания случай органът неправилно е посочил нарушената правна норма.

С оглед изложените съображения оспореното решение е незаконосъобразно в частта, с която на И. Д. И. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

Аналогични на горните са съображенията на съда и относно втората диспозитивна част на решението, с което на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на И. И. е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл. 6, § 1, букви „а“-„е“ от същия Регламент, а именно - да преустанови видеонаблюдението на чужд имот (части от дворно място около жилищната сграда) чрез пренасочване на монтираната видеокамера към неговия имот, а при невъзможност чрез демонтиране. Изложените в жалбата доводи по естеството си са такива за незаконосъобразност на оспорената решение. В конкретния случай поради оставеното без уважение искане на И. И. проверката да се извърши в негово присъствие след завръщането му в България през 2024 г., са останали неизяснени факти и обстоятелства, които са относими към предмета на административното производство, както и без да са взети предвид възраженията и обясненията на лицето, а същите са игнорирани от органа, от което следва извод, че решението е постановено в нарушение на чл. 35 от АПК. Актът е постановен и в противоречие с доказателствата, събрани в хода на административното производство. С оглед на това и по отношение на този диспозитив на решението е налице нарушение на принципа за истинност, закрепен от законодателя в чл. 7 от АПК.

Горното мотивира съда да приеме, че оспореният административен акт и в двете диспозитивни части, не съответства и на целта на закона – основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1360 лв. /хиляда триста и шестдесет/ лева, от които 10 лева – държавна такса, 300 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба до КЗЛД и 1050 лева за изготвяне на жалба до съда и за процесуално представителство.

Водим от горното на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът