Решение № 535 от 11.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 926/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на „О.Л.“ ЕООД, ЕИК •••••••, с която се иска осъждането на главния ответник „Б.Д.Р. ЕООД, ЕИК •••••••, а при условията на евентуалност „Р.С. И." ООД, ЕИК ••••••• като главен изпълнител: на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД да му заплатят сумата от 58 674, 90 лева - представляваща договорно възнаграждение за изпълнение на етап III - узаконяване и регистрация на асансьорите съгласно договор от 21.11.2016 и Фактура № 23972 на 26.09.2017 г., а на основание чл.92 ЗЗД сумата от 6250, 00 евро (с левова равностойност от 12 223.94 дева) - представляваща неустойка за забава съгласно чл.10.1.2. от Договора, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 20.05.2022 г до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между него и „Б.Д.Р. ЕООД /като Възложител/, „Р.С. И." ЕООД /като Главен изпълнител/ е сключен Договор за доставка и монтаж на асансьори от 21.11.2016 г., съгласно който „Б.Д.“ възлага, под контрола и координацията на Главния изпълнител - Р.С. И., а Подизпълнителят „О.Л.“ приема и се задължава възмездно да изпълни описаните в Приложение № 1 към Договора дейности - Доставка и монтаж на 7 бр. асансьори с марка OTIS, осигуряване на техническа документация на български език, както и организиране и извършване на узаконяване на монтираните асансьори. За изпълнение на задълженията по Договора Възложителят се задължава да заплати цена в общ размер на 125 000 евро без ДДС в левовата равностойност по официалния курс на БНБ към датата на плащането. Условията и етапите на плащането са уговорени в пункт III от Договора, като последното плащане в размер на 20 % от Цената по Договора е дължимо при изпълнение на етап III - узаконяване и регистрация на асансьорите пред ГД „ИДТН" или пред други органи за технически надзор на асансьорите. За целите на това плащане „О.Л.“ уведомява писмено Възложителя и Главния изпълнител за регистрацията на асансьора. В изпълнение на задълженията си по Договора, „О.Л.“ е завършило Етап III - узаконяване и регистрация на асансьорите пред ГД „ИДТН" на 26.09.2017 г., когато са били издадени надлежно Удостоверения за регистрация на всички 7 асансьори, за което същия ден са уведомени Възложителя и Главния изпълнител, а на 10.11.2017 г. между трите страни по Договора е подписан приемо-предавателен протокол за предаване на Удостоверения за регистрация, Ревизионни книги и техническа документация на всички 7 асансьори. С оглед надлежното изпълнение на задължения по Договора и приемане на работата от Възложителя и Главния изпълнител, те дължат заплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно договореното /т. 3.3. и т. 3.8. от Договора/ Възложителят заплаща възнаграждението по Договора чрез Главния изпълнител съобразно подписания протокол и след издаването на фактура от „О.Л.“ в сроковете, подробно договорени в т. 3.8. от Договора, но не по-късно от 30 дни от датата на издаване на фактурата. „О.Л.“ издава Фактура № 23972 на 26.09.2017 г. за остатъка от цената по Договора в размер на 20 % или сума в размер на 58674.90 лв. с ДДС, което следва да бъде заплатено в срок до 26.10.2017 г. и което задължение не е изпълнено от възложителя в определя в договора падеж. За вредите от забавеното изпълнение след 26.10.2017г съгласно т. 10.1.2 от Договора възложителя дължи и неустойка в размер на 0.1 % върху общата цена по договора за всеки ден забава, но не повече от 5 % или сумата от 6 250, 00 евро с левова равностойност от 12 223, 94 лева.

Ответникът „Р.С.И." ООД, не оспорва, че е страна по Договора за доставка и монтаж на асансьори от 21.11.2016 г. Твърди, че съгласно чл. 3.3 във връзка с чл. 7.2.1, буква "Г“ от Договора цената се заплаща от главния изпълнител, в случай, че същата му бъде платена от Възложителят. Последният не е заплащал на Главния изпълнител частта от цената по Договора, представляваща последно плащане в размер на 20% от цената по Договора, съгласно чл. 3.1.2, буква „с" от Договора. В този смисъл е и сключен между страните Анекс от 25.05.2018г. При монтажа на асансьорите, както и при последващото им узаконяване не е извършено реалното им изпробване, тъй като към този момент обектът е захранван с временен ток, който не покрива изискванията на ищеца и създава предпоставки за сериозен риск за повреда на двигателите на асансьорите. Затова с ищеца е постигнато устно споразумение за изменение на договора, според която последното плащане по Договора да се извърши след въвеждане в експлоатация на комплекса, захранване с постоянен трифазен ток на сградите и асансьорите, и извършване на реални проби, и при условие, че не се констатират недостатъци при тестването. След въвеждане на сградата в експлоатация и извършване на тестовете на асансьорите се констатират недостатъци в изпълнението, за което е уведомен както главния изпълнител, така и ищеца. На проведен на 14.12.2018 г. тристранна среща ищецът поема ангажимент да отстрани констатираните дефекти и недостатъци, които не са отстранени и към подаване на отговора.

С допълнителната искова молба ищецът счита изложеното в отговора на ответника „Р.С.И." ООД относно Договора за строителство от 15.04.2015г. и Анекс № 1 към него за неотносимо към спора. С Анекс № 1 към Договор за строителство от 15.04.2015 г., страните са уговорили, че същият следва да се счита за сключен за изграждане и предаване на комплекса до етап Акт образец 15 (включително), а Главният изпълнител твърди, да е установил недостатъци и дефектите след 17.07.2018 г., т.е. повече от година след въвеждането в експлоатация. Относно представената кореспонденция от 1 март 2018 г. се твърди, че тя е в смисъл, че представителя на Отис иска да бъдат върнати „времянките" (временното захранване) докато се изчаква постоянното захранване, и с този ток бъде извършено тестването. Твърденията за сключен анекс в устна форма като противоречащи на чл. 14.03. от Договора от 21.11.2016г. са неоснователни. Оспорват се и твърденията за некачествено изпълнение, както и че същите не са отстранени. Претенции към Възложителя за заплащане на суми за поправки на некачествено изпълнени СМР не са отправяни, с оглед на което възраженията за наличие на такива се считат за неотносими.

С отговора на исковата молба, ответникът „Б.Д. Р.“ ЕООД не оспорва сключването на договора за доставка и монтаж на асансьори от 21.11.2016 год. Оспорва твърденията, че ищецът е изпълнил надлежно своите задължения по договора. Доставените асансьори не са произведени в съответствие с приложение № 1, описанието и техническите спецификации, изискванията на Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства. Монтажа на асансьорите от подизпълнителя е извършен некачествено, което препятства нормалното използване на съоръженията и намалява експлоатационни им живот. При монтажа са допуснати изменения и изкривявания в релсите, които водят до изменения и на цялата геометрия на сградите (асансьорната клетка и затварянето около нея, респективно площадки, стени и врата на асансьор) и усукване в конструкцията на шахтата, респ. невъзможност да се изпълни първоначално проектираното затваряне. Тези недостатъци се твърди да са скрити и да са установени едва след пускането на съоръженията в експлоатация. Впоследствие заради лошо изпълнения монтаж (изкривявания в релсите) се наложило и изместване на врати, което изместване предизвика и естетични проблеми, които съпътстват функционалните. За недостатъците ищецът е уведомен незабавно с електронни писма от 10.12.2018 год. и от 27.12.2018 год. Гаранционният срок за доставените съгласно договора съоръжения е 120 месеца, считано от датата на узаконяване на асансьорите. За целта между страните е уговорено сключването на договор за пълно сервизно обслужване за същия период. Посоченият договор е подписан от страна на възложителя и подизпълнителя на 21.01.2019 год. (Доказателство N2 1). По време на гаранционния срок са се появили множество съществени дефекти и недостатъци в оборудването, за които подизпълнителя е уведомяван многократно като на 12.04.2019 год. на ищеца е връчена и нотариална покана, с която е определена дата за съвместно констатиране на дефектите и определяна на срок за отстраняването им. „О.Л.“ ЕООД не са изпратили свои представители, нито са отговорили на поканата. Въз основа на изложеното се прави искане да се приеме за съвместно разглеждане възражение за прихващане за вземане за отстраняване на констатираните некачествено изпълнени СМР в размер на сумата от 80 000 лв. Счита вземането за погасено по давност.

С допълнителната искова молба по отговора на „Б.Д. Р.“ ЕООД, ищецът твърди, че доставката и монтажа са изпълнени в срок и са приети от „Б.Д.Р. ЕООД, като е платена цената по чл. 3.1.2 б. „а" и „б" от Договора от 21.11.2016 г. Предвид заплащане на цената за приетата работа, следва да се приеме, че възложителят е приел работа по Договора от 21.11.2016г. и не е имал възражения към ищеца за монтажа. Едва от края на 2018г. е започнала кореспонденция между дружествата за корекции по асансьорите, когато и Договорът от 21.11.2016г. е изпълнен, а цялата документация и Удостоверенията за регистрация са предадени на 10.11.2017 г. С електронно писмо Г.Й. - оперативен мениджър за страната, а към настоящия момент и управител, е посочила констатираните недостатъци по седемте монтирани асансьора и е посочила как ще бъдат отстранени. Всички корекции са извършени от О.Л. ЕООД или от негови подизпълнители за сметка на ищеца, а асансьорите са безопасни за употреба и се ползват. В началото на месец юли 2019г. О.Л. ЕООД е възложило на „Лифтмонтаж“ ЕООД и след това заплатило сума в размер на 3000, 00 лева за корекция на релсов път, корекция на 4 броя врати и корекция на машина на един брой асансьор на обект „The Royal park Boyana" видно от Фактура № 215 от 03.07.2019Г. и доказателства към нея за плащане на сумата. На 02.03.2020г. е подписан Приемо- предавателен протокол между О.Л. ЕООД и Бестлифт ООД за корекция на релсов път и коригиране на 4 бр. шахтови врати след корекция на релсов път за същия обект за което съгласно Фактура № 99 от 02.03.2020Г. и фактура 98 от 02.03.2020г е платено възнаграждение в размер на 1200, 00 лева. Оспорва се, че приложените с отговора Ревизионни книги са представени в цялост.

С отговора на допълнителната искова молба „Б.Д. Р.“ ЕООД поддържа възраженията изложени в отговора. Оспорва, че представените с допълнителната искова молба фактури и платежни нареждания установяват отстраняването на констатираните дефекти в изпълнението.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

За основателността на исковата претенция по главния иск следва да се установи наличието на следните предпоставки: сключване между страните на договор за доставка и монтаж на асансьори; изпълнение на задължението от страна на подизпълнителя за доставка, монтаж и узаконяване на асансьорите; приемане на изпълнението от страна възложителя; размерът на задължението за плащане на цената; падежът на задължението на плащане на цената; евентуално кой от двамата ответници е пасивно задължен за плащането на цената.

В тежест на ответниците при доказване на горните обстоятелства е да докажат наличието на некачествено изпълнение/с дефекти, както и че изпълнителят е уведомен незабавно за дефектите.

Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява от представения по делото договор (л. 6), че на 21.11.2016 г. ищеца „О.Л.“ ЕООД (в качеството на подизпълнител), главният ответник „Б.Д. Р.“ ЕООД (в качеството на възложител) и евентуалния ответник „Р.С.И.“ ООД (в качеството на главен изпълнител) сключват договор за доставка и монтаж на асансьори. Предмет на договора е доставката, монтажа, осигуряване на техническата документация и узаконяването на седем асансьора в седем входа в строящия се жилищен комплекс на възложителя. Съгласно раздел I, т. от договора изпълнението следва да се осъществи от подизпълнителя под контрола и координацията на главния изпълнител.

Предмет на настоящото производство е изпълнението на III етап от договора – „Узаконяване“ на доставените асансьори от подизпълнителя (раздел I т. 1.1. б. „d“ от договора). Срещу изпълнението на това задължение от подизпълнителя възложителят дължи заплащане на последните 20% от цената по договора от 125 000, 00 евро без ДДС (раздел III т. 3.1. б. „с“ от договора). Съгласно уговореното между страните за дата на „узаконяване“ ще се счита датата на регистрацията им пред Главна дирекция „Инспекция за държавен и технически надзор“ или друг орган за технически надзор, като условие подизпълнителят да получи плащането за изпълнението на този етап от договора е и писмено да уведоми възложителя и главния изпълнител за регистрацията.

В тази връзка, за да докаже изпълнението на задължението си за „узаконяване“ на асансьорите, ищецът представя по делото разпечатка от електронна кореспонденция (л. 15). От документа, чието съдържание не е оспорено от ответниците, се установява, че на 26.09.2017 г. представител на подизпълнителя изпраща съобщение, с което го уведомява за регистрацията на процесните седем асансьора. По делото са представени съответно и седем удостоверения за регистрация от същата дата 26.09.2017 г. (л. 17-20 гръб). От представения по делото от ищеца приемо-предавателен протокол (л. 21), чието съдържание също не е оспорено от ответниците, се установява, че на 10.11.2017г. от подизпълнителя „О.Л.“ ЕООД са предадени на възложителя „Б.Д. Р.“ ЕООД и главния изпълнител „Р.С.И.“ ООД седемте удостоверения за регистрация от 26.09.2017 г., заедно със съответните седем ревизионни книги и една папка с техническа документация за асансьорите.

При това положение съдът намира, че задължението на подизпълнителя за „узаконяване“ на асансьорите е изпълнено, поради което за възложителя възниква задължение за заплащане на цената за последния III етап от договора.

Неоснователно е възражението на ответниците, че изпълнението на задължението по договора за монтаж не е прието, поради наличие на дефекти, които не са отстранени, по следните съображения:

Твърденията за некачествено изпълнение на асансьорите включват: че те не функционират, имат наличие на шум и вибрация при движение и движение на кабини в страни. Оплакванията са посочени от възложителя и главен ответник по делото в електронна кореспонденция от декември 2018 г. (л. 224), покана от 12.04.2019 г. (л. 48) и отговора на исковата молба на главния ответник (л. 71, първи абзац) и от подизпълнителя и евентуален ответник по делото в отговора на исковата молба (л. 38 гръб, първи абзац). По отношение на тези твърдения съдът намира следното:

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) асансьорите следва да се регистрират или пред Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГД „ИДТН“) или лицензиран от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) орган. Към заявлението за регистрация следва се представят наред с други документи и декларация за съответствие със съществените изисквания, определени с Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (чл. 20, ал. 2, т. 7 НБЕТНА). Декларация за съответствие се съставя за асансьорите, чието съответствие е оценено съгласно приложимата процедура за оценяване на съответствието по чл. 10 (чл. 11 НСИОСАТПУ). В чл. 10 НСИОСАТПУ са изброени процедури за оценяване на съответствието. В Приложение № 4 към чл. 10 НСИОСАТПУ са описани подробно процедурите с оглед различния обект на оценяване. В раздел IV към Приложение № 4 към чл. 10 НСИОСАТПУ са посочени правилата за съответствие въз основа на проверка на единичен продукт за асансьори. Лицето, което монтира асансьора подава заявление за проверката му от лицензиран орган (т.2.2.). Съгласно т. 4 оценяващ орган извършва различни проверки, като „изпитванията включват най-малко тези, посочени в раздел VI, т. 3.3.“. Това са изпитвания за: а) функциониране на асансьора както без товар, така и при максимален товар, за да се гарантира правилното монтиране и работата на предпазните устройства (блокиращи стопове, заключващи устройства и др.); б) функциониране на асансьора както без товар, така и при максимален товар, за да се гарантира правилното функциониране на предпазните устройства в случай на прекъсване на електрозахранването; в) статично изпитване с натоварване 1, 25 пъти повече от номиналния товар. След тези изпитвания проверяващият орган трябва да осъществи проверка за това дали са настъпили деформации или износване, които биха могли да нарушат използването на асансьора. Следователно за регистрирането на асансьор по реда на НБЕТНА същият следва да премине успешно изпитвания от лицензиран орган, включително в режим на работа.

В настоящия случай видно от приложените по делото седем удостоверения за регистрация от 26.09.2017 г. процесните седем асансьора са регистрирани пред „Естима КМ“ ООД, лицензиран орган пред председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Щом асансьорите са регистрирани пред надлежен орган, то те са успешно изпитани в режим на работа, което изключва наличието на дефекти, препятстващи нормалното им функциониране. При това положение съдът намира, че към датата на издаване на удостоверенията на 26.09.2017 г., което е и условие за получаване на последната част от цената по договора, асансьорите са в състояние, позволяваща експлоатацията им по предназначение.

Съдът намира за недоказано твърдението на ответниците, че по време на регистрацията по указания на подизпълнителя „реално тестване“ не е извършено, тъй като временният ток може да увреди двигателите на асансьорите. Не се доказва, че представители на подизпълнителя имат възражения към временното захранване за функционирането на асансьорите (видно от искането на представител на подизпълнителя от 01.03.2018 г. на л. 46 гръб отново да бъде пуснато временно захранване до асансьорите). Не се доказва и възражението, че за последните не е извършвана изискуемата се по закон проба.

Приложените удостоверенията за регистрация не са оспорени от страните нито в настоящото производство, нито при приемането им от ответниците с протокол от 10.11.2017 г. (л. 21). С приемането на удостоверенията за регистрация на 10.11.2017 г. без възражения ответниците приемат, че асансьорите са регистрирани. Както се посочи регистрирането на асансьорите означава, че те са проверени, тествани за съответствие със законови изисквания и са функционално пригодни. Следователно с приемането на удостоверенията с протокола от 10.11.2017 г. ответниците приемат, че към датата на регистрация 26.09.2017 г. асансьорите са проверени, че са годни за експлоатация по предназначение. Косвено този извод се подкрепя и от издаденото разрешение за ползване на комплекса от 17.07.2018 г. При това положение оплаквания от възложителя след 10.11.2017 г. - от декември 2018 г. (л. 224) и поканата от 12.04.2019 г. (л. 48), касаещи функционирането на асансьорите, са неотносими към изпълнението на задължението на подизпълнителя за узаконяване на асансьорите по процесния договор от 21.11.2016 г. Въпросът дали след приемане на изпълнението чрез подписване на протокола от 10.11.2017 г. функционалната пригодност на асансьорите е променена е извън предмета на настоящото производство, който е изпълнение на задължението на подизпълнителя за узаконяване на асансьорите, т.е. предаването им на възложителя след като лицензиран орган установи, че са годни да работят. За дефекти след датата на регистрация изпълнителят носи гаранционна отговорност, такава по Договора за поддръжка от 21.01.2019 г.( л. 77). Този извод се потвърждава от т. 4.1.3 от договора за поддръжка, според който срокът на договора за поддръжка започва да тече от датата на регистрация или от 26.09.2017 г. Възражението на ответниците за функционална негодност на асансьорите не може да се приема и на още едно основание. Анализът на формулировката на изявленията на ответниците в отговорите на исковите молби, че при регистрирането тестване не е извършвано сочи, да са направени от позицията на свидетели на процеса на регистрацията - още в процеса на регистриране ответниците имат информация, че тестване на асансьорите няма да се извърши. В тази връзка, ако се кредитира твърдението на ответниците, че с тяхно знание проверка на асансьорите не е извършвана, то приемайки без забележки удостоверенията за регистрация, според който асансьорите всъщност са проверени и годни да работят, те губят възможността след приемането да правят възражения, че асансьорите са негодни и не са проверявани.

На следващо място по отношение за твърденията за дефекти, изразяващи се в дупки между плочите/стените и асансьорите, посочени от възложителя и главния ответник по делото в отговора на исковата молба (л. 70, последен абзац) и отлепени лайсни, разкъртена външна облицовка, посочени от подизпълнителя и евентуален ответник по делото в отговора на исковата молба (л. 38 гръб, първи абзац), съдът намира следното:

От една страна, гореизброените оплаквания са външни явни дефекти, несвързани с функционирането на асансьорите. Външни явни дефекти могат да бъдат установени при монтиране на асансьорите и при констатиране на такива, те следва да бъдат посочени веднага, както и какви права във връзка с тези недостатъци възложителя упражнява. В противен случай закона презумира, че изпълнението се приема въпреки недостатъците, като възложителя губи възможност да упражнява насрещни права във връзка с тях (чл.264, ал. 3 ЗЗД). Отделно от това предмет на настоящото производство е дължимостта на възнаграждението за етап III от договора „узаконяване“. Монтирането е предмет на етап II и възраженията за дефекти са относими към изпълнението на III етап само доколкото тези дефекти биха се явили пречка за узаконяването на асансьорите, поради което описаните външни дефекти са неотносими към настоящото производство. Следва да се отбележи, че по делото не се доказва към подизпълнителя да са правени оплаквания от монтажа, свързани с външни дефекти на асансьорите, несвързани с функционирането им, нито преди тяхното регистриране на 26.09.2017 г., нито в електронната кореспонденция от декември 2018 г. (л. 224) или в поканата от 12.04.2019 г. (л. 48). Такива оплаквания се правят едва в отговорите на исковите молби от 2022 г., поради което освен че са неоснователни те са и несвоевременни.

По отношение на твърденията за съществуващи дефекти, отразени в ревизионните книги на асансьорите, съдът намира следното:

От приложените от насрещните страни по делото ревизионни актове от ревизионните книги на асансьорите, чието съдържание не е оспорено, се установява, че всички седем асансьора са в техническа изправност и няма забележки по тях, както следва:

• за асансьор в сграда „A“ с рег. № •37 (л. 92-99) – в последния ревизионен акт от 17.05.2022 г. (л. 99) за асансьор с рег. № •37 е отразено, че „няма забележки“ по асансьора;

• за асансьор в сграда „Б“ с рег. № •36 (л. 100-107)– в бележките от 11.08.2022 г. (л 197 гръб) към последен ревизионен акт от 17.05.2022 г. за асансьор с рег. № •36 е отразено, че асансьорът е технически изправен;

• за асансьор в сграда „В“ с рег. № •40 в ревизионна книга (л. 108-115, (погрешно отбелязан в ревизионните актове с рег. № •37) – в бележките от 11.08.2022 г. (л 198 гръб) към последен ревизионен акт от 17.05.2022 г. за асансьор с рег. № •40 (погрешно отбелязан в ревизионните актове с рег. № •37) е отразено, че асансьорът е технически изправен;

• за асансьор в сграда „Г“ с рег. № •38( л. 116-125) – в бележките от 11.08.2022 г. (л 199 гръб) към последен ревизионен акт от 17.05.2022 г. за асансьор с рег. № •38 е отразено, че асансьорът е технически изправен;

• за асансьор в сграда „Д“ с рег. № •41 (л. 126-133)– в бележките от 11.08.2022 г.л 200 гръб) към последен ревизионен акт от 17.05.2022 г. асансьор с рег. № •41- е отразено, че асансьорът е технически изправен;

• за асансьор в сграда „Е“ с рег. № •42 (л. 134-141) – в последен ревизионен акт (л.

140) от 17.05.2022 г. е отразено, че „няма забележки“ по асансьора;

• за асансьор в сграда „Ж“ с рег. № •39 (л. 142-148) – в последен ревизионен акт (л.

147) от 17.05.2022 г. е отразено, че „няма забележки“ по асансьора.

При това положение съдът приема, че с регистрирането на асансьорите на 26.09.2017 г. подизпълнителят изпълнява задължението си от III етап от договора от 21.11.2016 г. за „узаконяване“ им, а на 10.11.2017 г. с приемането на удостоверения без забележки възложителят и главният изпълнител приемат изпълнението на това задължение.

По отношение на размера на задължението, както бе посочено срещу изпълнение на задължението за узаконяване на асансьорите възложителят дължи на подизпълнителя 20% от цената по договора от 125 000, 00 евро без ДДС (раздел III т. 3.1. б. „с“ от договора) или 25 000, 00 евро без ДДС. Доколкото ищецът „О.Л.“ ЕООД е регистриран по ЗДДС (обстоятелство, което се установява от направената служебна справка от съда - https: //ec.europa.eu/taxation_customs/vies/#/vat-validation-result), то дължимата сума е в размер на 30 000, 00 с ДДС (при ставка от 20% ДДС) или 58674, 90 лева (при фиксиран курс евро/лева 1.95583).

По отношение на падежа на задължението в раздел III, т. 3.3. и следващите от договора е уреден начин за плащане на задължението на възложителя – при изпълнение на етап от договора подизпълнителят издава фактура на главния изпълнител (т. 3.4.); главният изпълнител от своя страна издава фактура на възложителя (т. 3.8.); след получаване на сумата от възложителя главният изпълнител превежда сумата на подизпълнителя. В т. 3.8 са посочени сроковете за плащане, като в заключение е посочено, че при всички положения главният изпълнител следва да заплати сумите по договора не по-късно от 30-дни от издаване на съответната фактура. Същевременно съгласно т. 10.1.2. от договора при забава в плащането на цената от възложителя, последния дължи неустойка за забава на подизпълнителя. От описания начин за плащане и санкцията при забава в тежест на възложителя съдът намира, че страните са уговорили издадената фактурата от подизпълнителя до главния изпълнител да представлява не само покана за плащане до главния изпълнител, но и уведомление за изпълнението и покана за плащане до възложителя. Следователно възложителят следва да изпълни задължението за заплащане на цената на подизпълнителя – било пряко, било чрез главния изпълнител, най-късно в 30- дневния срок от издаване на фактурата от подизпълнителя, тъй като след изтичане на този срок възложителят изпада в забава.

По делото е представена фактура (л. 22) от дата 26.09.2017 г. от подизпълнителя и ищец по делото „О.Л.“ ЕООД до главния изпълнител и евентуален ответник по делото „Р.С.И.“ ООД за сумата от 58674, 90 лева с ДДС - „Плащане в размер на 20% от сумата за регистрация (...)“. Посочената сума се равнява на 30 000, 00 евро с ДДС - 25 000, 00 без ДДС или 20 % от цената по договора от 125 000, 00 евро без ДДС. В отговора на исковата молба евентуалният ответник и главен изпълнителя „Р.С.И.“ ООД потвърждава, че процесната фактура от 26.09.2017 г. е осчетоводена в счетоводството му. Следователно с това изявление се признава получаването на фактурата, представляващо и покана за извършване на плащане в размер на 20% от цента по договора в срок както за главния изпълнител, така и за възложителя. Съгласно договора срокът за изпълнение на задължението е 30-дневен, считано от издаване на фактурата, поради което плащането на възнаграждението за III етап следва да се извърши в срок до 26.10.2017 г. Между страните е безспорно обстоятелството, че плащане на цената от възложителя не е извършвано нито чрез главния изпълнител, нито директно на подизпълнителя. Плащане на сумата от подизпълнителя също не е извършвано. Доколкото плащане на задължението от възложителя към главния изпълнителя не е осъществено, то главният изпълнител не притежава пасивна материална легитимация по главния иск, а титуляр на задължението към подизпълнителя е възложителят „Б.Д. Р.“ ЕООД.

Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по главния иск по давност.

Вземането за изпълнение на договора се погасява с петгодишна давност (чл. 110 ЗЗД), като давностният срок спира докато трае съдебния процес относно вземането (чл. 115 б. „ж“ ЗЗД). В процесния случай задължението за заплащане на цената за изпълнение на последния етап от договора става изискуемо на 27.10.2017 г., като до подаване на исковата молба 20.05.2022 г. петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което и към този момент вземането не е погасено.

Предвид гореизложеното съдът следва да уважи изцяло иска срещу главния ответник „Б.Д. Р.“ ЕООД за заплащане на сумата от 30 000, 00 евро с ДДС (равняваща се на претендираните от ищеца сумата от 58674, 90 лева), представляваща 20 % от цената по договора. Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК обаче искането за присъждане на сумата от 58674, 90 лева, следва да бъде уважено не в заявената от ищеца левова равностойност, а в евро, тъй като това е валутата, която е договорена и в която възниква задължението.

Като законова последица при основателност на главния иск, съдът следва да уважи и искането за присъждане на закона лихва върху присъдената сума от 30 000, 00 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба (20.05.2022 г.) до окончателното й изплащане.

Отчитайки това, че предявеният за разглеждане главен иск бе доказан в своето основание и размер спрямо „Б.Д. Р.“ ЕООД, то съдът счита, че исковата претенция по главния иск срещу евентуалния ответник „Р.С.И.“ ООД не подлежи на разглеждане в рамките настоящото производство, тъй като не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие, под което той е предявен, а именно главният иск срещу предпочитания ответник да бъде отхвърлен изцяло или частично.

По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) валидна неустоечна клауза, 2) изпадане на ответника в забава по отношение плащането на главницата, 3) размер на неустойката.

Съгласно раздел Х, т. 10.1.2 от договора при забава в плащане на цента по договора с повече от 5 дни, възложителят дължи неустойка в размер на 0, 1 % от цената по договора без ДДС за всеки ден забава, но не повече от 5% от същата. Както бе установено по делото считано от 27.10.2017 г. възложителят и главен ответник по делото „Б.Д. Р.“ ЕООД е в забава за изпълнение на задължението си към подизпълнителя и ищец „О.Л.“ ЕООД за заплащане на сумата от 20 % от цената по договора. Задължението не е платено и към настоящия момент, поради което за възложителя възниква задължение за плащане на неустойка за забава. При това положение от 01.11.2017 г. (шестия ден на забава) възложителят дължи на подизпълнителя заплащане на неустойка за всеки ден забава в размер на 0, 1 % от цената по договора от 125 000, 00 евро или по 125 евро на ден. Тъй като плащане изобщо не е извършено за възложителя възниква задължение за заплащане на неустойка в максимално уговорения размер от 5% от цената по договора, което се равнява на 6250 евро (125 000•5%).

Исковата претенция за неустойка обаче следва да се отхвърли, тъй като съдът намира за основателно възражението за погасяване по давност на задължението по заплащане на неустойка. Съгласно чл. 110, б. „б“ ЗЗД с тригодишна давност се погасяват задълженията за неустойка за неизпълнен договор, като за този вид задължения давността започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. В настоящия случай неустойката за забава не може да надвишава 5% от цената по договора, което се равнява на 6250 евро (125 000•5%) или 50 дни забава (6250/125). След като първият ден на забава е 01.11.2017 г., то петдесетият, последен ден на забава е 20.12.2017 г. От 20.12.2017 г. започва да тече тригодишната давност, която изтича на 20.12.2020 г., т.е. преди подаване на исковата молба на 20.05.2022 г., поради което вземането за неустойка е погасено по давност.

Поради отхвърляне на иска за присъждане на неустойка неоснователно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

С отхвърляне на иска за неустойката срещу предпочитания ответник „Б.Д. Р.“ ЕООД се сбъдва условието, под което е предявен иска срещу евентуалния ответник „Р.С.И.“ ООД. Този иск също следва да се отхвърли, тъй като изискуемостта на претенцията за неустойка спрямо двамата ответници започва да тече от един и същи момент, а от 20.12.2017 г. до 20.12.2020 г. и спрямо евентуалния ответника е изтекъл срок, който е по-дълъг от предвидената в чл.110, б. „б“ ЗЗД давност.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца съобразно уважената част от исковете. Той представя списък по чл. 80 ГПК (л. 290) и доказва направата на такива, както следва: 2 835, 95 лева държавна такса (л. 31); 6 240, 00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение (л. 291 и следващите.) Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатското, което е под минималните размер от 6 321, 90 лева без ДДС (2650+ (70898, 84−25000)×0, 08), изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не се доказва обаче направата за разноски за обезпечение на иска в размер на 40, 00 лева и такса за образуване на изпълнително дело в размер на 60, 00 лева, поради което същите не следва да се присъждат.

При това положение с оглед уважената част от иска на ищеца следва да се присъди сумата от 7 511, 13 лева ((2835, 95+6240)•58674, 90/70898, 84), която следва да се заплати от главния ответник по делото.

Право на разноски има и главния ответник, съобразно с отхвърлената част от иска.

Той претендира разноски в размер на 3 000, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, но не представя доказателства за направата на такъв разход, поради което искането следва да се отхвърли.

Право на разноски има и евентуалния ответник по делото. Той претендира такива.

Списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването на разходи са представени едва след приключване на съдебното заседание, поради което искането за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

При тези мотиви, съдът