Решение № 151 от 31.5.2022 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 188/2022 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 261554 /12.05.2021 год. на Ф. М.. Х., ЕГН••••••••••, от с. Б., община Т., ул. „П.“ №•• срещу решение № 260041/16.04.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик, поправено с решение № 260076/12.11.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик с което е осъдена да заплати на В. Г. ДР. от гр. Т., ул. Св.Св. К.М.№• сумата в размер на 1194, 20 лв., представляваща сторените от нея като пълномощник разноски: по гр. д. №170/2014 год. по описа на Районен съд-Т. сумата в размер на 1047 лв. и по гр. д. №353/2015 год. по описа на Районен съд-Т. сумата в размер на 147.20 лв., по сключени договори за правна помощ и съдействие за водене на посочените дела, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 1194, 20 лв., считано от датата на предявяване на иска 10.12.2019 год., до окончателното й изплащане. Посочено е, че обжалваното решение е постановено в отклонение от процесуалния и материалния закон. Първоинстанционният съд отказал да разгледа и се произнесе по същество по трите заявени от въззивника възражения за прихващане; допуснал събиране на гласни доказателства по нередовно заявено искане за събирането им и относно обстоятелства, подлежащи на установяване с писмени доказателства, както и дал безрезервна вяра на разпитаните като свидетели лица.Не били изложени мотиви, какви разходи са включени в присъдените на въззиваемата страна суми, не били разгледани направените детайлни възражения срещу всеки един от разходите, посочени в исковата молба, отговорен ли е въззивника за пълния размер на направените разходи или за част от тях, както и не били разгледани възраженията за лошо изпълнение на поръчката, респ. за неизпълнен договор, както и отправени три възражения за прихващане-две от тях били само споменати в обжалвания съдебен акт, а заявеното с т.2.3.4 от молбата от дата 15.03.2021 год. за сумата от 840 лв., равностойността на 1 000 турски лири, даже не било посочено. Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за отхвърляне на неоснователната искова претенция, респ. в случай, че бъде счетена за основателна, да бъде извършено съдебно прихващане с вземанията на въззивника срещу въззиваемата страна. Релевантни към спора с оглед въведения с въззивната жалба предмет на обжалване са само възраженията за прихващане с вземания на въззивника в размерите от по 700 лв. и 4 575.30 лв., със заявените от въззиваемата страна такива в размерите от по 318.40 лв. 1 537.93 лв. Възражението за прихващане с т.2.3.4 от молбата от дата 15.03.2021 год. за сумата от 840 лв., равностойността на 1 000 турски лири е заявено по повод отправена в хода на делото претенция на ищеца за заплащане допълнително на сумата от 2 400 лв. за неизплатени хонорари по гр. д. №170/2014 год. по гр. д. №353/2015 год., двете по описа на Районен съд-Т., която не е приета за съвместно разглеждане по делото и не е част от обжалвания съдебен акт. Решението на Районен съд Балчик е постановено по заявена с искова молба рег.№ 2909/10.12.2019 год. претенция на В. Г. ДР., ЕГН ••••••••••, от гр.Т., ул.“Св.Св.К.М.№• срещу Ф. М.. Х., ЕГН ••••••••••, от с.Б., общ.Т., ул.“П.“ №••.Релевантни към спора с оглед въведения с въззивната жалба предмет на обжалване на съдебния акт в осъдителната му част, са изложените твърдения, че ищецът в качеството си на адвокат е осъществявал процесуално представителство на ответника по гр.д.№ 170/2014 год. и гр.д.№ 353/2015 год., двете по описа на Районен съд Т..В хода на производствата били сторени разходи (такси и разноски), заплатени със средства на адвоката и подлежащи на възстановяване от клиента след приключване на делата, съобразно устните им уговорки, както следва: 1./1 537.93 лв. по гр.д.№ 170/2014 год. и 2./318.40 лв. по гр.д.№ 353/2015 год.Конкретния вид и размер на разноските са посочени в изпълнение на разпореждане на съда в молба рег. № 260571/03.02.2021 год. Претенцията е оспорена от ответника Ф. М.. Х. с отговор на искова молба рег.№ 1569/13.08.2020 год.Счита част от вземанията за погасени по давност на основанието по чл. 111 б.“б“ от ЗЗД.Сочи, че по гр.д.№ 353/2015 год., ищецът не бил положил дължимата грижа и с воденето му причинил на ответника вреди, както и не бил уведомил ответника за завеждането му, нито пък изпълнил задължението си за отчет по смисъла на чл. 284 от ЗЗД.На ищеца не било възлагано воденето на дело, което очевидно е било, че няма да завърши успешно поради липса на предпоставката по чл. 31 ал.2 от ЗС и ответникът не бил уведомяван за завеждането му.Настоява за отхвърляне на иска с предмет вземания по гр.д.№ 352/2015 год., а в условията на евентуалност заявява възражение за прихващане до размера от 700 лв., която сума ищцата е осъдена да заплати като разноски на противната страна по това дело.Отчет по смисъла на чл. 284 от ЗЗД не бил даден и по гр.д.№ 170/2014 год.Нещо повече, воденето на делото и неуведомяването на ответника за приключването му, позволило на ищеца да се разпореди с имота на ответницата, наложило същата да води няколко дела от граждански и наказателен частен характер, да стори разходи по тях, съставляващи вреда за нея.Настоява за отхвърляне на иска с предмет вземания по гр.д.№ 170/2014 год., а в условията на евентуалност заявява възражение за прихващане с вземането й за сумата от 4 575.30 лв., съставляващи разходи по делата от наказателен частен характер. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява, същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Жалбата е отчасти основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва: Исковете черпят правното си основание в разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД.Основните характеристики на договора за процесуално представителство по дела го определят като договор за поръчка. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия, а съгласно разпоредбата на чл. 285 от ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените от довереника разходи.Договорът за поръчка няма изискване за форма и е възможно съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства, като в случая неговото съществуване и съдържание се установява от приложените по делата на Районен съд Т. генерално пълномощно (отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка) и договор за правна защита и съдействие.С оглед спецификата на договорите за поръчка в настоящия случай, като сключени с адвокат и приложените множество граждански и наказателни дела, с участието на довореника и доверителя в различно процесуално качество, всички възражения, че договорът не е изпълнен, респективно не е даден отчет на клиента (който очевидно може да е както писмен, така и устен, доколкото това не е посочено изрично) са неоснователни. Относно гр.д.№170/2014 год. на Районен съд Т.: Делото е образувано въз основа на искова молба рег.№ 1207/12.06.2014 год., с която Ф. М.. Х., А. А. И., В. А. С. и С. А.а С.а, чрез пълномощника им адв.В.Д. е предявен иск за делба на сънаследствения земеделски имот: нива с площ от 51.500 дка, имот № 025004 по плана на с.П.Г., общ.Т..По делото е приложено дадено от Ф. М.. Х. на В. Г. ДР. генерално пълномощно № 01760/24.02.2012 год., включващо широк кръг правомощия, вкл. такова за съдебното поделяне на земеделския имот. В. Г. ДР. е била упълномощена за процесуално представителство и от останалите трима ищци.Делбата на имота е била допусната при квоти от по 60/180 ид.ч. за Ф. М.. Х. и по 20/180 ид.ч. за останалите трима ищци и съответно с необжалвано решение № 115/08.12.2015 год. са им били възложени в дял нива от 17.167 дка и ниви от по 5.723 дка съобразно представен от адв.В.Д. и одобрен от ОСЗ Т. проект за разделяне на делбения имот ведно със скици от дата 22.10.2015 год. Ф. М.. Х. е била осъдена да заплати ДТ в размер на 824 лв., представляваща 4 % върху стойността на дяла й. Адвокатът е заплатил като задължено лице сума в размер от 26.13 лв. по сметка на ТРС с основание-искова молба; сумата от 400 лв.- депозит за вещо лице; сумата от 20 лв.-доплащане за вещо лице.Адвокатът е заплатил от името на задълженото лице Ф. М.. Х.: сумата от 10 лв. за 2 бр. удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка; сумата от 16 лв. за 2 бр. съдебни решения, сумата от 22 лв. за 2 бр. съдебни решения; сумата от 824 лв.-окончателна ДТ. Направата на посочени разходи по водене на делото е безспорно установена с приложени по същото платежни документи. Сумата от 824 лв., определена върху възложеното в собственост на Ф.М. имущество е дължима от нея в пълен размер. Останалите разходи, изброени по-горе и възлизащи на обща стойност от 494.13 лв. са направени в полза не само на Ф.М., но и на останалите ищци, поради което като разноски за изпълнение на поръчката, същата дължи на В.Д. ¼ ид.ч. от същите, т.е. сумата от 123.53 лв. В. Г. ДР. като задължено лице е заплатила: 1./за вписване на съдебно решение в Агенцията по вписванията на дата 14.01.2016 год. сумата от 61.80 лв.; 2./ за заверка на скици -4 бр. и 4 бр. удостоверения на ОЗС Т. на дата 14.01.2016 год. сумата от 20 лв.; 3./за изработване на скица и въвеждане на промените в регистъра на собствениците и имотите на ОЗС Т. на дата 14.01.2016 год. сумата от 58 лв., съответно на скица 4 лв., на промяна в регистъра на имотите-2 лв., на промяна в регистъра на собствениците -2 лв.; 4./за изработване на скици-проект за делба на ОЗС Т. на дата 13.10.2015 год. сумата от 63 лв., съответно на скица 7 лв.; 5./на нотариус Д.П. сумата от 12 лв. за заверка на декларация на дата 19.01.2016 год.; 6./ на дата 22 01.2016 год. сумата от 5 лв. на Община Т.. Част от разходите са сторени по време на делото, а времето на направата и основанието, на което останалите суми са били заплатени непосредствено след приключване на делбеното дело, сочат, че са по повод на подготвяне и приключване на поделянето на имуществото, чрез възлагане в собственост на обособен нов имот. Разходите по п.1, п.2 и п.4 в общ размер от 144.80 лв. ползват всички ищци, поради което сумата следва да бъде поделена между тях поравно, т.е. дължима от Ф.Х. е сумата от 36.20 лв., а относно разходът по п.3 дължима от нея е сумата от 8 лв. /4лв.+2 лв.+2 лв./ за изработване скица и въвеждане на промени за един имот. За разходите по п.5 и 6 не е установена връзка с възложената от Ф.Х. поръчка и претенцията за тях не следва да бъде уважавана. Разходите за изпълнение на поръчката по делото, дължими от ответницата са в общ размер от 991.73 лв. (824 лв. + 123.53 лв. + 36.20 лв.+ 8 лв. = 991.73 лв.). Сумата в размер от 26.13 лв. по сметка на ТРС с основание-искова молба и сумата от 10 лв. за 2 бр. удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка са били заплатени на дати 09.06.2014 год. и 13.06.2014 год., а настоящата претенция е заявена на дата 10.12.2019 год.Ответницата е заявила изрично възражение за погасяването им по давност в Приложение № 2 към молбата си вх. рег.№261131/15.03.2021 год., поради което претенцията за припадащата й се 1/ 4 ид.ч. от сумата- 9.03 лв. следва да бъде отхвърлена, респ. исковата претенция уважена за сумата от 982.70 лв. (991.73 лв. - 9.03 лв.=982.70 лв.). Относно н.ч.х.д.№ 121/2016 год. на Районен съд Т., в.н.ч.х.д.№ 111/2018 год. на Окръжен съд Добрич и н.ч.х.д.№ 688/2018 год. на Районен съд Добрич Делото на ТРС е образувано по частна тъжба рег.№ 1729/29.07.2016 год. на Ф. М.. Х. срещу В. Г. ДР..С присъда № 33/14.12.2017 год., съдът е признал подсъдимата Д. за невиновна по предявеното с тъжба обвинение по чл.217 ал.2 от НК и е отхвърлил като неоснователен гражданския иск на тъжителката срещу подсъдимата за причинени имуществени вреди в размер на 12 113.25 лв.В тежест на тъжителката са били възложени сторените по делото разноски от подсъдимата в размер на 1 500 лв.С решение № 26/09.05.2018 год. по делото на ДОС е била отменена присъдата на ТРС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.Поради постъпил отвод на съдия, делото е било изпратено за разглеждане от Районен съд Добрич, прекратил с определение № 27 /27.01.2020 год. делото си, образувано по частна тъжба на Ф. М.. Х. срещу В. Г. ДР. за евентуално извършено престъпление по чл. 217 ал.2 от НК и материалите по делото са били изпратени на Районна прокуратура с оглед разследване на евентуално извършено престъпление от общ характер по чл. 217 ал.4 от НК. Разноските в наказателното производство се присъждат по правилата на чл.187-чл.190 от ГПК.Отговорността за разноски по делото е деликтна по естеството си, но може да бъде реализирана само във висящ процес, което изключва възможността за съдебната им компенсация в друго производство, т.е.възражението за прихващане с вземането на ответницата за сумата от 4 575.30 лв., съставляващи разходи по делата от наказателен частен характер е неоснователно. Районен съд Балчик е уважил претенцията за сумата от 1 537.93 лв. по гр.д.№ 170/2014 год. до размера на 1 047 лв. С оглед посоченото по- горе, обжалваното решение е законосъобразно постановено в частта на уважаване на претенцията за сумата от 982.70 лв. и следва да бъде потвърдено, респ. незаконосъобразно в частта за уважаване на претенцията за горницата над 982.70 лв. и до присъдения от БРС размер от 1047 лв., поради което следва да бъде отменено и спора решен съобразно настоящото изложение. Относно гр.д.№ 353/2015 год. на Районен съд Т.: Делото е образувано въз основа на искова молба рег.№ 1640/05.08.2015 год., с която Ф. М.. Х., А. А. И., В. А. С. и С. А.а С.а, чрез пълномощника им адв.В.Д., като собственици на 2/3 ид.ч. от нива с площ от 51.500 дка, имот № 025004 по плана на с.П.Г., общ.Т. са предявили срещу Н. М. М. за сумата от 7 210 лв., съставлява полагащата им се рента за стопанските 2011/2012 год.; 2012/2013 год. и 2013/2014 год., изчислена по размер от 70 лв./дка.Съобразно влязлото в сила решение за делба на земеделския имот, припадащата се идеална част от съсобствеността на Ф. М.. Х. е в обема от 60/180 ид.ч., а за останалите ищците съответно по 20/180 ид.ч. С оглед на горното, претенцията на Х. е за сумата от 3 605 лв., за разглеждането на която е дължима ДТ в размер от 144 лв. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие № 0000277657 от кочан № 82290, сключен между Ф. М.. Х. и адв.В.Д. с предмет оказване на правна защита и съдействие по гражданско дело за неполучени ренти срещу Н. М. М.. Адвокатът е заплатил от името на Ф. М.. Х. сумата от 25 лв.-ДТ за образуване на делото, както и сумата от 263.40 лв. –довнесена ДТ по разпореждане на съда, т.е. общо 288 лв.Исковата претенция е била отхвърлена с необжалвано решение № 92/01.08.2016 год., тъй като приложената по делото нотариална покана е последваща на периода, за който се претендира обезщетение за личното ползване от друг съсобственик. Твърде се, че по повод на това дело е сторен и разхода от 6 лв. за снабдяване с преписи от документи от Община Т. (не се установява да е във връзка с делото ), както и разхода по сметка/фактура № •••/17.06.2015 год. в размер от 24.00лв. и с посочване на В.Д. като задължено лице, направен за заплащане на нотариална такса за връчване на нотариална покана-такава покана от същата дата е приложена по делото, а разходът ползва всички ищци, поради което е дължима от ответницата сумата от 6 лв. Средствата за изпълнение на поръчката по делото, които ответницата следва да заплати са в общ размер от 150 лв. (144 лв. +6 лв.=150 лв.). Неоснователно е възражението за прихващане с вземане на въззивника в размер от 700 лв., съставляващо сумата, която е осъден да заплати по реда на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника Н. М. М. с оглед изхода по спора.Отговорността за разноски по делото в случай на неоснователност на предявения иск не може да бъде схващана като причинена от адвоката виновно вреда на неговия клиент и съответно понасяна от него. С обжалваното решение претенцията е уважена в размер от 147.20 лв., т.е. жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Относно отговорността за разноски: С определение № 260356/15.06.2021 год. е било допълнено решение № 260041/16.04.2021 год. по гр.д.№ 515/2020 год. на Районен съд Балчик и на въззивника присъдени разноски в първоинстанционното производство в размер от 409.36 лв.Срещу определението е подадена частна жалба рег.№ 261944/05.07.2021 год. от въззивника с искане разноските да му бъдат присъдени в пълния размер, който е съответен на изхода по спора от 558 лв.Разноски от въззивника се претендират и за въззивната инстанция. Заявени са били три иска за заплащане от доверителя на обезщетения за разходите, направени в изпълнение на договорите по повод гр. д. №41/2012 год. с цена от 334.25 лв.; по повод гр. д.№ 170/2014 год. с цена от 1 537.93 лв. и по повод гр. д.№ 353/2015 год. с цена от 318.40 лв. Ответникът е сторил съдебно –деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер от 900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за предоставената защита по трите иска, т.е. по 300 лв. по всеки един от тях, а във въззивното производство в общ размер от 641.40 лв., които ДТ от по 25.50 лв. и 15.90 лв., както и адвокатско възнаграждение от 600 лв., т.е. по 300 лв. по жалбата срещу решението за уважаване на два иска. Първият от искове е отхвърлен с влязло в сила поради необжалването му решение на БРС. При този изход по спора на ответника се следват в пълен размер разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. по иска с цена от 334.25 лв. в производството пред БРС. Вторият иск е уважен в размер от 1 047 лв. и отхвърлен в размер от БРС от 490.93 лв., а с оглед изхода в ДОС искът се уважава за сумата от 982.70 лв. и се отхвърля за сумата от 555.23 лв. С оглед на горното на ответника се следват разноски за производството пред БРС в размер от 108.31 лв., съответни на размера, в който претенцията се отхвърля (555.23 лв.).За въззивното производство на въззивника се следват разноски съразмерно на частта, в която жалбата е счетена за основателна в размер от 64.30 лв. (1 047 лв. -982.70 лв.= 64.30 лв.), т.е. половината от заплатена ДТ за обжалването по два иска-12.75 лв. и адвокатско възнаграждение от 18.43 лв. или общо 31.80 лв. Третият иск е уважен в размер от 147.20 лв. и отхвърлен в размер от 171.20 лв., а решението е потвърдено от ДОС. С оглед на горното на ответника са се следвали разноски за производството пред БРС в размер от 161.30 лв. Жалбата срещу частта от решението за уважаването на иска е неоснователна, поради което разноски на ответника за въззивното производство не следва да се присъждат. Определение за разноските е незаконосъобразно постановено, поради което следва да се отмени, т.е. дължима на въззивника е и заплатената ДТ по обжалването му в размер от 15.90 лв. По тия съображения, ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство в общ размер от 569.06 лв. /300 лв.+ 108.31 лв. + 161.30 лв./, а за въззивното производство в общ размер от 47.70 лв. / 31.80 лв. +15.90 лв./ По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът