Решение № 42 от 14.7.2017 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 29/2017 г.

Производството по делото е по реда на глава ХХХІІ-ра ГПК, в сила от 01.03.2008 г. „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков”№37 качеството си на универсален правоприемник на ”МКБ ЮНИОНБАНК „ АД, по чието заявление на осн.чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 1254 от 2013 г. на Районен съд-гр.Кюстендил с разпореждане от 10.07.2013г., е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – запис на заповед от 26.10.2010 г. е предявила иск на правно осн.чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.488, ал.1 ТЗ против оспорилите я по реда на чл.419, ал.2 ГПК длъжници-авалисти С.С.Х., ЕГН ••••••••••, •••, Кюстендилска област, ул."•••" №•••, Р.Н.К., ЕГН ••••••••••, •••, пл."••••" № ••, и П.К.Й., ЕГН ••••••••••, •••- за установяване на солидарната им дължимост заедно с "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД, на сумите по заповедта: •••• лева - главница, представляваща неизплатен дълг по посочения запис на заповед, издаден на 26.10.2010 г. и законната лихва върху главницата, считано 09.07.2013г. до изплащане на вземането.Ищецът претендира за присъждане от ответниците на сторените му разноски в заповедното и исковото производство.

Кюстендилският окръжен съд преценявайки доводите и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства по делото и закона, при условията на чл.235, ал.2 ГПК прие за установено следното:

Ищецът е посочил, че ответниците с авалирането на записа издаден на 26.10.2010 г. от "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД/ с предишно наименование-„ГРАНИТ 97”АД / са обезпечили паричните задължения на издателя му към ТБ ”МКБ ЮНИОНБАНК „ АД, произтичащи от Договор за кредит №106 -001/31.08. 2007 г., с който банката предоставила на кредитополучателя „Гранит 97” АД кредитна линия, револвираща в размер на ••• лева, за оборотни нужди, с цел: разходи за материали и външни услуги, свързани с изпълнение на обект: възстановяване експлоатационните качества на път ІІІ -638/ІІ – 63 – Златуша – Пожарево – Божурище, експериментално приложение на технология за ремонт чрез студено рециклиране на място на асфалтови настилки, оборотни потребности, възникнали във връзка с изпълнение на други обекти, за които кредитоискателят е сключил договори. За обезпечаване на кредита са предвидени особени залози и запис на заповед „без протест” С анекси: №1/ 31.08.2007г., №2/31.08.2007г., и №3/31. 08. 2007 г. са постигнати изменения, относно срока за усвояване на средствата от кредита и относно предназначението на средствата. В анекс №4/31.08.2007г. също е предоговорен крайния срок за погасяване на кредита, а в анекс №5 и №6– нови падежи и размери на погасителни вноски, както и такси за управление на кредита.

На 26.10.2010г. в гр.Кюстендил от "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД е издаден запис на заповед за сумата •••• лева, без протест и разноски платим на предяване на кредитора ”МКБ ЮНИОНБАНК „ АД и авалиран от ответниците С.С.Х., Р.Н.К. и П.К.Й.. Поради неплащане на дължимите по кредита 13 бр.месечни вноски за лихви в периода от 06.01.2011 г./вкл./ до 06.01.2012 г./вкл./ и на 8 бр.месечни вноски по главница за периода от 06.01.2011 г./вкл./ до 01.01.2012 г./вкл./ на осн.чл.15.2 от Договора за кредит банката обявила за предсрочно изискуеми всички суми по него/в т.ч. цялата усвоена главница, начислена лихва и наказателна лихва/.Записът е предявен за плащане и приет от представляващият и управляващ "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД С.С.Х. на 20.08. 2012 г. и предявен за плащане и приет от авалистите Р.Н.К. и П.К.Й. на 10.08.2012 г.

Страните не спорят, а и от приложеното заповедно производство е видно, че по заявление вх.№ 1648209.07.2013 година на кредитора "МКБ ЮНИОНБАНК" АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.'Ген.Е.И.Тотлебен" №30-32, ЕИК: ••••, за което съдът констатира от вписванията по партидата й в ТР на АпВ на 04.03.2014 г., че се е вляло в ищцовата „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с ЕИК ••••, с разпореждане от № 4143 от 10.07.2013г. по ч.гр.дело №1254/2013г. Кюстендилският районен съд е издал на осн.чл.417, т.9 ГПК заповед № 775/10. 07.2015 г. за незабавно изпълнение за плащане солидарно от "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД и ответниците С.С.Х., Р.Н.К. и П.К.Й. на сумите: •••• лева - главница, представляваща неизплатен дълг по запис на заповед, издаден на 26.10.2010 г. в гр.Кюстендил от "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД/ с предишно наименование-„ГРАНИТ 97”АД /и авалиран от ответниците, предявен за плащане и приет от представляващия и управляващ "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД С.С.Х. на 20.08.2012г. и предявен за плащане и приет от авалистите Р.Н.К. и П.К.Й. на 10.08.2012г., законната лихва върху главницата, считано 09.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и ••• лева деловодни разноски, от които •••• лева държавна такса и ••• лева юрисконсултско възнаграждение. От вписаното на 04.03.2014 г. в ТР на АпВ обстоятелство по партидата на ищцовата „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД се установява, че тя е универсален правоприемник на заявителя "МКБ ЮНИОНБАНК" АД, което е преобразувано чрез вливане в тази банка, поради което възражението на ответниците, че ищцовата банка не е доказала правоприемството си на оспореното от тях парично вземане, е неоснователно. Съгласно чл. 154, ал. 1, т. 3 ТЗ, вливането в друго акционерно или ограничено отговорно дружество е основание за прекратяване на ЮЛ на влялото се дружество. Налице е правоприемство между влялото се и приемащото дружество, а ЮЛ на влялото се дружество се заличава без ликвидация. Следователно с вливането на "МКБ ЮНИОНБАНК" АД в ищцовата „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”А се прехвърлят всички прехвърлими права, включително и паричното му вземане по издадената му за него заповед за солидарно плащане от ответниците, в който смисъл е и постановеното на осн.чл.290 ГПК Решение № 163 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.

В срока по чл.419, ал.2 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение са депозирили само ответниците С.С.Х., Р.Н.К. и П.К.Й.. Универсалният правоприемник на заявителя"МКБ ЮНИОНБАНК" АД ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД с ЕИК •••• с оспорена заповед в срока по чл.419, ал.2 ГПК от длъжниците Х., К. и Й. е предявило срещу тях в срока по чл.415, ал.1 ГПК иск на осн.чл.422, ал.1 ГПК за признаване съществуването на паричното му вземане за солидарно плащане от тях.

С отговор вх.№ 16.05.01.2015 г. ответниците са оспорили основателността на иска със следните възражения:

Срещу действителността на записа и авала:

1. Записът на заповед е издаден с обезпечителна цел за изпълнение на задълженията по отпуснатия кредит от ”МКБ ЮНИОНБАНК „ АД на"ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД, и нищожен, поради противоречие със закона, тъй като не е между лимитативно изброените банкови обезпечения.; 2. За тримата ответници липсва основание да поемат поръчителството по авал върху заповедта, тъй като съгласно с т.9.4 от кредитния договор авалирането на записа е поето от поименно посочения състав на СД на кредитополучателя, между които не са били ответниците Х. и Й., а К. е поел задължението да го аваливира само, ако К. Ц. и Л. Й. сторят това.; 3. Записът е нищожен, поради порок във формата, тъй като е подписан само от страна на авалистите, но не и от издателя, който е платец по менителничния ефект; 4. Дори учреденият авал да е валиден, отговорността на авалистите е преклудирана, поради изтичането на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД; 5.Оспорват действието по отношение на тях на анексите към договора за кредит с №№ 5/12. 03. 2010 г. и № 6/28.10.2010 г., поради липсата на съгласието им, като авалисти за пролонгирането на срока за изпълнението на задълженията по кредита за погасяване на главници и лихви с аргумент за приложение на чл.147, ал.2 ЗЗД; 5.Възразяват, че исковете срещу платеца по записа на заповед се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа - чл. 531, ал. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ, тъй като отговорността на джирантите и издателя, се погасява с изтичането на една година от падежа, който в случая е денят на предявяването на записа -вж. чл. 532, ал. 2 ТЗ.; 6. Позовават се и липсващ конгинитет между задължението по кредитното правоотношение и менителничното и на нарушение на добрите нрави от страна на банката, която още при образуването на заповедното производство е била и е собственик на капитала на „Пътининженеринг-М”АД, което към 06.11.2011 г. има задължения към "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД в размер на •••• лева и е могла да извърши прихващане.Молят да се отхвърли иска срещу тях и им се присъдят разноските им в производството.

Страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ”МКБ ЮНИОНБАНК „ АД с Договор за кредит №106 -001/31.08. 2007 г.е предоставила на „Гранит 97” АД след промяната на наименованието му "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД кредитна линия, револвираща в размер на •••• лева, за оборотни нужди, с цел: разходи за материали и външни услуги, свързани с изпълнение на обект: възстановяване експлоатационните качества на път ІІІ -638/ІІ – 63 – Златуша – Пожарево – Божурище, експериментално приложение на технология за ремонт чрез студено рециклиране на място на асфалтови настилки, оборотни потребности, възникнали във връзка с изпълнение на други обекти, като длъжникът "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД обезпечил изпълнението на задълженията си за връщането на заема с особени залози и с издаденият „без протест” на 26.10.2010 г. в гр. Кюстендил запис на заповед за безусловно плащане на сумата ••••• /••••• лева/, авалиран от ответниците, който е предявен за плащане и приет от представляващия и управляващ дружеството-издател "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД- С.С.Х. на 20.08. 2012 г. и предявен за плащане и приет от авалистите Р.Н.К. и П.К.Й. на 10.08.2012 г., поради обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем в резултат на забава в плащанията.

Окръжният съд установи от приетото, без оспорвания от страните по т.д.№ 69/2014 г., заключение вх.3226/11.05.2015 г. на извършената СЧЕ от в.л.А. Т., че към 09.07.2013 г.- датата на предявяване на осн.чл.417, т.9 ГПК г. от ”МКБ ЮНИОНБАНК „ АД, чиито универсален правоприемник е ищцовата банка, че общият размер на задължението на издателя на записа "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД по договора №106 -001/31.08. 2007 за предоставяне на кредитна револвираща линия и към датата 08.07.2013 г.- на депозиране на заявлението по чл.417, т.9 ГПК е главница в размер на -••••• лева и лихви в размер на ••••• лева, а към датата 12.03.2010 г. на подписване на Анекс № 5 към този договор размерът на редовния дълг е ••••• лева, който е същият и към 26.10.2010 г. -датата на поемане на задължението за плащането й”на предявяване” и „без протест” с процесния запис на заповед, авалиран от ответниците, както и към 28.10.2010 г.- датата на подписването на Анекс № 6, размерът на дълга е ••••• лев.а Съдът счита за неоснователни възраженията на ответниците за не действителност/нищожност/, поради противоречие със закона на поетото с авала от тях солидарно задължение за плащане с издателя му на сумата по записа на заповед, тъй като не е между лимитативно посочените банкови обезпечения. Ефектът е издаден не от банката, а от кредитополучателя за обезпечение изпълнението на задълженията му към нея по отпуснатия му кредит с договора им. От самостоятелната правна природа на авала, установена с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, следва, че дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване на валидно менителнично задължение за авалата, задължението на авалиста ще бъде действително-изрично срвн.Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988/2009 г., II т. о., ТК.Авалистът може по арг.на чл.485, ал.2 ТЗ успешно да възрази срещу валидността на авала, само ако недействителността на записа на заповед е вследствие порок във формата му. Формата и съдържанието на издаденият на 26.10.2010 г. запис на заповед за сумата •••• лева от "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД, който е подписан, съгласно обявеният в ТР на АпВ начин на представителството му-заедно от двама членове на СД, а именно С.Х. и Р.К., кореспондира на императивните законовите изисквания по чл.535 ТЗ.По тези съображения съдът счита за неоснователно и възражението на ответниците- авалисти за порок във формата на записа на заповед, поради неподписването му от издателя, който е АД и при подписването на записа на заповед е представлявано от законните си представители по обявения за това начин в ТР към АпВ, т.е. едновременно от двама членове на СД.

Предвид чл.465 ТЗ възраженията на ответниците за липса на основание за поемане на поръчителство по авал върху заповедта, тъй като съгласно с т.9.4 от кредитния договор авалирането на записа е поето от поименно посочения състав на СД на кредитополучателя, между които не са били ответниците Х. и Й., а К. е поел задължението да го аваливира само, в случай ако К. Ц. и Л. Й. са го авалирали, са непротивопоставими на приносителя на записа на заповед и от3 тях не може да се дерогира менителничния му ефект.

Възраженията им за преклудиране на поетата им с авала поръчителска солидарна отговорност с издателя на записа на заповед, поради изтичането на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и поради липсата на съгласието им, като авалисти за пролонгирането на срока за изпълнението на задълженията по кредита за погасяване на главници и лихви с аргумент за приложение на чл.147, ал.2 ЗЗД също са неоснователни. Разпоредбите за поръчителството на чл.147 ЗЗД не намират приложение за авала. В този смисъл е и постановеното на осн.чл.290 ГПК решение №120 от 30.07.2010 г. по т.дело № 988/ 2009 година на ІІ отд.на ТК на ВКС, че от логическото и систематическото тълкуване на чл.485 ал.2 ТЗ и чл.461 ТЗ се налага извод за самостоятелния характер на задължението на авалиста, което от своя страна е аргумент в подкрепа и на утвърденото в доктрината разбиране за абстрактния характер на менителничното поръчителство, респ.принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в разпоредбите на чл.147 ЗЗД и чл.148 ЗЗД, не намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство/авала/, уредено в чл.483ТЗ-чл.485ТЗ като самостоятелно/неакцесорно/ от главното задължение. Единственото изключение от този принцип на самостоятелност на авала е предвиден в чл.485 ал.2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на авалиста.

Неоснователно претендират за отхвърляне на исковете с неоснователно възражение за погасяването им по давност. Заявлението в заповедното производство е депозирано на 08.07.2013 г., а записът е предявен за плащане и приет от представляващия и управляващ дружеството-издател "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД- С.С.Х. на 20.08. 2012 г. и предявен за плащане и приет с личното им връчване от авалистите Р.Н.К. и П.К.Й. на 10.08.2012 г., а от авалиста С.С.Х. чрез нотариус С. С. с нотариална покана рег.№ 19.07.2012 г. връчена с изтичане на 2-седмичния срок от разлепеното на 20.07.2017 г. обявление по реда на чл.47, ал.2 ГПК, т.е. не е била изтекъл срокът по чл.531, ал.2, пр.ІІ- ро ТЗ - една година към датата на предявяването на вземането от тях.

Възраженията им срещу исковете, поради липсващ когнинитет между задължението по кредитното правоотношение и менителничното и на нарушение от страна на банката на добрите нрави, която още при образуването на заповедното производство е била и е собственик на капитала на „Пътининженеринг-М”АД, което към 06.11.2011 г. има задължения към "ВИА АПИЯ - КЮСТЕНДИЛ" АД в размер на •••• лева и е могла да извърши прихващане с него, също са неоснователни.Размерът на сумата по записа на заповед е идентичен с неизпълнената част от задълженията по кредита на издателя му към датата на обявената предсрочна изискуемост на всички суми по кредита-арг. т.4 и т.5 от приетото при първото разглеждане на делото, без възражения от страните, заключение на извършената СЧЕ от в.л.А. Т., с което е доказано неизпълнението на договора в размер на заявената сума от ••• лева, за която ответниците с авалирането на записа са поели задължение за плащането й солидарно с издателя му. Приносителят на записа на заповед е банка, на която издателят му е обезпечил изпълнението на задълженията си по отпуснатия му от нея кредит, който има право да претендира сумата по записа на заповед от всеки един от солидарно задължените за плащането й-издател, или авалист, а и ТЗ не я задължава да погасява дълга му чрез прихващане, поради което е неотносимо неизвършването му към твърдяното й от авалистите нарушение на добрите нрави.