Решение № 352 от 15.8.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 649/2025 г.

Производството е по чл.435 ал.2, т.6 ГПК. Постъпила е жалба от длъжника П. Й. К. от гр.Б., ЕГН •••••••••• срещу Отказа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № ••• и район на действие района на Окръжен съд Плевен да прекрати изп. дело № 898/2012г. по описа на ЧСИ на осн. чл.438 ал.1, т.8 ГПК – взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение делата за издръжка. Твърдят, че на 24.06.2025г. пред ЧСИ Ц. Н. са депозирали молба с искане да бъде констатирано прекратяването на изп. дело № 20127560400898 на ЧСИ Ц. Н. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК с оглед настъпила перемпция поради продължило повече от 2 години бездействие на взискателя. Така депозираната молба е оставена без уважение и срещу нея е постановен отказ, като е отказано прекратяването на горецитираното изпълнително дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на жалбоподателя П. К.. На 30.06.2025г. длъжникът е уведомен за така постановения отказ. В законоустановения срок обжалват гореописаните действия на съдебния изпълнител и считат същия за неправилен и незаконосъобразен, като поставен в противоречие с процесуалния закон и действащата съдебна практика. След образуване на изпълнителното дело, образувано срещу П. Й. К. и Д. К. К., са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжницата полага труд. Извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжницата недвижими имоти. Всички тези действия обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също е действие обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлява същинско изпълнително действие. В случая изпълнително дело №20127560400898 на ЧСИ Ц. Н. е образувано по молба на първоначалния взискател - „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК •••. Последното валидно изпълнително действие е извършено най-късно на 01.01.2019г. От момента на извършването на последното валидно изпълнително действие, с изтичането на двегодишен преклузивен срок, на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на Закона, прекратяване на изпълнителното дело. Съгласно трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишен срок, през който Взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на Закона. Необходимо е да са налице едновременно и двете предпоставки: изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на Взискателя. За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е необходимо съдебният изпълнител да издаде Постановление за прекратяване на производството. То настъпва по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното производство се преустановяват окончателно изпълнителните действия и се обезсилват вече извършените такива. С прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В подкрепа на така изложените доводи е и т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 2013Г. НА ОСГТК НА ВКС. Молят съда да постанови решение, с което да отмени Отказа на ЧСИ да прекрати изп. дело поради настъпила перемпция и да даде задължителни указания на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1, т.8 ГПК, както и да им присъди разноските по настоящото дело. Ответникът по жалбата „БАНКА ДСК"АД гр.София, ЕИК ••• – взискател по изпълнителното дело – не изразяват становище по жалбата – л.157 от изп. дело. Солидарният длъжник Д. К. К. от гр.Б., ЕГН •••••••••• не изразява становище – процедурата по чл.436 ал.2 от ГПК спрямо нея не е изпълнявана. По делото са постъпили писмени мотиви по допустимостта и основателността на жалбата от ЧСИ Ц. Н., рег.№ ••• с район на действие района на ОС Плевен, според които жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения в чл.436, ал.1 от ГПК срок, но по същество е неоснователна за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Длъжниците, след като са платили на взискателя по делото, същият е депозирал молба, с което е уведомил ЧСИ за това обстоятелство, и по изпълнителното дело за взискателя вече не съществува вземане и няма законово основание да депозира молби за действия по изпълнението. За частният съдебен изпълнител обаче съществува вземане - за таксите по ТТРЗЧСИ, включително и за пропорционалната такса по т. 26. Именно за това е изпратено и Съобщение за такси с Изх. № 20992/06.11.2018г., получено още през 2018г., а в последствие и Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с Изх. № 18533/10.06.2025г. Съобразявайки това, че вземането на съдебния изпълнител за такси има самостоятелен характер и не съставлява част от вземането на взискателя, не може по аналогия на Закона да се приеме, че институтът на перемпцията следва да се прилага и по отношение на вземането на съдебния изпълнител. Жалбата е неоснователна, защото изричния текст на чл.433, ал.2 от ГПК, в която е предвидено, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, и в която законодателят не е направил разграничение дали това изпълнение е станало в хода на производството чрез прилагане от съдебния изпълнител на конкретни изпълнителни способи или извън него чрез всички допустими за това способи. При тълкуване на тази правна норма, трябва да се приеме, че с нея законодателят изрично е уредил посоченото общо правило, че пълното погасяване на дълга, за събиране на който е образувано принудителното изпълнение, включва и заплащане на разноските по изпълнението и само тогава е налице основание за неговото прекратяване. Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя, представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното: С разпореждане от 25.06.2025г. ЧСИ е отказал да прекрати изп. дело № 898/2012г. на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК - взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение делата за издръжка. Длъжникът е уведомен за отказа по неговата молба на 30.06.2025г. чрез адвоката си – л.133 от изп. дело. Жалбата е подадена на 02.07.2025г. чрез ЧСИ, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. ЖАЛБАТА е неоснователна. Видно от молба с вх. №6577/05.10.2018г. при ЧСИ Ц. Н., депозирана от взискателя – лист 61 от същото дело, последният е уведомил съдебния изпълнител, че задължението, за което е образувано изпълнителното дело е погасено и да предприеме действия за прекратяване, но при условие, че са погасени всички такси по изпълнителното дело. По тази молба ЧСИ с резолюция от 24.10.2018г. е разпоредил да се изпрати съобщение до длъжника за неплатени такси. Такова е изпратено по пощата до ДВАМАТА СОЛИДАРНО отговорни длъжници и е получено от жалбоподателя на 12.11.2018г. – л.64 от делото. След липса на изпълнение на задължението за такси в размер на 1 788лв., от които 1 626лв. по т.26 от Тарифата и такси по протокол – 62лв. с резолюция на гърба на известието за доставяне от 27.04.2024г. ЧСИ е предприел ново пълно проучване на длъжниците и е разпоредил да се уведомят за дължимите такси към ЧСИ. На 19.06.2025г. длъжницата е уведомила ЧСИ с имейл, че не са им известни причините за запориране на пенсиите им. ЧСИ е разпоредил да се отговори на 20.06.2025г. и на същата дата - 20.06.2025г. - двамата солидарни длъжници са получили известие – уведомления за дължими такси по ЗЧСИ – за 2 134лв. П. Й. К. е подал молба на същата дата за разсрочване на плащанията като е поискал да погаси сумата на 14 вноски от по 153лв. на всяко десето число на месеца с първа вноска м.юли 2025г., която молба е уважена от ЧСИ на същата дата. На 24.06.2025г. постъпва молба вх. № 65727 от длъжника за прекратяване на изп. дело поради перемпция – двугодишно бездействие на взискателя и спешно вдигане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника, която с резолюция от ЧСИ е оставена без уважение на същата дата. На 25.06.2025г. е издадено обжалваното разпореждане за отказ да се прекрати изп. дело на осн. чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Оплакванията са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1, т.1 от ГПК: „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство". Следователно в конкретния случая разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, защото основанието за прекратяване на изп. дело са настъпили след започване на изпълнителното производство. По молбата на взискателя по чл.433 ал.1, т.2 ГПК за прекратяване на изп. дело ЧСИ не се е произнесъл, а и тя е при условие, че са платени всички дължими такси. В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнителното производство и е предвидена възможността за съдебния изпълнител да прекрати с постановление изпълнителното производство, тогава когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, с изключение на делата за издръжка и това основание съставлява своеобразна санкция за бездействието на кредитора по изпълнителното дело. Тази хипотеза като основание за прекратяване на делото в случая не е налице – взискателят не е бездействал. Съобразявайки и това, че вземането на съдебния изпълнител за такси има самостоятелен характер и не съставлява част от дължимото към взискателя, както и факта, че вземането на ЧСИ не произтича от главното вземане, не може по аналогия на Закона да се приеме, че институтът на перемпцията следва да се прилага и по отношение на вземането на съдебния изпълнител. Видно от приложеното изпълнително дело № 898/2012г. съдебния изпълнител е предприел действия за обезпечаване на вземането си за такси по ЗЧСИ с налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците, както и запор върху пенсиите, получавани от длъжниците. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС това са валидни изпълнителни действия. Друг е въпроса за прилагане на разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 ГПК, на основание на която изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. При тези данни съдът намира действията на частния съдебен изпълнител за законосъобразни, а предвид уважената молба на длъжника за разсрочено доброволно изпълнение на задължението от 14 вноски от по 153лв. от 20.06.2025г. липсва спор относно търсените от ЧСИ такси като разноски по изп. дело. Не е осъществена хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за въпросното вземане, а е налице хипотезата на чл. 433, ал.2 от ГПК – делото не може да приключи поради несъбиране на разноските по изпълнението. Предвид изхода спора разноските, направени от жалбоподателя за настоящото дело следва да останат за негова сметка – жалбата е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл.437 ГПК съдът