Решение № 3925 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 781/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба на Т. Т. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], •••, срещу Експертно решение № 92082 на Национална експертна лекарска комисия от заседание № 106/ 15.08.2025 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с председател д-р К. Г.. С обжалваното експертно решение на НЕЛК, на основание чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето, е отменено Експертно решение № 90145/ 03.12.2024 г. на ТЕЛК втори състав към „МБАЛ – Хасково“ АД – [населено място], с което на Т. Т. са определени вид и степен на увреждане 89% и НЕЛК е върнала преписката за ново освидетелстване при съобразяване на дадените в ЕР указания. Решението на ТЕЛК е отменено във всички негови части – относно диагноза „•••“ – поради липса на необходимата медицинска документация и изследвания, и поради лечимият характер на заболяването, за диагноза „•••“ – поради неправилно определени проценти на вид и степен на увреждане, несъобразени с Методиката в Приложение № 1 към чл. 63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти” и за диагноза „•••“ – липса на актуални медицински документи и проследяване. В жалбата се твърди нищожност на оспореното експертно решение, поради особено тежки нарушения на материалния закон, тъй като същото е издадено в нарушение на императивната норма на чл. 51, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, което освен това е отменено повторно вече отменено ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Хасково“ АД. Сочи се, че същото е издадено след изтичане на тримесечния срок по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Алтернативно се поддържа незаконосъобразност на обжалвания акт, поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, развиват се подробни доводи в тази насока. От съда се иска да бъде обявена нищожността на обжалваното експертно решение, алтернативно същото да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на НЕЛК за разглеждане на по същество на жалбата на Т. Т. Т. срещу ЕР № 90274/ 08.07.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Хасково“ АД – [населено място], със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание оспорващата чрез адв. К. поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът по жалбата, Национална експертна лекарска комисия - [населено място], редовно уведомен чрез директора на НЕЛК, не изпраща представител в открито заседание. В молба вх. № 5133/ 03.11.2025 г., с която е взето становище по хода на делото, чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Д., заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на оспореното решение като излага съображения в тази насока. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възразява за прекомерност на поисканите от жалбоподателката разноски. Заинтересованата страна – ТД на НОИ – Велико Търново, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по спора. Заинтересованата страна – „Агенцията за хората с увреждания“ - София, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по спора. Заинтересованата страна – РД „Социално подпомагане“ – Велико Търново, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по спора. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Експертно решение № 92082 от заседание № 106/15.08.2025 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания е отменено ЕР № 90145 от 03.12.2024 г. на ТЕЛК – Хасково, Втори състав, с което на Т. Т. Т. от [населено място] са определени вид и степен на увреждане 89% за срок - пожизнен начална дата на инвалидизиране 29.10.2004 г., без чужда помощ. В експертното решение са отбелязани водеща диагноза: „•••“. В процедурата по освидетелстване на Т. Т. е издадено ЕР № 90145 от зас. № 160/ 03.12.2024 г., издадено от ТЕЛК – Хасково, Втори състав. Същото е обжалвано с жалба вх. № 0360005 от 19.12.2024 г. чрез РКМЕ към РЗИ – Габрово. Въз основа на тази жалба е постановено ЕР № 90634 от зас. № 023/ 18.03.2025 г. на НЕЛК, с което е отменено и върнато за ново произнасяне обжалваното експертно решение на ТЕЛК. В резултат е постановено ново ЕР № 90274/ 08.07.2025 г. на ТЕЛК – Хасково, Втори състав. Същото е обжалвано с жалба вх. № 97-00-1/24.07.2025 г. на РКМЕ при РЗИ – Велико Търново. Тази жалба е оставена от НЕЛК без разглеждане, тъй като се установило, че на името на Т. Т., има постановено ЕР № 90274/ 08.07.2025 г. от ТЕЛК – Хасково, Втори състав, което е със статут „отменено“ и не подлежи на обжалване. Поредицата от експертни решения на НЕЛК, приключва с обжалваното в настоящото производство Експертно решение № 92082 от заседание № 106/ 15.08.2025 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което повторно е отменено ЕР № 90145 от 03.12.2024 г. на ТЕЛК – Хасково, Втори състав. Същото е издадено след самосезиране на комисията при наличие на предпоставките по чл. 113, ал.1 от ЗЗ. В обжалваното решение са изложени констатации базирани на медицинските изследвания, представените документи и мотиви в експертното решение. Прието е, че в обжалваното ЕР на ТЕЛК е вписана водеща диагноза М17.1 „Д•••“ и е коментирана диагнозата М16.1 „•••“. В медико – експертното досие са приложени рентенографии на двете коленни стави от 05.03.2024 г. с разчитане от рентгенолог, десностранна гонартроза 4 степен и 3-4 степен левостранна гонартроза. Приложена е консултация с ортопед от 07.03.2024 г. с описан обем на движения в сагитална равнина до 100 градуса в двете тб. стави и ограничен обем на движение в двете коленни стави. В МЕД е налично ЕР на ТЕЛК от 17.05.2024 г., след преглед с описан обем на движения в двете коленни стави: С0-20-80 за двете коленни стави и тб. стави С 0-0-110 двустранно. Посочено е, че с ЕР от 03.12.2024 г. ТЕЛК е определила за F31 РДР със съхранена ориентация и критичност 50% ВСУ по ч.2 р.1 т.2.1. Комисията е преценила, че за тази диагноза това е погрешна оценка, тъй като представено само едно медицинско удостоверение на ръка от 27.02.2024 г. за РДР – •••, който не е кодиран. В психологичното изследване от 28.04.2024 г. единствено е отразено – затруднена социална адаптация. Допълнено е, че в МЕД са налични документални данни за следните придружаващи заболявания – •••. Въз основа на горната анамнеза, снета от всички представени документи е направено заключение, че ЕР на ТЕЛК следва да се отмени и върне за ново освидетелстване поради съществени нарушения на изискванията на чл. 62 и чл. 63 от НМЕ. Съгласно представените от директора на НЕЛК справка от електронната страница на „Български пощи“ ЕАД и опис на препоръчани пратки от НЕЛК /л. 33 и л. 34/, ЕР № 92082/ 15.08.2025 г. на НЕЛК е изпратено на Т. Т. на 17.09.2025 г. и е получено на 19.09.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 26.09.2025 година. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети документите, представени с придружителни писма вх. № 4404/ 29.09.2025 г. и вх. № 5133/ 03.11.2025 г. и двете изпратени от НЕЛК – София, както и тези приложени към жалбата на Т. Т. Т., съгласно съдържащия се в жалбата опис. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Освен това, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, оспорването на административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност, не е ограничено във времето. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав констатира, че оспореното Експертно решение на НЕЛК с № 92082 от заседание № 106/ 15.08.2025 г. се явява нищожно. За да е нищожен един публичноправен акт, каквото безспорно е експертното решение на НЕЛК, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато съдът констатира акт страдащ от такъв порок, следва да го отстрани от правния мир. Правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Правомощията на съда в тази насока са разписани в разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съгласно които нищожността на акта се обявява, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В същия смисъл е и цитираната по-горе разпоредба на чл. 149, ал. 5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока (дефекта), от който е засегнат акта. Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Когато актът е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да се издаде въз основа на никакъв закон, от нито един орган, тогава е налице нищожност. В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. В конкретния случай с обжалваното в настоящото съдебно производство Експертно решение № 92082 от заседание № 106/ 15.08.2025 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания е отменено ЕР № 90145 от 03.12.2024 г. на ТЕЛК – Хасково, Втори състав, като решението на НЕЛК е издадено след самосезиране на комисията при наличие на предпоставките по чл. 113, ал.1 от ЗЗ. Видно от доказателствата по делото, към момента на произнасяне на оспореното решение, отмененото ЕР № 90145 от 03.12.2024 г. на ТЕЛК – Хасково, вече е било отменено с предходно ЕР № 90634 от зас. № 023/18.03.2025 г. на НЕЛК, след което и преписката е върната за ново произнасяне на ТЕЛК. Несъществуващият административен акт, не може да бъде годна правна основа на друг административен акт, поради, което и последният се явява нищожен. Изложените до тук съображения обуславят нищожност на Експертно решение № 92082 от заседание № 106/ 15.08.2025 г. на НЕЛК, доколкото в настоящата хипотеза е налице издаден акт на горестоящ орган, след проведен контрол върху законосъобразността на несъществуващ административен акт. Поради липсата към момента на произнасянето на посочения в обжалваното решение предмет на контрол, не може да е налице и валидно постановен акт на горестоящия орган, независимо дали контролно-отменителен или такъв с който материалноправният административен въпрос е разрешен по същество. Настоящият съдебен състав констатира и друг порок на обжалваното ЕР, представляващ основание за обявяване на неговата нищожност. Съгласно отразеното в мотивите му, процесното експертно решение е издадено на основание чл. 113, ал. 1 от ЗЗ, тоест след самосезиране на НЕЛК. Съгласно цитираната разпоредба - органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Несъмнено, НЕЛК е единственият орган, притежаващ материална компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на експертни решения на ТЕЛК по своя инициатива, но законодателят изрично е въвел и срок, в който да се реализира тази компетентност. Следователно компетентността на НЕЛК за извършване на посочените процесуални действия и постановяване на експертно решение е ограничена във времето и след изтичането на тримесечния срок тя няма право да преразглежда актовете на по-долустоящите органи и да постановява решения във връзка с тях. При положение, че спорното решение /издадено на 15.08.2025 г./ е постановено осем месеца, след дата на издаване на отмененото ЕР на ТЕЛК /издадено на 03.12.2024 г./, то е налице и друго основание за нищожност на решението на горестоящия орган /в този смисъл Решение № 14043 от 25.11.2014 г. по адм. д. № 7683 от 2014 г., на ВАС, Шесто отделение/. По изложените съображения установената нищожност на обжалваното експертно решение ще следва да бъде прогласена, без обаче преписката да бъде връщана на ответния административен орган за ново произнасяне, тъй като, отменено решение на ТЕЛК, което да бъде годен обект на преразглеждане от НЕЛК, и понастоящем не съществува. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 207 от делото/ и държавна такса за настоящото производство, посочени в представен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника. Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000, 00 лева. При използване на този ориентир съдът намира, че в случая заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършената от пълномощника работа, не се явява прекомерно, поради което не подлежи и на редуциране. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът