Решение № 46 от 9.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1137/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на „М.с.” ООД, подадена от адвокат, упълномощен от управителя Р.К., срещу отказ № 20230607122158/08.06.2023 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление – образец А4 с вх. № 20230607122158/07.06.2023 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „М.с.” ООД, ЕИК ••••, а именно заличаване на съдружника Ф.Ф., поради изключването му и вписване на Р.К. като едноличен собственик на капитала на дружеството. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ, като жалбоподателят поддържа, че към заявлението са представени всички изискуеми по закон документи, от които по безспорен начин се доказва изпълнение на процедурата по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружника Ф.Ф.. Посочва, че заявените с предходно заявление промени относно същите обстоятелства са въз основа на взети решения на ОСС, проведено на 16.05.2023 г., поради което спирането на регистърното производство по това предходно заявление, на основание чл. 536, ал. 1 от ГПК вр. чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, не е пречка за разглеждане на процесното заявление, което е основано на взети решения на ОСС, проведено на 05.06.2023 г. Предвид изложеното моли Съда да отмени отказа и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства. Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. С определение № 2102/19.06.2023 г. производството по настоящето дело е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т. дело № 1076/2023 г. на СГС, ТО, 25 състав. С молба с вх. № 1721/08.01.2024 г. жалбоподателят иска производството по делото да бъде възобновено, като представя заверен препис от определение № 2420/17.07.2023 г. на СГС, ТО, 25 състав, по т. дело № 1076/2023 г. на СГС. Съдът след като се запозна с приложеното към молбата от 08.01.2024 г. доказателство и извърши служебна проверка в ЕИСС, установи, че процесуалната пречка за движение на делото е отпаднала – т. дело № 1076/2023 г. по описа на СГС, VІ-25 състав, е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, след което Съдът следва да се произнесе по жалбата – арг. от чл. 230, ал. 3 от ГПК. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания отказ № 20230607122158/08.06.2023 г., длъжностното лице е приело, че към момента на подаване на заявлението е налице неприключил спор относно членственото правоотнощение на Ф.Ф., с чието разглеждане е сезиран съдът, поради което за регистърния орган е налице забрана да разглежда искания за вписване на промени, основаващи се именно на упражняване на членствените права на лице като съдружник в дружеството. Посочено е, че съгласно решение № 109/15.07.2015 г. на ВКС, ТО, по т. д. № 258/2014 г., спирането на производството по регистрацията въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК представлява забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписвания по партидата на дружество до отпадане на основанието, въз основа на което е постановено спирането. Вписванията в периода от спирането до отпадане на основанието за спиране са извършени извън правомощията на длъжностното лице по регистрацията, поради което са нищожни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С процесното заявление е поискано вписване по партидата на „М.с.” ООД, ЕИК ••••, на промяна в обстоятелствата, касаещи изключване на съдружника Ф.Ф., поради изключването му, вписване на Р.К. като едноличен собственик на капитала на дружеството и съответната на това промяна в начина на изписване на правно-организационната форма в наименованието на дружеството на чужд език. При проверка в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, Съдът констатира, че промяна в същите обстоятелства е заявена и с предходни заявления, съответно с вх. №№ 20230517142127 и 20230518165013. Производствата по тези заявления е спряно по реда на чл. 536, ал. 1 от ГПК вр. чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ до приключване на производството по т. д. № 956/2023 г. по описа на СГС. Към момента регистърното производство по заявление с вх. №№ 20230517142127 е все още висящо, тъй като постановеният по него отказ все още не влязъл в сила /образуваното във връзка с този отказ съдебно производство е спряно до приключване на производството по т. д. 956/2023 г. по описа на СГС, като след служебно извършена справка в ЕИСС се установи, че това дело е все още висящо/. Регистърното производство по заявление с вх. № 20230518165013 към момента е приключено, тъй като постановеният по него отказ за вписване е потвърден с влязло в сила решение на СГС, постановено по т. д. № 1018/2013. Съгласно чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на дължимата от длъжностното лице по регистрацията проверка влиза и извършването на преценка дали заявлението за вписване на заявената промяна е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред. Доколкото процесното заявление се явява ново заявление по смисъла на чл. 26 от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на искането за вписване на вече заявените с предходно заявление № 20230517142127 промени, то същото следва да отговаря на установените в тази правна норма правила за подаването му. В случая това заявление не отговаря на тези изисквания, тъй като е подадено към момент, в който постановеният по предходното заявление отказ за вписване на идентични промени на заявените с процесното заявление такива все още не е стабилизиран /производството по обжалването му не е приключено към момента/. Установеният в чл. 26, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ ред за подаване и разглеждане на заявлението съответства и на установения с чл. 19, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ принцип за хронологична последователност при разглеждане на подадените пред АВ-ТРРЮЛНЦ заявления за вписване на промени. Ето защо правилно и в съответствие с посочените разпоредби длъжностното лице по регистрацията е приело, че при подаване на няколко заявления за вписване на идентични промени /с двете заявления е направено искане за вписване на промени, изразяващи се в заличаване на изключения съдружник Ф. и вписване на оставащия съдружник К. като едноличен собственик на капитала, както и съответното на така заявената промяна изменение в изписването на правната форма на дружеството на чужд език/, регистърният орган може да се произнесе по подаденото по-късно заявление единствено, ако постановеният по предходното заявление отказ е стабилизиран. В случая постановеното от съда спиране на регистърното производство, в което е постановен този предходен отказ е пречка за разглеждане на процесното заявление по същество. Този извод не се променя от факта, че искането за вписване на повторно заявените промени е основано формално на друго решение на ОСС. Представеният с процесното заявление протокол от проведено ОСС не обективира валидно взето решение за изключване на съдружника Ф., тъй като към момента на вписаната в протокола дата на вземане на това решение – 05.06.2023 г., има вече взето решение за изключване на този съдружник /решение на ОСС, проведено на 16.05.2023 г., представено като приложение към предходното заявление с вх. № 20230517142127/. Наистина изключването на съдружника Ф. с решението на ОСС от 16.05.2023 г. не е вписано в ТРРЮЛНЦ, тъй като заявлението за неговото вписване е спряно по реда на чл. 19, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536, ал. 1 от ГПК, във връзка с предявения от Ф. иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решението. Към момента на подаване на процесното заявление и датата на провеждане на ОСС от 05.06.2023 г. производството по този иск не е приключило. Съгласно константната съдебна практика, решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците, в частност за изключване на съдружник, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им се проявява единствено по отношение на трети за него лица, доколкото за да настъпи действието на подлежащото на вписване обстоятелство, в рамките на дружествената общност следва да се извършат действия, които изискват преждевременното действие на решението на общото събрание по отношение на дружеството и съдружниците /в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 39 от 15.04.2011 г. на ВКС, ТК, І ТО, по т. д. № 526/2010 г.; решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 349/2008 г.; решение № 135 от 09.11.2009 г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 184/2009 г.; решение № 149/30.12.2016 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 846/2015 г. и др./. В случая Ф. е изключен като съдружник с решение на ОСС в „М.с.” ООД, проведено на 16.05.2023 г. и от момента на вземане на това решение до неговата отмяна, по реда на чл. 74 ТЗ, същото поражда правно действие в отношенията между съдружниците и дружеството, като за това е без значение факта дали то е вписано в търговския регистър или не, което обстоятелство е релевантно само за действието на решението по отношение на трети за дружеството лица, но не и във вътрешните отношения между съдружниците и самото юридическо лице, като отделен правен субект. Затова следва да се приеме, че към датата на провеждане на ОСС на 05.06.2023 г. Ф. вече е изгубил качеството си на съдружник и няма как на тази дата да бъде взето ново решение за изключването му. Обстоятелството, че Ф. е оспорил решението за изключването си от 16.05.2023 г. пред съда, не променя този извод, тъй като конститутивният ефект на евентуалното положително решение на съда, с което ще бъде уважен иска по чл. 74 ТЗ, ще настъпи занапред, като едва от момента на влизането му в сила ще се счита, че ищецът Ф. ще има отново качеството на съдружник в ответното дружество. Предвид извода на съда, че със заявленията с вх. № 20230517142127 и с вх. № 20230607122158/07.06.2023 г. са заявени за вписване идентични промени в обстоятелствата по партидата на „М.с.” ООД, то следва да се приеме за неоснователно поддържаното в жалбата становище, че спирането на производството по заявлението с вх. № 20230517142127, по реда на чл. 536, ал. 1 от ГПК вр. чл. 15, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. 956/2023 г. по описа на СГС, не е пречка длъжностното лице по регистрацията да се произнесе по същество по процесното заявление и преди приключване на съдебното производство по т. д. № т. д. 956/2023 г. по описа на СГС. Съгласно константната съдебна практика /напр. решение № 109/15.07.2015 г. на ВКС, I ТО, по т. д. № 258/14 г.; решение № 176/24.11.2017 г. на ВКС, I ТО, по т. д. № 389/2017 г. и др./, извършено от регистърния орган вписване, след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като постановеното спиране има действие и по отношение на последващи подадени заявления за вписване на същите обстоятелства. В хипотезата на последователно подадени повече от едно заявление за вписване на едни и същи промени, съобразно чл. 26, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че последващото заявление за вписване на обстоятелства е недопустимо, когато производството по подаденото предходно заявление за вписване на същите обстоятелства не е приключило. Доколкото правомощията на длъжностното лице по регистрация по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на заявлението, са единствено да извърши вписване, заличаване на вписването, обявяване на представения акт или да постанови мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, то следва да приеме, че дори при констатирана недопустимост на заявлението, длъжностното лице няма право да прекрати образуваното регистърно производство, а трябва да постанови мотивиран отказ. В случая длъжностното лице е постановило такъв отказ по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, който отказ, съобразно гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира за правилен, съответно подадената срещу този отказ жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна. По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВ- ТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава. Мотивиран от горното, Съдът