Решение № 158 от 23.5.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 375/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 448 ал. 7 КЗ, вр. с чл. 459 ал.1 и ал.5 КЗ, вр.с чл.463 КЗ и цена –35 036.67лв. В исковата молба ищецът твърди, че сключил с „ПРП - МЕТАЛ АГРО“ ООД трудов договор № 7/31.08.2021г., по силата на което изпълнявал длъжността „ел. заварчик”, с месторабота гр. Сливен. Твърди, че на 20.09.2021 г., по време на работа настъпила трудова злополука. Докато пренасял с телфер, същият започнал да се претъркаля и паднал върху лявото му ходило, вследствие на което получил конквасация на лявото ходило с фрактура – луксация. Бил опериран в МБАЛ „Д-р И.н Селимински” - Сливен, където на 20.09.2021 г. му поставили метални остеосинтези, а при последната консултация на 12.07.2022г., лекарят установил, че все още има рана дорзално на лявото ходило, която зараствала вторично с оформяща се некроза, оток и деформация. Твърди, че с разпореждане на НОИ № 5104 - 19 - 38/05.11.2021 г., злополуката е приета трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО Допълва, че с ЕР на Т. № 94310 •178/18.09.2023г., му е определена трайна неработоспособност от 50%, като лечебният процес на левия долен крайник все още не е приключил. Още от деня на злополуката не можел да ходи самостоятелно, да се обслужва, да спи спокойно и да организира ежедневните си нужди. Изпитвал е стрес от случилото се. Към настоящия момент все още не можел да ходи нормално, бързо се изморявал десния му крак, тъй като бил принуден да стъпва само на него, а това му пречело да започне работа, да се издържа и да се чувства пълноценен, без да ангажира близките си да му помагат ежедневно. Сочи, че между ответника и неговия работодател имало сключен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“, обективиран в полица № 711521191000022/09.03.2021 г., с покрити рискове: смърт, инвалидност и временна неработоспособност от трудова злополука Твърди, че на 22.07.2022 г. предявил към ответника претенция за обезщетение за временна загуба на трудоспособност от трудова злополука над 120 календарни дни, като му било определено и изплатено от ответника обезщетение в размер на 1 004 лева. С Решение № 39/09.08.2022 г. на Застрахователно-медицинска комисия на, ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД му била определена 10% трайна загуба на работоспособност и обезщетение в размер на 7 429, 60 лева., или общо получил сумата 8433.60лв., с който размер не е съгласен. Счита, че застрахователят носи отговорност за причинените вреди на здравето на работниците и служителите при злополука, до размера на застрахователната сума, определен със застрахователния договор. Размерът на застрахователната сума следвало да бъде определен съобразно уговореното в раздел III, т. 3.2. от застрахователния договор, където било посочено, че за инвалидност от трудова злополука - на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума (по т. 2.1.) от договора, равен на процента инвалидност, определен от Т.. В в т. 2.1. от раздел III от застрахователния договор било уговорено, че застрахователната сума за риска смърт и инвалидност от трудова злополука е 7 - кратният размер на годишната брутна заплата на работниците и служителите към момента на сключване на застраховката. Затова, застрахователната сума за инвалидност от трудова злополука, която ответното дружество следва да му заплати била в размер на 33 583, 20 лева, след приспадане на сумата от 8 433, 60 лева, която е получил., който размер бе увеличен в последното с.з. на 35 036.67лв. Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 35 036.67лв, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилата на 20.09.2021г трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Ответникът е подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва. Не оспорва наличие на сключил с „ПРИ - МЕТАЛ АГРО“ ООД, застрахователен договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите на застраховащия, нито че същия има действие и по отношение на ищеца по силата на анекс № 84/01.09.2021 г. и приложеният към него списък. Не оспорва настъпването на застрахователно събитие, но счита, че в обхвата на застрахователно покритие не попадат претърпени от ищеца вреди, тъй като те вече са възмездени. Твърди, че на 13.07.2022 г. в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е постъпила претенция с от ищеца с вх. № 71151912200060/13.07.2022 г. за изплащане на суми във връзка с претърпяна от него на 20.09.2021 г. трудова злополука, а на ищеца била платена сумата от 1004, 00 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност над 120 дни и 7 429, 60 лева - обезщетение за 10% трайна неработоспособност, установена с Решение № 39/09.08.2022 на ЗМК С това плащане застрахователят погасил изцяло задълженията си, произтичащи от договора за застраховане, поради което счита, че няма на основание за плащане на суми в размер над вече платените. Установената с ЕР на Т. № 94310 от 18.09.2023 г. трайна неработоспособност била извън обхвата на застрахователното покритие по застрахователна полица №711521191000022. Съгласно т. 42.8. от Общите условия, приложими към договора, суми за инвалидност се изплащали, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката, т.е. не по-късно от 20.09.2022 г. ЕР на Т. № 94310 /18.09.2023 г. било представено от ищеца след изтичане на този едногодишен срок, по време на който застрахователят носел риск от настъпване на трайна загуба на работоспособност. Същото удостоверявало наличие на 50% трайна загуба на работоспособност към датата на произнасяне на комисията. То нямало ретроактивно действие и не изследвало въпроса за степента на неработоспособност на лицето в предходен период. Затова счита, че ЕР на Т. не е основание за изплащане на застрахователна сума поради изтичане на определения в т. 42.8. от ОУ срок, с които застраховащият се е съгласил при сключване на договора. Съгласно раздел III, т. 3.2. от застрахователната полица, степента на инвалидност, настъпила вследствие на трудова злополука, се установява от Т., НЕЛК или ЗМК. Единственото относимо решение, постановено в едногодишния период от настъпване на злополуката, било Решение № 39/09.08.2022 г. на ЗМК. Същото установявало наличие на 10% трайна неработоспособност, а обезщетение за нея вече било платено на ищеца. Доколкото липсвали други релевантни данни за настъпила инвалидност в едногодишния срок на покритие, нямало правно основание за ангажиране на отговорността му. В с.з. ищецът лично и представляван от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Прави изменение на размера на иска от 33 583.20лв на 35 036.67лв. Претендира разноски. В с.з. ответникът се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и претендира за разноски съгласно списък. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Считано от 31.08.2021г ищецът работил по трудово правоотношение в „ПРП - МЕТАЛ АГРО“ ООД- гр. Сливен съгласно трудов договор №7/31.08.2021г, на длъжност „ел. заварчик“, с основно трудово възнаграждение 800лв. На 20.09.2021г, по време на работа претърпял злополука, която с разпореждане на НОИ № 5104 - 19 - 38/05.11.2021 г., е приета трудова по реда чл. 55, ал. 1 от КСО. При пренасяне на тежък стоманен детайл, той паднал върху лявото му ходило, причинявайки фрактура, лекувана оперативно в МБАЛ“Д-р И.н Селимински“АД-гр.Сливен. В периода от 20.09.2021г до 16.07.2022г ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за което са издадени съответните болнични листи/л. 63-66 от делото/. По повод освидетелстването на ищеца, с ЕР на Т. № 0112/13.04.2022г и ЕР на Т. № 0180/10.06.2022г, му е дадена оценка: временно неработоспособен, с водеща диагноза: множество счупвания на стъпалото. Състояние след конвасация на лявото стъпало. С трето ЕР на Т. № 91549/28.03.2023г му е определена 20% трайно намалена работоспособност за срок от три години- до 01.03.2026г, начална дата на инвалидността- 28.03.2023г и водеща диагноза: множествени счупвания на стъпалото. Това решение е било обжалвано, като с ЕР на НЕЛК № 911006/12.07.2023г е отменено и върнато на Т. за ново освидетелстване. С ЕР на Т. № 94310/18.09.2023г, на ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година- до 01.09.2024г, начална дата на инвалидността- 19.09.2023г, и водеща диагноза: верикозни вени на долните крайници без язва или възпаление.. На 09.03.2021г, между работодателя на ищеца и ответника е сключена застрахователна застраховка “трудова злополука“, оформена със застрахователна полица № 711521191000022. Броят на застрахованите лица е 45 съгласно приложен списък, в който не фигура името на ищеца, но с анекс№ 84/01.09.2021, страните уговарят промяна в числеността на застрахованите лица, като се добавя и ищеца с месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Към момента на сключване на застрахователния договор, брутната заплата на ищеца е била в размер на 1004лв. Покритите с договора рискове са: смърт, инвалидност и временна неработоспобност от трудова злополука, , а срокът й на действие е 1 година: от 13.03.2021г до 12.03.2022г. Съгласно т.3.2 от същия договор, при инвалидност от трудова злополука, застрахователят изплаща процент от застрахователната сума по т.2.1./ 7-кратния размер на годишната брутна заплата към момента на сключване на застраховката/, равен на процента инвалидност, определен от Т., НЕЛК или ЦЗМК при ответника. В т.3.3 от договора е уредено, че при временна неработоспособност от трудова злополука, на застрахования се изплаща процент от месечната му брутна работна заплата, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност, според броя на дните, които ако са над 120 дни, е 10%, както е при ищеца. Според т. 4.3 от договора, в случай на изплатено обезщетение за временна неработоспобност в резултат на трудова злополука и последваща инвалидност на застрахованото лице до 1 година от датата на злополуката, дължимото обезщетение за инвалидност се намалява с размера на платеното обезщетение за временна неработоспобност. Съгласно т. 42.8 от ОУ към застраховки „злополука и заболяване“, суми за инвалидност от злополука, се изплащат, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката. На 13.07.2022г ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от трудова злополука. Представил служебна бележка изх. № 49/29.07.2022г, в която работодателят му посочил, че е назначен на длъжност „заварчик“ с брутно трудово възнаграждение от 1004лв. С ПН от 03.08.2022г., ответникът му изплатил за 120 дни временната неработоспобност, обезщетение в размер на сумата 1004лв С решение на 39/09.08.2022 г. на Застрахователно-медицинска комисия на, ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, на ищеца е определена 10% трайно намалена работоспособност от претърпяната трудова злополука и определено обезщетение в размер на сумата 7 429, 60 лева., платено с ПН от 11.08.2022г. Общо ответникът е заплатил на ищеца сумата 8433.60лв и счита, че с това е изпълнил изцяло задълженията си по договора, позовавайки се на т. 42.8. от Общите условия по застрахователния договора, според която, суми за инвалидност се изплащали, ако тя е настъпила най-късно до една година от датата на злополуката и е в причинна връзка със злополуката - тоест в случая не по-късно от 20.09.2022г.Тъй като инвалидността настъпила след тази дата, счита, че се касае за непокрит риск. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени. Цени заключението на СИЕ като подробно, обосновано и ясно, Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи: Предявен е иск за увредено лице срещу застрахователя на неговия работодател, за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди от трудова злополука, с правно основание чл. 448 ал. 7 КЗ, вр. с чл. 459 ал.1 и ал.5 КЗ, вр.с чл.463 КЗ и цена –35 036.67лв. Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- частично основателен. Не е спорно, че между работодателя на ищеца и ответника е бил налице валиден застрахователен договор, сключен по реда и при условията на Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска „трудова злополука“/НЗЗРСРТР/, приета с ПМС № 24/2006г. Срещу платена премия и за срока на действие на договора, застрахователят е поел задължението да покрие риска от настъпване на смърт, трайно намалена или временна неработоспобност, настъпили в резултата на трудова злополука. Съгласно чл.2 ал.1 от същата Наредба, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основна или спомагателна дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Не е спорно също, че злополуката с ищеца е настъпила в срока на действие на застрахователния договор, че тя е призната за трудова по смисъла на чл. 55 ал.2 КСО и че ищецът е бил застраховано лице по застрахователната полица съгласно списъка, неразделна част от договора. Преди предявяване на настоящия иск, застрахователят е изплатил на ищеца обезщетени настъпилото застрахователно събитие в размер на сумата 8433.60лв, за което също не се спори. Съгласно чл. 7 от упомената Наредба, покритите от застраховка „трудова злополука“ рискове са смърт, трайна или временна неработоспобност, а съгласно чл. 9 от Наредбата, обезщетенията, които се дължат при настъпило застрахователно събитие са фиксирани. При трайно намалена работоспособност, обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента на трайна намалена работоспособност, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността./ чл. чл. 9 ал.2 НЗЗРСРТЗ/ При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, в зависимост от продължителността на работоспобността, а ако е над 121 календарни дни – 10 на сто/ чл. 9 ал.3 НЗЗРСРТЗ. / Разпоредбата на чл.9 ал.4 от Наредбата регламентира, че процентът трайно намалена работоспособност се определя от съответния медицински компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Съгласно чл. 7 ал.2 НЗЗРСРТЗ, временната неработоспобност и степента на трайно намалена работоспобност се удостоверява с болнични листи и експертни решения, издадени от компетентен орган на медицинската експертиза на работоспобността. По делото се установи, че в резултат на претърпяната трудова злополука, ищецът е бил като с временна неработоспособност, така и с трайно намалена работоспособност, като и за двете форми на неработоспобност му е платено обезщетение от застрахователя. Ответникът оспорва иска с довода, че съгласно ЕР на Т. №№ 94310/18.09.2023г, инвалидизацията е настъпила на 18.09.2023г, тоест сред изтичането на 1 година от настъпване на трудовата злополука, поради което счита, че се касае за непокрит риск съгласно т. 42.8 от ОУ към договора. Страните спорят за датата на инвалидизиране и дали настъпила впоследствие инвалидност се явява покрит риск по застрахователния договор. Датата на инвалидността не е датата, на която е настъпило увреждането, а която компетентния орган / в случая Т./ е приел в решението си. Решението на Т. при трайно намалена работоспособност е административен акт, в който се произнася по въпросите, посочени в чл.61 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Един от тези въпроси е и началната дата на трайно намалената работоспособност, тоест датата на инвалидизиране/ чл. 61, ал. 1, т. 3 /НМЕ/. Съгласно чл. 70, ал. 2 от НМЕ, когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Датата на инвалидизиране е определена в последното решение на Т. не по реда на чл. 70 ал.2, а по реда на чл. 70 ал. 5 НМЕ, тоест, за дата на инвалидизиране е приета датата на освидетелстването. Решението на Т. е административен акт, който може да бъде обжалван по реда на АПК, включително в частта за датата на инвалидизиране. След като не е било обжалвано, е влязло в сила и се е превърнало в стабилен административен акт. Това решение представлява и официален свидетелстващ документ, който до доказване на противното, се полза с обвързваща съда материална доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в документа. Затова, посочената в решението на Т. дата на инвалидиризане 18.09.2023г обвързва съда. Действително, от датата на настъпване на трудовата злополука до 18.09.2023г е изминала повече от една година, но инвалидизирането е настъпило в пряка причинна връзка от злополуката и това се установява от мотивите на експертното решение, а застрахователното събитие, от което са произтекли вредите, е настъпило в срока на действие на застраховката. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователно покритие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение. Периодът на застрахователното покритие е времето, през което застрахователят носи риска по застраховката(чл. 351, ал. 1 от КЗ), който период е фиксиран в договора. За да се считат обезпечени от застраховката, вредите трябва да са резултат от настъпило в периода на застрахователно покритие събитие, като законът не поставя изискване увредата да е проявена непременно в срока по чл. 351, ал. 1 КЗ. Често пъти тези неблагоприятни последици да се проявят или констатират на по-късен етап. НЗЗРСРТЗ не предвижда отклонение от общата нормативна уредба. Следователно, щом вредите са пряк резултат от настъпил в срока за застрахователното покритие риск, застрахователят дължи съответното обезщетение, ако са налице останалите предпоставки за това. Тъй като договорът за задължителна застраховка "трудова злополука" по чл. 463 КЗ, е сключен при завишени изисквания, уредени в нарочна Наредба и има за предмет лични или имуществени блага на трето лице, което не е страна по договора и не би могло да влияе при договарянето, договорното съдържание не може да се отклонява от общите принципи, залегнали в Кодекса за застраховането. Ето защо, разпоредбата на т. 42.8 от Общите условия към процесния договор, ограничаваща отговорността на застрахователя до една година от злополуката, се явява нищожна, като противоречаща на императивни материалноправни разпоредби, а именно: чл. чл. 386, ал. 1 КЗ. Определената от Т. 50% трайната неработоспособност на ищеца е възникнала в причинна връзка от застрахователното събитие, което от своя страна е настъпило в срока на застрахователното покритие, поради което съдът намира, че му се дължи застрахователно обезщетение. На основание чл. 9 ал.6 НЗЗРСРТЗ, вр. с т.4.3 от застрахователната полица, в случай на изплатено обезщетение за временна неработоспособност вследствие на трудова злополуката и последващо трайно намалена работоспособност на застрахованото лице до една година от датата на злополуката, дължимото застрахователно обезщетение се намалява с размера на изплатеното обезщетение за временно намалена работоспособност. По аналогия от същата разпоредба, съдът счита, че от обезщетението, което се дължи на ищеца за 50 % ТНР, следва да се приспадне и платеното от ответника обезщетение за трайно намалена работоспособност в размер на 7 429, 60 лв. В противен случай ищецът би получил два пъти обезщетение за един и същ риск - трайно намалена работоспобност, което ще доведе до неоснователно обогатяване. Обезщетението за вреди от 50% ТНР вследствие на трудова злополука, съдът определя по правилото на чл. 9 ал.2 НЗЗРСРТЗ, тоест в размер на 50% от застрахователната сума по чл. 8 ал.2, която е 7-мокрантия размер на годишната брутна заплата/ 84 336 лв/, или сумата 42 168 лв, от която съдът приспада платената 8433.60лв и присъжда разликата от 33 734.40лв. Съгласно чл.8 ал.1 НЗЗРСПТЗ, базата за изчисляване на 7 кратния размер на годишна брутна заплата е месечната брутна заплата на работника към момента на сключване на застрахователния договор, която е 1004лв Искът разликата от 33 734.40лв. до пълния му размер 35 036.67лв, съдът отхвърля като неоснователен. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва от датата на увреждането, но съдът намира, че лихвата се дължи от датата на поканата. Отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на поканата, което е станало с подаване ИМ в съда -17. 10. 2023г. Искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 20.09.2022г -16.10.2023г следва да се отхвърли. На основание чл. 73 ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, ответикът дължи на ищеца разноски в размер на 3466.19лв от общо 3600лв, в т.ч: 300лв- за в.л и 3300лв, а- адв.възнаграждение, платено в брой. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, тъй като е опредено в размерите на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. Възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност, материалния интерес и броя на с.з., а освен това, съгласно решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 на СЕС, съдът вече не е обвързан от минималните размери на адв. възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004г. На основание чл. 78ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът дължат на ответник разноски в общ размер на 26.76 лв от общо 720лв, представляващо адв.възнаграждение, платено по банков път Ответникът дължи заплащане на д.т. в размер на 4% върху уважения размер на исковата претенция, или сумата 1349.38лв. Ръководен от гореизложеното, съдът