Решение № 5107 от 6.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6792/2023 г.

производство се явява допустимо. Производството по гр.д. №20231110131900 по описа на СРС, 68 състав е спряно до приключване на настоящето дело с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място исковете се оспорват изцяло. Посочва се, че имота по т.1 им е прехвърлен от родителите на ответницата, а всички останали имоти са СИО и са закупени със семейни средства – собствени и с изтеглени кредити. Сочи се липса на обстоятелства, които да сочат на закупуване на имотите изцяло с лични средства на ищеца. Сочи се, че в периода 2004-2019г. доходите на ответницата са надхвърляли тези на ищеца и са влагани изцяло в закупуването на имотите и в отглеждането на децата. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от Решение №20068754/24.11.2022г., по гр.д.№7209/2021г. по описа на СРС, 37 състав, е одобрено споразумение между Г. П. В.а и А. Н. В. и е прекратен с развод на основание чл.50 СК, сключения на 22.04.2001г. между тях граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №23/22.04.2001г. на Община Смолян, поради взаимно и непоколебимо съгласие. Със споразумението страните са се договорили родителските права по отношение на роденото от брака им непълнолетно дете Преслава А. В.а, родена на 31.08.2009г. да бъдат упражнявани от майката, както и от двамата родители по тяхно общо съгласие; определен е режим на лични контакти; размер на месечната издръжка, която А. Н. В. дължи на детето; семейното жилище в гр.София, кв.“Овча купел“ е предоставено за ползване на А. Н. В. и Г. П. В.а няма претенции към него; след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачната си фамилия И.. Видно от Нотариален акт № 142, том II, рег.№ 7696, дело №179 от 21.12.2001 г. на нотариус Р. Т., рег.№ 348 на НК, Т.Г.П. и П.И.П. – родители на Г. П. И., са продали на А. Н. В. и Г. П. И. собствения си апартамент №7, находящ се в гр.София, ж.к.••••, ведно с избено помещение №7 за сумата от 18775лв., съвсем близка по размер до този на данъчната оценка – 18771, 80лв., като е вписано, че сумата е изплатена и от двамата купувачи. В съдебно заседание от 29.10.2024г. са депозирани показания от П.И.П., който посочва, че по времето, когато дъщеря им сключила брак с А. В., двамата със съпругата му имали два апартамента в гр. София. Решили да продадат единя апартамент на Г. и А., „за да са сигурни и да тръгнат в живота както трябва“. Заявява, че прехвърлили имота на Г. и А. чрез фиктивна покупко-продажба, т.е. не са получавали плащане на продажна цена, но избрали тази форма на прехвърляне на собствеността, за да може Г. и А. да бъдат сигурни, а не чрез дарение, за да не се съмняват, че свидетеля и съпругата му може един ден да вземат апартамента. Свидетелят изрично заявява, че не им е давана никаква сума по договора за покупко- продажба на апартамента. Показания са депозирани и от свидетеля В.Г.М., познат на ищеца, който заявява, че прз 2001г. дал на А. В. 8 000 – 9 000 лв. Посочва, че по това време А. В. закупил апартамент в кв. „Овча Купел“. Заявява, че от А. В. знае, че майка му му е дала 10 000лв., за да закупи имота. По делото е представена ръкописна бележка от майката на ищеца /заверен препис на стр.1659, т.7 от делото/, сочеща, че му предоставя сума в размер на 10 000лв. за закупуване на жилище. Същата обаче е датирана към 2011г. – 01.05.2011г. и не може да се приеме, че има отношение към закупуване на имота през 2001г. Отделно от изложеното, ръкописната бележка е непротивопоставима на ответницата, която я е оспорила, доколкото няма достоверна дата, а и не са представени други доказателства, подкрепящи посоченото в бележката. Показанията на св.М. не отразяват лични възприятия, а са опосредени такива и отразяват споделено от ищеца, поради което не могат да се приемат за достоверни. Свидетелката И.П.М. – сестра на ответницата, също посочва, че майка й и баща й „дали“ апартамент на сестра й и зет й. под дали тя има предвид, че прехвърлили собствеността с привидна покупко-продажба, без обаче да получат вписаната в НА продажна цена. Посочва, че избрали този ред, за да може и А. В. да се чувства пълноправен член на това семейство и да не се чувства по никакъв начин подценен. С оглед депозираните показания и събраните доказателства, не може да се приеме за доказано, при условията на пълно и главно доказване, че А. В. е заплатил продажната цена на този апартамнет с лични средства, получени като заем или дарение. Имота е продаден от Г. П. И. и А. Н. В. на трето лице Р.П.Р. с договор, инкорпориран в Нотариален акт №23, том I, рег.№508, дело №18 от 20.05.2011 г. за сумата от 43000лв. Малко над две седмици след този договор, а именно на 10.06.2011г., от Г. П. И. и А. Н. В. е сключен договор за покупко-продажба на апартамент №30, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.1.30, находящ се в гр.София, ж.к. Овча купел, на ул.“••••, инкорпориран в Нотариален акт №166, том II, рег.№8750, дело №342 от 10.06.2011 г. В НА е записано, че продажната цена от 27800 евро е заплатена от двамата купувачи преди подписване на договора. В Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти – в груб строеж №31, том III, рег.№4925, дело №373 от 28.07.2008г. е инкорпориран договор по силата на който Г. П. И. и А. Н. В. закупуват апартамент в груб строеж №4, находяш се в град София, ж.к. ••••, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4333.1187.1.4 за сумата от 25600 евро, платима със средства по предоставения на А. В. банков кредит по Договор №208-255/2008, сключен с „Алфа Банк“ АД. За обезпечаване на вземането на банката по договора за кредит, с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №32, том III, рег.№4928, дело №374 от 28.07.2008г., А. Н. В., като кредитополучател и ипотекарен длъжник и Г. П. И., като ипотекарен длъжник, са учредили в полза на Алфа Банк“ АД договорна ипотека върху описания имот. В Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №198, том V, рег. №8839, дело №795/28.04.2016г. е инкорпориран договор по силата на който А. Н. В. и Г. П. И. закупуват апартамент №С 3-1 в „груб строеж“, в блок „С“-част от „Многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи -блок „С“ и блок „D“ -втори етап“, находящи се в гр. София, Столична община, Район „Овча купел“, кв. „Горна баня“, построени в дворно място съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4332.814, с адрес на поземления имот гр. София, Столична община, Район Овча купел, квартал „Горна баня“, ул.“••••, за 46840 лева, платими чрез банков кредит, предоставен на купувачите Г. П. И. и А. Н. В. с Договор за банков кредит №76045 от 28.04.2016г., сключен с „Юробанк България“ АД. За обезпечаване на вземането на банката по договора за кредит, с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №199, том V, рег.№8840, дело №796/28.04.2016г., А. Н. В. и Г. П. И., като кредитополучатели и собственици на недвижимия имот, са учредили в полза на „Юробанк България“ АД договорна ипотека върху описания имот. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том II, рег.№2380, дело №217/10.04.2019г. А. Н. В. е закупил апартамент, находящ се в „Жилищна сграда „Джи Тауер“, с магазини и подземен паркинг с к.к. 35м. до 50м.“, изградена в поземлен имот с идентификатор № 68134.4333.9992, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Овча купел“, ул. „Монтевидео“, с площ от 5487 кв.м., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.9992.1.10, с адрес на имота: гр. София, район „Овча купел“, ул. ••••, апартамент №А10 за сумата 36915, 69 евро, като в НА е вписано, че дружеството продавач е заявило, че е получило сумата по банков път, от купувача, преди подписване на договора. По делото са представени значителни по обем, подвързани са в 5 тома, документи, касаещи доходи на страните, заплащани суми за обслужване на банковите кредити, декларирани доходи, които обаче са обсъдени от вещо лице по ССчЕ, приета по делото и не следва да се обсъждат отделно. Видно от заключението на ССчЕ от анализ на приложените по делото доказателства – банкови извлечения от сметки се установяват извършени парични преводи от ищеца към ответницата, за периода от 2001 г. до 16.12.2019 г., в общ размер на 11 500.00 лв., а от ответницата към ищеца, за същия период в общ размер на 8 394.52 лв. От таблица 1.1. в заключението е видно, че всъщност от сметка на А. В. са правени преводи по сметка на Г. И. – 2 пъти през м.09.2017г. в размер на 2000лв. общо и 6 превода през 2019г., а Г. И. е направила два превода по сметка на ищеца през 2008г., два през 2018г., като на 25.04.2018г. му е превела 7000лв. и един превод от 500лв. на 20.08.2019г. По отношение на доходите, въз основа на приложените по делото ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на А. В. и Г. И. и справка на НАП за декларираният доход за ответницата Г. И. се констатира: Ищецът А. В. е имал брутен доход по подадени в НАП ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 28.07.2008 г. до 18.08.2016 г., възлизащ на общо 313 249.75 лв. Декларираният/полученият нетен доход от ищеца, след приспадане на осигуровки и ДОД за същия период, е 287 627.49 лв. Видно от таблица 2.2. към заключението, доходите на А. В. през 2008г. са за 157дни в размер на 7982, 63лв., като за следващите години са в размер между 30 000лв. и 50 000лв., като само през 2011г. са 61421, 06лв. През 2012г. А. В. е декларирал доходи от наем в размер на 30, 58лв. Такива са декларирани и през 2016г. в размер на 46, 69лв. По отношение на Г. И. е установено, че за периода от 28.07.2008 г. до 18.08.2016 г., ответницата има деклариран облагаем доход от получени възнаграждения в НАП по ГДД и по декларации образец 1 и 6 от КСО, който е брутен доход преди удържане на данък и осигуровки, възлизащ на общо 21 873.00 лв. От таблица 2.3 е видно, че има години, в които Г. И. не е декларирала облагаем доход – 2010г. и 2011г. От ответницата по делото са приложени извлечения от разплащателна сметка в евро с IBAN: •••• по които се констатираха получени суми с основания: “Selary for …” или заплати, от чуждестранно лице – наредител на сумите Selection SRL. Получените заплати по банковата сметка в евро на ответницата, за периода по задачата от 28.07.2008 г. до 18.08.2016 г. са в общ размер на 6 582.00 евро или 12 873.27 лв., като от таблица 2.4 е видно, че тези преводи са за месеците 08, 09 и 10.2015г. и м.07 и м.08.2016г. От проверка на приложените справки и ГДД от НАП на ответницата се констатира, че получените заплати по евровата сметка на ответницата не са декларирани в НАП и са различни от декларирания в НАП доход за ответницата. От служебна бележка на стр.128 от том I на делото, се установява, че Г. П. И. е работила като музикант на свободна практика на борда на туристически кораби през 2005г. – месеци 05, 09 и 10; 2006г. – месеци от 01 до 04, 06 и 08 и от 09 до 12; 2007г. – месеци от 09 до 12; 2008г.-месеци 02 и 03. Представени са и договори, в превод, от които се установява, че Г. П. И. е работила като изпълнител на кораби за м. 06, 08 и 09.2018г., м.07-м.09.2015г., м.06-м.09.2016г., м.10 и 11.2017г., м.08-м.11.2019г. Както от представената бележка и договори, така и от представена кореспонденция между страните, се установява, че Г. И. е реализирала доходи в чужбина, които вероятно не е декларирала в страната. По отношение на апартамент в груб строеж №4, находящ се в град София, ж.к. ••••, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4333.1187.1.4, вещото лице по ССчЕ установява, че покупната цена за апартамента от 25600 евро е преведена на „ПИКСИ СТРОЙ“ ООД на 04.08.2008 г. по банкова сметка на „ПИКСИ СТРОЙ“ ООД с IBAN: •••• с наредител на плащането А. Н. В. от негова лична сметка с IBAN: ••••. Имотът е закупен със средства от предоставен на А. Н. В. банков кредит от „Алфа Банка – клон България“ на основание Договор за банков кредит № 208- 255/2008/, сключен между „Алфа Банка – клон България“ – кредитор и А. Н. В. – кредитополучател, след учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот. На 09.07.2008 г. е сключен договор за банков кредит HL76045 между „Алфа Банка – клон България“ – банката и А. Н. В. - кредитополучател и Г. П. В.а – солидарен длъжник, при условията на който банката е отпуснала ипотечен кредит в размер на 56 700 евро, съгласно приложения договор по делото (т.2 л.623). Съгласно сключения договор за ипотечен кредит, „Алфа Банка – клон България“ предоставя на А. Н. В. ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот, в размер на 56 700 евро. Кредитът в размер на 56 700 евро с левова равностойност 110 895, 56 лв. е усвоен на 01.08.2008 г. по банкова сметка с титуляр А. Н. В. с IBAN: •••• при „Алфа Банка – клон България“, съгласно приложеното извлечение от сметка по делото. С нотариален акт № 32, т. III, рег. № 4928, дело №374/2008 г. е учредена договорна ипотека върху имота в полза на „Алфа Банка – клон България“ във връзка със сключения договор за банков кредит. От анализ на движенията по приложените извлечения от сметки, вносни бележки и бордера от банковата сметка, разкрита на името на ищеца при „Алфа Банка – клон България“ се установява, че кредитът е погасяван от тази банковата сметка, със средствата постъпили по нея, с вносител ищеца с изключение на две вноски на каса, по приложените вносни бележки за захранване на сметката за обслужване на кредита и извлечението от сметката. Констатира се, че по сметката, разкрита на името на ищеца, обслужваща кредита, с IBAN: •••• на 23.10.2008 г. и н а 31.10.2008 г. са постъпили от вноски на каса 20.44 евро и 350.00 евро с вносител – ответницата. На 29.09.2017г., от банкова сметка в евро с IBAN: •••• с титуляр – ищеца е извършено плащане в размер на 18 132.21 евро с основание: „Предсрочно погасяване на кредит“, с което отпуснатия ипотечен кредит в размер на 56 700 евро за закупуване на Апартамент №4, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, е бил погасен изцяло от ищеца. Погасени са остатъкът по главницата 18 099.53 евро и текуща договорна лихва 32.68 евро. По предоставени данни от „Алфа Банк – клон България“ по делото и анализ на движенията по банковите сметки на страните се констатира, че ищецът е изплатил на „Алфа Банк – клон България“ суми за дължими погасителни вноски по кредита, в общ размер на 82 932.06 евро, която сума включва и сумата за предсрочно погасяване на кредита платена на 29.09.2017 г. По отношение на апартамент № 30, находящ се в град София, ул. •••• вещото лице по ССчЕ посочва, че съгласно приложено по делото авизо на платежно нареждане (в т.2, л. 264), на 10.06.2011 г. от сметка BG58 ••••, с титуляр А. Н. В., е извършено плащане с получател Г.Д.Г. по сметка BG35 UBBS •••• на сума в размер на 27 800 евро, с основание „покупко продажба на недвижим имот нот. акт от 10.06.2011 г.“. Видно е, че за 2011г., до датата на придобиване на имота, А. В. е декларирал доходи в размер на 27 092, 57 лв., а Г. И. не е декларирала доходи. По отношение на апартамент № С 3-1 в сграда с административен адрес: гр. София, ул. ••••, бл. С и площ от 51, 14 кв.м., заедно със склад с площ от 2, 91 кв. м., с продажна цена от 46 840 лв., вещото лице посочва, че сумата е изплатена след учредена договорна ипотека на 28.04.2016 г. с нотариален акт № 199, т. V, рег. № 8840, дело № 796/2016 г., на основание отпуснат кредит в размер на 77 220 лв. от „Юробанк България АД“ на А. Н. В. и Г. П. В.а, като кредитополучатели и ипотекарни длъжници. На 28.04.2016 г. е сключен договор за банков кредит HL76045 между „Юробанк България“ АД и А. Н. В. и Г. П. В.а – кредитополучатели, при условията на който банката е отпуснала ипотечен кредит в размер на 77 220 лв., съгласно приложения договор по делото. По данни от извлечение от банкова сметка на ищеца с IBAN ••••, на датата 26.05.2016 г. по сметката е постъпила сумата 77 220 лв. с основание: „Усвояване на кредит“, респ. предоставеният кредит от „Юробанк България“ АД е усвоен изцяло от кредитополучателите. Съгласно платежно нареждане приложено по делото (т.1, л. 66), цената на апартамента в размер на 46 840 лв. е преведена на 26.05.2016 г. по сметка на „ГОРНА БАНЯ РЕЗИДЕНС“ ЕООД в Ти Би Ай Банк, IBAN •••• с наредител А. Н. В. от негова лична банкова сметка IBAN ••••. От анализ на движенията по приложените извлечения от сметки на ищеца при „Юробанк България АД“ се установява, че кредитът е погасяван от банковата сметка, разкрита на името на ищеца, със средствата, които са внасяни от ищеца за захранване на сметката за обслужване на кредита. Наредител на всички плащания по кредита е ищеца, съгласно движението по сметката, обслужваща кредита. От представените доказателства по делото не се установяват извършени плащания от Г. П. И. по сметки на А. В., за погасяване на кредита в размер на 77 220 лв. предоставен от „Юробанк България“ АД. На 24.03.2018 г. от ищеца е подадено искане за предсрочно погасяване на ипотечен кредит до „Юробанк България“ АД, съгласно което общите задължения по отпуснатия кредит на А. В. и Г. И. са 74 233.70 лв. (лист 398 в том 2). Съгласно представените извлечения от сметки на ищеца се констатира, че на датата 21.03.2018 г. по банковата сметка на ищеца, обслужваща кредита с „Юробанк България“ АД с IBAN: •••• е постъпил превод в размер на 74 500, 00 лв. от друга банкова сметка на ищеца при „ЦКБ“ АД с IBAN: ••••, с основание: „Рефинансиране на ипотечен кредит“. Съгласно констатациите и приложените документи, кредитът, получен от „Юробанк България“ АД е изцяло погасен със сумата 74 500 лв. на 21.03.2018 г. с рефинансиране с друг новоотпуснат кредит от „ЦКБ“ АД. От извършената проверка на движенията по банковите сметки на ищеца и ответницата се констатира, че всички погасителни вноски по кредита, предоставен от „Юробанк България“ АД са извършени от ищеца, от банкови сметки, разкрити на негово име. Платените суми по ипотечния кредит към „Юробанк България“ АД до датата на рефинансиране на кредита (без сумата на рефинансиране), са в общ размер на 8 540.00 лв. Плащанията са извършени от банкова сметка, разкрита на името на ищеца, обслужваща кредита, с IBAN: ••••, съгласно представеното извлечение от сметката по делото. От приложените документи към делото се установява, че на 06.03.2018 г. е сключен договор за кредит №03500КР-АА- 2810 между „ЦКБ“ АД – банката и А. Н. В. и Г. П. В.а – кредитополучатели, при условията на който банката е предоставила ипотечен кредит в размер на 102 600 лв. За отпуснатият кредит е учредена договорна ипотека в полза на „ЦКБ“ АД на следния имот: апартамент №С 3-1, на ул. Харманлийско въстание №3В в кв. Горна баня, гр. София. Съгласно постъпило писмо по делото от „ЦКБ“ АД, на датата 20.04.2023 г. кредитът е бил предсрочно погасен със сумата 54 163.58 лв. от банковата сметка на ищеца обслужваща кредита в „ЦКБ“ АД с IBAN: ••••. Сумата на предсрочното погасяване по кредита в размер на 54 163.58 лв. е с произход получени на 19.04.2023 г. три превода от друга банкова сметка на ищеца при „Райфайзенбанк“ ЕАД с IBAN: •••• с общ размер 53 900.00 лв. с основание: „Пълно погасяване ипотечен кредит Погасяване кредит 03500КР-АА-2810“. От извършената проверка на движенията по банковите сметки на ищеца и ответницата се констатира, че всички погасителни вноски по кредита предоставен от „ЦКБ“ АД са извършени от ищеца, от негови банкови сметки, с изключение на една вноска в размер на 100.00 лв., платена на 15.03.2021г. Платените суми по ипотечния кредит към „ЦКБ“ АД, включващи и плащането на сумата по предсрочно погасяване на 20.04.2023 г., за периода от първата дължима месечна вноска 10.04.2018 г. до 20.04.2023 г., са в общ размер на 174 238.00 лв., от които: платени от ищеца 174 138.00 лв. и платени от ответницата 100.00 лв. Плащанията са извършени от банкова сметка на ищеца, обслужваща кредита, с IBAN: ••••, съгласно представеното извлечение от сметката по делото и получената информация от „ЦКБ“ АД. От приложените банкови извлечения по делото се установява, че на 15.03.2021 г., ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 100.00 лв По отношение на апартамент №A10, находящ се в гр. София, ул., , Монтевидео‘‘ етаж 2, вещото лице по ССчЕ посочва, че в резултат от извършената проверка по приложените доказателства по делото, а именно - дневник на покупки по ЗДДС на ищеца и фактури с № 0000009873 / 21.06.2017 г., № 0000010671 / 28.02.2018 г., № 0000011992 / 01.02.2019 г. и № 0000011810 / 26.03.2019 г., издадени от „Главболгарстрой“ АД на А. Н. В. се констатира, че посочените фактури са отразени в дневника за покупки по ЗДДС на ищеца за месеците, в които са издадени фактурите (с изключение на фактура №0000009873 / 21.06.2017 г., отчетена в дневник за покупки за м.07.2017 г.). Ищецът е ползвал право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по всяка от фактурите. Отчетените покупки и начислен ДДС по фактурите са в общ размер на 72 200.81 лв., с равностойност в евро 36 915.69 евро, равняващи се на пълната договорена продажна цена на имота - апартамент №A10, находящ се в гр. София, ул. Монтевидео в сграда с идентификатор 68134.4333.9992.1. Сумите по фактури: № 0000009873/21.6.2017 – 28 880, 33 лв., № 0000010671/28.2.2018 – 21 660, 25 лв., № 0000011992/1.2.2019 - 14 440, 17 лв. и № 0000011810/26.3.2019 - 7 220, 06 лв. са отразени в дневника на покупки по ЗДДС на А. В. в качеството му на самоосигуряващо се лице, регистрирано по ЗДДС. Платените на „Главболгарстрой“ АД от А. Н. В. суми по фактури № 0000009873/21.6.2017 – 28 880, 33 лв., № 0000010671/28.2.2018 – 21 660, 25 лв., № 0000011992/1.2.2019 - 14 460, 17 лв. и № 0000011810/26.3.2019 - 7 220 лв. са потвърдени и от „Главболгарстрой“ АД с Изх.№ РД-02-00-48486/26.4.2024 г. За периода от 21.06.2017 г. до 10.04.2019 г., А. В. е превел по банкова сметка на Г. И. суми в общ размер на 2 000.00 лв., включващи: една вноска на каса в размер на 800.00 лв. и един превод в размер на 1 200.00 лв., в периода. За периода от 21.06.2017 г. до 10.04.2019 г., Г. И. е превела по банкова сметка на А. В. суми в общ размер на 7 670.00 лв. Видно от ССчЕ е на лице несъответствие между доходите, декларираните от Г. И. и реализираните такива, като в отговора на исковата молба и във всички изявления на ответника до съда, се твърди, че ответницата е реализирала доходи, в пъти надвишаващи доходите на ищеца в определени периоди, като е предоставяла сумите на ищеца, без да се използват банкови преводи. Видно от показанията на свидетеля П.П. – баща на ответницата, дъщеря му е отишла да работи на кораби в чужбина, за да може да изкарва пари. Н е е виждал къде са отивали тези пари от корабите, но от дъщеря си знае, че ги е давала на Сашо, за да може той да ги събира и евентуално да си купят друго жилище. Знам, че Г. е печелела добре от работата по корабите, но не може да каже по колко. Счита, че дъщеря му е давала парите на А. В., за да ги събира, да разполага с тях и да закупуват апартаменти. Свидетелката И.П.М.- сестра на ответницата, посочва, че през 2005г. се наложило Г. да започне да пътува, защото с А. В. нямали достатъчно средства. Споделя, че сетра й пътувала в Холандия и Англия на кораб, като Г. споделя със сестра си, че при тези пътувания е била добре платена. В периода 2005 г. – 2008 г. получавала между 2000 и 3000 евро на месец. Свидетелката си спомня, че през 2006 г. сестра й била десет месеца на кораб, при което се върнала с 20 000 евро. Посочва, че сестра й влагала тези пари в семейството. Апартаментът, който им бил даден от майка й и баща й, не бил ремонтиран, а бил в не добро състояние, поради което една част от тези пари били вложени в сериозен ремонт на този апартамент. Сестра й купила и семейна кола, поради това, че до този момент Г. и А. ползвали колата на бащата на свидетелката. Това, че младото семейство ползвало колата на св.П., се установява и от неговите показания, който заявява, че са нямали кола и той им дал своята, на която Г. и А. се научили да шофират. Св.М. посочва, че сестра й и А. В. закупили три апартамента по време на брака. Заявява, че сестра й носила на ръка пари след пътуванията си, които били ползвани за закупуването на тези апартаменти. До колкото знае са теглили банкови кредити, като било коментирано в дома им, когато сядали на маса, че тези банкови кредити ще бъдат изплащани с наемите от тези апартаменти. Не е срещала наемател в тези апартаменти, но знае, че е имало такива и, че постъпленията от наеми са използвани за заплащане на вноските по кредити. От сестра си знае, че не е правила банкови преводи в полза на ищеца, но по негово изрично настояване Г. е теглила средства от сметките си и ги е давала на ръка на А.. Посочва, че във времето, когато сестра й не е била в чужбина е работила в пиано барове в гр.София и реализирала сериозни доходи, които били под формата „бакшиши“. Посочва, че А. В. никога не е оспорвал или отричал приноса на сестра й при закупуването на апартаментите. Заявява, че и майката на А. В. е изказвала благодарност към майка й и баща й за това, че са им дали първия апартамент. По отношение на това дали страните са полагали общи грижи за домакинството и децата са депозирани показания от свидетеля П.П., който посочва, че в началото на брака им, А. и Г. се грижели заедно за първото им дете - М., но в един момент поради недостиг на финансови средства, взели общо решение грижи за детето да бъдат полагани от майката на Г. И., която напуснала работа и две години и половина била в неплатен отпуск, за да гледа внука си. Детето било прието на детска градина в квартала на бабата и дядото, които го водили и го прибирали. Посочва, че със съпругата му са водили децата на море, всяка година. Заявява, че А. и Г. живеели в отделно домакинството и според свидетеля всичко изглеждало наред. Съпругата му гледала детето и когато Г. заминала да работи в чужбина на корабите, като свидетеля посочва, че се е наложило да работи по този начин, за да изкарва повече пари. Посочва, че Г. не е работила непрекъснато по кораби, а когато се връщала в България работела по пиано барове. Посочва, че когато Г. си била в България полагала грижи за децата си, пазарувала, готвила. Когато се връщала от работа в чужбина, не искала да се разделя с децата, било й мъчно за децата, когато била в чужбина, но според свидетеля ходела, за да изкарва повече пари. Показания са дадени в тази насока и от свидетелката М., която посочва, че второто дете на страните се родило през 2009 г., като за него полагали грижи отново бабата и дядото по майчина линия. Както първото дете, така и второто било отглеждано в дома на майка й и баща й, където живеела и свидетелката. Децата били отглеждани в дома на бабата и дядото, поради това, че се налагало сетра й да пътува, за да реализира доходи, доколкото с А. нямали достатъчно средства. Заявява, че работното време на А. В. било от 10-10, 30 ч. сутрин до 22-22, 30ч. вечер, поради което нямал практическата възможност да се грижи за дете. Детската им градина и на двете деца била в същия квартал, в който живеели тя, майка й и баща й - квартал „Лагера“, гр. София. Посочва, че когато сестра й била в България пазарувала за домакинството, готвела, чистела. Когато работела в пиано бар, била заета четвъртък, петък и събота вечер, а през останалото време е била вкъщи, като се грижела абсолютно пълноценно за децата. Синът на страните М. В., независимо, че е допуснат за установяване на различни обстоятелства, посочва, че винаги са ходили заедно да пазаруват – с майка му и баща му, всичко е било общо, никога не е било само н а единия или само на другия и двамата са му купували неща. Показания са депозирани и от свидетеля Д.С.П. – колега на ищеца, който посочва, че не са семейни приятели, но си споделят доколкото са заедно всеки ден на работа. Свидетелят посочва, че А. му е споделял за семейния си живот и от разговорите, които са водили знае, че той се е грижел много добре за семейството си. Виждал е отношението на А. В. към децата му, когато ги е водил на работното си място – учил ги е да не лъжат и се е грижил за тях. Свидетелят посочва, че никога не е ходил в дома на А. В., за да яде, но по начина по който се грижел за децата си, свидетелят знаел, че А. В. готви прекрасно. Посочва, че вероятно и съпругата на А. В. се е грижела за децата, но няма наблюдение над нейния начин на възпитание и на грижи. Знае, че А. е закупувал недвижими имоти, защото му е споделял. Случвало се три-четири пъти да му споделя, че не може да си плати вноската по кредитите и свидетеля му е давал пари назаем за погасяване на месечните вноски. Знае, че първо живеели в един апартамент в гр. София, кв. „Овча Купел“, който бил на съпругата му или на родителите й, след което закупили още един апартамент, за който А. му казал, че го закупуват за децата. След това закупил още един, понеже такива му били плановете, да има апартаменти и за двете деца. По делото, на стр.1874, т.7 е приложена служебна бележка от „Седем-осми“ АД, в уверение на това, че А. В., в периода от 27.11.2000г. до 31.07.2019г. е работил в делнични дни, през ден, от 14.00 до 20.30ч. За установяване на обстоятелството дали закупените апартаменти са били отдавани под наем и реализирани ли са граждански плодове от същите, са депозирани две групи свидетелски показания. Видно от показанията на свидетеля С. Г. В. преди 18 години бил капарирал закупуването на имот и със семейството му нямало къде да живеят, поради което „преди около поне 12 години“ А. В. му предложил да живеят в неговия апартамент в гр. София, кв. „Овча купел“, който по онова време бил необитаем. Посочва, че трябвало да използва жилището за около една година, но живял там около 3, 5-4 години, през които не е заплащал наем. Били се разбрали с А. В. свидетелят да заплаща консумативите и да извършва ремонт за моя сметка, да смени топломери и водомери в имота. Заявява, че поддържал имота за своя сметка - била изгоряла пералнята и закупил пералня, били заменени домакински уреди като стъкло- керамични плотове и фурна. Заявява, че е нямал договор за наем, но били изхвърлени от имота без предизвестие, което му създало проблеми. Заявява, че имало натрупана значителна сума за парно, доколкото топломера им бил повреден и им била начислена сметка на пълна мощност, като съпругата му дала парите за тази сметка на Г. И.. Не знае дали е имало приемо-предавателен протокол за имота от 2009г. Съпругата на свидетеля В. – свидетелката Н. Ц. В. посочва, че е живяла в апартамент в гр. София, кв. „Овча Купел“, собственост на А. и Г. преди 10-12 години, за около 5 години. В този момент се били включили в закупуване на жилище „на зелено“ и докато чакали апартамента им да стане готов, съпруга й казал, че негов приятел ще им предостави жилище, в което да живеят, като трябва да си поемат месечните сметките, без да заплащат наем. Няма спомен тази договорка да е закрепена в писмен вид. Заявява, че съпругът й лично заплащал сметките. По време на престоя си в това жилище правили частични дребни ремонти. Една вечер имало сериозен теч и трябвало да се сменят щрангове и настилки в жилището. Знае от съпруга си, че уговорката била да останат за кратко, за година-две докато получат жилището си, но това не станало, върнали им и парите за жилището „на зелен“ и останали 5 години в апартамента на А. В.. Именно защото се смятало, че ще останат за кратко били уговорено да не се плаща наем, а съпруга й да поема разходите за ремонти и подмяна на повредени електроуреди. Закупували електроуреди за този апартамент, а именно хладилник и сушилня, защото на тях им трябвали, но след като се изнесли си ги взели. Посочва, че се наложило да напуснат жилището набързо – през зимата, преди коледните празници. Съпругът й казал, че се е чул с А. В. и най-вероятно ще трябва да напуснат жилището. Лично свидетелката предала на Г. И. пари, за заплащане на последните сметки. Св.П. посочва, че знае, че и трите апартамента са дадени под наем, като има тази информация от А. и Г.. Заявява, че с А. са си говорили за тази идея – да купуват апартаменти, да ги дават под наем и с наема да заплащат вноските по ипотеките. Свидетелката М. също посочва, че в дома им, когато са сядали на маса е коментирано, ч е изтеглените кредити ще бъдат изплащани с наемите от тези апартаменти. Не е виждала лично наемател в тези апартаменти, но знае, че е имало и Г. и А. са получавали пари от наеми и така с а успявали да изплащат тези апартаменти, иначе било абсолютно непосилно за тях. Синът на страните М. А. В. е допуснат като свидетел по делото именно за излагане на личните му впечатления по отношение на това дали имоти на семейството му са отдавани под наем. Първият имот, за който знае, че е отдаван под наем е апартамента, в който в момента живее майка му, който се намира в бл. 426 в кв. „Овча Купел“. Преди почти 12 години, в мазето на апартамента имал барабани, на които ходел да свири от време на време и понеже отивал натам му било казано да мине да вземе наема. Присъствал в апартамента, който се намира в „Джи Тауер“, на „Монтевидео“, по време на подписване на договор с единия от наемателите - момче от Нигерия. Оказало се, че свидетеля се е познавал с наемателя, защото играели заедно футбол и баща му тогава го извикал, за да превежда между двамата. Там имало и човек от агенция, която отдавала жилището под наем и имало двуезичен договор, но свидетеля превеждал въпроси между момчето и баща си. Това се случило, когато бил на около 17-18 години. Присъствал е на разговор между баща му и майка му, касаещ това кога наемателите на апартамента в Горна Баня, ще започнат да го ползват. Останал е с впечатление, че това да се отдават имотите под наем е общо решение на родителите му, защото е говорено между тях и то повече от веднъж. Те говорели помежду си за това, че някой наемател е напуснал и трябва да дойде друг, както и за сключване на договори. По делото е представен документ, сочещ на уговорка с агенция за посредничество при сключване на договор за наем от 2013г., договори за наем за 2020г. и 2021г., като от вещото лице е установено и деклариране на доходи от наем за 2012 и 2016г. С оглед на писмените и гласни доказателства, в частност на тези на сина на страните, следва да се приеме, че действително са реализирани доходи от общото имущество, като размера на получените граждански плодове е без значение, а единствено това, че е съществувал допълнителен доход от общото имущество. При така установените факти от значение за спора, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното: Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Ако такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът определя двете възможни форми на приноса – с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и с косвено – и установява законно предположение за съществуването му. В основата на всяко законно предположение лежи нормалното състояние на нещата /”това което обикновено става”/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва да го установи като докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг и тогава имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично. Липсата на съвместен принос може да се установява за всички имущества или за отделни имуществени обекти. Съгласно чл.21 ал.1 от СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК. За възникването на съпружеска имуществена общност определящ е момента на придобиването на правото на собственост. Когато същото е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност и не се влияе от последваща промяна в обстоятелствата. Безспорно е, че първите три апартамента – по т.1, 2 и 3 от исковата молба, а именно: апартамент №4, находящ се в град София, ж.к. Овча купел, бл.426, апартамент №30, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4337.2040.1.30, находящ се в гр.София, ж.к. Овча купел, на ул.“••••, блок №•••• и апартамент №С 3-1, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул.“••••, са придобити на името и на двамата съпрузи, по време на брака им, а последния имот – по т.4 от исковата молба – апартамент №А10, находящ се в „Жилищна сграда „Джи Тауер“, с адрес гр. София, район „Овча купел“, ул. „Монтевидео“, сграда ••••, е придобит само от А. В., но отново по време на брака. Значението на приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в неговото качество – преценката е за това дали съществува принос в някоя от горепосочените две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват във връзка със задълженията на съпрузите по чл.17 СК - съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. Според тълкувателното решение №35/1971г. на ВС, ОСГК когато СК въвежда СИО по отношение на придобитите по време на брака имущества, „има предвид имуществата, придобити през време на нормалните бракове, браковете, характеризиращи се със съвместно живеене на съпрузите и общи усилия от двамата за осигуряване благополучие на семейството. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите обаче се характеризира с прекъсването на физическата, духовна и икономическа връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг да има принос. Ето защо при дълга фактическа раздяла между съпрузите, макар и да се включва в рамките на началния и краен срок на понятието "през време на брака", не може да се приеме, че има нормален брак между съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им усилия“. Следователно, за да се приеме, че един имот, макар и придобит по време на действие на граждански брак между съпрузите, представлява индивидуална собственост на единя от двамата, то следва да бъде доказано, че между съпрузите е била на лице дълга фактическа раздяла към момента на придобиване на имота, т.е. такава раздяла при която всякаква връзка между двамата е прекъсната, изключено е общото домакинство и общата грижа за децата и това време е достатъчно, че единя от съпрузите да кумулира толкова лични средства, че да заплати изцяло продажната цена за имота, при пълно изключване на възможността за принос на другия съпруг по единя от двата начина - с пряко материално съдействие за придобиване на имуществото и с косвено такова – грижа за общо домакинство, деца и семейна собственост. В изявленията си до съда ответницата многократно заявява, че фактическата раздяла между страните е считано от м.12.2019г., т.е. след като всички процесни апартаменти вече са закупени. Видно от Решение №20068754/24.11.2022г., по гр.д. №7209/2021г. по описа на СРС, 37 състав, в обстоятелствената му част са възпроизведени фактическите твърдения на Г. И. в исковата молба, с която са предявени претенции за прекратяване на брака. В решението е записано, че Г. И. твърди, че е напуснала, заедно с децата си, семейното жилище на 16.12.2019г. В решението е записано и, че А. В. не оспорва иска за развод и не е вписано оспорване на датата на настъпилата фактическа раздяла. От страните не се твърди прекъсване на фактическата раздяла и възстановяване на семейните отношения. С оглед липсата на раздяла между страните към момента на придобиване на имотите, на изследване подлежи наличието или липсата на взаимно изпълнявани задължения на съпрузите по чл.17 СК. От показанията на свидетелите М. и П., независимо, че са роднини на ответницата, се установява, че Г. И. е полагала грижи за децата и домакинството си, като в периодите когато е упражнявала трудова дейност в чужбина, е осигурявала заместваща грижа от майка си, баща си и сестра си. Св.М. В. изрично посочва, че и двамата му родители са полагали грижи за него и всичко е било общо. Св.Д.П., без да изключва възможността Г. И. да е възпитавала и да се е грижела за децата, посочва, че А. В. ги е водил на работното си място и се е грижил за децата си. Представена е пространна кореспонденция между страните, провеждана както по време на брака им, така и след разтрогването му, от която е видно, че са обсъждали състоянието на децата си, както и от какви вещи и уроци имат нужда. От показанията на св.П. и св. М. В. е видно, че бившите съпрузи са вземали решенията заедно – св. М. В. посочва, че е присъствал на разговори между родителите си, касаещи отдаване на имотите под наем, а св.П. посочва, че с А. В. често са говорили за плановете на семейството и за взети решения. С нито едно представено доказателство не се изключва полаганата грижа от всеки от бившите съпрузи за домакинството и децата. От показанията на свидетелите и от представената кореспонденция между страните, се установява наличие на семейство, което е полагало взаимни грижи за общото домакинство и децата си, всеки от двамата съпрузи е работил и допринасял финансово за общите планове, вземали са общи решения. Последното е израз и на общото поемане на финансови задължения чрез сключване на договори за банкови кредити и договори за учредяване на договорни ипотеки. Не се представят никакви доказателства за установяване на каквито и да са съглашения между Г. И. и А. В. за изключване на последиците от общото поемане на задължения. Без всякакво значение е дали месечните вноски за погасяване на тези задължения са заплащани чрез вноски по обслужващата сметка, направени само от единя от съпрузите. Без да е доказано, че единя от съпрузите се е отказал от последиците на поетото задължение, това че само единя съпруг е осигурявал наличие на средства по обслужващата сметка, се явява само израз на изпълнението на задълженията на съпрузите по чл.17 СК. С оглед предвиденото в чл.17 СК - Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, количествения принос е ирелевантен за настъпване на последиците от общото придобиване на имущество, доколкото разпоредбата въвежда изискване за наличие на общи усили, съобразени с възможностите на всеки от страните. Следователно без всякакво значение е, че А. В., през определени периоди от общото съжителство, е декларирал доходи, значително надвишаващи декларираните от ответницата такива. От показанията на св.П. и М. е видно, че Г. И. е работила в чужбина, за да може да осигурява по-високи доходи и да бъде полезна за семейството във време, когато доходите на А. В. не са били толкова високи. Ответницата има специфична професия – същата е певица, което означава, че същата не винаги може да осигури постоянен, стабилен и неизменно висок доход, доколкото услугите в сферата на забавленията са специфични и зависят от капризите на пазара, от кризи и от социалната среда. От показанията на посочените свидетели е видно, че Г. И. е понасяла мъката от това да е разделена от децата си, за да може да осигурява по-големи доходи за семейството, т.е. да допринася в по-голяма степен. По делото се установява и, че семейството е получавало граждански плодове от общо притежаваното имущество, които следва да се приемат за резултат от общ принос. Ищецът не представя никакви доказателства, че е закупил който и да е от процесните апартаменти с лични средства. Съгласно чл.22, ал.1 СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Единственото твърдение на А. В. за влагане на лични средства, отговарящи на изискването на чл.22, ал.1 СК е при закупуването на апартамент №7, находящ се в гр.София, ж.к.••••, като твърдението е, че е получил средства от майка си в размер на 10 000лв., както и средства от свой познат в размер на 8000лв. От представената разписка за предоставяне на средства от майката на А. В. обаче не се доказва предоставяне на средства към 2001г., а от показанията на св.М. не се установява дали е дарил средствата на ищеца или му ги е дал в заем, като ако е на лице втората хипотеза, то тези средства не могат да се третират като лични. Съгласно Решение № 371 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2008 г., V г. о., ГК ищецът следва да докаже не само, че е притежавал лични средства от преди брака, но и че именно тези лични средства са вложени при закупуването на имота, за който се спори. Следователно не се само не се установява наличието на лични средства, но не се доказва и влагане на такива при закупуване на който и да е имот. Съгласно чл.22, ал.2 СК Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят, а съгласно чл.3 Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Разширително тълкуване и изключения от изрично посочените хипотези законът не допуска. В разпоредбата на чл. 22, ал.3 от СК е предвидено, че лично имущество са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската си дейност и включени в неговото предприятие. По начина, по който е формулирано това изключение от принципа на общност на семейното имущество се налага извода, че то е твърде рестриктивно, следва да е налице при осъществени едновременно и кумулативно няколко задължителни предпоставки, като липсата на която и да е от тях, е достатъчно да се приеме, че това имущество няма характеристиката на лично имущество. Съгласно цитираното от ищеца Решение № 90 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г. Презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака имущество от съпруга-едноличен търговец, когато то е резултат от търговската му дейност. Предпоставките са: съпругът да е регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака, да е придобил възмездно вещни права, те да са предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието. Предходното предназначение и последваща промяна на предназначението не променят правото на собственост. Предназначението на вещта за упражняване на професия към момента на придобиване е определящо за вещния й статут, съгласно чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК. Такава вещ по разпореждането на закона е лична собственост на съпруга, упражняващ професия чрез нея. Без значение е стойността й, защото законът не въвежда такъв критерий. Последната предпоставка, за да се приеме, че определено вещно право е лична собственост на съпруга ЕТ е то да е включено в имуществото на предприятието. Законът не изисква това да е станало в някаква специална форма, а следва да се отбележи, че предвид това, че съпружеската общност е бездялова е невъзможно и включването чрез сделка между двамата съпрузи. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему. Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за неговите задължения - съпругът на едноличния търговец или на съдружник в събирателно дружество, в дружество с ограничена отговорност или в командитно дружество разполага с иск за част от стойността на вещите или за дял от вземанията в предприятието на първия или от стойността на дяловете или част от ликвидационния дял. Съпругът-едноличен търговец има иск по чл. 28, ал. 3 СК от търговската дейност, когато приносът му за съпружеската имуществена общност превишава значително приноса на другия съпруг. При справка в ТР не се установява регистрирано на името на ищеца ЕТ. Правната норма следва да се приема изключително рестриктивно, поради което липсата на регистриран ЕТ е пречка да се приеме приложението на чл.22, ал.3 СК. Самоосигуряващо се лице, което извършва търговска дейност, не се приравнява на регистриран ЕТ. Поради което не може да се приеме, че и апартамента по т.4 от исковата молба е изключителна собственост на ищеца. С оглед отхвърляне на главния предявен иск, следва да се разгледа предявения при условията на евентуалност иск за по-голям принос, с правно основание чл.29, ал.3 от СК. Съгласно посочената разпоредба при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. За преценка основателността на предявения иск по чл. 29, ал. 3 СК е необходимо да бъдат съпоставени от една страна, придобитото по време на брака имущество и неговата стойност, а от друга страна, приносът на съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за децата. Тези проявни форми на принос са с равна тежест и никоя не се ползва с приоритет - така Решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на I г. о. Следователно за определяне на това дали едната страна има по-голям принос в придобиване на един имот, не е от значение само дали единя от съпрузите е получавал по-големи доходи от другия или е регистрирал по-големи доходи, а дали някой от двамата съпрузи не е полагал изключително по-големи грижи за семейството и домакинството, в комбинация със значително по-големи приходи, които са изключвали изобщо възможността и другия съпруг да е влагал средства. В производството по установяване на по-голям принос на един от съпрузите, ищецът следва да установи чрез пълно и главно доказване, че същият е участвал в закупуването на процесното имущество с личен по-голям дял чрез вложени средства, формирани чрез полагане на труд, влагане на лични грижи за семейството, децата от брака и домакинството, както и обратно-пропорционалната липса на такова участие с грижи и средства от страна на ответника. По делото няма спор, че средствата, с които са закупени два от процесните имоти - апартамент в груб строеж №4, находящ се в град София, ж.к. •••• и апартамент № С 3-1 в сграда с административен адрес: гр. София, ул. ••••, са изцяло погасени чрез теглене на кредити от банки, по които и двамата бивши съпрузи се явяват задължени за връщане на средствата – по единя договор Г. И. е солидарен длъжник, а по другия и кредитополучател. Ето защо, съдът приема, че средствата, с които са закупени посочените имоти, не са формирани от трудови доходи на която и да е от страните, което изключва възможността за определяне на по-голям дял за който и да е от бившите съпрузи /Решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II г. о., ГК/. Двата имота са придобити със средства, които се явяват външни за семейния доход, а доколкото собствеността възниква в патримониума на съпрузите към момента на заплащане на продажната цена, то придобиването е осъществено при равен принос с оглед на произхода на средствата. Без значение за придобиването е кой и с какви средства е възстановявал сумите по кредита. Заплащането на по-голям дял от този дължим от всеки един солидарен длъжник, може да доведе до иск за възстановяване на сумата, но не обуславя по-голям принос при закупуване на имота. Следователно исковете по отношение на тези два имота, касаещи определяне на по-голям дял от общото имущество в полза на ищеца, следва да се отхвърлят. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че до м.12.2019г. според възможностите си страните са се стремили да осигурят благополучието на семейството и отглеждането на детето съобразно изискванията на чл.17 СК. Независимо, че ищецът е декларирал доходи, значително надвишаващи декларираните доходи на ответницата, от свидетелските показания се установява, че същата е реализирала и доходи, които не са декларирани, както и доходи от бакшиши, като певица в барове и е имала доходи в чужбина. Ответницата е полагала грижи за децата и домакинството, като при отсъствията й от страната е осигурявала заместваща грижа – тази на майка си, баща си и сестра си, които в определени периоди от време са отглеждали децата на семейството. Семейството е реализирало и общи доходи – от граждански плодове. От показанията на сина на страните, се установява, че и двамата му родители са полагали грижи за него. От свидетелските показания и от кореспонденцията между страните е видно, че ответницата е осигурила средства за закупуване на мебели и извършване на ремонт. При иска по чл. 29, ал. 3 СК от значение е всяка форма на принос - изброените в чл. 21, ал. 2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т. 8 на ППВС № 5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Следователно приносът не може да бъде съотнесен само към финансовите възможности и доходите, реализирани от двамата съпрузи. Поради изложеното доколкото не се установява изключително завишено полагане на грижи и реализиране на доходи от ищеца, които да изключват или ограничават значително общия принос на ответницата, предявените искове за определяне на по-голям дял от общото имущество в полза на ищеца и по отношение на останалите два имота, следва да се отхвърлят. Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Разпоредбата на чл.32, ал.2 СК обаче предвижда, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Разпоредбата от кодекса е императивна и предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поети от тях задължения за задоволяване нужди на семейството, като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на членовете на семейството, за задоволяването на които се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Потребителския кредит за закупуване на апартамент в груб строеж №4, находящ се в град София, ж.к. •••• е изцяло усвоен и погасен по време на брака между страните – усвоен е на 01.08.2008 г., а е предсрочно погасен на 29.09.2017г. Кредитът е получен за закупуване на имот, собственост на страните, който съгласно свидетелските показания е следвало да бъде отдаван под наем, за да се реализират допълнителни доходи, с които да се изплащат вноските по кредита. Доколкото кредита е усвоен с инвестиционни намерения, които да носят допълнителни доходи за семейството, то следва да се приеме, че с кредита са задоволени нужди на семейството. Докато между страните е имало общо домакинство и съвместно съжителство през време на брака им, е налице презумпцията за използване на кредита за нуждите на семейството. В тежест на ищеца е да докаже, че с кредита не са удовлетворявани семейни нужди. От А. В. обаче не са представени доказателства, които да оборват презумпцията за това, че с кредита са задоволявани семейни нужди. По приложението на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД е създадена константна практика на ВКС в решение № 799 от 20.11.1992 г. по гр. д. № 533 от 1992 г. на ВС, I г. о., решение № 711 от 08.11.2004 г. по гр. д. № 380 от 2004 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 904 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 3167 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 676 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 2179 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о. решение № 139/2018 г по гр. д № 4625/2017 г, I ГО, и др., според която когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 2 СК. Спецификата на семейните отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл. 127, ал. 1 ЗЗД докато съпрузите са в брак, както е разяснено в решение № 676 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2179/2008 г., II г. о. Единя съпруг, солидарен длъжник, не може да бъде осъден да заплати припадащата му се част, а ко плащането е по време на брака, тъй като съвместният принос има всички възможни проявни форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК и зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие с правилото на чл. 17 СК. В случая е установено и посочено какви са били те в семейните дела, затова платилият съпруг не може да иска половината от платеното от другия съпруг. поради което този иск подлежи на отхвърляне. По отношение на кредита, с който е заплатена продажната цена за апартамент № С 3-1 в сграда с административен адрес: гр. София, ул. ••••, видно от заключението на ССчЕ за погасяване на кредита на 06.03.2018 г. е сключен договор за кредит №03500КР-АА-2810 между „ЦКБ“ АД – банката и А. Н. В. и Г. П. В.а – кредитополучатели, при условията на който банката е предоставила ипотечен кредит в размер на 102 600 лв., с която сума е извършено погасяване на кредита към „Юробанк България“АД. Средствата от кредита, отпуснат по договор с „Юробанк България“АД, са използвани за закупуване на още един апартамент, който да носи граждански плодове на семейството. Поемането на общо задължение с инвестиционна цел или за обезпечаване на децата на семейството с недвижимо имущество, което да ползват на по-късен етап от живота си, представлява именно задължение за задоволяване на семейни нужди. Рефинансирането на подобно задължение, освен ако не са направени възражения от едната страна и не са представени доказателства за противното, също следва да се приеме за поемане на задължение за задоволяване на семейни нужди. Съгласно постъпило писмо по делото от „ЦКБ“ АД, с която банка е сключен договора за кредит, по силата на който страните са получили средства за рефинансиране на първоначалния кредит, на датата 20.04.2023 г. кредитът е бил предсрочно погасен със сумата 54 163.58 лв. Видно от ССчЕ, сумата на предсрочното погасяване по кредита в размер на 54 163.58 лв. е с произход получени на 19.04.2023 г. три превода от друга лична банкова сметка на ищеца при „Райфайзенбанк“ ЕАД с IBAN: •••• с общ размер 53 900.00 лв. с основание: „Пълно погасяване ипотечен кредит Погасяване кредит 03500КР-АА-2810“. Погасяването на сумата е извършено след настъпване на фактическа раздяла между страните и след развода, със средства за които няма данни да принадлежат на ответницата. Видно от ССчЕ всички суми, заплащани за месечни вноски по кредита, след настъпване на фактическа раздяла между страните и след датата на прекратяване на гражданския брак между страните, са заплащани от А. В.. Изключение прави една вноска по кредита, направена от ответницата на 15.03.2021г. в размер на 100лв. От приложените банкови извлечения по делото обаче вещото лице установява, че А. В. е превел по сметка на Г. И. сума в размер на 100лв. на същия ден. Както беше посочено по-горе когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32, ал. 2 СК. Съгласно ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС съвместният принос /в конкретния случай - при заплащането на вноски по кредита/ е изключен след настъпилата фактическа раздяла между страните. Поради което следва да се приеме, че погасените вноски по договора за кредит от ищеца, за периода след фактическата раздяла на страните, със средства от негови доходи, следва да се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Предвид солидарната им отговорност и на осн. чл. 127, ал. 1 и 2 ЗЗД, ответницата дължи на ищеца половината от сумата, с която кредитът е погасен от ищеца след настъпване на фактическа раздяла, с негови лични средства. От страна на ответницата не са направени никакви възражения във връзка с този иск, като не се спори, че погасяването на кредита след фактическата раздяла е извършено със средства, които не са общи. На стр.1936 гръб и 1937 от делото, в заключението на ССчЕ е поместена таблица 4.2, в която са отразени платените вноски за погасяване на ипотечния кредит към „ЦКБ“ АД за периода 10.04.2018г.-20.04.2023г. фактическата раздяла между страните е настъпила на 16.12.2019г., поради което всички вноски по кредита, направени след тази дата, както и сумата, с която кредита е изцяло погасен следва да се понесат по равно от двамата бивши съпрузи. Видно от таблица 4.2 от заключението на ССчЕ, след 01.01.2020г. са направени вноски с общ размер 147550лв. Ответницата следва да понесе половината от заплатената сума или 73775лв. видно от уточнителна молба на стр.104 от делото А. В. претендира ответницата да му дължи главница в размер на 62030лв. и лихви такси и разноски за периода 28.04.2016г.-19.04.2023г. в размер на 8895лв. Ищецът е следвало да докаже по този иск какъв е конкретния размер на всички плащания по кредита и то след датата на фактическата раздяла, което не е направено. От вписаното в ССчЕ, на която не е поставен въпрос за изследване на плащанията, направени от ищеца след датата на фактическата раздяла, настоящия състав не може да направи извод за това дали от ищеца са платени такси, разноски и лихви и в какъв размер след 16.12.2019г. Поради липсата на доказване на претенцията по размер, Г. И. следва да заплати внесените суми по кредита след 16.12.2019г. до размера на предявената претенция за главница – 62030лв. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 12.06.2023г. - датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното им плащане. По разноските: Доколкото държавна такса по искове, предявени в условията на евентуалност не се внася предварително, с оглед неизвестността относно това дали тези искове ще бъдат разгледани, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по разгледаните и отхвърлени евентуални искове, в полза на СГС в размер на 1668, 90лв. по исковете с правно основание чл.29, ал.3 от СК и в размер на 3067, 08лв. по искове с правно основание чл.127 ЗЗД. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на СГС държавна такса върху разгледания и уважен иск с правно основание чл.127 ЗЗД в размер на 2481, 20лв. От ищеца се претендират единствено разноски за заплатена държавна такса и депозит за работа на вещо лице, доколкото обаче тези разноски са направени във връзка с отхвърлените искове, то в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски. От страна на ответницата е поискано присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. Видно от договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024г. сумата е заплатена за общо представителство по делото без да се посочва възнаграждение по всеки отделен иск, поради което следва да се приеме, че възнаграждението е еднакво за всеки отделен иск. Предявени са общо 12 иска, като изцяло са отхвърлени 11 от тях, поради което заплатените 2000лв. следва да се разделят на 12 или по 166, 67лв. за иск, поради което за 11 отхвърлени иска следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1833, 33лв. Мотивиран от горното, съдът