Решение № 261 от 20.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 12793/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от ИП „И. М.“ АД, ЕИК: ••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Г. Р.“ №••••, ет.••••••, представлявано от Н. В. М. и Н. В. А., против наказателно постановление №••••••••• г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.72, ал.2 от ЗМИП. Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. Навежда доводи, че вмененото нарушение е несъставомерно, доколкото не е имал задължение да докладва процесните сделки по реда на чл.72, ал.2 от ЗМИП. Позовава се на факта, че законодателят не определя императивно кои факти и обстоятелства трябва да породят съмнение, давайки възможност на инвестиционния посредник самостоятелно да извърши преценка, използвайки определени „критерии за разпознаване на съмнителните сделки и операции“, съгласно приетите вътрешни правила. В тази връзка твърди, че никога не е документирал такова съмнение, и в хода на извършената проверка изрично е информирал КФН, че нито един от критериите за съмнителни сделки не води до директен извод, че е налице изпиране на пари или финансиране на тероризъм, но детайлният анализ на фактите и обстоятелствата, от които е направил тези изводи, не са били обект на анализ в АУАН и НП. Сочи, че при извършване на своята преценка се е ръководил от ЗМИП и Указания от ДАНС, относно уведомяването по чл.72 от ЗМИП, съгласно които следва да се отчита и субективния елемент при преценка на необходимостта от уведомяване за съмнение в резултат на текущи наблюдения на деловите взаимоотношения и извършваните сделки и операции, достъпни на интернет страницата на ДАНС. Позовава се на насоките на ДАНС, че в случай на установяване на един или повече критерии, задължените лица по чл.4 от ЗМИП да извършват допълнително проучване на цялата налична информация и да съберат допълнителна такава, за да бъдат в състояние да преценят естеството на съответната сделка/операция, отделните действия и обстоятелства, като разграничат тези, които пораждат съмнения. От горното извежда извод, че наличието на един или няколко от критериите за съмнителни сделки не ги прави автоматично съмнителни и не създава задължение за инвестиционния посредник да ги докладва като такива, а освен това е още по недопустимо посредник, който не счита определени сделки за самнителни, да бъде санкциониран за тази своя законово основана преценка. В този смисъл твърди, че изложеното в НП относно това, че фактическата обстановка е следвало да породи съмнение за изпиране на пари противоречи на закона, доколкото ако посредника има съмнение или узнае за изпиране на пари, то той уведомява ДАНС, какъвто не е настоящия случай. Оспорва твърдението в санкционния акт, че е нарушил задължението си да уведоми КФН, след като никога не е документирал съществуването на такова съмнение, както и самия АНО твърди, че воденият от него дневник по реда на чл.52 от ППЗМИП не съдържа записи, съответно не е установил съмнителни операции и сделки при извършване на своята дейност. В този смисъл сочи, че ако АНО твърди, че за инвестиционния посредник е трябвало да възникнат подозрения, то той неправилно е квалифицирал нарушението, поради което последното се явява несъставомерно. Навежда доводи, че КФН не е взел предвид посочените от инвестиционния посредник обстоятелства /обективните особености, които е взел предвид при анализа си има ли съмнение за пране на пари - вид на клиента, извършвана дейност, характер на доходите и др./, и е определил като съмнителни редица обичайни за финансовите пазари явления. Отделно от горното, навежда доводи за допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му да разбере какво конкретно нарушение е извършил: на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в НП се твърди, че е трябвало да уведоми за съмнение за изпиране на пари при сделки с участието на двама клиенти, а санкцията е наложена за неуведомяване за сделки на трима клиенти, като за първи път се появява името и на трети клиент, както и посоченото след това, че е следвало да уведоми ДАНС незабавно, след извършване на сделките. Позовава се на разминаване между обстоятелстватау посочени в АУАН и НП. Навежда доводи, че процесното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон - в нарушение на чл.28 от ЗАНН. В тази смисъл твърди, че е действал съобразно вътрешните си правила и ЗМИП, поради което извършената от него субективна преценка не следва да се приема като бездействие, представляващо отегчаващо вината обстоятелство, а предвид горното счита за неоправдано налагането на санкция в размер над законоустановения минимум. Позовава се и на липсата на влязло в сила административно наказание за подобно деяние. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.М. М. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски, но в случай, че такива бъдат присъдени на КФН, то те да са в минимален размер. Отвената страна по жалбата в лицето на АНО – заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Кирил Слабов, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Навежда доводи, че правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за вмененото нарушение, което счита за доказано от събраните по делото доказателства, доколкото са налице множество обективни факти и обстоятелства /сделка в кратък период от време, едно и също място на изпълнение, един и същи срок на изпълнение, поредни номера, предварителна договореност на страните/, които е следвало да предизвикат съмнение у посредника, че именно такива сделки се ползват за изпиране на пари, но въпреки това жалбоподателят не е изпълнил задължението си да съобщи на ДАНС за тях. Оспорва релевираното възражение в жалбата, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка навежда доводи, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства – значителният размер на сумите, включвани в сделките, бездействието на посредника, значимостта на обществените отношения обект на защита, поради което извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН. Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, процесното НП е връчено на упълномощено лице от жалбоподателя на 05.08.2024 г., а жалбата е подадена в деловодството на КФН /на ръка/ на 19.08.2024 г., съгласно отразената дата на входящия номер върху нея, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На основание надлежно връчена на упълномощено лице от жалбоподателя Заповед №З-84/29.03.2023 г. на заместник председателя на КФН, длъжностни лица при КФН извършили проверка на ИП „И. М.“ АД, в хода на която са изискани и представени относимите документи от жалбоподателя, вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН, и притежаващ лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност, издаден от КФН с Решение №•••••••••г., в качеството му на задължено лице по чл.4, т.8 от ЗМИП. От представеното пълно клиентско досие на BRONT FZE LLC, с клиентски №0000002354, сключило договор за брокерски услуги на 07.06.2022 г., контролните органи установили, че същото е дружество, учредено и съществуващо, съгласно законите на Обединени арабски емирства /ОАЕ/ с рег.№4570, с адрес за кореспондеция в ОАЕ, еднолична собственост на арменски гражданин, с актуален предмет на дейност: неспециализирана търговия на едро и дейност на холдингови компании. От представения регистър сделки и регистър нареждания, както и справка по партидата на ••••••••• контролните органи установили, че на 23.09.2022 г. дружеството купува на извън регулиран пазар /ОТС пазар/, от ••••••••• с клиентски №••••••••••, сключило договор за брокерски услуги с жалбоподателя на 11.05.2021 г., 790 броя корпоративни облигации на •••••••• от емисия ••••••••••, с единична цена 997, 30 EUR на обща стойност 787 867 EUR, като към момента на покупката на финансови инструменти, сметката за търговия на •••••••••••• при посредника не била захранена с парични средства. След покупката на облигациите, ••••••••••••продава на ОТС пазар 515 броя корпоративни облигации на ••••• от емисия •••••••, с единична цена 973, 40 USD, на обща стойност 501 301 USD. От получените финансови средства, BRONT FZE LLC трансферира 500 000 USD към друга сметка за търговия с финансови инструменти в ИП „И. М.“ АД, която е с титуляр украински гражданин •••••••••• Iakobson, с клиентски №••••••••••, с основание: „Прехвърляне по друга сметка в ИКМ“. В резултат на така установените факти, контролните органи изискали от жалбоподателя да представи всички документи, свързани с изпълнението на сделките и основанието на извършените операции по партидата на BRONT FZE LLC за процесния период, пълното клиентско досие на физическото лице Rostyslav Mykhailovich Iakobson, ведно с данни за движението на паричните средства и финансовите инструменти по партидата му и копие от документите, свързани с изпълнение на сделките и операциите и основанието за тяхното извършване. От така представените документи от жалбоподателя, контролните органи установили, че в 10: 26 часа на 23.09.2022 г. /петък/, законният представител на BRONT FZE LLC подава нареждане по електронната поща до ИП „Интеркапитал Маркетс“ АД за покупка на 790 броя корпоративни облигации на FMLA OU от емисия ISIN EE3300111376, с единична цена 997, 30 EUR. Съгласно инструкциите на клиента, подадени до посредника с цитираното нареждане, сделката следвало да се изпълни на ОТС пазар с продавач ••••••••• с клиентски №•••••••••••. Сделката е извършена на основание представен пред посредника ••••••••••••• •••••••••••••••, сключен между ••••••••• /купувач/ и ••••••••••• /продавач/ на 23.09.2022 г., съгласно който продавача продава на купувача 790 броя корпоративни облигации на ••••••••••• от емисия ••••••••••••••, с единична цена 997, 30 EUR на обща стойност 787 867 EUR, като в т.4.1.1. от договора е уговорено, че купувачът в срок до 31.12.2022 г. трябва да преведе по банкова сметка на продавача, посочената в чл.9 от договора покупна цена по сделката, като е допустимо задължението да бъде изплащано разсрочено. Контролните органи установили, че в 11: 46 часа на същия ден – 23.09.2022 г., законният представител на •••••••••••••• подава нареждане по електронна поща до ИП „И. М.“ АД с инструкция да продаде част от придобитите в същия ден корпоративни облигации на•••••••••• от емисия•••••••••••••• а именно: 515 броя, на ОТС пазар с единична цена 973, 40 USD. Посредникът изпълнил нареждането на ••••••••••••, чрез извършена продажба в 12: 10: 25 часа на 23.09.2022 г. на 515 броя корпоративни облигации на FMLA OU от емисия ••••••••, с купувач клиент на инвестиционен посредник „••••••••••“ АД. В резултат на така извършената продажба, по сметката за парични средва на ••••••••••, при посредника постъпва сума в размер на 501 301 USD. На следващия работен ден – 26.09.2022 г. /понеделник/, от сметката за парични средства на •••••••••• са наредени 500 000 USD, с посочен вид на опрацията: „Прехвърляне по друга сметка в ИКМ“, които постъпват по сметката на украинкия гражданин ••••••••••, с посочен вид на операцията: „Получени от друга сметка в ИКМ“. От представените договор и допълнително споразумение, сключени на 28.12.2021 г. и 08.07.2022 г., контролните органи установили, че те са сключени между страни: украинският гражданин ••••••••••••/продавач/ и •••••••••••/купувач/, и в същите е уговорено продавача да продаде на купувача 100% дружествени дялове от капитала на еднолично притежаваното от него дружество с ограничена отговорност ••••••• регистрирано в У. с уставен капитал в размер на 515 820 341, 35 украински гривни с покупна цена в размер на 16 576 868, 60 евро, както и че съгласно уговореното, плащането между страните ще се извърши в евро или щатски долари по сметка на продавача при ИП „И. М.“ АД. Контролните органи констатирали още, че в деня, в който получава парите по сметката си за парични средства при посредника – 26.09.2022 г., украинският гражданин •••••••••••••• подава нареждане до посредника, постъпилата сума в размер на 500 000 USD да бъде наредена по сметката за парични средства на клиента при инвестционния посредник към собствена сметка на лицето, открита в •••••••••••, регистрирана на територията на Кралство Монако. От представената от жалбоподателя справка по партидата на •••••••••••••••••контролните органи установили, че в периода от 04.07.2022 г. до 03.08.2023 г., същият не е извършвал сделки, свързани с търговия с финансови инструменти при посредника, както и че операциите по партидата на украинския гражданин в посочения период са свързани само с получени парични средства от друга сметка в посредника, теглене на парични средства и плащане на такси и комисионни от страна на клиента. В хода на извършената проверка и от представеното извлечение от водения от жалбоподателя дневник за съмнителни операции, сделки и клиенти по реда на чл.52 от ППЗМИП за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г., контролните органи установили, че в същия не се съдържат записи, съответно посредникът не е установил съмнителни операции, сделки и клиенти, при извършване на своята дейност в посочения период въпреки, че са били налице условия, които да налагат сключените сделки да бъдат третирани като съмнителни, съответно не е извършвал уведомяване по реда на чл.72, ал.1 или ал.2 от ЗМИП. Контролните органи отчели, че при така описаните покупко-продажби на корпоративни облигации на ••••••••• от емисия ••••••••••••, извършени на ОТС пазар с участието на следните клиенти на ИП „И. М.“ АД: •••••••••• и ••••••••••••• са налице сделки с едни и същи финансови инструменти, извършени в рамките на един ден с участието на двама клиенти на посредника, сделките по покупка на корпоративни облигации на ••••••••• от емисия •••••••••••• надвишава левовата равностойност на 1 500 000 лева, докато тази по продажбата им е в размер на левовата равностойност на приблизително 1 мил.лв., поради което отговарят на следните критерии от Раздел III Критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти на Правилата, а именно: по-големи или необичайни превърляния на финансови инструменти, както и други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм; закупуване и продажба на големи пакети финансови инструменти при обстоятелства, преценени като необичайни от отговорния служител на дружеството, и пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм; поредица от необичайни операции по покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършвани от различни клиенти за кратко време, пораждащи същите съмнения, честа покупка на финансови инструменти, извършвани от един и същи клиент, когато общата сума за кратко време надхвърля 1 мил.лв., при която са налице и други обстоятелства, пораждащи същите съмнения. Наред с горното, контролните органи констатирали, че инвестиционният посредник, в качеството си на задължено лице по чл.4 от ЗМИП, е бил длъжен да включи в правилата си, съгласно изискванията на чл.101, ал.2, т.1 от ЗМИП ясни критерии за разпознаване на съмнителните клиенти и съмнителните операции или сделки, свързани с изпиране на пари, наличие на средства с престъпен произход и финансиране на тероризъм, но критериите, които той е използвал за разпознаването им като съмнителни, не са изчерпателно изброени в приетите от него вътрешни правила. Контролните органи установили, че в представените писмени обяснения, жалбоподателят потвърдил, че при сделките с корпоративни облигации на •••••••••• от емисия •••••••••••, извършени на ОТС пазар, са налице част от характеристиките на съмнителни сделки, съгласно критериите, посочени в Раздел III от Правилата, но заявил, че формалното съвпадение на дадена операция с определен критерий или критерии за съмнение от вътрешните му правила по чл.101 от ЗМИП, само по себе си не е достатъчно основание за наличие на съмнение за изпиране на пари. При вземане предвид на установеното в хода на проверката контролните органи отчели, че в описаните операции не е налице единствено съвпадение с критериите от Правилата, но са налице множество допълнителни обстоятелства, които е задължително да бъдат взети предвид при техния анализ от страна на жалбоподателя, а именно: сметката на ••••••••• •••••••••• не е захранена преди покупката на 790 броя корпоративни облигации на •••••••••U от емисия •••••••••• от страна на дружеството, като е уговорено то да плати закупените финансови инструменти на продавача •••••••••• в бъдещ период; след покупката на облигациите, в рамките на около един час, ••••••••••C продава голяма част от тях; получените парични средства в резултат на покупко-продажбите на финасови инструменти незабавно са наредени към сметката на физическото лице •••••••••••••• по договор за покупко- продажба на 100% от дружествените дялове от капитала на еднолично притежаваното от него дружество с ограничена отговорност ••••••••••N, регистрирано в У., като общата стойност на договора е в особено голям размер; самият •••••••••••• не е извършвал сделки с финансови инструменти при жалбоподателя в периода от сключване на договора си за брокерски услуги на 04.07.2022 г. до 27.07.2023 г., което обстоятелство само по себе си поражда съмнение относно целта на сключване на този договор при жалбоподателя. Въз основа на и тези допълнителни обстоятелства, освен констатираните съвпадения и с критериите от приетите от жалбоподателя вътрешни правила, контролните органи извели извод, че установяването на един или повече от тези критерии представлява ясен индикатор за посредника при разпознаване на процесните сделки като съмнителни, както и че възникването на това съмнение у него не е било обусловено от необходимостта да са налице всички критерии за разпознаване на съмнителните операции, сделки и клиенти, посочени в приетите от него вътрешни правила. Въз основа на тези констатации, компетентно длъжностно лице – Д. С. З., заемащ длъжността: главен експерт в отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, изрично оправомощен със Заповед №••••••••••• г. на заместник председателя на КФН, съставил на 01.02.2024 г. АУАН №•••••••••••••• г., в присъствието на двама свидетели, също длъжностни лица /един свидетел при установяване на нарушението и един свидетел при съставяне на акта/, против жалбоподателя за това, че в качеството си на задължено лице по чл.4 от ЗМИП, след като е бил длъжен да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за съмнение за изпиране на пари при сделките по покупко-продажби на корпоративни облигации ••••••••• от емисия ••••••••••••, извършени на ОТС пазар с участието на следните клиенти на ИП „И. М.“ АД: ••••••••• и •••••••••• последвани от плащане на ••••••••••••• по договор за покупко-продажба на 100% от дружествените дялове на капитала на ••••••••••••• в полза на ••••••••••• и превод към собствена сметка на лицето в Кралство Монако, незабавно след извършването им в периода от 23.09.2022 г. до 26.09.2022 г., с бездействието си е допуснал нарушение на чл.72, ал.2 от ЗМИП. АУАН е надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено лице от жалбоподателя срещу подпис, на датата на съставянето му, без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН. Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице, изпълняващо правомощията на заместник председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, определен на основание чл.10, ал.5 от ЗКФН с Решение на КФН №357/23.05.2024 г., издал процесното НП №Р-10- 145/31.07.2024 г., с което на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП наложил на ИП „Интеркапитал Маркетс“ АД имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за извършено нарушение на чл.72, ал.2 от ЗМИП, изразяващо се в това, че жалбоподателят, в качеството си на задължено лице по чл.4 от ЗМИП, не е изпълнил задължението си по чл.72, ал.2 от ЗМИП - да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, незабавно след извършване на сделките между ••••••••• /купувач/ и АD•••••••••• /продавач/, •••••••••• /продавач/ и „М.К Б.“ АД /купувач/, операцията между ••••••••• /наредител/ и •••••••••••••••• /бенефициер/ и операцията ••••••••••••••••••• /наредител и бенефициер/, като фактическата обстановка, механизма на проявление в обективната действителност, целта, резултата и причинно-следствената връзка между тях, чрез последователно осъществяване на сделките и операциите в кратък период от време, е следвало да породи у посредника основателно съмнение за изпиране на пари, като осъществяването на всяка от сделките е обективно невъзможно да бъде забавено, тъй като ЗПФИ /уреждащ този вид дейност/, не предвижда срок за това. Като дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е посочена датата 26.09.2022 г., а като място на извършване – гр.София. Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля З., които кореспондират на всички събрани по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие, при съобразяване на обстоятелството, че същите изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП, пълномощно; известие за доставяне; ведно с писма за изискани и представени от жалбоподателя в хода на извършената проверка относими документи; Решение №119-ИП/14.02.2006 г. на председателя на КФН; Решение №357/23.05.2024 г. на председателя на КФН; Заповед №3- 84/29.09.2023 г. на заместник председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“; Заповед №••••••••••••••., за заместник председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“; Извлечение от Указания за уведомяване на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС по чл.72 от ЗМИП, три броя невлезли в законна сила НП, издадени против жалбоподателя за същото нарушение; които съдът също кредитира с доверие, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи: Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповед и решение, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно административно нарушение е санкциониран. Фактическите обстоятелства са правилно отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира съществени проворечия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. Релевираното възражение в жалбата за допуснато нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не се споделя от съда, доколкото направеното словесно описание на обстоятелствата по конкретно извършените сделки и операции от посочените лица в АУАН и НП, не поставя никакво съмнение относно броя на клиентите на жалбоподателя, които са ги извършили, като в това отношение са подробни и последователни и показанията на свидетеля З.. Правилно е приложен и материалния закон. Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ИП „И. М.“ АД е инвестиционен посредник, вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН, притежаващ лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност, издаден от КФН с Решение №119-ИП от 14.02.2006 г., т.е. жалбоподателят е адресат на въведените в специалните закони изисквания при осъществяване на дейността си. С разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМИП е въведено задължение инвестиционните посредници, като задължени лица по чл.4, т.8 от същия закон, при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, да уведомят незабавно дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. С разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМИП, когато забавянето на операцията или сделката по ал.1 е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, инвестиционните посредници имат задължението да уведомят дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е била невъзможно. Видно от събраните по делото доказателства е, че инвестиционният посредник не е квалифицирал като съмнителни извършените сделки и операции, въпреки че същите са съответствали и на част от обективните критерии, заложени в утвърдените му вътрешни правила. Изводът за съмнителността на процесните сделки се извлича от наличието и на множество обективни обстоятелства, а именно, че сметката на •••••••••• не е била захранена преди покупката на 790 броя корпоративни облигации на ••••••••••• от емисия ••••••••••••••от страна на дружеството, като е уговорено то да плати закупените финансови инструменти на продавача •••••••••• в бъдещ период; след покупката на облигациите, в рамките на около един час, ••••••••••••• продава голяма част от тях; получените парични средства в резултат на покупко-продажбите на финасови инструменти незабавно са наредени към сметката на физическото лице•••••••••••••••• по договор за покупко-продажба на 100% от дружествените дялове от капитала на еднолично притежаваното от него дружество с ограничена отговорност ••••••••••••, регистрирано в У., като общата стойност на договора е в особено голям размер; самият ••••••••••••••• не е извършвал сделки с финансови инструменти при жалбоподателя в периода от сключване на договора си за брокерски услуги на 04.07.2022 г. до 27.07.2023 г., което само по себе си поражда съмнение относно целта на сключване на този договор при жалбоподателя, т.е. касае се за такива обективни обстоятелства, които отговарят и на част от заложените във вътрешните правила на посредника критерии. Безспорно от представеното извлечение от водения от жалбоподателя дневник за съмнителни операции, сделки и клиенти по реда на чл.52 от ППЗМИП се установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. не се съдържат записи за възникнали съмнения за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход, въпреки наличието на множество обстоятелства, които да породят у жалбоподателя такива съмнения. Обстоятелството, че жалбоподателят не е разпознал процесните сделки като съмнителни се дължи именно на липсата на ясни критерии за разпознаването им като такива в приетите от него вътрешни правила, както правилно е отразено в АУАН и НП. Наличието на тези обстоятелства е предпоставило необходимост от уведомяване на възникнало съмнение по реда на чл.72 от ЗМИП, но жалбоподателят не е сторил това, отчитайки ги като обичайни за финансовия пазар явления, каквито последните очевидно не са. Доказателствената съвкупност по делото води на несъмнен извод, че жалбоподателят не е уведомил дирекция „Финасово разузнаване“ на ДАНС незабавно, след извършване на съответните съмнителни сделки и операции, с което е осъществил от обективна страна фактическия състав на административно нарушение по чл.72, ал.2 от ЗМИП. Нарушението е формално и се е изразило в противоправно бездействие на инвестиционния посредник, при изискуемо от закона активно поведение. Задължението за уведомяванепо смисъла на чл.72, ал.2 от ЗМИП, следва непосредствено извършването на съответната сделка, като с оглед взаимната връзка между разглежданите сделки и операции, същите е следвало да бъдат обявени веднага след тяхното реализиране. Следователно, на 26.09.2022 г.така, както е посочено в АУАН и НП, административното нарушението е било извършено. Жалбоподателят е юридическо лице и като такова носи обективна, безвиновна отговорност, поради което не подлежи на обсъждане субективната страна на извършеното нарушение. Правилно е приложената съответната на извършеното нарушение санкционна разпоредба на чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП. Определената имуществена санкция изцяло съответсва на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирана. АНО е отчел наличието на множество отегчаващи отговорността обстоятелства, които подробно е описал, и в съответствие с това е индивидуализирал имуществена санкция в размер, съответстващ на целите на закона и на конкретната обществена опасност на деянието и неговия извършител. Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Процесното нарушение не разкрива по- ниска степен на обществена опасност спрямо други административни нарушения от същия вид. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие и с извършването му безспорно са поставени под заплаха обществените отношения, гарантиращи регулаторения механизъм, който да противодейства на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Преедвид изключително високата значимост на обществените отношения, на които се дава закрила с разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМИП, процесното деяние не следва да бъде окачествявано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Само по себе си извършеното нарушение разкрива поредица от обстоятелства, предполагащи завишена степен на обществена опасност както на конкретната проява, така и на нейния извършител, което налага ефективното наказване на нарушителя, с цел осигуряване на бъдеща превенция от извършване на сходни негови прояви. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на ответната страна по жалбата – КФН, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, но доколкото делото представлява както фактическа, така и правна сложност, следва да се присъди в полза на КФН, юрисконсултско възнаграждение в размер към минимумалния от 150 лева. Водим от горните мотиви, съдът