Решение № 3441 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 717/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на П. И. Т. [ЕГН], с адрес с. Бели бряг, община Раднево, подадена чрез пълномощниците му адвокат Д. С. и адвокат А. П., Адвокатско съдружие „П. и С.“, уточнена с писмена молба вх. №158 от 10.01.2024г., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на енергетиката са предявени два обективно съединени иска – иск за присъждане на обезщетение в размер на 15 000лв. за причинени имуществени вреди и иск за присъждане на обезщетение в размер на 15 000лв. за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката - неупражнен контрол спрямо публичното предприятие „Мини Марица – Изток“ ЕАД и неизпълнение на административни задължения (конкретизирани в уточняващата молба вх. №158 от 10.01.2024 г.) във връзка с изкупуване по пазарни цени на включения в концесионната площ имот на П. Т., находящ се в с. Бели бряг, община Раднево, представляващ УПИ № V-117, кв. 18 по плана на с. Бели бряг, ведно с построените в него сгради, респ. във връзка с неизвършеното своевременно отчуждаване на имота. Ищецът твърди, че е жител на с. Бели бряг, община Раднево, където живее от рождението си досега и е прекарал там целия си живот, като е искал да продължи да живее в селото до края на дните си. П. Т. е собственик на УПИ № V-117, кв.18 по плана на с. Бели бряг, както и на построените в имота сгради. Ищецът сочи, че ответникът - Министерство на енергетиката, упражнява всички права на държавата в качеството на едноличен собственик на капитала в „Български енергиен холдинг“ ЕАД, което дружество от своя страна е едноличен собственик на капитала на „Мини Марица – Изток“ ЕАД. По този начин ответникът непряко контролирал (чрез контрола на „Български енергиен холдинг“ ЕАД), и неговото дъщерно дружество - „Мини Марица – Изток“ ЕАД. Последното, съгласно устава си, се занимава с добив и пласмент на въглища, а по силата на Концесионен договор от 11.08.2005г., „Мини Марица-Изток“ ЕАД е придобило 35 годишна концесия за добив на въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн“, която важи и до днес и обхваща територията на с. Бели бряг. Сочи се в исковата молба, че към настоящия момент за територията на с. Бели бряг има влязъл в сила ПУП от 28.06.2011г., предвиждащ цялото населено място да влезе в концесионната площ за добив на подземни богатства в полза на „Мини Марица-Изток“ ЕАД. В съответствие с така приетия ПУП, от концесионера са предприети действия по доброволно изкупуване на имоти - частна собственост, като към момента неизкупени остават имотите на 10-15 собственика, сред които и имотът на ищеца. Твърди се, че във връзка с изкупуването на собствения на П. Т. имот, на ищеца са предлагани крайно незадоволителни оферти, далеч под пазарните цени на еквивалентни имоти в района, като в нито един момент не е започнала процедура за принудително отчуждаване на имота, при която той би получил справедливо обезщетение за отчуждаването, съгласно разпоредбите на приложимата нормативна уредба. Към настоящия момент, с приемането от Народното събрание на Мораториум върху извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, собственост на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, както и с недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, попадащо в обхвата на концесионната площ по силата на сключения концесионен договор, прави невъзможно промяната на ПУП, поради което ищецът не може да се възползва от правото си на собственост в пълен обем, нито може да бъде задействана процедура по отчуждаване, в рамките на която да упражни законните си права. Ищецът твърди, че положението, в което е поставен в момента, е резултат на незаконосъобразна административна дейност от страна на органи и длъжностни лица на ответника - Министерство на енергетиката - незаконосъобразни административни действия, съответно бездействия, изразяващи се в следното: На първо място се твърди за неосъществен от Министерство на енергетиката в пълен обем контрол спрямо публичното предприятие „Мини Марица-Изток“ ЕАД, проявленията на които бездействия се изразяват в следното: 1. Неупражнен контрол във връзка с изкупуване на земите и имотите в землището на с. Бели бряг, с цел преместването на оставащото население и осигуряване на средства за придобиване на нова аналогична собственост, въпреки, че ответникът следва да контролира спазването на обществения интерес и законосъобразното провеждане на процедурите. 2. Неосъществен контрол относно наличието на предпоставки за извършване на принудително отчуждаване, съответно контрол върху евентуалната необходимост да се инициират действия по отчуждаване за реализирането на концесията, в изпълнение на регламентацията по чл. 63а и чл. 63б от Закона за енергетиката. За обосноваване на това проявление на твърдяното незаконосъобразно административно бездействие се поддържа, че предвид изключително дългия срок на нереализиране на мероприятията, ответникът е бил длъжен да направи необходимото, за да задвижи процеса по отчуждаване и да го довърши по законен път или да го прекрати и така да заличи негативните предпоставки от влезлия в сила ПУП. 3. Неосъществен от ответника контрол върху възприетата от предприятието-концесионер порочна практика да се очаква молба от собствениците за изготвянето на оценка от оценител, нает едностранно от „Мини Марица-Изток“ ЕАД, без оставена каквато и да е било алтернатива, тъй като свободен пазар на имоти в региона на практика не съществува от 2011 година насам. 4. Неупражнен контрол от страна на ответника по отношение изпълнението от концесионера на задълженията да разчиства и обезопасява сградите и дворните места в отчуждените имоти - предмет на отчуждителното мероприятие, в т. ч и да полага грижи за имотите. В тази връзка се сочи, че при взривяване на гипсов блок преди малко повече от две години от страна на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, къщата на ищеца е сериозно засегната и към момента са налице пукнатини и увреждания на фасадата й. Предвид забраната за строителство в района, в рамките на селото било невъзможно да се извърши ремонт, който да възстанови състоянието на къщата. Като незаконосъобразни административни бездействия се сочат още и неизпълнението от страна на ответника на задължението да актуализира плана за действие при преселване на с. Бели бряг и да следи за неговото спазване; неизвършената в необходима и достатъчна степен преценка при иницииране на процедурата по одобряване на ПУП и съответно предприемането на тази процедура въпреки пълната й нецелесъобразност, предвид незначителните като количество и ниски като качество въглища за добив на територията на селото. Твърди се в исковата молба, че в следствие на незаконосъобразната административна дейност на ответника, ищецът П. Т. е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се свързват с трайното влошаване на качеството на живот вследствие на липсата на поддръжка и на елементарни условия в селото като здравна помощ, транспорт, търговски обект, читалищно-културна дейност и др. комунални услуги, като се поддържа, че с твърдяната незаконосъобразна административна дейност са засегнати изключително деликатни блага, гарантирани от КПЧОС, като правото на собственост по чл.1 от Протокол №1, правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията, като ищецът е оставен без елементарна социална среда в последните години от живота си. Имуществените вреди се свързват с увреждане на притежаваното от ищеца имущество (описаните по-горе поражения върху къщата), както и с намаляване на неговата стойност. По съображения, основани на практиката на ЕСПЧ, се поддържа, че „Мини Марица-Изток“ ЕАД е дружество осъществяващо държавна дейност и че държавата при всички положения трябва да носи отговорност за неговите действия или бездействия, поради което неупражнените контролни правомощия по отношение на дейността на „Мини Марица-Изток“ ЕАД от ответника – Министерство на енергетиката, следва да се възприемат като незаконосъобразна административна дейност, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с твърдените като претърпени имуществени и неимуществени вреди. Предвид изложеното се прави искане Министерство на енергетиката да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 15 000лв., представляваща парично обезщетение за причинени имуществени вреди и сума в размер на 15 000лв., представляваща парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаните в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката. Ответникът – Министерство на енергетиката на Република България, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор, оспорва предявените искове като недопустими и като неоснователни. Твърди, че предвид правно-организационната форма и начина на управление на търговското дружество, същевременно и публично предприятие - „Мини Марица-Изток“ ЕАД и предвид обстоятелството, че същото се явява дъщерно дружество на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, последното притежаващо 100% от капитала му, се изключва възможността Министърът на енергетиката и представляваното от него ведомство да имат възможността пряко да упражняват правата на държавата в „Мини Марица-Изток“ ЕАД, доколкото в случая това е вменено на едноличния собственик на капитала, а именно на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. По аргумент от разпоредбите на 74, ал. 2 и чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), съответно на чл. 63б от Закона за енергетиката (ЗЕ), се поддържа, че органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката не са били задължени да издават и съответно не са издавали административен акт, нито са били законово овластени да извършват или да се въздържат от извършването на определени действия по повод цялостната процедура по изселване на населението на с. Бели бряг, община Раднево в т. ч. и на мероприятията по отчуждаване на имоти, респективно предоставянето на равностойни обезщетения на собствениците им. С оглед на което се твърди, че Министерството на енергетиката не притежава пасивна процесуална легитимация да бъде ответник по предявените искове, доколкото изначално не може да е налице поведение на органи и длъжностни лица на МЕ, което да е в причинно-следствена връзка с твърдените като претърпени от ищеца вреди. По същество поддържа, че не са налице нормативно предвидените в условията на кумулативност предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Министерство на енергетиката по предявените от П. Т. обективно съединени искове. Обосновава, че нито са установени, нито са доказани незаконосъобразни административни действия и бездействия на органи или на длъжностни лица от администрацията на Министерство на енергетиката при или по повод изпълнение на законово възложена административна дейност, нито настъпил за ищеца вредоносен резултат, намиращ се в пряка причинно-следствена връзка с твърдяната като незаконосъобразна административна дейност. Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за недопустимост, недоказаност и неоснователност на предявените искове. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: Ищецът П. И. Т., съгласно констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК за собственост на недвижим имот №176, том. 1, рег. №1381, дело №143 от 2010г., вписан в Служба по вписванията към РС – Раднево с вх. рег. №1028 от 13.05.2010г., е признат за собственик на дворно място с площ от 1004кв.м, ведно с построените в него сгради, съставляващо УПИ V-117 в кв. 18 по плана на с. Бели бряг, община Раднево, област Стара Загора (л.12 по адм. дело № 9367/ 2023г. на АССГ). С Решение № 655 от 13.07.2005г. на Министерски съвет на РБългария за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 4 от Закона за подземните богатства – твърди горива – въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн“, общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора (обн. ДВ, бр. 61 от 26.07.2005 г.), на основание чл. 4, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите (отм., ДВ бр. 36 от 2.05.2006г., в сила от 1.07.2006г.), чл. 36 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и чл. 5, т. 3 от Закона за подземните богатства, е предоставена концесия за добив на твърди горива – лигнитни въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн“, общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора с индивидуализирани координати, при срок на концесията от 35г. с право на продължение, съгласно условията и сроковете, определени в концесионния договор, като за концесионер без търг или конкурс е определен „Мини Марица – изток“ ЕАД. Едни от основните права, респ. задължения на концесионера, са: да добива въглища от находище „Източномаришки въглищен басейн“, общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора (т.5.1.1); да инсталира, управлява и използва съоръжения за извличане и транспортиране на добитите въглища от концесионната площ в съответствие с годишните работни проекти (т.5.1.3); да изгражда в концесионната площ сгради и съоръжения, свързани с дейностите по разработване и добив, и да извършва подобрения по тях в съответствие с годишните работни проекти (т.5.1.4); да предприеме за своя сметка всички възможни правни и фактически действия за промяна на предназначението на земята, която ще се засегне от дейностите по концесията; отчуждаването на земя по Закона за държавната собственост следва да се осъществява само при условие, че не е постигнато съгласие между концесионера и собствениците на земя, като концесионерът е длъжен да представи надлежни писмени доказателства, че е направил предложение за придобиване на права по действителни пазарни цени, което не е прието от собственика, както и че има готовност да осигури равностойно парично обезщетение при принудителното отчуждаване (т.5.2.20); да изготви съгласно изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) проект за подробен устройствен план на концесионната площ (5.2.21). С решението на МС Министърът на енергетиката и енергийните ресурси (сега Министър на енергетиката) е упълномощен да сключи концесионен договор с „Мини Марица – изток“ ЕАД в едномесечен срок от обнародване на решението, както и да организира контрола по изпълнението му и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване. Във връзка с Решение №655 от 13.07.2005г. на МС, на 11.08.2005г. между Министерски съвет на РБългария, като концедент, представляван от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, и „Мини Марица – изток“ ЕАД, като концесионер, е сключен Концесионен договор с предмет: добив на въглища от находището „Източномаришки въглищен басейн“, общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора, чрез открит добив в рамките на концесионната площ, включително транспорта и продажба на добитите въглища. Концесионният договор и сключените анекси във връзка с неговото последващо изменение, са публично достъпни в Централизираната електронна информационна система „Национален концесионен регистър“, по партида № D-000465, на електронен адрес: https: //nkr.government.bg/Concessions. Концесионната площ по договора е очертана по координати в координатна система „1970“, съдържащи се в Приложение А към договора. Съгласно договора, Концесионерът изготвя Цялостен проект за разработване, като извършва всички дейности в концесионната площ съгласно този проект. Част от този проект е и предложение за график по години за придобиване и промяна на предназначението на земите в рамките на концесионната площ. Посочените по-горе права и задължения на концесионера съгласно Решение № 655 от 13.07.2005г. на МС, намират своето отражение и в сключения Концесионен договор, като според чл. 10.2(ю), концесионерът има задължението за своя сметка да предприема всички предвидени процедури, съгласно действащото законодателство, при промяна предназначението на земя, необходима за въглищно-минните операции, като преди поискване на процедура за принудително отчуждаване на такава земя, концесионерът е длъжен да предприеме всички необходими правни и фактически действия за постигане на съгласие със собствениците за придобиване или наемане на земята. Към процедура по отчуждаване на земя може да се пристъпи само в случай, че концесионерът не постигне съгласие със собствениците на земята и при условие, че представи на концедента надлежни писмени доказателства за направено разумно предложение за придобиване на права върху земята по реални пазарни цени и готовност за изплащане на паричното обезщетение при принудително отчуждаване на същата земя. Съгласно чл. 10.4(в) на концесионния договор, концедентът има задължението да контролира изпълнението на задълженията по договора. Според приложената към договора карта на концесионната площ, в нея влиза и територията на с. Бели бряг, която територия съответно не попада в изключенията, предвидени в чл. 1.2 от Решение № 655 от 13.07.2005г. на МС, съответно в чл. 3.2 от концесионния договор. Със Заповед №РД-02-14-1358 от 28.06.2011г., издадена от Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 33), на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 128, ал. 13 от Закона за устройство на територията (в относимата към датата на издаване на заповедта редакция), въз основа на решения на МС и съгласувателни писма на компетентните институции, е одобрен Специализиран подробен устройствен план (СПУП) за развитието на „Мини Марица – изток“ ЕАД, Рудник „Трояново-север“ – обект 1, части от землищата на с. Бели бряг, ЕКАТТЕ 03407, с. Трояново, ЕКАТТЕ 73225, Община Раднево и от кв. Гипсово по кадастралната карта на гр. Раднево, ЕКАТТЕ 99148, област Стара Загора, съгласно приетата графична и текстова част на документацията, представляваща неразделна част от заповедта. Видно от писмо на МРРБ относно заявление за достъп до обществена информация с вх. №94-00-50 от 12.04.2024г., подадено от пълномощника на ищеца (л.84-л.85), на последния е предоставен достъп до материалите по СПУП, като е посочено, че съгласно плана, одобрен със Заповед №РД-02-14-1358 от 28.06.2011г., цялата урегулирана територия на с. Бели бряг попада в обхвата на разработката, за която е отредена устройствена зона „Пди“ – Производствена - за добив на полезни изкопаеми, с устройствени показатели: етажност -1, плътност на застрояване 10%, коефициент на интензивност 0, 3. Във връзка с изготвен проект за Подмяна на роторни многокофови багери в „Мини Марица-Изток" ЕАД и предприетото териториално разширяване и релокиране на въглищно-минната дейност на дружеството в рамките на концесионната територия, са одобрени и приети от концесионера Рамков план за придобиване на земя и преселване от 2016г. и План за действие при преселване (за село Бели бряг) от 2018г., които документи са публично достъпни на официалната електронна страница на „Мини Марица-Изток" ЕАД - https: //www.marica-iztok.com. Посочените документи предвиждат, че жителите на с. Бели бряг трябва да бъдат преселени, съответно, че те ще загубят собствеността си, като всички постройки - жилищни и нежилищни, впоследствие ще бъдат разрушени. Предвижда се и че процесът на придобиване на земи в урбанизирани територии започва с писмо от страна на концесионера към собствениците, в което се изразява необходимостта да се закупи имотът им. След като собствениците решат да продадат имота си, в срок от един месец те трябва да подготвят и предоставят необходимите документи за изготвянето на оценката. След като оценката е готова, се насрочва дата за предварителен разговор със собствениците, където те да изразят своето съгласие или несъгласие с предложената цена. Ако собствениците са съгласни, се подписва предварителен договор за покупко-продажба. В случай на несъгласие, процедурата бива прекратена, без никакви обвързващи клаузи или последици за собственика. Описана е и процедурата по принудително отчуждаване на имотите, уредена в чл. 32 и сл. от Закона за държавната собственост. Съгласно т. 4.2 от Плана за действие при преселване, процесът на доброволно придобиване ще приключи в края на 2019г. и ще започне процес на отчуждаване. Предвижда се целият процес по преселване да приключи до 2023г., когато се очаква минните дейности да достигнат селото. На официалната електронна страница на „Мини Марица-Изток" ЕАД е публикувано и общодостъпно Ръководство за придобиване на земи и обезщетяване, съдържащо в резюмиран вид основните стъпки, свързани с процеса по закупуване на земи, като е представена информация по отношение дружеството – оценител. С Решение на Народното събрание, прието на 22.07.2023г. и обн. ДВ, бр. 63/ 2023г., държавните органи са задължени да не предприемат, без разрешение от НС, по предложение на Министъра на енергетиката, на действия, в т.ч: 1. По извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, собственост на „Мини Марица-изток“ – ЕАД, попадащо в обхвата на границите на концесионната площ по силата на сключения на 11 август 2005 г. Концесионен договор; 2. По извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи, с изключение на отдаване под наем на земеделски земи за земеделски нужди, намиращи се на територията на комплекса – собственост на „Мини Марица-изток“ – ЕАД, и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти, собственост на „Мини Марица-изток“ – ЕАД, използвани и/или предназначени за въгледобив.; 3. По извършване на разпоредителни сделки с движимо и недвижимо имущество държавна и/или общинска собственост, попадащи в обхвата на територията на „Източномаришкото въглищно находище“, които биха довели до загуба на целостта на имуществото, свързано с ефективното осъществяване на минно-технологичната дейност в съответствие със стратегическите планове за развитие на „Мини Марица-изток“ – ЕАД; 4. Които биха довели до промяна и/или отмяна на специализирани подробни устройствени планове за развитие на „Мини Марица-изток“ – ЕАД. По делото на основание чл.192 от ГПК са изискани от „Мини Марица-изток“ – ЕАД и съотв. са представени от страна на дружеството протоколи от обсъждания на политиката за преселване на жителите от с. Бели бряг; предложения, отправени до жители на населеното място в периода от 2011г. до 2024г. за изкупуване на притежаваните от тях недвижими имоти, попадащи в концесионната площ, както и писмени откази за продажба на имотите на жители на с. Бели бряг, вкл. документите относно недвижимия имот – собственост на ищеца. Като доказателства са приети и представените от ищеца Доклад за геологията на налични въглищни запаси в находище „Мини Марица – изток“, Доклад за оценка по случай 2021/03 от Европейската банка за възстановяване и развитие, извадка от План за интегрирано развитие на Община Раднево за периода от 2021 до 2027г. и др. Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа и оценителна експертиза, заключението по която, изготвено от лицензиран оцените на недвижими имоти, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. След направено от вещото лице проучване в Служба по вписвания – гр. Раднево за реално осъществени сделки с недвижими имоти със сходни характеристики и местонахождение към 2011г. и към датата на изготвяне на заключението и предвид обстоятелството, че с оглед извършения анализ е невъзможно обективното определяне на пазарната стойност на имота на ищеца по метода на пазарните сравнения (доколкото в нотариалните актове е посочено единствено общата стойност на сделките, без самостоятелно определяне цената на земята, съответно на построените върху нея сгради), експертът е определил пазарната стойност на имота, собственост на П. Т., по метода на възстановителната стойност. Съгласно заключението на вещото лице, през 2011г. пазарната стойност на УПИ V-117 в кв. 18 по плана на с. Бели бряг, община Раднево (земя и сгради), е в размер на 20 700.00 лв., а през 2023 г. - в размер на 32 100.00 лв. При извършване на оценката са отчетени коефициент на адаптация на конкретното състояние на имота (време на изграждане, етажност, овехтяване и пр.), параметри, обусловени от търсенето и предлагането на регионалния пазар на недвижими имоти, както и неговата възстановителна стойност, при която са оценени влиянието на обезценяването от възраст, строителни недостатъци и повреди, както и функционалното и икономическо обезценяване през годините. При изслушване на експертизата в с.з вещото лице посочва също, че влияние върху стойността на имота оказва и дейността на „Мини Марица – изток“ ЕАД и разширението на тази дейност в района, където се намира оценяваният имот. Според заключението на експертизата, налице е увреждане на имота в резултат на извършен взрив на гипсов блок в съседен имот, като подробно са описани нанесените вреди спрямо конструктивните елементи на къщата и цялостното състояние на имота. Установени и детайлно са представени вида и количествата на необходимите СМР по възстановяване на имота, като с оглед изготвената стойностна сметка същите според вещото лице възлизат в размер на 6 258.34 лв. без ДДС, съотв. в размер на 6 911.17 лв. с ДДС. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството им на свидетели на лицата И. Т. П. и Ж. Д. Ж.. Свидетелят И. П. заявява, че е запознат с процесите по преселване на жителите от селото, като самият той е деен участник в различни инициативи, свързани с обсъждането на последствията от концесията. Посочва, че през последните 14 години работата на минния комплекс се е отразила крайно негативно в емоционален аспект на жителите на с. Бели бряг, като преки имуществени вреди са нанесени и върху имотите на част от жителите, в т. ч. и на имота на ищеца, на която къща имало пукнатини. Социално-битовите условия, след влизане в сила на СПУП от 2011г., били сведени до минимум, като селото било крайно запустяло и изоставено, вина за което имал основно концесионерът, който не полагал никакви усилия за поддържане на имуществото си. Предвид неяснотите за бъдещето на селото ищецът, а и не само той, бил крайно притеснен и отчаян. Свидетелят твърди, че спрямо П. Т. имало заплахи и осъществен тормоз във връзка с нежеланието му да продава на предложените от дружеството цени. П. заявява, че „Мини Марица – изток“ ЕАД са водели разговори с всички собственици в т.ч и с П. Т.. Отправяни са писмени предложения за извършване на оценка на имотите с оглед търсенето на съгласие за доброволното им изкупуване, като в тази връзка свидетелят сочи, че предложените обезщетения са били крайно ниски и поради това съгласие рядко се постигало. Провеждани са многобройни срещи между представители на концесионера и жителите на населеното място, както и срещи с други представители на изпълнителната власт, като в крайна сметка ситуацията не се била променила съществено. На повечето от тези срещи е присъствал и ищецът, който отказвал да продаде имота си, поради ниския размер на предлаганото обезщетение. Свидетелят заявява, че почти на всяка среща е имало намекване за започване на процедура по принудително отчуждаване. Според св. П. оценките на имотите не са били реални, което се доказва и от случилото се със самия него. Свидетелят Ж. Ж. твърди, че именно от дейността на дружеството „Мини Марица – изток“ ЕАД, изцяло е унищожен икономическият и социален живот в населеното място. Заявява, че извършваните оценки били твърде ниски. Хората от селото били ангажирали външен оценител, който представил в пъти по-високи оценки на имотите. Съдействие по проблемите на хората от никъде не се предоставяло. Комуникацията с дружеството била трудна, като имало заплахи за принудително изселване. Свидетелят заявява, че във всички разговори е участвал и ищецът П. Т., на когото цялата ситуация се отразила негативно - той се бил изнервил и разстроил, като се влошило и здравословното му състояние. По допустимостта на исковете: Исковете за присъждане на обезщетения с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са предявени от лице което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката, срещу Министерство на енергетиката (юридическо лице на бюджетна издръжка) т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Неоснователно е възражението на ответника за процесуална недопустимост на исковата молба, което възражение е основано на съображения, че доколкото твърдените като незаконосъобразни бездействия не се свързват с неизвършване от административен орган или от длъжностно лице на администрацията на Министерство на енергетиката на дължими по закон фактически административни действия, съотв. твърдените като незаконосъобразни действия не се свързват с административна по своя характер дейност, липсвала абсолютната процесуална предпоставка по чл.204 от АПК за допустимост на исковата претенция. Константна е съдебната практика, че когато искът за обезщетяване на вреди се основава на твърдени от ищеца действия, респ. бездействия на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, наличието на твърдяното административно действие/ бездействие и дали същото се явява незаконосъобразно, съотв. дали твърдяното като увреждащо действие/бездействие е при или по повод на осъществявана административна дейност, е въпрос по същество (по основателността на исковете) по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, а не въпрос на допустимост на исковата претенция. За допустимостта на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо и достатъчно посоченият ответник, срещу когото е предявен иска, да е юридическото лице с чийто орган или длъжностно лице ищецът свързва твърдяната незаконосъобразна административна дейност и претърпеният от нея вредоносен резултат. Поради което дали и доколко твърдените като неизпълнени задължения, на които се основава исковата претенция, са вменени на органи и на длъжностни лица на Министерство на енергетиката като елемент от нормативно възложена им за осъществяване административна дейност/административна компетентност и правомощия, е релевантно за основателността, а не за допустимостта на исковете. Ето защо съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените от П. Т. обективно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност на органи и на длъжностни лица на Министерство на енергетиката, са неоснователни, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК. С предявения иск, съгласно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточнението, направено с писмена молба вх. №158 от 10.01.2024г., се претендират обезщетения за претърпени от П. Т. имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката. Ако и предявените обективно съединени искове да се сочат основани на „незаконосъобразни действия и бездействия“ на администрацията на Министерство на енергетиката, посочените от ищеца проявления на релевираната като незаконосъобразна дейност, се свързват изцяло с неизпълнение на твърдени като нормативно възложени задължения в компетентността на Министъра на енергетиката за упражняване на контрол върху дейността на „Мини Марица-Изток“ т.е твърди се наличието на незаконосъобразни административни бездействия на Министъра на енергетиката по осъществяване на контрол спрямо „Мини Марица – Изток“ ЕАД – публично държавно предприятие и концесионер на находището „Източномаришки въглищен басейн“, общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора, а именно: 1. Неупражнен контрол във връзка с изкупуването на земите и имотите в землището на с. Бели бряг, с цел преместването на оставащото население и осигуряване на средства за придобиване на нова аналогична собственост, въпреки, че ответникът следва да контролира спазването на обществения интерес и законосъобразното провеждане на процедурите; 2. Неосъществен контрол относно наличието на предпоставки за извършване на принудително отчуждаване, съответно контрол върху евентуалната необходимост да се инициират действия по отчуждаване за реализирането на концесията, в изпълнение на регламентацията по чл. 63а и чл. 63б от Закона за енергетиката; 3. Неосъществен контрол върху възприетата от предприятието-концесионер порочна практика да се очаква молба от собствениците за изготвянето на оценка от оценител, нает едностранно от „Мини Марица-Изток“ ЕАД; 4. Неупражнен контрол от страна на ответника по отношение изпълнението от концесионера на задълженията да разчиства и обезопасява сградите и дворните места в отчуждените имоти - предмет на отчуждителното мероприятие, в т. ч и да полага грижи за имотите; 5. Неупражнен контрол за изпълнението, спазването и актуализацията на Плана за действие за преселване на с. Бели бряг и цялостната политика по изселване на с. Бели бряг. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно административно бездействие, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следователно незаконосъобразно административно бездействие представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа при упражняване на неговите правомощия, което не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение. В този смисъл като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. В случая, сочените от ищеца проявления на неосъществения от Министъра на енергетиката административен контрол и неизпълнени административни задължения, са обвързани с неупражняване на твърдени като нормативно възложени на органа контролни правомощия спрямо дейността на публичното предприятие – концесионер - „Мини Марица – Изток“ ЕАД във връзка с реализиране на концесионните му права и изпълнението на концесионните му задължения и в частност тези, свързани с разширяване на въглищно-добивната дейност на урбанизираната територия на с. Бели бряг, община Раднево и процесите по изкупуване и отчуждаване на недвижими имоти, попадащи в концесионната площ и в обхвата на одобрения СПУП. Наличието на такива контролни правомощия ищецът на първо място извежда от разпоредбите на по чл.13, чл.15 и чл.17, ал.1 от Закона за публичните предприятия и чл.5, ал.1, т.4 от Устройствения правилник на Министерството на енергетиката. Обосновава, че доколкото по силата на посочената нормативна регламентация Министърът на енергетиката упражнява правата на държавата в публичното предприятие „Мини Марица – Изток“ ЕАД, като определя общите стратегически цели и оценява резултатите от дейността на предприятието и на ръководните му органи и същевременно провежда енергийната политика, насочена към енергийното развитие на страната, именно Министърът на енергетиката е органът, който упражнява контрол върху „Мини Марица – Изток“ ЕАД и съотв. върху осъществяваната от дружеството дейност. Въз основа на извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Мини Марица – изток“ ЕАД ЕИК 833017552 е регистрирано като дружество с едноличен собственик на капитала – „Български енергиен холдинг“ ЕАД с ЕИК 831373560. В предмета на основната дейност на дружеството се включва и дейността по добив и пласмент на въглища. От своя страна едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е българската държава, чрез Министъра на енергетиката. Основната дейност на „Български енергиен холдинг“ ЕАД е придобиване, управление, оценка и продажба на участия в търговски дружества, осъществяващи стопанска дейност в областите на производство, добива, преноса, транзита, съхранението, управлението, разпределението, продажбата и/или изкупуването на природен газ, електрическа енергия; топлоенергия, въглища, както и всякакви видове енергия и суровини за производството и, участието му в управлението на такива дружества. Съгласно актуалния устав на „Мини Марица – изток“ ЕАД (представен по делото от ищеца и публично достъпен в ТРРЮЛНЦ), органи на управление на дружеството са едноличният собственик на капитала („БЕХ“ ЕАД) и Съветът на директорите. Правата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД като едноличен собственик на капитала на „Мини Марица – изток“ ЕАД, се упражняват от лицето (лицата), което /които представляват холдинга в качеството на принципал. Принципалът е и органът, овластен да взема решения, предоставени в компетентността на едноличния собственик, съгласно закона и устава на дружеството. Предвид правната форма и начина на създаване на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в т. ч вида и начина на формиране на неговия капитал, е безспорно, че дружеството е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), доколкото едноличен собственик на капитала на дружеството е „Български енергиен холдинг“ ЕАД, което дружество от своя страна е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПП. Съгласно чл. 13 от ЗПП, Министерски съвет упражнява правата на държавата в публичните предприятия, като може да делегира тези права на министрите съобразно отрасловата им компетентност, както е и в конкретния случай спрямо „БЕХ“ ЕАД. Нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПП регламентира че органът, упражняващ правата на държавата, взема решенията от компетентността на ОС на съдружниците/акционерите в едноличните публични предприятия, а според ал. 2, когато публично предприятие участва в друго дружество, правата му като съдружник/акционер или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено от него лице. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗПП органът, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала или съдружник/акционер, със съдействието на Агенцията за публичните предприятия и контрол определя общите стратегически цели и оценява резултатите от дейността на предприятието и ръководните му органи, като разпоредбата на чл. 18 от ЗПП регламентира че органът, упражняващ правата на държавата, не се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на публичното предприятие и спазва правата му по отношение на упражняването на всички права на собственост в съответните дъщерни дружества. От всичко изложено следва извода, че „Мини Марица – Изток“ ЕАД – дъщерно дружество на „БЕХ“ ЕАД по см. на чл.277, ал.3 от Търговския закон и публично предприятие по см. на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПП, е самостоятелен правен субект - публично предприятие, чиито органи на управление са едноличният собственик на капитала („БЕХ“ ЕАД) и Съвета на директорите. Именно „Български енергиен холдинг“ ЕАД по дефиницията на §1, т.7, б. „б“ от ЗПП е органът, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала в „Мини Марица – Изток“ ЕАД и взема решения от компетентността на общото събрание на акционерите в едноличното публично предприятие (чл.15, ал.1 от ЗПП). Поддържаното от ищеца, че чрез контрола на „Български енергиен холдинг“ ЕАД Министърът не енергетиката „непряко контролира“ и дъщерното на „БЕХ“ ЕАД дружество - „Мини Марица – Изток“ ЕАД, не само че не намира каквото и да е било нормативно основание, но и би било в пряко противоречие с регламентирания в чл. 6, ал. 1 от ЗПП принцип, според който стопанската дейност на публичните предприятия се извършва при равни условия с другите икономически оператори, като не се допускат злоупотреби с монополно или господстващо положение или нелоялна конкуренция. Ако и Министерски съвет на РБългария да е делегирал упражняването на правата на държавата в „БЕХ“ ЕАД на Министъра на енергетиката, по аргумент от чл. 18 от ЗПП държавата в лицето на Министъра на енергетиката, не може нито пряко, нито косвено да се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност както на „БЕХ“ ЕАД, така и на „Мини Марица – Изток“ ЕАД. Фактът, че предвид вида и произхода на капитала му, в дъщерното дружество „Мини Марица – Изток“ ЕАД държавата чрез „БЕХ“ ЕАД контролира 100 % от акциите с право на глас, не дава основание да се приеме че държавата, чрез Министъра на енергетиката, контролира дейността на дружеството чрез осъществявани публичноправни (властнически) административни функции, вкл. чрез упражняване на контролни административни правомощия по отношение на извършваните от „Мини Марица – Изток“ ЕАД фактически и правни действия, чрез които дружеството осъществява дейността си. Участието на държавата в публичните предприятия по чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗПП не се основава и проявява на плоскостта на принципа на власт и подчинение и чрез функцията й на субект, притежаващ и съответно упражняващ административно-властнически и обществено управленски правомощия. С оглед на което съдът приема, че липсва твърдяното от ищеца законово овластяване на Министъра на енергетиката, в качеството му на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, респ. на длъжностни лица от Министерство на енергетиката, като носители на властнически административни правомощия в сферата на изпълнителната дейност на държавата, по отношение на дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, вкл. липсват нормативно възложени контролни правомощия спрямо дейността на публичното предприятие, неизпълнението/неупражняването на който административен контрол да релевира незаконосъобразна административна дейност, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не са налице и въведените като основание на исковата претенция незаконосъобразни административни бездействия на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката – неупражнен контрол спрямо дейността на „Мини Марица – Изток“ ЕАД във връзка с реализиране на правата и изпълнението на задълженията от дружеството по сключения на 11.08.2005г. между Министерски съвет на РБългария, като концедент, представляван от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, и „Мини Марица – изток“ ЕАД, като концесионер, Концесионен договор с предмет: добив на въглища от находището „Източномаришки въглищен басейн“, общини Раднево и Гълъбово, област Стара Загора, чрез открит добив в рамките на концесионната площ, включително транспорта и продажба на добитите въглища. Ако и с Решение № 655 от 13.07.2005г. на Министерски съвет на РБългария за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, Министърът на енергетиката и енергийните ресурси (сега Министър на енергетиката) да е упълномощен да организира контрола по изпълнението на концесионния договор и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване и съотв. съгласно т.5.4.2 от Решение № 655 от 13.07.2005г. на Министерски съвет на РБългария и чл. 10.4.(в) на концесионния договор, концедентът (Министерски съвет, чрез Министър на енергетиката) да има задължението да осъществява контрол за спазването на условията на концесията и да контролира изпълнението на задълженията по концесионния договор, това не може да обуслови извод за наличието на вменени на органи и на длъжностни лица на Министерство на енергетиката административни задължения за осъществяване на административен контрол при упражняване на властнически административни правомощия във връзка процесите по изкупуване и отчуждаване на недвижими имоти, попадащи в концесионната площ и в обхвата на одобрения СПУП. На първо място следва да се отбележи, че придобиването и промяна на предназначението на земите, необходими за въглищно-минните операции в рамките на концесионната площ и последващото усвояване на териториите за целите на разрастването на минно-въглищните дейности, са дейности, които попадат изцяло в оперативната дейност на дружеството-концесионер. Видно от концесионния договор, именно дружеството-концесионер е отговорният субект, който следва да предприеме всички правни и фактически действия, свързани с обособяване на концесионната територия за целите на стопанската си дейност, вкл. да инициира изготвянето на СПУП за съответната територия; да организира цялостния процес по придобиване/изкупуване на имотите, необходими за въглищно-минните операции; да организира и предприеме действия по преселване на населението и опазване на придобитото движимо и недвижимо имущество и т.н. При прилагането на регламентацията по чл. 18 от ЗПП (органът, упражняващ правата на държавата, не се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на публичното предприятие и спазва правата му по отношение на упражняването на всички права на собственост в съответните дъщерни дружества), следва извода, че липсва каквото и да е било нормативно основание за Министъра на енергетиката – пряко или чрез „БЕХ“ ЕАД, да упражнява административен контрол по отношение на посочените дейности, в т.ч във връзка с изкупуване на включените в концесионната площ земи и имоти в землището на с. Бели бряг, вкл. по отношение на установената процедура по изкупуване на земите и извършваните в тази връзка фактически и правни действия за постигане на съгласие със собствениците за придобиване. Нещо повече – „Мини Марица – изток“ ЕАД, като концесионер по см. на §1, т.31 от ДР на Закона за подземните богатства (ЗПБ), има право да предприема самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по концесията и на съответния договор (чл.74, ал.2 от ЗПБ). Това законово регламентирано право на концесионера за самостоятелно предприемане на необходимите фактически и правни действия за изкупуване/придобиване на имоти, промяна на предназначението на земите и усвояването на територии в обхвата на концесионната площ, изключва упражняването на административен контрол върху посочените процеси и процедури и каквато и да е било административна намеса от орган на изпълнителната власт и неговата администрация, вкл. спрямо изготвяните оценки на имотите, предлаганите от концесионера цени за изкупуване, предварителните преговори и т.н. Спазването на обществения интерес и законосъобразното провеждане на процедурите по придобиване/доброволно изкупуване на имотите, е гарантирано и обезпечено чрез предвиденото в Решение № 655 от 13.07.2005г. на МС и в концесионния договор изискване, към процедура по отчуждаване на земя да се пристъпи само в случай, че концесионерът не постигне съгласие със собствениците на земята и при условие, че представи на концедента надлежни писмени доказателства за направено разумно предложение за придобиване на права върху земята по реални пазарни цени. Именно по този начин се упражнява контролът относно наличието на предпоставки за извършване на принудително отчуждаване, но осъществяването на този контрол е обусловено от отправено от страна на концесионера искане до Министъра на енергетиката за иницииране на процедура по принудително отчуждаване на имотите, по отношение на които не е постигнато съгласие за доброволното им изкупуване. Противно на поддържаното от ищеца, действащата нормативна регламентация не предвижда възможност за упражняване на административен контрол от страна на Министъра на енергетиката за наличието на „евентуална необходимост да се инициират действия по отчуждаване за реализирането на концесията“. По аргумент както от разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗПБ, така и от нормите на чл. 63а, ал.2 и чл. 63б, ал.1 от Закона за енергетиката, право на концесионера е да сезира Министъра на енергетиката за съдействие/да отнесе въпроса решаване/за предприемане на действия по принудително отчуждаване, като липсва законово регламентиран механизъм и съотв. разписани процедури за административен контрол по отношение упражняването от концесионера на правото му да сезира Министъра на енергетиката в хипотезата по чл.75, ал.2 от ЗПБ, респ. по чл. 63а, ал.2 и чл. 63б, ал.1 от ЗЕ – Министърът на енергетиката не притежава нормативно установено правомощие без да е сезиран от концесионера да извършва преценка за необходимостта от иницииране и провеждане на отчуждително производство по реда на Закона за държавната собственост. В този смисъл абсолютно необосновано е твърдението на ищеца, че въз основава на регламентацията по чл.63а и чл.63б от ЗЕ следва извод, че Министърът на енергетиката „би могъл да изиска подаването от концесионера на искане за принудително отчуждаване и за задвижи процесът по отчуждаване“ и съотв. „че е обвързан със задължение при необходимост да инициира действията по отчуждаване, за да може да се реализира концесията“. В случая няма данни по отношение на собствения на ищеца имот, от страна на концесионера „Мини Марица – изток“ ЕАД, да е отправяно искане до Министъра на енергетиката за иницииране провеждането на отчуждително производство. Поради което за Министъра на енергетиката не е възникнало нито задължение „да осъществи контрол върху евентуалната необходимост да се инициират действия по отчуждаване за реализирането на концесията“, нито задължение „да осъществи контрол относно наличието на предпоставки за извършване на принудително отчуждаване“, нито задължение „да задвижи процеса по отчуждаване и да го довърши по законен път или да го прекрати и така да заличи негативните предпоставки от влезлия в сила ПУП“. Дължимите фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената на органа административна компетентност и съотв. се осъществява административна дейност по повод отчуждителните процедури, са предмет на законова регламентация. В случая при липсата на нормативно предвидени за Министъра на енергетиката контролни административни задължения в сочения от ищеца смисъл, не може да се обоснове наличието на поведение на административен орган или на длъжностно лице от администрацията на органа при упражняване на неговите правомощия, което да не кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение и съотв. да релевира незаконосъобразна административна дейност, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не намират каквото и да е било нормативно основание и твърдение от ищеца като възникнали и съществуващи за органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката административни задължения за извършване на преценка при иницииране на процедурата по одобряване на СПУП; за актуализиране на действащия план за действие за преселване на с. Бели бряг; за неупражнен контрол по отношение изпълнението от концесионера на задълженията да разчиства и обезопасява сградите и дворните места в отчуждените имоти, в т. ч и да полага грижи за имотите за опазване на имуществото в селото и запазване на нормални социално-битови условия. Доколкото концесионната площ и съотв. включването в концесионната площ на урбанизираната територия на с. Бели бряг, е определена с Решение № 655 от 13.07.2005г. на Министерски съвет на РБългария за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Източномаришки въглищен басейн“ и предвид приложимата нормативна регламентация по ЗУТ относно производството по одобряване на СПУП, при процедирането и одобряването със Заповед №РД-02-14-1358 от 28.06.2011г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството на СПУП за развитието на „Мини Марица – изток“ ЕАД, Рудник „Трояново-север“ – обект 1, обхващащ и землището на с. Бели бряг, за Министъра на енергетиката не е съществувало не само задължение, но и каквато и да е правна възможност да извършва преценка „за целесъобразност“ относно включването в обхвата на СПУП на землището на с. Бели бряг „предвид незначителните като количество и ниски като качество въглища за добив на територията на селото“. Абсолютно несъстоятелни са твърденията за незаконосъобразно процедиране на Министъра на енергетиката във връзка с предоставянето на концесия за добив, поради неизвършена преценка за законосъобразност и целесъобразност на предложението за предоставяне на концесия за добив – извършването на такава преценка е била дължима от Министерски съвет на РБългария при приемането на Решение № 655 от 13.07.2005г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 4 от Закона за подземните богатства – твърди горива – въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн“, като Министърът на енергетиката е упълномощен като представител на концедента – Министерски съвет, със самото решение за предоставяне на концесия. Съответно противно на твърдяното от пълномощниците на ищеца, процесът на разширяването на концесионната площ нито е иницииран, нито е контролиран от Министъра на енергетиката. Абсолютно бланкетно е и твърдението, че Министърът на енергетиката „е разполагал с необходимите способи“ и че е следвало да извърши дължими съгласно приложимата нормативна уредба действия за провеждане на процедурата по придобиване на имотите на жителите на с. Бели бряг; за преустановяване извършването на минни дейности в непосредствена близост до населеното място; за ограничаване престъпните набези срещу изоставените в селото къщи и т.н и съотв. че непредприемането на такива действия релевира незаконосъобразни административни бездействия. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че абсолютно недоказано е твърдението на ищеца, че на него са му предлагани „крайно незадоволителни оферти, далеч под пазарните цени на еквивалентни имоти в района“ и че не е започнала процедура за принудителното отчуждаване на имота му, при която той би получил справедливо обезщетение. Всъщност от представените от „Мини Марица – изток“ ЕАД документи се установява, че липсва (вкл. към м. януари 2024г.) на оказано от П. Т. съдействие за осигуряване на достъп до имота му и представяне на необходимите документи за изготвянето на пазарна оценка и провеждането на предварителни преговори за изкупуването на имота, респ. за започване на процедура по отчуждаването на имота. С оглед на изложеното съдът приема, че по делото не се установи, респ. не се доказа наличието на твърдените от ищеца проявления на релевираната като незаконосъобразна административна дейност, въведена като фактическо основание на предявените искове - незаконосъобразни административни действия и бездействия на органи и длъжностни лица от Министерство на енергетиката при или по повод изпълнение на административна дейност. Поради което липсват първите два елемента от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. На следващо място за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл.4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая, ако и при липсата установена и доказана незаконосъобразна административна дейност в сочените от ищеца проявления, да е безпредметно обсъждането дали е доказано настъпването на претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди, следва да се отбележи следното: Твърдените като претърпени неимуществените вреди се свързват с трайно влошаване на качеството на живот вследствие на липсата на поддръжка и на елементарни условия в селото като здравна помощ, транспорт, търговски обект, читалищно-културна дейност и др. комунални услуги, като се поддържа, че са засегнати изключително деликатни блага, гарантирани от КПЧОС, като правото на собственост по чл.1 от Протокол №1, правото на личен и семеен живот по чл. 8 от Конвенцията, тъй като ищецът е оставен без елементарна социална среда в последните години от живота си. Настъпването на тези неимуществени вреди, сочени като последица от релевираната като незаконосъобразна административна дейност, обективно по никакъв начин не могат да бъда обвързани с въведените като фактическо основание на исковата претенция административни действия/ бездействия, още по-малко могат да бъдат разглеждани като преки и непосредствени вреди от административна дейност на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката. Негативните психо-емоционални изживявания за ищеца и накърняването на негови нематериална блага, ако и да произтичат закономерно от процесите, съпътстващи изкупуването на имотите, попадащи в концесионната площ и съотв. изселването/преселването на населението на с. Бели бряг, няма как да се разглеждат в причинно-следствена връзка, респ. като резултат от неизвършени фактически и/или правни действия от страна на органи и длъжностни лица на Министерство на енергетиката. Съответно абсолютно недоказано е твърдението, че вредите са пряка и непосредствена последица от „липсата на адекватна държавна политика и контрол върху дейността на „Мини Марица-Изток“ ЕАД от страна на ответника“ и че „усложненията в процеса на разширяване на концесионната площ, иницииран и контролиран от ответника, са в основата на всички вреди“. Твърдените като претърпени имуществените вреди се свързват с намаляване стойността на имота на ищеца и с увреждане на притежаваното от П. Т. имущество. Съгласно заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза, определената пазарна стойност на имота, собственост на П. Т. - УПИ V-117 в кв. 18 по плана на с. Бели бряг, община Раднево (земя и сгради), по метода на възстановителната стойност, през 2011г. възлиза в размер на 20 700.00 лв., а през 2023 г. - в размер на 32 100 лв. т.е недоказано се явява твърдението за намалена стойност на имота. Увреждането на имуществото - увреждане на конструктивни елементи и на фасадата на къщата, ищецът сочи като настъпило при взривяване на гипсов блок от страна на „Мини Марица-Изток“ ЕАД. За това имуществено увреждане обаче, дори и да се приеме за доказано, липсва каквото и да е било основание за обвързване на претърпения вредоносен резултат (претърпените от П. Т. имуществени вреди) с административна дейност и съотв. липсва основание за ангажиране отговорността на Министерство на енергетиката по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността за тези причинените имуществени вреди може да се търси по общия гражданскоправен исков ред - чрез предявяване на иск по чл.45 и сл. от ЗЗД срещу „Мини Марица-Изток“ ЕАД. Отговорността на Министерство на енергетиката по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде ангажирана и по съображения, че „държавата при всички положения трябва да носи отговорност за действията и бездействията на „Мини Марица-Изток“ ЕАД“, тъй като „Мини Марица-Изток“ ЕАД е дружество, създадено от държавата „за осъществяване на държавна дейност“ и доколкото „дружеството е еманация на държавната политика и всяко негово незаконосъобразно действие или бездействие е извършено в изпълнение на тази държавна политика“. Обстоятелството, че според цитираното в исковата молба решение на ЕСПЧ по делото Д. Й. срещу България, фактът, че дружеството е самостоятелно юридическо лице съгласно националното законодателство, не е решаващ за изключване на пряката отговорност на Държавата по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, не може да обуслови извод за наличието на основанието по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Министерство на енергетиката за вреди, причинени от дейността на „Мини Марица-Изток“ ЕАД. Приетата с посоченото решение на ЕСПЧ възможност за ангажиране отговорността на Държавата за вреди, причинени от търговско дружество с държавно участие, е в контекста на изчерпани вътрешноправни средства за защита по предявен срещу дружеството деликтен иск, а в случая такъв иск, по приложимия процесуален ред, не е предявяван. В този смисъл и противно на твърдяното от ищеца, недопустимо е, за претърпени вреди от незаконосъобразни фактически и/или правни действия или бездействия на „Мини Марица – Изток“ ЕАД (търговско дружество, чиито органи на управление нямат качеството на административни органи по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, тъй като нито принадлежат към системата на изпълнителната власт, нито въз основа на законово овластяване са носители на властнически административни правомощия в сферата на изпълнителната дейност на държавата), да се ангажира отговорността на Министерство на енергетика по реда и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Обезщетение за претърпени вреди от дейността на търговското дружество може да се претендира по общия исков ред чрез предявяване на иск за вреди от непозволено увреждане пред съответния граждански съд. С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е доказано наличието на кумулативно изискуемите се елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Министерство на енергетиката за претърпени от ищеца П. И. Т. имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на органи и длъжностни лица от Министерство на енергетиката, поради което предявените обективно съединени искове се явяват недоказани и неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени. Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд