Решение № 163 от 23.6.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 110/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 8, ал. 2 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Образувано е по жалба от В. Г. Б. от [населено място], [държава], чрез адв. Д. С. срещу изричен отказ на Кмета на Община [област], обективиран в писмо № УТ000485/24.02.2023 г. В жалбата се излагат съображения, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материално – правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, при наличие на съществени нарушения на адм. производствените правила, като сочи за нарушени чл.35 и чл.36 от АПК. Сочи се, че в мотивите си органът е приел липсата на наименование на улица, като основание за отказ за издаване на удостоверение за нов адрес, каквото изискване в чл.89, ал.2 от ЗГР, липсва, тъй като според тази разпоредба адресът се състои от името на областта, населеното място и общината, като в ал 3 са дадени и други индивидуализиращи данни, но улица и номер не са сред тях. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмено становище на процесуален представител, поддържа жалбата, като сочи допълнителни аргументи за отмяна. Излага съображения, че именно Кметът на Община [област] предвид чл.89, ал.5 от ЗГР е задължен да определи адрес, като вписването на адреса е предпоставка дадено лице да иска регистрация по постоянен и настоящ адрес, а съгласно чл.90, ал.1 от ЗГР жалбоподателят е задължен да се регистрира. Освен това се сочи, че адресът на имотът може да бъде индивидуализиран и според описанието на неговото местонахождение в нотариалния акт, а именно вилно селище, м.[община], вместо [населено място]. Сочи и че отказа не е мотивиран, като отразеното, че в [населено място] няма наименование на улици не е достатъчно. Ответникът с процесуален представител, сочи, че оспорва основателността на жалбата, но излага съображения и по допустимостта, с доводи, че полученото писмо не е индивидуален административен акт. Сочи, че липсата на наименование на улици в [населено място] е пречка за администрацията да издаде конкретен административен адрес по заявлението на жалбоподателя. На следващо място сочи, че това писмо има само уведомителен характер и не подлежи на оспорване. Прави възражение за платен адвокатски хонорар в полза на адв.С., тъй като представения договор за правна помощ сочи само за наличие на поет ангажимент, но не и заплатено адвокатско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност. Административен съд – [област], като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното: Процедурата е инициирана със Заявление уникален номер УТ 000485/10.02.2023 г. до Кмета на Община [област], от жалбоподателя с искане за издаване на удостоверение за нов адрес. Към заявлението е приложен Нотариален акт № 186, т.ІІ, рег.№ 6063, д. №348 от 2014 г., с който жалбоподателят е закупил 1.240 кв.м. идеални части от УПИ № І – В. С., находящ се в кв.28 по плана на [населено място] с двуетажна жилищна сграда №4, тип А, със застроена площ от 45.20 кв.м. Видно от полученото писмо № УТ000485/24.02.2023 г., Кметът на Община [област] е установил, че не може да бъде издадено исканото удостоверение за нов адрес на В. Б. поради липсата на наименование на улици в [населено място]. При така установеното, след като същото съдържа уведомление, че липсата на наименование на улици в [населено място] е пречка за издаване на исканото удостоверение се налага извода, че вместо да извърши исканата административна услуга, ответникът е постановил отказ за издаване на удостоверение, с което са нарушени съществени права и законни интереси на жалбоподателят, при което неоснователни доводите, че полученото писмо не е индивидуален административен акт. При установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, от правна страна, че обжалваният административен акт представлява отказ да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква "а" от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА), във връзка с чл. 21, ал. 3 АПК и чл. 8, ал. 2 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Жалбоподателят има правен интерес от оспорването, и същото е упражнено в срок, като в случая намира приложение и разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, при което жалбата е допустима. По съществото на същата, съдът взе предвид следното: Актът е издаден от Кмета на Община [област], по заявление на жалбоподателя за издаване на удостоверение за нов адрес, като в случая заявлението е адресирано до Кмета на Община [област], който е компетентния орган съгласно чл.23 от АПК, да се произнесе при липса на изрично предвидена в закона различна компетентност. Според чл.3 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 от Закона за гражданската регистрация. Предвид чл.4, удостоверенията по чл. 3 се издават въз основа на данните, съдържащи се във: 1. Национална база данни "Население"; 2. Локална база данни "Население" и данни от регистрите на актовете за гражданско състояние, като съгласно чл.5, се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Производството по издаване на удостоверения започва с подаване на писмено искане на хартиен носител или в електронна форма по образец съгласно приложение № 1 или приложение № 2 от лице по чл. 5, ал. 1 и 2. Подаденото писмено искане на хартиен носител или в електронна форма се регистрира с входящ номер и дата, като, удостоверенията се издават в сроковете, определени в Административнопроцесуалния кодекс. Според ал.1, чл.8, когато в регистъра на населението, с който разполага общинската администрация, не се съдържат всички необходими данни за издаване на исканото удостоверение, длъжностното лице служебно изисква тези данни от общинската администрация, отговорна за тяхното поддържане. Данните се предоставят в писмен вид незабавно, но не по-късно от 7 дни от постъпване на искането, а според ал.2, когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Освен това, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗГР, адресната регистрация се извършва именно от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Недвижимият имот, за който е заявена услугата за издаване на удостоверение за нов адрес се намира на територията на Община [област], [населено място], вилно селище в м.[община], като имота е урегулиран с издадена Заповед № 58/10.03.2006 г. като УПИ І, кв.28 по плана на [населено място], и записан в КККР с идентификатор 43219.2.223 със Заповед №РД-18-1189/01.06.2018 г. на ИД на АГКК, а в издадената скица, имота е записан като вилно селище „К.“, м. [община], [населено място], общ. [област]. Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт, настоящият състав намира, че процесният отказ за издаване на удостоверение за нов адрес с цел извършване на адресна регистрация е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, но не съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Същия не съдържа и фактически и правни основания, в изпълнение на чл. 8, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не е уточнено въз основа на коя правна норма се отказва издаване на исканото удостоверение, както и откъде произтича изискването за определяне на адрес с посочване на наименование на улиците, като предпоставка за издаване на търсеното удостоверение, при което и само на това основание жалбата се явява основателна и отказа незаконосъобразен. Основателни са и доводите, че същия е издаден и без да са установени всички факти от значение за издаване на търсеното удостоверение в нарушение на чл.35 от АПК и чл. чл.8, ал.1 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.. Не на последно място отказа е постановен и в нарушение на материалния закон, като между страните не се спори, че собственик на имота, а именно жилищна сграда е жалбоподателят, при което представените със заявлението писмени доказателства следва да послужат в достатъчна степен на Кмета на Община [област] да извърши съответната проверка и да постанови акт по заявлението. Обществените отношения, свързани с адресната регистрация на лицата, пребиваващи на територията на [държава] са уредени и в ЗГР и Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация /обн., ДВ, бр. 43 от 8.06.2012 г./. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР "адресът" е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като предвид ал.2, адресът в [държава] се състои задължително от името на областта, общината и населеното място, а според, ал.3 в зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Предвид ал.4, когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му, като съгласно ал.5, кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация. В конкретния случай, заявителят за вписване на настоящ адрес е представили документ за собственост относно имота, за който моли издаване на удостоверение за нов адрес – нотариален акт, като липсата на наименование в случая на улица е допълнително изискване с оглед обстоятелството, че имота е обозначен да се намира в м.[община], с Л., общ [област]. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да получават кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги. Според чл. 90, ал. 1 от ЗГР, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т.е. да е определен от кмета като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в НКНПА. Задължение на администрацията е да поддържа и актуализира данните в този класификатор. В чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Според данните, отразени в КККР на [населено място] имота е с идентификатор 43219.2.223, в които се намира процесната жилищна сграда УПИ І кв.28 на [населено място], вилно селище „К.“, м. П. е с предназначение "Жилищна сграда“, тоест, сградата е "жилищна сграда" по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ - сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Доколкото не се спори, че процесната сграда е "жилищна сграда", същата попада в категорията обекти, изброени в чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 и не се налага жалбоподателят да прилага и други документи, които установяват, че имотът се ползва за жилищни нужди. Основателни са доводите на жалбоподателят, че соченето на наименование на улици не е предпоставка за отказ да бъде издадено удостоверение за нов адрес, като се има предвид и че това обстоятелство, според цитираните разпоредби на ЗГР и чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9, не е зависимо от волята на жалбоподателят и не е вменено като негово задължение да започва процедура в тази насока, а е отговорност на ответника, при което неизпълението на неговото задължение за даване на наименование на улици, не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на жалбоподателя. Освен това видно и от чл.89, ал.2 от ЗГР, за адрес е необходимо да е налице наименование на населеното място, което в случая е [населено място], община и [област], а в случая се сочи и м. [община], което е достатъчно да се получи удостоверение за нов адрес от заявителя. Издавайки акт в нарушение на материалния закон и пренебрегвайки факта, че жалбоподателят притежава жилище в Община [област], [населено място], м. П. и имайки правото да заяви адреса съгласно чл. 92, ал. 5 от ЗГР, ответникът е постановил акт в противоречие на целта на закона. За изчерпателност и доколкото в случая жалбоподателят в жалбата си е идентифицирал оспорения акт като "изричен отказ", настоящият състав намира, че следва да се посочи изрично, че в случая приложение не може да намери процедурата по чл. 197 и сл. от АПК, доколкото се касае за произнасяне с отказ по съществото на искането и реда за разглеждане на настоящото дело по Глава десета, Раздел III "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" от АПК е изключен. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна. Оспореният отказ следва да бъде отменен и в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят заявените разноски, които според договора за правна помощ са в размер на 1000 лв., като е изрично отразено, че са платени, при което неоснователно възражението на касатора, че договорът сочи само на поет ангажимент, но не и извършено плащане. Същите са съобразени и с минималния размер предвиден с чл. 8 от Наредбата, според която в ал. 3, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган. Ето защо, Съдът