Решение № 228 от 4.2.2011 г. на Административен съд - Варна по дело № 3187/2008 г.

Производството е по реда на §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на В.Г.Н., ЕГН: ••••••••••, •••, против заповед № РД – 08 – 7706 – 178/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на местностите „Дъбравата”, „Манастирски рид” и „Бялата чешма” относно имоти с № № 1755, 961, 967, 968, 4073 и 953 Относно имоти № 1755, 961, 967 и 968, жалбоподателката твърди, че проектирането им е извършено в нарушение на ППЗСПЗЗ. С уточняваща жалбата молба (л.141), навежда доводи за това, че одобрения ПНИ не е съобразен с чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, тъй като не е зачетено правото на собственост на наследниците на Г. Х.. Сочи, че от разликите над 600кв.м. от имот № 1755 и съседния му № 961, включени в границите на възстановения имот № 3491, следва за бившите собственици да се образува имот с площ 731кв.м. Относно имоти № 967 и № 968, твърди, че в същите са включени съответно 236кв.м. и 244кв.м. от възстановения имот № 3491, поради което следва да се обособи отделен имот за бившите собственици с площ от 480кв.м. В тази връзка твърди, че няма основание за обединяването им с имоти на други лица и изкуственото създаване на съсобственост. Относно посочения в първоначалната жалба проектоимот № 4530, твърди, че същият е част от имот №3519, възстановен от ОСЗГ. При проектирането тази част е обособена от имот № 953 по стария план, но в последствие в одобрения ПНИ това обособяване отпаднало. Твърди, че е възможно отделянето на част от имот № 953 и създаването на нов в границите на проектирания № 4530, който да се запише на бившите собственици. Относно имот № 4073 сочи, че същия попада в признатия за възстановяване имот № 3519, поради което незаконосъобразно в регистъра към плана, е записан в собственост на други лица. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, Областен управител на област с административен център – Варна, чрез юрисконсулт Дамбова, оспорва жалбата. Моли същата да се остави без уважение и да се присъди в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност, възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно и с оглед фактическата и правна сложност на делото, моли същото да бъде определено в предвидения от закона минимум. Заинтересованите страни Д.Г.Д., Д.Г.Д., П.Я.Х., К.А.А., Д.А.Й., З.К.Д., не изразяват становище по жалбата. Заинтересованите страни С.С.С. и И.Ж.Ж., чрез процесуалния си представител адв.Н.И., оспорват жалбата. По реда на чл.163, ал.2 от АПК представят писмен отговор по жалбата – л.196 и л.241 от делото. Излагат съображения за недопустимост на жалбата, тъй като имотите, на които жалбоподателката твърди, че е собственик, не са индивидуализирани в Решението на ОСЗГ. По същество се позовават на нотариални актове, с които са им признати права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което неправилно от жалбоподателката се претендират права върху имотите отредени им с ПНИ. В съдебно заседание, процесуалният им представител застъпва становище за това, че одобрения с оспорената заповед ПНИ е съобразен с всички изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Относно вариантите за образуване на имот от разликите от имоти № 1755 и № 961, сочи, че същите са ирелевантни за спора, тъй като касаят целесъобразността на плана, а не неговата законосъобразност. Алтернативно сочи, че дори да се приеме, че е налице техническа възможност за образуване на имот за бившите собственици, ще се засегнат трайни подобрения в двата имота. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Заинтересованите страни К.И.Я. и М.Е.Б., чрез процесуалния си представител адв.Г.Я., оспорват жалбата. Излагат съображения за това, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин възможността за обособяване на самостоятелен парцел за наследниците на Г.Д. Х.. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъдят направените по делото разноски. Заинтересованите страни М.П.Д., Д.Й.Д. и Г.Й.Й., в представен по реда на чл.163, ал.2 от АПК писмен отговор – (л.234), оспорват жалбата. Позовават се на Решение № 590/15.02.1999г. на ОСЗГ, с което им е възстановена собствеността на 11, 201 дка, в т.ч. и на имот № 947 (от който е образуван имот № 4073). Излагат съображения за това, че Решение № 1025 на ОСЗГ, с което жалбоподателката се легитимира като собственик, не е пълно, тъй като не посочва номерата на имотите признати в собственост на Г. Х.. Имоти № 947 и № 4073 не попадат в имот, собственост на жалбоподателката. Навеждат доводи и за това, че по отношение имот № 4073, само ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост, могат да претендират права.. Заинтересованата страна С.Н.Г., чрез процесуалния си представител адв. М.К., оспорва жалбата. Излага съображения за това, че е ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост, а жалбоподателката не е индивидуализирала претендирания от нея имот. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Заинтересованата страна Б.П.П., чрез процесуалния си представител адв.Д. И., оспорва жалбата. Твърди, че липсва идентичност между имота на жалбоподателката и собствения му имот. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № РД – 08 – 7706 – 178 от 05.06.2008г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, на основание § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата”, землище Виница, област Варна. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр. 57 от 24.06.2008г. От извлечението от регистъра на имотите към ПНИ, по отношение на процесните имоти се установява следното: имот № 4073 е записан на наследници на Д.Й. ••• регистъра към ПНИ не е посочено основанието, но видно от приложените към отговора по жалбата документи – Решение № 590 от 15.02.1999г. на ПК – Варна (л.235) и нотариален акт № 188, т.VІІІ/11.ХІІ.1032г., същите се легитимират като собственици на лозе от 11.201 дка., пета категория находящ се в терен по §4 на Виница, местността „Мешелика”, представляващ част от пл.№ 813, 819, 820, 953, 945 и пл.№ 811, 812, 813, 816, 817, 819, 956, 955, 954, 947, 946. Видно от таблицата за дължимото обезщетение към ПНИ - л. 284, 285, новообразуван имот № 4073, попада в стар имот № 3519, със собственик Д.Й. Христов; имот № 953 е записан с площ 997кв.м. на Б.П.П., на основание нотариален акт № 92/19.04.2004г. – л.267. Видно от същия, лицето е закупило имота от Станка Велева Минкова, който от своя страна е придобила имота на основание постановление за възлагане на недвижим имот от 24.02.2003г. – л.264; имот № 968 с площ 533кв.м. е записан на наследниците на Г.Д. Х - наследодател на жалбоподателката с площ 244кв.м. и на И.Г. •••. В регистъра към ПНИ не е посочено основанието за вписване на собствениците. Видно от приложеното към жалбата Решение № 1025/14.11.2003г., на наследниците на Г.Д. Х., е признато правото на собственост на нива от 4.000дка, в терен по §4 на Виница, в местността „Влахолу” и на нива от 6.200дка., в терен по §4 на Виница в местността „Мешелик”. Видно от Решение № 1446/12.01.2007г. на ОСЗГ – л.227, на наследниците на И.Г. Б, е признато правото на собственост на нива от 12.288дка., четвърта категория, находяща се в местността „Мешелик”, представляващ ПИ 3496, 3486, 3493 включващ части от имоти 970, 972, 973 и ПИ № 3494, включващ имоти 1041, 1042 и части от имоти 967, 968, 969, 970, 971, 1040, 1043 и път. Видно от таблицата за дължимото обезщетение към ПНИ – л.282 и л. 283, имот № 968 попада с 244кв.м. в стар имот № 3491 записан на Г.Д. ••• записан на И.Г. Бахчеванджиев; имот № 967 с площ 651кв.м. записан на наследниците на Г.Д. ••• на Р.И.К. •••, на основание н.а. № 169/29.12.2005г. Същият с н.а. № 51, том ІХ, рег.№ 19115 от 05.11.2007г. – л.246, продава собствените му 415кв.м. на З.К.Д.. Видно от таблицата за дължимото обезщетение към ПНИ – л. 282, 283, имот 961 попада с 84кв.м. (записани на Г.Д. •••(записани на Р.И.К.) в стар имот 3491 записан на Г.Д. •••(записани на Г.Д. •••(записани на Р.И.К.) в стар имот № 3494, записан на И.Г. Бахчеванджиев; имот № 961 е записан на С.С.С., •••, на основание нотариален акт №98/24.08.1994г. – л.245, видно от който, на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият е признат за собственик на дворно място от 600кв.м., съставляващо имот № 961 в кв.64 по проекто плана на КП „Бялата чешма и Дъбравата”, при граници И.Ж., хавра, път, Н Ми Д Д. Видно от таблицата за дължимите обезщетения към ПНИ, имот № 961 попада изцяло в стар имот № 3491 записан на Г.Д. ••• С.С.С. и 365 за Г.Д. Х.; имот № 1755 е записан с площ от 966кв.м. на И.Ж.Ж., на основание н.а. № 101/24.08.1994г. – л.200, видно от който на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, същият е признат за собственик на дворно място от 600кв.м., съставляващо имот 961 в кв.64 по проекто плана на „Дъбравата – ІІ ра част”, при граници: път, наследници КК, А А, хавра и С.С.. Видно от таблицата на дължимите обезщетения към ПНИ, имот 1755 попада изцяло в стар имот 3491 записан на Г.Д. ••• И.Ж. ••• Г.Д. Х. Жалбоподателката и заинтересованите лица П.Я.Х., К. А А., Д.Г.Д. и Д.Г.Д., в качеството им на наследници на Г.Д. Х (удостоверения за наследници на л. 142 – 144 от делото), твърдят, че се легитимират като собственици с Решение № 1025/14.11.2003г. на ОСЗГ – л.4, с което на наследниците на Г.Д. Х, е признато правото на собственост на: 1/ нива от 4.000дка. в терен по §4, местността „Влахолу” (пореден № 2 от заявление № 40130/27.11.1991г.); 2/ нива от 6.000дка. в терен по §4, местността „Мешелик” (пореден № 4 от заявлението); 3/ лозе от 3.000дка. в терен по §41 местността „Чукур Тарла” (пореден №8 от заявлението); 4/ лозе от 1.200дка. в терен по §4, местността „Фатрико Дере” и 5/ други 1.000дка. в местността „Чукура” (пореден № 10 от заявлението). По делото е изслушана СТЕ, от първоначалното заключение по която (л.279) се установява следното: В приложение №1 към заключението, представляващо извадка от помощния кадастрален план, със зелен цвят и номер, са отразени границите на старите имоти съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, а имотите на ползвателите са представени с черен цвят. Съгласно таблицата за дължимото обезщетение към ПНИ, тези стари имоти са идентифицирани, както следва: стар имот № 3491 на Г.Д. •••; стар имот № 3519 на Д.Й. ••• на И.Г. •••. и стар имот № 3521 на Д.Й. •••, вещото лице дава заключение, че същият е новообразуван за С.С.С., •••, колкото са придобити от ползвателя, е в размер на 365кв.м. и е оцветен в червено на скица приложение №1 (при допускане, че излишъка се определи в североизточната част). В този излишък според заключението има насаждения, площта е оградена с телена мрежа и бетонни колове. Имот № 1755, е новообразуван за И.Ж. •••, а излишъкът над 600кв.м. е 366кв.м. и е оцветен в синьо на скица приложение № 1. В тази част, експертизата е установила, че има извършени подобрения – изградена е бетонна изгребна яма за отпадни води с размери 2.60м. на 2.50м. и дълбока 3м., показана с кафяв цвят на скица приложение №1; изграден е навес – паянтов, с размери 3, 0м. на 2, 0м. и с височина 1, 70м. Има и овощни насаждения. Площта е оградена от северозапад с телена мрежа и метални колове, от североизток и югоизток с телена мрежа и метални колове. Според вещото лице двата съседни имота – 961 и 1755, имат обща площ на излишъците 731кв.м., но няма достъп до път. Според вещото лице, не може да се премине с тупик през новообразуван имот № 963, тъй като този имот е образуван за М Фс площ 778кв.м. и за да се премине през него покрай югозападната и югоизточната граници с тупик широк 3, 50м. и дълъг 30м., се отнема площ 105кв.м., в който има насаждения.Освен това има фургон и висока масивна ограда от бетонни блокчета с дължина около 37м. Предвид установеното, вещото лице дава заключение, че няма техническа възможност за обособяване на излишъците на НИ № 1755 и 961, в отделен имот за собствениците. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява – л.293, че не може да се прокара път през имот 961. Достъп до път не може да се осигури и покрай югоизточната му граница, тъй като няма да са спазени изискванията на чл.31 и чл.34 от ЗУТ. Относно имот № 967, вещото лице дава заключение, че същият е образуван с площ 651кв.м., от които 236кв.м. за наследниците на Г. ••• Р.К.. От стар имот № 3491 идентифициран на наследниците на Х., в НПИ № 967 са включени само 231кв.м., останалите са от стар имот № 3494 идентифициран на И.Г. Бахчеванджиев. Относно имот № 968, вещото лице дава заключение, че същият е записан на наследниците на Г.Д. ••• на наследниците на И.Г. •••. При разпита на вещото лице проведен в с.з. на 22.06.2010г. се установява, че от разликите над 600кв.м. от имоти № 967 и № 968 може да се образува имот за бившите собственици, тъй като разликата от 236кв.м., от имот 967 има излаз на път. Относно имот №953, вещото лице дава заключение за това, че същият е записан в ПНИ и в таблицата за дължимото обезщетение на Б. ••• основание нотариален акт № 92/19.04.2004г. В имота има построена жилищна сграда, пристройка, стопански постройки, навеси, има засадени овощни дръвчета, асмалък от метални тръби, настилка от тротоарни плочи, лозе при пътя на телена конструкция с бетонни колове. Тъй като имотът е закупен от лицето вписано като собственик в регистъра към ПНИ, вещото лице дава заключение, че не може да се образува имот за бившите собственици. Относно имот № 4073, вещото лице дава заключение, че същия е образуван за наследниците на Д.Й. ••• тази площ, в стар имот 3519 на Д. Христов, са включени само 198кв.м., а останалите 96кв.м. са включени в стар имот 3521 идентифициран също на Д. Христов. По делото е изслушано и допълнително заключение на СТЕ – л.318, по което вещото лице е изследвало идентификацията на процесните имоти по първия кадастрален план за местността от 1956г., както и по ПКП за местността – Приложение № 2. Видно от заключението, с Решение № 1025/14.11.2003г. на ПК – Варна, е признато право на собственост на наследниците на Г.Д. Х, като имотите по т.1 и т.2 са описани само по площ и местност, нямат пл.№ на КП от 1956г., идентифициран номер по плана на стари имотни граници или описани съседи за да се направи сравнение и идентификация с имот № 3519 по приложение № 2, който имот е идент. на имот № 7077 от КП 56г. и е записан на Д.Й. Х. В заявлението до ПК за възстановяване на собствеността, има данни само за площ и местност, няма граници и съседи, поради което вещото лице е дало заключение, че не може да се даде отговор за идентичност на признатите с Решение № 1025/14.11.2003г. имоти, със стар имот № 3519. По отношение на имота описан в н.а. № 14, т.ІV от 1943г. – л.205, съгласно който Г.Д. Х купува на публичен търг имот на Д Г. Хаджи Д., а именно нива от 4.000дка. в местността „Влах – овлу”, при съседи от двете страни Д. Х Г. и Д.Й., вещото лице дава заключение, че сравнен по съседи, този имот е имот № 3519, който съгласно приложение №2 граничи от изток, югоизток с имот №3521 и от север с имот 3581, идентифицирани на Д.Й. Христов, от югозапад с имот № 3490 на Д.Г. Х и от север с имот № 3491 на Г.Д. Х.. Относно възможността за образуване на имот за бившите собственици от разликите от имоти № 961 и 1755, вещото лице е установило следното: имот № 962 по ПНИ е записан на наследниците на Г.Д. ••• експертизата е възможен вариант за път с широчина 3, 50м. да мине през имот 962 покрай североизточната му граница, отнемайки площ от 58кв.м. оцветена в жълто и да се стигне до излишъка от 366кв.м. на НПИ1755 оцветен в синьо. Така проектирания път ще обслужва и излишъка от 365кв.м. на имот № 961. Освен посочения вариант, видно от допълнението към заключението – л.323, достъп до път до разликите над 600кв.м. от имоти 1755 и 961, може да се осигури и през имот № 952, от който 600кв.м. са закупени от Диньо Василев Д.. Относно достъпа до път на разликите от имоти № 961 и № 1755, експертизата е приела, че това е технически възможно в два варианта, в зависимост от това дали имота ще остане за ползвателя изцяло или от разликата над 600кв.м. ще се образува имот за бившите собственици ( видно от приложеното Решение на Адм.съд - Варна по адм.д. № 2822/2008г. за този имот е налице висящ административен спор между ползвателя и бившите собственици – наследниците на Г.Х, страни и в настоящото производство ). В заключение, видно от разпита на вещото лице в с.з. проведено на 10.06.2010г., от разликите над 600кв.м. от имоти № 1755 и № 961, има три варианта за образуване на имот за бившите собственици – един вариант с път през имот 962 и два варианта с път през имот 952. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена по пощата на 04.07.2008г. от лице с правен интерес, в 14-дневния срок по §4к, ал.6 от ЗСПЗЗ от обнародването на заповедта в ДВ - бр. 57 от 24.06.2008г., поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното: Заповед № РД – 08 – 7706 – 178 от 05.06.2008г. е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, няма основание да се приеме, че правомощията на органа са осъществени превратно, т.е. не с оглед целта на закона, поради което оспореният административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, с плана на новообразуваните имоти конкретно се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ техните ползватели. След отреждането им, с оглед изискванията на § 4з от ЗСПЗЗ и ако остане разлика до действително ползвания размер на площта, тази площ се възстановява на бившите собственици за образуване на нов имот. Освен имотите на ползватели с признато право да придобият собствеността върху ползвателския имот и собственици с възстановено право на собственост, в плана на новообразуваните имоти се нанасят и имотите на настоящите собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Предвид изложеното, в производството по §4к, ал.6 от ППЗСПЗЗ, съдът е длъжен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за тяхната собственост, съобразно представените писмени доказателства за установено вече право на собственост, респективно право на придобиване на собствеността. І. По отношение на имоти № 953 и № 4073 по ПНИ. По отношение на тези имоти, жалбоподателката твърди, че са част от нива стар № 3519, за която с Решение № 1025/14.11.2003г. на ОСЗГ – Варна, на наследниците на Г. Х е признато правото на възстановяване на собствеността при условията по чл.28 от ППЗСПЗЗ. По отношение на НПИ № 4073, жалбоподателката твърди, че неправилно същият е записан на други собственици, тъй като същият попада изцяло в обхвата на стар имот № 3519. Относно НПИ № 953, жалбоподателката твърди, че също попада в обхвата на стар имот № 3519, като част от него следва да се отреди за образуване на имот за бившите собственици. В тази част жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оглед наведените в жалбата твърдения, в тежест на жалбоподателката е да докаже, че има правата на възстановен собственик по отношение на стар имот № 3519, че в същия попадат изцяло, съответно част от новообразуваните имоти, както и, че са налице законовите изисквания тези имоти да се образуват за наследниците на Г.Д. Х. Видно от изготвените комбинирани скици от вещото лице към основното и допълнително заключение по СТЕ – л. 288 и л.322, новообразувани имоти № 4073 и № 953 попадат изцяло в стар имот № 3519, изчертан със зелен цвят. От събраните по делото доказателства обаче, не се установява стар имот № 3519 да е идентичен с имот признат за възстановяване на наследниците на Г. Х. Жалбоподателката се позовава на Решение № 1025/14.11.2003г. на ОСЗГ, като твърди, че описания в т.1 от решението имот е именно стар имот № 3519. Видно от цитираното решение, признатите за възстановяване имоти са идентифицирани само с площ, местност и пореден номер от заявлението – л.203, като не са посочени граници, съседи, стари номера от предходния кадастрален план (номерата са добавяни ръкописно). По тези съображения, вещото лице в допълнителното заключение – л.319, посочва, че не може да се даде отговор за идентичност на признатите имоти с имот № 3519. От друга страна, анализирайки нотариален акт № 14/43г., при сравнение само по съседи, според вещото лице имота по нотариалния акт е именно имот № 3519. В същото време, видно от допълнителното заключение, съгласно помощния кадастрален план – приложение № 2 – л.322, и идентифициране на старите имоти преди коопериране на земята, имот № 3519 е идентичен на пл.№ 7077 на Д.Й. Х. В таблицата за дължимото обезщетение към ПНИ, имот № 3519 е записан също на Д.Й. Х. Видно от приложеното към отговора по жалбата Решение № 590/15.02.1999г. на ПК – Варна (л.235), на наследниците на Д.Й. Х е признато правото на собственост на лозе 11.201дка. в терен по §4, който от КТ „Бялата чешма и Дъбравата” включва имоти № 953 и № 947, като от последния е новообразуван процесния имот № 4073, за бившите собственици – наследниците на Д. Христов. Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не се установи имотът по т.1 от Решение № 1025/14.11.2003г. да е идентичен с имот № 3519, т.е. от страна на жалбоподателката не се доказаха права върху имот № 3519, в който попадат новообразуваните имоти № 953 и № 4073, поради което в тази част жалбата е неоснователна. Предвид представените документи за собственост от страна на наследниците на Д. Христов и на Г. Х. и допълнителното изследване направено от вещото лице, е налице спор за собственост, който не може да бъде решен в настоящото производство. Съобразно доказателствата по делото и изложените по – горе съображения, съдът намира, че по отношение на НПИ 4073 и № 953 са спазени всички изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По отношение на имот 4073, правилно е приложена разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, като от разликата над 600кв.м. е образуван имот 4073 за бившите собственици, наследниците на Д. Х. По отношение на имот № 953, правилно е приложена разпоредбата на чл.28, ал.11 от ППЗСПЗЗ, тъй като вписаният собственик е от третата категория лица, легитимиращи се като собственици на самостоятелно основание, с нотариален акт за покупко – продажба. По отношение на тази категория лица, ПНИ има характер на последващ кадастрален план и не може да променя границите или редуцира площта на имотите на правоимащите. В този смисъл са и техническите изисквания установени със Заповед № РД – 46 – 494/22.08.2003г. ІІ. По отношение на имоти № 967 и № 968. Не се спори, че имот № 967 е образуван с площ 651кв.м. от които 236кв.м. за наследниците на Г. ••• Р.К., а имот № 968 е образуван с площ 533кв.м., от които 244кв.м. за Х. и 289кв.м. за наследниците на И. Б. Така новообразуваните имоти, попадат в границите на стари имоти № 3491 идентифициран на Г. Х и № 3494 идентифициран на И. Б – комбинирана скица приложение № 2 към допълнителното заключение на СТЕ – л.322. Видно от заключението на СТЕ, от стар имот № 3491, в НПИ № 967 са включени само 231кв.м., от които според таблицата за дължимото обезщетение – 84кв.м. за Г.Х. и 147кв.м. за Р.К..••• от стар имот 3494 на И. Бахчеванджиев. Не се спори, че с н.а. № 51/2007г. Р.К. е продал своята част на З.Д., като според заключението на СТЕ и видно от самия нотариален акт, със Заповед № РП – 150/30.07.2007г. на кмета на район „Приморски” при Община – Варна, е извършено попълване на НИ № 967, в резултат на което са получени два отделни имота – № 2353 – закупен от З.Д. и № 2354 – н.а. на л. 246.. Според заключението, продадения имот № 2353 е включената в НПИ № 967 част от стар имот № 3494. По отношение на имот № 968 от събраните по делото доказателства се установява, че съсобствениците са с права съответстващи на площта от имота включена съответно в стар имот № 3491 и стар имот № 3494. Наследниците на И. Б се легитимират като собственици с Решение № 1446/12.01.2007г. на ОСЗГ – л.227. Наследниците на Г. Х се легитимират като собственици на стар имот № 3491 съгласно Решение № 1025/14.11.2003г., т. 2. За разлика от претендирания от жалбоподателката стар имот № 3519, за който не се събраха доказателства да е идентичен с имота по т.1 от решението, в случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно може да се обоснове извод, че имота по т.2 от решението е именно стар имот № 3491. В решението, имотът е идентифициран само с площ и местност – 6.200дка в местността „Мешелик”, заявен с пореден № 4 от заявление № 40130/27.11.1991г. Видно от заявлението – стр.303, под № 4 е заявена нива от 6.2дка в местността „Мешелик”, а съгласно таблицата за обезщетенията към ПНИ, имот № 3491 на Г.Х. е именно по заявление № 40130. При това положение, вместо при новообразуване на имотите № 967 и № 968 да се създава съсобственост съответно между бивши собственици, и между бивши собственици и настоящ собственик, административният орган е следвало от площта включена в двата НПИ, да образува три имота – един за З.К.Д., като по отношение на площта и границите на този имот се съобрази с нотариален акт № 51/05.11.2007г. – л.246, един за наследниците на И. Б с площ, колкото е включена в стар имот № 3494 и един за наследниците на Г. Х, състоящ се от частите от площта на стар имот № 3491, включени в двата новообразувани имота - № 967 и № 968, така както е показано на скица Приложение № 2 към допълнителното заключение – л. 326. Видно от разпита на вещото лице в с.з. проведено на 22.06.2010г. съществува техническа възможност за образуване на имот за наследниците на Г. Х. от частите от стар имот № 3491 включени в НПИ № 967 и № 968, тъй като съгласно скица приложение № 2 - л.326, площта от 236кв.м. от имот № 967 включена в стар имот № 3491 има излаз на път. Видно от същата скица, това се отнася и за частите от имотите 967 и 968, включени в стар имот № 3494. Видно от доказателствата по делото, заинтересованата страна С.Н.Г., се легитимира като собственик по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, – н.а. № 21/19.08.1994г., на 600кв.м. в местността „Лафоолу”, имот № 968. При това положение, по отношение на имот № 968 очевидно е налице конкуренция на права между бившите собственици – наследниците на И. Б и наследниците Г. Х, и ползвателя с трансформирано право на ползване в право на собственост.Тази конкуренция е уредена от закона, като при изработването на ПНИ, предимството е дадено на ползвателите. По делото обаче няма представени доказателства С.Н.Г. да е обжалвал плана по отношение на този имот, поради което конкуренцията между правата на бившите собственици и ползвателя, не може да се разреши в настоящото производство. По изложените съображения, жалбата относно имоти № 967 и 968 се явява ОСНОВАТЕЛНА. ІІІ. По отношение на имоти № 1755 и № 961. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и §4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно ал.7 на с.р., разликата над 600 кв.м и над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. В конкретния случай, новообразуваните поземлени имоти са записани в регистъра към плана на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост – имот № 961 на името на С.С.С., на основание н.а. 98/24.08.1994г. за 600кв.м. и имот № 1755 на името на И.Ж.Ж., на основание н.а. № 101/24.08.1994г. за 600кв.м. Жалбоподателката твърди, че така новообразуваните имоти попадат в стар имот № 3491 признат на наследниците на Г. Х Решение № 1025/14.11.2003г., както и, че новообразуваните имоти неправилно са записани с цялата площ на ползвателите, вместо от разликите над 600кв.м. да се образува имот за бившите собственици. От своя страна ползвателите твърдят, че се легитимират като собственици с нотариален акт, докато жалбоподателката не се легитимира с годен титул за собственост, тъй като към Решение № 1025/14.11.2003г. не е приложена скица и имотите, за които се признава собствеността не са идентифицирани по граници и номера по предходен план. Относно възможността за образуване на имот за бившите собственици от разликите над 600кв.м., ползвателите сочат, че не е налице техническа възможност за образуването на имот, тъй като представените от вещото лице варианти засягат трайни насаждения и подобрения. Предвид гореизложеното, спорът между страните е формиран по въпросите: легитимира ли се жалбоподателката като собственик на стар имот № 3491 и ако да, налице ли е техническа възможност за образуване на имот за наследниците на Г. Х., от разликите над 600кв.м. от НПИ № 961 и № 1755? Съдът намира за неоснователно възражението на ползвателите, за това, че представеното с жалбата Решение № 1025/14.11.2003г. не я легитимира като собственик на стар имот № 3941, в чийто обхват попадат новообразуваните имоти № 1755 и № 961. П о делото са събрани доказателства от които безспорно може да се обоснове извод, че имота по т.2 от решението е именно стар имот № 3491. Имотът е идентифициран само с площ и местност – 6.200дка в местността „Мешелик”, заявен с пореден № 4 от заявление № 40130/27.11.1991г. Видно от заявлението – стр.303, под № 4 е заявена нива от 6.2дка в местността „Мешелик”, а съгласно таблицата за обезщетенията към ПНИ, имот № 3491 на Г.Х. е именно по заявление № 40130. Относно втория спорен въпрос, следва да се съобрази, че разликите над 600кв.м. от двата имота, отговарят на изискванията на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, тъй като всяка една от разликите е над 250кв.м., или общо площта на двете разлики е 731кв.м. Площта обаче не е единственото условие за образуване на имоти за бившите собственици, тъй като следва да са спазени и останалите законови изисквания по чл.28, ал.4 – 9 от ППЗСПЗЗ. По въпроса за техническата възможност за образуване на имот от разликите е работила назначената по делото СТЕ. При първоначалното заключение, вещото лице е посочило, че няма техническа възможност за образуване на имот за бившите собственици от разликите над 600кв.м. на имоти № 961 и № 1755. При допълнителното заключение, вещото лице е изследвало възможността за образуване на имот за бившите собственици, като евентуално се прокара път през имот № 962, който е записан на наследниците на Г. Х (участници и в настоящото производство) или през имот № 952, попадащ в стар имот № 3491, но записан на ползвател, за който имот има висящ административен спор. Според допълнителното заключение съществува техническа възможност разликите над 600кв.м. от имоти № 1755 и №961 да се обособят в имот за бившите собственици, като през имот № 962, за който не се спори, че е на наследниците на Г.Х., да се прокара път с широчина 3, 50м., който да мине през имот № 962, отнемайки площ от 58кв.м., оцветена на изготвената скица Приложени №2 в жълт цвят и да стигне до излишъка от 366кв.м. на новообразуван имот1755 на И.Ж.Ж., оцветен в синьо. В тази площ от 366кв.м. попадат тоалет от ½ тухла, с покрив от ж.б. плоча, подът също е от ж.б. плоча с фаянсово седало, застроена площ 2, 4кв.м., паянтов кокошарник от тухли и дъски, с покрив от талашит и ламарина, под с циментова замазка и застроена площ 12кв.м.; паянтов курник от дъски, покривът е с цигли с дървена конструкция, средна височина 1, 80м; курник летен със стени и таван от телена мрежа, застроена площ 7, 40кв.м.; навес паянтов със застроена площ 6, 0кв.м. В площта попадат овощни насаждения и огради описани в първото заключение. Според допълнителното заключение, пътят ще обслужва и излишъка от 365кв.м. на новообразуван имот 961 на С.С.С., в която площ попадат овощни насаждения и огради, подробно описани в първоначалното заключение. С второто допълнително заключение, вещото лице е изследвало възможността достъпът до път на разликите от имоти № 1755 и № 961, да се осъществи през имот № 952. Тъй като имотът попада изцяло в стар имот № 3491 на наследниците на Г. Х, но е записан с цялата площ на името на ползвателя, вещото лице е изготвило заключението в два варианта – в случай, че целият имот остане за ползвателя, и в случай, че разликата над 600кв.м. се отреди за бившите собственици. Тъй като по отношение на този имот има висящ административен спор между наследниците на Г.Х. и ползвателя, с протоколно определение от 22.06.2010г. съдът е спрял производството по адм.д. № 3187/2008г. до влизане в сила на решението по адм.д. № 2822/2008г. Определението за спиране на производството е отменено с определение № 10853/24.09.2010г. на ВАС по адм.д. № 11104/2010г., с което касационната инстанция е приела, че евентуалния спор за материално право следва да се разреши по реда на общия исков процес, но той не е преюдициален на административния процес и не следва да възпрепятства влизането в сила на ПНИ. Според съда, когато административен или граждански спор приключи, страната, която черпи права от него ще разполага с процесуалната възможност да претендира изменение на ПНИ по реда на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение, след като към момента на разрешаване на настоящия спор по същество спорът относно имот № 952 е все още висящ, този новообразуван имот следва да се разглежда като собственост на ползвателя, така както според данните по делото, е отразен в регистъра към ПНИ. При това положение следва да се разглежда само втория вариант на допълнителното заключение – л.323, скица приложение № 2 – л.326, според който, достъпът до разликите от НПИ № 1755 и 961, може да започне от съществуващия път с широчина 3, 50м. и да премине през новообразуван имот № 952 – покрай югоизточната му граница с дължина 51м. отнемайки площ 179кв.м. оцветена с оранжево и след това да премине също в имот № 952 покрай североизточната му граница с дължина 18, 50м. и средна широчина около 7, 73кв.м. или 143кв.м. оцветени също в оранжево, или 322кв.м. от имот 952 ще служи само за път. Съдът намира, че вариантът за достъп през имот № 962 и вторият вариант за достъп през имот 952, са законосъобразни и отговарят на изискванията на ЗСПЗЗ. Тъй като имот № 962 за който не се спори, че е с ПНИ е отреден за наследниците на Г.Х граничи с НПИ 1755, придаването на разликата от 366 кв.м. от имот № 1755 и на разликата от 365кв.м. от имот 961, е възможно така както е представено от вещото лице на комбинираната скица на л.322 от делото. Достъпът през имот № 952 също е законосъобразен, тъй като същият е отреден за ползвател, който се легитимира като собственик само на 600кв.м., които не се засягат от изготвения от експертизата вариант. При това положение, след като имоти № 1755 и № 961 попадат изцяло в границите на стар имот № 3491, за който е признато правото на собственост на наследниците на Г.Х., разликите над 600кв.м. от двата имота правят общо 731кв.м. и до тези разлики технически е възможно да се осигури достъп до път, респективно да се придадат към друг имот на наследниците на Г.Х., в нарушение на разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, имоти № 1755 и № 961 са записани на ползвателите с площ по – голяма от придобитата от тях. Тези имоти са проектирани в нарушение на чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, което е довело до неоснователно ограничаване правата на собствениците по реституция. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, при образуване на имотите за ползвателите, местоположението им следва да се съобрази със съществуващите сгради и съоръжения или трайни насаждения. Сградите и съоръженията имат отношение към придобиването по §4а ЗСПЗЗ, а трайните насаждения с основанието по §4б от ЗСПЗЗ, като последната хипотеза е неотносима към спора. Видно от първоначалното и допълнителни заключения на СТЕ и изготвените към тях комбинирани скици, в разликите над 600кв.м. от имоти № 1755 и № 961 има трайни насаждения, фургон и масивна ограда с бетонни колчета, тоалет, кокошарници и т.н. подробно описани в допълнителното заключение на л.319, но същите не са съоръжение по смисъла на § 1в, ал. 2, нито сграда според § 1в, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ, поради което изискването на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ за определянето на имот, който да бъде съобразен със съществуващи в имота сгради и съоръжения или трайни насаждения в конкретния случай не е нарушено. Безспорно, не е възможно да се отделят разлики от имоти № 1755 и № 961 за образуване на имот по чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, без да се засегнат овощните насаждения установени от вещото лице, но същите не са пречка за възстановяване на собствеността на бившите собственици и всички евентуални претенции следва да бъдат уредени по реда на оценка на извършените от ползвателите подобрения. По изложените съображения, жалбата за имоти № 1755 и № 961 се явява ОСНОВАТЕЛНА. Предвид изхода на спора, страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Съобразно заявените претенции, извършени и доказани разноски, в полза на жалбоподателя следва да присъдят разноски, съобразно уважената част от жалбата (за четири от общо шест обжалвани имота), или 466, 62лв. при общо извършени разноски в размер на 700лв. За отхвърлената част от жалбата, в полза на заинтересованите страни Б.П., М.Е.Б. и К.И.Я., не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не е доказано да са извършени. В полза на Областна администрация – Варна, за отхвърлената част от жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 49, 50лв., или по компенсация, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 417, 12лв. Неоснователно е искането на ответната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателката. Видно от представеното пълномощно, жалбоподателката е направила разноски за адвокат в размер на 400лв., който предвид характера и размера на спора – законосъобразността на ПНИ относно 6 новообразувани имота, отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Следва да се съобрази и, че в случая оспорването се разглежда като неоценяема претенция, за която Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда хонорар в размер на 150лв. Съгласно разпоредбата на §2 от ДР на Наредбата, е недопустимо намаляване на договореното възнаграждение под трикратния размер на възнаграждението, което в случая би било 450лв. След като договореното възнаграждение е в размера по §2 от ДР на Наредбата, претенцията за редуцирането му се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл.173, ал.2 АПК, Варненският административен съд І-во отделение, VІІІ-ми състав,