Решение № 2379 от 9.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4205/2022 г.

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С Решение № 20008227 от 27.01.2022 г., постановено по гр. дело № 51621 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 84-ти състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, заповед за съдебна защита срещу М. Д. Д., ЕГН ••••••••••. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, М. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. П. И., ЕГН ••••••••••, и малолетната Н. М. Д., ЕГН ••••••••••. Отстранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, М. Д. от съвместно обитаваното с Н. И. жилище, находящо се в град София, жк“•••••••, ап. 6, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на М. Д., да приближава Н. И., на разстояние по - малко от 200 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на М. Д. да приближава жилището, което обитава Н. И., находящо се в град София, жк“•••••••, ап. 6, на разстояние по - малко от 200 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, М. Д., да посещава специализирана програма в “Център за превенция на правонарушеН.та“ при Асоциация “Д.“, град София, кв.“••••••• тел. •••••••, e-mail: centarzakonsultirane@demetra.bg. Предупредил е, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, М. Д., че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Наложил е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на М. Д., глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавН. бюджет. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, М. Д., да заплати по сметка на Софийски районен съд, държавна такса за производството в размер на 50.00 (петдесет) лева. Молителите Н. П. И. и Н. М. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител Н. И. (въззивници и въззиваеми страни в настоящото производство), са останали недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивна жалба, вх. № 25010810 от 11.02.2022 г. по описа на СРС, в частта относно така постановените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН. В жалбата се излагат оплакваН. за неправилност на съдебН. акт, като се поддържа, че постановените мерки не могат да дадат ефективна защита на молителките. В жалбата се релевират оплакваН., че предвид агресивното поведение на ответника, мярка със срок от 12 месеца е твърде неефективна и възниква опасност от повторни актове на домашно насилие спрямо майката и нейната малолетна дъщеря. Оспорва се като неефективна и мярката, задължаваща ответника Д. да посещава “Център за превенция на правонарушеН.та“, тъй като по делото било безспорно установено, че ответникът не е посещавал тази специализирана програма в центъра при постановяване на заповедта за незабавна защита. Изложеното сочело на това, че и за в бъдеще Д. нямало да изпълнява съдебното решение относно тази постановена мярка по ЗЗДН, поради което следвало съдът да го е задължил да направи определен брой посещеН. – седмично или месечно. Поддържа се и оплакване относно мярката по отношение на малолетната молителка, като се изтъкват доводи относно това, че е установено по делото същата тежко да е преживяла сцените на насилие, поради което първата инстанция е следвало да задължи ответника да провежда личните си контакти с дъщеря му веднъж седмично по 2 часа единствено в Детски контактен център, чрез Д“СП“ по местоживеене на детето, която да определя конкретН. ден и час, освен ако психологът не прецени, че срещите биха навредили на детето. Съобразно изложеното въззивниците молят първоинстанционното Решение да бъде отменено в обжалваните части и да се постановят сочените мерки. Претендират присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото. Ответникът по молбите за защита М. Д. Д., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, е депозирал становище по подадената от молителите въззивна жалба. Оспорил е същата изцяло по изложените в нея оплакваН. за неправилност на съдебН. акт в обжалваните части. Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 25022266 от 16.03.2022 г. по описа на СРС, подадена от ответника по молбите за защита М. Д. Д. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство), който е останал недоволен от първоинстанционното Решение и го обжалва изцяло. Поддържа, че съдебН.т акт е неправилен и необоснован, постановен при съществени нарушеН. на съдопроизводствените правила. Изтъква, че от молителите не са доказани твърдените актове на домашно насилие, нито посредством декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, нито чрез гласните доказателства. Сочи, че неправилно е кредитирано от първата инстанция представено по делото СМУ от 20.10.2020 г. Излага и оплакваН. относно срока на наложените мерки за защита, които действат от много по – ранен момент, а именно – от издаване на заповедта за незабавна защита, поради което определеН.т с Решението срок от 12 месеца се явявал ненужен. Моли съда да отмени обжалваното Решение, ведно със законните последици за това. Молителите Н. П. И. и малолетната Н. М. Д., действаща чрез нейната майка и законен представител Н. И., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не са депозирали становище по подадената от ответника въззивна жалба. Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирани за това страни в първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореН.т съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17, ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК. Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: При постановяване на обжалваН. съдебен акт Софийският районен съд е обсъдил събраН. в хода на съдебното дирене доказателствен материал - декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с описани на 05.10.2020 г., 06.10.2020 г., 06.10.2020 г., 07.10.2020 г., 08.10.2020 г., 09.10.2020 г., 11.10.2020 г. и 19.10.2020 г. действия на ответника по молбата за защита (л. 8 - л. 10 от първоинст. дело), удостоверение за сключен граждански брак на М. Д. Д. и Н. П. И. на 28.06.2019 г. (л. 11 от първоинст. дело), Съдебно-медицинско удостоверение № 727/2020 г. на УМБАЛ “Александровска“ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология относно молителката Н. И. за извършен й преглед на 20.10.2020 г. (л. 12 от първоинст. дело), установяващо, че молителката е получила травматични увреждаН., изразяващи се в неправилно по форма бледо синкаво-мораво кръвонасядане, в челната област на главата, на границата с окосмената част, заемащо площ 2, 5/2 см, които са в резултат от действието на твърди предмети, и може да са получени по начин, по който съобщава освидетелстваното лице; удостоверение за раждане на малолетната Н. М. Д., родена на 31.03.2017 г. с родители Н. П. И. и М. Д. Д. (л. 13 от първоинст. дело), като обстоятелството, че страните са съпрузи, а молителката Н. Д. е тяхна дъщеря, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса; Трудов договор № 10А411 от 25.11.2015 г. и Допълнително споразумение № 983 от 29.05.2020 г. относно трудовото правоотношение на молителката Н. И. (л. 15 - л. 18 от първоинст. дело), Доклад, с изх. № 167/07.12.2020 г., относно Заповед за незабавна защита № 20233163, изготвен от Д.В., психолог при “Център за превенция на правонарушеН.та“ (съответно на л. 47 - л. 48 и л. 62 - л. 63 от първоинст. дело). В първата инстанция е приет по делото изготвеН., на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, социален доклад на компетентната Д“СП“ – “Младост“ (л. 39 и л. 40 от първоинст. дело). При извършване на социалното проучване е установено, че детето живее при своята майка, която полага основните грижи по отглеждането и възпитанието му. Майката Н. И. е споделила на социалН. работник, изготвил доклада, че детето Н. е ставало свидетел на отправени от ответника към майката заплахи за живота й и, че не желае да разговаря с баща си. В хода на съдебното дирене в първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – Ж. И. (майка на първата молителка и баба на малолетната Н. Д.) и Х. И. – сочени от молителите) и Д. М.в Д. (баща на ответника) – сочен от него. Св. Ж. И. е дала показаН., че знае от дъщеря си за това, че ответникът е агресивен след употреба на алкохол, включително и в присъствието на малолетната им дъщеря, че е заплашвал Н. И. с убийство и, че е виждала синини по ръцете и лицето на дъщеря й. Съдът не е кредитирал тези показаН., тъй в едната им част св. Ж. И. възпроизвежда факти и обстоятелства, на които не е станала лично свидетел, а преразказва споделеното й от молителката, а в останалата им част се явяват неотносими по време към предмета на делото. Св. Х. И. сочила при разпита й, че лично е възприела сцена на насилие на 11.10.2020 г. пред детската градина на Н. Д., когато ответникът и молителката Н. И. първо ръкомахали един на друг, а след това М. Д. “ударил една глава“ на Н. И. и счупил дясното огледало на автомобила й с ръка. Тези показаН. съдът също не е кредитирал, тъй като същите не подкрепят изложеното в сезиращата молба и представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН относно твърдяН. акт на домашно насилие на 19.10.2020 г. ПоказаН.та на св. И. се отнасят до акт на 11.10.2020 г., който обаче има различно съдържание от акта на домашно насилие, посочен в молбите за защита, и на който акт от 11.10.2020 г. молителката твърдяла да е присъствал друг свидетел - нейната сестра Белла И.. Св. Д. Д. дал показаН., че молителката Н. И. пие вино и предизвиква М. Д.. Това се случвало и на семейни празници. Не отрекъл, че синът му също употребявал алкохол. ПоказаН.та на този свидетел първата инстанция е намерила за неотносими по време и съдържание към предмета на делото. Съобразно доказателствеН. материал по делото първостепенН.т съд е приел, че молбата за защита е доказан по отношение на твърдяните с молбата актове на домашно насилие, извършени на 05.10.2020 г., 06.10.2020 г., 07.10.2020 г., 08.10.2020 г. и 09.10.2020 г. Съдът е достигнал до този извод, кредитирайки декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, и поради липса на ангажирани други доказателства за посочените дати. По отношение на останалите два акта на домашно насилие, за които се твърдяло да са извършени на 11.10.2020 г. и 19.10.2020 г., първостепенН.т съд е намерил молбата за недоказана, с оглед на събраН. по делото доказателствен материал, който не установил в своята съвкупност, на посочените дати, ответникът по молбата да е извършил описаните от молителите действия. За тези дати се сочи да има свидетели – очевидци, съответно – за 11.10.2020 г. сестрата на молителката Н. И., която обаче не е поискано да бъде допусната като свидетел, а за датата 19.10.2020 г. – показаН.та на св. Х. И., които не са годни за кредитиране. Определяйки вида и срока на мерките за защита, първостепенН.т съд е обосновал, че не е обвързан от искането на страните, а следва да ги наложи по своя преценка, съобразявайки необходимостта от защита срещу евентуални бъдещи посегателства, настъпилите за молителките вредни последици и интензитета на засягане на личността им. Във въззивната инстанция не са ангажирани доказателства. ВъззивН.т съд споделя прецизно установената фактическа обстановка от първоинстанционН. съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основаН. за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Освен това първоинстанционН.т съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства, и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. ВъззивН.т съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт. С оглед оплакваН.та във въззивните жалби, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивН.т съд излага и свои мотиви. Въззивните жалби са неоснователни. ОплакваН.та на въззивника М. Д. досежно недоказаност на молбата за защита относно датите 05.10.2020 г., 06.10.2020 г., 06.10.2020 г., 07.10.2020 г., 08.10.2020 г. и 09.10.2020 г., не намират опора в доказателствеН. материал по делото и в частност – декларираното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на посочените дати приетата по делото декларация (съдържаща конкретно описание на твърдените с молбата актове, индивидуализирайки ги по време, място, начин на извършване и авторство), съставлява единственото годно доказателствено средство и съобразно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН съдът е издал исканата заповед за съдебна защита. По отношение на наложените мерки по чл. 5 ЗЗДН и техН. срок, за които се поддържа от въззивниците Н. И. и Н. Д., че са неправилно определени, въззивН.т съд намира за неоснователни и тези оплакваН. на страните. Следва на първо място да се обоснове, че съобразно чл. 16, ал. 1 ЗЗДН съдът, както и в случая е аргументирано от първата инстанция, не е обвързан от искането на молителите или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки. При определянето им на съобразяване подлежат продължителността на периода, в който е извършено домашното насилие, броя на деяН.та, настъпилото негативно повлияване на пострадалото лице, интензитета на засягане на молителя, вида на това засягане – физическо, психическо и пр. Съобразно посочените значими за преценката на съда критерии и конкретиката на процесН. случай, въззивН.т съд достига до извода, че постановените от първоинстанционН. съд мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и т. 5 ЗЗДН за защита на съответната молителка са правилно определени, включително и по отношение на тяхната продължителност, която не може да бъде дадена в минимални срокове, нито в максимални такива, както считат страните по делото. Не е била налице необходимост и няма данни такава да е възникнала и при въззивното разглеждане на делото, контактите на въззиваемия - ответник с малолетната Н. Д. да бъдат ограничени до степен, че да се затруднят родителските права на М. Д., чрез постановяване същият да вижда детето по 2 часа седмично единствено в Детски контактен център, каквито претенции има молителката Н. И.. Действително, такава мярка е наложена с издадената в хода на процеса заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, но същата има единствено превантивно защитно действие – предоставя защита до издаването на заповедта за защита (арг. чл. 19 ЗЗДН ) и почива единствено на твърдеН.та в молбата за защита за наличие на пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето на пострадалото лице. Окончателните мерки за защита съдът постановява с крайН. съдебен акт, съобразно с критериите, примерно изброени по – горе и най –вече предвид конкретиката на всеки отделен случай. С постановяването на мерките за защита не може да се пречи необосновано на контакта на родителя с детето, при положение, че не е решен въпросът за родителските права, респ. и относно правото на неотглеждащия непосредствено детето родител на лични контакти с детето. В процесН. случай тези въпроси не за разрешени, доколкото са налице данни в първоинстанционното производство да е висящо между Н. И. и М. Д. бракоразводно дело (л. 67 от първоинст. дело). Регламентираната в ЗЗДН защита няма за цел и не може да замести законово регламентираните способи за уреждане на спорните отношеН. между родителите относно упражняване на родителските права и режима на лични отношеН. с роденото от брака им дете. ВъззивН.т съд не споделя като основателно и оплакването на въззивницата Н. И. досежно липсата на определен срок за посещаване от въззиваемия на специализирана програма в “Център за превенция на правонарушеН.та“. Продължителността и периодичността на тези посещеН. се определят от лицата по чл. 6, ал. 3 ЗЗДН и съобразно с утвърдена методика. Съобразно изложеното, и предвид неоснователността на двете въззивни жалби, като намира първоинстанционното Решение за правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в сила обжалваН. съдебен акт. По разноските. Въззивницата Н. И., действаща лично и като майка и законен представител на малолетната въззивница Н. Д., са направили искане за присъждане на направените разноски по делото, която предвид неоснователността на въззивната им жалба, следва да се остави без уважение. Въззивникът М. Д. не е направил искане за присъждане на разноски по делото, предвид което въззивН.т съд не се произнася по този въпрос с решението си. ВъззивН.т съд постановява, на основание чл. 17, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивникът М. Д. и въззивницата Н. И. да заплатят, по сметка на Софийския градски съд, всеки от тях държавна такса по въззивната жалба в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки). Въпреки изхода на въззивното дело, въззивницата Н. М. Д. не дължи на СГС държавна такса за въззивната й жалба – тази въззивница не е навършила 18 - годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата й трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН). Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл. 1 ЗЗДН