Решение № 4460 от 15.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1350/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20050973 от 01.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 7766, по описа на СРС за 2021 г., „П.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П.Г.“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 7000 лв., представляваща получено на отпаднало основание авансово плащане по договор за инженеринг от 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1320 лв. – разноски в обезпечителното и исковото производство. Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „П.К.“ ЕООД против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът сочи, че съдът неправилно приел, че сключеният между страните договор е развален поради виновна липса на изпълнение от страна на дружеството. Сочи, че видно от приложената с отговора на исковата молба кореспонденция екип на дружеството е извършил значителна по количество работа, свързана с изработването на възложения проект, независимо от непрестанните промени в заданието и неуточненията от страна на възложителя. Заплатената до развалянето сума в размер на 7000 лв., била незначителна с оглед стойността на възложеното, а именно – 197108 лв. без ДДС, като не се явявала платена на отпаднало основание, а била възнаграждение за извършения труд до момента на прекратяване на договора по смисъла на чл.262, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че в конкретния случай спорният по делото въпрос се изчерпвал с това дали твърдяното неизпълнение е виновно, а не дали ищецът е прекратил едностранно договора. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия. Сочи, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази насока, като моли решението да бъде потвърдено с оглед правилността му. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По правилността на решението, съдът намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 22.06.2020 г. между него и ответника „П.К.“ ЕООД е сключен договор за инженеринг, по силата на който изпълнителят следвало да извърши проектиране и съгласуване на проектни документи до получаване на разрешение, както и изпълнение на СМР. Съгласно договора техническият проект, подлежащ на одобряване, включвал следните части – архитектурна, конструктивна, геодезия, електрическа, пожарна безопасност, ПБЗ, ПУСО и строително-монтажни дейности, подробно описани в договора. Сочи, че в хода на преддоговорните отношения заплатил на ответника в аванс суми, както следва – на 01.10.2019 г. – 4000 лв. без ДДС и аванс за изготвянето на технически проект – 3000 лв. без ДДС, платен на 11.03.2020 г., които били отчетени и в договора. Крайният срок на договора бил до 22.01.2021 г., а проектирането следвало да бъде изготвено в срок до 60 дни от сключване на договора, т.е. до 22.08.2020 г., като ответникът не изпълнил поетото задължение в срок. Ищецът предоставил допълнителен срок за изпълнение, но изпълнение отново не последвало, като на 30.09.2020 г. на ответника било връчено писмо, с което го уведомил, че с оглед значителната забава, изпълнението се явявало безполезно, поради което развалил едностранно договора, като поискал връщането на авансово заплатените суми в общ размер на 7000 лв., които сочи, че се явявали платени на отпаднало основание. Ответникът от своя страна не оспорва, че е получил авансови плащания, но оспорва да дължи сумата на отпаднало основание, доколкото твърди, че получената сума се явявала възнаграждение за извършения от дружеството труд до момента на разваляне на договора, а именно изготвяне на архитектурни проекти, които били предадени на ищеца, както и възлагането на специалисти изработката на част електрическа, ВиК и геодезия. По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД ищецът е този, който следва да докаже, че е престирал на ответника с оглед на породено между страните правоотношение, оправдаващо разместването на имуществени блага, което е отпаднало впоследствие поради разваляне, респ. унищожаване на договорната връзка, като от този момент му се дължи връщане на даденото поради отпадане на основанието за получаване. Ответникът е този, който следва да докаже, че е налице основание да задържи престацията. Страните са сключили договор за инженеринг за извършването както на проектиране и съгласуване на проектни документи за получаване на строително разрешение, така и извършването на СМР. Този договор по своята същност е договор за изработка, поради което в отношенията между страните се прилагат правилата на чл.258 и следв.от ЗЗД. В случая безспорно между страните е, че ищецът е заплатил авансови суми с оглед очакваното от него изпълнение по договора. Безспорно е между страните и че ответникът е получил уведомление, отправено от ищеца, за разваляне на договора с твърдения за безполезност на изпълнението, предвид значителна забава. Спорно по делото е дали ищецът е имал основание да развали договора, т.е. виновно неизпълнение от страна на ответника, както и дали ответникът е извършил, макар и частично работа, годна и полезна за ищеца, за която му се следва възнаграждение, поради което има право да задържи авансово платените суми. Съдът намира, че ищецът е упражнил законосъобразно потестативното си право да развали договора. Съгласно чл.262, ал.2 от ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Безспорно хипотезата на чл.262, ал.1 от ЗЗД урежда правото на възложителя да развали договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения и надлежен начин, т.е. разпоредбата на чл.262, ал.1 от ЗЗД препраща към чл.87, ал.1 от ЗЗД, като тези разпоредби не се намират в отношение на обща към специална норма /в този смисъл Решение № 13 от 07.03.2012 г., постановено по т.д. № 15/2010 г. на ВКС/. Видно от сключения между страните договор, срокът за извършване на проектиране е 60 дни от сключването, т.е. до 22.08.2020 г. По делото е установено, че ищецът е предоставил допълнителен срок на ответника за изпълнение на задължението до 01.09.2020 г. Видно и от твърденията на ответника в отговора на исковата молба, същият не е изпълнил в пълнота поетото от него задължение за изготвяне на технически проект, включващ всички договорени части – архитектурна, конструктивна, геодезия, електрическа, пожарна безопасност, ПБЗ, ПУСО. Ответникът не оспорва, че е изготвил единствено архитектурни проекти, които е изпратил на ищеца след допълнително договорения срок, а именно на 04.09.2020 г. За твърденията му, че е налице кредиторова забава за представяне на указания, задание и разрешение, както и непрекъснати промени в изискванията, които са довели до невъзможност да изпълни задължението си в срок, не са представени никакви доказателства по делото. Ето защо съдът приема, че към 04.09.2020 г. задължението за проектиране, включващо изработката на всички уговорени части не е било изпълнено по вина на изпълнителя. С оглед крайния срок на договора – 22.01.2021 г. и предвид забавата в изпълнение на задължението за проектиране към 04.09.2020 г., в действителност е било явно, че изпълнителят няма да може да изпълни изцяло задълженията си както за проектиране, така и за извършване на СМР до падежната дата, поради което основателно ищецът е развалил договора по реда на чл.262, ал.2 ЗЗД вр.чл.87, ал.2 от ЗЗД без да е било необходимо да дава допълнителен срок за изпълнение. По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД спорът се концентрира и върху това дали е налице основание за задържане на вече платените суми по договора, т.е. извършена ли е, макар и частично работа, до развалянето на договора, която да ползва възложителя, поради което и с оглед нейната полезност се дължи заплащането. Ответникът сочи, че е предал архитектурните проекти на ищеца, което обстоятелство не се оспорва от последния, но се оспорва тези проекти да отговарят на приложимите нормативни изисквания. Ответникът е представил по делото копия на архитектурните проекти, но не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи отговарят ли тези проекти на изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, поради което и при липса на проведено пълно доказване на факт, от който ответникът твърди, че произтича правото му да получи възнаграждение, съдът не може да приеме, че частично извършената работа до развалянето на договора е годна и полезна за възложителя, поради което и следва да бъде заплатена на изпълнителя. Ето защо съдът намира, че с оглед липсата на доказано изпълнение по договора за проектиране, наличие на кратък срок до крайната падежна дата, поради което е било явно за възложителя, че изпълнителят няма да може да извърши в срок всички поети задължения, валидно упражнено право от възложителя за разваляне на договора и липса на доказана годност и полезност на свършената до развалянето частична работа, е отпаднало основанието, на което ищецът е заплатил авансово суми в общ размер на 7000 лв. и същият има право да получи заплатеното обратно. Ето защо обжалваното решение, с оглед правилността му. следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемият. Същият е направил искане за присъждане на разноски в негова полза, но не са представени никакви доказателства за извършването на такива, както и за техния размер, поради което такива не му се следват. Такава мотивиран, СЪДЪТ