Решение № 122 от 1.3.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 35/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на М.П.И. •••, чрез адв. С.Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 260118 от 02.11.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1961/2020г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № РД-И-069 от 09.07.2020 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на М.П.И. •••, на основание чл. 287 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 225 ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, затова че на 01.06.2020г. в Аптека на „Фармар” ООД, находяща се в с. К., община Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. •••е установено, че в качеството й на помощник-фармацевт и ръководител на Аптеката, извършва дейности по съхраняване и продажба на лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание” и работи в нарушение на издаденото Разрешение за дейност № АП- 840/22.10.2014г. на ИАЛ, като е извършила продажба на лекарствен продукт „по лекарско предписание“ Klacid SR 500 mg х 5, без да има необходимата образователна квалификация „магистър-фармацевт“, а в приемното помещение на аптеката се съхраняват в затворени шкафове наличности от лекарствени продукти с маркирани цени за продажба от различни фармакологични групи с режим на отпускане „по лекарско предписание“. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че така описаното в НП нарушение обхваща две изпълнителни деяния - продажба и съответно съхранение на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, а съгласно нормата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Посочва, че това обстоятелство не е съобразено от районния съд. Счита, че налагането на обща по размер глоба не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и справедливост досежно определения от административно наказващия орган размер, като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение е наказано и какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява правото му на защита. Позовава се на съдебна практика в тази насока. Поддържа и всички останали доводи за незаконосъобразност на НП, изложени пред районния съд. Моли, да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени НП. Ответникът по касация – Изпълнителна агенция по лекарствата - София, чрез главен юрисконсулт А.Р.оспорва касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. Правилно съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение, за което жалбоподателката обосновано е наказана в качеството си на помощник-фармацевт и ръководител на аптеката за извършената на 01.06.2020г. продажба на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание, без да има необходимата образователна квалификация „магистър фармацевт“ и в нарушение на издаденото разрешение на аптеката за търговия на дребно с лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, с което е осъществила състава на нарушение по чл. 225 ал.3 вр. ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. За соченото деяние жалбоподателката законосъобразно е наказана с предвиденото в чл. 287 ал.1 ЗЛПХМ административно наказание „глоба“ в минимален размер, затова че работи в нарушение на издаденото разрешение. В подкрепа на този извод е факта, че при проверката са открити и други лекарствени продукти, отпускани само по лекарско предписание, съхранявани в приемното помещение в затворени шкафове, с поставени продажни цени, от което може да се направи извод, че се предлагат за продажба в нарушение на издаденото разрешение и извършената продажба не е инцидентен случай, а установена в обекта практика. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се касае за маловажен случай на нарушение. Субект на нарушението е физическото лице, което фактически извършва дейността по продажба и съхранение на лекарствените продукти като по този начин работи в нарушение на издаденото разрешение в качеството си на помощник-фармацевт и ръководител на аптеката, а не търговецът „Фармар“ ООД, собственик на аптеката, защото предвиденото административно наказание е „глоба“. Множество нарушения не са налице, наказана е с минималното предвидено наказание за продажба на лекарствени продукти в нарушение на издаденото разрешение. Мотивите на районният съд са съответни на доказателствата по делото и закона и изцяло се споделят, поради което не следва да се преповтарят. Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила. Не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в полза на ответника, тъй като такова реално не е осъществено. Юрисконсулт Р. не се е явила в съдебно заседание, не е депозирала писмен отговор или писмени бележки, а единствено е заявила, че оспорва касационната жалба, но не е взела становище по изложените в нея доводи. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът