Решение № 3904 от 1.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6074/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №17279/21.05.2024 от Районен съд – гр. Левски срещу разпореждане на ДСИ от 09.04.2024 г., с което е отказано образуване на изпълнително производство за събиране на парично вземане по изп. лист от 03.04.2024 г. по НОХД №16/2024 г. по описа на РС- Левски за сумата от 1 500 лв., представляваща парична равностойност на л.а. „Фолксваген Пасат“. В жалбата се излага довод, че съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закона е предвидено друго. Заявява се, че на основание чл. 264, ал.3 от ЗСВ на ДСИ може да се възложи събирането на вземания на органите на съдебната власт. Излага се становище, че вземането по процесния изпълнителен лист е парична санкция, предвидена в чл. 343б, ал.5 от НК, присъдена с влязъл в сила съдебен акт на Районен съд – Левски и следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – гр. Левски. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на ДСИ с указания за образуване на изпълнително дело. По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, според който частната жалба е допустима, но неоснователна. ДСИ излага становище, че в самия ИЛ е посочено, че той се издава в полза на държавата и присъдената сума е в полза на същата и че е налице отказ за събиране единствено на равностойността на автомобила, но не и по отношение на държавната такса в размер на 5 лв. Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. При това положение тя е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по изп. дело №739/2024 г. по описа на ДСИ в образувано по възлагателно писмо вх. 12745/08.04.2024 г. от Районен съд – гр. Левски с искане на основание чл. 426 ГПК да се образува изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 03.04.2024 г., издаден по НОХД №16/2024 г. по описа на РС- Левски срещу В.К. за събиране на сумата от 1 500 лв., представляваща парична равностойност на л.а. „Фолксваген Пасат“ и 5 лв. държавна такса. С разпореждане от 09.04.2024 г. на ДСИ М. К. е постановен частичен отказ за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата от 1500лв., представляваща парична равностойност на „Фолксваген Пасат“, тъй като същата има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал.2, т. 5 ДОПК. Отказът на ДСИ е правилен поради следното: Съгласно чл. 343б, ал. 5 от НК, в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му. Видно от цитираната разпоредба, отнемането е в полза на държавата и се постановява със съдебен акт на съда – присъда. В чл. 412 и сл. от НПК е уреден редът за изпълнение на влезли в сила съдебни актове и се предвижда, че присъдите, решенията, определенията и разпорежданията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила. В чл. 416, ал. 3 НПК е предвидено, че когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Националната агенция за приходите за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Националната агенция за приходите уведомява съда в седемдневен срок. Следва да се приеме, че именно този ред за изпълнение е приложим доколкото отнемането в полза на държавата по смисъла на чл. 343б, ал. 5 НК е идентично с отнемането по чл. 53 от НК. Съгласно чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК, отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено. В разгледаната хипотеза следва да се приеме, че управляваният под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества лек автомобил е средство на престъпление и поради тази причина подлежи на отнемане. Независимо дали се отнема самата вещ или нейната равностойност, то принудителното изпълнение на този вид санкция следва да се извърши по реда на чл. 416, ал. 3 НПК. Редът по чл. 416, ал. 4 НПК е приложим за събиране на таксата в размер на 5 лв., по отношение на което вземане не е постановен отказ. По така изложените съображения следва да се приеме, че постановеният частичен отказ от ДСИ е законосъобразен, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Така мотивиран, съдът