Решение № 35 от 1.2.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 48/2024 г.

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК. Подадена е жалба от "БОГАЛИТА ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: с. Мокрен, , общ. Котел, обл. Сливен, ••••••••, против разпределение на ЧСИ Гергана Грозева, обективирано в Протокол изх. № 116644/ 05.12.2023г. по изпълнително дело № 1434/2021г. В жалбата се твърди, че съдебният изпълнител е разпределил в полза на „ОББ“ ЕАД, цялата постъпила сума, освен малка част от нея, която е разпределена за община Котел и за ЧСИ. Поддържа се, че в друг съд има неприключило исково производство, което има значение за изпълнителното дело. Моли да се отмени Разпределение на постъпили суми изх. № 116644/05.12.2023 г., на ЧСИ Г. Грозева, per. № 915, район на действие ОС - Сливен, като неправилно и незаконосъобразно, както и да бъдат дадени указания за извършване на ново разпределение едва след окончателното приключване на производството по иск с основание чл. 464 ГПК, с който се оспорва съществуването на вземането на другия кредитор - също взискател по настоящото дело, както и да не бъдат изплащани, постъпилите по изпълнителното дело суми до приключването на производството по иск с основание чл. 464 ГПК. Подадено е възражение от от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК •••••• седалище и адрес на управление гр. София, ••••••, като правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД (с предходно наименование "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление гр.София, •••••••••, в което се оспорва жалбата. Жалбата е подадена на 12.12.2023 г., след като е изтекъл законния срок за обжалване, който съгласно чл. 462 ал.2 от ГПК е тридневен, считано от деня на предявяване на разпределението. В конкретния случай законовият срок е изтекъл на 08.12.2023 г. и считано от тази дата разпределението е влязло в сила.Във връзка с изложеното жалбата не следва да бъде разглеждана по същество, а да бъде върната като просрочена. На следващо място наличието на висящ спор по реда на чл.464 от ГПК не предпоставя нито спиране на принудителното изпълнение с изричен акт на съдебния изпълнител, нито въздържане от предприемане на изпълнителни действия (каквото искане има в жалбата), нито отлагане/неизвършване на разпределение след успешна публична продан. Императивните правила за спиране на принудителното изпълнение в чл. 432 ГПК лимитативно изброяват случаите, при които съдебният изпълнител следва да спре изпълнителното производство. Висящ иск по чл.464 ГПК не фигурира сред изброените в чл.432 от ГПК хипотези. Наред с това изричният текст на чл. 464, ал.1, предложение 2 от ГПК задължава съдебният изпълнител да спре „предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане". Теорията и непротиворечивата съдебна практика на съдилищата трайно тълкуват този конкретен текст на ГПК в смисъл, че съдебният изпълнител изготвя и предявява разпределение и след като същото влезе в сила, задържа единствено предаването на сумата, предназначена съгласно влязлото в сила разпределение за кредитора с оспорено вземане ако е налице висящ спор за същото вземане. Сумата, която е разпределена на кредитора-банка ОББ АД с процесното разпределение е предназначена за погасяване на вземане на банката, обезпечено с първа по ред ипотека (от 2003 г) върху продадения от ЧСИ недвижим имот. Това вземане не е предмет на исковото производство, споменато в жалбата на Богалита трейд. Висящият съдебен спор със страни Богалита трейд (ищец) и ОББ АД (ответник) има за предмет вземане на банката, обезпечено с трета по ред ипотека (от 2006 г) върху продадения от ЧСИ недвижим имот. Първоинстанционният съд (ОС Пловдив, тд 122/2022 г) е отхвърлил исковата претенция на Богалита трейд. Решението е потвърдено и от АС Пловдив по в.т.д. 468/2023 г. В обобщение се иска жалбата да се остави без уважение. В писмени мотиви ЧСИ излага хронологията по движението на делото, а по същество счита жалбата за неоснователна Няма спор по фактите. Разпоредбите на чл. 464, ал. 1 от ГПК предвиждат, че при оспорване от един от взискателите на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иск от него спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Разпоредбите на чл. 464 от ГПК не посочват, че самото изпълнително производство трябва да бъде спряно, и не обуславят отлагане на извършване на разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело. При наличието на оспорване по реда на чл. 464 от ГПК, с предявен в съда иск, съдебният изпълнител следва да задели по специалната си сметка, сумата, за кредитора с оспорваното с иска вземане, полагаща му се от извършеното разпределение, до момента на влизане в сила на съдебен акт във връзка с оспорваното вземане. По този начин се гарантират интересите на кредиторите на длъжника. В конкретния случай, определената с разпределението сума за взискателя "Кей Би Си Банк България" ЕАД - Заличен търговец/ЮЛНЦ, (с предходни наименование и форма на управление РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД) не е предадена. Искът, регламентиран от разпоредбата на чл. 464 ГПК, по своето естество е отрицателен установителен иск, като страни по него са взискател по изпълнително дело, от една страна и от друга - длъжникът и друг взискател по висящо изпълнително дело, което е във фаза изготвено решение за разпределение на събрана в изпълнителния процес сума. След като определената с разпределението сума за взискателя не е предадена, а разпределението е извършено надлежно, не са налице основания за отмяна на акта на съдебния изпълнител и жалбата се явява неоснователна. Ръководен от гореизложеното съдът