Решение № 140 от 29.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 44/2024 г.

С ПРИСЪДА от 30.10.2023 г. по НОХД № 3614/2023 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 22-ри състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ К. Ц. Я. с ЕГН •••••••••• за НЕВИНЕН в това при условията на продължавано чрез три деяния престъпление за времето от 19.01.2021 г. до 21.01.2021 г., в гр. Плевен, като ••• в ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, да е склонявал длъжностно лице от разследващите органи (старши разследващ полицай (СтРП) Ц. П. от 02-ро РУМВР – Плевен) да наруши свое служебно задължение (по чл. 129, ал. 1 и чл. 128 от НПК вр. чл. 155 от НПК) във връзка с правораздаването (по повод ДП № Д 210/2020 г. – пр.пр. № 4713/2020 г. на ОП-Плевен, ЗМ № 564/2020 г. на 02-ро РУМВР – Плевен), като трикратно (на 19.01.2021 г. – в телефонен разговор; на 21.01.2021 г. – в присъствен разговор; отново на 21.01.2021 г. – пак в телефонен разговор) устно разпоредил и указал на СтРП П. да състави протокол за оглед на веществени доказателства (с невярна дата - преди 15.01.2021 г.) и да състави протокол за приемане и предаване на веществени доказателства (с невярна дата - преди 15.01.2021 г., и с невярно вписване, че веществените доказателства се предават в ОП-Плевен), като на основание чл. 9, ал. 2 от НК го е ОПРАВДАЛ по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 289 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. СГС е приел, че практически липсва обществена опасност на извършеното от подсъдимия, тъй като: той не е имал умисъл да върши престъпление (по чл. 289 от НК), а да „се повиши прецизността на действията на разследващия полицай“, което субективно желание на подсъдимия, макар и преследвано с неправилни средства, е било насочено към разкриване на обективната истИ. (основен принцип в наказателния процес); тъй като е било обективно неизпълнимо разпореденото и указано от подсъдимия на СтРП П. – вследствие на невъзможността да бъдат мотивирани изискуемите от процесуалния закон поемни лица да подпишат антидатиран протокол, поради което не е имало как да се засегне обектът на престъплението по чл. 289 от НК, а именно защитените от наказателното право обществени отношения в състава на това деяние против правосъдието; тъй като и подсъдимият Я. като наблюдаващ прокурор, и СтРП П. като водещ разследването, са били на едно мнение – че наказателното производство следва да се прекрати, като същевременно няма никакви доказателства подсъдимият да е въздействал върху вътрешното убеждение на СтРП как да завърши разследването. По тези съображения СГС е приел, че деянието е малозначително и на практика липсва обществена опасност, поради което се е позовал на чл. 9, ал. 2 от НК, за да оневини и оправдае подсъдимия. Присъдата е протестирана, в срок, с искане за отмяната й и за признаване на подсъдимия за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода в среден размер. Протестиращият прокурор смята присъдата за постановена при съществени нарушения на процесуални правила, за необоснована и за незаконосъобразна: поради неизследване чрез гласни или писмени доказателства (справки) на въпроса било ли е контролирано от прокурор или от съд постановлението за прекратяване на воденото от СтРП П. и наблюдавано от подсъдимия Я. като ••• досъдебно производство – вследствие на което присъдата е основана на предположение на съда относно мотива на подсъдимия (да повиши прецизността на действията на разследващ полицай); поради извършването на три деяния в условията на продължавано престъпление; поради пренебрегването от страна на СГС на факта, че подсъдимият търсил и ръководителите на СтРП П. с цел да му помогнат в склоняването й към съставяне на протоколи с неверни дата и съдържание; поради пренебрегване от страна на СГС на факта, че подсъдимият бил уведомен както от СтРП П., така и от нейните ръководители, че исканите от подсъдимия действия са в нарушение на заповедни правила на НПК; поради пренебрегване от страна на СГС на факта, че подсъдимият е разпоредил и организирал да бъдат нарушени изрично и писмено правилата за документооборота и в ОДМВР – Плевен, и в ОП – Плевен. Според протестиращия прокурор всички тези обстоятелства изключват приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Присъдата е обжалвана, в срок, от защитник на подсъдимия, относно мотивите и основанието за оправдаването му, без посочване на конкретни съображения в жалбата. Във въззивните съдебни прения прокурорът поддържаше протеста и искането в него съобразно мотивацията в протеста. Защитникът заяви, че единственото неправомерно действие на подсъдимия е нарушение на документооборота – което не е престъпление, тъй като датата на оглед на ВД в случая няма никакво правно значение за правилното решаване на делото: ако дадено действие е извършено извън процесуален срок, значението е, че не могат да се ползват доказателствата съобразно този протокол. Защитникът смята още, че ако се приеме, че има извършено престъпление, то следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК. Подсъдимият заяви, че поддържа доводите на защитника си. В изпълнение на задължението си да провери правилността на обжалваната и протестирана присъда – изцяло съобразно изискването на чл. 314, ал. 1 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените средства по делото, като подложи на анализ съдържанието на всяко от тях поотделно, а на синтез по правилата на формалната и житейската логика – съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно. При тази си дейност въззивният съд зае становище относно установеност на някои факти и относно значението на определени обстоятелства, различаващо се от това на първоинстанционния съд, но намери за обоснован и законосъобразен крайният извод за решаване на делото, а именно – за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните факти, значими за съставомерност предвид съдържанието на обвинителния акт (ОА): По делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК са приобщени дадените от Ц. П. свидетелски показания на ДП – пред съдия на 14.02.2022 г., пред следовател в СлО – СпП на 14.02.2022 г. и пред разследващ полицай в ГДБОП на 21.10.2021 г. Пред съдия на 14.02.2022 г. свидетелката П. е заявила следните факти (ДП, т. 4, л. 57- 59): Работила като старши разследващ полицай (СтРП) във 02-ро РУМВР – Плевен до 20.09.2021 г. Не помни вече точно датата и месеца; през есента на 2020 г. като била дежурен РП по сигнал за намерени от гражданин кости и части от кости в купчИ. пръст в с. ••• отишла и извършила оглед на местопроизшествие – след като уведомила дежурния ••• Я., след обсъждане помежду им и при уговорка между тях тя да му докладва системно. Той й дал устни указания, тя не помни вече какви. Извършила огледа на местопроизшествие в с. •••, в присъствието на съдебен лекар д- р С. К. и експерт от БНТЛ – ОДМВР-Плевен. Описала костите и частите с помощта на съдебния лекар, като той заявил, че костите са много стари и трудно може да се даде някаква по-подробна информация за тях. Иззели костите и частите от кости като веществени доказателства (ВД) – вписано в протокола за оглед. Явила се на доклад при ••• Я. в първия работен ден след това дежурство, той погледнал протокола за оглед на местопроизшествие и постановлението за назначаване на СМЕ, казал „добре“ и не направил забележки. В следващите месеци по разследване системно му изпращала копия на протоколите за всяко извършено от нея процесуално-следствено действие или на справките от оперативно- издирвателните действия – по искане на ••• Я., той така практикувал, искал копие от протокола за всяко едно действие, за да е запознат във всеки един етап от разследването какво е извършено и какво не е. Във всеки един момент от това разследване според нея ••• Я. е знаел какво е извършено и е могъл да дава указания какво още трябва да се извърши. През януари 2021 г. по телефона го попитала с оглед извършените дотук действия, с които той е запознат чрез копия от протоколите, счита ли, че нещо допълнително трябва да се извърши или тя да приключва делото. ••• Я. й казал да приключва делото, нямало данни за престъпление. Тя окомплектовала, прошнуровала, запечатала, номерирала и изпратила на Окръжна прокуратура (ОП) с мнение за прекратяване. Няколко дни по-късно ••• Я. й се обадил на личния й мобилен телефон, докато била пред уличния кафе-автомат до РУ – било шумно и не чула всичко, но чула следното: преглеждайки делото, ••• Я. видял, че има описани кости в огледа на местопроизшествие, но няма опис на ВД и той не знае къде са, а трябва да се разпореди с тях. Тя се извинила за този си пропуск – наистИ. не била изготвила опис на ВД, и му казала, че ВД са в Съдебна медицИ., което е посочила и в постановлението й за назначаване на СМЕ. ••• Я. й казал на следващия ден да отиде лично при него да вземе делото, но тя била в отпуск и се уговорили за по-следващия. По време на този телефонен разговор го чула да казва, че тя трябва да направи оглед на ВД със задна дата – което я учудило, но помислила, че не е чула добре, защото било шумно. На 21.01.2021 г. отишла в кабинета на ••• Я. в ОП, като той говорел по телефона с роднИ. за здравословен проблем; като я видял, й направил знак да влезе, делото било на бюрото му, той й казал да го взема и да направи оглед на ВД със задна дата, като сложи протокола за оглед на ВД преди мнението й за прекратяване на делото. Това означавало да разшие, да пренареди и да го зашие наново – при условие, че е официално запечатано. Изумила се, като й казал това. Опитала се да го обсъди с ••• Я., като му казала, че това не е редно да се прави. Той продължил да говори по телефона и й направил знак да тръгва. През цялото време не казал нищо за пропуска й за опис, а основно говорел за изготвянето и антидатирането на оглед на ВД. Тя взела делото, отишла пеша до РУ, като през цялото време държала делото затворено, за да не изпадне нещо по улуците. В кабинета си в РУ отворила делото и там нямало никакъв официален документ за движението му от ОП до РУ, нито постановление с указания на прокурора. Решила, че непременно трябва да телефонира на ••• Я.; междувременно споделила с колеги от „Разследване“, че ••• Я. й указва да антидатира протокол за оглед на ВД и повечето били учудени. Обадила се на ••• Я., казала му, че възнамерява да направи оглед на ВД с участието на д-р С. Д., но не иска да го прави със задна дата, а с реалната дата. След като казала това, тонът на прокурора се изменил – станал доста агресивен, като продължил да настоява за антидатиране, защото не го е направила по-рано. Казал, че освен това трябва да изготви и приемо-предавателен протокол (ППП) със задна дата, в който да пише, че костите и фрагментите са предадени в ОП. Тя попитала как иска това от нея, те не се намират там, а са в Съдебна медицИ.. ••• Я. продължил да настоява; тя му казала, че няма да направи това и че за толкова кратко време я е накарал да върши толкова незаконни неща, че всичко може да се извърши по надлежния ред с реални дати, че всички са учудени, че трябва да направи всичко това. ••• Я. я попитал подигравателно дали е от 02-ро РУ, защото ако била в 01-во РУ, нямало да го пита такива работи. Казал нещо от рода на „Я си ми донеси делото, аз ще се оправя, като не мога да се разбера с теб.“. Тонът му бил агресивен и заплашителен. Тя казала, че ще му изпрати делото по пощата и тонът му ескалирал още повече - казал й да не го праща по пощата, че делото не е напускало официално прокуратурата и да му го занесе лично. Тя имала и друга работа, нямала време да ходи отново до ОП, а той се държал с нея, сякаш е секретарка на разположение – отговорила, че няма отново да му носи делото и ако желае да го получи лично, нека заповяда да го вземе от кабинета й в РУ. Отсреща последвало мълчание, тя помислила, че разговорът е приключил и затворила телефона, след като казала довиждане или лек ден. След това уведомила по телефона комисар Е. Б. – началник на целия отдел „Разследване“ в ОДМВР-Плевен, и й обяснила какви неща я е карал да прави ••• Я., както и че няма да антидатира оглед на ВД и няма да пише ППП със задна дата, в който да пише и че костите са предадени в ОП. Б. й казала, че не иска от нея да прави такива неща и просто да намери колега, който да предаде делото лично на ••• Я.. Така и станало – П. отишла лично при началника на 02-ро РУМВР – Плевен свидетеля С. С., от когото потърсила съдействие – да й осигури полицай, който да отнесе делото, по време на който присъствен разговор П. споделила и със С. какво ••• Я. е искал от нея да направи. Последвал сигнал от ••• Я. до Дирекцията, но тя (П.) не е наказана по този повод. Тя също написала – писмо до Главния прокурор, а също и до ръководителя на ОП – Плевен. П. имала и предходен конфликт с ••• Я.: По дело за почИ.л човек била извършила процесуално-следствени действия, нямало данни за престъпление по чл. 115, но преди да се прекрати делото, за пълнота трябвало да извърши още действия, като горе-долу седмица преди изтичане на 2-месечния срок трябвало да излезе в отпуск – поради което пуснала по официалния ред писмено предложение за удължаване на срока, в което описала извършеното и предстоящото за извършване. След като изпратила писменото предложение, ••• Я. й се обадил по телефона и й казал нещо от рода на „Да не съм видял повече да ми пишеш такива предложения за удължаване, без да ми се обадиш по телефон!“. Тя не разбрала какво толкова нередно е направила, но му се извинила и му обяснила каква е причИ.та да не може да приключи делото – че има предстоящи процесуално-следствени действия и трябва да излезе в отпуск. ••• Я. й казал, че това не го интересува и да си приключва делото в срок. Тя му казала, че няма такава възможност, че трябва да излезе в отпуск по причИ., че предстои операция на гръбначния стълб на брат й, с когото живее. Тогава ••• Я. почнал да й говори подигравателно и арогантно, като казал, че не го интересуват личните й проблеми и нещо от рода на „Вас, жените, въобще не знам за какво ви наемат в системата на МВР“, и че жените нямат място в МВР, но това обстоятелство не зависело от него. Това много я обидило и повишила тон, но не е крещяла; казала, че щом не е доволен от работата й, да се обърне към началниците й и да й вземе делото. Ако иска – да я предложи за наказание, но да не си позволява да се подиграва с личния й живот и да внимава как си позволява да говори, тъй като не разговаряли за делото и тя много се обидила. След като видяла, че няма какво служебно да говорят, затворила телефона, за да не му слуша обидите. Още тогава искала да подаде сигнал до по-горестоящи органи, но предпочела да не всява повече напрежение и помислила, че може би случката е инцидентна. Според П., всеизвестен факт в Дирекцията е, че ••• Я. е пускал много сигнали срещу много служители от полицията. Според нея, нормално би било един човек да не е доволен от работата на един-двама, но когато системно пускаш сигнали, едва ли не сезираш субекти. От началника на 02-ро РУ С. С. П. е чувала, че ••• Я. е карал и други служители да изготвят антидатирани документи, но не може да назове имена и за какво става въпрос. Колега от БНТЛ – О. П., е споделял на П. (когато разбрал, че е пуснала писмо до Главния прокурор), че преди време при посещение на местопроизшествие имало обесен човек, извършили оглед, свалили тялото, но ••• Я. решил, че трябва нещо допълнително да се извърши и искал тялото да се върне обратно на въжето. П. не знае дали ••• Я. е бил на местопроизшествието, предполага – че не, и му е докладвано по телефона; доколкото знае, разследващият полицай (РП) и експертът не са искали да правят това и доколкото знае според разказа на О. П., не са го направили. За този случай е чувала, не го е възприела лично и не знае дали е истИ.. Същите обстоятелства относно гласните изявления на ••• Я. към нея като към разследващ полицай по конкретно досъдебно производство свидетелката П. е заявила и в двата й предходни по време разпити на ДП – на 21.10.2021 г. пред РП от ГДБОП (ДП, т. 4, л. 5-11) и на 14.02.2022 г. пред следовател в СлО - ОП (ДП, т. 4, л. 48-54). Налице са разлики между показанията на свидетелката П. от различно време и те се изразяват в следното: При последния й разпит пред съдия не е заявила откога е започнала работа като разследващ полицай в МВР – което е заявила пред РП и пред следовател (от 2015 г. – в Ловеч, от септември 2018 г. – в Плевен, като напуснала на 20.09.2021 г.). При първия й по време разпит пред РП от ГДБОП на 21.10.2021 г. свидетелката П. е посочила имената на колегите си от сектор „Разследване“ в 02-ро РУМВР – Плевен, на които споделила на 21.01.2021 г. след връщането от ОП в кабинета си в РУ, че ••• Я. я кара да антидатира оглед на веществени доказателства, което споделила преди да му се обади по телефона, пак на 21.01.2021 г.; при втория й разпит пред следовател на 14.02.2022 г. вече е заявила, че не помни кои точно са били тези колеги, а при третия й разпит пак на 14.02.2022 г. пред съдия е посочила, че е споделила на колеги, без повече уточнения. В първия й по време разпит на 21.10.2021 г. пред РП от ГДБОП свидетелката П. е заявила и допълнително спрямо двата й последващи разпита, че по време на телефонния разговор на 21.01.2021 г. след като заявила на прокурора, че няма да състави антидатиран ППП с невярно съдържание и относно местонахождението на костите, ••• Я. премИ.л от „Вие“ на „ти“. В последния й разпит, пред съдия, свидетелката П. не е съобщила – както е направила това в двата предходни разпита, че след приключване на телефонния разговор с Е. Б. отишла лично при началника на 02-ро РУМВР – свидетеля С., от когото потърсила съдействие – да й посочи полицай, който да отнесе делото на ръка на ••• Я.; по време на този присъствен разговор със С., свидетелката П. споделила и на него какви устни указания за антидатиране и невярно документиране й дал ••• Я.. В двата разпита на 14.02.2022 г. (пред следовател и пред съдия) свидетелката П. не е посочила датите, когато първо ••• Я. подал сигнал срещу нея (в ОДМВР), а после и тя написала писмо (до Главния прокурор и до ръководителя на ОП-Плевен); тези дати са посочени в първия й по време разпит – съответно 22.01.2021 г. за сигнала на ••• Я. срещу П., подаден в ОДМВР, и 15.02.2021 г. за писмото на П. до Главния прокурор. Начинът, по който ••• Я. й говорел (да му донесе делото на ръка, защото официално не е напускало ОП) след изявлението й, че няма да носи делото в ОП отново на ръка, а ще го прати по пощата, е описан от свидетелката П. с различни думи, но носещи сходно съдържание в трите й разпита: ••• Я. с агресивен тон й крещял, че трябва лично да му занесе делото, защото то официално не е излизало от ОП (разпит пред РП); ••• Я. й говорел с много висок и все по-афектиран тон (да му занесе делото на ръка) и се държал с нея като с негова секретарка, а не като с разследващ орган (разпит пред следовател); ••• Я. й говорел с агресивен и заплашителен тон, който „ескалирал още повече“ (разпит пред съдия). ПричИ.та сигналът на свидетелката П. срещу ••• Я. да следва във времето неговия срещу нея е обяснена от свидетелката П. само във втория по време неин разпит (пред следовател): свидетелката П. сигнализирала за устните указания на ••• Я. към нея (на 19.01.2021 г. и на 21.01.2021 г.) едва след като Я. подал сигнал срещу нея в ОДМВР, като написала писмо до Главния прокурор и писмо до ръководителя на ОП – Плевен, защото преди това ••• Я. бил подал сигнал срещу нея, сякаш тя е направила нещо нередно и нейните действия следва да бъдат проверявани. Чрез тези писма искала да се защити, защото не смята, че е извършила нещо нередно, а напротив – опитала се е да спази закона. Тези разлики според съда в никакъв случай не представляват по естеството си противоречия между показанията на свидетелката П. от различно време, тъй като няма твърдения с противоположен смисъл за едни и същи факти. Тези разлики представляват детайли на описваната от нея фактическа обстановка, които детайли с отдалечаването във времето на показанията спрямо събитията намаляват по обем или по категоричност на заявяването от свидетелката. Тези детайли освен това касаят общата обстановка на извършване на съставомерни действия, но сами по себе си не представляват съставомерни обстоятелства. В обобщение, резултатът от съпоставката на показанията й от различно време е установяване на пълно съответствие на изявленията на свидетелката П. във всички нейни разпити относно съществените предвид предмета на доказване факти, които са изявленията и действията на ••• Я. на 19.01.2021 г. и на 21.01.2021 г. спрямо нея във връзка с разследваното от нея ДП (№ Д 210/2020 г. на ОП – Плевен, пр.пр. № 4713/2020 г. на ОП – Плевен, ЗМ № 564/2020 г. на 02-ро РУМВР-Плевен). Именно тези изявления и действия на ••• Я. – предвид предмета на настоящото конкретно дело съобразно съдържанието на обвинителния акт, са съществените факти по делото. За тях е налице пълна устойчивост на показанията на свидетелката П. във времето, като за посочените по-горе разлики показанията й от различно време се намират в съотношение на допълване едни спрямо други (последните по време, пред съдия, се допълват от предходните) относно посочените разлики. Изследването на показанията на свидетелката П. от различно време на ДП – от 21.10.2021 г. и от 14.02.2022 г., установява тяхната пълна устойчивост относно описанието на поведението на ••• Я., изразяващо се в устните му указания към П. на 19.01.2021 г. (в телефонен разговор) и на 21.01.2021 г. (първо в присъствен разговор в неговия кабинет, а после в телефонен разговор) във връзка с конкретно извършено от нея разследване, а също и относно цялостния му начин на държане и разговаряне със свидетелката. Съдът не намира подлежаща на запълване доказателствена празнота вследствие на неразпитването по делото на конкретно посочените само в първия й разпит от свидетелката П. нейни колеги, с които е споделила определени обстоятелства (М. М., Б. И., Д. Г., С. Н.). Същите обстоятелства свидетелката П. е споделила с началника на отдел „Разследване“ Е. Б. и с началника на 02-ро РУМВР С. С., които са разпитани по делото като свидетели. Същевременно, предвид измИ.лото време от януари 2021 г. досега и предвид факта, че споделеното от П. с нейните колеги не представлява тяхно лично изживяване (което е условие за по-бързо заличаване на спомените, особено относно детайли), съдът не намира за необходимо провеждането на разпит на тези хора като свидетели сега. За обстоятелствата, които биха били предмет на такъв разпит, са събрани – своевременно спрямо събитията, показанията на Е. Б. и С. С., а също и обяснения на подсъдимия, а от неразпитаните разследващи полицаи трудно би могло да се очаква към днешна дата да бъдат конкретни в показанията си по въпроса. Относно приемането от страна на СГС на показанията на П. за недостоверни по определени въпроси и значението на показанията й именно по тези въпроси САС намери следното: СГС е приел, че е налице неизясненост на „детайли от начИ. по който е съставила протокол за оглед на местопроизшествие в с. ••• на 18.10.2020 г.“. Въззивният сът намира, че фактът не е сред тези, включени в предмета на доказване по настоящото дело. СГС е приел житейска несериозност на изявлението на П. в първия й разпит, че не помни откога точно е РП в ОДМВР – Плевен, може би от 2018 г., не е сигурна. Действително в първия й разпит (ДП, т. 4, л. 6) свидетелката П. е заявила, че е РП от 2015 г., като постъпила в ОДМВР – Ловеч, а откога е РП в 02 РУМВР – Плевен не помни, може би от 2018 г., но не е сигурна. Във втория по време разпит (ДП, т. 4, л. 49) отново е заявила това обстоятелство без категоричност на изявлението – мисли, че от 2018 г. постъпила в 02 РУМВР-Плевен. В третия й разпит е заявила по въпроса, че работила като СтРП към 02-ро РУМВР – Плевен до септември 2021 г., като мисли, че на 20.09.2021 г. отстъпила. Относно значението на този факт за предмета на настоящото дело САС намери следното: От съществено значение за делото е дали свидетелката към инкриминираните дати е била длъжностно лице от разследващите органи – който факт свидетелката заявява категорично и който факт е доказан по надлежния ред – чрез писмени доказателства. Заповедта от 05.03.2020 г. (ДП, т. 5, л. 160) установява повишаването на свидетелката П. от РП в СтРП в сектор „Разследване“ - 02-ро РУМВР – Плевен (който е поделение на отдел „Разследване“ в ОДМВР-Плевен), а актът за встъпване в длъжност от 03.04.2020 г. (ДП, т. 5, л. 161) установява встъпването на свидетелката П. в длъжността СтРП съобразно заповедта от 05.03.2020 г. Заемането на тази длъжност и към инкриминирания период е установено в хода на дисциплИ.рното производство срещу подсъдимия от извършващия проверката прокурор В. В. (ДП, т. 5). Предвид изложеното, съдът намира, че СГС е преувеличил значението на това, че свидетелката П. не помни точно кога се е преместила от ОДМВР – Ловеч в ОДМВР – Плевен, като същевременно са налице безспорни доказателства за значимия предвид предмета на доказване факт – заемането на длъжност на РО от страна на свидетелката П. към инкриминираните дати 19.01.2021 г. и 21.21.2021 г. Настоящият състав намира, че СГС е преувеличил и значението на заявлението на свидетелката П., че не помни какви точно са били първоначалните устни указания по телефона на дежурния ••• Я. във връзка с извършването на огледа на местопроизшествие в с. •••; освен това необосновано СГС е приел, че в предходна част на показанията (непосочено кои точно) свидетелката е обяснила съдържанието на тези указания, заради което СГС е приел, че не следва да приема за достоверни показанията й в тази им част. На първо място, тези указания са извън предмета на доказване по настоящото конкретно дело. В показанията пред РП от ГДБОП (ДП, т. 4, л. 7) свидетелката П. е заявила, че вече (към 21.10.2021 г.) не помни какви точно са били устните указания на дежурния прокурор към нея във връзка с огледа на местопроизшествие в с. •••; изброените от нея преди това изявления на дежурния прокурор – че й казал да отиде на място, да извърши оглед на местопроизшествие и след това да му докладва редовно и периодично, по естеството си не са указания за това как точно да се извърши огледа. В същата последователност и същите изявления свидетелката е направила и при разпита си пред следовател (ДП, т. 4, л. 49), и в разпита пред съдия (ДП, т. 4, л. 57 гръб). Проследяването на показанията на свидетелката установява, че указанията, чието съдържание не помни, се отнасят за развитието на воденото от нея разследване след извършване на първоначалния оглед на място в с. •••, което действие й е било указано също устно и което указване тя помни и възпроизвежда категорично, устойчиво и последователно; за вида и съдържанието на последващите нейни действия по разследване наблюдаващият ••• Я. е бил информиран системно и пълно – чрез копия на съответните протоколи, постановления, писма и докладни записки. Конкретно относно съдържанието на указанията от ••• Я. към СтРП П. преди тя да отиде на оглед на местопроизшествие и след като е била на мястото, но преди да състави протокола за оглед, в обясненията си подсъдимият твърди, че й е указал (устно по телефона) само да направи оглед на местопроизшествие – с което действие да образува ДП (ДП, т. 7, л. 18), а последващите му указания са били писмени (след уведомяването му за образуваното ДП чрез писмо). Предвид изложеното за съдържание и характеристики на показанията на Ц. П. и за съдържание на обясненията на подсъдимия, а също и предвид конкретното значение за предмета на настоящото дело на съдържанието на първоначалните устни указания за разследване, въззивният съд не намира причИ. да бъдат приети за недостоверни показанията на свидетелката П. относно това обстоятелство. Пак извън предмета на доказване по настоящото дело е и твърдението на свидетелката П. в показанията й, че по време на огледа на местопроизшествие съдебният лекар заявил, че костите са много стари и не може да им се даде точна характеристика. СГС е приел, че няма да кредитира показанията на свидетелката и в тази им част, защото такова изявление на съдебния лекар не било вписано в огледния протокол – което действително е така. Това устно изявление на съдебния лекар обаче е устойчиво твърдяно от страна на свидетелката във всичките й показания от различно време; такова устно изявление няма практическо отражение върху съставомерните по настоящото дело факти; преценени в цялост, показанията на свидетелката от различно време са в пълно съответствие едни с други при устойчивост относно съществените за настоящото дело факти, а разглеждани вътрешно, показанията й във всеки отделен разпит са последователни, без вътрешни противоречия и житейски логични. Предвид изложеното, въззивният състав намира, че необосновано СГС не е кредитирал определени изявления на свидетелката П. в показанията й (НОХД, л. 48-49), като въззивният съд намира за достоверни показанията на свидетелката относно това, че не помни точното време на постъпването й на работа в МВР, че не помни какви са били устните указания на ••• Я. относно действията по разследване след огледа на местопроизшествие, както и че по време на този оглед присъстващият съдебен лекар е заявил определени обстоятелства въпреки неотразяването им в протокола за оглед. Всички тези особености на показанията на свидетелката П. – че не помни определени подробности и че съдебният лекар казал нещо определено по време на огледа на местопроизшествие, което не е вписано в протокола за този оглед, имат своето обяснение и не компрометират по никакъв начин цялостната достоверност на показанията й. Освен това тези обстоятелства, на които е акцентирал СГС, нямат практическо отражение върху изясняването на именно значимите за съставомерност по настоящото дело. Предвид изложеното, въззивният съд намери за изцяло достоверни показанията на Ц. П. съобразно съдържанието им, протоколирано на ДП. В пълно съответствие – за наличните допирни фактически точки, с показанията на свидетелката П. са показанията на Е. Б.-Д. и С. С.. Към инкриминираните дати свидетелката Е. Б. била началник на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Плевен, поделение на който отдел е сектор „Разследване“ във 02 РУМВР – Плевен, където е работила свидетелката П.. Показанията на свидетелката Е. Б. в трите й разпита – на 21.10.2021 г. пред РП от ГДБОП (ДП, т. 4, л. 21-24), на 08.02.2022 г. пред следовател (ДП, т. 4, л. 39-43) и отново на 08.02.2022 г. пред съдия (ДП, т. 4, л. 46-47) устойчиво възпроизвеждат следните факти: В работен ден (през януари 2021 г. – разпит пред РП) й се обадил по телефона ••• Я.. Първоначално със спокоен тон той й обяснил, че я търси във връзка проблем със СтРП П.. След като прочел приключеното и изпратено в ОП от П. досъдебно производство, установил, че няма извършен оглед на ВД, което бил указал устно по-рано на П., а самите ВД липсвали (не били в ОП заедно с делото). По негово разпореждане, П. отишла лично в прокуратурата; там двамата разговаряли, като Я. й указал да състави протокол за оглед на ВД с дата преди датата на заключителното й мнение и да върне делото отново на ръка в прокуратурата; П. оспорила вербално тези му указания, като казала, че ще състави протокол за оглед на ВД, но с действителната дата, тъй като другото би било престъпление; почнал спор между двамата с повишаване на тон; след това П. си тръгнала за РУ с делото. След това двамата отново разговаряли – по телефона, в хода на който разговор Я. разбрал, че указанията му няма да бъдат изпълнени (т.е., че П. няма да антидатира оглед на ВД); при това той поискал от П. тя да му върне делото незабавно в прокуратурата – на което П. отговорила, че няма да се връща повече в прокуратурата, а ще изпрати делото по надлежния ред, през деловодството. Именно това изявление на П. било поводът Я. да търси свидетелката Б. – помолил я тя да разпореди делото да бъде върнато незабавно и на ръка в прокуратурата, но не от П., защото повече не искал да я вижда и да работи с нея. В показанията на 08.02.2022 г. и пред следовател, и пред съдия, свидетелката Б. е заявила още и че след като попитала ••• Я. защо не е постъпил по единствения според Б. законен и разумен начин – да върне делото с постановление, в което да изложи писмено указанията си и извършването им в срока на произнасянето му, Я. й отговорил, че според него това е невъзможно, тъй като вече имало заключително мнение от РП; пред Б. Я. също така казал, че протоколът за оглед на ВД трябва да се изготви със задна дата (показания на свидетелката Б. пред следовател). Няколко минути след този разговор по телефона между Б. и Я., и Ц. П. се обадила по телефона на свидетелката Б.; П. й казала, че прокурорът я карал да антидатира протокол за оглед на ВД, а също и ППП, с който дава ВД в деловодството на ОП, което не било така, защото към онзи момент ВД били в Съдебна медицИ. (съдържанието на изявленията на П. пред Б. относно исканията на ••• Я. е посочено в разпита на свидетелката Б. пред съдия, а в предходните два разпита е описано общо – като пълно съвпадение според Б. на версиите на П. и Я.). За да разреши конфликта, свидетелката Б. помолила П. да намери колега от патрула, който да отнесе делото на ••• Я.. Свидетелката Е. Б. е заявила устойчиво по време на втория и третия й разпит известното й от Ц. П. за предходния конфликт между П. като РП и ••• К. Я. като наблюдаващ прокурор във връзка с писменото поискано от П. удължаване на срока за разследване; при втория разпит на свидетелката Б. й е бил зададен изричен въпрос дали й е известен предходен конфликт между П. и Я., а третият разпит на свидетелката Б. е проведен в същия ден като втория, но пред съдия; първият по време разпит на свидетелката Б. е протоколиран като проведен чрез задаване на конкретни въпроси, измежду които няма въпрос за наличие или липса на предходен конфликт между П. и Я.. Поради това не е налице противоречие между показанията от различно време на Е. Б. по въпроса и те установяват в съответствие със заявеното от Ц. П. предходно спречкване между П. и ••• Я. – тъй като тя не го уведомила предварително по телефона, че смята да поиска писмено продължаване на срок за разследване и в хода на който разговор след обясненията й за причИ.та да иска такова продължение той изразил мнението си, че жените не следва да бъдат назначавани в МВР. В показанията си свидетелката Б. възпроизвежда заявеното пред нея в телефонен разговор от страна и на ••• Я., и от страна на СтРП П., като конкретно ••• Я. е описал пред свидетелката Б. двата си разговора с Ц. П. на 21.01.2021 г. – първият в кабинета му в прокуратурата, а вторият по телефона, след като тя се прибрала в РУ, докато Ц. П. съобщила на свидетелката Б. естеството на указваните й от ••• Я. действия, без да сочи подробности за време и място на указване (че оспорваните от нея указания са й били давани от ••• Я. двукратно същия ден, а и два дни преди това). Съществените за настоящото дело обстоятелства – устните указания на ••• Я. към СтРП П. тя да състави протокол за оглед на ВД с невярна дата (преди тази на заключителното й мнение) и да състави ППП с невярна дата и с невярно посочване на местонахождението на ВД, са заявени от страна на свидетелката П. пред свидетелката Б. със същото съдържание, с което са заявени от свидетелката П. и в показанията й по делото. Несъобщаването от страна на свидетелката П. на свидетелката Б. на подробности относно времето и мястото на даването от страна на ••• Я. на оспорваните от П. указания е обяснимо – разпитите на Ц. П. по настоящото дело са целенасочени, т.е. с нарочна цел изясняване на цялостната ситуация, докато разговорът на Ц. П. с Е. Б., освен осъществен по телефона, по естеството си и не представлява разпит на свидетел и е целял разрешаване на спора конкретно относно връщането на делото в прокуратурата – незабавно и на ръка, както настоявал ••• Я.. Поради това не е налице противоречие (камо ли пък – съществено) между показанията на свидетелките П. и Б. – тъй като няма направени насрещни противоречащи си по съдържание твърдения относно едни и същи обстоятелства, които обстоятелства да са част от предмета на делото и да са съществени. Показанията на Е. Б. са устойчиви във времето, като наличните разлики между показанията й от различно време не могат в никакъв случай да бъдат определени като противоречия, а се явяват съотношение на взаимно допълване на едни показания с други, при едновременно налична устойчивост на показанията от различно време по съществените за настоящото дело факти (какви действия и с каква дата е искал ••• Я. да бъдат извършени от Ц. П.). Във връзка с молбата на Е. Б. за намиране на патрулен полицай, който да отнесе незабавно обратно на ръка делото в прокуратурата, свидетелката П. посетила началника на 02 РУМВР – Плевен – свидетеля С. С.. В хода на разговора помежду им, целящ съдействие от началника за осигуряването на полицай за връщане на делото в ОП, Ц. П. споделила и на свидетеля С. най-общо съдържанието на конфликта й с ••• Я.: свидетелят С. устойчиво и в трите си разпита на ДП твърди, че П. му казала, че ••• Я. е поискал от нея да извърши оглед на ВД, като впише стара дата, но тя му отказала (ДП, т. 4, л. 29-31 – разпит на 19.10.2021 г. от РП в ГДБОП; ДП, т. 4, л. 32-33 – разпит на 08.02.2022 г. от следовател; ДП, т. 4, л. 36-38 - разпит на 08.02.2022 г. пред съдия). Във връзка с указанията за антидатиране на протокол за оглед на ВД и за съставяне на приемо-предавателен протокол с невярна дата и невярно посочване на местонахождението на ВД са дадени обяснения и от подсъдимия – на ДП (т. 7, л. 17-19 вр. ВНОХД, л. 28). На ДП на 10.01.2023 г. и в присъствието на защитник подсъдимият Я. е заявил следното: Към този разпит е бил работил като магистрат от 32 години – първоначално като следовател, после като военен следовател, прокурор във ВОП-Плевен и поради съкращаване на Плевенски ВОС – преназначен на 01.01.2012 г. в ОП – Плевен като прокурор; на последната длъжност е бил и по време на разследването от страна на свидетелката П. на ДП № Д210/2020 г. на ОП-Плевен, и към инкриминираните дати 19.01.2021 г. и 21.01.2021 г. По време на негово дежурство на 18.10.2020 г. по телефона му се обадила РП П. от 02-ро РУМВР – Плевен – съобщили й, че в бившия стопански двор на с. ••• са открити човешки кости. Дал устни указания: да отиде на мястото със сформираната ДОГ и съдебен лекар и след като сама се убеди каква е обстановката, да му докладва отново. Последвало телефонно обаждане, че мнението на съдебния лекар е, че се виждат човешки кости. Указал оглед на местопроизшествие, като с него се образува ДП. На следващата дата получил писмено уведомление за образувано ДП - № 210 на ОП. Изготвил постановление с писмени указания по разследването. Едно от указанията – което дава към всички РО, а и в този случай – било за изпращане на копие или втори екземпляр от протокол за всяко извършено ПСД, а при възникнали проблеми – да се докладва устно. В процеса на разследването са му изпращани протоколи и провел няколко телефонни разговора с П.. Срокът на разследването бил удължен по законовия ред до 18.02.2021 г. Не познавал визуално РП П. и дотогава имал за втори път служебен ангажимент с нея. През януари 2021 г. П. му съобщила по телефона, че всичко възложено е извършено и възнамерява да му изпрати делото с мнение за прекратяване поради липса на престъпление. Той се съгласил и впоследствие делото постъпило в деловодството на ОП. Служител от деловодството отбелязал, че по делото няма опис на ВД, липсват такива да следват делото, а пък в огледния протокол е отбелязано, че са иззети кости и фрагменти от кости. Според подсъдимия, създаденият проблем бил деловоден, тъй като изискването за опис е фиксирано в чл. 74, ал. 2 от Правилник на администрацията на ПРБ и следвало ако не се отстрани тази грешка, че той не може в прокурорския акт да опише ВД и да се произнесе по тяхното унищожаване. Обадил се по телефона на РП П. и й казал, че липсват ВД и няма нужния опис и следва тя да отстрани пропуска. Тогава научил, че на практика костите, както са били събрани на местопроизшествието, никога не са били при нея, а при съдебния лекар д-р Д.. Казал на П., че при тази ситуация освен описа на ВД трябва да се извърши и оглед на ВД. От П. разбрал, че тя не може да дойде (на 19.01.0221 г.) при него, а ще дойде след два дни. На 21.01.2021 г. П. дошла сутринта, но го заварила в момент на личен телефонен разговор с майка му, която се била срИ.ла морално след операция на очите. РП П. влязла в кабинета му и застанала от лявата му страна на около метър от него и чувала разговор му, което не му било приятно, тъй като я виждал за пръв път. Както в разговора с майка му, така и след него, обяснил, че понеже костите ги няма при П. и понеже в самия оглед пише, че е иззела кости и костни фрагменти, т.е. липсва изчерпателност и яснота, трябва да се направи оглед на ВД и опис на ВД. Помолил описът да бъде на отделен лист за леснота в деловодното завеждане и сканиране. П. го попитала огледа на ВД с каква дата да бъде изготвен, понеже и двамата знаели, че има изготвено от нея мнение за прекратяване на ДП. Той й казал, че понеже този документ (заключителното мнение) е с фиксираната дата, огледът на ВД трябва да се направи със същата дата или предходна дата. Това го направил поради причИ.та, че не бил се информирал, че срокът за разследването е до 18.02.2021 г. и бил заблуден, че срокът е бил изчерпан по време на разследването. Отново говорил с П. да присъства съдебен медик по време на огледа на ВД. Делото се намирало на бюрото му и той го подал на П., тя го взела и напуснала кабинета. След кратко време отново по телефона му се обадила П., за да попита има ли проблем да ангажира за това действие д-р Д. при положение, че той е бил по време на огледа на местопроизшествие и е изготвил заключение по СМЕ по делото. Я. отговорил, че може да го ангажира, след което тя го запитала „а аз имам ли срок“, а той й отговорил с въпрос „а Вие имате ли срок.“. Тя започнала да оспорва начИ. на описването на ВД и в един момент му казала „ама можеш да даваш указания, а“. От думите й станало ясно, че била обсъдила с всички свои колеги от 02- РУ Плевен какво той я карал да прави, а всички били изумени. Все още в учтива форма Я. й казал, незабавно да му върне делото, както го е взела. П. отказала да върне делото и му съобщила, че ще го прати по пощата. Той й обяснил, че е извършил нарушение вече, като й е дал делото на ръка без нужното извеждане от ОП Плевен и иска така да му го върне. П. му казала „абе аз на тебе да не съм ти секретарка, бе…“, „аз няма да ти стоя горе на етажа, като ти трябва ела и си го вземи“ и прекратила телефонния разговор. Според Я., принципно предаването на делото на РО следвало да стане съобразно ПАПРБ и Инструкция за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, което в най-общ вид изисквало прокурорът да даде делото на деловодителя, който да отбележи предаването извън прокуратурата както на хартиен носител, така и в системата УИС. Това нарушение Я. извършил, за да се случат по-бързо нещата и делото да се върне, за да работи по него. За извършените от него нарушения е наказан по дисциплИ.рен ред със Заповед РД 04-58/21.04.2021 г. на И.Ф. административен ръководител на ОП Плевен, с наложено наказание „Забележка“. Начинът на държане на разследващия полицай доста повлиял на Я. психически и той преценил, че трябва да се обади на лицето, което тогава било главен РП на ОДМВР Плевен – г-жа Е. Б.-Д.. Я. й се обадил по телефона и поискал от нея съдействие да му се върне делото, като и я уведомил за държанието на П. към него. Малко след разговора с Б. в кабинета на Я. се появил униформен служител на МВР, представил му делото (без разговор) и си отишъл. Отсъствието на делото от прокуратурата е било в рамките на два или по-малко астрономически часа. Я. разгледал отново делото и установил, че е с удължен срок до 18.02.2021 г. Написал постановление от 21.01.2021 г., с което иззел делото от РП П., предоставил го за извършване на нов подбор на РО и дал указания в оставащия процесуален срок да се извърши оглед на ВД и опис на ВД. Новият РО му се обадил да го уведоми, че му е възложено делото. По-късно новият РО се обадил на Я., че е извършил възложеното с постановлението и връща делото в прокуратурата. Мнение за решаване на делото на новия РО било за прекратяване на досъдебното производство поради липса на престъпление от общ характер, каквото било и мнението на П.. С постановление от 15.02.2021 г. Я. прекратил ДП № 210/2020 г. по описа на ОП Плевен и се разпоредил за унищожаването на ВД, които били обстоятелствено описани. Впоследствие д-р Д. изпратил на Я. писмо, в което сочел, че унищожаването на ВД се извършва по специален начин в специален сепаратор. Я. счита, че не е скланял РО да нарушава задълженията си във връзка с правораздаването; не е пречил и не е повлиявал орган по разследването при вземане на решения по негово вътрешно убеждение; не е оспорвал вътрешно убеждение на РО по установяване на факти; не е убеждавал РО да променя вече формирано вътрешно убеждение; не е въздействал на формиране на вътрешното убеждение на П. относно фактите и приложимото право. Според Я., описът на ВД е едно изискване от типично техническо естество, а редът е посочен в ПАПРБ и Инструкцията на за деловодната дейност. Добавя, че няма законово изискване описът на ВД да има поставена дата. На изричен въпрос дали е сигнализирал структурите на МВР за извършено нарушение от П. и в какво се е състоял сигналът, подсъдимият Я. е отговорил, че е отправил сигнал, тъй като бил възмутен от държанието на П. към него. Съпоставката на обясненията на подсъдимия с показанията на Ц. П. установява следните различия: Относно първия телефонен разговор на 19.01.2021 г. подсъдимият заявява, че е указал на П. извършване на оглед на ВД, но не съобщава нищо относно това да е указвал дата на протоколиране на това действие – за разлика от свидетелката П., която изрично заявява, че още в този първи разговор, съдържащ устно указание тя да извърши оглед на ВД, ••• Я. изрично й е казал това да бъде антидатирано спрямо датата на заключителното й мнение. Относно присъствения разговор между двамата на 21.01.2021 г. в кабинета на прокурора, подсъдимият твърди, че устно указал на П. датиране на оглед на ВД спрямо датата на заключителното й мнение или със същата, или с предходна дата – което твърди в показанията си и свидетелката П., добавяйки и това, че прокурорът й казал да постави протокола за оглед на ВД в делото преди заключителното й мнение. Относно телефонния разговор между двамата на 21.01.2021 г. след като П. се била върнала обратно в РУ с делото подсъдимият Я. дава само общо описание – П. оспорвала начИ. на описване на ВД; според свидетелката П. в този разговор тя изрично и неколкократно се противопоставила на искането на прокурора да състави протокол за оглед на ВД с предходна спрямо действителната дата, а след това – и на новото му (спрямо предходните разговори) указание да изготви още един протокол с невярно съдържание, вече освен относно датата и относно местонахождението на вещи. Описанието на този разговор от страна на свидетелката е конкретно, детайлно, последователно и устойчиво във времето; описанието на подсъдимия е общо и с опит да се пренесе тежестта върху описа на ВД (справка според терминологията на чл. 235 от НПК), което означава отклоняване от указанията за съставяне на два неверни протокола. Предвид гореописаните характеристики на показанията на свидетелката П. – както вътрешни за всеки един разпит (последователни, без вътрешни противоречия и логични), така и на съотношението на показанията й от различно време (устойчивост за съществените факти и липса на противоречия), предвид съотношението на показанията на тази свидетелка с показанията на Е. Б. и С. С. (в пълно съответствие за наличните допирни фактически точки), а също и изрично предвид показанията на свидетелката Б., че и пред нея прокурорът е заявил, че е поискал от СтРП П. да антидатира протокол за оглед на ВД, въззивният съд намира за достоверни именно показанията на Ц. П. относно съдържанието на разговорите между нея и ••• Я. на 19.01.2021 г. и на 21.01.2021 г. относно това какво устно й е указвал да извърши наблюдаващият ••• Я., а именно да състави два протокола с невярно съдържание – и двата неверни относно датата, а вторият неверен и относно местонахождението на ВД. Общото и лишено от конкретика описание на подсъдимия и акцентирането от негова страна на описа на ВД вместо на двата протокола (за оглед на ВД и за приемане и предаване на ВД) е опит за отклоняване на вниманието от истинската същност на разговорите му със свидетелката П. – акцентът на трите им разговора не е бил върху описа на ВД (за липсата на който тя се извинила още при първия разговор и за който казала, че ще го направи), а върху устното и настоятелно искане на прокурора тя да състави два протокола с невярно съдържание. За свидетелката П. е налице и конкретна причИ. да възпроизвежда събитията детайлно и конкретно – указанията на прокурора към нея като към разследващ полицай са се изразявали в настояване именно тя, а не той, да извърши нещо в нарушение на заповедни норми на процесуален закон, за което нарушение, ако го беше извършила, тя би поставила своя подпис, т.е. би обвързала писмено това нарушение несъмнено именно и само със себе си (поради липсата на писмени указания за това от прокурора). Предвид изложеното, съдът намира за изцяло достоверни показанията на свидетелката П. относно инкриминираните устни указания към нея на подсъдимия като наблюдаващ прокурор, а обясненията на подсъдимия – за достоверни в частта им, в която заявява, че е казал на СтРП П. да състави протокол за оглед на ВД с дата или същата, или предходна спрямо датата на заключителното й мнение; в останалата им част въззивният съд намира обясненията на подсъдимия за практически необвързани с прекия предмет на доказване по делото поради (пре)насочването им към опис на ВД. Въззивният съд намира, че следващото се поведение на подсъдимия като наблюдаващ прокурор е трябвало да се изрази в изискуемия от него и дължим от него съобразно чл. 46, ал. 2 от НПК постоянен надзор за законосъобразно и своевременно провеждане на ДП. Това предпоставя познаване на съдържанието на всички материали по делото. При такова познаване на делото подсъдимият щеше да знае какво е действителното местонахождение на ВД – тъй като е било изрично изписано от СтРП П. в постановлението за назначаване на експертиза и няма документални данни в делото за последващото им преместване от Съдебна медицИ. другаде. Подсъдимият щеше да знае, че вече практически е извършен детайлен оглед на ВД - от вещото лице, изрично отразен в описанието им в обстоятелствената част на експертното писмено заключение на съдебния лекар; при това този оглед е бил извършен в най-благоприятната за експерта обстановка - работното му място, предпоставящо достъп до необходимите му технически средства и всякакви други нужни пособия. Сравнението на съдържанието на писменото заключение на съдебния лекар (обстоятелствената му част относно описанието на костите и частите от кости – ДП № 210/2020 г. на ОП-Плевен, т. 3, л. 60-62 ) – от една страна, и от друга страна – огледа на ВД, извършен от новия РО след отстраняването на СтРп П. от разследването (ДП № 210/2020 г., т. 3, л. 78 или л. 79-81 вр. л. 82-89), обуславя извод, че описанието на ВД в огледа на втория РО е съвсем същото като в СМЕ (макар и в друга поредност), като единствената разлика се изразява в посочването в огледа на РО на дължИ.та на (само) някои от костите. При познаване на съдържанието на делото подсъдимият щеше да знае и какъв е бил текущият срок за разследване, при което би могъл да се възползва от възможностите по чл. 226, ал. 3 от НПК (преди предявяване на разследването) или по чл. 242, ал. 3 от НПК. На първо място – подсъдимият би могъл сам да извърши допълнителни действия по разследването (макар практически оглед на ВД да не е бил необходим - предвид съдържанието на СМЕ); това е задължение именно за него при становище за необходимост от допълнителни следствени действия, когато е при хипотезата на чл. 242, ал. 3 от НПК. Подсъдимият би могъл и да укаже на РО извършване на допълнителни действия по разследване; такова указване съобразно чл. 199, ал. 1 от НПК следва да е писмено, при което е могло да бъде указано пак писмено да се приложат ВД към делото и с него да се изпратят на ОП - съобразно чл. 110, ал. 2 и ал. 3 от НПК, които съдържат първичната уредба на въпроса за обвързаност на ВД с делото (вместо на НПК, подсъдимият се позовава за това на Правилник и Инструкция, които по въпроса са производни на НПК, и определя проблема като само „деловоден“). Подсъдимият би могъл да укаже писмено на РО да изготви справка за веществените доказателствени материали (ВДМ) към писменото мнение по чл. 235 от НПК; в настоящия случай подсъдимият е показал неразграничаване ясно на значението на описа на ВД (справка по терминологията на НПК) и на огледа на ВД – ако го беше направил, щеше да осъзнае, че е било нужно да се изготви само справка за ВДМ, което не е действие по разследването и няма пречка да се извърши в или извън срок за разследване. В обобщение относно фактите и предвид предмета на доказване съгласно чл. 102, т. 1 от НПК по настоящото дело, въззивният съд намира за несъмнено установени значимите за съставомерност по чл. 289 от НК и твърдени в обвинителния акт факти: На инкриминираните дати подсъдимият устно е дал указания – в телефонен разговор (два пъти) и в присъствен разговор (веднъж), на длъжностно лице от разследващите органи – старши разследващ полицай (Ц. П.). Указанията са били дадени от позицията му на наблюдаващ прокурор към разследващ орган. Указанията е следвало да бъдат законосъобразни, но те са били настояване РО да наруши задълженията си по кодифициран закон – изискването на чл. 129 от НПК да се вписват в съответните протоколи действителните дати на извършване на действията и да се вписват в тях достоверни обстоятелства. Като заемащ длъжността прокурор, т.е. – като притежаващ специално (висше юридическо) образование, подсъдимият е следвало да познава процесуалния закон и неговите изисквания – което означава осъзнаване от подсъдимия на факта, че нарежда на РО да наруши служебни задължения. Отделно от това, указанията, представляващи устно нареждане РО да наруши служебните си задължения, са били повторени от подсъдимия и след изричното възражение на РО пред подсъдимия за незаконосъобразността им – поради което у подсъдимия е било налице ясно осъзнаване на целенасочеността на нарежданията му към СтРП П. тя да наруши служебните си задължения. Задълженията на СтРП П. са били свързани с правораздаването: тя е извършвала действия по разследване по досъдебно производство; законовата, при това – кодифицирана, регламентация на процедурата за разследване в НПК е категорично свързана с правораздаването, целейки осигуряване на достоверно установяване на значимите факти и производното му правилно прилагане на материалния закон. Предвид изложеното, въззивният състав намира за несъмнено установено по делото, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 289 от НК, което в случая е продължавано чрез три деяния предвид повторяемостта на поведението му на инкриминираните дати. Ако бяха извършени указаните от подсъдимия незаконосъобразни действия обаче, това в конкретния случай не би се отразило практически върху достоверността на установяване на фактите, предмет на разследване по ДП № 210/2020 г. на ОП – Плевен. Това е така, тъй като нарежданията му са били свързани само с датата – най-вече на протокола за оглед на ВД, и категорично не са се отнасяли за начИ., по който да се впишат в този протокол оглежданите кости и парчета от кости. Т.е. извън обсега на указанията на подсъдимия е била достоверността на фактите, които е следвало да бъдат предмет на този протокол. Поради това са основателни възраженията на подсъдимия в разпита му на ДП, че не е извършвал действия, целящи повлияване на вътрешно убеждение на РО относно установяване на факти от предмета на доказване - нито при формирането на това убеждение, нито чрез опит за промяната му. Няма такова повлияване и относно убеждението на СтРП П. относно решаването на делото: и тя, и следващият РО, и ••• Я. са заели становище, че поради липса на данни за извършено престъпление наказателното производство следва да бъде прекратено, като мнението си за такъв изход на делото СтРП П. е оформила самостоятелно и е отразила документално в писменото си мнение за приключване на делото, което й становище е изготвено във времето изцяло преди инкриминираните устни указания на подсъдимия като наблюдаващ прокурор. Същевременно, са налице данни и в СМЕ, и в гласни изявления на съдебния лекар по време на огледа на местопроизшествие пред РО, че намерените кости и парчета от кости са много стари – поради което е без реално практическо значение извършването на описанието им с няколко дни разлика. Отделно от това, видът и състоянието на костите в случая са позволявали категоричност на твърдението (на вещо лице) само, че са човешки и са от един индивид, зрял; по-нататъшно определяне е невъзможно, като дори не може да се определи категорично дали са от мъж или от жена (твърдението на съдебния лекар е, че е по-вероятно да са на мъж). Също така по намерените кости и части от кости са липсвали данни за травматични увреждания – от огнестрелни, остри и/или тъпи предмети с характерна повърхност, а наличните пукнатини и отчупвания са най-вероятно резултат от давностните промени и натиска върху тях на пръстта, в която са били намерени. Поради това с обосноваване на становище за липса на данни за извършено престъпление делото е било прекратено. Предвид изложеното се обуславя извод, че трите деяния на подсъдимия, макар и безспорно да осъществяват формално признаците на предвидено в закона престъпление, не са общественоопасни. Този извод се извлича от факта, че принципно изискванията на процесуалните правила в НПК целят несъмнено установяване на фактите съобразно действителното им съдържание, което е изначална предпоставка за правилното приложение на материалния закон. Изискванията на процесуалния закон за достоверно датиране на съответните протоколи имат практическо значение по принцип – тъй като в зависимост от датата на установяване на определено състояние на определени фактически обстоятелства (т.е. от датата на протокола за съответното действие) обикновено са производни фактически изводи за други значими обстоятелства (например от датата на удостоверяване на определено състояние на човешко тяло експерт може да определи датата на настъпване на смъртта). В настоящия случай обаче конкретното състояние на костите и частите от кости (съобразно описанието им в СМЕ от съдебния лекар) е такова, че действително няма конкретно практическо измерение разликата във времето на оглеждането им в параметрите, установени по делото. Поради това в случая достоверното и несъмнено установяване на правно значимите факти по разследваното от СтРП П. ДП е изцяло извън обсега на въздействие на инкриминираното поведение на подсъдимия. Съобразно това и настоящият състав, макар и по неизцяло съвпадащи с тези на първоинстанционния съд съображения, намира, че е налице хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което не е налице пълен състав на престъпление вследствие на липсата на обществена опасност на инкриминираната и доказана фактическа деятелност на подсъдимия. Следователно се обуславя извод за правилност на оневиняването и оправдаването на подсъдимия. Тук следва да се отчете и фактът, че за натиска си спрямо СтРП да антидатира протокол за действие по разследването подсъдимият вече е бил наказан – дисциплИ.рно (ДП, т. 5), като наложеното му дисциплИ.рно наказание „забележка“ освен за фактите, разисквани в настоящото производство, е било и за деловодните нарушения, извършени от подсъдимия (предаване на дело на ръка на РП без писмен документ и без отразяване на това в регистри на хартиен носител и в УИС). В заключение: Протестираната и обжалвана (само относно мотивите) присъда е обоснована като съответна на доказаните значими (инкриминирани за съставомерност) факти и е законосъобразна като прилагаща правилно материалния закон, поради което е правилна и това обуславя потвърждаването й. Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД