Решение № 37 от 11.2.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 3/2025 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №1321/01.11.2024г., постановено по гр.д.№3982/2023г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от „МБАЛ П.” АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Б.” №15, представлявано от Изпълнителния директор д-р К.М.Т., против П. И. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №63, ет.1, ап.4- наследник на Д.П. Д., с ЕГН ••••••••••, бивш жител на с.К.Д., починал на 29.08.2023г. иск, с правно основание чл.109, ал.1, изр.2-ро от ЗЗО, във връзка с чл.52 от ЗЗО, във връзка с чл.60 от ЗН- за заплащане на сумата от 1404, 00лв., представляваща цената на предоставената от „МБАЛ- П.“ АД медицинска помощ и услуги на здравнонеосигурено лице в условията на непрекъснат болничен престой по клинична пътека /КП/ №50.1- диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“, в отделение „Нервни болести“ към „МБАЛ- П.“ АД за периода от 27.08.2023г. до изписването- 29.08.2023г., опредЕ. в „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от „МБАЛ-П.“ АД, утвърден от Изпълнителния директор, ведно със законната лихва върху сумата от 1404, 00лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „МБАЛ- П.“ АД, представлявано от д-р К.М.Т.. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че от представените по делото доказателства се установява, че в периода от 27.08.2023г. до 29.08.2023г., „МБАЛ- П.“ АД е предоставило на Д. Д. Б. медицинска помощ от пакета по чл.45, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване. Предоставянето на медицинските услуги е доказано от събраната по делото медицинска документация, свидетелстваща за манипулациите, които са извършени. Приложимият режим на здравно осигуряване е определен в чл.40, ал.5 от ЗЗО и предполага физическото лице ежемесечно да внася осигурителни вноски за предходния месец. Визира се, че в случая по делото са налице доказателства- справка от НАП и писмо от ТД на НАП, според които са налице повече от три невнесени здравноосигурителни вноски. Извършени са частични плащания. Изпълнен е фактическия състав по чл.109, ал.1 ЗЗО- на пациента е оказана медицинска помощ от страна на лечебното заведение и пациентът е бил с прекъснати здравно осигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ на пациента при приемането му в болница е лицето да е наясно, че към датата на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права и съответно информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на хоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. В конкретният случай се твърди, че е подписана декларация от 29.08.2023г. от близък на пациента. В тази връзка се сочи, че съдът не е коментирал предхождащата процедура по реда на чл.1, ал.1 от Постановление №17 на МС от 31.01.2007г. за определяне на условията за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебните заведения за Б. помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. Визира се, че с Писмо с изх.№ЗСП/Д-РА-ПЩ/1901 от 04.09.2023г. от ДСП- Пещера, лечебното заведение е уведомено, че ответникът не отговоря на условията на чл.1, ал.4 от ПМС №17/2007г.- получава пенсия. Лечебното заведение е доказало по делото изпълнението на задължението си по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето за уведомяване. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл.109, ал.1, изр.2-ро от ЗЗО, във вр. с чл.52 от ЗЗО, във вр. с чл.60 от ЗН, като основателен и доказан по размер. Моли се за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. И. Д., чрез особения му представител адв.Е. П.. Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. В този смисъл се твърди, че правилни са изводите на съда, че по делото липсват доказателства от които да е видно, че ищецът е уведомил наследодателя на ответника, при хоспитализирането му, че не е здравно осигурен, както и да му е представил информация за стойността на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в Б.та помощ. В този смисъл се излагат подробни съображения. Визира се също така, че проведената процедура по реда на чл.1, ал.1 от Постановление №17 на МС от 31.01.2007г. няма връзка с изискването на чл.86, ал.2, т.6 от ЗЗ за информираност на пациента, доколкото доводи в подкрепа на противното са изложени във въззивната жалба. Приема се, че освен това, тази процедура е извършена след смъртта на наследодателя на ответника. От приетото като писмено доказателство Писмо изх.№ЗСП/Д-РА- ПЩ/1901/04.09.2023г. на Агенция за социално подпомагане е видно, че изходящият номер на писмото на ищеца, адресирано до Агенция за социално подпомагане е от 30.08.2023г., а наследодателя на ответника е починал на 29.08.2023г. Искането е да се потвърди обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание, жалбоподателят “МБАЛ- П.“, представлявано от д-р К.Т. редовно призован, законен представител не се явява. От страна на същият е постъпила молба по хода на делото и по съществото на спора. Във връзка с последното се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени постановеното от първоинстанционният съд решение с уважаване на предявения иск. В този смисъл се излагат съображения. Ответникът по жалбата- П. И. Д., редовно призован не се явява. За него се явява особения му представител- адв.П.. Същата оспорва подадената въззивна жалба. Приема, че същата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. В този смисъл излага доводите си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и обосновано. За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от „МБАЛ- П.” АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Б.” №15, представлявано от Изпълнителния директор д-р К.М.Т. против П. И. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №63, ет.1, ап.4- наследник на Д.П. Д., с ЕГН ••••••••••, бивш жител на с.К.Д., починал на 29.08.2023г., с която е предявен иск, с правно основание по чл.109, ал.1, изр.2-ро от ЗЗО, във връзка с чл.52 от ЗЗО, във връзка с чл.60 от ЗН. Твърди се от страна на ищецът, че на 27.08.2023г. Д.П. Д.- наследодател на ответника е бил приет за лечение и хоспитализиран за лечение в отделение „Нервни болести“ към „МБАЛ- П.“ АД. По време на лечението/хоспитализацията от 27.08.2023г. до изписването- 29.08.2023г. на наследодателя на ответника са извършени медицински изследвания, предоставена е медицинска помощ и услуги в условията на непрекъснат болничен престой. Наследодателят на ответника е бил лекуван по клинична пътека /КП/ №50.1- „диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“. Към датата на хоспитализацията и дехоспитализацията наследодателят на ответника е бил с прекъснати здравноосигурителни права, не е бил здравноосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване и не е възстановил здравноосигурителните си права. Сочи се, че съгласно чл.52 от Закона за здравното осигуряване, здравнонеосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. Цената на оказаната медицинска помощ по КП №50.1- „диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“ е в размер на 1404лв., опредЕ. съгласно действащия към датата на хоспитализацията /27.08.2023г./ и към датата на изписването /29.08.2023г./ на ответника от лечебното заведение „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от „МБАЛ- П.“ АД и клинични пътеки по Национален рамков договор“. Сочи се, че „МБАЛ- П.“ АД е страна по договор за оказване на Б. медицинска помощ по клинични пътеки на НРД за медицинските дейности за 2020- 2022г., сключен с НЗОК, както и има ценоразпис на видовете медицински дейности и услуги осъществявани от „МБАЛ- П.“ АД, съгласно чл.98, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Визира се, че съгласно чл.52 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ неосигурените лица следва да заплатят оказаната им медицинска помощ. В чл.109 от ЗЗО е казано, че здравноосигурителните права се прекъсват, ако не са внесени повече от 3 месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. Прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите се възстановяват, при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 60 месеца. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски за този период. В параграф 1 от ДР на Договор за оказване на Б. помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК №13/РД-29-421/27.02.2020г., сключен между НЗОК и „МБАЛ- П.“ АД са посочени за кои здравноосигурени лица и здравнонеосигурени лица НЗОК заплаща Б.та медицинска помощ. Лечебното заведение е дало възможност на наследодателя на ответника да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента здравноосигурителни вноски, съгласно чл.109, ал.2 и 3 от ЗЗО, да се подадат документи към Агенция „Социално подпомагане“ или да заплати стойността на оказаната медицинска помощ. С месечно известие на отхвърлена от заплащане дейност по КП, И3№13081/2023г. е отхвърлено за заплащане от РЗОК, по следните причини: на основание чл.366, ал.12, т.1, б.“г“ от НРД за МД за 2020-2022г., здравно осигуреното лице /ЗОЛ/ е с прекъснати здравноосигурителни права към дата на изписване, обявен от лечебното заведение като чакащ документ от АСП. С писмо с изх.№ЗСП/Д-РА-ПЩ/1901 от 04.09.2023г. Дирекция социално подпомагане е уведомила „МБАЛ- П.“ АД, че след извършена социална анкета, ответникът не отговаря на условията на чл.1, ал.4 от ПМС №17/2007г. Твърди се, че лечението е продължило за времето от 27.08.2023г. до изписването- 29.08.2023г., като за този период, наследодателят на ответника е бил с прекъснати здравноосигурителни права и не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването му от отделение „Нервни болести“ към „МБАЛ-П.“ АД, поради което на основание чл.109 ал.1, изречение второ от ЗЗО следва сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Тази стойност, съгласно нормата на чл.52 от ЗЗО следва да се заплати по цени на лечебното заведение. Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника- законен наследник на Д.П. Д., да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- П.” АД, сумата от 1404, 00 лв., представляваща цената на предоставената от „МБАЛ- П.“ АД медицинска помощ и услуги на здравнонеосигурено лице в условията на непрекъснат болничен престой по клинична пътека /КП/ №50.1- диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“, в отделение „Нервни болести“ към „МБАЛ- П.“ АД за периода от 27.08.2023г. до изписването- 29.08.2023г., опредЕ. в „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от „МБАЛ- П.“ АД, утвърден от Изпълнителния директор, ведно със законната лихва върху сумата от 1404, 00лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване. Претендират се сторените съдебно- деловодни разноски. Сочи банкова сметка, по която задължението може да бъде заплатено. В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника П. И. Д.- адв.Е. П.. В него, последната оспорва предявения иск по основание и по размер. Съответно се оспорва, наследодателят на ответника да е информиран за видовете прегледи, изследвания и манипулации, които следва да му бъдат направени, както и за цената им, включително и за болничния престой. Сочи, че в съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл.109 ЗЗО не следва да се разглежда изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Приема се, че съществува връзка („корелация“) между правото на пациента по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение, и задължението му по чл.109, ал.1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. (В този смисъл е и Определение №378/14.04.2016г. по дело №903/2016г. на ВКС, Iг.о). Посочва се, че на основание чл.86, ал.2, т.6 ЗЗ всеки пациент има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънБ.та и Б.та помощ. Дори при поставен на видно за пациента място ценоразпис, ищецът не се освобождава от отговорността да уведоми пациента, че в случая приложим е именно той, доколкото липсата на здравноосигурителни права води до задължението му да заплати ползваните от него услуги именно по ценоразпис. Твърди се, че в настоящият казус липсват доказателства пациентът да е своевременно уведомен, че е с прекъснати здравноосигурителни права и следва да заплати своето лечение по съответната клинична пътека, както и размера на дължимата сума. Възразява се, че на основание чл.83, ал.1, т.1 ЗЗ, вр. чл.7 от Наредба №25 от 4.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, ответникът не дължи заплащане на стойността за тези изследвания, в случай, че се установят такива, които са били извършени още при оказването на спешна медицинска помощ и преди хоспитализацията на неговия наследодател. Моли се да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, че ответникът П. И. Д. е племенник и единствен законен наследник на Д.П. Д., с ЕГН ••••••••••, бивш жител на с.К.Д., починал на 29.08.2023г.- Акт за смърт №0815/30.08.2023г., съставен в гр.П.. Не се спори също така, че на 27.08.2023г., наследодателят Д.П. Д. е бил приет за лечение и хоспитализиран за лечение в отделение „Нервни болести“ към „МБАЛ- П.“ АД. По време на лечението, в периода от 27.08.2023г. до 29.08.2023г. /датата на смъртта му/, на наследодателя на ответника са извършени медицински изследвания и му е предоставена медицинска помощ и услуги в условията на непрекъснат болничен престой. Бил е лекуван по клинична пътека /КП/ №50.1- „диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“. От приетите по делото справки от НАП се установява, че наследодателят на ответника - Д.П. Д. е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода от 27.08.2023г. до 29.08.2023г., т.е. както при приемането му в лечебното заведение, така и по време на престоя му там. Свидетелката Р. К. Д.а- майка на ответника и снаха /съпруга на брата на наследодателя Д.П. Д./ в показанията си установява, че тя е подписала представената от ищеца декларация, приложена на л.86 от делото. Свидетелката е категорична, че тя собственоръчно е изписала в декларацията трите си имена „Р. К. Д.а“, както и уточнението „снаха“ и че е положила подписа си. Заявява, че вероятно тя е написала и датата „29.08.2023г.“ Категорично заявява, че е подписала документа след смъртта на Д.П. Д.. Уточнява, че й са се обадили от болницата, от Неврологията, че Д. е починал на 29.08.2023г. около 21.05 часа и са й казали да отиде на следващия ден да оформят документите. Свидетелката отишла на следващата сутрин и тогава подписала представените й „куп“ документи. Заявява, че не знае какво пише в тази декларация, казали й да се подпише и точка. Не е чела документите и не знае какво пише вътре. Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза се констатира, че на базата на приложената медицинска документация от Неврологично отделение се установява: ИЗ №13081/2023г. на Д.П. Д.- постъпил на 27.08.2023г. в 03: 42ч., починал на 29.08.2023г. 20: 00ч. КП №50.1- диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години, болничен престой- 2 дни /изискване 5 дни/. Индикации за хоспитализация: по спешност. Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт- остър стадий. Диагностични процедури- извършени 4 /изискване 3/- електрокардиограма, изследване на кръв, КАТ на глава, рутинно гръдно рентгеново изследване. Терапевтични процедури- извършени 4 /изискване 2/- инжекция или инфузия на електролити, инжекция на антикоагуланти, инжекция на антибиотик, инжекция или инфузия на друго лечебно или профилактично вещество. Извършен е незабавен прием и е изготвен диагностично- лечебен план. Диагностиката и лечението е започнато, съгласно „Националния консенсус за диагностика и лечение на мозъчно- съдови заболявания 2013г.“ Биологичен материал /кръв/ за медико- диагностични изследвания е взет до 3-тия час от приемането на болния. Процедура 87.03 КАТ 56001-00 Компютърна томография на главен мозък е извършена още при приема в лечебното заведение. Диагноза- 163.5 Мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии. Придружаващи заболявания: 167.3 Уточнени мозъчно-съдови болести 169.3. Последици от мозъчен инфаркт J42. Окончателната диагноза е поставена на базата на анамнезата, клиничното протичане на заболяването и извършените специализирани изследвания. Диагнозата е включена в блок Кодове на болести по МКБ- 10 на клиничната пътека. Проведено интензивно лечение с водно- солеви разтвори, ноотропно средство, антикоагулант, диуретик, антибиотик, обезболяващо, средство против високо кръвно налягане и регулатор на липидите. Състоянието се влошило, изпаднал в кома и настъпил срив на хемодинамиката. Приложен препарат за преодоляване на ниското кръвно налягане. Настъпил смъртен изход на 29.08.2023г. в 20: 00ч. Смъртта е настъпила вследствие на мозъчно- съдова болест с пореден исхемичен инсулт на фона на силно увредено общ състояние от преживени инсулти. Конкретна причина за смъртта е парализа на сърдечно- съдов мозъчен център. Според вещото лице в конкретния случай в условията на непрекъснат болничен престой, диагностично лечебният алгоритъм е изпълнен в изискуемия обем и срокове. Поставена е окончателна диагноза. Извършени са необходимия брой диагностични и терапевтични процедури, но поради настъпилия смъртен изход не е спазен минималният болничен престой. Като се има предвид чл.354, ал.2 от НРД за медицински дейности, изискванията за завършена клинична пътека са изпълнени. Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза в ценоразпис на МБАЛ П. за КП №50.1- диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години е опредЕ. цена в размер на 1404лв. Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна. Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение следва да се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд, водещи до отхвърляне на предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1, изр.2 от Закона за здравното осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Следователно за да възникне в полза на здравното заведение субективното потестативно право за получаване стойността на Б.та помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. на пациента да е оказана медицинска помощ; 2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗО, неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. В хода на делото страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че наследодателя на ответника е постъпил в за лечение в отделение „Нервни болести“ към „МБАЛ- П.“ АД. Не е спорно, че лечението/ хоспитализацията на същия е от 27.08.2023г. до 29.08.2023г., като в този период от време са му извършени медицински изследвания, предоставена му е медицинска помощ и услуги в условията на непрекъснат болничен престой. Съответно е лекуван по клинична пътека /КП/ №50.1- „диагностика и лечение на исхемиченмозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“. Не е спорен по делото и въпросът, дали наследодателят на ответника към момента на хоспитализирането му е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като в тази насока следва да се отбележи, че това се установява, но в един по- късен момент, след като пациента почива на 29.08.2023г. В този смисъл са Писмо с изх.№ЗСП/Д- РА- ПЩ/1901 от 04.09.2023г. от ДСП- Пещера, както и Удостоверение за наследници №478/29.09.2023г. Независимо от възприетия от настоящия въззивен състав извод, че наследодателят на ответника към момента на приема му в болничното заведение е бил с прекъснати здравноосигурителни права, което е основание ответната страна да дължи заплащане на оказаната й медицинска помощ, правилен се явява изводът на районния съд за недължимост от ответника на претендираната, на основание чл.109, ал.1 от ЗЗО сума поради обстоятелството, че са били нарушени правата на пациента по чл.86, ал.2, т.6 от ЗЗ. В конкретния казус, въззивникът е бил длъжен след като установи, че пациентът- наследодател на ответника- Д.П. Д. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, да уведоми последния при хоспитализирането му за това, както и е длъжен по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ, да го информира за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в Б.та помощ. По делото няма данни и доказателства въззивникът да е изпълнил тези си задължения, с което е нарушил правата на въззиваемия като наследодател и на въпросния пациент, като ги е лишил от възможността да възстановят здравноосигурителните права на пациента, като платят неплатените до момента вноски, съгласно чл.109, ал.2 и 3 от ЗЗО, да се откажат от лечението или да изберат друго лечебно заведение. В този аспект няма основание да не се посочи и цитираната съдебна практика и от районния съд, обективирана в Определение №378/14.04.2016г. по гр.дело №903/2016г. на ВКС, IV г.о., че разпоредбите на чл.109 от ЗЗО, респ.чл.52, ал.2 от ЗЗО, не следва да се разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува връзка /“корелация“/ между правото на пациента по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл.109, ал.1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Пациентът следва да е наясно е цената, която ще бъде длъжен да заплати за оказаното му лечение, за да може да прецени /и с оглед на цената/ дали иска предоставянето на медицинската услуга или не. Смисълът на уведомяването по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ на пациента при приемането му в болницата е лицето да е наясно, че към датата на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и съответно информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Разпоредбата на чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ цели пациентът да е запознат, че ако не заплати здравноосигурителните си вноски, ще трябва да заплати за извършените услуги по ценоразписа на лечебното заведение, като чрез задължението за уведомяване по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ, на пациента се осигурява възможност да бъдат платени своевременно дължимите здравноосигурителни вноски. В случая липсват представени по делото доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си да информира както наследодателя, така и неговия наследник за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънБ.та и Б.та помощ. Съответно няма данни за уведомяване на наследодателя, нито в момента на постъпването му в болницата, нито по време на престоя му там до негова смърт на 29.08.2023г. По този начин, нарушавайки правата на пациента, ищецът го е лишил от възможността да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента вноски, да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. След като ищецът не е изпълнил задължението, то той не би могъл да се възползва от собственото си виновно поведение за сметка на ответника, поставяйки го в крайно неблагоприятно положение и лишавайки го от възможност да изпълни задължението му за плащане на дължимите здравноосигурителни вноски и възстановяване на здравноосигурителните си права. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е прието като писмено доказателство по делото- Декларация от 29.08.2023г. подписана от Р. Д.а- снаха на Д. Д. относно това, че лицето е със здравноосигурителни права и относно стойността на клиничната пътека. Няма основание да се игнорират посочените от нея данни, че тя е изписала името си в тази декларация и подписът е неин. Неоспорени са показанията й в насока на изказано предположение, че е възможно тя да е изписала датата в декларацията. Същевременно не се опровергава твърдението й на база ангажираните от ищеца доказателства, че не е чела тази декларация и не знае какво пише в нея. Съответно, че е подписала документите на 30.08.2023г., когато вече Д. Д. е починал. Не е налице основание да не се приеме, че от доказателствата по делото, не се установява това лице да е законен представител на пациента, за да подпише процесната декларация. При липсата на ангажирани по делото от страна на ищеца доказателства, че е изпълнил задължението си да уведоми ответника и неговия наследодател преди да почине, при приемането му в болницата, че следва да заплатят за извършените услуги по ценоразписа на лечебното заведение и по този начин ги е поставил в невъзможност да платят своевременно дължимите здравноосигурителни вноски, то за бездействието си следва да понесе разноските за лечението му. При теза данни следва изводът, че въззивникът не е доказал по делото предпоставката за уважаване на претенцията му, а именно изпълнение на задължението по чл.86, ал.2, т.3 от ЗЗ за уведомяване. Именно и на това основание искът следва да се отхвърли. В този аспект няма основание и да се споделят за основателни възраженията наведени във въззивната жалба насочени в посока, че към датата на хоспитализация, пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Това е установено впоследствие и е без значение, с оглед установения и обсъден по- горе пропуск на здравното заведение за уведомяване в посочения смисъл. Предвид гореизложено, настоящата инстанция намира, че предявения иск е неоснователен, поради което правилно е отхвърлен. Поради съвпадане изводите на двете инстанции, въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, въззивникът няма право на разноски и такива не следва да се присъждат въпреки направеното искане. По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд