Решение № 287 от 15.8.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Образувано е по жалба на И. Н. В. срещу действия на ЧСИ Васил Недялков по изп. д. № 20248640400007 по насочване на принудителното изпълнение спрямо недвижим имот, за който жалбоподателят твърди, че представлява несеквестируемо имущество, тъй като е единствено жилище за него и за семейството му. Моли да бъде разпоредено и спиране на производството по изпълнителното дело „до окончателното произнасяне по въпроса“. Навежда доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител поради насочване на изпълнението върху негов несеквестируем имот, като освен това по този начин се нарушават правата на трети лица (които не са страни в изпълнителното производство), с оглед собствеността върху възбранения недвижим имот, който е в режим на съсобственост. Счита, че съдебният изпълнител е насочел възбрана и е насочил опис на движимо имущество, което не е изцяло в негово владение и не е негова собственост. Посочва също така, че, с оглед размера на дълга, предприетата мярка от съдебния изпълнител се явява прекомерна, тъй като стойността на имота надвишава многократно размера на дълга. Счита, че задължение на съдебния изпълнител е да приложи адекватна и пропорционална мярка, с която да не засегне тежко както неговите, така и правата на трети лица, още повече, че имало и алтернативни мерки, които биха могли да бъдат предприети. Моли съда да постанови решение, с което отменя действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана и насрочване на опис върху несеквестируемия имот. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна - взискател Д. З. Т., който, чрез процесуалния си представител адв. А. Т., е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата. Посочва, че предмет на изпълнителното производство е парично вземане, породено от претърпени вреди от непозволено увреждане, във връзка с което длъжникът не може да се ползва от забраната на чл. 444, т. 5 и т. 7 от ГПК. Твърди, че нямало доказателства процесното, жилище да е единствено такова на длъжника, а освен това не било и несеквестируемо, тъй като имотът представлявал триетажна къща. По отношение алтернативните изпълнителни мерки заявява, че няма такива, които биха могли да удовлетворят неговото вземане, тъй като длъжникът нито има банкови сметки, нито бил страна по трудово правоотношение. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения за неприложимостта на забраната по чл. 444, т. 5 и 7 от ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което възбраната и описът на непотребима вещ са допустими изпълнителни действия. Подчертава, че, действително имотът е в режим на СИО, но в такъв случай, съгласно чл. 500 от ГПК, той следва да се опише изцяло, но да се продаде само идеалната част на длъжника. Моли съда да остави жалбата без уважение. Съдът, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: С молба вх. № 327/25.01.2024 г. Д. З. Т., чрез пълномощника си адв. А. Т., е поискал от ЧСИ Васил Недялков образуването на изпълнително дело въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист № 47 от 04.07.2023 г. по н.ч.х.д. № 297/2022 г. по описа на РС – К. по влязла в сила Присъда № 4/27. 04. 2023 г., с която подсъдимият И. В. Н. е осъден да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 22.09.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата 912 лева, представляваща направени по делото разноски. Съдебният изпълнител е изискал справки за регистрирани трудови договори, банкови сметки и декларирано недвижимо имущество на името на длъжника, от които е установено, че длъжникът е декларирал единствено недвижимият имот, върху който е наложена възбраната и срещу който е насочено изпълнението. На 30.05.2024г. на длъжника И. Н. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен за размера на задължението, както и за наложената възбрана върху съсобствен със съпругата му недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор 38978.900.3745, находящ се в кв. 76-в на гр. К., ул. „Г. М. Д.“ № 9, с площ от 549 кв. м., при съседи на имота: улица, УПИ XV-3316-3090, УПИ VII-3679 и УПИ XIII-3090, заедно със построената в него жилищна сграда с идентификатор 38978.900.3745.1, с площ от 161 кв. м., на 2 етажа и сграда – постройка допълващо застрояване с идентификатор 38978.900.3745.2, с площ от 11 кв. м., на един етаж, а също и за насрочен опис за 20.06.2024г. от 11, 00 ч. по местонахождението на имота. На основание чл. 503, ал. 1 от ГПК уведомление за насрочения опис на недмижимия имот е връчено и на И. П. Н.а, в качеството й на съпруг- недлъжник на И. Н., на която по реда на чл. 500, ал. 2 от ГПК е указано, че в седмодневен срок може да заяви писмено съгласието си, съсобствения с длъжника недвижим имот да бъде описан и продаден изцяло. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: В чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е предвидена възможността на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Поради това жалбата е процесуално допустима. Съгласно т. 1 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а се обжалва самото насочване на изпълнението за събиране на определено парично вземане върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. При направено такова позоваване, съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събиране на предявеното вземане, а с жалбата може да се иска отмяна на някои действия (в случая - наложена възбрана), но съдът се произнася по исканията само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. От друга страна, изпълнението не може да бъде насочвано срещу несеквестируеми вещи, каквито са посочените в чл. 444, т. 1 – 8 ГПК, каквото е и жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него. Същевременно, в конкретния случай от направените от съдебния изпълнител справки се установява, че на името на длъжника е деклариран недвижимият имот, върху който е наложена възбрана и спрямо който е насочено изпълнението. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ГПК, от забраните по чл. 444, т. 5 и т. 7 не могат да се ползват длъжниците по задължения за вреди от непозволено увреждане, от каквито вреди в случая произтича задължението на длъжника в изпълнителното производство и настоящ жалбоподател. Последното се установява от изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство – той е издаден в полза на взискателя за признати негови права срещу длъжника за заплащане на парична сума, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, както и разноски по делото. Следователно, независимо от това, че недвижимият имот, срещу който са насочени изпълнените действия и върху който е наложена възбраната, е единствено жилище на длъжника, последният не може да се ползва от закрилата на чл. 444, т. 7 от ГПК, позовавайки се на неговата несеквестируемост. По отношение оплакването на жалбоподателя, че се нарушават права на трето лице, с оглед обстоятелството, че възбраненият недвижим имот е в режим на СИО, съдът счита същото за неоснователно, тъй като, съгласно чл. 504, ал. 2, вр. чл. 500, ал. 1 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху съсобствен имот за дълг на някого от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника (в случая - ½ ид. ч.), към което действие е пристъпил съдебният изпълнител, предхождано от изпращане на уведомление по чл. 503, ал. 1 от ГПК до съсобственика – недлъжник. Неоснователно е и оплакването за прилагане на неадекватна и непропорционална на задължението мярка, с оглед данните за липса на друго имущество от длъжника, събрани от съдебния изпълнител при проучването му преди налагането на процесната възбрана върху недвижимия имот. С оглед горните съображения, настоящият състав намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд