Решение № 8519 от 7.10.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1277/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 в от Закона за административните нарушения и наказания. Касационният жалбоподател – Е. Ш. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. С. П., оспорва Решение № 1506 от 02.12.2024 г., постановено по АНД № 4777 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, VІ н. с., допълнено с Решение № 539 от 20.05.2025 г., с което е потвърдено НП № BG2024/3000-279 от 15.08.20224 г., издадено от директора на ТД „Митница“ - Пловдив, с което на М., на основание чл.233, ал.6, във връзка с ал.3, във връзка с ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 632.00 /хиляди шестстотин тридесет и два/ лева за нарушение на чл. 233, ал. 3 във връзка с ал.1 от ЗМ. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че липсва признак от обективна страна на нарушението и санкционираното лице не би могло да разбере в какво е обвинено, тъй като не е посочено въз основа на кой нормативен документ произтича задължението на жалбоподателя да декларира процесните стоки. Според касационния жалбоподател, РС – Пловдив не е изяснил всички обстоятелства, които имат значение за разкриване на обективната истина. Счита и че наложената санкция, която се състои в задължението да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционално, както и че РС – Пловдив е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на процесуалните принципи на чл.13, чл.14 и чл.17 от НПК, като не е събрал доказателства в тази насока. В подкрепа на последното твърдение, в жалбата се сочи, че жалбоподателят е депозирал предложение за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство в ТД „Митница“ – Пловдив, по което АНО не се е произнесъл. Иска се постановяване на съдебен акт с който да се отмени решението на Районен съд – Пловдив, респективно процесното НП. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. П., който поддържа жалбата Ответникът – директор на ТД „Митница“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. А., счита касационната жалба за неоснователна по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Съдът намира за установено следното от фактическа страна: Процесното наказателно постановление е издадено против М., затова че на 07.04.2024 г., около 15: 30 ч. на МП "Летище Пловдив" при ТД "Митница" – Пловдив, зала "Заминаващи", при осъществяване на физически контрол на багажа на пътници, заминаващи за Лондон, Великобритания, с полет № FR1837, от Летище Пловдив, е извършена проверка на ръчния багаж на пътника Е. Ш. М., с [ЕГН]. В хода на контролните действия, след отваряне на ръчния му багаж, са открити тютюневи изделия - 120 кутии х 20 къса, общо 2400 къса цигари марка "Dunhill", всички облепени с български валиден бандерол. П. Е. М. дал устни обяснения, като заявил, че цигарите са за лична и семейна употреба. За извършените контролни действия е съставен Протокол за извършена митническа проверка /ПИМП/ № 24BG003002M017536/07.04.2024. Действията на М. са квалифицирани от митническите служители като опит за пренасяне през границата на Република България в ръчен багаж акцизни стоки – тютюневи изделия – цигари, без знанието и разрешението на митническите органи, което представлява митническа контрабанда – нарушение по чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМ. За това нарушение е съставен АУАН № BG07042024/300/М-185 от 07.04.2024 г., връчен на нарушителя и подписан от последния без възражения. В хода на административнонаказателното производство е изискано от Комисия за определяне на продажната цена към ТД "Митница" – Пловдив за определяне на продажната цена на 120 кутии х 20 къса, общо 2400 къса цигари "Dunhill". С протокол от 07.05.2024 г. е определена продажната цена на 2400 къса цигари "Dunhill" в размер на 816.00 лв. или 200 на сто = 1632.00 лв. Въз основа на АУАН е съставено и обжалваното наказателно постановление № BG2024/3000-279/НП – 15.08.2024 г., с което на нарушителя М., на основание чл.233, ал. 1, ал.3 и ал.6 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1632.00 лв., представляваща 200 на сто от продажната цена на цигарите, предмет на нарушението, като предметът на нарушението - 120 кутии х 20 къса, общо 2400 къса цигари марка "Dunhill", е отнет в полза на държавата. Пред ПРС, освен събраните по делото писмени доказателства са обсъдени и показанията на разпитания свидетел. В решението си ПРС е обсъдил нарушената материална правна норма и е посочил, че от страна на М. е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на административно нарушение на чл.233, ал.3 във връзка с чл.233, ал.1 от ЗМ, според която се предвижда санкция за митническа контрабанда за лице, което пренесе или превози през държавната граница или пък направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление. Обсъдена е и нормата на чл.233, ал.3 от ЗМ за квалифициран състав на митническата контрабанда, както и законосъобразно определения размер на наложената глоба в размер на 1 632.00, в случая наложената санкция в минимален размер /200 на сто от продажната цена на цигарите/. Отделно от горното РС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е потвърдил оспореното НП, както и е изложил подробни мотиви по отношение всички направени в жалбата възражения. Пред настоящата съдебна касационна инстанция касаторът не е ангажирал доказателства, а от възраженията в с. з. се установява, че, на първо място, счита, че описанието на нарушението е непълно и неясно, тъй като в АУАН и НП не е посочено въз основа на кой нормативен акт, произтича задължението за деклариране на стока; на второ място, налице е съществено процесуално нарушение, тъй като РС – Пловдив не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства; санкцията е непропорционална и противоречи на правото на ЕС, тъй като е недопустимо да се налага едновременно глоба и отнемане на стоката, както и че АНО не се е произнесъл по предложението за споразумение отправено от страна на Е. М.. Решението е правилно. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от изложените в жалбата възражения. В конкретния случай, както е констатирал и решаващият съд, административно – наказващият орган е упражнил правомощията си при спазването на материалните и процесулните разпореди на закона. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях. Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, относно непълнота и неяснота на описание на нарушението поради липсата на посочен нормативен акт, от който произтича задължението за деклариране на стоката, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Съгласно чл.233, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая, държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. По несъмнен начин е доказано, от обективна страна, че на 07.04.2024 г. при излизането си от Република България през МП „Летище” за Великобритания, жалбоподателят е направил опит да превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат от митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл.66, ал.1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на пристигането му на границата на страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от събраните по делото доказателства. Ето защо, след като жалбоподателят, излизайки от страната ни, не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е осъщесвил от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл.233, ал.3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „пренос”, дефинирано в основаната хипотеза на ал.1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари. Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 120 кутии х 20 къса, изнасяни от страната ни до трета държава (извън ЕС), надлежното за тях деклариране е било писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, във връзка с чл.66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя. Нещо повече, той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки – цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4 и т. 39 от ДР, а като такива, представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл.4, т.1 във връзка с чл.2, т.2 и чл.12б, ал.1 - ал.3 от ЗАДС. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в опит за пренесе цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал.3 на чл.233 от ЗМ. Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение, за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия в личния багаж на Е. М.. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ., и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една страна, с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ., невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на Летище Пловдив. Изложеното по-горе налага категоричния извод, че възражението за непосочване в НП на нормативния акт, който задължава лицето да декларира стоките, е неоснователно. Цитираната информация се намира в специалната секция на страницата на Агенция „Митници“, която всеки пътуващ извън страна следва да бъде информиран, с оглед недопускане на административни или други нарушения. Отделно от това, в хода на съдебното производство, по категоричен начин е установено, че М. е запознат с тези условия, предвид честите си пътувания извън страната. Що се отнася до кой нормативен акт е нарушен, както в АУАН, така и в НП ясно и точно е посочено в какво се състои нарушението и кои нормативни норми са нарушени. Наред с това следва да се посочи, че в случая не се констатира нарушение на правото на защита на наказаното лице, предвид факта, че последното е присъствало лично на проверката на багажа му от митническите органи, където са намерени недекларираните акцизни стоки; лично се е запознал със съдържанието на представените му документи; подписал е лично АУАН и не е депозирал възражение, още повече, че горните обстоятелства се подкрепят и от събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства. Неоснователно е и възражението за нарушени принципи на НПК и това е така, тъй като, при спазване принципите именно на чл.13 и чл.14 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото, вкл. и справка за пътуване на лице – български гражданин. По този начин съдът е изпълнил задължението си по чл.107, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН да събере по свой почин доказателствата, които са необходими за установяване на обективната истина. В подкрепа на горния извод е отлагането на с. з. с оглед разпит на актосъставителя, необходим за изясняване на обективната истина по делото. Неоснователно е възражението за непропорционалност на наложеното наказание. Съгласно чл.233, ал.3 от ЗМ за митническа контрабанда /независимо дали при внос или износ/ на тютюневи изделия на виновните лица се налага „глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал.3 се налага „глоба” в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000 лв.; а съгласно съответно чл.233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер, както по отношение на вида му - глоба, така и базата за неговото пресмятане, според осъществения административнонаказателен състав – чл.233, ал.3 ЗМ във вр.ал.1 ЗМ. Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като пропорционална - процентна част, в границите от 200-250% от продажната цена на стоките предмет на нарушението, конкретно за процесното количество възлизаща в размер 1 632.00лв за общо 120 кутии х 20 къса цигари марка "Dunhill", съобразно събраните по делото доказателствени средства – информацията от Комисия за определяне на продажната цена към ТД „Митница“ – Пловдив. Предвид така доказаната обща продажна цена на процесното количество цигари, предмет на конкретното нарушение, на тази база АНО е индивидуализирал и наложил на жалбоподателя наказание – глоба, в размер 1 632.00 лв., представляваща 200% от продажната цена, т.е. в размер на установения минимум предвиден в закона – чл.233 ал.3 от ЗМ. От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН за преценка всички релевантни за отговорността обстоятелства - смекчаващи и отегчаващи такива. Поради това, така проведената индивидуализация, както относно вида, така и досежно размера на наложената парична санкция, съдът счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона - чл.27 от ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата, че нарушението е първо по ред за лицето -нарушител, доколкото АНО не ангажира доказателства за предходно наказване с влезли в сила НП, наред с отчитане и на конкретното количество цигари - 120 кутии х 20 къса, а, от друга страна, и фактите за мястото, начина и средствата за укриването им в ползваното преносно средство – ръчен багаж. Ето защо, наказанието глоба в размер 1 632.00 лв., се намери за законосъобразно определено, правилно отмерено и справедливо - съответно на тежестта на извършеното. И предвид обективния факт на съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не съществува правна възможност за намаляването на тази санкция, под установения в закона минимум. Не се констатираха смекчаващи вината обстоятелство, доколкото такива не се ангажираха от страна на жалбоподателя, поради което следва да се потвърди НП, в частта по наложеното наказание, съгласно т.1 от същото, като съдът намира възражението на процесуалният представител на жалбоподателя за приложимост на Решение на СЕС по съединени дела С -717/22 и С-372/23 за неприложимо, за които ще изложи мотиви по-долу в съдебният акт. Така наложеното с обжалваното НП наказание съдът намира за правилно, с оглед постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, /доколкото същите са акцизни стоки, за които има специален режим за вноса или износа им/, като съдът намира възражението на процесуалният представител на жалбоподателя за приложимост на Решение на СЕС по съединени дела С -717/22 и С-372/23, както относно наложено наказание по пункт 1, така и относно отнемането на процесните вещи по пункт 2 от обжалваното НП за неоснователно, доколкото горецитираното Решение на СЕС се отнася до административен състав по чл.233, ал.1 от ЗМ, и то извършени при непредпазливост от нарушителя, а в настоящият случай се касае за нарушение по чл.233, ал.3 от ЗМ, което е извършено умишлено от извършителя, и то на стоки, които са акцизни или имат специален режим за вноса или износа им, тъй като са забранени за внасянето или изнасянето им. При това положение следва да се приеме, че подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.233, ал.6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. Неоснователно е възражението и в насока, че АНО не се е произнесъл по отношение на молбата за сключване на споразумение. Видно от НП, молбата е разгледана от административния орган, като е посочено, че лицето не се е възползвало от поисканото с нея. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи следното: - Нарушителят може да инициира сключването на споразумение, като отправи предложение до наказващия орган. Той може да упражни това свое право в 14-дневен срок от надлежното получаване на АУАН, издаден срещу него. При връчване на акта, правото на нарушителя да направи предложение за споразумение следва да му бъде изрично указано. В настоящия случай няма спор, че това е сторено – на АУАН е отбелязана тази възможност, същият е получил последния на 07.04.202 г. и на 09.04.2024 г. (в 14-дневен срок) е подал молба за сключване на споразумение. Наказващият орган също може да предложи сключване на споразумение на нарушителя. Срокът за него започва да тече от получаване на преписката от актосъставителя. Същият отново е 14-дневен. Предвидени са ограничения за сключване на споразумение. В частност, споразумение не се допуска: - в случай че нарушението е извършено повторно от нарушителя; - за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание за друг вид нарушение или му е издадено предупреждение за нарушение от същия вид; - в случай, че деянието съставлява престъпление; - когато признанието на нарушителя не съответства на посоченото в АУАН. Споразумението следва да се изготви в писмена форма. Същото следва да се подпише от наказващия орган и лицето, срещу което е съставен АУАН. Необходимо е в споразумението да се съдържа съгласие на страните по следните въпроси: - Има ли извършено деяние; - Съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация; - Извършено ли е нарушението от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение; - Нарушението виновно ли е извършено от лицето. В съдържанието на споразумението следва още да се съдържат дата на сключване, данни за страните, както и информация за извършеното нарушение и съставения АУАН. Уреждат се въпросите във връзка с веществените доказателства и вещите, които се отнемат в полза на държавата, ако има такива. Със споразумението се определят вида и размера на административното наказание, което се налага на нарушителя. Следва да се отбележи също така, че сключването на споразумение не е задължително, то е единствено правна възможност за нарушителя, в случай че същият желае да облекчи положението си без обжалване по съдебен ред. Със сключване на споразумение, административнонаказателното се прекратява. В случая, действително се констатира, че наказаното лице е подало молба за сключване на споразумение, но нито по административната преписка, нито по делото са представени доказателства за предприети действия в тази насока. Или иначе казано, да е представено проектно предложение за споразумение от М. до АНО, с цел постигане на консенсус по подробно описаните по-горе въпроси, съдържащи се в споразумението. Като е проявил процесуална пасивност, Е. М. сам се е поставил в настоящата ситуация. С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Предвид изхода на спора и претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се дължи и същото се констатира в размер на 130.00 (сто и тридесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК във връзка с чл.63 в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав,