Решение № 7486 от 4.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2134/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на КТБ АД - в несъстоятелност, срещу Решение № ПИ-47 от 12.02.2024 г. на Директор на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане за присъединяване с № С240022-105-0025703/18.01.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП София по изп.д. № 521400000869/2014 г. по описа на ТД на НАП. Жалбоподателят твърди, че при образувано производство по несъстоятелност е налице специален ред за удовлетворяване на кредиторите – по Закона за банковата несъстоятелност. Позовава се на чл.638, ал.1 ТЗ, съгласно който с откриване на производство по несъстоятелност се спират всички висящи изпълнителни производства по ГПК и ДОПК срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Цитира императивната разпоредба на ал.4 от същия текст и аналогичната на чл.21, ал. 3 ЗБН, съгласно които при извършено плащане на взискател в периода от откриване на производството по несъстоятелност и обявяването в ТР на отнемането на банковия лиценз, платеното се връща в масата на несъстоятелността. В този смисъл счита, че конкретното изпълнително производство, по което се присъединява публично вземане, следва да е спряно, за да бъде спазен принципът на равнопоставеност на кредиторите. Изтъква, че висящността на публичното изпълнително производство създава колизия с производството по несъстоятелност. С тези аргументи се иска отмяната на акта. В с.з. жалбоподателя, чрез процесуален представител поддържа жалбата на основанията въведени в нея и желае постановяване на съдебен акт в този смисъл. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. СГП уведомени, не вземат становище по жалбата. Административен съд София-град, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с наведените в жалбата доводи, установи следното от фактическа страна: В ТД на НАП София е образувано изпълнително дело № 52140000869/2014 г. срещу „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, с БИК[ЕИК] за принудителното събиране на установени и изискуеми публични вземания в размер на главница 99 025 886.47 лв., лихва 32 529 971, 29 лв., изчислена към дата 18.01.2024 г., нелихвоносно вземане - 70 860, 00 лв. и разноски в размер на 0, 00 лв. На 22.04.2015 г. е постановено решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. №7549/2014г. по описа на СГС за 2014 г., с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност с БИК: [ЕИК], банката е обявена в несъстоятелност и са прекратени дейността й и правомощията на нейните органи. Решението на съда е публикувано в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД - в нeсъстоятелност. На 25.05.2016 г. с решение №922/25.05.2016 г., постановено по т. д. № 7549/2014 по описа на СГС е приет списък по чл. 66, ал. 7, т. 1 от ЗБН на приетите вземания, по които не са направени възражения. Решението е окончателно и е публикувано в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД – в несъстоятелност. С писма с вх. № 10-00-29/03.01.2024 г. вх. № 10-00-27/03.01.2024 г. и вх. № 10-00-19/03.01.2024 г. по описа на ТД на НАП София са представени изпълнителен лист, издаден на 19.12.2023 г. по т. д. № 492/2023 г. по описа на СГС, изпълнителен лист, издаден на 18.12.2023 г. по т. д. № 883/2020 г. по описа на СГС и изпълнителен лист, издаден на 19.12.2023 г. по т. д. № 1475/2017 г. по описа на СГС, всичките в полза на бюджета на съдебната власт срещу „КТБ“ АД - в несъстоятелност. Предмет на настоящето производство е Разпореждане за присъединяване с изх. № С 240022-105-0025703/18.01.2024 г. по изп.д. № 52140000869/2014 г., издадено от Н. Н. - старши публичен изпълнител, с което на основание чл. 217, ап. 2 от ДОПК по ИД №52140000869/2014 г. е допуснато присъединяване на взискател Софийски Градски Съд за вземания в общ размер на 7 299, 95 лв., произтичащи от изпълнителен лист от 19.12.2023 г. по по т. д. № 492/2023 г. по описа на СГС, изпълнителен лист от 18.12.2023 г. по т. д. № 883/2020 г. по описа на СГС и изпълнителен лист от 19.12.2023 г. по т. д. № 1475/2017 г. по описа на СГС. ИД №52140000869/2014 г. е образувано срещу „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност с БИК[ЕИК] („КТБ“ АД-в несъстоятелност) за принудително събиране на публични вземания в особено голям размер. Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх. №№ 53-00-260/31.01.2024 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от името на „Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност, с БИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез А. Н. Д. - синдик и К. Х. М. - синдик, двамата представляващи заедно банката. Административния орган се е произнесъл с Решение № ПИ-47/12.02.2024 г., с което е оставил жалбата без уважение. При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: По делото не е спорно, че „КТБ“ АД, е обявено в несъстоятелност с решение № 664 /22.04.2015 г. по т. д. № 7549 / 2014 г. по описа на СГС. Не е спорно и че производството по несъстоятелност не е приключило. Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК, определя, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. В производството не се твърди и не са представени доказателства, за наличието на наложени обезпечителни мерки върху имущество на жалбоподателя, спрямо което да продължи изпълнителното производство и същото да се реализира от публичния изпълнител, а и изрично в решението на директора на ТД на НАП - София, се сочи, че по изпълнителното дело няма данни за наложени обезпечителни мерки, както и за предприети действия по принудително изпълнение. Предвид изложеното и след като безспорно в хода на изпълнителното дело няма наложени обезпечителни мерки върху имущество, включено в масата на несъстоятелността на жалбоподателя, е следвало да се спре образуваното изпълнително производство. Извършеното присъединяване на вземания, след откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, е в пряко противоречие с разпоредбите на Търговския закон, касаещи това производство. Разпоредбата на чл. 193 от ДОПК е в главата озаглавена „Конкуренция“, тъй като същата урежда реда за удовлетворяване при конкуренция на изпълнителното производство по ДОПК и общото изпълнение в производството по несъстоятелност на длъжника. Доколкото нормата изрично регламентира само в кои случаи се стига до изпълнение от страна на публичния изпълнител, същата не може да се тълкува разширително и в това производство да се присъединяват нови вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в каквото насока са доводите в жалбата, които съдът споделя. Съдът намира за неоснователни доводите, изложени от решаващия орган, че извършеното присъединяване не представлява същинско действие по изпълнение, тъй като в случая е без значение неговото естество. При открито производство по несъстоятелност, всички вземания, с изключение на имуществото по чл. 193 от ДОПК, следва да се реализират в рамките на това универсално изпълнение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на АССГ приема, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради което същия следва да бъде отменен, поради противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на спора, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски, каквито се претендират в размер на 50 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът