Решение № 178 от 9.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 568/2024 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на „Л.“ АД за допълване на постановеното по делото Решение № 32/ 06.02.2025 г. по в. т. д. № 568/ 2024 г. на АС - Пловдив чрез посочване в диспозитива на съдебното решение на основанията, въз основа на които е прието, че вземането, предмет на съдебното решение, подлежи на изплащане с първа по ред привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В едноседмичния срок по чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника „К.А.” ЕООД. Съдът, като взе предвид, че молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК от връчване на решението, както и че изхожда от легитимирана страна в процеса, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по т. д. № 291/ 2023 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявен от „Л.“ АД против „К.А.” ЕООД иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за сумата от 1 356 441, 42 лв., представляваща законна лихва за периода от 09.04.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главница в размер на 4 924 743, 04 евро (с левова равностойност 9 631 960, 18 лв.) по Договор за банков кредит от 14.02.2007 г., представляваща част от дължимата законна лихва за същия период в общ размер на 2 929 955, 60 лв., приета от синдика с допълнителния списък и изключена с определението по чл. 692 ТЗ, както и законна лихва върху същата главница за периода 08.04.2022 г. до окончателното й изплащане. С постановеното по настоящето дело Решение № 32/ 06.02.2025 г. след частична отмяна на първоинстанцинното решение апелативният съд е уважил предявения иск за сумата от 1 029 790. 64 лв., представляваща законна лихва след откриване на производството по несъстоятелност за периода от 09.04.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. - 07.04.2022 г. върху главница в размер на 4 924 743, 04 евро (с левова равностойност 9 631 960, 18 лв.) по Договор за банков кредит от 14.02.2007 г., ведно със законна лихва върху същата главница до окончателното й изплащане, с първа по ред привилегия съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, произтичаща от особен залог по договор за наем, вписан под № 2015070301026. Вземането за главница по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. в размер на 9 631 960. 18 лв. е включено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър по електронната партида на длъжника „К.А.“ ЕООД на 16.05.2019 г. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, произтичаща от особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2007022000338, особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2015070301026 и залог върху вземания по банкова сметка, учреден с Договор за финансово обезпечение от 09.12.2010 г. С Определение № 260594/ 20.11.2020 г. по т. д. № 660/ 2019 г. на ОС – Пловдив, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, е прието, че приетото вземане на „Л.“ АД за главницата от 9 631 960. 18 лв. по договора за кредит от 14.02.2007 г. следва да се счита с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на основание Договор за ипотека, сключен с НА вх. рег. №.... г. на АВ – София и НА вх. рег. №.... г. на АВ – София. Според чл. 5, ал. 2 ЗОЗ залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него, от което следва, че вземането за лихви ще се ползват със същата привилегия като тази на обезпеченото вземане. В случая при постановяване на решението апелативният съд е посочил в диспозитива, че приетата привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземането за лихви произтича само от едно от дадените обезпечения - от особен залог по договор за наем, вписан под № 2015070301026, като е пропуснал да отрази останалите обезпечения, свързани с главното задължение - особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2007022000338, залог върху вземания по банкова сметка, учреден с Договор за финансово обезпечение от 09.12.2010 г., Договор за ипотека, сключен с НА вх. рег. №.... г. на АВ – София и НА вх. рег. №.... г. на АВ – София. От изложеното се налага извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 250, ал. 1 ГПК, като постановеното по делото решение се допълни чрез отразяване в диспозитива, че привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на признатото вземане за лихви в размер на 1 029 790. 64 лв. произтича и от особен залог върху вземания по договор за наем, вписан в ЦРОЗ под № 2007022000338, залог върху вземания по банкова сметка, учреден с Договор за финансово обезпечение от 09.12.2010 г., Договор за ипотека, сключен с НА вх. рег. №.... г. на АВ – София и НА вх. рег. №.... г. на АВ – София. Мотивиран от горното, съдът