Решение № 80 от 19.2.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 994/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. „НЕВИВАН“ООД, ЕИК 205308018, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Райко Алексиев“ №26, вх.Б, представлявано от управителя Б.Б., чрез адв.Л. Ц., от САК, е обжалвало решение №1171 от 17.08.2024г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№20234520106063 по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от дружеството осъдителни искове против „СПАРКИ РУСЕ 2020“-ЕАД, ЕИК 206483173, със седалище и адрес на управление гр.Русе, за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане на управление от 01.05.2021г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и противоречие с трайно установената съдебна практика, че отразяването на парична престация в счетоводството на ответника /купувач, възложител/ съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението. Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноските по делото. Ответникът „СПАРКИ РУСЕ 2020“-ЕАД, ЕИК206483173, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Розова долина“ №1, представлявано от и.д. С.С., не е изразил становище по основателността на жалбата. Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Невиван“ООД, ЕИК 205308018, със седалище и адрес на управление гр.София против ответникът „Спарки Русе 2020“-ЕАД, ЕИК206483173, със седалище и адрес на управление гр.Русе, с която са предявени искове за заплащане на сума в общ размер на 19558, 30 лв. представляваща възнаграждение, дължимо по Договор за възлагане на управление от 01.05.2021г., за което са издадени 5 бр. фактури за м.декември 22 г. и м.м.януари, февруари, март и и април 2023г., както и на сумата 1419, 99 лв. - сбор от мораторните лихви от падежа на всяка фактура до 12.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В обстоятелствената част се твърди, че между страните е сключен Договор за възлагане на управлението от 01.05.2021 г., по който ответното дружество с решение на едноличния собственик на капитала е възложило на ищцовото дружество да изпълнява длъжността Председател на Съвета на Директорите и Изпълнителен Директор на „Спарки Русе 2020“ ЕАД, като е уговорено месечно възнаграждение в размер на 2000 евро /левова равностойност 3911, 66 лв./. Считано от 01.05.2021 г. „Невиван“ООД, поело възложените му функции и представило писмена декларация по чл. 234 ал. 2 от ТЗ, вписана в ТР. Ответникът не е погасил задължения за уговорените възнаграждения за м. 12.22 г., за м. 01.23 г., за м. 02.23 г., за м. 3.23 г., за м. 04.23г., за които били издадени 5 бр. фактури на обща стойност 20 978, 29 лв. и тъй като не е уговорен падеж на задължението за плащане, ищецът посочва, че следва да се приложи разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, а именно, че паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на съответната фактура. Ищецът твърди още, че е изпращал процесните фактури по имейл на финансовия директор на ответното дружество. Изпратил е и нотариална покана за изпълнение на задълженията, връчена на 31.10.2023г., но ответникът не е погасил същите и към датата на завеждане на исковата молба. В срока по чл.131 ГПК ответникът „СПАРКИ РУСЕ 2020“-ЕАД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Признава обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за възлагане на управление, но заявява, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора. От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че с решение от 8 февруари 2021г. на едноличния собственик на капитала М. Н., ТД„СПАРКИ РУСЕ 2020“-ЕООД, ЕИК206096365 се преобразува от еднолично дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление с фирма „Спарки Русе 2020“-ЕАД, със седалище гр.София, предмет на дейност: производство и търговия на земеделски, транспортни, пътно-строителни и други машини и съоръжения, лизингова дейност и отдаване под наем, както и всяка друга незабранена от закона дейност.Съгласно решението управлението се осъществява от едноличен собственик на капитала /М. Н./ и Съвет на директорите, състоящ се от три члена, юридически лица.Видно от протокол от 08 февруари 2021г. от заседание на Съвета на директорите, членовете на Съвета са „МН – КОНСУЛТ“-ООД, ЕИК 111582300, „НЕВИВАН“-ООД, ЕИК205308018 и „НЕВИВАН КОНСУЛТИНГ“-ЕООД, ЕИК 205448116.За председател и и.д. на на СД на „СПАРКИ РУСЕ 2020“-ЕАД е избрано „„НЕВИВАН“-ООД. С Договор за възлагане на управлението от 21 май 2021г. „СПАРКИ РУСЕ 2020“-ЕАД, с ЕИК 206483173, със седалище и адрес на управление гр.Русе, наричано „Дружеството“ и „НЕВИВАН“-ООД, с ЕИК205308018, наричано „Директор“, на основание чл.244, ал.7 от ТЗ са сключили договор, по силата на който Дружеството възлага, а Директорът се съгласява да бъде Председател на Съвета на директорите и и.д. на Дружеството, с всички произтичащи от това права и задължения и да изпълнява функциите си на и.д. съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала на Дружеството.В чл.3 от Договора Директорът е поел задължението да спазва разпоредбите на закона, на устава на дружеството и взетите решениЯ на едноличния собственик на капитала; да управлява Дружеството добросъвестно; да уведомява едноличния собственик на капитала за всички обстоятелства от съществено значение за дружеството; да организира в законоустановените срокове изготвянето на годишния финансов отчет. В чл.6 е предвидено че Директорът има право на възнаграждение за услугите по този договор в размер на 2000евро месечно /плоюс ДДС, ако се изисква/. Съгласно чл.17 от Устава на „СПАРКИ 2020“ ЕАД, органи на управлението на дружеството са Едноличен собственик на капитала и Съвет на директорите. Съветът на директорите се събира на редовни заседания най-малко два пъти в месеца, за да обсъди състоянието и развитието на дружеството-чл.25 от Устава, като за заседанията се водят протоколи; копие от протоколите задължително се предоставя на едноличния собственик на капитала- вж.чл.25 и чл.26 от Устава. В чл.27, ал.2 от Устава е предвидено, че СД отчита дейността си пред едноличния собственик на капитала по следния начин: председателят или зам.председател е длъжен всеки месец да представя на едноличния собственик на капитала писмен доклад за дейността на СД, състоянието на дружеството, постигнатите резултати и предстоящата дейност на АД през следващите три месеца. Писменият доклад на председателя следва да съдържа информация най-малко за три групи обстоятелства. В първата група е включена информация за платени възнаграждения по консултантски договори, взетите решения за развитието на АД-напр.оптимизация на разходите, модернизация на производството. Във втората група – информация за предстоящата дейност на дружеството и очакваните инвестиции и развитие на персонала; очакваният доход от инвестиции.Третата група обстоятелства, която трябва да съдържа писмения доклад, следва да представя всякаква финансова или оперативна информация, която едноличният собственик на капитала може да изисква, вкл. очаквани инвестиции или сключване на договори, които излизат извън обичайната дейност.В ал.3 е предвиден срок за представяне на писмения доклад – най-късно до 20-то число на текущия месец. От приетата в първоинстанционното производство съдебно- икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество „СПАРКИ 2020“-ЕАД представените с исковата молба фактури – всяка за сумата от 3911, 66лв, са осчетоводени, отразени са в дневниците за покупки като неплатени, на обща стойност 19558, 30лв.Пред районния съд са представени и доказателства за изпращането на фактурите до ответника и препис от нотариалната покана за доброволно изпълнение на задълженията по фактурите, връчена на ответника на 31.10.2023г. По делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца- Не са представени протоколи от заседания на Съвета на директорите, нито отчети и писмени доклади до едноличния собственик на капитала, въпреки изричните указания на първоинстанционния съд за това.Ищецът не твърди и не сочи данни за провеждане на заседания и за изготвяне на писмени доклади по нито една от групите обстоятелства, относими към развитие на дружеството, съгласно изискването на чл.27, ал.2 от Устава на дружеството-възложител по договора за възлагане на управлението-„СПАРКИ 2020“-ЕАД. При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че искът за заплащане на възнаграждение по Договор за възлагане на управление за процесния период – м.12.2022г.-м.04.2023г., е неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по силата на договора за управление, сключен на основание чл. 244, ал.7 от ТЗ, с който "СПАРКИ 2020“-ЕАД в качеството си на възложител възлага, а ищецът приема да управлява и представлява дружеството, е възникнало мандатно правоотношение. Искът е с правно основание чл. 286 във връзка с чл. 280 и чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 244, ал.4 от ТЗ.За да се уважи иска за възнаграждение по този договор следва да се докаже изпълнение. В решението на първоинстанционният съд са изложени подробни мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 72 от 30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г. на ВКС, ТК, Iт. о., договорът за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка с продължително изпълнение по смисъла на чл.280исл.ЗЗД.Договорите за управление съдържат елементите на договор за поръчка и възнаграждение се дължи за извършена работа В доклада по чл.146 ГПК съдът правилно е квалифицирал исковете правно, правилно и разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на ищеца, че следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора. Възнаграждение по този договор се дължи за извършена работа.Както беше посочено, доказателства тази насока не са представени и следва да се зачетат неблагоприятните последици от неизпълнение на възложената доказателствена тежест, като фактът на извършена работа за възложителя да се приеме за недоказан.Ето защо решението, с което претенциите са заплащане на възнаграждение са отхвърлени, е правилно.Във въззивната жалба е цитирана съдебна практика относима към други облигационни правоотношения /напр.търговска продажба/ и е ирелевантна за настоящия спор.Претенциите за заплащане на мораторна лихва, като акцесорни досежно своята основателност, също са неоснователни. По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК въззивният съд