Решение № 131 от 16.11.2023 г. на Районен съд - Балчик по дело № 170/2023 г.

Производство е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., •••, представлявана от М. П. В.-Управител на ПИБ-АД, клон Р. и Е. К. Е.-юрисконсулт на ПИБ АД, в качеството си на пълномощници на изпълнителните директори на ПИБ АД, против Д. И. М. с ЕГН•••••••••• от гр. Б., ••• и настоящ адрес гр. Б., •••, с правно основание чл.415, ал.1, във вр.с чл. 422 от ГПК, за сумата от 952, 31 лева главница и 3557, 08 лева непогасена лихва за неразрешен овърдрафт за периода 01.03.2014г. до 24.11.2022г. вкл. В исковата молба, дружеството - ищец твърди, че на 06.06.2007 г. между "Първа инвестиционна банка"АД и ответника бил сключен Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № •••г., по силата на който, на ответника била предоставена сумата от 1000, 00 лева, а с Анекс от 12.05.2008г.размерът на разрешения овърдрафт бил увеличен на 1250, 00 лева. Предоставеният овърдрафт бил частично усвояван и погасяван по банков сметка. Кредитът бил в просрочие, считано от 30.04.2013г. Овърдрафта по картова разплащателна сметка на ответника съгласно Анекса от 12.05.2008г. бил до 09.05.2013г., на осн.т.11 от Договора за кредит. Поради липса на изпълнение ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 611/2022 г. по описа на Районен съд – Б., за следните суми: 952, 31 лева за просрочена главница и сумата в размер на 3557, 08 лева и непогасена лихва за неразрешен овърдрафт за периода 01.03.2014г. до 24.11.2022г.вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-28.11.2022г. до окончателното изплащане на дълга, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. И. от АК-Д. е подал писмен отговор на исковата молба. В който ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла пълна погасителна давност на всички вземания на ПИБ АД. Навеждат се твърдения, че овърдрафта е станал незабавно изискуем преди изтичане на срока, автоматично от датата на настъпване на поне едно от следните събития-при прекратяване на основното трудово правоотношение, служебно правоотношение и/или договора му за управление, декларирани пред банката, независимо от основанието за това, като поради това е настъпила предсрочна изискуемост на овърдрафта на 01.12.2009г., когато било прекратено трудовото правоотношение на ответника с ДСП-Р. и е настъпила незабавна, автоматична изискуемост на овърдрафта, поради което както към момента на подаване на заявление по чл.417, респ.по настоящото дело, за претендираното задължение изцяло е погасено по давност. Поради погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла, съгл.чл.119 от ЗЗД. Затова претенцията за законна лихва от 28.06 лева за периода от 28.10.2020г. до 17.05.2021г.възнаградителна лихва от 239, 48 лева за периода от 18.05.2018г. до 27.10.2020г. не следва да бъде ангажирана отговорността и за размера на претендираните разноски. Моли да се постанови решение, с което да се оставят без уважение исковете на ищеца. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното: Не е спорно, че между страните е сключен Договор за предоставяне на овърдрафт по картова разплащателна сметка № ••• г. и с Анекс от 12.05.2008г. размерът на разрешения овърдрафт бил увеличен на 1250, 00 лева. В чл. 4 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до 04.06.2012 г. В чл.20 е посочено, че действието по договора може да бъде продължено за нов срок въз основа на искане на кредитополучателя постъпило в банката до три работни дни преди изтичането на срока посочен по-горе по ред определен от банката, в случай, че банката прецени, че са налице всички необходими условия за това. В чл.5 от договора е предвидено, че за всички операции по реда на този договор страните изчисляват дължимите лихви и други аналогични суми като работят въз основа на действителния брой дни и приемат годината за 360 дни. В чл.6 от договора е предвидено за ползвания овърдрафт кредитополучателя да заплаща на банката годишна лихва в размер на 5.690000 пункта над основния лихвен процент на БНБ, като банката си запазва правото да променя този размер, съгласно лихвения бюлетин към тарифата на банката, за което уведомява клиентите си по начин определен от нея, като дължимите лихви се събират служебно от банката. В т.11 от договора е посочено че в случай, че в срока посочен по-горе кредитополучателя не погаси напълно своите задължения, дължимите суми се считат за неразрешен овърдрафт, като върху тях се начислява съответната лихва, предвидена в лихвения бюлетин към тарифата на банката. В скл. в последствие Анекс срока по договора се допуска до 09.05.2013г., променен е размера на годишната лихва на 8, 2 пункта над ОЛП на БНБ, като Банката си запазва правото да променя този размер, съгласно промените в тарифата на Банката, за което уведомява клиентите си по начин, определен от нея, както и при промяна на официалния валутен курс на българския лев към еврото, като Банката преизчислява и коригира дължимия остатък по ползвания овърдрафт съобразно новия курс, като размерът на коригирания дълг/главница и дължими лихви/ в български лева бъде равен на дължимата от кредитополучателя сума, деноминирана в евро в деня, предхождащ влизането в сила на промяната в официалния валутен курс, преизчисляван по новия курс лев/евро. В т.5 от Анекса е посочено, че всички останали клаузи на договора остават без изменение и в сила. В кориците на делото липсват представени доказателства за това банката да е отправила до ответника уведомително писмо чрез ЧСИ, с което да е обявила кредита за предсрочно изискуем. Такива доказателства не са приложени и по образуваното ЧГД 611/2022Г. по описа на РС-Б. /служебна справка по делото в ЕИСС/. От там възникна и въпроса от кой момент настъпва изискуемостта на задълженията по процесния договор, респективно от кой момент започва да тече погасителната давност за тях. Банката твърди, че предоставеният банков кредит-овърдрафт е частично усвояван и погасяван по сметка на банката. Банката твърди, че кредитът е в просрочие считано от 30.04.2013 г.. Срокът на овърдрафта по картова разплащателна сметка на кредитополучателя съгласно Анекса от 12.05.2008 г. е бил до 09.05.2013г., но на осн.чл.11 от Договора за кредит т.к.в срока кредитополучателя не е погасил своите задължения, дължимите суми се считат за неразрешен овърдрафт. В представеното кредитно досие на ответницата Общи условия липсват. Такива не са посочени да се прилагат по отношение на неуредените въпроси и в договора за предоставяне на овърдрафт. В тази връзка за съда не е ясно и не е възможно да обоснове категоричен извод кои общи условия са представени на ответницата, с кои общи условия е запозната и прилагането на кои общи условия е приела при уреждането на отношенията между Банката и нея, както и дали изобщо е запозната с тях. С Решение № 109 от 12.08.2019 г. по т. д.№ 636/2019 г, II т. о., ТК на ВКС постановява, че сключването на договор с потребител при действието на общи условия е подчинено на специални правила, уредени в чл.147а и чл.147б от ЗЗП, както и, че за общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл. 147а и чл.147б от ЗЗП приложение намират общите правила на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ. Предвид факта, че договорът между страните е сключен на 06.06.2007 г. съдът приема, че правоотношението по отношение приложимостта общите условия се регулира от чл.16 ЗЗД и чл.298 ТЗ, сочените по-горе разпоредби на ЗЗП влизат в сила през 2014г. По делото не се установи какви общи условия са били установени от търговеца към момента на сключване на договора за овърдрафт и анекса към него, кои и какви ОУ са относим към процесното правоотношение, била ли е изобщо запозната с тях ответницата, съответно заявила ли е писмено, че е приела, тези ОУ. Действащият към момента на сключване на договора Закон за потребителския кредит (отм.12.05.2010 г.) изисква договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма. Същото изискване поставя и чл.430 ал.3 от ТЗ и съгл.чл.298 ал.2 ТЗ общите условия, установени от търговеца обвързват другата страна само ако са й били предадени преди сключването за което също липсват доказателства, както съдът посочи и по горе. Според правната теория „при договорите, за които писмената форма е форма за валидност, се изисква не само писмено приемане на общите условия, но и предаването им на контрагента при сключването на договора. При спор относно приемането на общите условия ще се търсят доказателства за предаването им. Предаването следва да се доказва с подписано писмено волеизявление на насрещната страна, с което се удостоверява предаването на ОУ на съответен материален носител“. (З. С., „Общи условия на договора“, 2002 г.). В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване беше да докаже договорната обвързаност по договора за кредит, вкл. с ОУ неразделна част от него, както и периода на действие на договора, респ. съществуването на задълженията. Съдът приема, че ответницата не е бил запозната с общите условия на Банката при сключване на договора, при липса съдът приема, че последната не е обвързвана с тях и последните не следва да се тълкуват като задължителни за нея. Видно и от представеното надлежно заверено кредитно досие, Общите условия като неразделна част от договора липсват в него. Съобразно чл.68 ЗКИ задължение на Банката е да създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията и размера на кредита и неговото обезпечение, решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора. Така, при констатираното непредставяне на ОУ, съдът не може да обоснове извод, че ответника е надлежно запознат с условията при които му се отпуска кредита, срока на погасяване, дължимите неустойки по договора, в случай на неизпълнение, от кой момент са действащи. С оглед на това съдът прави извод, че при доказаност на това, че ответника не е бил запознат с ОУ на банката за издаване и ползване на овърдрафт, както и че същите са приети от УС на ПИБ, т.к.видно от приложеният договор последният не е декларирал че те са му били предоставени и е бил запознат с тях, съдът прави извод, че последните не го обвързват, т.к.същите не са му били предоставени при подписване на договора. Според настоящият състав при липса на приложени по делото ОУ, липсата на такива в кредитното досие на ответника, липсата на доказателства за надлежно уведомление от ЧСИ, липсата на каквито и да било доказателства, че ответницата е била запозната и е приела ОУ на банката, ако такива изобщо са й били предоставени, предвид на това, че в кредитното досие такива изобщо липсват, то съдът приема, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Независимо от това предвид, че е направено от ответника, чрез пълномощника му възражение за изтекла погасителна давност на основното и акцесорното задължение, съдът счита, че следва да даде отговор на това. В кориците на делото не се спори, че ответника е извършвал плащания по овърдрафта. Последното такова е било направено на 16.05.2014г.. Съгласно съдебната практика признание на иска е налице когато се признава съществуването на задължение което кореспондира с признатото право. С извършеното плащане по овърдрафта последно на 16.05.2014г. длъжникът е извършил едностранно волеизявление към кредитора, че дължи. Признанието по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД е извършено в рамките на давностния срок, отправено е до кредитора и се отнася до съществуването на задължението/извършена е погасителна вноска/, следователно давността е прекъсната и от този момент на осн.чл.117 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, както на главния дълг, така и на акцесорните вземания. Разпоредбата на чл.110 от ЗЗД установява погасяване на всички вземания, за които по закон не е предвиден друг срок, с изтичане на петгодишна давност. Следователно с настъпване изискуемостта на договора на 05.06.2011г., на осн.чл.114, ал.1, във вр.с чл.110 от ЗЗД вземането на банката по овърдрафта би се погасило на 05.06.2016г., както за главния дълг, така и за акцесорните вземания, като към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК тази погасителна давност е била изтекла. И на това основание исковете за главница и за акцесорното вземане са неоснователни, т.к. съдът приема, че същите са погасени по давност. По разноските: При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответника, на когото се дължи сумата от 1435.00 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, от които 1060, 00 лв. по настоящото дело и 375, 00 лв. за заповедното производство, съобразно инкорпорирания в писмените бележки списък с разноски представени в последното съд.заседание. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено, но следва да посочи, че е под минимума посочен в Наредба № 1/0.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното, съдът