Решение № 1572 от 15.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 29/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране – София чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Т. Б. против Решение №1395/29.09.2023г. по АНД №1992/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ-ти състав, с което е отменено издаденото от касатора НП № 24/06.04.2023г. и наложената на „Електроразпределение Север“ АД – Варна, [ЕИК], Имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на осн.чл.60а ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като същото е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от ответното дружество е осъществено вмененото административно нарушение, изразяващо се в неизготвяне на становище в 30-дневния срок от подаване на искането на „Флаерс“ ООД. Мотивите да издаване на НП се поддържат изцяло, предявеното спрямо заявителя изискване е извън задължителните такива по чл. 88 от Наредба № 6/ 24.02.2014г за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Сочи се, че искането, респ. предоставяне на становище от електроразпределителното дружество, касая по - ранен етап на процедурата, в който все още се проучва възможността за присъединяване на обекта, а приложното поле на чл. 88 от Наредба № 6/ 2014г се свързва с етапа на определяне на техническите изисквания, които се изпълняват с оглед присъединяване към мрежата. В тази връзка се сочи, че законодателят борави с две различни понятия – „искане за проучване на условията и начина“ и „искане за присъединяване“, като от въззивния съдебен състав не е съобразен етапа от процедурата електроразпределителното дружество, следва ли да изисква определени документи или информация за технически специфики на присъединявания обект. Отправяне се за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на НП. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез пълномощник гл. юрк. Н., поддържа изцяло жалбата по наведените съображения, както и искането си за разноски пред двете инстанции. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждание. Ответникът по касационната жалба – „Електроразпределение Север“ АД, депозира писмен отговор, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, а въззивното решение – за правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез пълномощник – адв. Б., отправя искане за оставяне в сила на същото, като се претендират и разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Електроразпределение Север“ АД срещу НП № НП – 24/ 06.04.2023 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, с което за нарушението по чл. 26 ал. 3 от ЗЕВИ, на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ на „ЕРП Север“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. За да отмени НП е прието от въззивния съд, че при наличие на нормативно уредена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, то преценката за съставомерността на нарушението по чл. 26, ал. 3 ЗВЕИ винаги е предпоставена от наличие на отправено искане в тази насока. В случая, това право е упражнено от наказаното дружество, поради което 30 – дневния срок не тече от датата на заявлението. От друга страна, посочено е също, че евентуалната неоснователност на допълнителните изисквания касае реализиране на АНО по друг законов текст. Не е съобразено от АНО наличието на изричен отказ за присъединяване, поради липса на годен обект по см. на § 1, т. 27 ДР на ЗЕЕ – обекта съставлява необитаема къща, със силно повредена покривна конструкция. Формиран е и извод за неправилно определяне на датата на нарушението. Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. За пълнота следва да бъде отбелязано и следното: С обжалваното НП е наложено административно наказание глоба за административно нарушение по чл. 26, ал. 3 ЗВЕИ, с което е осъществен състава на чл. 60а ЗВЕИ, предвиждаща налагане имуществена санкция за оператора, в размер от 10 000 до 100 000 лева. На първо място, неправилно в АУАН и НП е определена датата на нарушението – 22.05.2021 г. (събота). Първият присъствен ден след изтичане на 30-дневния срок, считано от 23.04.2021 г., е 25.05.2021 г. – вторник. Следователно вмененото на „ЕРП Север“ АД нарушение на 23.05.2021 г. е обективно несъставомерно. На следващо място, по искане вх. № 2102002481/ 23.04.2021 г. от „Флаерс“ ООД е постановен изричен отказ за присъединяване, датиращ от 07.05.2021 г., с оглед липсата на годен обект – сграда, в имота. Ето защо, формираният от АНО извод, че след като не е издадено исканото становище до 23.05.2021 г., от „ЕРП Север“ АД е извършено нарушение по чл. 26 ал. 3 от ЗЕВИ на 23.05.2021 г., е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. На трето място, процесното заявление е за присъединяване на обект по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, предвиждаща неприложимост на разпоредбата на чл. 23 за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Съгласно чл. 19 ЗЕВИ инвестиционните намерения за изграждане на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници се предхождат от оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса на съответния вид енергия от възобновяем източник, който се предвижда да бъде използван в процеса на производство на енергия в бъдещия енергиен обект. Според чл. 20 ЗЕВИ, при изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. Комплексният анализ на относимите норми (редакцията ДВ бр. 12/ 12.03. 2021 г.) налага извод за въведено нормативно изискване за наличие на изграден обект, с покрив и фасада, чиято енергийна ефективност да подлежи на обследване и върху която да се изгради инсталацията за производство на възобновяема енергия. Съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 27 ЗЕЕ, „сграда“ е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. В настоящата хипотеза, данните за наличие на полусрутена постройка в имота на заявителя, със компрометиран покрив, налага извода че в имота не е налице обект по см. § 1, т. 27 ЗЕ, който да се захранва от инсталация производство на енергия от възобновяеми източници. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на 1560 лева, на основание чл. 143 АПК. Воден от горното, касационният състав