Решение № 2020 от 29.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 16678/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Производството е образувано по жалба от „ххххх" ЕООД, с ЕИК 205226343, депозирана чрез адв. Д. А. от САК, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 23-2200647 от 09.12.2022 г., издадено от хххх - и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, с което на „ххххх" ЕООД, ЕИК 205226343 на основание чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. В жалбата от „ххххх" ЕООД депозирана чрез адв. Д. А. от САК се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се поддържа, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че в НП липсва описание на конкретното нарушение, както и че дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение, което не е извършено. Сочи се също така и че наказващият орган не е съобразил възраженията на жалбоподателя, в това число за малозначителност на деянието и за липса на вредни последици от същото. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „ххххх" ЕООД, редовно призовано се представлява от адв. Д. А. от САК, който поддържа жалбата и искането за отмяната на наказателното постановление. Счита, че санкционната норма на чл. 75а от ЗТМТМ е неприложима за случаите на упражняване на заетост на лица по чл. 8, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 3 от същия закон, тъй като санкцията е предвидена за упражняване на заетост без разрешение и регистрация съгласно чл. 30А от правилника за прилагане, към който препраща ЗТМТМ. Сочи, че условие за самата регистрация в случаите на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ е започването на заетостта. Изтъква и че в НП липсва установена дата на извършване на нарушението. Твърди, че дружеството – жалбоподател е разполагало с документ, позволяващ дългосрочно пребиваване, в които случаи счита, че не се изисква регистрация по ЗТМТМ. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Въззиваемата страна - и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област се представлява от юрк. хххх, с пълномощно по делото, която пледира съдът да потвърди наказателното постановление, излагайки доводи, че санкционната норма на чл. 75а от ЗТМТМ е приложима за нарушения на чл. 8 от ЗТМТМ и е правилно определена от АНО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна: Жалбоподател е „ххххх" ЕООД, с ЕИК 205226343, е със седалище и адрес на управление в гр. София, ххххххх. В периода от 18.10.2022 г. до 02.11.2022 г. била извършена проверка от контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, един от които бил свид. М. К., за спазване на трудовото законодателство от страна на „ххххх" ЕООД, с ЕИК 205226343. Проверката била извършена на 18.10.2022 г. в офис, съвпадащ по местонахождение с на адреса на управление на дружеството и по документи в периода от 24.10.2022 г. до 02.11.2022 г. На място било установено, че в проверявания обект работи лицето хххх гражданин на трета държава - Руска Федерация, роден на 08.09.2002 г. Последният попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която декларирал, че работи в "ххххх" ЕООД от 03.10.2022 г. По време на проверката по документи от страна на работодателя бил представен акт за раждане за ххх, както и удостоверение за произход за бащата на Рххххх, от което е видно, че бащата е с български произход. От страна на работодателя „ххххх" ЕООД бил представен и трудов договор с лицето ххххх от 05.10.2022 г., като в същия фигурира дата на постъпване на работа на 06.10.2022 г. На 02.11.2022 г. упълномощено от „ххххх" ЕООД лице писмено потвърдило, че към 14.10.2022 г. не са подавали документи за регистрация за лицето ххххх в Агенцията по заетостта. На 02.11, 2022 г. била представена декларация с вх. №РКЗ-10-00-1208/01.11.2022 г. от Агенция по заетостта, за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация, в която било посочено и лицето ххххх. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № 2235182 от 02.11.2022 г. С оглед на установеното при проверката, в присъствието на един свидетел, както и на представител на „ххххх" ЕООД, Т. К. на длъжност „старши инспектор" при Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област съставила и връчила на упълномощения представител на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 23- 2200647/02.11.2022 г., приемайки за установено, че с бездействието си дружеството – жалбоподател е осъществило състав на нарушение на чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. Въз основа на така съставения акт, и.д. Директор на „Инспекция по труда“ - Софийска област, издала обжалваното наказателно постановление № 23-2200647 от 09.12.2022 г., издадено от хххх - и.д. Директор на „Инспекция по труда“ - Софийска област, с което на „ххххх" ЕООД, ЕИК 205226343 на основание чл. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на гласните и писмените доказателства по делото - показанията на свидетеля М. К., протокол за извършена проверка, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, съдържаща списък на изискани документи, идентификационна карта на „ххххх" ЕООД, сведение от ххххх – пълномощник на „ххххх" ЕООД, Трудов договор № 088/05.10.2022 г. и допълнително споразумение към него, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, удостоверение за регистрация на хххххх в НАП, акт за раждане на хххххх и удостоверение за произход на бащата на ххх, българска виза на хххххх, декларация с вх. №РКЗ-10-00-1208/01.11.2022 г. от Агенция по заетостта, Заповед № З-0693/25.08.2022 г. и Заповед № З- 0683/11.08.2027 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка, писмени доказателства. Съдът се довери на показанията на свидетеля М. К., която в хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършената проверка, както и относно констатираното нарушение. Показанията на свидетеля са логични и последователни и се потвърждават от писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира и ги взе предвид при формиране на изводите си по фактите. Съдът кредитира и писмените доказателства, доколкото същите съдържат относима за делото информация относно извършваната проверка и нейните констатации, като спомагат за цялостно изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. От правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право и интерес от обжалването и в този смисъл е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че видно от приложените по делото Заповед № З-0693/25.08.2022 г. и Заповед № З-0683/11.08.2027 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № ЧР-1267/09.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, както и съобразно чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗТМТМ, АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно издаване на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на изрично упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, с оглед гарантиране на правото му на защита. Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на оспореното наказателно постановление. На първо място съдът констатира, че наказващият орган е посочил непълна правна квалификация на административното нарушение, което е вменено на жалбоподателя, защото не е посочена разпоредбата на чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ. Това е така, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ, която е посочена като нарушена, лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Т.е. налице е законна делегация и изрично препращане към реда за подаване на тази декларация, регламентиран в ППЗТМТМ. За да бъдат спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени, актосъставителят, а след това и наказващият орган е следвало да посочат именно разпоредбата на чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ, която доразвива тази на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ и конкретизира задължението за подаване на декларация в Агенцията по заетостта и определя срок за неговото изпълнение. Само след изтичането на този срок и при бездействие на работодателя, би било налице административно нарушение. Непосочването на пълна и прецизна правна квалификация на административното нарушение е в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ за регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5, заедно с останалите изчерпателно изброени документи, в 7-дневен срок от началото на заетостта. Поради това, за да е налице нарушение по чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ, във вр. с чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 75а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗТМТМ е необходимо местният работодател не само да е приел на работа лице по чл. 8, ал. 2, т. 1 (законно пребиваващ чужденец - гражданин на трета държава, но с български произход), но и да не е подал посочената по-горе декларация в Агенцията по заетостта и то в предвидения за това 7-дневен срок. Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Т.е. трябва да са посочени всички обективни признаци от състава на нарушението. В случая липсва посочване, съответно не са налице фактически констатации относно един от обективните признаци от състава на нарушението – неподаване на декларация в 7-дневен срок от началото на заетостта, поради което съдът счита, че е допуснато нарушение и на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не на последно място, посочените пропуски от своя страна са довели и до липса на посочване на дата на извършване на нарушението, която е следвало да бъде определена като денят следващ крайния срок, в който работодателят е могъл надлежно да подаде дължимата декларация в Агенцията по заетостта. В тази връзка се явява основателно изричното възражение на дружеството – жалбоподател, че в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението. Затова е нарушено и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – да бъде посочена датата на извършване на нарушението. По изложените съображения съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено в отклонение от стандартите относно неговото минимално необходимо съдържание (реквизити), заложени в императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Посочените процесуални нарушения са съществени доколкото ограничават правото на санкционираното лице да разбере за какво негово поведение и на какво правно основание се ангажира административно – наказателната му отговорност, и да организира и упражни пълноценно правото си на защита. С оглед на гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. По приложение на материалния закон, съдът намира, следното: Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Според чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ за регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5, заедно с останалите необходими документи, в 7-дневен срок от началото на заетостта. В случая не е спорно между страните, а се установява и от приобщения по делото доказателствен материал, че на 06.10.2022 г. „ххххх" ЕООД“, в качеството на „местен работодател“ по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗТМТМ, е приело на работа лицето ххххх - законно пребиваващ чужденец - гражданин на Руската Федерация - трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, но с български произход по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, вр. § 1, т. 6 от ДР на Закона за чужденците в Република България (лице, на което поне единият възходящ е българин), без да подаде заявление за регистрация Агенцията по заетостта, в 7-дневния срок по чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ – в случая до 13.10.2022 г., включително. Описаното деяние представлява административно нарушение по чл. 30а, ал. 1 от ППЗТМТМ, във вр. с чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 75а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗТМТМ. Санкционната разпоредба на чл. 75а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗТМТМ предвижда за нарушение на чл. 8, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ налагането на „имуществена санкция“ в размер от работодател - юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Съдът намира, че правилно АНО е наложил санкция в минималния предвиден в закона размер. Съдът намира, че процесният случай не може да се квалифицира като маловажен, доколкото не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Независимо от това, че процесното административно нарушение е доказано, по изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, т.к. същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. При този изход на производството, с оглед направеното от процесуалния представител на дружеството - въззивник искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя „ххххх" ЕООД“ и в тежест на въззиваемата страна. В настоящото производство жалбоподателят е представляван от адв. Д. А. от САК, а видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил сумата от 500 лв. в брой, представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото съвпада с нормативно предвиденото минимално такова съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или в случая – 500 лв. Поради това сторените от жалбоподателя разноски в размер на 500 лв. следва да бъдат възложени в цялост в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Що се касае до искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира за необходимо да се произнася по същото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,