Решение № 4327 от 2.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7661/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 68523/23.06.2023 г., подадена от длъжника В. К. Б., с ЕГН: ••••••••••, срещу отказ от 08.06.2023 г., обективиран в Съобщение с изх. № 36361/13.06.2023 г. по изпълнително дело № 20238510401862 по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ. Жалбоподателят счита, че ЧСИ неоснователно е отказал да намали приетото за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Сочи, че единственото процесуално действие, което е извършил процесуалният представител на взискателя е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело. Излага подробни съображения съображения, че кумулиране на възнаграждението по т. 2 и т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено само в определени случай, както и че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Моли, обжалваният отказ да бъде отменен. Взискателите изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Заявява, че длъжникът не желае да предава доброволно детето и че цели да ограничи контакта на детето с бащата. Излага съображения, че възраженията на длъжника са неоснователни, а изявленията му пред ЧСИ – чисто формални. В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Изпълнително дело № 20238510401862 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 30.05.2023 г. по молба на Н.К.П. против В. К. Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.05.2023 г. по гр.д. № 12250/2023 г. по описа Софийски районен съд, 139 състав, съгласно който е определен подробно описания режим на лични отношения на бащата Н.К.П. с детето К.Н.П.. Молбата от 30.05.2023 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително дело В. К. Б. – майка на детето К.Н.П. и да бъде приведен в изпълнение представеният изпълнителен лист. Направено е искане да бъдат извършени всички действия, предвидени в чл. 528 и чл. 529 ГПК, вкл. ако е необходимо да бъдат налагани глоби, да бъде постановено принудително довеждане. Молбата обективира и изявление, че на ЧСИ се възлагат всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Направено е и искане за присъждане на сторените разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение. Ведно с молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г., с предмет – образуване на изпълнително дело срещу В. К. Б. и процесуално представителство по него. Договорено е възнаграждение в размер на 1000 лева, което в договора е заявено, че е заплетено, като договорът е и разписка за получената сума. С постановление от 30.05.2023 г., ЧСИ е приел за събиране в изпълнителното производство посочените разноски, сред които и 1000 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. На 30.05.2023 г., на В. К. Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не се спори, че е получена от длъжника. На същата дата са изпратени и запорни съобщения до банки (като впоследствие запорите са вдигнати). На 08.06.2023 г., В. К. Б. е депозирала по изпълнителното дело 3 молби, като с молба с вх. № 63670/08.06.2023 г. е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, претендирано от взискателя и прието за събиране от ЧСИ. С обжалвания отказ от 08.06.2023 г., обективиран в Съобщение с изх. № 36361/13.06.2023 г., съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното: Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК). В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. В жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на жалбоподателя е срещу законосъобразността на отказа на ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.). Видно от представените материали по изпълнително дело № 20238510401862 по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 30.05.2023 г., процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело въз основа на приложения към молбата изпълнителен лист. Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист. На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният представител на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за него възнаграждение се дължи от длъжника. Не може, обаче, да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. След образуване на изпълнителното дело, не се установява процесуалният представител на взискателя, да е правил някакви искания или да е участвал в някакви действия (с изключение на тези, свързани с процесната жалба). С оглед на изложеното, дължимите от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. – за образуване на делото. Доводите и възраженията на взискателя са неоснователни. Свободата на договаряне предоставя на страната възможност да уговори какъвто размер на възнаграждението прецени. Друг е въпросът, обаче, за дължимото от противната страна възнаграждение, което се определя съобразно цитираните по-горе разпоредби. Обжалваният отказ следва да се отмени, в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение за над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 1000 лева и вместо това адвокатското възнаграждение следва да се намали на 200 лева. Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО. Мотивиран от горното, Софийски градски съд