Решение № 1626 от 21.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 945/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. второ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 20, ал. 4, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Образувано е по жалба, подадена от Н. Р. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], [област], против Решение от 28.07.2023 год, с рег. № 10030214/19.04.2023 год., на директора на Дирекция „Бюро по труда“ „ДБТ“ [населено място], с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, считано от 19.04.2023 год. е прекратена регистрацията на Н. Р. К., [ЕГН], като безработно лице, поради изразен от нея отказ да приеме предложената й подходяща работа на длъжност "шивач мъжко/ дамско облекло“ към „П.“ ЕООД - [населено място], потвърдено с Решение № 15/13.09.2023 г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – [населено място]. В обстоятелствената част на жалбата се излагат конкретни фактически и правни твърдения за незаконосъобразност на постановеното решение. Твърди се, че прекратяването на регистрацията на жалбоподателката е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, в подкрепа на което се сочат конкретни съображения. С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител по пълномощие изразява становище, с което поддържа изцяло депозираната жалба. Не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на основателността на претенцията. Ответникът по делото – Директор на Дирекция "Бюро по труда" – Г. Д. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, отправяйки искане за отхвърлянето й като такава. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателката Н. К. е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ – [населено място], като безработно лице, което не работи, търси работа и изразяващо готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването й, с рег. № 10030214/ 30.09.2022 год., съгласно попълнено от лицето заявление - декларация по образец - Приложение 1 /л. 20 от делото/. Като регистрирано лице, оспорващата е подписала декларация, че е запозната със задължението писмено да уведоми съответното Бюро по труда в 7-дневен срок за промяна в декларираните от нея обстоятелства, както и че трябва да изпълнява препоръките за действие на трудовия посредник/стъпките от плана за действие и сроковете за тяхното изпълнение, вписани в регистрационната му карта. Заявила е, че е запозната със задължението си при писмена покана от ДБТ [населено място] да се яви на определените дата и час, посочени в нея. Запозната е и с това, че при неизпълнение на задълженията й, както и при деклариране на неверни данни, регистрацията й ще бъде прекратена, като право на следваща такава ще има най-рано 6 месеца след прекратяване на предходната. Въз основа на подаденото Заявление - Декларация за регистрация, жалбоподателката е регистрирана на 30.09.2022 год. в Дирекция „Бюро по труда" - [населено място], под рer. № 10030214, със статут на безработно лице, предвид заявеното от нея желание да се регистрира в Дирекция „Бюро по труда" като безработно лице, което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14 дневен срок от уведомяването й от ДБТ, за да ползва правата си по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и предоставяните в съответствие с тях посреднически услуги. На Н. К. е изготвен План за действие на безработно търсещо работа лице /л. 19 и сл. от делото/, в който са отразени действията на служителите с жалбоподателя, както и информирането му за програми и мерки за заетост с цел насочване към свободно работно място. В тази връзка на 13.04.2023 год. е издадено насочващо писмо, (л. 18 от делото) Приложение № 8 за явяване пред работодателя обявил конкретното работно място, а именно „шивач, мъжко/дамско облекло“ при работодател „П." ЕООД. В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че във връзка с предложената й на 13.04.2023 год. работа, жалбоподателката е представила Медицински протокол № 4 от 13.04.2023 год., издаден от Специализирана Лекарска консултативна комисия (СЛКК) към Медицински център (МЦ) [населено място], в състав: д-р Д.- С. и д-р Д. (л. 17 от делото) Видно от същият, въз основа на поставената й диагноза: „Други и неуточнени кисти на яйчника“ в протокола е отразено, че е изготвен, за да послужи пред Бюрото по труда да се освободи лицето от физическа натовареност за период от 6 /шест/ месеца. Въпросният протокол е обжалван от Дирекция „Регионална служба по заетостта“ [населено място] чрез Регионалната здравна инспекция – Благоевград пред ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД, която с Експертно решение №360/22.06.2023 год., втори състав, извършвайки проверка на медицинската документация не е признала Медицински протокол № 4/ 13.04.2023 год., издаден от ЛКК към МЦ – [населено място], отменяйки същият. Видно от мотивите на решението, комисията сочи, че лицето е било извикано на планомерен преглед в ТЕЛК, с писмо с обратна разписка, като същевременно са изискани от последната и конкретни документи: Епикриза от Гинекологично отделение и Амбулаторни листа от прегледи от проследяващия лекар. Жалбоподателката се е явила пред ТЕЛК комисията, включително е представила описано Етапна епикриза от д-р р Д.- С., Амбулаторни листа от прегледи от 13.04.2023 год. и от 05.06.2023 год. Позовавайки се на представените документи, комисията е констатирала, че лицето не е постъпвало в Гинекология за стационарно лечение, поради което е прието, че в случая е налице хронично заболяване на лицето от години, което 3 – месечния срок няма да реши. Посочено е също, че в Медицински протокол № 4/ 13.04.2023 год. на СЛКК към МЦ [населено място] не е предписано лицето да постъпи в отделение за друго лечение. С тези мотиви ТЕЛК не е признал и е отменил Медицински протокол № 4/ 13.04.2023 год. на СЛКК към МЦ [населено място]. По данни на жалбоподателката въпросното експертно решение не е обжалвано от последната. Във връзка с така издаденото Експертно решение № №360/22.06.2023 год., втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД, ДБТ – [населено място], е уведомила жалбоподателката да се яви за среща в бюрото, видно от протокол за устно уведомяване (л. 13 от делото). От проведената на 21.07.2023 год. среща е изготвен протокол, приложен към делото (л. 12 от делото). С Решение от 28.07.2023 год., директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – Г. Д. е прекратил регистрацията на Н. К., рег. № 1003214/ 30.09.2022 год., считано от 19.04.2023 год. (л. 5 от делото). Същото е обжалвано пред Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ [населено място], с жалба вх. № 10-08-1315/05.09.2023 год. – (л. 27 и 28 от делото). С Решение № 15/13.09.2023 год., директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ [населено място] е отхвърлил жалба в подкрепа на което са изложени подробни мотиви в цитираното по - горе решение. Решението е връчено на жалбоподателката на 18.09.2023 год., (л. 38 от делото) видно от представеното известие за доставяне. Жалбата срещу спорното решение е подадена чрез директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ [населено място] на 29.09.2023 год. видно от датата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция. (л. 3 от делото). По делото са приложени и приети като доказателства документите, образуващи преписката по издаване на оспореното решение от 28.07.2023 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда", [населено място] и потвърждаващото го Решение № 15/13.09.2023 г. на Директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта", [населено място], както и всички документи образуващи досието по регистрацията на безработното лице. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес, против подлежащ на съдебно обжалване акт и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ възлага в компетентност на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта прекратяването на регистрацията, като подобно е правилото на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, съгласно което правомощието принадлежи на Директора на дирекция "Бюро по труда". Съгласно чл. 25, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта, дирекциите "Бюро по труда" са териториални поделения на агенцията, като седалищата и териториалния им обхват са посочени в Приложение № 3 към правилника. Видно от т. 77 от Приложението, териториалният обхват на Дирекция "Бюро по труда" със седалище [община], включва общините [община], [община], Гърмен и [община]. Тъй като адресът на жалбоподателят е в рамките на териториалния обхват на издателя на решението, то същият се явява компетентен по място, време и степен административен орган. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Устройствен правилник на Агенцията по заетостта Дирекциите "Регионална служба по заетостта" са териториални поделения към Главна дирекция "Услуги по заетостта". Седалищата и териториалният обхват на дирекциите "Регионална служба по заетостта" са посочени в приложение № 2 от правилника, като видно от т. 1 в обхвата на Дирекция "Регионална служба по заетостта", [населено място] попадат областите Благоевград и [област]. Съгласно чл. 23, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник, Дирекциите "Регионална служба по заетостта" се представляват и ръководят от директори, които се назначават от изпълнителния директор на агенцията и са: 1. горестоящи административни органи по смисъла на АПК спрямо директорите на съответните дирекции "Бюро по труда" при административното обжалване на индивидуалните административни актове. В този смисъл компетентният по материален и териториален обхват по-горестоящ административен орган, спрямо актовете на Дирекция „Бюро по труда“ [населено място] се явява Директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта", [населено място]. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНЗ регламентира, че решенията за прекратяване и възстановяване на регистрацията се издават, изпълняват и обжалват по реда на АПК. В тази връзка и с оглед изложената до тук правна регламентация е приложима общата разпоредба на чл. 93, ал. 1 от АПК, според която компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт – в случая както вече бе установено това е Директорът на Дирекция "Регионална служба по заетостта", [населено място]. Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК една от предвидените законови възможности при произнасяне по жалбата против първоначално постановения административен акт е отхвърлянето й от по-горестоящия административен орган, като в този случай, идентичен и с процесния, намира приложение нормата на чл. 98, ал. 2, изр. второ, според която ако жалбата е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК когато по-горестоящият административен орган отхвърли жалбата, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния орган. С оглед горното се очертават и границите на поставения пред съда административноправен спор, а именно: налице ли са предпоставките за прекратяване на регистрацията на безработното лице Н. К., считано от 19.04.2023 г., мотиви в подкрепа на което са изложени, както в първоначално постановеното решение, така и в потвърждаващото го такова. По делото не се установяват допуснати съществени нарушения на администраивнопроизводствените правила в производството по прекратяване на регистрацията на безработното лице. Жалбоподателката е била уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство, което начало своеобразно е поставено с постъпването в ДБТ- [населено място] на процесното Експертно решение, с което е отменен медицинския протокол № 4/13.04.2023 год. Възраженията си относно правилното приложение на материалния закон жалбоподателят е развил и пред горестоящия административен орган и пред настоящия съд, при което правото му на защита е било гарантирано. Правото на гражданите, търсещи работа да се регистрират като безработни в ТП на Агенция по заетостта, гарантирано с нормите на ЗНЗ може да бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона предпоставки за прекратяването й /чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от ЗНЗ/, като административният орган е длъжен при всяко положение да установява и посочва релевантните за отказа, респективно прекратяването факти и обстоятелства. Това му задължение произтича пряко от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която определя необходимото съдържание на административния акт, издаван в писмена форма, като в т. 4 от цитираната законова разпоредба е предвидено, че актът винаги следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Следователно, при хипотезата на прекратяване на регистрацията на оспорващия като безработен, административният орган е длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви относно фактическите и правни основания, обуславящи прекратяването на регистрацията. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗНЗ всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Глаголът "може" сочи, че регистрацията на лицата не е задължителна и не се извършва служебно, а въпросът дали да се регистрират като безработни подлежи на тяхната преценка, с оглед на това дали желаят да спазват нормативно определения режим и да се ползват от полагащите се на безработните лица социални придобивки. Видно от приложеното по делото заявление – декларация на Н. К., същата е заявила желание да се регистрира, като лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда", т. е. жалбоподателят се явява безработно лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ. Вписването на лицето в Дирекция "Бюро по труда" като безработно лице, представлява изразено с действие властническо волеизявление на административен орган, въз основа на което за регистрираното лице се пораждат права и възникват задължения. Затова по своето естество регистрацията представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Според чл. 19, ал. 1 от ЗНЗ, за всяко регистрирано безработно лице се подготвя план за действие, а според ал. 2, т. 1, лицата, които търсят работа, регистрирани в групата на безработните, могат да ползват правата по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 8 от закона. Съгласно чл. 15, ал. 5 от ППЗНЗ на безработните лица се изготвя индивидуален план за действие в срок до един месец от регистрацията им, ако не са започнали работа, като съгласно ал. 6 планът за действие включва препоръките на трудовия посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответните препоръки. До 18-ия месец от регистрацията с продължително безработното лице се подписва споразумение за интеграция в заетост. В чл. 20, ал. 1 от ЗНЗ е предвидено, че лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и действията и сроковете в плана за действие, а в ал. 2 е предвидено, че при писмена покана от поделението на Агенцията по заетостта безработните лица са задължени да се явят на посочените дата и час. В чл. 20, ал. 4 от ЗНЗ са предвидени основания, при които се прекратява регистрацията на безработните лица, като по т. 4 /посочена, като правно основание за издаване на оспореното пред съда решение на директора на ДБТ – [населено място]/ е предвидено, че регистрацията се прекратява, когато регистрираните лица откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В конкретния случай в оспореното пред съда решение е посочено, че К. е отказала да приеме предложената й подходяща работа в „П.“ ЕООД, с работно място „шивач, мъжко/ дамско облекло“, поради което са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на регистрацията й. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗНЗ "подходяща работа" е работата, която съответства на образованието и/или квалификацията, и/или професионалния опит на лицето, както и на неговото здравословно състояние, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт, за период до 12 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 50 км извън него, при условие че има подходящ обществен транспорт. Съобразно цитираната дефиниция в настоящия случай, по отношение безработното лице Н. К. предложената й работа е подходяща по смисъла на закона от гледна точка на квалификацията и опита, като неоснователни се явяват направените възражения в тази насока. Безспорно по делото се установява направен отказ от страна на жалбоподателката да заеме предложената й позиция с мотив за временна неработоспособност, установена с представен надлежен медицински документ. Във връзка с горното следва да се отбележи, че административният орган правилно е приел, че са налице условията за прекратяване на регистрацията на безработното лице, а именно: направен е отказ да бъде приета предложената й подходяща работа – основание, предвидено в чл. 20, ал. 4, т. 4, предл. първо от ЗНЗ. В този смисъл решението на Директора на Дирекция „Бюро по труда“, [населено място] съдържа необходимите фактически и правни съображения – мотивите за постановяване на оспореното в случая разпореждане за прекратяване на регистрацията. В случая органът действа в рамките на обвързана компетентност, като при доказано наличие на визираните в хипотезите на чл. 20, ал. 4 от ЗНЗ предпоставки, единственото възможно, законосъобразно поведение от негова страна е да прекрати съответната регистрация. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1 изр. 2 от АПК горестоящият в йерархията административен орган – Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта", [населено място] при постановяване на своя акт – решение № 15/ 13.09.2023 г. е изложил подробни съображения от фактическа и правна страна по правния спор, като е обсъдил сторени възражения и от жалбоподателката в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК, отхвърляйки ги като неоснователни и недоказани, по който начин същото решение е станало неразделна част от мотивите на оспорения индивидуален административен акт. В случая съдът приема за безспорно установен релевантният по делото факт, изразяващ се в предоставена информация на жалбоподателката за обявените свободни работни места, включително и за работното място за длъжността „шивач мъжко/дамско облекло" при посещението й на 13.04.202 год. в Дирекция „Бюро по труда" – [населено място], съгласно индивидуалния план за действие и с оглед подпомагане на безработното лице да излезе от състоянието на безработица, в което е изпаднала, при която на жалбоподателката е предоставена информация за обявените свободни работни, като съобразно притежаваното от нея образование, и притежаваникят от нея професионален опит, жалбоподателката е насочена към подходящо работно място „шивач, мъжко/дамско облекло“. В тази връзка е издадено насочващо писмо, Приложение № 8 за явяване пред работодателя обявил конкретното работно място, а именно „П." ЕООД. Видно от цитираното писмо е, че жалбоподателката е положила подпис и е приела издаденото й насочващо писмо. Установено от доказателствата по делото е също, че към момента на насочването пред ДБТ – [населено място] не бил депозиран документ удостоверяващ здравословното й състояние. Жалбоподатеката е върнала издаденото й насочващо писмо на едва на 19.04.2023 год., като е представила Медицински протокол № 4/13.04.2023 год., издаден от СЛКК към Медицински център – [населено място] като доказателство за наличие на временна неработоспособност, в състав, д-р Дерменджиева-С. и д-р Д., с който е мотивирала отказа си да работи на предложената й позиция „шивач мъжко/ дамско облекло“. Въпросният медицински протокол е издаден конкретно, за да послужи пред Бюрото по труда, „ ….. да се освободи лицето от физическа натовареност за период от 6 /шест/ месеца.“ В последствие, отмяната на медицинския протокол с Експертното решение №360/ 22.06.2023 год., втори състав, на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД, води до извода за не наличие на твърдяната от регистрираната като безработно лице Н. К. обективна причина – временна неработоспособност обоснована от здравословен проблем за отказа й да приеме предложената й работа. Експертното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Позовавайки се на гореизложените съждения съдът приема за безспорно установен изричен отказ на жалбоподателката в качеството й на безработно лице да приеме предложената й подходяща работа, който отказ не е обоснован от наличието на твърдените от последната обективни причини. Съдът намира за правилно и законосъобразно постановеното от страна на административният орган прекратяване на регистрацията, считано от 19.04.2023 год. В случая това е датата, на която жалбоподателката е потвърдила отказа да приеме предложената й работа, позовавайки се на наличие на временна неработоспособност обоснована от твърдян здравословен проблем, установен с представеният на същата дата медицински протокол. Датата 19.04.2023 год. е последният ден от предоставеният й с насочващото писмо 7-мо дневен срок да уведоми Дирекция „Бюро по труда“ за своето решение. Релевантен за преценката на датата на прекратяване са и обстоятелствата свързани с отмяната на представеният Медицински протокол № 4/ 13.04.2023 год., издаден от Специализирана лекарска консултативна комисия към Медицински център – [населено място], в състав: д-р Д.-С. и д-р Д.. Действието на последният е прекратено с Експертно решение № 360/ 22.06.2023 год., втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД с обратна сила. Това свое съждение съдът обосновава на обстоятелството, че с Експертното решение е отменен незаконосъобразен акт, поради което и прекратяването на предизвиканите от същият правни последици се извършва с обратна сила. С оглед на последното, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателката в тази насока. Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът приема, че в случая са доказани елементите от фактическия състав по чл. 20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ във връзка с неизпълнение на задълженията, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗНЗ, във връзка с чл. 15, ал. 5 и 6 от ППЗНЗ. При това положение оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответника е основателно, поради което и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът