Решение № 214 от 12.12.2008 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 640/2007 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано по жалба на „ЛЕДЕР ЕНД ФЪР” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “Орловска” № 139, ет. 5, ап. 3, ЕИК по БУЛСТАТ 107024108, представлявано от управителя Кирил Благоев Илиев, против Ревизионен акт /РА/ № 12/22.05.2007 г. на ТД на НАП – Габрово, потвърден с Решение № 567/25.07.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Жалбоподателят оспорва ревизионния акт в частта по ЗДДС, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 181200.77 лв., като излага доводи за допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон при издаването му. Освен това твърди, че в нарушение на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, при издаването на РА не са обсъдени направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства, което водело до нищожност на РА. Иска да се отмени РА в обжалваната му част като незаконосъобразен и да му се признае правото на данъчен кредит по издадените от „Пиктрейд” ЕООД, „Ефект МП” ЕООД, „Катерини груп” ЕООД, „Масов-М” ЕООД и „Имаджине” ЕООД фактури, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна – директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска от съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5197 лева. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Велико Търново заема становище, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди ревизионния акт. Великотърновският административен съд, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт, приема за установено следното: Ревизията е възложена със Заповед № 675/05.09.2006 г., изменена със Заповед № 835/05.12.2006 г. и Заповед № 12/11.01.2007 г., издадена от Йорданка И.Д., оправомощена със Заповед № 3/04.01.2007 г. на директора на ТД на НАП – Габрово, за определяне на задълженията на „ЛЕДЕР ЕНД ФЪР” ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2003 г. до 31.07.2006 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 12/26.03.2007 г., срещу който е подадено възражение, към което са приложени единствено фактури за кожи, издадени от предходни доставчици на „Масов-М” ЕООД. Възражението не е прието за основателно и предложените с РД задължения на жалбоподателя са установени с РА № 12/22.05.2007 г., издаден от Йорданка Христова, определена за компетентен орган със Заповед № К 12/29.03.2007 г., издадена от Виолета Тошева на основание Заповед № 19/09.02.2007 г. на директора на ТД на НАП – Габрово и болничен лист № 3477112 от 26.03.2007 г. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 181200.77 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и лихви в размер на 61625.15 лв. В тази част РА е обжалван по административен ред, като с Решение № 567/25.07.2007 г. на директора на Дирекция “ОУИ” гр. Велико Търново, РА е потвърден. В същата част РА се обжалва по съдебен ред и е предмет на настоящото производство. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна в процеса, против ревизионен акт, обжалван по административен ред и е процесуално допустима, поради което съдът е валидно сезиран и следва да я разгледа по същество. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното: Отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 181200.77 лв. е по фактури за покупка на различни видове кожи и дизелово гориво, издадени от „Пиктрейд” ЕООД, „Ефект МП” ЕООД, „Катерини груп” ЕООД, „Масов-М” ЕООД и „Имаджине” ЕООД, всички със седалище гр. София. На доставчиците са извършени насрещни проверки, резултатите от които са отразени в протоколи, съставени от органи по приходите по установения в ДОПК ред и форма, поради което на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, същите са доказателства за извършените от органите по приходите действия и установените факти и обстоятелства. На основание установеното при извършените насрещни проверки и приложените към протоколите доказателства, органът по приходите е направил извода, че по фактурите, издадени от горепосочените лица, не са осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./, в резултат на което е отказал да признае приспаднатия от жалбоподателя данъчен кредит в размер на 181200.77 лв. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за процесуални нарушения при издаването на РА. Същият е издаден от компетентен орган, съобразно с изискванията на чл. 120 от ДОПК. Видно от стр. 6, 7 и 8 на РА, органът по приходите е обсъдил направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства, поради което твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 120, ал. 2 от ДОПК е голословно. В хода на съдебното обжалване не се събраха доказателства, оборващи констатациите в процесния РА. Изводът на органа по приходите за липсата на доставки по издадените от „Пиктрейд” ЕООД, „Ефект МП” ЕООД, „Катерини груп” ЕООД, „Масов-М” ЕООД и „Имаджине” ЕООД фактури, е съобразен с приложените по делото доказателства и се споделя от настоящия състав на съда. Този извод не се оборва и от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Относно издадената от „Катерини груп” ЕООД фактура № 187/30.06.2005 г., при ревизията е установено, че доставчикът не я е отразил в дневника си за продажби и в справката-декларация, от което следва, че данъкът не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./. Тази констатация не се опровергава от заключението на вещото лице, тъй като последното не е открило на посочения данъчен адрес на доставчика лице за контакт или офис на дружеството, поради което не е могло да извърши проверка в счетоводството му относно начисляването на данъка. Правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2187.36 лв. е отказано законосъобразно на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /отм./. Относно издадените от „Пиктрейд” ЕООД 12 броя данъчни фактури е установено, че същите са включени в дневниците за продажби на доставчика за съответните данъчни периоди, данъкът е начислен в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./ и е платен по ДДС-сметка, като по три от фактурите – № 41/13.09.2005 г., № 283/14.11.2005 г. и № 278/18.03.2006 г., плащането е след изтичането на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. На издателя на фактурите е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в резултат на което са представени по опис копия на издадените към жалбоподателя фактури, копия на фактури от предходен доставчик – ЕТ „Емил Карталов” гр. Варна, договор за съхранение и ползване на складова площ, договор за наем на товарен автомобил, пътни листи, банкови извлечения от ДДС-сметка, счетоводни регистри и два броя граждански договори с едно и също лице за извършване на товаро-разтоварни услуги. От ПИНП № 07-12-2/22.02.2007 г. се установява, че на предходния доставчик Емил Емилов Карталов, в качеството му на ЕТ „Емил Карталов”, е извършена насрещна проверка, при която са му изискани документи и писмени обяснения относно издадените фактури, но такива не са представени. Искането е редовно връчено по пощата, по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК, поради което възражението на жалбоподателя, че не е спазена разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ДОПК е неоснователно. Правилен е изводът на органа по приходите, че в случая е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС – предходният доставчик не е представил доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, за определяне на предходните доставки, по които е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. При цялостната преценка на представените от „Пиктрейд” ЕООД документи се установява, че същите не доказват реална доставка. От представения договор от 01.01.2005 г. е видно, че „Пиктрейд” ЕООД е наело площ от 1100 кв.м., където практически не могат да се съхраняват сурови кожи. Не са представени и документи за платен наем, поради което не е доказан и факта на реалното изпълнение на този договор, от което следва, че не е доказано и действителното придобиване на кожите, тъй от издаването на фактурите от ЕТ „Емил Карталов” към „Пиктрейд” ЕООД и от последния към жалбоподателя, е изминал значителен период от време, през който кожите е следвало да бъдат съхранени на подходящо за това място. В договора от 01.09.2005 г. за наем на товарен автомобил ГАЗ 66 не е посочен регистрационен номер на автомобила, поради което този договор не може да се обвърже с представените пътни листи, в които пък не е посочен вида на товара. И за този договор не са представени документи за плащането на наема, поради което не е доказан превозът на фактурираните кожи. В случая не без значение е и обстоятелството, че процесните кожи са фактурирани от „Пиктрейд” ЕООД към жалбоподателя на значително по-високи цени в сравнение с фактурите за придобиването им /от три до пет пъти/, което е необосновано, с оглед липсата на доказателства за обработката им. Съобразявайки приложените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че по издадените от „Пиктрейд” ЕООД фактури, не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./. Тъй като съгласно определителната норма на чл. 63 от ЗДДС /отм./, основната предпоставка за възникване на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка, неприложима е разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС /отм./, въпреки че по 9 броя фактури данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчика изцяло, до края на данъчния период през който е упражнено правото на данъчен кредит. Предвид изложеното, правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 36000.46 лв. по издадените от „Пиктрейд” ЕООД фактури, е отказано законосъобразно. По 12 броя фактури /№№ 134/31.07.2004. г., 140/23.08.2004 г., 157/18.10.2004 г., 229/02.11.2004 г., 230/03.11.2004 г., 231/18.01.2005 г., 186/24.01.2001 г., 240/07.03.2005 г., 241/15.03.2005 г., 216/11.04.2005 г., 217/12.04.2005 г. и 414/19.06.2006 г./, с предмет сурови кожи /свински, ярешки, кози и ЕРД/, издадени от „Ефект МП” ЕООД, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27424.09 лв. На издателя на фактурите е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в Протокол № 0700-675-04/12.10.2006 г. От приложените по делото доказателства, като и от заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема за установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответните данъчни периоди. Данъкът по фактурите е начислен в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, като по фактури № 134/31.07.2004. г. и № 414/19.06.2006 г. не е платен по ДДС-сметка, по фактура № 229/02.11.2004 г. данъкът е платен частично /платени са само 1000 лв. на 02.02.2005 г., вместо дължимите 2259.84 лв./, а по фактура № 157/18.10.2004 г. част от данъка /1361.60 лв. от общо 2361.60 лв./ е платена на 06.12.2004 г., след изтичане на данъчния период, за който е упражнено правото на данъчен кредит. Данъчните основи по фактури № 134/31.07.2004. г. и № 230/03.11.2004 г. са платени изцяло в брой, по фактура № 414/19.06.2006 г. плащането е частично, също в брой, а по фактура № 157/18.10.2004 г. плащането е частично, по банков път. По фактури №№ 231/18.01.2005 г., 186/24.01.2001 г., 240/07.03.2005 г., 241/15.03.2005 г., 216/11.04.2005 г. и 217/12.04.2005 г. данъчните основи не са платени. В резултат на Искане за представяне на документи и писмени обяснения, управителят на „Ефект МП” ЕООД Малин Милчов Масов е представил обяснителна записка и част от изисканите документи. Като предходни доставчици на суровите кожи са посочени „Ена маркетс” ЕООД, „Росимекс ЕООД, „Силмекс” ЕООД, „Габимекс 1” ЕООД, „Булпрофф” ЕООД и 27 физически лица по приложен опис. Относно наличието на материално-техническа база за извършване на доставките са представени договор от 12.06.2004 г. за нает товарен автомобил „Скания” от физическото лице Мирослав Александров Иванов и два договора за наем на складови помещения, единият от които е сключен на 18.06.2004 г. с Детелина Малинова И. /дъщеря на управителя на „Ефект МП” ЕООД, видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижими имоти от 28.12.2001 г./ за складова база в с. Казичене, а другият - от 17.06.2004 г. с Милчо Григоров Иванов за складово помещение в с. Железница, селскостопански двор. Не са представени доказателства за платен наем по нито един от договорите. Не са представени пътни листи, товарителници и фактури за закупено гориво, които да доказват, че транспортирането на процесните стоки е извършено от „Ефект МП” ЕООД, предвид представения договор за нает товарен автомобил. При извършена насрещна проверка на наемодателя на товарния автомобил е установено, че същият не е представил доказателства за собственост върху превозното средство и за отдаването му под наем на „Ефект МП” ЕООД, след като такива са му били изискани писмено. Извършени са насрещни проверки на всички посочени предходни доставчици, при които са им връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. Като доказателство за произход на стоките са представени квитанции за изкупени кожи от физически лица. Относно всички тези квитанции, представени от „Ефект МП” ЕООД и от предходните му доставчици, органите по приходите са приели, че не са годни доказателствени средства за удостоверяване придобиването на кожи, тъй като не съдържат данни за съставителя на документа, както и име, фамилия и подписи на съставителя и подписи на физическите лица, поради което не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за счетоводството. В резултат на това е направен извода, че представените при насрещните проверки квитанции са антидатирани, като са изготвени за целите на самите насрещни проверки. При така установеното от фактическа страна, органите по приходите са приели, че не е доказано реалното извършване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./, поради което данъкът, начислен по издадените от „Ефект МП” ЕООД фактури, е начислен без основание, което представлява обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС /отм./ и на това основание са отказали правото на приспадане на данъчен кредит. Относно отказаният данъчен кредит по 32 броя фактури, издадени от „Масов М” ЕООД, представлявано през процесните периоди също от Малин Милчов Масов, органите по приходите са установили факти и обстоятелства, идентични с тези за „Ефект МП” ЕООД. При извършената насрещна проверка на този доставчик е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, във връзка с издадените на жалбоподателя фактури за доставка на кожи. В указания от органа по приходите срок, такива не са представени. По инициатива на ревизираното лице в ТД на НАП – Габрово са представени заверени от „Масов-М” ЕООД копия на документи във връзка с насрещната проверка, които са обсъдени в ревизионния доклад съобразно с чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Представени са копия от фактурите издадени на жалбоподателя и от предходни доставчици, хронологични ведомости на сметки 453 и 411, банкови извлечения от разплащателна сметка, дневни касови отчети и др. За доказване произхода на стоките са представени квитанции за изкупуване на кожи от физически лица. Относно наличието на материално-техническа база за извършване на доставките са представени договор от 13.06.2002 г. за наета складова база в с. Казичене от Детелина Малинова И. и договор от 02.01.2002 г. за нает товарен автомобил „Скания” от Мирослав Александров Иванов. Не са представени доказателства за плащане на наем по договорите, както и пътни листи, товарителници и фактури за закупено гориво, предвид представения договор за нает товарен автомобил. В Протокол № 0700-675-22/16.11.2006 г. за извършена насрещна проверка на Мирослав Александров Иванов е отразено, че не е представил доказателства за собственост върху превозното средство и за отдаването му под наем, след като такива са му били изискани писмено, чрез лично връчване по пощата на искане за представяне на документи и писмени обяснения. Представените квитанции за изкупуване на кожи от физически лица не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за счетоводството – не съдържат наименование, адрес и идентификационен номер на предприятието, съставило документа, както и име, фамилия и подпис на съставителя и подписи на физическите лица, в резултат на което органът по приходите е приел, че не са годни доказателствени средства за удостоверяване произхода на кожите. При така установената фактическа обстановка, органът по приходите е приел, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ и фактурите са издадени без основание, при липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС /отм./, в резултат на което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 97462.98 лв. Приетото от органите по приходите, че по издадените от „Ефект МП” ЕООД и „Масов-М” ЕООД фактури не са налице реално извършени доставки не се опроверга в хода на съдебното обжалване на РА, включително и от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата не е отговорила на основния спорен въпрос относно реалността на доставките, след като не е открила нито един от предходните доставчици за проверка на счетоводството им, съобразно с поставените й задачи. От приложените и приети по делото доказателства се налага извода, че представените в хода на ревизията чрез съдействието на жалбоподателя документи, са съставени впоследствие, с оглед на ревизионното производство. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че наемодател по договорите за наем на складова база в с. Казичене от 13.06.2002 г. и 18.06.2004 г. е Детелина Малинова И., а наематели са „Масов-М” ЕООД и „Ефект МП” ЕООД, като и двете дружества за процесните периоди са представлявани от баща й Малин Милчов Масов. От приложения НА за дарение на недвижими имоти № 140, т. І, рег. № 5127 по нот. дело № 140 от 28.12.2001 г., с който Детелина Малинова И. е удостоверила собствеността си върху отдадената под наем складова база се установява, че дарителите Малин Милчов Масов и съпругата му Татяна Гавриловна Масова, са си запазили безвъзмездно и пожизнено правото на ползване на всички дарени имоти, включително и върху отдадения под наем. Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите, с договора за наем наемодателят предоставя на наемателя ползването на вещта, от което следва, че Детелина Малинова И. е дала под наем нещо, което не притежава. По делото са приложени договори за отдаване под наем на товарен автомобил „Скания” с наемодател Мирослав Александров Иванов и наематели „Масов-М” ЕООД от 02.01.2002 г., „Ефект МП” ЕООД от 12.06.2004 г., „Габимекс 1” ЕООД от 10.07.2004 г. и „Ена Маркетс” ЕООД от 01.04.2005 г. Впечатление прави, че всички договори са еднотипни, сключени са за неопределен срок и влизат в сила от датата на сключването им, като положеният за наемодател подпис, очевидно е различен във всички договори. Не са представени доказателства за направени разходи във връзка с експлоатацията на автомобила, както и за заплащане на уговорената наемна цена. По делото е приложено копие от регистрационния талон на автомобила, от което се установява, че Мирослав Александров Иванов е собственик на товарен автомобил „Скания” с регистрационен № С1789 КХ, който номер е посочен единствено в договора от 01.04.2005 г. с „Ена Маркетс” ЕООД, като в останалите три договора отдаденият под наем товарен автомобил „Скания” не е индивидуализиран. От така установеното се налага изводът, че всички договори, включително и за наем на складова база, са фиктивни и са съставени единствено с цел да обосноват наличието на материална и техническа обезпеченост за осъществяването на процесните доставки на посочените като наематели лица, а не за използването на наетите вещи за действително осъществяване на тези доставки. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че договорите за наем на товарен автомобил „Скания” с „Ефект МП” ЕООД от 12.06.2004 г. и Габимекс 1” ЕООД от 10.07.2004 г., са сключени в период по-кратък от един месец, от което излиза, че автомобилът е бил предоставен в едно и също време на различни лица. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема за установено, че по издадените от „Ефект МП” ЕООД и „Масов-М” ЕООД фактури, не са осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./, поради което данъкът е начислен без основание, което представлява обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС /отм./ и правото на приспадане данъчен кредит е оказано законосъобразно. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС /отм./, въпреки че по част от фактурите данъкът е платен по ДДС-сметка, тъй като основната предпоставка за възникване на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка. Отказан е и данъчен кредит по 12 броя фактури, издадени от „Имаджине” ЕООД за данъчни периоди от м. 08.2005 г., до м. 07.2006 г. в размер на 18125.88 лв. На издателя на фактурите е извършена е насрещна проверка, в резултат на което с ПИНП № 07-12-01/07.02.2007 г. е установено следното: Фактурите са с предмет дизелово гориво, включени са в дневника за продажби и справки-декларации за съответните данъчни периоди и данъкът е начислен по смисъла на чл. 55 от ЗДДС /отм./. На издателя им е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, във връзка с което са представени част от изисканите документи. Представени са банкови извлечения от ДДС-сметка за плащане по 9 броя от фактурите, фактури от предходни доставчици /две от „Вива Трейд 2” ООД гр. София и седем от „Ягуар-02” ЕООД гр. Ихтиман/, фактури от „Меркурий 2004” ЕООД за транспортни услуги, фактура за наем на помещение от 100 кв.м. в Долна баня за периода от м. 08.2005 г. до м. 12.2005 г., с издател ЕТ „Верка Драганова”, справки-декларации за 8 данъчни периода, дневници за продажби за 9 данъчни периода и хронология на сметка 4532 за 10 данъчни периода. Не са представени доказателства за налични дълготрайни материални активи и за наети по трудови или граждански договори лица, в резултат на което органът по приходите е приел, че „Имаджине” ЕООД не притежава техническа, технологична и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. В хода на съдебното обжалване на РА жалбоподателят не представи никакви доказателства, поради което изводът за липса на реално осъществени доставки на дизелово гориво се споделя и от съда. От представената фактура за наем на помещение в Долна баня не се доказва място на доставката и на съхранение на специфичната стока дизеловото гориво. Фактурите за транспортни услуги, издадени от „Меркурий 2004” ЕООД, съдържат данни само за изминати километри, като не са посочени вида и регистрационния номер на превозното средство, маршрута на движение и вида на превозвания товар, поради което не доказват превоз на дизелово гориво. От представените банкови извлечения на „Имаджине” ЕООД се установява, че данъкът е платен по ДДС-сметка изцяло, до края на данъчния период през който е упражнено правото на данъчен кредит само по 2 броя фактури – № 593/30.11.2005 г. и № 988/28.07.2006 г. Заключението на вещото лице също не оборва извода за липсата на реално осъществени доставки на дизелово гориво към жалбоподателя. Съобразно представените единствено на вещото лице доказателства, в заключението е посочено, че данъчната основа е платена по всички фактури в брой, а данъкът е платен по ДДС-сметка изцяло, до края на данъчния период през който е упражнено правото на данъчен кредит още и по фактури 111/23.08.2005 г., 675/03.12.2005 г. и 685/23.01.2006 г., но по делото не са представени доказателства за това. Показателно в това отношение е заявеното от вещото лице в съдебно заседание на 15.05.2008 г., че заключението е изготвено по представените му фактури и платежни нареждания, които жалбоподателят е трябвало да представи в това съдебно заседание. След като по делото не са представени доказателства за плащането на данъчната основа по нито една фактура, като такива могат да се представят и от жалбоподателя, съдът приема, че такова плащане не е извършено и съобразно съвкупната преценка на всички приложени по делото доказателства, се налага изводът, че по процесните фактури не са осъществени доставки на дизелово гориво. От това следва, че доставчикът е начислил данъка без основание и независимо, че са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС /отм./, за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС /отм./. При така установеното, данъчният кредит в размер на 18125.88 лв. по всички 12 броя фактури е отказан законосъобразно, независимо, че по фактури № 593/30.11.2005 г. и № 988/28.07.2006 г. данъкът е платен по ДДС-сметка изцяло, до края на данъчния период през който е упражнено правото на данъчен кредит, тъй като при липсата на реално осъществени доставки, разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС /отм./ не намира приложение. От приложения по делото и неоспорен лихвен лист се установява, че лихвите са правилно и законосъобразно установени. На основание изложеното, съдът приема, че подадената жалба е изцяло неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК и чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на дирекция „ОУИ” гр. Велико Търново следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 5197 лева. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът