Решение № 2815 от 4.5.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 1300/2018 г.

Предявени са искове по чл.49 ЗЗД. Х.Т.Р. ЕГН •••••••••• ••• иска да се осъди Върховен административен съд гр.София да му заплати на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 4470 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ за периода 16.03.2016 г-28.12.2016 г и сумата от 81 530 лева имуществени вреди /пропуснати ползи/ от незаконни действия на служители на ответника, които не предоставили своевременно на Р. препис от окончателно решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС, III отделение. Ищецът твърди, че е подавал молби за снабдяване с окончателно решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС, III отделение, но служители на ВАС забавили издаването на преписа, което го лишило от възможност да получи сигурно обезщетение за материални /имуществени/ вреди от ЕСЗПЧ в Страсбург. Имуществените вреди били доказани по посоченото административно дело пред АССГ, но по него били извършени процесуални нарушения довели до лишаване от ефективна правна помощ. Неправилно исковете на ищеца не били уважени в цялост. Неимуществените вреди се дължали на стреса, че 21 години след излизане на ищеца от затвора и 11 години след като бил реабилитиран му се издало свидетелство за съдимост, че е осъждан. Ищецът не могъл да започне работа към „АЕЦ Козлодуй“ и да повиши доходите си. Ответникът оспорва исковата молба като нередовна, а по същество – неоснователна. Съгласно чл.50-52 ПАВАС /отм./ ищецът е следвало освен да подаде молба за препис от решението, да представи и доказателства за внесена държавна такса. Подадената от ищеца молба от 12.02.2015 г е била преждевременна и по неприключило производство. Съгласно чл.91 ал.4 ПАВАС /отм./ исканията за преписи от съдебни актове и протоколи на ВАС след връщане на делото на първоинстанционния съд /АССГ/ се изпращат на този съд, поради което в случая ВАС не носи отговорност за евентуално неиздаване на преписа. Твърдените неимуществени вреди не са в причинна връзка с действия или бездействия на служители на ответника. Материалният интерес от 81 530 лева по адм.дело пред ВАС е ирелевантен към бъдещо уважаване на жалба пред ЕСЗПЧ. ЕСЗПЧ не е наднационална съдебна инстанция и при положително решение присъжда минимален размер на обезщетение, след което решението на ЕСЗПЧ е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Недопустимостта на жалбата на ищеца пред ЕСЗПЧ е следствие не от пропуснатия срок, а от нередовност – изложението на фактите в раздел „Е“ надвишава предвиденото пространство във формуляра. Писмото на ЕСЗПЧ е изпратено на 27.11.2015 г – много след като ищецът се е снабдил препис от решението на ВАС. След като ищецът не е съумял да попълни дори първоначалния формуляр до ЕСЗПЧ, едва ли е щял и да спечели делото. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Ищецът твърди, че „обжалвал“ решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС, III отделение пред ЕСЗПЧ в Страсбург. Получил отговор от ЕСЗПЧ от 27.11.2015 г, че трябвало да се вмести в три страници /на формуляр/ и то в 6 –месечен срок като му оставали само 2-3 дни за преработване на жалбата. Отстраняване на нередовностите ищецът „не можел и не се опитал да направи“, но „случайно обърнал внимание“, че решението на ВАС бил получил едва на 12.08.2015 г, а бил подал молба още на 17.02.2015 г. Като обяснил тези факти на ЕСЗПЧ ищецът преработил жалбата си, но жалбата му била отхвърлена с писмо от 03.03.2016 г като подадена след изтичане на 6-месечния срок от решението на последната национална инстанция. Жалбата до ЕСЗПЧ била основателна поради извършени от българските съдилища съществени процесуални нарушения, а виновни за отхвърляне на жалбата до ЕСЗПЧ са служителите на ВАС забавили издаване на преписа от решението. С решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС, III отделение частично е обезсилено, потвърдено и отменено решение №1495 от 10.03.2014 г по адм.дело №4719/13 г на АССГ. На ищеца са присъдени 2000 лева неимуществени вреди, а искът за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от невъзможност за започване на работа поради незаконно издадено свидетелство за съдимост е отхвърлен. С писмо от 27.11.2015 г ЕСЗПЧ е указал на ищеца, че изложението на фактите в раздел „Е“ на формуляра надвишава предвиденото пространство – нарушен е чл.47 от Правилника на съда. Ищецът е отбелязал саморъчно върху писмото „получено на 09.12.2015 г „. Ищецът представя своя молба от 12.02.2015 г до ВАС, с която иска „ след като излезе решението“ незабавно да бъде снабден със заверен препис от него с оглед завеждане на дело пред ЕСЗПЧ. Подобна молба не е приложена към адм.дело №6851/14 г на ВАС, III отделение. Делото пред ВАС е обявено за решаване на 02.02.2015 и към 12.02.2015 не е имало обявено решение т.е.молбата е преждевременна. Ищецът представя своя молба от 30.07.2015 г до АССГ, с която иска заверен препис от решението на ВАС с оглед завеждане на дело пред ЕСЗПЧ. На 06.08.2015 г съдията от АССГ е разпоредил да се издаде на ищеца препис от решението на ВАС. Не се спори и е видно от обратна разписка по делото, че ищецът е получил на 12.08.2015 г препис от решението на ВАС. Ищецът представя писмо до ЕСЗПЧ от 04.01.2016 г, в което заявява, че първоначално помислил, че е пропуснал срока за подаване на жалба, но понеже български върховни съдии не зачитат закона и Конвенцията, счита че не е пропуснал 6-месечния срок за подаване на жалба. Подава се нова преработена жалба. С писмо от 03.03.2016 г ЕСЗПЧ уведомява ищеца, че жалбата му е приета за недопустима съгласно чл.34 и чл.35 от Конвенцията. Уточнението на исковете на ищеца е извършено с „искова молба“ от 26.01.2018 г и молби на ищеца от 08.03.2018 г и 27.03.2018 г. При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното: По допустимостта на исковете Съдът счита исковете на ищеца за допустими. Същите са извън приложното поле на ЗОДОВ, доколкото ищецът визира неправомерни действия на служители на ответника по забавено издаване на препис от съдебно решение. Ищецът е освободен от такси и разноски. По основателността на исковете. За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД трябва да се установи, че е налице противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа. Възложителят е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения, но не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по повод на която са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна по силата на закона. Противоправното деяние, вредата и причинната връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай. При доказване на другите предпоставки вината се предполага до доказване на противното. В случая ищецът следва да докаже посочения фактически състав на отговорност по чл.49 ЗЗД. Първата подадена от ищеца молба за препис от решението на ВАС – получена от ВАС на 17.02.2015 г - е била преждевременна и неоснователна. Към тази дата не е била налице окончателно решение на ВАС, тъй като ВАС се е произнесъл с решение №4957 от 04.05.2015 г по адм.дело №6851/14 г на ВАС, III отделение. Недопустимо е да се обвързва с преждевременна молба съда, още повече, че ВАС би могъл да не се произнесе с окончателно решение, а да върне делото на първата инстанция, да отмени хода по същество и пр. Съгласно чл.91 ал.3 от правилника за администрацията на ВАС от 2013 /отм., но действал към 17.02.2015 г/ заверени преписи се издават от влезли в сила съдебни актове, от което логично следва, че и съответната молба трябва да е подадена след влизане на съдебния акт в сила. Липсва неправомерно поведение на служители на ВАС по молбата от 17.02.2015, а друга молба до ВАС не се твърди да е подавана. Съгласно чл.91 ал.4 от правилника за администрацията на ВАС от 2013 /отм., но действал към 17.02.2015 г / исканията за преписи от съдебни актове и протоколи на ВАС след връщане на делото на първоинстанционния съд /АССГ/ се изпращат на този съд. Ищецът е получил на 12.08.2015 г препис от решението на ВАС. Към този момент - по вина на ищеца, който не е следил своевременно за окончателно решение на ВАС - са били изтекли вече повече от 3 месеца от това окончателно решение. Липсва каквато и да е причинна връзка между поведение на служители на ВАС и твърдените от ищеца вреди. Начинът, по който се „конструира“ фактически състав на настъпили имуществени и неимуществени вреди няма опора в закона. Ищецът не е спазил правила както на българския съд, така и на ЕСЗПЧ, а прави опити непрекъснато да оправдава собствените си грешки и забавяния с чужди такива. Дори да се приеме, че има забавяне от страна на служители на ВАС по преждевременна и недопустима „молба за препис“ от все още несъществуващо решение, към датата на предоставяне на преписа – 12.08.2015 г – ищецът е разполагал с още почти три месеца, за да подаде жалба до ЕСЗПЧ. Този срок е бил напълно достатъчен, за да се попълни формуляра на жалба до ЕСЗПЧ. Ответникът не може да носи отговорност затова, че ищецът не е съумял да попълни в срок този формуляр. Прекъсната е всякаква причинно следствена връзка с действия на служители на ответника. На следващо място, не е в причинна връзка с неправомерно поведение на служители на ответника фактът, че ищецът „не можел и не се опитал да направи“ отстраняване на нередовностите на жалбата му до ЕСЗПЧ. Лично решение на ищеца е да реши да не изпълнява указанията на ЕСЗПЧ и така да пропусне срока за подаване на редовна жалба до ЕСЗПЧ. Прекъсната е всякаква причинно следствена връзка с действия на служители на ответника. Не е доказано твърдението на ищеца, че уважаването на жалбата му било „сигурно“, както и че ЕСЗПЧ щял със сигурност да уважи исковете му за вреди в претендираните размери. Не са ясни причините, поради които жалбата на ищеца е приета за недопустима – не е доказано от ищеца, че това е станало именно и само поради пропускане на срока /писмото от 03.03.2016 г е неясно /. От друга страна, решението на ВАС е обосновано, като са присъдени неимуществени вреди в разумен размер. Съвсем логично са отхвърлени исковете за имуществени вреди. Издаването на свидетелство за съдимост с данни, че ищецът е неосъждан по никакъв начин не гарантира успешно участие в конкурс за постъпване на работа т.е.липсва каквато и да е причинна връзка. Не е доказано от ищеца, че евентуално обезщетение от ЕСЗПЧ е щяло да е равно по размер на претендираните от ищеца явно необосновани като размер обезщетения. ЕСЗПЧ не е инстанция за преразглеждане на решения по административни дела, а съгласно чл.239 т.6 АПК въз основа на влязлото в сила решение на ЕСЗПЧ може да се постанови отмяна на влязлото в сила решение на ВАС. Дори да се постигне отмяна на влязло в сила решение на ВАС това може да е само подновяване на производството и пак не е налице сигурност, че исковете на ищеца ще бъдат уважени в пълен размер, особено като се има предвид, че в частта за имуществените вреди са лишени от всякаква логика и обоснованост. Липсва доказана причинна връзка между прекратяване на производство пред ЕСЗПЧ и настъпване на вреди в претендираните размери. Освен описаните обстоятелства, искът за неимуществени вреди е неоснователен и на друго основание. Искът не е доказан като размер като за болките и страданията не са ангажирани никакви доказателства. Исковете на ищеца са неоснователни и трябва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото в тежест на ищеца за деловодни разноски в размер на 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, СЪДЪТ