Решение № 1040 от 9.7.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 797/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от "СИНЕРГОН ПЕТРОЛЕУМ" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес в град София, район “Кремиковци”, ул. "•••, представлявано от управителя С.М., чрез пълномощника си адвокат С. К. против "КОРМОРАН" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. •••, представлявано от управителя Н. В. Б. и Н. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ж.к. •••. Твърди се, че първият ответник е издал запис на заповед от 26.01.2018 г., с която се е задължил да плати при предявяване от страна на ищеца сумата 6000 лв. Твърди се, че издателят е определил срок за предявяване три години от датата на издаване, т.е. до 26.01.2021 г. Твърди се, че вторият ответник е авалирал записа при условията на издаването му и е солидарно отговорен с издателя. Твърди се, че ищецът не е предявил записа в посочения срок. С изтичането му ищецът сочи, че е започнал да тече и срока по чл.531, ал.1 ТЗ, по силата на който на 26.01.2024 г. издаденият запис на заповед е вече прескрибиран. Изложени са доводи, че изгубвайки преките искове срещу задължилите се по записа лица, за ищеца се поражда правния интерес да предяви срещу тях специалния иск по чл.534, ал.1 ТЗ, като претендира плащане на сумите, с които лицата неоснователно са се обогатили. Изложени са доводи, че вредата се изразява в това, че имуществото на поемателя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, издаден в негова полза, а обогатяването за издателя, респ. авалиста, се състои в това, че те не намаляват пасивите в имуществото си, спестявайки паричните средства, които са се задължили да платят, но не са платили за погасяване на задължението си поради погасяване по давност на преките искове срещу тях. Изложени са аргументи, че в настоящия случай от значение е единствено редовността на записа на заповед. Твърди се, че двамата ответници отговарят солидарно - първият като издател, вторият като авалист. Изложени са доводи, че ищецът е предприел действия по обезпечаването на иска, за което е инициирал производство по чл.391, ал.1 ГПК и е образувано ЧГД №76335/2024 г. по описа на Софийския районен съд. Претендират се разноски, вкл. в производството по обезпечаване на иска пред СРС. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което д а бъде осъден "КОРМОРАН" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. •••, представлявано от управителя Н. В. Б. и Н. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. П., ж.к. ••• да заплатят солидарно на "СИНЕРГОН ПЕТРОЛЕУМ" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес в град София, район Кремиковци, ул. "•••, представлявано от управителя С.М. сумата 6000 лв. (шест хиляди лева), с която неоснователно са се обогатили, като са спестили плащането по издадения от първия и авалиран от втория запис на заповед от 26.01.2018 г., както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и всички разноски в настоящото производство, а също и тези по ч.гр.д. №76335/2024 г. на СРС. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КОРМОРАН“ ООД ЕИК ••• със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Кубрат“ №7, представлявано от Н. В. Б.. Ответникът счита, че предявеният иск срещу „Корморан“ ООД, в качеството на издател на процесната Запис на заповед, издадена на 26.01.2018г. в гр. София, е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Изложени са съображения, че издадената процесна Запис на заповед от 26.01.2018г. и менителничния ефект, който тя поражда, служи за обезпечаване на изпълнението по една каузална сделка, сключена между ищцовата страна „Синергон петролеум“ ООД, като продавач – доставчик и дружество „Корморан“ ООД, като купувач, обективирана в покупко – продажба и доставка на гориво през 2018г. Сочи се, че по това каузално проотношение е налице изтичане на общата погасителна давност и съответно погасяване по давност на обезпечените с процесната Запис на заповед задължения на дружество „Корморан“ ООД, като издател за плащане на цената на закупеното и доставено от ищцовата страна гориво. Излагат се доводи, че с оглед на направеното възражение за изтекла погасителна давност по каузалното правоотношение между страните, в производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал.1 ТЗ, следва решаващия съд да извърши освен проверка редовността на Записа на заповед от формална страна, но и на вземането, предмет на процесния Запис на заповед, с оглед на връзката му между менителничния ефект и каузалното правоотношение между страните. Сочи, че когато ценната книга е издадена като гаранция за изпълнение на задължение по каузална сделка, погасяването по давност на обезпеченото каузално правоотношение погасява и менителничното задължение, чиито източник е прескрибирания Запис на заповед, независимо от абстрактния й характер. Счита, че правото на ищцовата страна на иск за вземането по каузалната сделка е погасено, поради непредявяването му в предвидените в закона давностни срокове за това вземане. Сочи, че погасяването по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечена със Запис на заповед, води до неоснователност на иска за неоснователно обогатяване по гл.534, ал.1 ТЗ. Моли предявеният срещу „Корморан“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Кубрат“ №7, иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. В. Б., ЕГН ••••••••••. Счита, че предявения срещу него иск, в качеството му на поръчител /авалист/ по процесната Запис на заповед издадена на 26.01.2018 год. в гр.София е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Излага доводи, че специалния иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ принадлежи на всеки приносител на менителничен ефект, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя. Сочи, че изгубването на преките искове по Запис на заповед, прекратява автоматично поръчителството /авала/ по ценната книга, което прави иска по чл.534, ал.1 от ТЗ, насочен срещу авалиста, за неоснователен. Ответникът Н. Б. счита, че предявеният срещу него иск с правно основание чл. 534, ал.1 от ТЗ се явява неоснователен, тъй като в качеството си на поръчител /авалист/ по прескрибирания Запис на заповед от 26.01.2018г., не се явява солидарно отговорен с издателя на същия менителничен ефект, поради което моли предявения срещу него иск да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С. К. от САК. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. В открито съдебно заседание ответникът „Корморан“ ООД, редовно уведомен, не се представлява. В открито съдебно заседание ответникът Н. Б., редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Депозирана е молба Вх. №14502/09.05.2025г. по хода на делото и Писмена защита Вх. №14505/09.05.2025г. Поддържа се отговора на исковата молба по изложените съображения. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Установява се заверено копие на запис на заповед на л. 4 от делото, че е издаден на 26.01.2018г. в гр.София. Като издател и платец е посочен „Корморан“ ООД, което дружество чрез управителя Н. В. Б. се е задължило да плати на „Синергон Петролеум“ ООД без разноски и протест сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, на предявяване. В записа на заповед е посочен срок за предявяване три години от датата на издаване. Задължението е авалирано при условията, при които е поето, на Н. В. Б.. Съдът намира, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предписани от закона реквизити по чл.535 ТЗ. Основателността на предявения по делото пряк менителничен иск е обусловена от наличието на действителен менителничен ефект. За да е редовен записа на заповед, същият трябва да съдържа императивно установеното в чл.535 ТЗ съдържание, тъй като по своята правна природа записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която се поемат задължения и за да се ограничат възможностите за недействителни волеизявления, целящи пораждане на менителнични субективни права и задължения, законодателят е въвел строги формални изисквания към съдържанието на този вид менителничен ефект. Отсъствието на който и да е от реквизитите е основание за нищожност на сделката. Затова, съгласно чл.536, ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, не е запис на заповед. Когато записът на заповед има опорочена форма и е нищожен като ценна книга и едностранна сделка, той не поражда задължение, но като подписан документ удостоверява изявление на лицето, което го е подписало. Изявлението, с което се признава съществуването на дълга, е извънсъдебно признание, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение №527 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр.д. №943/2010 г., IV г.о./ В случая не е повдигнат спор между страните относно редовността на записа на заповед. Съдът намира, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предписани от закона реквизити по чл.535 ТЗ. Редовността на записа на заповед има значение и за менителничното поръчителство (авала). Когато записът на заповед не съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ и е недействителен, той не може да бъде разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, нито да установява договор за заем. Поради това и поръчителството като акцесорна сделка е нищожно. Трето лице не може да отговаря нито като авалист, нито като поръчител по договор за заем. При недостатък във формата на записът на заповед, т.е. при нередовен запис на заповед задължението на поръчителя е недействително – чл. 485, ал. 2 ТЗ. Записът на заповед може да съществува като самостоятелна, главна сделка. Той няма основание и не е нужно да се доказва, че зад него стои материално правоотношение между издателя и поемателя, т.е. между длъжника и кредитора. Записът на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя. Достатъчно е да е редовен от външна страна и да притежава изискуемото от закона съдържание. При липса на възражение от длъжника-издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, във връзка с чието обезпечение е издаден записът на заповед, кредиторът-поемател не е задължен да твърди и доказва съществуването на каузална сделка. В този смисъл Решение №5 от 02.02.2012 г. на ВКС по т.д. №75/2011 г., І т.о., ТК. Затова на въпроса нищожен ли е запис на заповед в случай, че не е доказано от ищеца наличието на каузално правоотношение между кредитора и длъжника, от което произтича вземането по записът на заповед, ВКС отговаря отрицателно, ако се установи че самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане – / в този смисъл Решение №85 от 05.07.2012 г. по т.д. №438/2011г., І т.о./. Записът на заповед може да се извърши във връзка с някаква каузална сделка. Възможно е да съществува кауза, но тя стои извън съдържанието на документа и кредиторът не е длъжен да доказва основанието на вземането си срещу длъжника. Тъй като записът на заповед е едностранна сделка с абстрактен характер, основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението. Ако има условие в записа на заповед, той би бил нищожен, защото ще противоречи на чл. 535, т. 2 ТЗ, който изисква записът на заповед да бъде безусловно обещание да се плати парична сума. Няма пречка длъжникът да направи възражение, че е поел задължение по каузална сделка и то е погасено. Това възражение е лично и цели да обори съществуването на вземането по менителничния ефект поради погасяването на задължението по каузалното отношение или поради неговата недействителност или непораждане. Трябва да се докаже, че и ценната книга е издадена за обезпечение на вземането по каузалната сделка. Каузалната и абстрактната сделки са отделни, самостоятелни сделки. Двете сделки са свързани помежду си и приоритет в тази връзка има каузалната сделка, която е и първичната, обезпечена сделка. Ако тя се окаже нищожна, се погасява и вземането по менителничната сделка. За да се отрече записът на заповед обаче е необходимо да се докаже връзката между двете сделки. Следователно, абстрактното задължение може да съществува наред с друго, неабстрактно, а каузално задължение за плащане на една и съща сума. Двете задължения могат да съществуват успоредно, съвместно, но погасяването на едното задължение води до погасяване на другото задължение при положение че има връзка между абстрактното и каузалното правоотношение. В случая ответникът „Корморан“ ООД с отговора на исковата молба е изложил доводи, че записът на заповед е издаден във връзка със сключен договор за покупко – продажба и доставка на гориво през 2018г. В тази връзка, с Определение №1931/12.04.2025г. му е указано, че носи доказателствена тежест да установи възникването на облигационно отношение между него и ищеца по описания договор за покупко – продажба и доставка на гориво през 2018г., в обезпечение на задълженията си, по който е издал процесния запис на заповед. Със същото определение, Съдът е указал на „Корморан“ ООД, че не сочи доказателства за това, че между страните е имало сключен договор. Въпреки дадените указания, ответникът „Корморан“ ООД до приключване на съдебното дирене не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на притежавано материално право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Бездействието на титуляря на конкретно материално право да го упражни в установен от закона срок, е свързано с погасяване на правото на иск или на принудително изпълнение. Както в гражданското право, така и при менителничното право изтеклата погасителната давност не засяга материалното право, а само упражняването на правото на иск. Тъй като уважаването на иска по чл.534, ал.1 ТЗ предполага обогатяване на издателя на записа на заповед, ако поемателят на записа на заповед разполага с иск за събиране на вземането по каузалната сделка, за длъжника няма да има обогатяване, поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект. В правната теория и съдебна практика се приема, че искът за неоснователното менителнично обогатяване е специален иск и изключва субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на действителен менителничен ефект; менителничния иск да е погасен по давност / прескрибиран менителничен ефект/ или не са извършени необходими действия по запазване на правата по тях / преюдицирани менителнични ефекти/; приносителят на менителничния ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира минителничните си имуществени права, поради прескрибиране и преюдициране на менителничния ефект. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга не може да бъде събрано от приносителя на ефекта, поради изтекла менителнична давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това, че спестява разходи за погасяване на задължението. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността на реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на процесния запис на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната практика по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 42 от 07.04.2009г. по т.дело № 453/2008г. на ІІ т.о., Решение №135 от 20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, ТК І т.о. и др. В производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ решаващият съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от формална страна но и на вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед на връзката му между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните. Доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на записа заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица освобождаването на длъжника от менителничната отговорност. Правните последици за ищеца ще са отхвърляне на иска за неоснователно менителнично обогатяване, защото за него няма да има вреда, въпреки невъзможността да упражни правата си по менителничния иск, поради погасяването му по давност. Правният въпрос по делото е поставен в хипотезата, когато издателят на записа на заповед извежда недължимост на вземането по абстрактната сделка от погасяване по давност на обезпеченото с нея каузално притезание. Съдът намира, че определеният в записа на заповед срок за предявяване от три години, е започнал да тече на 26.01.2018г. / посочената дата на издаване/ и е изтекъл на дата 26.01.2021г. С изтичането на този тригодишен уговорен в записа на заповед срок за предявяване, започва да тече срока по чл. 531, ал.1 ТЗ, който е изтекъл на 26.01.2024г. и записът на заповед е прескрибиран. Съгласно „Чл. 534.